Решение № 62 от 15.5.2024 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 78/2024 г.

Производството е по реда на Глава ХХХІІІ от НПК. Постъпило е искане от адвокат П. Д., като защитник на осъдения В. Д. Д., с което се иска възобновяване на производството по ЧНД № 1423/2020 г. на Районен съд – Плевен. В искането е посочено наличието на предпоставките по чл. 423 ал.2 НПК за възобновяване на ЧНД № 1423/2020 г. на Районен съд – Плевен, тъй като е протекло в отсъствието на осъдения, като и е нямало обективни данни да се счита, че той е знаел за това производство и сам е избрал да не упражни правата си лично в него. Наведено е довод, че материалите по делото недвусмислено сочат, че след образуване на производството по чл.306, ал.1 НПК, осъденият В. Д. не бил търсен, за да бъде призован и не му е осигурено правото на лично участие в процеса. Същият е бил на лечение във Франция, като не е могъл да се придвижва за срок от шест месеца. С оглед на това се налагал извода, че осъденият по уважителна причина не се е явил на съдебните заседания пред РС – Плевен, което очертава основателността на искането му във втората хипотеза на чл. 423 ал.1 изр.2 от НПК. Иска се възобновяване на делото, отмяна на постановеното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание. В съдебно заседание прокурорът от ВТАП намира искането за неоснователно. Искателят е бил подсъдим по НОХД № 531/2019 г. на РС Плевен, като не се явил в последното съдебно заседание, в което е постановена присъдата. В. Д. е бил известен за това съдебно заседание, прочетена е била присъда, която е станала повод за произнасяне с определение по реда на чл. 306 НПК. Производството по чл. 306 НПК е следвало производството по общия характер и касае въпроси, по които съдът е следвало да се произнесе в производството по общия характер, но не го е сторил. Прокурорът счита, че подсъдимият е бил известен за производството по делото, което е приключило с присъда и следващото се от това производство по чл. 306 НПК. Разглеждането на последното в негово отсъствие не е довело до съществено нарушение на правата на осъдения Д.. Прокурорът моли да се остави искането без уважение. Адвокат П. Д., в качеството на упълномощен защитник на осъдения В. Д. Д. в съдебно заседание поддържа изцяло депозираното искане за възобновяване на ЧНД № 1423/2020 г. на РС Плевен. Заема становище, че осъденият Д. не е бил уведомен за провеждане на производството по чл.306 НПК, както и неучастието му в разглеждането му не се дължи на неговото недобросъвестно процесуално поведение. Видно от Решение № 1087/21 г. на Апелативен съд гр. Монпелие в Р. Франция е, че на Д. е била приложена мярка за неотклонение домашен надзор, съгласно постановление за условно освобождаване от 28.10.2021 г., като го задължавало да се яви в полицейския участък на 23.10.21 г. и 02.11.21 г., а след това два пъти седмично в продължение на съдебното производство в определен час и ден от полицейския служител. В решението е посочено, че В. Д. е бил осъден задочно за престъпни деяния по дело 1509/2019 г. и не е присъствал по време на съдебното решение от 05 юли 2020 г. по дело № 1423/2020 г., като в тези съдебни производства е бил защитаван от служебен адвокат. Защитникът моли да се възобнови производството по ЧНД № 1423/2020 г. по описа на РС – Плевен и делото се върне за ново разглеждане на същия съд. В правото си на последна дума осъденото лице В. Д. Д. моли да бъде уважено искането. Настоящият състав на Великотърновския апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на делото, намери за установено следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на същото е акт от кръга на визираните в чл. 419 НПК, който не е проверен по касационен ред. Искането е подадено от процесуално легитимирано лице по чл. 420, ал. 1 НПК в законоустановения срок по чл. 421, ал. 1 НПК. Наведено е оплакване за наличието на основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, поради допуснато нарушение на процесуалните правила по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Разгледано по същество, искането е основателно по следните съображения: С Определение № 394 / 05.07.2020 г., постановено по ЧНД № 1423/2020 г. на Районен съд – Плевен на основание чл. 25 ал. 1, вр. чл. 23 ал.1 от НК на осъдения В. Д. Д. е определено едно общо най-тежко наказание измежду наложените му наказания по НОХД № 1509/2019 г. и НОХД № 531/2019 г. и двете по описа на РС –Плевен в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим. На основание чл. 24 от НК е увеличено определеното общо наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода с шест месеца лишаване от свобода, като е определено общо наказание от две години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим. На основание чл. 23 ал.3 НК са присъединени наложените глоби по двете присъди по НОХД № 1509/2019 г. и по НОХД № 531/2019 г. на РС- Плевен изцяло към определеното общо най-тежко наказание. ВКС е сезиран с подадено искане от адвокат П. Д., като защитник на осъдения В. Д., с което се иска възобновяване на производството по ЧНД № 1423/2020 г. по описа на Районен съд – Плевен. Въз основа на същото е образувано н.д. № 39/2024 г. по описа на ВКС. С Решение № 148/28.02.2024 г., постановено по н.д. № 39/24 г. по описа на ВКС е оставено без уважение искането на осъдения В. Д. Д. за възобновяване на ЧНД № 1423/20 г. на Районен съд Плевен, като делото е изпратено на Апелативен съд Велико Търново за произнасяне. Направеното искане съдържа упреци към процесуалната дейност на първоинстанционния съд. Иска се възобновяване на наказателното производство, като се отмени постановения съдебен акт и делото се върне за ново разглеждане на първата инстанция. С оглед наведеното оплакване следва да се разгледа налице ли е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на осъденото лице Д.. Същият е осъден с присъди по НОХД № 1509/2019 г. и по НОХД № 531/2019 г. на РС- Плевен. Първата е влязла в сила на 10.10.2019 г., а втората на 13.07.2020 г. Внесено е предложение по реда на чл.306, ал.1 т.1 НПК от РП в Районен съд Плевен за групиране на наложените наказания на В. Д. с присъди по НОХД № 1509/2019 г. и по НОХД № 531/2019 г. на РС- Плевен, като на основание чл.24 НК е поискано увеличаване на определеното общо наказание с ½. Въз основа на предложението е образувано ЧНД № 1423/202 г. по описа на РС Плевен. С разпореждане № 2141 /23.07.2020 г. е насрочено разглеждането на делото за 5.08.2020 г., за която дата е разпоредено да се призоват РП Плевен, В. Д. и адвокат Н.М.. Изискани са справки за задържане на осъдения Д. от следствените арести с мярка „Задържане под стража“ на територията на страната за какъв период от време и по кои НОХД, както и от Затворите в Плевен и в Белене, както и за изтърпени наказания „Пробация“ по кои НОХД и за какъв период от време. На В. Д. са изпратени призовки в Затвора Плевен и на адрес в гр.Долна Митрополия, ул. •••••••••. Първата призовката е върната без да му е връчена, като е посочено, че Д. е освободен от Затвора Плевен на 25.08.2016 г. В материалите по делото липсва втората призовка, т.е. същата не е върната по делото. По делото са приложени копия на подадена молба, заведена с дата 23.07.2019 г. по НОХД № 531/2019 г. на РС Плевен от адвокат Н. М., като защитник на В. Д., придружена с документи на френски език и с превод на български език. В молбата е посочено, че последният не може да се яви по делото. В медицинските документи се съдържа информация, че на 9.07.2019 г. В. Д. е бил приет в болничен център в гр.Перпинян в Р Франция, където са му направени изследвания и му е предписано лечение. На 5.08.2020 г. в насроченото съдебно заседание за разглеждане производството по чл.306, ал.1, т.1 НПК се явява представител на РП –Плевен и адвокат Ж. Н.. Осъденият В. Д. не се явява, както и адвокат Н. М.. По даване ход на делото адвокат Н. е заявил, че е бил упълномощен по ВНОХД № 300/2020 г. на ОС Плевен, както и че го е уведомил /не е отбелязано кого/, както и че почти го бил запознал със съдържанието на предложението на РП и какво становище ще изрази. Адвокат Н. е посочил, че го е запознал подробно, като отново не е конкретизирано лицето. С определение без мотиви е даден е ход на делото в отсъствие на осъденото лице. Постановено е определение, с което на основание чл.25 ал.1 вр. с чл.23 НК са групирани наложените наказания на В. Д., приложени са чл.23, ал.3 НК и чл.24 НК. Настоящият състав на Апелативния съд счита, че при разглеждане на делото от първостепенния съд е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до ограничаване правата на осъдения Д.. Последният е осъден с присъди по две НОХД, по които са му наложени наказания лишаване от свобода и глоби. С втората присъда не са групирани, наложените наказания по нея с това по предходната присъда, въпреки че първата е влязла в сила на 10.10.2019 г., а втората на 13.07.2020 г. Следователно първостепенният съд при постановява на втората присъдата не е изпълнил задълженията си по чл. 301, ал.1 т.3 НПК, въпреки че е имало данни за предишното осъждане на Д.. Производството по чл.306, ал.1, т.1 НПК е проведено в негово отсъствие. Изпратени са две призовки до Д., едната до Затвора Плевен, а другата на адрес в гр.Долна Митрополия. Първата е върната с отбелязване, че лицето е освободено на 25.08.2016 г. Следователно Д. е пребивавал в затвора, което е било четири години преди провеждане на това производство. Втората призовка, изпратена на адрес в гр.Долна Митрополия, не е върната по делото. Следователно осъденият Д. не е бил призован, т.е. не е бил надлежно уведомен за провеждане на производство по чл.306 НПК. На следващо място по делото е призован адвокат Н. М.. Същият е бил защитник на Д. по НОХД № 531/2019 г. по описа на РС Плевен. Настоящото производство е самостоятелно, като не ясно по каква причина се призовава адвокат М. при липсата на данни за упълномощаването му по настоящото производство по чл.306, ал.1, т.1 НПК. Същевременно в него са приложени медицински документи, представени от адвокат М. на 23.07.2019 г. по НОХД № 531/2019 г. на РС. В материалите по дело не се съдържат данни от кого и защо са представени тези документи, които са издадени една година пред разглеждане на настоящото производство и касаят факти от предишен период преди образуването му. Същите не са коментирани нито от страните, нито от съда по повод както на неявяването на Д., така и поради наличието или липсата на обективни причини за това. Производството по делото е разгледано в отсъствие на осъденото лице. Първият не е бил редовно призован и съответно не е бил уведомен по надлежен за провеждането му. В залата се е явил адвокат Ж. Н., който е заявил, че е бил упълномощен по въззивно дело, както и че го е уведомил без е отбелязано кого, както и че почти го е бил запознал със съдържанието на предложението на РП и какво становище ще изрази. Адвокат Н. е бил упълномощен защитник на осъдения Д. по въззивно производство. В протокола от проведеното съдебно заседание не е посочено първият кого е уведомил и кого е запознал със съдържанието на предложението на РП, а така също не е ясно какво е становището на този, който е бил уведомен от адвокат Н.. Първостепенният съд е възприел безкритично изразеното становище от адвокат Н.. Даден е ход на делото без да са посочени процесуалните предпоставки за разглеждане на делото в отсъствие на осъдения Д.. Съгласно чл.306, ал.2 НПК, за провеждането на производството по чл.306, ал.1, т.1 НПК се изисква призоваване на осъдения. В случая не е налице призоваването му. Съдът е решил, че осъденият е редовно призован чрез защитника си, както и че се е възползвал от възможността да не участва лично в процеса, а чрез процесуалния си представител. В определението не са посочени мотиви, поради които се приема, че липсва процесуална пречка за разглеждане на делото в отсъствие на осъденото лице и то при липсата на надлежното му призоваване, а само при наличие на изявление от защитник, който е бил упълномощен от осъденото лице и то по друго дело. В случая е налице упълномощаване на защитник по едно производство, което не поражда процесуално представителство по друго дело. В случая по делото не са налице никакви обективни данни, въз основа на които да се приеме, че Д. е знаел за провеждане на производството по чл.306 ал.1, т.1 НПК, както и че е избрал да не упражни правата си лично в него, а чрез защитник. Връчването на призовки, съобщения и книжа е строго регламентирана процедура в чл.180, ал.1 – 11 НПК. Същата не е спазена в случая. Първостепенният съд погрешно е прецени, че осъденият е редовно призован, поради което с даване ход на делото в негово отсъствие и без надлежното му призоваване е допуснал нарушение на процесуалните правила, което е съществено по смисъла на чл.348 ал.1 т.2 НПК и е довело до ограничаване правото на защита на Д.. Същото е основание по чл.422 ал.1 т.5 НПК за възобновяване на производството по делото и отмяна на постановеното определение. Делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. По изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, Апелативният съд