Решение № 89 от 3.7.2023 г. на Апелативен съд - Бургас по дело № 53/2023 г.

Производството по делото е образувано пред Ямболския окръжен съд по исковата молба на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД против К. Т. Ф., М. К. Ф. и „ВИН.КО“ ЕООД по иск с правно основание чл. 422 ГПК за приемане за установено, че ответниците дължат на Банката сумите от 73 404, 69 евро - главница за периода от 27.06.2019 г. до 25.05.2020 г.; 5 021, 05 евро - възнаградителна лихва за периода от 27.06.2019 г. до 18.02.2020 г.; 4 062, 47 евро - наказателна лихва за просрочие (обезщетение за забава на просрочени плащания) за периода от 27.11.2019 г. до 25.05.2020 г. и 180, 36 евро - такси за периода от 27.11.2019 г. до 25.05.2020 г., ведно със законовите последици от това, законна лихва върху главницата от 28.05.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, както и да бъдат присъдени съдебните разноски по заповедното производство по ч.гр.д. № 1033/2020 г. по описа на ЯРС, за които е издадена по ч.гр.дело №1033/2020 г. по описа на Районен съд - Ямбол Заповед № 417/29.05.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 01.06.2020 г. Представен е договор за кредитна линия с ипотека № 0010-0296-000 000 0828/15.11.2007 г., с който Банката е предоставила на ответниците кредитна линия с лимит от 100 000 евро със срок на издължаване 60 месеца срещу годишна лихва, начислявана върху размера на усвоената част от кредита за съответния период на ползване, формирана на база 3 месечния плюс надбавка от 6%. В чл.9, ал.3 е договорено е при просрочване на главницата или при предсрочна изискуемост на кредита Банката да олихви сумата по главницата с лихва в размер на договорения лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер на 10%. С последващ анекс № 1 от 23.12.2009 г., отпуснатите средства по договора за кредитна линия са трансформирани в многоцелеви кредит с ипотека, счетен за изцяло усвоен. В чл. 3, ал. 1 от договора са посочени размерите на ГЛП - 10.470 %, равен на БЛП за банката с надбавка от 4.72 %. С чл. 3, ал. 2 кредитополучателите са се съгласили, че банката има право да промени едностранно приложимия към настоящия договор за кредит лихвен процент в неговата цялост и/или всеки един от неговите компоненти, независимо от техния вид и наименование /например индекс, база, надбавка и т.н/ в случай, че пазарните условия за привличане на финансов ресурс от страна на банката обуславят такава промяна или при наличие на предпоставките, посочени в Общите условия на банката. Общи условия на банката не са представени като доказателство по делото. Поради неизпълнение, сключени са и Анекс № 2/30.05.2012 г. и Анекс № 3/28.09.2012 г., с които са посочени съответните общи суми на просрочие по кредита към 30.05.2012 г. в размер 3295, 84 евро с отложено плащане до 27.06.2012 г. и към 28.09.2012 г. в размер 3096, 91 евро с отложено плащане до 27.10.2012 г. Приети са погасителни планове в съответствие с анексите и е отразено, че всички останали условия по основния договор се запазват същите. При сключване на Анекс № 4/11.12.2012 г. е уговорена солидарна отговорност по смисъла на чл. 121-123 от ЗЗД между банката и „ВИН.КО" ЕООД в качеството му на солидарен длъжник, който се задължава спрямо банката да отговаря за изпълнение на задължението на кредитополучателя по договора за предоставяне на многоцелеви кредит с ипотека № 0010-0206- 00000000828/2007 г. и всички сключени анекси към него. В Анекс № 5/11.12.2012 г., Анекс № 6/22.12.2015 г. и Анекс № 7/1.08.2017 г. страните са договорили дължимата главница към момента на сключването им, както следва: по Анекс № 5 просрочените задължения са в размер на общо 4 260, 34 евро и включват просрочена главница, лихви, такси и комисиони. С чл. 1, ал. 2 и ал. 3 е уговорена общата сума на просрочените задължения по чл.1 и лихвите, дължими през периода с по-ниска лихва, които се прибавят към редовната главница като общата сума на главницата в размер на 84 016, 34 EUR се счита за отпусната при условията на договора за кредит и анекса. Общата сума на главницата, формирана по посочения начин, се счита за изцяло усвоена съм датата на анекса. По Анекс № 6 просрочените задължения са в размер на общо 1 528, 20 евро и включват просрочена главница, лихви, такси и комисиони. С чл. 1, ал. 2 и ал. 3 е уговорено общата сума на просрочените задължения по този Анекс да се прибавят към редовната главница като общата сума на главницата в размер на 80 146, 13 евро се счита за отпусната при условията на договора за кредит и анекса. Общата сума на главницата, формирана по посочения начин, е прието за изцяло усвоена съм датата на подписване на анекса. По Анекс № 7 просрочените задължения са в размер на общо 1 989, 63 евро и включват просрочена главница, лихви, такси и комисиони, с чл.1, ал.2 и ал.3 е уговорено общата сума на просрочените задължения по чл.1 да се прибавят към редовната главница като общата сума на главницата в размер на 78 392, 62 евро се счита за отпусната при условията на договора за кредит и анекса. Общата сума на главницата, формирана по посочения начин, се счита за изцяло усвоена съм датата на подписване на анекса. На въззивниците са връчени покани чрез ЧСИ Ирина Христова - на К. Ф. по реда на чл.47, ал.1 ГПК на 20.01.2020 г., а на М. Ф. - лично на 05.01.2020 г, с които биват уведомени от Банката, че поради неплащане кредитът по сключения с тях договор е обявен за предсрочно изискуем. По заявление на Банката по чл. 417 ГПК е образувано гр.дело № 1033/2020 г. по описа на ЯРС, по което са издадени Заповед № 417/29.05.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 01.06.2020 г. От неоспореното по делото заключение на вещото лице Д. по назначената по делото съдебноикономическа експертиза се установява, че сумата по договора за кредит е усвоявана на части в периода 17.11.2007 г. до 28.07.2008 г. На датите на сключване на анексите е вписана преоформената главница или според заключението на вещото лице общия усвоен кредит с включените към него четири капитализации възлиза на сумата от 112 601, 92 евро. Погасените по кредита от суми за периода 27.12.2007 г. до 11.05.2020 г. вещото лице е посочило – за главница 39 197, 23 евро, за възнаградителна лихва – сумата от 93 430, 25 евро, наказателни лихви в размер на 589, 03 евро и заплатени такси от 3 044, 82 евро. Заповед № 417/29.05.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 01.06.2020 г. Остатъкът от главницата преди подаването на заявлението по чл.417 ГПК е изчислена на сумата от 73 404, 69 евро, дължимите лихви са изчислени в размер от 5 021, 05 евро и сумата за незаплатените такси е посочена в размер на 180, 36 евро. Вещото лице сочи, че към датата на извлечението от счетоводните книги са падежирали и непогасени 11 вноски на обща стойност от 9 403, 54 евро, от които главница за периода 27.06.2019 г. до 25.05.2020 г. - 2 842, 36 евро, възнаградителна лихва за същия период в размер на 6 380, 81 евро и такса от 180, 36 евро. Последното плащане преди обявяване на предсрочната изискуемост на кредита е извършено на 31.01.2020 г. със сумата от 4 000 лв., с които е погасена просрочена към 21.09.2019 г. главница. На 11.05.2020 г. е извършена корекция на лихвения процент и по сметката за обслужване на кредита е възстановена сумата от 1 128, 95 евро. По образуваното изпълнително дело №776/2020 г. по описа на ЧСИ Ирина Христова е събрана от възнаграждението на М. Ф. сума от общо 3 250, 56 лв., неразпределена понастоящем. С решението в обжалваната му част Ямболският окръжен съд е приел, че въззивниците имат качеството на потребители по договора за кредит, тъй като твърденията на ищеца в обратния смисъл не са доказани. Прието е и че не са представени доказателства средствата, отпуснати по договора за кредит да са получени за рефинансиране на ипотечен кредит за покупка на недвижим имот с предназначение за извършване на търговска дейност. След като е приел, че К. и М. Ф.и попадат под закрилата на ЗЗП, съдът е разгледал направените от тях възражения за наличие на неравноправни клаузи. Възражението за неравноправност на договора и анексите поради това, че не са индивидуално договорени по смисъла на чл. 146 ЗЗП е отхвърлено като неоснователно. Уважено е възражението им за договореното в чл.10 от Договора за кредит и в чл. 3, ал.3 от Анекс № 1/23.12.2009 г. едностранно изменение чрез повишаване на първоначално договорения размер на лихвите от страна на банката на основание чл. 143, т. 13 ЗЗП. Приети са за нищожни уговорките в Анекси 1, 5, 6 и 7, съгласно които е прието олихвяваната главница по кредита да се състои от просрочена главница, лихви, такси и комисионни, прибавени към редовната главница по договора за кредит. За да достигне до този извод, съдът се е позовал на решение № 66/29.07.2019 г. по т.д. № 1504/2018 г., II т.о., ВКС с което е прието, че уговорките в сключените допълнителни споразумения със страни потребители за увеличаване на главницата чрез прибавяне на изтекли лихви и начисляване върху тях на възнаградителни лихви са нищожни на основание чл. 26, ал. 4 във връзка с чл. 10, ал. 3 от ЗЗД, тъй като е налице анатоцизъм, доколкото с наредба на БНБ не се предвижда олихвяване на изтекли лихви. ВКС постановява в решението, че преструктурирането по чл.13 от Наредба № 9 от 3 април 2008 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и установяване на специфични провизии за кредитен риск (отм.) не представлява предвидена в наредба на БНБ възможност за олихвяване на изтекли лихви по чл.10, ал.3 ЗЗД. Освен посоченото решение на ВКС в този смисъл е и решение № 150 от 20.03.2020 г. по т.д.№ 279/2019 г., ІІ т.о. на ВКС. Обстоятелството, че към момента на сключване на процесните споразумения не е налице подзаконов нормативен акт на БНБ (Наредба), която да предвижда възможност за олихвяване на изтекли лихви, означава, че уговорената в споразуменията договорна клауза, създаваща такава възможност е нищожна на основание чл.26, ал.4 във вр. с чл.10, ал.3 ЗЗД и чл.146, ал.5 ЗЗП. Съдът е намерил, че на основание чл.23 ЗПК К. и М. Ф.и не са освободени от отговорността да върнат чистата стойност на кредита, но по отношение на тях искът е недоказан по размер и следва да бъде отхвърлен. Прогласена е нищожността на отношение на К. Ф. и М. Ф. на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1-во и предл. 3-то от ЗЗД, вр. чл. 143 ЗЗП и чл. чл.26, ал.4 във връзка с чл.10, ал.3 от ЗЗД на следните клаузи: чл.10 от Договор за предоставяне на кредитна линия с ипотека № 0010-0206-000 000 00828/15.11.2007 г., сключен между тях и „Юробанк България" АД, както и чл.1 ал.1 и чл.3 ал.3 от Анекс № 1/23.12.2009 г. и всеки чл.1 от Анекс № 5/11.12.2012 г., Анекс № 6/22.12.2015 г. и Анекс № 7/1.08.2017 г. и е отхвърлен предявеният от "Юробанк България" АД, ЕИК 000694749 гр. София против К. Ф. и М. Ф. иск с правно основание чл.422 от ГПК да бъде прието за установено, че "Юробанк България" АД има вземане против тях общ размер 82 668, 57 евро, от които: 73 404, 69 евро - главница за периода от 27.06.2019 г. до 25.05.2020 г.; 5 021, 05 евро - възнаградителна лихва за периода от 27.06.2019 г. до 18.02.2020 г.; 4 062, 47 евро - наказателна лихва за просрочие (обезщетение за забава на просрочени плащания) за периода от 27.11.2019 г. до 25.05.2020 г. и 180, 36 евро - такси за периода от 27.11.2019 г. до 25.05.2020 г., ведно със законовите последици от това, законна лихва върху главницата от 28.05.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 417/29.05.2020 г. по ч.гр.д. № 1033/2020 г. по описа на ЯРС. Страните не спорят относно наличието на валидно облигационно правоотношение по договора за кредитна линия и последващите анекси, както и предсрочната изискуемост на вземането на банката. С договора от 15.11.2007 г., сключен между „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“АД, праводател на ищеца, и К. Т. Ф. и М. К. Ф. е договорено предоставяне от страна на банката на кредитополучателите на кредитна линия с лимит от 100 000 евро със срок на издължаване шест месеца от подписване на договора при договорена съгласно чл.9 лихва върху усвоената сума, формирана на база тримесечния EURIBOR плюс надбавка от 6%. За обезпечаване на вземането е договорена ипотека върху имот- сграда за търговия в гр. Ямбол с идентификатор 87374.542.242.2 ведно с прилежащите и съответни идеални части от правото на строеж върху имот с идентификатор 87374.542.242. С анекс №1/23.12.2009 г. страните са договорили трансформиране на кредита в многоцелеви кредит с ипотека, изцяло усвоен, в размер на 103 013, 83 евро, формиран от усвоената част от кредитната линия, дължимите просрочени лихви, такси и комисионни, заедно с лихвите. Договорен е годишен лихвен процент в размер на 10, 470%, формиран от базовия лихвен процент на банката за кредити в евро/лева и надбавка в размер на 4, 72% и промоционален период от 8 месеца от датата на подписване на договора с лихва в размер на 4, 94 %. Съгласно чл.3, т.3 кредитополучателите се съгласяват Банката да променя едностранно договорения лихвен процент при промяна в пазарните условия за привличане на финансов ресурс или при наличие на предпоставките, предвидени в Общите ѝ условия. С анекс №2/30.05.2012 г. кредитополучателите се съгласяват, че са в просрочие за сумата в размер на 3225, 84 евро, която да бъде отложена до 27.06.2012 г.. С анекс №3/28.09.2012 г. е констатирано просрочие на сума в размер на 3096, 91 евро, отложена до 27.10.2012 г. С анекс № 4 е договорена солидарна отговорност между приетия като солидарен длъжник „ВИН.КО“ЕООД. С анекс №5/11.12.2012 г. е договорено, че кредитополучателите са в просрочие за сумата от 4260, 34 евро и с прибавяне на общата сума на просрочените до момента задължения към редовната главница задължението възлиза на сумата от 84016, 34 евро. С анекс №6/22.12.2015 г. за просрочена е призната сумата от 1528, 20 евро и новосформираната сума по главницата е в размер на 80 146, 13 евро. С последния анекс № 7/01.08.2017 г. е призната за просрочена сума в размер на 1 989, 63 евро, прибавена към главницата, в размер на 78 392, 62 евро. Настоящата инстанция споделя доводите на Ямболския окръжен съд относно приложимостта на разпоредбите на ЗЗП по отношение на кредитополучателите К. и М. Ф. По материално-правния въпрос, дали физическото лице - съдлъжник по договор за банков кредит, по който кредитополучателят е търговец, има качество на потребител по ЗЗП и може ли да се позовава на неравноправност на клаузи в договора, е създадена константна практика на ВКС, израз на която са например Решение № 308/29.01.2019 г. по т. дело № 2931/2017 г. на II т. о. на ВКС, Решение № 38/23.06.2017 г. по т. д. № 2754/2015 г. І т. о. на ВКС, Решение № 84/20.07.2017 г. по т. д. № 1934/2015 г. І т. о. на ВКС. Тази практика е в съответствие със задължителната практика на СЕС, постановена по транспонирани в ЗЗП съгласно § 13а т. 9, т. 12 от ДР на ЗЗП разпоредби на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителски договори. Приема се, че физическо лице – съдлъжник по договор за банков кредит с кредитополучател търговец или обезпечаващ такъв кредит, може да има качеството на потребител по ЗЗП и да се позовава на неравноправност на клаузи в договора, но само ако действа за цели извън рамките на неговата търговска или професионална дейност, като даденото обезпечение, включително поетия ангажимент като съдлъжник, не се считат за цел извън и независимо от всяка търговска дейност или професия, ако физическото лице има тесни професионални /функционални/ връзки с кредитополучателя – например участва в неговото управление или има мажоритарно участие в същото. За да установи качеството "потребител" на съответното физическо лице, съдът следва да съобрази обстоятелствата по делото във всеки конкретен случай. В настоящия казус релевантни за преценката на съда са следните обстоятелства: Кредитополучателите по процесния договор са физически лица, за които, както е приела и предходната инстанция, не е установено, че са получили сумата по кредите за извършване на търговска дейност или професионална дейност. Целта на получаване на кредита не е посочена в договора за сключването му, нито в последващите анекси. Несъстоятелни са доводите изложени във въззивната жалба / л.5 по делото/, касаещи наименованието на кредита и неговия вид. Оспорва се защитата на кредитополучателите по ЗЗП, тъй като формата на кредита е „кредитна линия“ и потребителски кредити в този вид на стойност 100 000 евро не съществуват. Следва да се отбележи, че още с анекс №1 формата на кредита е трансформирана – от „кредитна линия“ в „многоцелеви кредит с ипотека“ / чл. 1 от Анекс 1 – л. 36 по делото на ОС/, поради което тези възражения в жалбата се явяват несъстоятелни. Ответници по делото са физическите лица – кредитополучатели - К. Ф. и М. Ф., както и търговското дружество „ВИН.КО“ЕООД - солидарен длъжник по кредита на основание Анекс № 4 /чл. 1 от Анекс №4/ - л.41 по делото на ОС/. По отношение на търговското дружество предявения иск е уважен за предявените суми като съдът е изходил от разпоредбата на чл. 294, ал. 2 от ТЗ, касаещ уговарянето на лихва върху лихва – т.е. – т.нар.“капитализиране“ на лихвата и нарастване на главницата по кредита. Въззивният съд е счел, че съгласно чл.23 от ЗПК в аналогични случаи – когато са прогласени за нищожни клаузи по договора за кредит, кредитополучателите връщат чистата стойност по кредита като не дължат лихви и други разходи. В процесния случай е посочено, че Ф.и не се освобождават от задължението да върнат кредита, но по отношение на тях претенцията била недоказана по размер. Решението е обжалвано само от Банката – кредитор в частта, с която е отхвърлена претенцията спрямо физическите лица. Уважената част от решението по отношение на търговското дружество не е обжалвана – съответно – същата е влязла в законна сила при еднаквост на фактите и обстоятелствата по делото по отношение на кредитополучателите и солидарния длъжник. Налице разлика в правните изводи на съда само досежно недоказаността на размера на претенцията по отношение на физическите лица, което не се споделя от въззивната инстанция, както и по отношение „капитализирането“ на лихвата – прието за валидно по отношение на търговското дружество и за нищожно по отношение на физическите лица – кредитополучатели. Настоящият въззивен състав намира въззивната жалба за частично основателна – че кредитополучателите дължат връщане на получената сума. В този смисъл е и Решение №146/06.06.2016 г., постановено по възз.т.д. №202/2016 г. на Апелативен съд - гр. Варна, касационно обжалване на което не е допуснато – Вж. Определение №386 от 03.04.2017 г. по т.д.№60366/2016 г. на ВКС, четвърто г.о. Кредитополучателите дължат връщане на чистата стойност по кредита, както и разноските – такси от 180.36 евро, както и договорената в Анекс 1 възнаградителна лихва. Налице е влязло в сила съдебно решение по отношение на солидарния длъжник „ВИН.КО“ ЕООД за връщане на сумите по кредита. Налице е еднаквост на фактите и обстоятелствата по отношение на кредитополучателите и солидарния длъжник – търговското дружество „ВИН.КО“ЕООД. Отхвърлянето на претенцията по отношение на основните кредитополучатели в случая е неправилно и незаконосъобразно.При това следва да бъде съобразено следното: По повдигнатия във въззивната жалба спор относно т.нар. „капитализиране“ на лихви съдът съобрази следното: не се възприема т.нар. от страна на банката – въззивник „Капитализиране на лихви“ за допустимо и законосъобразно и по този начин извода, че усвоения размер кредит съобразно последващите анекси възлиза на 112 601 евро – т.е. – че при платена част от главницата 39 197.23 евро според Банката се дължат още 73 404.69 евро поради нарастване на главницата. Доводите, изложени в тази насока във въззивната жалба съдът намира за несъстоятелни и в разрез с утвърдената практика на ВКС. Според въззивната инстанция това представлява в чиста форма анатоцизъм и подобно калкулиране на лихви в главницата се явява нищожно. Всички анекси се явяват нищожни в частите си, с които лихви се натрупват в главницата и същата нараства на 112 601 евро. С оглед на това размерът на главницата по кредита според съда остава непроменен съобразно сключения между страните договор – 100 000 евро. След като видно от приетото експертно заключение и представените документи се установява по делото, че по главницата е платена сума в размер на 39 197.23 лв., то дължимата неплатена главница от длъжниците възлиза на разликата – 60 802.77 евро. В този размер – чистата стойност по кредита се дължи връщане от кредитолучателите Ф.и, както и първоинстанционният съд е отбелязал в решението си на стр. 9 /абз. предпоследен/, но неправилно е посочил, че сумата е недоказана по размер. Съобразно гореизложеното въззивният състав намира, че тази сума възлиза на 60 802.77 евро. Ето защо решението в отхвърлителната част спрямо кредитополучателите Ф. следва да бъде отменено и същите следва да бъде прието за установено, че кредитополучателите Ф.и дължат да заплатят на Банката кредитор сумата в размер на 60 802.77 евро. На следващо място - относно приетата нищожност с обжалвания съдебен акт на клаузата на чл. 10 от процесния договор съдът намира че не са налице основания за прогласяването на нищожността на този текст от договора. В случая не е предвидено едностранно изменение на лихвата по волята на кредитора, нито това изменение не е неопределяемо. По чл. 9 от Договора е предвиден размер на лихвата на базата на тримесечния EURIBOR плюс надбавка от 6 процента като стойността на този индекс се актуализира като се прилага стойността му, установена през първия работен ден всеки месец. Този начин на определяне на лихвата не представлява едностранно изменение, както и не може да се приеме, че липсва методика за определянето на същата както е посочил в решението си окръжният съд. Този начин на промяна на лихвения процент не е равнозначен на произволна промяна на лихвата от страна на кредитора и възражението за нищожност от страна на ответниците Ф.и в тази насока за нищожност е уважено неоснователно. Лихвата обективно зависи от индекса на тримесечния EURIBOR като стойността на този индекс се актуализира като се прилага стойността му, установена през първия работен ден всеки месец с уговорена надбавка от 6 процента като нищо от това не зависи от волята на кредитора, поради и което изложените на стр. 8 от обжалваното решение мотиви са неправилни в процесния случай. Налице са обективни обстоятелства и те не зависят от волята на кредитора. Това не може да се приеме като едностранно изменение на лихвения процент. По отношение на дължимите лихви съдът съобрази следното: Договорът за кредит е възмезден договор, при който определена парична сума се предоставя на кредитополучателя, а той се задължава да я върне с дължимите лихви в сроковете и условията на договора. Лихвата е цената, която кредитополучателят дължи на банката като насрещна престация за ползването на предоставените от нея парични средства. Предвид правната природа на лихвата и нейното предназначение уговарянето в договора за банков кредит на лихва отнапред известен за кредитополучателя размер не нарушава изискването за добросъвестност и не води до нарушаване на равновесието между правата и задълженията на банката кредитор и кредитополучателя. Възмездният характер се проявява във възнаградителната лихва, която е съществен елемент на предмета на договора и подлежи на договаряне. Съобразно правната природа на договора за банков кредит безспорна е необходимостта от постигане между страните на съгласие за начина на формиране на възнаграждението на кредитолопучатнеля – т.е. – да е налице конкретна формула за определяне на възнаградителната лихва – съществен елемент от съдържанието на този вид банкови сделки. В процесния случай претендираната възнаградителна лихва от Банката възлиза на 5 021.05 евро за периода 27.06.2019 - 18.02.2020 г. След обявяването на кредита за предсрочно изискуем / от 18.02.2020 г./, върху дължимата главница, за забавата се начислява само законна лихва. Лихвата е договорена в Раздел $€ на договора между страните 15.11.2007 г. в т.9 – като е посочен начина на формирането й – на базата на тримесечния EURIBOR плюс надбавка от 6 процента. В Анекс 1 от 23.12.2009 г. т.3.1 е конкретизирано, че за ползвания кредит се заплаща годишен лихвен процент в размер на 10.47%, равен на базовия лихвен процент на Банката за кредити в евро/ лева плюс надбавка от 4.72% като е отбелязано, че към датата на подписване на анекса Базовият лихвен процент за кредити в евро на Банката е 5.75%. Т.е. – в конкретния случай възнаградителната лихва е уговорена индивидуално както по отделните елементи, така и по общ размер, които са изрично посочени и като формула и като стойности. При обявената предсрочна изискуемост на кредита поради неизпълнение на задължението за заплащане на погасителни вноски Банката има право да получи възнаградителна лихва за главницата по падежиралите, но непогасени вноски до момента на настъпване на предсрочната изискуемост /в случая – 18.02.2020 г./. Видно от стр.11 на експертното заключение /л. 207 по делото на ОС/ към 25.05.2020 г. са падежирали и непогасени 11 вноски – от номер 139 до номер 149 вкл. /главница – 2 842.36 евро/. До 18.02.2020 г. непогасени падежирали са осем вноски на обща сума 2042.17 евро. Следователно – възнаградителната лихва се следва за тези вноски в договорения размер от 10.47% за периода от 27.06.2019 до 18.02.2020 г. Същата следва да бъде посочена по размер по този начин, който е определяем, тъй като в експертизата не е направено изчисление за размера й съобразно тези параметри. В този така определяем размер следва да бъде присъдена в полза на банката следващата се възнаградителна лихва. Законната лихва върху присъдената главница следва да бъде присъдена начиная от датата на заявлението по чл.417 от ГПК - 28.05.2020 г. Следва да бъде присъдена и таксата от 180.36 евро. В горецитирания Анекс №1 от 23.12.2009 г. към Договора за кредит - чл. 7 е посочено, че плащания, неизвършени в срок се олихвяват с договорния лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва, считано от деня, следващ датата на падежа на съответната вноска. Така уговорената клауза за наказателна лихва, според съда няма неравноправен характер, тъй като не води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Наказателната лихва е обвързана с възнаградителната такава, която е изрично уговорена между страните по размер- също Анекс №1 – т.3.1 към договора. Същата има стимулираща и санкционна функция във връзка със срочното изпълнение на задълженията на кредитополучателя по договора. Клаузата за наказателна лихва би била нищожна, ако единствената й цел е да доведе до неоснователно обогатяване на кредитора, когато ролята й надхвърля присъщите за неустойката обезщетителна, обезпечителна и наказателна цели. В конкретния случай, това не се установява, поради което и уговореният между страните размер на санкционната лихва не може да се счита за необосновано висок по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП. В процесния случай кредитополучателите дължат наказателната лихва в размер съгласно горепосочената клауза на чл.7 по отношение на просрочените вноски /съгласно приетата експертиза – 11 броя просрочени вноски, от които главница обща сума в размер 2 842.36 евро/ за периода 27.11.2019 - 25.05.2020 г., която в диспозитива също следва да бъде формулирана по този начин с оглед липсата на точно изчисление в приетата по делото експертиза. С оглед гореизложеното и уважаване на въззивната жалба в тежест на въззиваемите следва солидарно да бъдат присъдени и направените от въззивника разноски - заплатената държавна такса пред настоящата инстанция в размер на 3 269.60 лв., както и направените разноски пред първоинстанционния съд съобразно решението на съда. По гореизложеното, Апелативен съд - Бургас