Решение № 30 от 27.1.2026 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 751/2025 г.

Производството е по реда на чл. 29 от Закона за особените залози (ЗОЗ), вр. чл. 274 и сл. от ГПК . Образувано е по жалба от "“ДУПНИЦА СОЛАР“ АД с ЕИК 207089313, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.Никола Обретенов № 29, ет.3, представлявано от адв. В. Х. от САК, срещу Отказ № 2025120822315/10.12.2025 г. на длъжностно лице при Агенция по вписванията (АВп) – Централен регистър на особените залози (ЦРОЗ), постановен по Заявление Образец ЦРОЗ-1 с вх. № 2025120822315/08.12.2025г. за вписване на залог върху всички настоящи и бъдещи вземания на залогодателя "ДУПНИЦА СОЛАР“ АД, във връзка с притежаваните общо 100 поименни, налични акции с право на глас от капитала на "ДУПНИЦА СОЛАР-ПРОПКО“ ЕАД. Жалбоподателят счита отказа за незаконосъобразен. Излага следните съображения: В чл. 4 от ЗОЗ били очертани обектите на заложното право, учредявано по реда на този закон, а в т. 3 се определял като възможен предмет залога върху вземания, безналични ценни книжа и дялове на колективни инвестиционни схеми, без изрично да се ограничавали вземанията до определени видове. Нямало законова забрана за вписване на особен залог върху вземания за заплащане на дивиденти/част от печалбата и всякакви други плащания, произтичащи от притежавани налични акции. Жалбоподателят твърди, че такова разбиране се застъпвало и от съдебната практика, като цитира част от мотиви на решение на СГС, постановено по 24.01.2024 г. Твърди, че залогодателят и заложният кредитор имат интерес от вписване в ЦРОЗ и на залог върху вземанията от тези акции, защото разпоредбата на чл. 73в от ТЗ защитавала кредитора със залог върху акции "само по отношение на дружеството-издател" и не създавало противопоставимост спрямо всички трети лица, каквато сила се придава на един вписан особен залог. Искането е да бъде отменен обжалвания отказ и съдът да даде указания на длъжностните лица от Агенция по вписванията за извършване на заявеното извършване на заявеното вписване. Съдът, след като се запозна с материалите по делото и данните, съдържащи се в регистрите към АВп, намира за установено следното: Видно от приложените писмени доказателства, жалбата е процесуално допустима, тъй като: изхожда от активно легитимирана страна в процеса (заявител в производството по вписване пред Агенцията по вписванията - ЦРОЗ); насочена е против акт, който подлежи на съдебен контрол ( чл. 29, ал. 1 от ЗОЗ); - подадена е в преклузивния 7- дневен срок за обжалване по чл. 29, ал. 1 от ЗОЗ. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: В процесния случай производството пред Агенцията по вписванията – ЦРОЗ е образувано по електронно Заявление Образец ЦРОЗ-1 с вх. № 2025120822315/08.12.2025г., подадено от жалбоподателя "ДУПНИЦА СОЛАР“ АД с ЕИК 207089313, за вписване на обстоятелства относно особен залог въз основа на Договор за залог на акции, сключен на 05.12.2025 г. между него, в качеството му на залогодател, и „БАНКА ДСК“ АД, в качеството на заложен кредитор, по силата на който за обезпечаване на вземанията на банката по Договор за заем от 03.04.2023 г., сключен между БЕЛОЗЕМ СОЛАР ПАРК 3 ЕООД, като заемополучател, и БАНКА ДСК АД, като кредитор, който договор е изменен на 05.12.2025 г., се учредява залог върху 100 поименни, налични акции с право на глас, съставляващи 100% от капитала на „ДУПНИЦА СОЛАР-ПРОПКО“ ЕАД, и всички настоящи и бъдещи парични вземания на залогодателя във връзка със заложените акции, включително, но не само дивиденти, ликвидационна квота, приходи от обратно изкупуване на акции, намаляване на капитала или други парични приходи, подлежащи на разпределение във връзка със заложените акции. Със заявлението се иска вписване на залога на вземанията, произтичащи от акциите. С обжалвания Отказ № 2025120822315/10.12.2025 г. длъжностното лице при АВп – ЦРОЗ е отказало вписване на заявените обстоятелства с мотиви, че поименните акции от капитала на търговско дружество са налични ценни книги и като такива са изключени от имуществото, което може да се залага по реда на ЗОЗ съгласно чл. 4, ал. 1, защото за залагането им се изисква предаване съгласно разпоредбите на ЗЗД и ТЗ. Съобразно това вземането по налична ценна книга не може да бъде предмет на договор за особен залог по ЗОЗ, респ. вписването в ЦРОЗ на подобен залог би било нищожно. Посочило е, че с оглед недействителността на залагането по реда на ЗОЗ на налични ценни книги нищожно би било вписването и на особен залог върху вземания във връзка с налични ценни книги. В отказа са изложени съображения, че от характеристиката на наличните ценни книги, независимо дали материализират само вземания или и други права, следва че заложените права по договора за залог възникват едновременно –както върху документа като вещ, така и върху правата, които са материализирани в него. При така изложеното длъжностното лице по вписванията е постановило отказ за вписване на заявените обстоятелства. Спорният въпрос по делото е дали вземанията, които могат да бъдат свързани с реализиране на определени имуществени права, съдържащи се в поименни налични акции, каквито са акциите, притежавани от залогодателят "ДУПНИЦА СОЛАР" АД от капитала на "Дупница Солар-Пропко“ ЕАД" АД, могат да са обект на особен залог по смисъла на чл. 4 от Закона за особените залози /ЗО3/. Съгласно чл.4, ал.1, т.3 от ЗОЗ, предмет на особен залог могат да бъдат вземания, безналични ценни книги и дялове на колективни инвестиционни схеми. Наличните ценни книги, каквито са поименните акциипредмет на процесния залог, са изключени от имуществото, което може да се залага по реда на ЗОЗ, тъй като за залагането им се изисква и предаване съгласно разпоредбите на ЗЗД и ТЗ. Залагането на права по налични ценни книги се отличава с особеността, че документът и материализираните върху него права могат да бъдат залагани само заедно, като съответно се прилагат правилата на залога върху вещи- чл. 156 – 161 ЗЗД, и на залога върху вземания- чл. 162 – 165 ЗЗД, поради което и по арг. от чл. 156, ал. 1, вр. чл. 163 ЗЗД договорът за залог на вземане по налична ценна книга изисква и предаването на книгата, и е свързан с договор за залог на самата налична ценна книга. От характеристиката на наличните ценни книги следва, че заложните права от договора за залог възникват едновременно - както върху документа като вещ, така и върху правата, които са материализирани в него. Съгласно чл. 185, ал. 3 от ТЗ поименни акции се залагат с джиро с уговорка "за гаранция", "за залог" или с друг израз, който означава обезпечение. Залогът има действие спрямо дружеството от вписването му в книгата на поименните акционери. Правото на глас по заложените акции се упражнява от акционера, освен ако в договора за залог е предвидено друго. В тези случаи чл. 473 от ТЗ не се прилага. Следователно, когато се касае за залог на поименните акции и за упражняване на правата по тях приложима е разпоредбата на чл. 185, ал. 3 от ТЗ. В тази разпоредба е предвиден различен ред за залога на този вид акции и за свързаното с това упражняване на правота по тях. Този вид имущество – поименните налични акции - не попадат в изчерпателно изброеното в чл. 4 от ЗОЗ имущество, което може да бъде предмет на особен залог. Това се отнася и до правата, които произтичат от притежаването на такъв вид акции. Тъй като съгласно чл. 163 от ЗЗД залогодателят е длъжен да предаде на заложния кредитор документите, с които се доказва заложено вземане, в хипотезата на вземания, произтичащи от притежавана налична поименна акция, залогът на вземането по нея е немислим без залог на самата налична поименна акция, а той се извършва чрез джиро и вписването му в книгата на акционерите, а не чрез вписване в ЦРОЗ. В тази връзка, следва да се съобрази разпоредбата на чл. 73в от ТЗ, която гарантира, че плащания на съдружници и акционери, произтичащи от дялове или акции в търговско дружество, които са заложени или запорирани, се извършват, ако кредиторът със залог или запор не се противопостави в едномесечен срок след писмено уведомление, като при противопоставяне дължимата сума се влага в банка за обезпечение на кредитора. По този начин законодателят е осигурил защитен механизъм спрямо заложния кредитор при сключен реален договор за залог на поименни ценни книги. При това положение и тъй като, както вече се каза, документът и материализираните върху него права могат да бъдат залагани само заедно, не е необходима допълнителна защита на заложния кредитор по отношение на трети лица, в който смисъл са съображенията на жалбоподателя. С оглед недействителността на залагането по реда на ЗОЗ на налични ценни книги, нищожно би било вписването и на особен залог върху вземания във връзка с налични ценни книги. С горните съображения , Съдът