Решение № 89 от 8.7.2026 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 198/2026 г.

Производството е по реда на чл. 20 вр. чл. 17 от ЗЕЕЗА. С Решение № 110/22.06.2026 г., постановено по ЧНД № 282/2026 г. Русенският окръжен съд е допуснал предаването на Ю. Я., роден на •••••••••• г. в Кючукчекмедже, Република Турция, турски гражданин, на компетентните съдебни власти на Република Турция за водене на наказателно производство по съдебно дело № 2023/130 на 17-ти Наказателен съд за тежки престъпления – Бакъркьой, за извършено на 13.02.2021 г. престъпление търговия с или разпространение на наркотични или упойващи вещества, квалифицирано като престъпление по чл. 188/3, чл. 188/4.а, чл. 53/1, чл. 58 и чл. 63 от Наказателния кодекс на Република Турция, както и за водене на наказателно производство по съдебно дело № 2025/430 на 20-ти Наказателен съд за тежки престъпления - Бакъркьой, за извършено на 03.09.2022 г. престъпление умишлено запланувано убийство по чл. 82/1.a от Наказателния кодекс на Република Турция и за извършен на същата дата опит за умишлено запланувано убийство, квалифицирано като престъпление по чл. 82/1.a и чл. 35 от Наказателния кодекс на Република Турция. Със същото решение окръжният съд е взел мярка за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на исканото лице - Ю. Я. до фактическото му предаване на молещата държава - Република Турция. Недоволен от така постановеното решение е останал адв. С., защитник на Ю. Я., който депозирал жалба с наведени в същата оплаквания за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност, изтъквайки аргументи атакуваният съдебен акт да е постановен в противоречие с разпоредбата на чл. 7, т. 4 и т. 5 от ЗЕЕЗА. Твърди да са налице основания, при които следва да се откаже екстрадиция по отношение на подзащитния му – Ю. Я. – съществуващ риск положението на исканото лице - Я. да бъде утежнено поради неговата етническа принадлежност и политически убеждения; че няма да бъдат гарантирани правата му, свързани с воденото наказателно съдебно производство, съгласно изискванията на международното право. Отправя се искане до настоящия съд обжалваното решение да бъде отменено, вместо което се откаже екстрадирането на Ю. Я. в Република Турция, поради наличието на основания за отказ визирани в чл. 7, т. 4 и т. 5 от ЗЕЕЗА. В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура – Велико Търново намира оспореното решение за правилно и законосъобразно, като в тази връзка апелира да бъде потвърдено. Защитникът на исканото лице, адв. С., поддържа доводите си изложени във въззивната частна жалба и апелира за отмяна на първоинстанционния съдебен акт, съответно постановяване на отказ исканото лице да бъде екстрадирано в Република Турция. Исканото лице Ю. Я. поддържа заявеното от защитника си и моли да не бъде предаван на турските съдебни власти. Великотърновският Апелативен съд, след като обсъди наведените в жалбата съображения, доводите на страните и извърши проверка на правилността на постановеното решение, намери за установено следното: Жалбата депозирана от защитника на исканото за предаване лице е в законоустановения срок, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: За да постанови атакувания съдебен акт, Русенският окръжен съд е приел, че са налице условията на чл. 5, ал. 1 от ЗЕЕЗА, отчитайки липсата на което и да е от основанията посочени в чл. 6, чл. 7 и чл. 8 от ЗЕЕЗА, излагайки подробни съображения в тази насока. Исканото лице Ю. Я., родено на •••••••••• г. в Кючукчекмедже, Република Турция, е било задържано 19.02.2026 г. след извършена съвместна проверка oт българо-румънски екип на излизане от Република България при ГКПП „Дунав мост“ - Русе. След установяване на самоличността му, е изпратено запитване до ДМОС-МВР, от което се установява, че Я. е обявен за издирване от турските съдебни власти с Червен бюлетин № А-15379/12-2024 на Интерпол, в който се сочи наличието на национални заповеди за арест № 2023/130 от 31.10.2024 г. на Баръкьой 17-ти Върховен криминален съд и № 2023/114 от 25.10.2024 г. на Бакъркьой 20-ти Върховен криминален съд на Република Турция - с цел арест и екстрадиция за наказателно преследване за извършено криминално деяние - предумишлено убийство по чл. 37, ал. 1, чл. 82/1.а, чл. 53 oт HK на Република Турция и разпространение на наркотични вещества или стимуланти по чл. 188, ал. 3 и ал. 4.a от HK на Република Турция. Настоящата инстанция установи, че по надлежния ред предвиден в ЗЕЕЗА и Европейската конвенция за екстрадиция, в Република България по дипломатически път на 26.03.2026 г. са постъпили официалните молби за екстрадиция на исканото лице Ю. Я. от Главната Републиканска Прокуратура на Бакъркьой, Република Турция, ведно с документите по чл. 9 от ЗЕЕЗА и чл. 12 от ЕКЕ, както правилно е установил и окръжният съд. Представянето им е в рамките на допустимия четиридесетдневен срок по чл. 13, ал. 11 вр. ал. 7 от ЗЕЕЗА и чл. 12 от ЕКЕ. Молбите за екстрадиция, с приложените към тях преводи на български език, отговарят изяло на изискванията на чл. 9 от ЗЕЕЗА - в писмена форма, издадени са от компетентен орган, получени са по дипломатически път, в изискуемата от закона форма и съдържание. В същите се съдържат данни за самоличността и гражданството на лицето, както и данни за издаващия орган. Придружени са с копие на заповед за залавяне и задържане на заподозряното лице, по реда предвиден от закона на молещата държава – Република Турция. В молбата се съдържа описание на характера и правната квалификация на престъплението, за което е издирва исканото лице, обстоятелствата при които е извършено престъплението, включително време, място и степен на участие, вида и размера на наказанието, което се предвижда според закона на издаващата държава. Отразено е, че се касае за извършени на: - 03.09.2022 г. криминални деяния, свързани с предумишлено убийство или запланувано убийство, опит за предумишлено или запланувано убийство и на 13.02.2021 г. криминално деяние, свързано с трафик на наркотични или стимулантни вещества. Посочени са и приложимите законови разпоредби - по чл. 37, ал. 1, чл. 82/1.а, чл. 53 oт HK на Република Турция и за разпространение на наркотични вещества или стимуланти - по чл. 188, ал. 3 и ал. 4.a от HK на Република Турция, които предвиждат налагане на наказание – доживотен затвор и лишаване от свобода до 30 години. Представени са и копия от приложимите законови разпоредби от НК на молещата държава. Горното се потвърждава и от допълнително представените писмени доказателства пред настоящия съд от представителя на Апелативна прокуратура. Описаните деяния представляват престъпления и по НК на Република България – по чл. 354а, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, за което се предвижда наказание „Лишаване от свобода“ от пет до петнадесет години и „Глоба“ в размер от двадесет хиляди лева до сто хиляди лева /повече от една година/ и по чл. 116, ал. 1, т. 9 вр. чл. 115 вр. чл. 20 oт НК, за което също се предвижда наказание „Лишаване от свобода“ от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без право на замяна. В този смисъл правилна и законосъобразна е констатацията на първия съд, че са налице условията по чл. 5 от ЗЕЕЗА. Правилни и законосъобразни са изводите на окръжния съд, че не са налице условията по чл. 6, чл. 7 и чл. 8 от ЗЕЕЗА, представляващи пречка определено лице да бъде екстрадирано в държавата, която го иска. Исканото лице не е български гражданин; - не е лице, на което България е предоставила убежище; - не се касае за чужд гражданин с имунитет или за наказателно неотговорно лице, съгласно българското законодателство. Не се касае за екстрадиция за политическо или военно престъпление или за осъждане от извънреден съд. Екстрадицията няма за цел воденето на наказателно производство или наказване срещу лицето на основание раса, религия, гражданство, етническа принадлежност, пол, политически убеждения, тъй като Я. се иска с оглед водене на наказателно производство за престъпления, свързани с криминални деяния – разпространение на наркотични вещества, предумишлено убийство и опит за умишлено убийство. Престъпленията, за които се иска екстрадирането не са амнистирани или погасени по давност, съобразно законодателството на издаваща държава, а и според българското законодателство. В тази връзка, неоснователни се явяват доводите и възраженията на защитата, изложени в жалбата, като съвсем правилно и законосъобразно са били отхвърлени от окръжния съд, като неотносими към предмета на настоящото производство, респективно – неподлежащи на обсъждане. Правилна е преценката на първата инстанция, че не са налице основанията за отказ по чл. 7, т. 4 и т. 5 от ЗЕЕЗА спрямо исканото лице. Воденото наказателно преследване за деянията, за които Я. е търсен от компетентните съдебните власти в Република Турция, не могат да бъдат определени като такива с политически характер и поради това да се счита, че екстрадицията има за цел преследване и предаване поради неговите политически убеждения, свързани с принадлежността му към конкретна политическа организация/политическа партия. В тази връзка настоящият съд намира за необходимо да сподели, че деянията - по чл. 82/1.а и чл. 35 от Наказателния кодекс на Република Турция, квалифицирано като опит за умишлено убийство; - по чл. 82/1.а от Наказателния кодекс на Република Турция, квалифицирано като умишлено убийство и това по чл. 188, ал. 3 и ал. 4.a от HK на Република Турция, квалифицирано като разпространение на наркотични вещества или стимуланти, за които е търсен Я. от съдебните власти, не могат да бъдат определени като политически, доколкото като такива се определят онези престъпни деяния, които са израз на противодържавна дейност и пряко са насочени към политическите устои на държавата, докато в случая от доказателствата по делото се установява, че Я. е търсен от съдебните власти на Република Турция за това, че същият е съпричастен към криминални деяния, квалифицирани като предумишлено убийство, опит към предумишлено и разпространение на наркотични вещества и обстоятелството дали е член на определена политическа организация/партия, в случая е ирелевантно. Същите биха могли да бъдат ценени евентуално като мотив за извършване на конкретното деяние, но не биха могли да заличат самия криминален характер на извършеното, съответно да го охарактеризират като политическо, каквито неоснователни доводи изтъква защитата. Предвид изложеното и изхождайки от обстоятелството, че деянията са криминални, а не такива с политически характер, то твърденията в жалбата, че екстрадицията се иска поради неговите политически убеждения, свързани с принадлежността му към конкретно посочена партия/организация са неоснователни и подлежат на отхвърляне. Възраженията, свързани с наличие на вероятност в случай на екстрадиране на исканото лице, същият ще бъде подложен на насилие и унизително отношение от власите в Република Турция също не напират опора в доказателствата по делото. Напротив, налични са достатъчно доказателства за осъществена криминална деятелност от Я. на територията на Република Турция, данни същият да е напуснал незаконно територията й, с цел да осуети или да избегне наказателно преследване срещу него, като е влязъл на територията на Република България без необходимото разрешение от надлежен орган на власт и не през определените за това места, както и използвайки неистински документ за самоличност, издаден на името на български гражданин, е искал да напусне пределите на България на границата с Република Румъния. Този извод се подкрепя и от факта, че молбата, с която е поискал политическо убежище в Република България не е била депозирана преди да направи опит да напусне пределите на България с чужда самоличност, каквато възможност е имал, и от друга страна - е депозирал същата след като е бил обявен за международно издирване от съдебните власти на Република Турция, като посоченото налага извод, че Я. е използвал точно политически мотив, с цел да се опита да избегне търсенето на наказателна отговорност за извършените на територията на Република Турция и подробно описани в молбите за екстрадиция криминални деяния. Обстоятелството, че е открита процедура по предоставяне на убежище не представлява пречка исканото лице да бъде екстрадирано. На следващо място, съдебните власти на Република Турция са предоставили достатъчно убедителни гаранции, в случай на екстрадиране на Я., няма да бъде подложен на изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отношение и ще му бъде предоставено право на независим, справедлив и обективен съдебен процес, поради което твърденията свързани с това, че е налице опасност правата му да бъдат погазени в наказателното производство, водено за цитираните криминални деяния пред компетентните съдебни власти на Република Турция, се явяват несъстоятелни, каквито правилно ги е преценил и първия съд. Правилни са и изводите на първия съд, че не е налице нита една от отрицателните предпоставки предвидени в чл. 8 от ЗЕЕЗА, при които съдът може да откаже екстрадиция. Не са налице и условията на чл. 18 от ЗЕЕЗА за отлагане на екстрадицията или за временна екстрадиция. Съобразно разпоредбата на чл. 17, ал. 7 от ЗЕЕЗА винаги, когато съдът постановява решение, с което допуска екстрадицията, какъвто е и настоящия случай, спрямо исканото лице се взема мярка за неотклонение „Задържане под стража“ до фактическото му предаване на молещата държава, което първоинстанционният съд е сторил законосъобразно. Предвид изложените съображения настоящата инстанция, намира атакувания първоинстанционен акт за правилен и законосъобразен, поради което и подлежащ на потвърждаване, респективно - жалбата отхвърлена, поради нейната неоснователност. Водим от горното и на основание чл. 20, ал. 3 от ЗЕЕЗА, Великотърновският апелативен съд