Решение № 228 от 8.11.2022 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 929/2022 г.

Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК. С Присъда № 86 от 06.06.2022 г., постановена по НОХД № 2268/2021 г., Районен съд – Бургас е признал за виновен подсъдимия З. И. И., с ЕГН ••••••••••, в това, че на 20.11.2019 г. в гр. Сливен се заканил с убийство на Д.К.К. в качеството му на длъжностно лице – •••••••• I степен на Районно управление – Сливен при Областна дирекция на МВР – Сливен /••••••/ при и по повод изпълнение на службата му по организиране, ръководене, контрол и отговорност на цялостната дейност на Районното управление, изричайки думите „К., покажи се К.! Ще те убия – ти изпрати групата да ме задържат“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му, поради което и на основание чл. 144, ал. 3, предл. първо, вр. ал. 2, предл. първо, вр. ал. 1 от НК, вр. чл. 54 от НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил за срок от три години. С присъдата БРС е възложил на подсъдимия сторените разноски в досъдебното производство. Делото е разгледано от първоинстанционния съд в състав по чл. 28, ал. 1, т. 2 от НПК – един съдия и двама съдебни заседатели. Присъдата е постановена и обявена при особено мнение на единия съдебен заседател по делото. В срока по чл. 319, ал. 1 от НПК срещу присъдата е постъпила въззивна жалба от подсъдимия, чрез защитника му, с която моли за нейната отмяна, като необоснована от ангажираните по делото доказателства. Иска въззивната инстанция да упражни правомощията си по чл. 334, т. 2, вр. чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК, като го оправдае по предявеното му обвинение. Алтернативно иска подсъдимият да бъде признат за наказателнонеотговорен, тъй като не е могъл да разбира значението на извършеното деяние и не е бил в състояние да възприема фактите, които имат значение за делото, и не може да дава годни обяснения, без значение делото на каква фаза се намира – поради страдание от биполярно афективно разстройство. В съдебно заседание представителят на Бургаска окръжна прокуратура предлага съдът да потвърди обжалваната присъда като правилна и законосъобразна. Защитникът адв. Милен Калоянов поддържа въззивната жалба на изложените в нея доводи за недоказаност на съставомерността на престъплението, в което е обвинен подзащитният му, поради което пледира атакуваната присъда да бъде отменена и вместо нея постановена нова, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан по обвинението по чл. 144, ал. 3 от НК. Упражнявайки правото си на лична защита, подсъдимият З. И. се присъединява към доводите, наведени от защитника му. Н е се чувства виновен и моли да бъде оправдан. Въззивната жалба, като подадена от лице, с право на жалба съгласно чл. 318, ал. 3 и ал. 6 от НПК, в посочения в чл. 319, ал. 1 от НПК петнадесетдневен преклузивен срок за обжалване, се явява процесуално допустима. Бургаският окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата, независимо от основанията, посочени от защитника на подсъдимия и в предмета и пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 от НПК, намира, че атакуваният съдебен акт е постановен при съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК, което налага неговата отмяната и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Това е така поради следните съображения: ОС – Бургас констатира, че първоинстанционната присъда на Районен съд – Бургас по НОХД № 2268/2021 г. е постановена при нарушение на съдопроизводствените правила, визирани от чл. 310, ал. 2 от НПК. По естеството си допуснатото нарушение представлява особено съществено такова по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 1 от НПК, за наличието на каквито основания съдът проследява служебно и без оглед на заявените от страните оплаквания. Подсъдимият З. И. И. е предаден на съд с обвинение за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3, предл. първо, вр. ал. 2, предл. първо, вр. ал. 1 от НК. С оглед така повдигнатото против подсъдимия обвинение в съответствие с нормативното предписание на чл. 28, ал. 1, т. 2 от НПК наказателното дело е било разгледано и решено като първа инстанция от съд в колективен състав – един съдия и двама съдебни заседатели. Видно от отбелязването върху съдебния акт, присъдата е била подписана при особено мнение на първия съдебен заседател по делото – Василена Димитрова Стойнева /л. 343-гърба от НОХД № 2268/2021 г. на БРС/, която съгласно чл. 310, ал. 3 от НПК и съобразно правилата на чл. 33, ал. 5, предл. първо от НПК е обективирала особеното си мнение и в писмена форма /л. 344 от НОХД/. Мотивите на присъдата са били изготвени от съдията-докладчик съобразно правилата на чл. 33, ал. 7 от НПК като електронен документ в Единната информационна система на съдилищата, разпечатан на хартиен носител, но в нарушение на изискванията на чл. 310, ал. 2, пр. 2 от НПК същите са били подписани с квалифициран електронен подпис и на хартиения носител само от съдията-докладчик. Съгласно регламента на чл. 34 от НПК, подписите на членовете на съдебния състав са един от задължителните реквизити на актовете, постановявани от съда /присъда, решение, определение/. С полагането им се удостоверява обективираната в решението воля на всеки от участниците в тайното съвещание при решаването на правно значимите въпроси, включени в предмета на делото – фактически констатации и правни изводи за извършеното престъпление, неговото авторство и наказателната отговорност на дееца, а така също и отговор по направените от страните възражения. В разглеждания случай присъдата е постановена и обявена при особено мнение на единия съдебен заседател по реда на чл. 310, ал. 1 от НПК, с полагане на квалифицирани електронни подписи от всички членове на състава на съда. Мотивите, чието изготвяне е било отложено, са подписани само от съдията-докладчик, а съобразно изричното предписание на чл. 310, ал. 2, предл. последно от НПК, същите е следвало да бъдат подписани и от съдебните заседатели. Липсата на подписи на съдебните заседатели върху мотивите към присъдата, когато актът е постановен при особено мнение на член от състава, независимо от причините за това, опорочава съдебния акт в неговата цялост. Съдебната практика неизменно поддържа разбирането, че присъдата представлява логическо единство на диспозитив и мотиви, като в случая неподписването на последните от съдебните заседатели в законовата хипотеза на задължителност техните подписи да бъдат положени, е равнозначно на липса на надлежни мотиви. Последното съставлява съществено процесуално нарушение и е от категорията на абсолютните основания по чл. 348, ал. 3, т. 2, предл. 1 от НПК за отмяна на съдебния акт. Мотивите са изключително важен процесуален документ и за да бъдат правновалидни, следва да съдържат общото волеизявление на всички членове на съдебния състав, разгледал съобразно изискванията на чл. 28, ал.1 от НПК делото и постановил акта, и да удостоверяват авторството на това волеизявление, чрез съответното им подписване. В случаите, когато присъдата е подписана при особено мнение, мотивите следва да бъдат подписани от целия съдебен състав, включително и от съдебните заседатели и члена на състава, който е останал на особено мнение. Това правило произтича от необходимостта да се създадат допълнителни гаранции за убедителността на съдебния акт, когато при постановяването му са възникнали разногласия, несъвместими с единодушието на състава. При наличието на особено мнение подписването на мотивите от всички членове на съдебния състав гарантира както съответствие на присъдата с вътрешното убеждение на мнозинството – чл. 33, ал. 4 от НПК, така и зачитане на правото на вътрешно убеждение на малцинството – чл. 33, ал. 5 от НПК. Разпоредбите на чл. 33, ал. 5 от НПК и чл. 310, ал. 2 и ал. 3 от НПК ясно регламентират начина, по който следва да се процедира в случаите на особено мнение и отложено изготвяне на мотивите – подписване на диспозитива на присъдата от всички членове на състава с отбелязване на особеното мнение; изготвяне на мотивите от докладчика или от друг член на състава в случай, че докладчикът е на особено мнение; подписване на общите мотиви от целия съдебен състав, включително и от съдебните заседатели. Присъдата в цялост – диспозитив и мотиви – трябва да бъдат подписани и от заявилия особеното мнение член на състава /с отбелязване на особеното мнение/, като спрямо него законът поставя и допълнително изискване – да изложи в писмена форма особеното си мнение. С оглед на фактически установеното, а именно, че изготвените към присъдата мотиви не са подписани от съдебните заседатели Василена Димитрова Стойнева и Радослава Димитрова Биволарска, настоящият съдебен състав намира, че се касае до липса на мотиви въобще. Дори и да се приеме, че приложеното към мотивите и подписано от съдебния заседател Василена Стойнева особено мнение, обосноваващо различно становище от това на мнозинството по някои от въпросите по чл. 301 от НПК, е неразделна част от единния документ и не следва да се разглежда самостоятелно, то мотивите към диспозитива на присъдата не съдържат подписа на другия съдебен заседател Радослава Биволарска. Констатираното нарушение не може да се третира като формален пропуск, а е от категорията на особено съществените, защото рефлектира върху редовността на съдебния акт, като го опорочава. Установеният в НПК задължителен ред за формирането на действителната воля на решаващия орган е гаранция за законността на решенията на съда и за осигуряване разкриването на обективната истина. След като процесуалният закон предвижда специални изисквания при обективирането на окончателното съдийско решение, нарушаването им неизбежно резултира в незаконност на присъдата, без да е налице необходимост да се изследва до какви конкретни отрицателни последици за страните се е стигнало при неспазване на конкретния регламент в НПК. Естеството на констатираното нарушение прави безпредметно обсъждането на възраженията, наведени във въззивната жалба и поддържаните такива в съдебно заседание, относими към проблематиката за начина на формиране на вътрешното убеждение на първоинстанционния съд въз основа на доказателствения материал и приложението на материалния закон. Посочените възражения и доводи следва да се вземат предвид при новото разглеждане на делото от друг състав с оглед правилното решаване на въпросите по чл. 301 от НПК, като за прецизност само въззивният състав насочва вниманието на БРС, че неединодушието на предходния съдебен състав и различното становище на неговия член, останал на особено мнение съобразно доказателствения материал, е показателно, че следва да се подложат на преоценка от новия съдебен състав събраните по делото доказателства, при необходимост да се съберат допълнителни с оглед изясняване в пълнота на обективната истина с оглед достигане до обосновани и законосъобразни фактически и правни изводи досежно инкриминираното обвинение. Посоченото нарушение е основание за упражняване на правомощието на въззивния съд по чл. 334, т. 1 от НПК. Мотивиран от гореизложеното и като съобрази наличието на неотстранимо от въззивния съд съществено нарушение на процесуалните правила, съставляващо такова по чл. 348, ал. 3, т. 2, предл. 1 от НПК, и обуславящо отмяна на присъдата и връщане делото на първата инстанция за ново разглеждане от друг състав, на основание чл. 335, ал. 2, вр. чл. 334, т. 1 от НПК, Бургаският окръжен съд