Решение № 1921 от 13.4.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 10226/2022 г.

Производството е по чл. 258 - чл. 273 ГПК. С Решение № 20039199 от 31.05.2022 г. по гр. д. № 28566/2018 г. по описа на СРС, 44 с-в е осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на М. Х. Х., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. София, ж.к. „•••••••, по искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ съответно сумата от 6500.00 лв. - обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди в резултат от незаконно повдигнато й обвинение в извършване на престъпление и поддържане на обвинението в съдебна фаза по ДП № 183/2012г. по описа на СО при СГП, пр.пр.№ М86/2012г. по описа на СРП, и сумата от 500.00 лв. - обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди в резултат от същото увреждащо действие, изразяващи се в направени разходи за адвокатска защита по наказателното производство, ведно със законната лихва върху всяка главница считано от датата на влизане в сила на оправдателното съдебно решение - 05.05.2015г. до окончателното плащане, като е отхвърлен иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 6500.00 лв. до пълния претендирай размер от 20000.00 лв. В срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу постановеното решение, в частта, с която е уважен иска за неимуществени вреди, е подадена въззивна жалба от ответника Прокуратурата на Република България. Излага доводи, че постановеното решение е неправилно, като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон. Поддържа, че при определяне на размера на обезщетението не е спазен принципа на чл.52 от ЗЗД като е присъден завишен размер на обезщетение при несъобразяване установените по делото факти. При постановяване на решението съдът неправилно е преценил, че в конкретния случай наказателното производство е имало изключително неблагоприятно отражение върху ищцата. В производството не е доказано както наличие на причинна връзка между уволнението на ищцата и повдигнатото обвинение, така и между влошеното здравословно състояние на ищцата и неоснователното обвинение. Съответно събраните в производството доказателства сочат за по-ниска степен на увреждане- наказателното производство е приключило в разумен срок, спрямо ищцата не е била взета мярка за процесуална принуда, в съдебна фаза производството е протекло по реда на глава 28 НПК. С оглед това и неправилно съдът е присъдил по-висок размер на обезщетение за неимуществени вреди. Отправя искане за отмяна на решението в обжалваната част и определяне на обезщетение за неимуществени вреди в по-нисък размер. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца М. Х. Х., в който изразява становище за нейната неоснователност. В срока по чл. 263, ал. 2 ГПК е постъпила насрещна въззивна жалба от ищеца М. Х. Х. срещу решението, в частта на отхвърляне на иска за неимуществени вреди. Излага доводи, че постановеното решение е неправилно, като необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и в отклонение от установената фактическа обстановка. Заявява, че размерът на определеното обезщетение за неимуществени вреди е занижен с оглед причинените и доказани такива във връзка с процесното обвинение. Отделно от това поддържа, че при определяне на размера на обезщетението не бил спазен принципа на чл. 52 от ЗЗД. В срока по чл. 263, ал. 3 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника Прокуратурата на Република България. В с.з. на 22.02.2023 г. изразява становище за неоснователност на подадената насрещна въззивна жалба. Отправя искане за потвърждаване на решението в частта на отхвърляне на иска за определяне на обезщетение за неимуществени вреди. Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещните страни, приема следното: Жалбите, с които е сезиран настоящият съд, са подадени в срока по чл.259, ал.1 ГПК и са допустими. Разгледани по същество, съдът намира същите за неоснователни. Съображения: Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивния съд той се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта - в обжалваната му част. Следователно относно проверката на правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбите. Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Във връзка с доводите, изложени в подадените от страните жалби, въззивният съд намира следното: Предявени са искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ. Претенциите на ищцата се основават на твърдение за водено срещу нея неоснователно наказателно производство, което е приключило с решение от 18.11.2014г., с което е призната за невиновна и на основание чл.378, ал.4, т.2 НПК е оправдана по повдигнатото й обвинение поради недоказаност на същото. В исковата молба ищцата твърди, че с Постановление от 22.05.2013г. била привлечена като обвиняем по ДП № 183/2012г. по описа на СО при СГП, пр.пр.№ М86/2012г. по описа на СРП, за извършено престъпление по чл. 387, ал. 3, пр. 2 вр. ал. 1, пр. 3 НК, впоследствие преквалифицирано по чл. 387, ал. 1, пр. 3 НК. По така повдигнатото обвинение в съда било внесено предложение на прокурора за образуване на производство по реда на глава 28 от НПК. Срещу ищцата било образувано НАХД № 1117/2014г. по описа на СРС, НК, 19 с-в, като същото било прекратено и делото върнато на прокурора за отстраняване на допуснати процесуални нарушения. По последващо внесеното прокурорско постановление било образувано НАХД № 5551/2014г. по описа на СРС, НК, 19 с-в, производството по което продължило в рамките на пет открити съдебни заседния и приключило с оправдателно решение от 18.11.2014г., потвърдено с окончателно решение от 05.05.2015г. по ВНАХД № 52/2014г. по описа на СГС, НК, XIII въззивен с-в. Ищцата излага, че незаконно повдигнатото й обвинение е повлияло негативно професионалния й и личен живот. Поддържа, че поради наказателното преследване срещу нея й е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и прекратено служебното й правоотношение в системата на МВР, като въпреки че впоследствие уволнението било признато за незаконно по съдебен ред, била сериозно дискредитирана в професионалната й среда, което попречило на кариерното й развитие. Твърди, че били сериозно накърнени доброто й име в обществото, честта и достойнството й, бил уронен професионалния й авторитет, била злепоставена пред близки, приятели и познати. Воденото срещу нея наказателно производство й причинило силен стрес и се отразило на психиката й, както и провокирало здравословни проблеми, наложили промяна в начина й на живот. По изложените съображения ищцата претендира за ангажиране отговорността на ответника за репариране на причинените й неимуществени вреди, като предявява вземане за обезвреда в размер от 20000.00 лв. Отделно от неимуществените вреди ищцата твърди, че е претърпяла и имуществени такива, изразяващи се в направени разходи за защитата й от адвокат в съдебната фаза на процеса по ВНАХД № 52/2015г. по описа на СГС, НК, XIII въззивен с-в, в размер на 500.00 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 0529883/15.04.2015г. Моли за присъждане на следващите й се обезщетения, ведно със законната лихва считано от датата на влизане в сила на оправдателното съдебно решение - 05.05.2015г. до окончателното плащане. Претендира разноски. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба с изразено становище за неоснователност на предявените искове. Намира за недоказани твърденията на ищцата за претърпени от нея вреди, както неимуществени, така и имуществени. Възразява, че не се установява сочените от ищцата вреди да са настъпили в пряка и непосредствена причинна връзка с повдигнатото й обвинение. Излага и подробни доводи за несъразмерност на претендираното от ищцата обезщетение за неимуществени вреди с естеството и интензитета на подлежащите на обезвреда болки и страдания, както и възразява за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение за защита в наказателното производство. По отношение претенцията за присъждане на законна лихва върху главните вземания прави възражение за изтекла тригодишна погасителна давност. Отправя искане за отхвърляне на исковите претенции като неоснователни. В производството не е спорно се установява от събраните пред първата инстанция доказателства, че ДП № 183/2012г. по описа на СО при СГП, пр.пр.№ М86/2012г. по описа на СРП е образувано с постановление от 18.05.2012г. на прокурор от СРП срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.131, ал.1, т.2 вр. чл.130 НК. В хода на разследването, с постановление на разследващ орган от 09.05.2013г. ищцата М. Х. Х. е била привлечена като обвиняем, по обвинение за извършено престъпление по чл. 387, ал. 3, пр. 2 вр. ал. 1, пр. 3 НК, за което е предвидено наказание лишаване от свобода от една до пет години. На ищцата е било вменено, че на 05.04.2012г. в гр. София, в качеството си на длъжностно лице - младши разузнавач при 02 криминална група, сектор „Криминална полиция“ при 08-РУП СДВР, е превишила властта си, като участвала в операцията по задържане на обявената за издирване Н.И.Х., без да е включена в изготвения план за полицейска операция, утвърден от зам.началника на СДВР, като деянието е извършено с цел дееца да причини вреда на Х. (последната е била издирвана по жалба на роднина на Х., като след задържането й Х. й причинила лека телесна повреда). В качеството на обвиняем ищцата била привлечена на 22.05.2013 г., когато й било предявено обвинението и била разпитана като обвиняем. На 12.06.2013г. й били предявени материалите по разследването. По указания на наблюдаващия прокурор разследващият орган преквалифицирал инкриминираното деяние по чл. 387, ал. 1, пр. 3 НК (с предвидено по тази квалификация наказание лишаване от свобода до три години). С оглед това било извършено ново привличане на ищцата като обвиняем с постановление от 12.09.2013г., предявено й на 26.09.2013г., по което повторно била разпитана в това качество. На същата дата на ищцата било предявено и разследването по новото обвинение. При извършване на всяко от посочените действия по досъдебното производство с нейно участие ищцата се явявала лично и с упълномощен защитник - адв. Й. К. от САК. С Постановление от 20.01.2014г. на прокурор при СРП материалите по досъдебното производство били внесени в съда за разглеждане по реда на глава 28 от НПК, с предложение за освобождаване от наказателна отговорност на ищцата- обвиняем за извършено престъпление по чл. 387, ал. 1, пр. 1 НК и за налагане на административно наказание спрямо нея, с оглед наличие на предпоставките по чл. 78а НК. По внесеното постановление на 23.01.2014г. било образувано НАХД № 1117/2014г. по описа на СРС, НК, 19 с-в, като с разпореждане от 31.01.2014г. делото било насрочено в открито съдебно заседание на 20.02.2014г., за което ищцата била призована като обвиняем. В проведеното на 20.02.2014г. заседание ищцата се явила лично и със защитника си по пълномощие - адв. К., като с протоколно определение в същото заседание съдът прекратил производството, на основание чл. 378, ал. 3 НПК, и върнал делото на СРП поради установени нови фактически положения. По повторно изготвено постановление от 18.03.2014г. на прокурор при СРП с ново предложение за разглеждане на делото по реда на глава 28 от НПК, на 20.03.2014г. било образувано НАХД № 5551/2014г. по описа на СРС, НК, 19 с- в. По посоченото дело били проведени пет открити съдебни заседания, както следва: 1/ на 17.04.2014г. - в заседанието не бил даден ход на делото и същото било отложено поради неявяване на защитника на ищцата адв. К.; 2/ на 08.07.2014г. - отложено за събиране на доказателства; 3/ на 24.09.2014г. - отложено за събиране на доказателства; 4/ на 23.10.2014г. - отложено за събиране на доказателства; и 5/ на 18.11.2014г. На всяко от заседанията ищцата се явявала лично и не е ставала причина за отлагане на делото, като защитата й била водена отново от адв. К.. Установено е, че производството е приключило с решение от 18.11.2014г., с което ищцата била призната за невиновна и на основание чл. 378, ал. 4, т. 2 НПК оправдана по повдигнатото й обвинение поради недоказаност на същото. По образуваното ВНАХД № 52/2015г. по описа на СГС, НК, XIII въззивен с-в, във връзка с подаден протест, било проведено едно открито съдебно заседание на 15.04.2015г. с участие на ищцата и защитника й адв. К.. По него било постановено решение на 05.05.2015г., с което въззивният съд потвърдил изцяло протестираното решение на първата инстанция, приемайки, че извършването и авторството на престъплението, за което ищцата е била привлечена като обвиняем, не е доказано. От събраните пред първата инстанция писмени доказателства се установява, че ищцата не е осъждана. Установява се, че същата е постъпила на работа в системата на МВР през 2005 г. като полицай в 08 РПУ-СДВР. След присъдена й категория Е - полицай III степен през 2006г. същата била назначена за държавен служител в МВР. През 2009г. ищцата придобила категория Д - главен полицай и встъпила в длъжност младши разузнавач в „Криминална полиция“ на 08 РПУ-СДВР, след което последователно заемала длъжности младши разузнавач в КП при 08 РПУ- СДВР, младши разузнавач в ПКП при 08 РПУ-СДВР и младши полицейски инспектор в полицейски участък „Панчарево“ на 08 РПУ-СДВР. През 2012г. ищцата била назначена на длъжност младши оперативен дежурен в сектор „Оперативно и административно управление на силите и средствата“ към отдел СОД на СДВР. В справката било отбелязано, че по време на службата си в МВР ищцата не е допускала дисциплинарни нарушения като не са й били налагани дисциплинарни наказания. Награждавана била многократно за постигнати високи професионални успехи с „Писмена похвала“ и „Обявяване на благодарност“. Чрез представените 2 бр. дипломи за завършено образование се установява, че ищцата има завършено висше образование във Военна академия „Г.С. Раковски“, гр. София, по специалност „Национална сигурност и отбрана“ - през м.07.2013г., и в Международно висше бизнес училище, гр. Ботевград, по специалност „Бизнес администрация“ - през м.07.2012г. Установява се и че със Заповед рег.№ 3-17519/5.11.2013г. на ВНД Директор на СДВР, срещу ищцата било образувано дисциплинарно производство за извършено дисциплинарно нарушение, изразяващо се в неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Поведението, с което е било прието, че ищцата е нарушила етичните правила, се отнася за вмененото й деяние, за което е била привлечена като обвиняем по ДП № 183/2012г. по описа на СО при СГП, пр.пр.№ М86/2012г. по описа на СРП. С посочената заповед е прието, че това поведение на ищцата съставлява тежко нарушение на служебната дисциплина, тъй като уронва престижа на службата. С цитираната заповед на ищцата било наложено дисциплинарно наказание уволнение и било прекратено служебното й правоотношение за заеманата към този момент длъжност младши оперативен дежурен в сектор „Оперативно и административно управление на силите и средствата“ към отдел СОД на СДВР. По подадената от нея жалба с решение от 15.05.2015г. по адм.д.№ 5295/2014г. по описа на АССГ заповедта за налагане на дисциплинарно наказание уволнение била отменена. Чрез представената пред първата инстанция епикриза № 11667/16.08.2013г., издадена от МБАЛ „Софиямед“, гр. София, се установява, че ищцата е била приета за лечение в посоченото болнично заведение в периода от 13.08.2013г. до 16.08.2013г., с диагноза: рефлукс-езофагит ст А по ЛА кардит хроничен ерозивен антрален гастрит, катарален булбит хиперсекреция, стеатоза на черния дроб, десностранна микронефролитиаза. Чрез констатациите на приетата пред първата инстанция СМЕ, която настоящия състав кредитира по реда на чл.202 ГПК се установява, че заболяването на ищцата - гастроезофагеален рефлукс и гастродуоденит с повишена секреция, е причинено от различни комплексни фактори: генетични, бактериална инфекция, диетичен режим, токсични вредности, прием на медикаменти, дестабилизиращи стомашната лигавици, продължителен емоционален стрес. Според експерта, нервнопсихичното напрежение създава риск за заболявания на повишената стомашна секреция, поради което е възможно да се свърже с поставената диагноза в тази й част. За останалите визирани в епикризата заболявания експертът изключва възможността да се влияят от психоемоционалния стрес. В експертното заключение е посочено, че в случай, че стомашното заболяване на ищцата е възникнало отпреди започналото наказателно преследване срещу нея, преживеният стрес от воденото наказателно производство може да е довел до обостряне на заболяването, което преди това е било в безсимптомна фаза, а впоследствие се е развило с оплаквания. Относно бъдещата прогноза за заболяването вещото лице сочи, че не съставлява животозастрашаващо състояние, а влошава качеството на живот, като с прилагане на медикаментозно лечение при нужда, спазване режим на диета и намаляване на стреса ищцата би могла да възстанови нормалното си ежедневие. По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Ц.М. С. /колега на ищцата от 08 РПУ- СДВР/. Чрез показанията на последния се установява, че през 2011г. свидетелят разбрал от други негови колеги, че ищцата е била привлечена като обвиняем за извършено престъпление по чл. 387 НК. Новината за това била шокираща за всички в службата, тъй като ищцата се ползвала с име на прекрасен професионалист и добър човек. Повдигнатото й обвинение станало причина и за уволнението й от системата на МВР поради уронване престижа на институцията. Ищцата приела тежко случилото се, през цялото време на наказателното производство му споделяла, че се притеснява да не бъде осъдена. Привличането й като обвиняем станало достояние на колегите й, нейни приятели и познати също узнали за воденото производство, като това се отразило на отношенията им с ищцата, почти всички променили доброто си мнение и се отдръпнали от нея. По негови наблюдения здравословното състояние на ищцата се влошило във връзка с обвинението. Тя се оплаквала, че не може да спи, че има главоболие и високо кръвно. Наложило се дори да постъпи в болница за лечение на гастрит, като такива проблеми със здравето преди не е споделяла да има. След уволнението ищцата търпяла и финансови проблеми. Принудила се да работи срещу по-ниско заплащане. Въпреки че впоследствие била възстановена на работа в полицията, не могла да получи професионално развитие след като не издържала конкурс за повишение през 2017г. На него била интервюирана относно данните по досието й за воденото срещу нея наказателно производство и последвалото уволнение. Понастоящем ищцата заемала длъжност младши полицейски инспектор в 08 РПУ-СДВР, докато преди уволнението е била оперативен работник в „Криминална полиция“ на 08 РПУ-СДВР. Съдът кредитира показанията на свидетеля за изясняване на релевантни за спора обстоятелства, като обективни, пълни, всестранни, незаинтересовани, логически последователни и убедителни, съответни на останалите доказателства по делото. При така установеното от фактическа страна въззивният съд намира от правна страна следното: Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Отговорността възниква не по повод на извършени от ответната страна в производството незаконосъобразни действия и възникнали по повод на тях между страните в производството отношения, а по силата за законова разпоредба. Същата урежда отговорност на държавата за причинени от нейни органи вреди, поради което има гаранционно обезщетителен характер. За това, предпоставките за възникването ѝ се уредени в закона, като същите не може да се допълват с други такива, за да бъде обосновано наличието или липсата. Всички предпоставки за възникването на задължението за обезщетяване на причинените вреди по силата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ имат обективен характер, като не е предвидено като предпоставка наличието на виновно поведение на длъжностните лица. Това сочи на извода, че това е обективна отговорност, която се носи винаги, когато са налице посочените в разпоредбата предпоставки. Това е така, тъй като с окончателен акт е установено, че предприетите срещу лицето действия са били неоснователни. Без значение за тази отговорност е това дали на определен етап от производството действията на Прокуратурата са били законосъобразни и обосновани с оглед на събраните до този момент доказателства или дали при извършването им са спазени всички предвидени процесуални правила. Дължимото обезщетение обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно от съответното длъжностно лице. Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси. Вредите се изразяват в нравствените, емоционални, психически, психологически терзания на личността; накърнената чест и достойнство. Целта на обезщетението е не да поправи вредите, а да възстанови психическото, емоционално и психологическо равновесие на пострадалото лице. При това е посочено, че е нормално да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, обвинено в извършване на престъпление, за което в последствие е оправдано/прекратено е производството, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване като в тази именно връзка е и възприетото в съдебната практика разбиране, че при установяване на този вид неимуществени вреди, не бива да се изхожда само от формалните, външни доказателства. Също така е уточнено, че когато се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено положение, то, тогава те трябва изрично да бъдат посочени в исковата молба, за да могат да станат част от предмета на иска. При определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. При установена връзка обезщетението по чл. 52 от ЗЗД следва да бъде определено съобразно принципа на справедливостта. Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни обективно съществуващи в действителността обстоятелства. На обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането и техният размер се определя според вида и характера на упражнената процесуална принуда, както и от тежестта на уврежданията. Задължително се отчита тежестта на повдигнатото обвинение и предвиденото за него наказание, продължителността на наказателното преследване, вида и продължителността на наложените мярка за неотклонение и мярка за процесуална принуда, данните за личността на подсъдимия с оглед на това доколко повдигнатото обвинение за деяние, което не е извършил, и наложената мярка за неотклонение, се е отразило негативно на физическото здраве, психиката му, на контактите и социалния му живот, на положението му в обществото, работата, в това число върху възможностите за професионални изяви и развитие в служебен план, както и всички други обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални страдания. В настоящия случай е налице хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ - ищцата е била обвинена неоснователно в извършване на престъпление, което н е е тежко по см. на чл. 93, т. 7 НК, макар за него да е предвидено наказание лишаване от свобода. Същевременно, съдебното производство е водено по реда на глава 28 от НПК, тъй като е било внесено предложение за освобождаването на ищцата от наказателна отговорност и налагането й на административно наказание. Едновременно с това по воденото производство спрямо ищцата не е била взета мярка за процесуална принуда и не са били извършени други процесуалноследствени действия с репресивен характер. Воденото срещу ищцата наказателно производство е продължило в разумен срок - две години от момента на привличането й в качеството на обвиняем на 09.05.2013г. до постановяване на окончателното оправдателно съдебно решение на 05.05.2015г. Така посочените установени обстоятелства несъмнено сочат за по-ниско по степен отрицателно въздействие на поддържаното обвинение върху психо- емоционалното състояние на ищцата. Те водят до определяне на по-нисък размер обезщетение за понесените от ищцата неимуществени вреди от неоснователното обвинение. От своя страна установеното в производството въздействие на неоснователното обвинение върху личността на ищцата, нейното здравословно състояние и нейната професия сочат за по-високо по степен негативно отражение на неоснователното обвинение. Така представените в първата инстанция писмени доказателства и констатациите на експерта сочат за наличие на пряка причинно-следствена връзка между нервно психичното напрежение на ищцата по време на воденото наказателно производство, като част от комплексните фактори и заболяването на ищцата - гастроезофагеален рефлукс и гастродуоденит с повишена секреция. Доколкото е установено, че това е само един от посочените от експерта фактори в целия комплекс и при съобразяване, че заболяването е диагностицирано по време на образуваното производство, съдът намира че следва да отчете и тези факти при определянето на дължимото на ищцата обезщетение за неимуществени вреди. Установеното в производството въздействие на неоснователното обвинение върху личността на ищцата и нейната професия чрез събраните в производството писмени доказателства и показанията на свидетеля Ц.М. С. сочат за по-високо по степен негативно отражение на неоснователното обвинение. Установено е несъмнено, че ищцата е преживяла психически и емоционални страдания във връзка с него. Както последователно се поддържа в практиката на ВКС, неимуществените вреди от незаконно обвинение обхващат не само отрицателните психически преживявания на увредения, но и обективното по своя характер лишаване от блага и ценности, към които всяка личност се стреми. Справедливостта като законов критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди включва освен тяхната общовалидна значимост за всяко човешко същество, така и конкретни факти, свързани със стойността, която те са имали за личността на увредения. В този смисъл е и практиката на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК с Решение № 55/11.03.2013 г. по гр. д. № 1107/2012 г., ІV г. о., ГК, която се възприема от настоящия състав. В случая е установено изключително отрицателно въздействие на образуваното наказателно производство върху професионалното развитие на ищцата, което несъмнено следва да бъде отчетено при определяне стойността на обезщетението. Както правилно е отбелязал СРС, прекратяването на служебното правоотношение на ищцата, освен че е повлияло тежко на емоционалното й състояние, е компрометирало и професионалната й реализация. Независимо от последващото й възстановяване на служба в структурите на МВР, добрата репутация на ищцата като служител с изградено сред колегите си име на добър професионалист, е била сериозно и трайно накърнена, още повече, че тя е била дискредитирана именно в длъжностното си качество - за това, че е превишила властта си, е което е уронила и престижа на службата, обстоятелство, което е злепоставило не само личната й почтеност, но и професионалните й качества и добро име в професионалното й обкръжение. Поради това фактът, че повдигнатото на ищцата обвинение е за престъпление, извършено във връзка е длъжността й, обосновава извод за по-силно негативно въздействие върху нея, рефлектиращо пряко върху професионалното й израстване. Следователно, при съобразяване на всички посочени обстоятелства, въззивният съд приема, че заместващото обезщетение на ищцата за причинените й от незаконното обвинение неимуществени вреди е в размер на сумата от 6500.00 лв. Следователно, искът за заплащане на заместващо обезщетение за причинени неимуществени вреди на ищцата от процесното незаконно обвинение трябва да бъде уважен за сумата от 6500.00 лв., а да бъде отхвърлен за разликата до претендирания размер от 20000.00 лв. Доводите на ответника, че определеното от първата инстанция обезщетение е завишено по размер, съдът намира за неоснователни с оглед изложените по-горе съображения. Поради съвпадане изводите на двете инстанции обжалваното решение следва да се потвърди като правилно. По разноските: С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищцата следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1146.20 лв. за настоящата инстанция по представения списък. Искането на ответника по реда на чл.78, ал.5 ГПК за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение дължими на насрещната страна, съдът намира за неоснователно. Същите не надвишават предвидения в чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения размер. Воден от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД