Решение № 1060 от 1.8.2023 г. на Апелативен съд - София по дело № 3607/2022 г.

Производството пред въззивната инстанция е образувано по: въззивна жалба на ответниците И. Д. И. и Н. Д. И. чрез адв. П. М. с искане за приемане на писмени доказателства и въззивна жалба на "Р. Транс" ЕООД чрез адв. С. Ц. с искане за назначаване на СТЕ и за издаване на съдебно удостоверение. Постъпил е отговор на въззивните жалби от адв. Г. С. като процесуален представител на М. О. Р., Р. О. П., С. Б. Б. и З. Б. Б., в който се поддържа неоснователност и на двете въззивни жалби и неоснователност на доказателствените искания. Жалбите са депозирани от активно легитимирани страни, в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт и производството пред въззивния съд е допустимо. След постановяване на първоинстанционното решение на 02.11.2021 г. е починала Н. С. Б., а на •••••••• г. е починал И. Д. И.. Съдът е конституирал на мястото на Н. С. Б. - С. Б. Б. ЕГН •••••••••• и З. Б. Б. ЕГН ••••••••••, а на мястото на И. Д. И. съпругата му П. В. И., ЕГН ••••••••••, и децата му: Д. И. Й. ЕГН ••••••••••, В. И. Д., ЕГН ••••••••••, В. И. Д., ЕГН ••••••••••, А. И. И., ЕГН ••••••••••, Ц. И. И., ЕГН ••••••••••. В съдебно заседание от 15.06.2023 г. е прието уточнение на иска съобразно дадената на ищците възможност за отстраняване на констатирана от въззивния съд нередовност. Съгласно уточнението претенцията към И. Д. И., легитимиращ се като собственик с нотариален акт № 21, том V, дело № 728 от 30.06.1981 г. за имот, за който е отреден УПИ IV-7 от кв. 16 по ЗРП на кв. Подуяне от 13.11.2000 г., е за 74.00 кв.метра, които са обозначени с цифри 6-7-8-12-6 /комбинираната скица на стр.6 и стр.7 от повторната СТЕ и удостоверението и скицата по чл.13, ал.4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ, удостоверение по чл. 13, ал. 4 и 5 от ППЗСПЗЗ на район Подуяне № 94-00-954/07.03.2008 г. Претенцията към Н. Д. И., легитимиращ се като собственик с нотариален акт № 20, том V, дело № 727 от 30.06.1981 г. за имот, за който е отреден УПИ IV-8 от кв. 16 по ЗРП на кв. Подуяне от 13.11.2000 г., е за 306.00 кв.метра, които са обозначени с цифри 5-6-12-13-14-5/ комбинираната скица на стр.6 и стр.7 от повторната СТЕ и удостоверението и скицата по чл.13, ал.4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ, удостоверение по чл. 13, ал. 4 и 5 от ППЗСПЗЗ на район Подуяне № 94-00-954/07.03.2008 г. Претенцията към "Р. Транс"ЕООД, легитимиращ се като собственик с нотариален акт № 97, том II, дело № 252, рег. № 7194 от 04.11.2010 г. за имот, за който е отреден УПИ IV-9 от кв. 16 по ИПРЗ на кв. Подуяне, одобрено със заповед № РД-09-50-584 от 20.04.2011 г. на главния архитект на София, е за 536.00 кв.метра, които са обозначени с цифри 4-5-14-15-4/ комбинираната скица на стр.6 и стр.7 от повторната СТЕ и удостоверението и скицата по чл.13, ал.4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ, удостоверение по чл. 13, ал. 4 и 5 от ППЗСПЗЗ на район Подуяне № 94-00-954/07.03.2008 г. Доказателствените искания на „Р. транс“ ЕООД са оставени без уважение от настоящия съд, който е приел, че няма процесуално нарушение на СГС при преценката му за неотносимост на фактите, които въззивното дружество иска да установи със СТЕ и съдебното удостоверение. Без уважение са оставени доказателствените искания за СТЕ със задача да направи самостоятелно изследване дали имот 101777, к.л.298 по помощния план, изработен за района на Подуяне на основание чл. 13а. ал. 1 и 2 от ППЗСПЗЗ е идентичен с имота, представляващ нива с площ от 3500 кв.м.. описан в пункт 6 от НА 67, т.13, д.1874/06.07.1919 г., като извърши проверка в ОСЗ Панчарево за съседните имоти, които граничат с имот 101777. к.л.298 по помощния план, изработен за района на Подуяне на основание чл. 13а, ал.1 и 2 от ППЗСПЗЗ и посочи на основание на какви документи за собственост е възстановена собствеността върху тях и кои са съседите на тези имоти по документ за собственост преди реституцията /по първичните документи: нотариални актове, договори или решения за делба, писмени договори за продажба, завещания или др./ и посочи дали наследодателят на ищците е посочен като съсед в някой от тези документи /не в решенията на ОСЗ/ и кои са тези документи, както и за съдебно удостоверение, въз основа на което жалбоподателят да се снабди с информация от ОСЗ за това дали са издадени решения за възстановяване на собствеността по ЗСП33 за съседни имоти, както и дали процесиите имоти са били включени в ТКЗС. По повод искането за приемане на писмени доказателства във въззивната жалба на адв. М. с твърдение, че са новооткрити, е дадена възможност за доказателствени искания във връзка с това твърдение, в изпълнение на която са депозирани молби от адв. М. от името на представляваните от нея В. Д. и Н. Д.. След съобразяване становище-отговор от адв. Г. С. от името на ищците и след изслушване на обясненията на В. Д. в с.з. от 11.05.2023 г., съдът е изложил следните мотиви. Обяснението в молби, че процесуалното поведение на ответниците, което се изразява в липсата на подаден отговор, не може да обоснове допускането на исканите доказателства, тъй като в исковата молба, която ответниците надлежно са получили, са описани възраженията на Н. Д. и И. Д. във връзка с попълването на кадастралната основа с възстановения имот на ищците. Възраженията са приложени към исковата молба и преписи са получени от ответниците. Обясненията на В. Д. в съдебно заседание не дават отговор защо къщата на дядо му е разчистена едва през 2021 г. Дарението, за което е приложен нотариален акт към въззивната жалба е от 2009 г., следователно смъртта на дядото е преди това и преди завеждане на делото, т.е. преди срокът за отговор на исковата молба да изтече. Доказателствените искания са преклудирани, поради което не са допуснати пред въззивната инстанция. На следващо място приложените към въззивната жалба на Н. Д. и И. Д. нотариален акт от 1951 г. и съдебно решение от 23.04.1975 г. вече са приети като доказателства по делото на л. 149 и л. 150 от първоинстанционната преписка. Доводите, че тези документи не са били съобразени от вещите лица, следва да бъдат взети предвид като въззивни доводи. Допуснатото от настоящия съд уточнение на исковата молба също не прави исканията допустими, тъй като то се отнася единствено до петитума на исковете и не променя твърденията за факти по делото, а основанието на иска не се променя. Една от характерните особености на въззивното производство е ограничената възможност за попълване на делото с нови факти и доказателства. Ответникът, съгласно чл.131 ал.2 т. 5 ГПК е длъжен в отговора на исковата молба да посочи всички свои възражения срещу иска и обстоятелствата, на които той се основава. След този срок той губи правото да прави възражения, основани на факти, съществуващи и известни му към този момент. По силата на концентрационното начало, след този срок страната не може да поправи пропуските, които е допуснала поради собствената си небрежност /вж. т.4 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС/. Пред въззивния съд страните не могат да твърдят нови факти, да правят нови възражения и да представят нови доказателства, които са могли да посочат и представят в срок в хода на първоинстанционното производство, независимо дали са релевантни и относими. В съдебно заседание от 15.06.2023 г. процесуалните представители на „Р. транс“ ЕООД, Н. Д. И. и В. И. Д. и на ищците, а в писмени защити адв. М. от името на Н. Д. И. и В. И. Д. и адв. С. от името на всички ищци излагат своите позиции и претендират разноски. При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим. Предявеният иск е с правно основание чл. 124 от ГПК, като предмет на разглеждане в настоящото производство са реални части от имот с планоснимачен № 101777, кад.лист №298, по помощния план, изработен за гр. София, район "Подуяне", м. "•••" на основание чл.13а, ал.1 от ППЗСПЗЗ съгласно исковата молба и уточнителните молби. При преценка за редовност на исковата молба съдът съобразява и практиката на ВКС, формирана с постановени по реда на чл. 290 ГПК решения, приемащи, че в случаите, при които спорният имот съставлява реална част от поземлен имот или урегулиран поземлен имот е допустимо индивидуализацията на тази реална част да се извърши чрез приложена към исковата молба комбинирана скица, илюстрираща местоположението на реалната част по действащия план, както и чрез приложена скица по предходен план, която може да бъде съпоставена с действащия и да се определят границите на спорния имот по действащия план, както и чрез изготвяне на скица от вещо лице в хода на разглеждане на спора (решение № 11 от 01. 02. 2012 г. по гр. д. № 166/2011 г. на ВКС, 1 г.о., решение № 254 от 21. 05. 2010 г. по гр. д. № 4/2009 г. на ВКС, 1 г.о., решение от 23.01.2020 г. на ВКС по гр.д. 152/2019 на Второ ГО и цитираната в него практика решение № 70 от 14.06.2018 год. по гр. д. № 2741/2017 год., ІІ г. о., решение № 92 от 03.07.2014 год. по гр. д. № 1001/2014 год., ІІ г. о. и решение № 86 от 30.07.2018 год. по гр. д. № 2685/2017 год., І г. о. Неоснователни са въззивните доводи за недопустимост на решението поради нередовност на исковата молба заради неуточнена претенция спрямо всеки от ответниците. Пред въззивната инстанция ищците са уточнили каква част от имота претендират от всеки от ответниците, като уточнението на исковата молба е прието в с.з. от 15.06.2023 г. Правният интерес от воденето на установителен иск от ищците по отношение на всеки от ответниците се обосновава с подадените възражения от Р. М. Д., И. Д. И. и Н. Д. И.. Предвид възраженията, подадени в административното производство за изменение на кадастралната основа, ищците са насочили исковете си срещу посочените три лица. Като са съобразени възраженията на Р. М. Д. за прехвърляне на собствеността от него и съпругата му на представляваното и притежаван от него „Р. транс“ ЕООД искът е насочен срещу юридическото лице. Предвид липсата на оспорване на материалноправната легитимация от страна на И. Д. И. и Н. Д. И., искът е насочен срещу тях в качеството им на подали възражение. В този смисъл са неоснователни съображенията на адв. М. в писмените защити, че искът следва да бъде отхвърлен, тъй като при предявяването му не е съобразена настъпила промяна в собствеността, а с уточняващата молба от въззиваемите страни следвало да се посочи кои са лицата, които владеят имоти УПИ IV-7 и УПИ V-8, както и да се съобрази, че от скицата от АГКК, представена по делото е видно, че вторият имот е прехвърлен от Н. И. на В. Д. и Д. Д. и е цитиран нотариалният акт от 2009 г. Н отариалните актове от 2009 г., приложени към въззивната жалба, не са приети като доказателства по изложените по-горе съображения, а доводът, че е следвало да бъде съобразено писмо на АГКК до адв. С. от 29.07.2019 г. на л. 350 от делото, не може да бъде споделен, защото последното не създава вещни права и при липсата на оспорване на иска от страна на ответниците Д., съдът няма как да се произнася по незаявени възражения, още по-малко е допустимо пред въззивната инстанция да се изменят правопораждащите твърдения и страни. Ищците следва да докажат, че в тяхна полза е издадено решение на административния орган за възстановяване на земите, идентичността на възстановения имот в съответните части с имотите, по отношение на които ответниците Д. и Р. Д. са възразили в производството по попълване на кадастралната основа, а ответникът Р. транс ЕООД и в отговора на исковата си молба, както и съществуването на предпоставките за възстановяване на имота в рамките на възражението на ответника, че имотът попада в урбанизирана територия. При всички положения постановеното решение има действие и по отношение на правоприемниците на страните, поради което доводите за недопустимост, евентуално за неоснователност на иска поради ненасочването му срещу В. И. Д. и Д. Н. Д., са неоснователни. Неоснователно е оплакването, че имотът не е индивидуализиран по отношение на влязлата в сила кадастрална карта. Настоящото дело се води именно, след като във връзка с искане на ищците от 09.12.2008 г. до район Подуяне за допълване на кадастралната основа с възстановения от ОСЗ имот, са подадени възражения от Р. М. Д., И. Д. И. и Н. Д. И. и кметът на район Подуяне е спрял на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК производството по искането от 09.12.2008 г. до решаване на спора за материално право от съда. Ищците излагат в исковата молба, че са наследници по закон на А. Г. Л., починал на •••••••• г., който с нот.акт № 87, том 13, дело №1874 от 08.07.1919 г. е признат за собственик на основание съдебна делба на осем земеделски имота в гр.София, махала "Подуяне" и една нива в м. "•••-•••" с площ от 3500, 00 кв.м., при съседи: от изток Д. М., от запад братя М., от север Враждебска муша и от юг И. Г.. След колективизацията през 1955- 56 г., описаната нива е включена в обработваем блок и ползвана от ТКЗС. При действието на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ подали заявление до ОСЗ "Панчарево" за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи, притежавани от наследодателя им, по което е образувана преписка с вх.№ П267 от 02.06.1992 г. По отношение на гореописаната нива било установено, че за землището на махала "Подуяне" е съществувал стар кадастрален план от преди образуване на ТКЗС, който е непълен по отношение на графичната част и разписния лист към него, поради което се наложило изработване на помощен план по чл.13а, ал.1 от ППЗСПЗЗ. Било установено, че след образуване на ТКЗС нивата е включена в строителните граници на гр. София, което наложило провеждане на междинно производство по чл.11, ал.4 във връзка с чл.13, а.4, ал.5 и ал.6 от ППЗСПЗЗ и са им издадени удостоверение и комбинирана скица. По одобрения помощен план нивата в м."•••-•••" с площ от 3500 кв. м. се индивидуализира като имот №101777 в кад.лист №298 с площ от 3094 кв.м., а по действащия към датата на исковата молба ПУП на ж.к."•••-зона Г", одобрен през 2000 г. имот № 101777 от кад. лист № 298 попада частично в УПИ I, III, VII, IV, V и VI от кв.16. С решение № 267 от 24.09.2008 г. от ОСЗ "Панчарево" на наследниците на А. Г. Л. е възстановена собствеността върху нива от 3, 094 дка, землище на "Подуяне" м."•••", представляваща имот с пл.№ 101777 от кад.лист №298 по одобрения помощен план, съобразно посочени в същия граници, който е включен в строителните граници на гр. София, което е влязло в сила на 29.10.2008 г. С молба от 09.12.2008 г. поискали допълване на кадастралната основа по реда на ЗТСУ с възстановения имот, като възложили на фирма "Геокад" изработване на скица-проект. Били уведомени от СО, район "Подуяне", че по тяхната преписка е изготвен акт за непълноти и грешки, който е обявен на заинтересованите страни и е посочено, че от Р. М. Д., И. Д. И. и Н. Д. И. са възразили срещу допълване на възстановения имот в кад.карта, тъй като засяга техни права на собственост, поради което производството по допълване на възстановения имот е спряно поради наличието на спор за материално право. Ответникът Р. М. Д., заменен от "Р. Транс" ЕООД, в писмения си отговор излага съображения за неоснователност на иска. Оспорва активната материално- правна легитимация на ищците. Твърди, че е собственик, въз основа на договор за покупко- продажба, оформен в нот. акт №97, том втори, рег.№7194, дело№252/2010 г. на Нотариус Г., на УПИ VI-9, който е част от процесния имот с №101777, нанесен в кад.лист №298, съгласно решението на ОСЗ. С договор за покупко-продажба, сключен със СО, ответникът купил реална част от поземлен имот, отреден за паркинг, с площ от 679кв.м. към УПИ VI-9 за сумата от 170 000 лева, който не попада в претендирания от ищците имот, но е част от УПИ VI-9, който е негова собственост. Със заповед от 20.04.2001 г. на Главен архитект на СО по заявление на ответника е дадено съгласие за допускане на устройствена процедура по чл.135, ал.1 от ЗУТ, с която е изменен плана за регулация на този имот като алея усилена настилка и отпадане на улица. Оспорва наличието на идентичност между неговия имот и този, който е възстановен на ищците. Ответниците И. Д. И. и Н. Д. И. не са представили писмен отговор и не са искали събиране на доказателства пред първа инстанция. Третото лице помагач на страната на ответника Столична община в писмения си отговор излага съображения за неоснователност на исковете. Твърди, че през 2001 г. като собственик е уредила сметки по регулация по реда на §6 от ПРЗУТ на придаваемите се по регулация части от имот без пл.номер с площ от 695 KB.M., придадени към имот пл.№9 от кв.16, за който е отреден УПИ VI-9, м."•••-Зона Г" с физическото лице Р. Д.. Счита, че посоченият имот с площ от 695 кв.м. не е идентичен с имота, описан в исковата молба. Към датата на подаване на молбата за уреждане на сметки по регулация до плащане на сумата на 02.08.2001 г. СО била собственик на придаваемия имот и към тази дата не е имало влязло в сила решение на ОСЗ "Панчарево". До влизане в сила на това решение на 29.10.2008 г. имотът бил общинска собственост, а уреждането на сметките по регулация е приключило по-рано. Прави възражение за изтекла придобивна давност в полза на дружеството - ответник, което през 2010 г. е присъединил владението на праводателя си Р. Д., като от датата на уреждане на сметките по регулация през 2001 г. до датата на исковата молба е изтекла десетгодишна придобивна давност. Твърди, че съгласно ЗСПЗЗ след 22.11.1997 г. владението придобива правна значимост по смисъла на ЗС, като същото е осъществявано не само фактически, но и с конклудентни действия. Оспорва активната материлано- правна легитимация на ищците, като твърди, че не се легитимират като собственици с представеното решение на ОСЗ "Панчарево", тъй като преписката е била висяща повече от десет години към датата на постановяване на решението на 24.09.2008 г. и ОСЗГ не е имала право да преразглежда заявление, по което има постановено решение през 2008 г. и да се произнася повторно. В становище по писмения отговор на ответника ищците оспорват възраженията му, като оспорват договора за покупко-продажба, оформен в нот.акт №76 от 1982 г., с твърдения, че не е породил правни последици и вещнопрехвърлителен ефект поради неизпълнение на съществените изисквания на закона, когато предмет на сделката е имот, включен в урбанизираните територии. Оспорват доказателствената сила на нот.акт №65/1998г., тъй като продавачът В. Т. не е бил собственик на недвижимия имот, предмет на сделката. По същите съображения оспорва доказателствената сила на нот. акт №97/201 Ог. Оспорва и нот.акт №109/2001 г., тъй като Р. Д. не е бил собственик на недвижимите имоти, формирали парцел VI-9, за да получи придаващите се по регулация 695 кв.м. Считат, че Р. Д. неоснователно е платил сметки по регулация, тъй като не е собственик на придаваните 695кв.м. Твърди, че заповедта от 20.04.2011 г. на Главен архитект на София няма отчуждителен ефект и не е съобразена с реституционните претенции към имота, както и че договорът за прехвърляне право на собственост между СО и "Р. транс"ЕООД няма вещнопрехвърлителен ефект по отношение на прехвърляните 679 кв.м. По делото се установява следното. С решение №267/ 24.09.2008 г. на ОСЗГ "Панчарево" се възстановява на наследниците на А. Г. Л. правото на собственост в същестуващи (възстановими) реални граници върху нива с площ от 3, 094 дка, четвърта категория, находяща се в строителните граници на Подуяне, в м. "•••", имот №10177, кад.лист №298, при граници: имоти с пл. № 101775, 101776, 101882, 101821, 101820, 101819, 109000, заявен с пореден номер 2 от завлението, установен с нот. Акт №87, т. 13, д.1874/1919 г. В решението на ОСЗ е описано, е на основание решение на Софийски районен съд от 11.12.1996 г. на 43-ти състав, по гр.дело № 1236/1995г., с което е обявена нищожността на решение №267/22.12.1994 г., което от своя страна е постановено по преписката, образувана по заявление на наследниците на А. Л. с вх. № 267/02.06.1992 г. от ПК "Кремиковци", с което е отказано възстановяване правото на собственост върху три ниви, като под номер 2 е посочена нива с площ от 3.600 дка в землището на Подуене, м. "•••", за което са изложени мотиви, че не отговаря на изискванията на чл.10, ал.1 от ЗСПЗЗ, тъй като няма данни за внасянето му в ТКЗС, както и не отговаря на изискванията на чл. 18 "а" и чл. 18 "б" от ППЗСПЗЗ. С решение на Софийски районен съд от 11.12.1996 г. по гр. Дело №1236/1995г. решението е прогласено за нищожно, поради констатирани процесуални нарушения, свързани със състава на комисията, която го е постановила, и преписката е върната за ново произнасяне по заявлението. Новото произнасяне е през 2008 г. с решението на ОСЗГ "Панчарево", на което се позовават ищците като основание за собственост. От нот. акт №87/1919 г. за собственост върху недвижим имот, чрез съдебна делба се установява, че е издаден въз основа на протокол за делба на недвижим имот чрез съдебна делба на наследствени имоти, с който в дял на А. Л. са поставени недвижими имоти, като в т.6 е описана нива в м."•••-•••" с площ от З500 кв.м. В удостоверение по чл.13, ал.4 и ал.б от ППЗСПЗЗ на ТО на район "Подуяне" е посочено, че имот с пл. №101777, кад. лист 298 с площ от 3094 кв.м. е отразен в помощния план по чл.13, ал.1 от ППЗСПЗЗ, одобрен на 18.08.2004 г., който попада в ПУП на ж.к. "•••-Зона Г" и ЧЗРКП за кв. 16, одобрено с решение №23 по протокол №18/13.11, 2000г., УПИ I за жил. Стр., УПИ III за озеленяване, УПИ VII алея усилена настилка, УПИ IV, УПИ V и УПИ VI. Удостоверено е, че имотът е изцяло незастроен, като за част от терена, в който попада, има съставен АОС №1790/ 05.12.2002 г. и няма данни за съставен АДС. Част от бившия имот попада върху ПИ 7, ПИ 8 и ПИ 9, за които има отмяна на отчуждаването и имотите са частна собственост. Част от бившия имот попада върху УПИ VI, за който има уредени сметки по регулация. Имотът не е нанесен в кад. основа на действащия кад. план, тъй като не е съществувал по време на изработването му. Посочено е, че може да бъде възстановен с ограничения в собствеността, тъй като попада върху инженерна инфраструктура. Посочено е, че към удостоверението е приложена комбинирана скица по чл. 13, ал.6 от ППЗСПЗЗ, която е неразделна част от него. С оглед изложените мотиви е изразено становище, че имотът може да бъде възстановен изцяло. Представена е посочената комбинирана скица №94- 00-954/2008 г. С писмо от 16.04.2009 г., лист 19 от делото, ищците са уведомени от СО район Подуяне, че на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК е спряно адм. производство по преписка № 94-00- 3135/09.12.2008г., поради постъпили възражения срещу изготвения акт за непълноти и грешки, като Р. Д. възразява, тъй като ПИ проектен № 289 попада Егьрху част от УПИ VI-9, кв.16, негова собственост, съобразно документи за собственост - нот.акт № 65/1998г., нот.акт №109 /2001 г., Н. Д. И. възразява, че имотът попада върху част от ПИ 7 и 8 от кв.16, които са негова собственост на основание нот. акт №21 /1981 г., И. Д. И. а възразява, че имотът попада в имот негова собственост, съобразно с нот.акт №20/1981 г. Представена е посочената в писмото скица-проект за изменение на кад.план за нанасяне на имот с проектен № 289, к.л. 298, м."•••-зона Г", от която е видно частичното съвпадение с имоти 9, 8 и 7. От представените с писмения отговор на ответника доказателства се установява следното. От нот. акт за покупка на недвижим имот чрез общински народен съвет от 12.01.1982 г., оформен в нот.акт № 76/1982 г. се установява, че е съставен за продажба на недвижим имот, извършена чрез РНС "Васил Левски"-София, при която ИК на РНС е определил за купувач В. А. Т. на предложения за продажба от С. А. В. недвижим имот: НЕУРЕГУЛИРАНО ДВОРНО МЯСТО от 1200 кв.м., находящо се в кв."•••", м. "•••" на улица“563“№20 при съседи: ТКЗС, Д. И. и улица, заедно с построената в него едноетажна жилищна сграда, със застроена площ от 21 кв.м., който представлява част от имот с пл.№ 1773, кад.лист 298. С договор за покупко-продажба, оформен в нот.акт № 65/25.06.1998 г., В. А. Т. продава на Р. М. Д. нерегулирано дворно място от 1200кв.м. по нот.акт, по гр.данни 1050 кв.м., находящо се в гр.София, кв."•••", м."ж.к.•••-зона Г"/бивша •••/, при съседи по нот.акт: ТКЗС, Д. И. и улица, без построената в него едноетажна жилищна сграда. С договор за покупко-продажба, оформен в нот. акт №97/2010г., Р. М. Д. и съпругата му, продават на "Р. Транс"ЕООД УПИ VI-9 от кв.16 с площ от 1415кв.м. по плана на гр.София, м."•••-зона Г", одобрен с решение №23 по протокол №15 от 13.11.2000г. на СОС, при съседи: УПИ V-8, улица, улица, УПИ - Vl-алея. От нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по регулация, оформен в нот.акт№109/2001 г. е признат Р. М. Д. за собственик на 120 кв.м., които се придават от ПИ 8, собственост на Д. И. Х., към собствения му УПИ VI-9 и 695кв.м., които се придават от УПИ без пл.№, собственост на СО към собствения му имот - УПИ VI-9. От договор за прехвърляне на право на собственост по реда на ЗУТ от 28.12.2011г. се установява, че СО прехвърля на "Р. Транс"ЕООД правото на собственост върху поземлен имот -частна общинска собственост, находящ се в гр.София, район "Подуяне", м, "ж.к. ••• Зона Г", кв.16, представляваща реална част от поземлен имот, отреден за паркинг, с площ от 679 кв.м., актувана с АОС №1790/05.12.2002г., придаваема, съгласно действащия план за регулация, одобрен със заповед от 20.04.2011 г. към УПИ VI-9. Към становището на Столична община е представена регулационна преписка № 94-Р- 67/21.08.2001 г., съъдржаща молба вх. № 94-Р-67/24.04.2001 г. от Р. М. Д., платежно нареждане от 02.08.2001 г, писма до Р. М. Д. и Д. И. Х. за цената на мястото, придаваемо по регулация, прптокол РД-67-146 от 26.06.2001 г. на СО, скица от СО район Подуяне от 24.04.2001 г., нотариален акт № 65/25.06.1998 г. нотариален акт № 156, том I, дело № 148 от 19.02.1951 г. и съдебно решение от 23.04.1975 г. на Софийския район съд. Приложен е също акт за общинска собственост № 1790/26.03.2007 г. Приета е СТЕ, изготвена от вещото лице Р. П., според която имот с №101777 е очертан със светлокафяви линии на скицата, неразделна част от екпертизата, по букви 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 16, 11, 1, който е предмет на решение № 267/24.09.2008г. на ОСЗГ "Панчарево, установен е в нот.акт № 87/1919 г., описан е в пункт 6. Вещото лице констатира, че за изготвяне на помощния план по реда на чл.13а от ППЗСПЗЗ е проведена анкета за идентифициране собствениците на земеделските земи преди образуване на ТКЗС. От посочените доказателства, вещото лице приема, че имот №101777 е идентичен с имота, описан в нот. акт от 1919 г. Процесният имот попада върху УПИ в кв.16 по действащия регулационен план на м."ЖК •••-Зона Г". Първият РП от 2000 г. е изчертан на скицата със сини и червени линии, РП от 2011 г. е изчертан със зелени щрихи и линии. При посоченото изчертаване вещото лице установява, че бившият УПИ VI-9 е с изменени граници имот, като по първия РП е с площ от 1415 кв.м. и е собственост на "Р. Транс" ЕООД по силата на нот.акт №65 от 25.06.1998 г., нот.акт №109/2001 г. за уреждане на сметки по регулация и нот.акт №97/2010 г., с който е прехвърлен имота с уредените сметки по регуация на дружеството. След изменението на РП през 2011 г. частта от новопроектирания УПИ VI-9 с площ от 679 кв.м. по цифрите 17, 18, 19, 20, 4, 3, 17 СО прехвърля на "Р. Транс"ЕООД с договор от 28.12.2011 г. Процесният имот попада върху: проектирана улица по цифрите 16, 9, 10, 16 с площ от 16 кв.м. УПИ Ill-за озеленяване и комуникации по цифрите 1, 2, 3, 4, 15, 14, 13, 12, 8, 9, 16, 11, 1 с площ от 2163 кв.м. УПИ VI-9, по цифрите 15, 4, 5, 14, 15 с площ от 536 кв.м., УПИ V-8, по цифрите 14, 5, 6, 12, 13, 14 с площ от З06кв.м. и УПИ IV-7 по цифрите 12, 6, 7, 8, 12 с площ от 74 кв.м. -УПИ Vll-алея усилена настилка по цифри по цифри 2-15-14-13-12-8-33- 32-31-2; -УПИ III- за озеленяване и комуникации по цифри 1-31-32-33-9-16-11-1. Няма данни за отчуждаване на имот 101777 към 01.03.1991 г., както и към тази дата да е реализирано строителство върху него. Първият РП, по силата на който процесният имот е включен в урбанизираната територия, е одобрен с решение на СОС №18/13.11.2000 г. Към този момент имотът не е бил нанесен в кад.план, върху който е проектиран регулационния, поради което не може да се каже, че има придаване и отчуждаване по регулация. Рег.сметки за УПИ VI-9 са уредени като към имот с пл.№ 9 са придавани части от съседни имоти - имот. пл.№8 и имот без планоснимачен номер. Към този момент в кв.16 съществуват само имоти пл.№ 7, 8, 9 и имот без пл.номер. Според допълнителна СТЕ, изготвена от вещото лице П., към 01.03.1991 г. е бил в сила рег.план от 1984 г. и за имоти пл.№ 7, 8, 9 не е имало дворищна регулация и няма как от тях да са отчуждавани части. Няма данни за одобрени строителни книжа към 01.03.1991 г. за намиращите се в тези имоти сгради. След приспадане на частите от УПИ IV-7-74 кв.м., УПИ V-8- З06кв.м., УПИ VI-9 -536КВ.М. в кв.16 по плана на Подуене, ще останат площи съответно 1492 кв.м., 591 кв.м. и 879 кв.м., всички ще имат лице към улица и съгласно чл.19 от ЗУТ ще могат да се запазят като отделни УПИ в плана. Имот с пл.№1177 по КП от 1956 г. е попадал под парцел V - за общежитие на кв.10 по РП от 1984 г., но не е бил елемент от кад. план, върху който е проектиран per. план от 2000/2011 г. Границите на този имот се припокриват с процесния имот с № 101777. В съдебно заседание вещото лице П. уточнява, че прави извод за идентичност между възстановения имот с площ от 3095 кв.м. и описания в нот.акт от 1919 г. имот по т.6, с площ от 3500 кв.м., тъй като разликата от 405 кв.м. е в рамките на допустимата по закон разлика. Разликата в площта на имотите не дава основание да се прави извод, че същите не са идентични. Приета е тройна съдебно-техническа експертиза, изготвена от инж. Л. Г., инж. Т. Д. и инж. Е. С., по която са дадени следните отговори на поставените въпроси. Преди изработване на помощния план е извършено анкетиране за попълване регистъра на старите собственици. Разписната книга към кад. план от 1956 г. е от 1958 г. и не е пълна. Процедурата по изработване на пом. план е извършена в съответствие с чл.13а от ППЗСПЗЗ, като след обява в ДВ от 304.04.2004 г. са подавани възражения, които са разгледани от комисия и са отразени в плана в уважените части. По решение №267/24.09.2008 г. процесният имот е идентифициран с номер 101777, к.л. 298, от изработения пом.план за територията на район Подуяне. Този имот е от стария кад. план от 1956г. В цветно копие от комбинирана скица по чл.13, ал.1 от ППЗСПЗЗ имот 101777 е означен по цифри 1-31-2-3-4- 5-6-7-8-33-9-10-16-11-1 със зелен контур. Описаният в решение № 267/2008 г. имот е идентичен с № 101777 и със заявения имот-нива в м.•••. Имот № 101777 попада върху части от следните имоти: УПИ IV-7 по цифрите 6-7-8-12-6 -- 74 кв.м; УПИ V-8, по цифрите 5-6-12-13-14-15 -- 306 кв.м.; УПИ VI-9, по цифри 4-5-14-15-4 -- 536 кв.м.; УПИ VII - алея усилена настилка по цифри 2-15-14-13-12-833-32-31-2 УПИ III – за озеленяване и комуникация – по цифри 1-31-32-33-9-16-11-1; проектна улица – по цифри 9-10-16-9 Към 01.03.1991 г. имот № 101777, к.л. № 298, е бил в ТКЗС и все още не е бил реституиран. На копието от стария кад. план от 1956 г. се виждат, че границите на имот пл.№ 1777 и съседните са отбелязани със знак „Z“ и номерата са задраскани. В тази територия не може да има отчуждаване към 01.03.1991 г. и не е имало реализирано строителство в него. Първият peг. план за територията е одобрен със заповед № РД-50-09- 159А/13.04.1984 г. Кад. основа на този план е от 1982 г. В него имот със стар пл. № 1777 не е нанесен, но територията на имота е в кв.10, парцел V за общежитие. Следващият peг. план е ЧЗРКП на м. "•••-зона Г", одобрен с решение № 23 по протокол №18 / 13.11.2000 г. и ИПРЗ за кв. 16, УПИ VI и VII по заповед №РД-09-50-584 от 20.04.2000 г. Имот № 101777 от помощния план не е попълнен в кад. план от 1982 г., чиято кад. основа е от този план, за него няма отреден УПИ и съответно няма отнемане или придаване към съседни имоти. Към 1956г. територията, в която се намира имот 101777, е била извън регулация и първия peг. план, одобрен със заповед № РД-50-09-159А/13.04.1984 г., с кад. основа от 1982 г., са нанесени само имоти пл.№ 7, 8, 9, които са били застроени и попълнени в кад, план от 1956г. с пл.№ 1773, 1775 и 1778. Към 28.06.1998 г., когато е закупен имот пл.№ 9 от Р. Д., е действал кад.план от 1982 г., в който имот пл. № 9 е с площ от 1143 кв.м., а по документ 1200 кв.м. В разписната книга на кв. “••• -1ва част" е записана С. И. Н. без данни за документ за собственост. Съдът приема, че в заключението на вещите лица или в разписната книга е допусната техническа грешка при изписване на първото име на лицето и става дума за С. И. Н.. Видно от нотариален акт № 156, том I, дело № 148 от 19.02.1951 г. /стр.149 от делото/ С. И. Н. и С. Й. Д. са имената на един и същ човек, като С. Й. Д. са имената й по втори мъж. По първия рег.план, одобрен със заповед от 13.04.1984 г., имот пл.№9 е в кв.10, части от парцели V-за общежитие и VI- за озеленяване. В следващия ЧЗРКП на м."Кв. •••- зона Г", одобрен с решение № 23 по протокол №18/13.11.2000 г. и последвалото изменение за кв. 16, УПИ VI и VII, за имот с пл.№ 9 е отреден УПИ VI-9, кв.16. Към 12.01.1982 г., от която дата е нот.акт № 76, имот пл.№ 9 с площ от 1050 кв.м. не е бил в регулация и в нот.акт е записано, че се продава неурегулирано дворно място от 1200 кв.м. В ЧЗРКП №18/13.11.2000г. за имот пл.№9 е отреден за първи път УПИ VI-9 с графична площ от 1415 кв.м. Записано е, че се придават към имота 815 кв.м. и се отчуждават 450 кв.м., като сметките по регулация са уредени. С ИПРЗ за кв. 16, УПИ VI и VII по заповед от 20.04.2011 г. се увеличава площта на УПИ VI-9, кв.16, за сметка на реална част от поземлен имот, отреден за паркинг, с площ от 679 кв.м., актувана с АОС № 1790/05.12.2002 г. на СО, район Подуяне. На комбинираната скица УПИ VI-9, кв.16 е по цифри 17- 18-19-20-21-5-14-15-4-3- 17 с гр.площ от 2054 квм.-В приложената към експертизата комбинирана скица са нанесени подземните проводи и съоръжения-водопровод и канализация в процесния имот, които не ограничават възстановяването на собствеността, а само ползването на имота. Отредените в кв. 16, УПИ III- за озеленяване и комуникации и УПИ Vll-алея усилена настилка не са реализирани, поради което в удостоверението по чл.13, ал.4 и ал.5 от ППЗСПЗЗ е определена цялата площ от 3094 кв.м. като свободна от застрояване. Процесният имот по стария кад. план от 1956 г. е нанесен с пл.№ 1777, но след внасянето на имотите в ТКЗС границите и номерата им са заличени и са отбелязни със знак за общност и планоснимачните им номера са задраскани. Имоти с пл. номера 1773, 1775, 1778 са били застроени и обособени в дворни места, граничещи с процесния имот с пл.№ 1777. В следващия кад. план от 1982 г. тези имоти с пл.№ 7, 8, 9 са отразени със зелен контур. Тези имоти попадат за първи път в кв.10 по регулационния план, одобрен със заповед от 10.04.1984 г. Процесният имот и съседните му с пл. № 7, 8, 9 са изцяло в землище Подуяне, като землищната граница минава по източната граница на ПИ 7 и 9. Не може да има отчуждително производство към 01.03.1991 г. на части от УПИ IV-7, V-8 и VI-9, тъй като те са били поземлени имоти и не е имало дворищна регулация. За намиращите се сгради в ПИ към 1991 г. няма данни за одобрени строителни книжа. УПИ IV-7, V-8 и VI-9 от кв.16, след приспадане на частите, попадащи в процесния имот, ще могат да се запазят като самостоятелни УПИ в кв.16 с площи: УПИ IV-7-1323 кв.м., УПИ V-8-641 кв.м., УПИ VI-9 641 кв.м. В открито съдебно заседание на въпроси на страните вещите лица отговарят, че са заявени за възстановяване З500 в.м., а имотът по стар кадастър е 3095 кв.м., но тази разлика е допустима и може да се дължи на техническа грешка при измерването, като разликата е малко повече от 10%. Отговорено е че, придаденият по регулация имот през 2011 г. е с площ, очертана с оранжев контур на комбинираната скица към СТЕ между цифри 3-4-20-19- 18- 17-3 и не засяга процесния имот. От доказателства на л. 205 до л. 249 от делото се установява, че ищците са наследници на А. Л.. Въз основа на описаните доказателства съдът стига до следните изводи. Ищците в качеството си на наследници на А. Л. са придобили право на собственост върху нива от 3045 кв.м., находяща се в строителните граници на Подуяне, местност •••, представляваща имот пл. № 101777, к.л. 298 по помощния план, изработен на основание чл.13а, ал.1 от ППЗСПЗЗ, при съседи по този план имоти с планоснимачни номера 101775, 101776, 101882, 101821, 101820, 101819, 109000, на основание влязло в сила Решение № 267 / 24.09.2008 г. на ОСЗГ „ Панчарево“, постановено след представяне на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4 и 5 от ППЗСПЗЗ с данни за номера и размера на имота, размера на застроената и на свободната площ, информация дали имотът е застроен и дали има изградена инфраструктура със становище, че имотът може д абъде възстановен с ограничения на собствеността, тъй като попада върху инженерна инфраструтура. Границите на възстановения имот са очертани графично в скицата по чл. 13, ал. 6 от ЗСПЗЗ. Идентичността на имота с имотите на ответниците е частична според оспорваната от всеки от тях част, поради което и искът е основателен за всеки от ответниците съобразно направеното пред въззивния съд уточнение и съгласно скицата на тройната СТЕ, неразделна част от решението на СГС. Неоснователни са въззивните оплаквания, че липсват доказателства, че ищците са наследници на А. Л.. Първоинстанционният съд не ги е обсъдил подробно, но това не се и налага, тъй като ответниците не претендират самите те да са наслендици на това лице. Представените описани в 12 пункта в молба от 25.09.2018 г. удостоверение за наследници от 2018 г., акт за умиране от 1918 г., извлечение от книгата за погребения, извършени от подуянската църква през 1911 г., протокол за подялба на недвжиими имоти по спогодба от 11.05.1919 г., нотариален акт 87 от 08.07.1919 г., нотариален акт 424 от 28.02.1920 г., удостоверение за наслендици от 2010 г., удостоверение за наследници от 2012 г., удостоверение за наследници от 2016 г., две удостоверения за наследници от 2018 г., доказват правоприемството между ищците и А. Г. Л. (Г.). Процедурата по възстановяване правото на собственост е приключила, поради което решението на ОСЗГ е проявило конститутивното си действие и ищците са собственици на претендираните реални части от него. Според ТР № 9/2012 г. по т.д. 9/2012 на ОСГК на ВКС възстановяването на собствеността върху земеделските земи се извършва по реда на ЗСПЗЗ с решения на общинските служби по земеделие ОСЗ / ОСЗГ, ПК/. Според установената практика на ВС и ВКС, тези решения имат конститутивно действие – т.е. от тях настъпва реституционният ефект. По своето естество решенията представляват индивидуални административни актове, постановени в едностранно безспорно производство, развиващо се между заявителя и ОСЗ, в което се преценява дали е налице право на възстановяване на собствеността. В това производство не участват заинтересовани лица, нито пък могат да се разрешават спорове за собственост. В случай, че трето лице оспорва правото на заявителя за възстановяване на собствеността върху конкретен имот и претендира за себе си това право, има възможност да установи твърденията си в спорното исково производство по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ. Освен това - ако трето лице счита, че правото му на собственост върху определен имот е засегнато от позитивно решение на ОСЗ, то може в спорния исков процес за собствеността на имота да повдигне възражение срещу валидността и материалната законосъобразност на това решение. Тази възможност е утвърдена в практиката на ВКС при действието на ГПК от 1952 г. /отм./., а сега произтича пряко от чл.17, ал.2 ГПК. Основателни са оплакванията, че съдът не е извършил косвен съдебен контрол за валидността на решението на ОСЗГ. СГС е приел, че не следва да се произнася, защото има предходно решение на СРС по този въпрос. С решение от 11.12.1996 г. на СРС, 43 с-в по гр.д. 1236/1995 г. е прогласена нищожността на решение 267/22.12.1994 на ПК при община Кремиковци по преписка по заявление 267/02.06.1992 г. – (л. 116 от преписката към корицата на делото) поради липса на форма за издаване на решението на ПК. Новото решение обаче също подлежи на контрол за валидност и материална законосъобразност в рамките на допустимите възразжения на ответника и третото лице-помагач. Решението на ОСЗГ е валидно като издадено от компетентен орган и е спазена формата. По повод материалните и процесуалните условия за издаването му следва да се съобразят допустимите в това производство възражения. Правото на собственост на наследодателя на ищците е доказано с представения нотариален акт № № 87, том 13, дело №1874 от 08.07.1919 г. С ТР № 9/07.11.2012 г. по тълк. д. № 9/2012 г. на ОСГК на ВКС е прието, че ответникът по иск за собственост, основан на земеделска реституция, който противопоставя върху имота права по пар. 4а или пар. 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, може да се брани с възражения за материална незаконосъобразност на решението на общинската служба по земеделие /ОСЗ, ОСЗГ, ПК/, от което черпи права ищецът, но само във връзка със своите противопоставими права - че собствеността неправилно е възстановена при наличието на право на изкупуване по пар. 4а или пар. 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, което е упражнено в законните срокове; той не може да възразява, че лицето, на което е възстановено правото на собственост, респ. неговият наследодател, не е бил собственик на имота към момента на образуване на ТКЗС, или че възстановеният имот не е идентичен с притежавания преди колективизацията. Съдебната практика на ВКС, последвала приемането на тълкувателния акт, е безпротиворечива, че поради принципното му значение той намира приложение не само по споровете за собственост на земеделска земя, предоставена на ползватели по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет, но и в случаите, когато ответникът по такива спорове не противопоставя свои права към момента на обобществяването на земята; той може да противопоставя само възражения, основаващи се на факти, настъпили след масовизацията на земеделската земя, които изключват правата на ищците. В поредица решения на състави на гражданската колегия на ВКС, постановени по реда на чл.290-чл.293 ГПК, последователно се приема, че по иск за собственост, основан на земеделска реституция, ответникът не може да оспорва легитимацията на ищеца с възражението, че неговият наследодател не е бил собственик на имота, предмет на решението на ПК, респ.ОСЗ към момента на обобществяването му, ако самият той не заявява права върху имота към същия момент /срвн., решение № 595 от 04.12.2009 год. по гр.дело № 3474/2008 год., ІІ г.о.; решение № 329 от 27.04.2010 год. по гр.дело № 927/2009 год., І г.о.; решение № 185 от 28.05.2010 год. по гр.дело № 65/2010 год., ІІ г.о.; решение № 540 от 13.07.2010 год. по гр.дело № 1837/2009 год., І г.о. и решение № 365 от 15.10.2010 год. по гр.дело № 1493/2009 год., ІІ г.о./. Тази практика следва да намери приложение и за настоящия спор. А след като ответното дружество не твърдя то или неговият праводател да са притежавали собствеността на възстановения на ищците имот към момента на обобществяването му, съдът не е имал основание да упражнява косвен съдебен контрол за законосъобразност върху решението на общинската служба по земеделие от гледна точка на това дали наследодателят на ищците е бил действителен собственик на възстановения имот към релевантния минал момент и дали притежаваният и възстановеният имот са идентични. Известно е, че в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ са предвидени специални процедури за установяване идентичност на имотите, заявени за възстановяване, като в рамките на тези процедури се издирват стари планове, правят се аерофотснимки, извършва се анкетиране, представят се удостоверения по чл. 13, ал. 4 от ППЗСПЗЗ и скици по чл. 13, ал. 5 и 6 от ППЗСПЗЗ, изготвят на планове по чл. 13а от ППЗСПЗЗ и планове на новообразуваните имоти. Преценката за идентичност, осъществена в административното производство е резултат на законово уредени процедури е комплексна, тъй като се извършва за цяла местност и землище, съответно и въз основа на всички събрани за тях доказателства. / Решение № 214 / 27.05. 2011 г. по гр.д. № 635 / 2010 г. на ВКС, I ГО, Решение № 166 / 25.06. 2013 г. по гр.д. № 1633 / 2013 г. на ВКС, I ГО, постановени по чл. 290 от ГПК /. Независимо от приетото от СГС, че решението на ОСЗГ е постановено след прогласяване за нищожно на решението на ПК по същата преписка, съдът е разгледал възражението за липса на идентичност на имота. И четирите вещи лица са установили идентичност на реститурания имот и притежавания от наследодателя на ищците имот, като без значение е разликата в квадратурата и описанието на местността. Не се установява да са налице пречки за възстановяване на имота – имотът да е застроен, инженерната инфраструктура не е пречка за възстановяване, а само ограничение при ползването на имота, няма данни за одобрени строителни книжа към 01.03.1991 г. за намиращите се в УПИ IV-7, V-8 и VI-9 сгради (така изрично – т. 4, 5 от допълнителната СТЕ), няма осъществени мероприятия. На основание чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ се реституират незастроени имоти при наличие на останалите предпоставки на текста. По изричното разпореждане на тази норма обаче, тя не се прилага ако е налице някоя от хипотезите, уредени в ЗСПЗЗ, които изключват реституцията. Такива изключения са имотът да е застроен при условията чл. 10, ал. 7 или да е реализирано обществено мероприятие - чл. 10 б ЗСПЗЗ. Съгласно чл. 10, ал. 7 се възстановяват правата на собствениците върху земеделски земи, притежавани преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства, държавни земеделски стопанства, независимо от това дали са били включени в тях или в други, образувани въз основа на тях селскостопански организации и включени в границите на урбанизираните територии (населени места), определени с подробен устройствен план или с околовръстен полигон, освен ако върху тях при спазване на всички нормативни изисквания са построени сгради от трети лица или ако е отстъпено право на строеж и законно разрешеният строеж към 1 март 1991 г. е започнал. Възстановяването на собствеността се извършва по реда на чл. 14, ал. 1, т. 1. Застрояването в тези хипотези е пречка за реституция, а извършеното прехвърляне от ТКЗС или друга селскостопанска организация на имота запазва действието си. Релевантният момент, към който се преценява наличието на пречка за възстановяване на собствеността по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ в хипотезата на чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ е 01.03.1991 г. /датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ/ - Решение № 127 от 7.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1065/2020 г., I г. о. По повод доводите на ответното дружество за процесуални нарушения при възстановяване на процесния имот в урбанизираната територия въззивният съд приема следното. От удостоверението по чл.13, ал.4 и ал.5 от ППЗСПЗЗ на ТО на район "Подуяне" се установява, че имотът е отразен в помощния план по чл.13 а, ал.1 от ППЗСПЗЗ и е установено неговото местоположение. При преценка на това възражение, следва да се вземе предвид съдебната практика, обективирана в решение №454 от 09.12.2011 г. по гр. д. № 1423/2010 г., ВКС, I г.о., според която „съдът не е компетентен по реда на косвения съдебен контрол да се произнася по какъв способ следва да се възстанови недвижим имот. Това е правомощие на ОСЗГ, която определя способа за възстановяване на собствеността в зависимост от това къде се намира имота и дали е идентифициран достатъчно със всички способи за административното производство пред нея по чл. 186, ал.1 от ЗСПЗЗ. Затова е предвидено изготвянето на помощен кадастрален план, заснемащ имотите преди колективизацията. Планът за новообразуваните имоти обхваща имотите, предоставени за ползване, но в него следва да се отразяват и тези, които са предоставени по замяна от съответната комисия след образуване на ТКЗС, за които би се прилагал чл. 18з, ал.З от ППЗСПЗЗ. За последните не е предвидено създаване на отделен план, а и това не е необходимо, предвид това, че те са много по-малко не обхващат цели местности и райони. Отделно от това, съгласно чл. 18г от ОСЗГ определя с решение териториите, в които собствеността се възстановява по пар.4 и по чл. 10, ал.7 от ЗСПЗЗ, но подобно решение не е индивидуален административен акт, на който съдът може да извършва косвен съдебен контрол. Следователно съдът не може да преценява дали с решението за признаване право на възстановяване по конкретна преписка правилно е избран способът, по който ще се извърши възстановяване. Дори да е посочен способ за възстановяване, който е неправилен това не прави решението на ОСЗГ нищожно, защото основанията за нищожност на административен акт са териториална йерархическа и материална некомпетентност на административния орган, а законът изрично предоставя възможност за преценка на административния орган относно начина на възстановяване на собствеността в зависимост от индивидуализацията на имота и местонахождението му, както и с оглед сегашното му състояние от гледна точна на застрояването му". В случая се установява, че ОСЗГ "Панчарево" е идентифицирала заявения за възстановяване имот по реда на чл.13а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. От намиращите се по административната преписка доказателства се установява наличие на предпоставките за приложение на посочената правна норма при възстановяване на собствеността по отношение на процесния имот. От заключението на вещите лица по тройната СТЕ се установява, че процесният имот по стария кад.план от 1956 г. е нанесен с пл.№ 1777, но след внасянето на имотите в ТКЗС границите и номерата им са заличени и са отбелязни със знак за общност и планоснимачните им номера са задраскани. Към 1956 г. територията, в която се намира имот 101777, е била извън регулация и първият per. план, одобрен със заповед № РД-50-09- 159А/13.04.1984 г., с кад.основа от 1982 г., са нанесени само имоти пл. № 7, 8, 9, които са били застроени и попълнени в кад. план от 1956 г. с пл.№ 1773, 1775 и 1778. Според вещото лице по СТЕ първият РП, по силата на който процесният имот е включен в урбанизираната територия, е одобрен с решение на СОС №18/13.11.2000 г. Към този момент имотът не е бил нанесен в кад.план, върху който е проектиран регулационният, поради което не може да се каже, че има придаване и отчуждаване по регулация. Следователно към датата на постановяване на решението - 24.09.2008 г. в одобрената кадастрална карта (кадастрален план) няма данни за границите на имота, поради което за установяването му е изработен помощен план, който съдържа границите и номерата на бившите имоти и границите и номерата на съществуващите имоти и застрояването в тях от одобрения кадастрален план. От заключението на вещите лица по тройната СТЕ се установява, че преди изработване на помощния план е извършено анкетиране за попълване регистъра на старите собственици. Разписната книга към кад. план от 1956 г. е от 1958 г. и не е пълна. Процедурата по изработване на помощен план е извършена в съответствие с чл.13а от ППЗСПЗЗ, като след обява в ДВ от 304.04.2004 г. са подавани възражения, които са разгледани от комисия и са отразени в плана в уважените части. Избраният от ОСЗГ способ за възстановяване на процесния имот по реда на чл.13 а, ал.1 от ППЗСПЗЗ е извършен съобразно изискванията на закона, поради което не се установява наличие на процесуални нарушения при идентифициране на заявения за възстановяване недвижим имот. Решението на ОСЗГ е издадено на основание чл. 18ж, ал. 1, 18з, ал. 1 и протоколи по чл. 18г, 18 д, 18е от ППЗСПЗЗ, удостоверение по чл. 13, ал. 4 и 5 от ППЗСПЗЗ на район Подуяне № 94-00-954/07.03.2008 г. Последното е номерът на скицата, приложена към решението на ОСЗ и към исковата молба, която е заверена и от техническата служба на общината, тъй като имотът попада в урбанизирана територия (чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ), която именно въз основа на тази скица е издала удостоверението си по чл. 13, ал. 4 и 5 от ППЗСПЗЗ, също приложено към исковата молба. Ето защо, решението на ОСЗГ е валидно и законосъобразно. По повод становището на Столична община, че към датата на подаване на молбата за уреждане на сметки по регулация до плащане на сумата на 02.08.2001 г. СО била собственик на придаваемия имот и към тази дата не е имало влязло в сила решение на ОСЗ "Панчарево", а до влизане в сила на това решение на 29.10.2008 г. имотът бил общинска собственост, а уреждането на сметките по регулация е приключило по-рано, следва да се посочи, че общината става собственик само на останалите нереститурани имоти едва след приключване на реституционнта процедура. В случая тя е довършена едва през 2008 г., т.е. сделките на Общината и уреждането на сметките по регулация през 2001 г. не могат да се противопоставят на ищците. По повод възраженията на „Р. транс“ ЕООД за липса на идентичност на възстановения имот и имота по представения от ищците договор от 1919 г., за който твърдят, че е внесен в ТКЗС, следва да се съобрази трайната практика на ВКС, че ответникът „Р. транс“ ЕООД не може да противопоставя такова възражение, ако самият той не твърди да имат права към момента на включването на имота в ТКЗС. По повод възраженията на ответниците- физически лица за липса на идентичност на двата имота, тъй като имотите, притежавани от техния наследодател Д. Х., никога не са били включени в ТКЗС и няма как да бъдат възстановени на ищците, съдът приема следното. Тези възражения са направени за първи път пред въззивната инстанция, без да е посочена уважителна причина за непосочването им пред първата инстанция. Независимо от горното, ако бъдат приети за правни доводи, по които съдът дължи произнасяне, следва да се посочи следното. По довода на адв. М. във въззивната жалба и в писмените защити за неоснователност на иска поради неидентичност на възстановения имот с притежавания от нейните доверители, доказана от нотариален акт № 156, том I, дело № 148 от 19.02.1951 г. и съдебно решение от 23.04.1975 г. на Софийския район съд, съдът излага следните съображения. Вярно е, че с нотариален акт № 156, том I, дело № 148 от 19.02.1951 г. /стр.149 от делото/, с който С. Д. продава 500 кв.м. в землището на местността „•••“, за един от съседните имоти като собственици са посочени Братя Л.. Видно от заключението на тройната СТЕ, този нотариален акт е съобразен в кадастралния план от 1956 г., според който съседните имоти са пл.номер 1773 – К. А. С., без данни за документ за собственост; пл.номер 1775 – Д. И. Х. пл. номер 1778 – Д. И. Х. по нотариален акт от 1951 г. и И. В. (л. 321 от делото). Съдебно решение от 23.04.1975 г. на Софийския район съд /стр.150 от делото/ за обявяване за окончателен на сключения през 1954 г. предварителен договор, с който Д. И. Х. е станал собственик на дворно място от 1500 кв.м. в местността „•••“ пък е отразено в кадастралния план от 1982 г., като в разписната книга на кв. ••• 1 са нанесени: в имот пл. № 9 (пл. № 1773 по предходния кад.план) – С. И. Н. (по изложените по-горе от съда съображения става дума за С. И. Н. или С. Й. Д.), без данни за собственост; в имот пл. № 8 ( пл. № 1775 по предходния кад.план) – Д. И. Х., на.а. № 156, том I от 1951 г.; в имот пл. № 7 (пл. № 1778 по предходния кад.план) - Д. И. Х. № 247, т. 8 от 1975 г. (решение). Нотариалният акт от 1951 г. е съобразен, както в кад. план от 1956 г., така и в кад. план от 1982 г. Ето защо, неоснователни са доводите на въззивниците Н. Д. И. и В. И. Д., че намиращите се в регулационната преписка нотариален акт 156, том първи, дело 148 от 19.02.1951 г. (л. 149 от делото) и съдебното решение от 23.04.1975 г. на СРС (л. 150 от делото) обосновават тезата, че имотите на Д. Х., чиито наследници са ответниците – физически лица, не съвпадат с възстановения имот на ищците. Несоснователни са въззивните оплаквания, че вещите лица не са съобразили нотариален акт от 1951 г. и съдебно решение от 23.04.1975 г. От една страна, във всички заключения е описано, че вещите лица са проверили документите по делото и са правили справки в НАГ на Столична Община, а вещите лице по тройната СТЕ – и справка в ОСЗ „Изток“ (бивша ОСЗ „Панчарево“). Документите по регулационната преписка са представени по делото преди изготвянето на трите заключения и следва да се приеме, че вещите лица са ги съобразили. От друга страна, в заключението на тройната СТЕ, както беше изложено, са описани имотите на Д. Х. съобразно нотариалния акт от 1951 г. и съдебното решение от 1975 г. Според заключението на повторната СТЕ номерата на включените в ТКЗС имоти са задраскани и знак за общност Z. Видно е, че номер 1778 и номер 1775 не са задраскани и границите им не са отбелязани със знак за общност Z (л. 322), което означава, че имотите на наследодателя на ответниците-физически лица са съществували съседни на ТКЗС, каквото е и тяхното твърдение, но наличието на тези имоти е било съобразено при възстановяването на имота на ищците. Този извод не се променя и от нотариални актове номер 20, дело 727 и номер 21, дело 728 и двата от 30.06.1981 г., които именно са посочени от И. Д. И. и Н. Д. И. във възраженията им в производството за допълване на кадастралната основа, дали повод за завеждане на настоящото дело. С тези нотариални актове И. Д. И. и Н. Д. И. са признати за собственици по давностно владение на по 500 кв.метра при съсед и за двата имота – блок на ТКЗС, за имота на И. Д. И., другият съседен имот е имотът на брат му Н. Д. И., а за имота на Н. Д. И. – И. Д. И. и С. Н.. Именно тези два имота се припокриват частично с възстановения имот – за 74 кв.м. и за 306 кв.м. съгласно заключението на тройната СТЕ. Изтеклата придобивна давност към 1981 г. не може да се противопостави на ищците, чийто имот е възстановен съобразно с принципа, заложен в чл.5, ал.2 от ЗОСОИ, че срещу онзи, който не може да води иск, давност не тече. В същия смисъл е и чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ. По довода на адв. М., че имотът, притежаван от наследодателя на ищците преди колективизацията, се е намирал в различна местност от тази, в която се намират имотите на представляваните от нея ответници съдът излага следното. Видно от скицата на л. 5 от тройната СТЕ с копие от к.л. 298 от КП от 1956 г., имотите и на ищците, и на ответниците са вместност ••• (•••), а землище Подуяне и землище ••• са съседни. В заключението на тройната СТЕ изрично е записано, че процесният имот и съседните му с пл. № 7, 8, 9 са изцяло в землище Подуяне, като землищната граница минава по източната граница на ПИ 7 и 9. В с.з. ВЛ Г. е отговорила, че местностите нямат граници и преливат от една в друга. Неоснователни са и доводите, че възстановеният имот от 3094 кв.м. е с различна площ от този по нотариалния акт от 1919 г. с площ от 3500 кв.м. Както ВЛ П., така и ВЛ по тройната СТЕ са отговорили, че такова разминаване е допустимо. В този смисъл е и р. № 672/10 г. по гр. дело № 1584/ 2009 г. на ВКС, Първо ГО, според което индивидуализацията на недвижимите имоти става по тяхното местонахождение, граници, регулационен статут, площ, както и всички други данни и доказателствата за тях, които могат да послужат за установяване на това обстоятелство. За да се установи идентичност между два имота, съществували към различни периоди от време с различна индивидуализация е достатъчно те да съвпадат по местонахождение и граници, като последната характеристика се свързва с пространствените предели на правото на собственост върху определена част от земната повърхност, достигащи до там, откъдето започват имотите на неговите съседи и на тяхното право на собственост. Ако в различни периоди от време съседите/ или техните наследници/ съвпадат, може да се направи извод, че и заключеният между тях имот не е променен. Площта на имота и сигнатурата по плана, ако има такава, не са присъщи белези, тъй като зависят от начина на измерване или могат да се променят при изменение на плана. За индивидуализацията на имотите и установяване идентичността между два имота е допустимо да се използват експертни знания чрез назначаване на вещи лица, включително и за проследяването на съседите на имотите и тяхната съпоставка според отразеното по различните планове, разписни листове и документи за собственост и всичката налична документация. Относно наименованието на местността са допустими и свидетелски показания, тъй като то няма официален характер, а и самите й граници не са точно определени и затова е възможно да са настъпили промени през годините, или ако местностите са съседни е възможно да преливат една в друга или да са наричани с едно общо наименование. Относно това, че не площта, а границите са индивидуализиращ белег, е и постоянната съдебна практика, изразена напр. в решение № 253 от 18.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1114/2009 г., II г. о., ГК. По изложените съображения са неоснователни въззивните жалби на Н. Д. И. и на И. Д. И., заместен от наследниците си по закон съпруга П. В. И., и деца Д. И. Й. В. И. Д., В. И. Д., А. И. И., Ц. И. И.. Позоваването на придобИ.е по давност от ответниците – физически лица едва пред въззивната инстанция не създава задължение за въззивния съд да го разгледа. Независимо от горното, следва да се посочи, че от решението на ОСЗГ Панчарево до подаване на исковата молба не е изтекла дори и кракта петгодишна давност. По повод оплакванията във въззивната жалба на „Р. транс“ ЕООД съдът намира следното. От доказателствата по административната преписка се установява, че възстановеният имот е индивидуализиран по местоположение, площ и съседи в удостоверение по чл.13, ал.4 и ал.5 от ППЗСПЗЗ на ТО на район "Подуяне" и комбинирана скица по чл. 13, ал.6 от ППЗСПЗЗ, неразделна част от удостоверението. От съдържанието им се установява, че имот с пл.№101777, кад.лист 298 с площ от 3094кв.м., отразен в помощния план по чл.13, ал.1 от ППЗСПЗЗ, одобрен на 18.08.2004г., попада в ПУП на ж.к."•••-Зона Г" и ЧЗРКП за кв.16, одобрен с решение №23 по протокол №18/13.11.2000г., като част от бившия имот попада върху ПИ 7, ПИ 8 и ПИ 9, за които има отмяна на отчуждаването и имотите са частна собственост. В скицата е посочено, че площта на имота по графични данни е 3094кв.м., от които в имот пл.№ 7 - 61кв.м., в имот пл.№ 8 - 199кв.м., в имот пл.№ 9-15 кв.м., в имот без пл.№ 2819кв.м. Прието е, че цялата площ на имота е незастроена и може да бъде възстановена с ограничения на собствеността поради изградена инженерна инфраструктура. Според съдебната практика, обективирана в Решение № 320 от 17.10.11 г. по гр.д.№1142/10 г., ВКС, I г.о., Решение № 287 от 13.07.11 г. по гр.д.№1032/10 г., ВКС, I г.о., Решение № 282 от 11.11.2013 г. по гр. д. № 3307/2013 г., ВКС, I г.о., преценката за идентичност на имоти в административното производство по ЗСПЗЗ е резултат от законово уредени процедури и е комплексна. Тя се извършва за цяла местност и землище и въз основа на всички доказателства, събрани за тях. Липсата на кадастрален план към момента на колективизацията не е пречка за установяване на старите реални граници. Техническата експертиза в рамките на един съдебен спор не може да извърши подобна комплексна преценка. Установената идентичност с решението на ОСЗГ, което е официален удостоверителен документ, има обвързваща съда доказателствена сила и в тежест на оспорващия е да опровергае установеното. Във връзка с оспорване на установената идентичност между възстановения с решение №267 недвижим имот и поземлените имоти, посочени в удостоверението и скицата- имот пл.№ 7 – 61 кв.м., в имот пл.№ 8 - 199кв.м., в имот пл.№ 9 - 15 кв.м., в имот без пл.№ 2819кв.м. са приети основна и тройна съдебно-технчиеска експертиза, които потвърждават направената в удостоверението констатация за наличие на идентичност между имотите, като по отношение на площта и местопложението на съвпадащите си площи следва да се вземе предвид заключението на тройната съдебно-техническа експертиза и изготвената от вещите лица комбинирана скица, която е неразделна част от нея. От същата се установява, че процесния имот попада върху УПИ IV-7 по цифрите 6-7-8-12-6-74кв.м; УПИ V-8, по цифрите 5-6-12-13- 14-15-306кв.м. и УПИ VI-9, по цифри 4-5-14-15-4-536кв.м. Установява се, че поради посочената идентичност ответниците са подали възражение срещу изготвен акт за непълноти и грешки във връзка с молба на ищците от 09.12.2008г. за допълване на кад.основа на действащия ПУП с ПИ пл.№289. Възражението на ответника Р. М. Д. се основава на това, че имотът частично попада върху УПИ VI-9, кв.16, който е негова собственост на основание нот.акт№65/1998г., нот.акт №109/2001 г. От събраните писмени доказателства се установява, че Р. Д., подал посоченото възражение, е праводател на ответника "Р. Транс"ООД по отношение правото на собственост върху УПИ VI-9 от кв.16, като с договор за покупко-продажба, оформен в нотакт №97/201 Ог. Р. М. Д. и съпругата му продават на "Р. Транс"ЕООД УПИ VI-9 от кв.16 с площ от 1415кв.м. по плана на гр. София, м. "•••-зона Г", одобрен с решение №23 по протокол №15 от 13.11.2000г. на СОС, при съседи: УПИ V-8, улица, улица, УПИ -Vl-алея. От доказателствата се установява, че Р. Д. е придобил собствеността върху дворно място от 1200кв.м. по нот.акт, по гр. данни 1050кв.м., находящо се в гр.София, кв."•••", м."ж.к.•••- зона Г"/бивша •••/, при съседи по нот.акт: ТКЗС, Д. И. и улица, без построената в него едноетажна жилищна сграда, въз основа на договор за покупко-продажба, оформен в нот.акт № 65/25.06.1998г. Неговият праводател се е легитимирал като собственик на продавания имот с констативен нотариален акт за покупка на недвижим имот чрез общински народен съвет от 12.01.1982г., оформен в нот.акт№76/1982г., съставен въз основа на продажба на недвижим имот, извършена чрез РНС "Васил Левски"-София, при която ИК на РНС е определил за купувач В. А. Т. на предложения за продажба от С. А. В. недвижим имот: НЕУРЕГУЛИРАНО ДВОРНО МЯСТО от 1200кв.м., находящо се в кв."•••", м. "•••" на улица 563 №20 при съседи: ТКЗС, Д. И. и улица, заедно с построената в него едноетажна жилищна сграда, със застроена площ от 21 кв.м., който представлява част от имот с пл.№ 1773, кад.лист 298. В констативен нотариален акт за покупка на недвижим имот чрез общински народен съвет от 12.01.1982 г., оформен в нот.акт№76/1982г., са описани документите, въз основа на които е издаден, като между тях фигурират нот.акт за собственост №174 от 1981 г. за собственост, скица №5137 от 30.05.1969г., презаверена на 09.12.1981 г. и декларация по чл.49 от ЗСГ от 17.09.1981 г. Удостоверената с констативния нот.акт продажба е реализирана по реда на действащия към момента Закон за собствеността на гражданите/отм/, в който е регламентирана процедурата за продажба на имоти собственост на физически лица, като според чл.16, ал.1 от него продажбата на недвижими имоти и на вещни права върху недвижими имоти се извършва чрез общинския (районния) народен съвет по местонахождението на имота, който определя цената и купувача. От съдържанието на констативния нот. Акт се установява, че продавачът се е легитимирал като собственик на продавания имот с нот.акт №174/1981 г. и скица от 30.05.1969г., презаверена на 09.12.1981 г. Според вещите лица към 1956 г. територията, в която се намира имот 101777 е била извън регулация и първият per. План е одобрен със заповед № РД-50-09-159А/13.04.1984г., с кад.основа от 1982 г., в който са нанесени само имоти пл.№ 7, 8, 9, които са били застроени и попълнени в кад. план от 1956г. с пл.№ 1773, 1775 и 1778. В този кад. план от 1956г. процесният имот е отразен с пл.№ 1777 и след внасянето в ТКЗС, заедно със съседните имоти, е отбелязан със знак за общност и номерата са задраскани. Имот пл. № 1777 по кад. план от 1956 не е нанесен в кад. основа за 1982г. От скица-извадка №2 от заключението на вещото лице по допълнителната основна СТЕ се установява местопложението на имот с пл.№ 1773, кад.лист 298, предмет на нот.акт№76/1982г., по кад.план от 1956г., очертан с виолетови линии на скицата на лист 265 от делото, от което следва да се направи извод, че този имот по кад.план от 1956г. не попада в рамките на имот 1777 от същия кад.план, който е идентичен с процесния. Според вещите лица по тройната СТЕ към 12.01.1982г., от която дата е нот.акт№ 76, имот пл.№9 с площ от 1050 кв.м. не е бил в регулация и в нот.акт е записано, че се продава неурегулирано дворно място от 1200 кв.м. С ЧЗРКП 18/13.11.2000г. за имот пл.№9 е отреден за първи път УПИ VI-9 с графична площ от 1415 кв.м. и е записано, че се придават към него 815кв.м. и се отчуждават 450кв.м., като сметките по регулация са уредени. Направена е препратка към скица от район "Подуяне" на л.49 от делото, в която е посочено местоположението на отчуждената и придадената по регулация част. От скицата е видно, че по-голяма част от площта на имот пл.№1773 по кад.план от 1956г., се отчуждава и се придават към УПИ VI-9 - 815кв.м., след което площта на имота е 1415кв.м. При сравнение между отразеното в скицата от 08.05.2001 г. на лист 49 от делото и комбинираните скици, изготвени от вещите лица по основната и тройната СТЕ следва да се направи извод, че именно с придадените по регулация 815 кв.м. УПИ VI-9 навлиза значително в имот №1777 по кад. план от 1956 г., който е идентичен с възстановения имот. С оглед на установената фактическа обстановка съдът приема, че в случая е приложим чл. 10, ал.13 ЗСПЗЗ и т. 2 от Тълкувателно решение № 6 от 10.05.2006 г. на ВКС по т. гр. д. № 6/2005 г., ОСГК, в която са изложени съображения, че съгласно чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ се възстановява собствеността върху тези земи, притежавани от собствениците преди образуване на ТКЗС, ДЗС, или други образувани въз основа на тях селскостопански организации, които са били продадени или предоставени на трети лица от тези организации или от други държавни или общински органи с изключение на изрично посочените случаи по този закон. Идеята на текста е възстановяване на всички земеделски земи (бивши и настоящи) независимо от обстоятелството, че актът на разпореждане е бил правомерен и приобретателите по него са били добросъвестни с оглед на това, че собствеността върху тях никога не е била изгубена от техните собственици преди образуване на посочените селскостопански организации, макар да са били лишени от възможността да я упражняват през периода на принудителното им обобществяване. Текстът визира фактически незастроените земеделски земи, включени в строителните граници на населените места, тъй като тези, които са застроени със законни сгради или законно разрешения строеж върху тях е започнал към 1.03.1991 г., не подлежат на реституция съгласно чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ. В този контекст под разпореждане трябва да се разбират всички актове (гражданско и административно правни), с които носителят на право на кооперативно земеползване или на упражняващия правото на държавна собственост, променя правния или фактически статус на вещта, като прехвърля правото на собственост върху нея или я обременява с ограничени вещни права, респ. я унищожава или преработва. Текстът се отнася до един от видовете разпоредителни актове - продажбата като най-разпространен в разглежданата хипотеза с транслативно действие по отношение правото на собственост. С оглед логическото и граматическото му тълкуване следва да се приеме, че останалите разпоредителни актове с такова действие, могат да бъдат както гражданско правни, така и административно правни такива с вещноправни последици, т.е. под понятието "предоставяне на земеделски земи на трети лица по чл. 10. ал. 13 ЗСПЗЗ" прехвърля право на собственост и по аргумент на по- силното основание и ограничени вещни права върху земеделски земи (замяна, дарение, ползване, суперфиция), а не само определен вид такива права, като например правото на ползване." Както е посочено по-горе, с констативен нотариален акт за покупка на недвижим имот чрез общински народен съвет от 12.01.1982 г., оформен в нот.акт№76/1982г., праводателят на Р. Д. придобива недвижим имот: НЕУРЕГУЛИРАНО ДВОРНО МЯСТО от 1200кв.м., находящо се в кв."•••", м. "•••" на улица 563 №20 при съседи: ТКЗС, Д. И. и улица, заедно с построената в него едноетажна жилищна сграда, със застроена площ от 21кв.м., който представлява част от имот с пл.№ 1773, кад.лист 298. Посоченият имот по кад. план от 1956 г. не попада в процесния имот, който по този план е с пл. № 1777. От заключението на вещите лица по тройната СТЕ се установява, че по първия регулационен план на м."Васил Левски-зона Г", одобрен със заповед №РД-50-09- 159А/13.04.1984г., имот пл.№9 е в кв.10 и се намира в част от парцели V-за общежитие и Vl- за озеленяване. Едва в ЧЗРКП на м."•••-зона Г", одобрен с решение №23 по протокол№18/13.11.2000г., за имот пл.№9 е отреден за първи път УПИ VI-9 с графична площ от 1415кв.м. и е записано, че се придават към него 815 кв.м. и се отчуждават 450 кв.м., като сметките по регулация са уредени. От изложеното следва, че спорът за материално право между ищците, на които е възстановено правото на собственост с решение №267/24.09.2008г. върху имот идентифициран с номер 101777, к.л. 298, от изработения пом.план за територията на район Подуяне, идентичен с имот пл.№ 1777 от стария кад.план от 1956г., и ответника "Р. Транс"ЕООД, който се легитимира като собственик на УПИ VI-9 от действащия per. План, възниква в резултат от реализираното придаване по регулация на 815кв.м. с ЧЗРКП №18 одобрен с решение №23 по протокол №18/13.11.2000 г. Непротивопоставим на ищците е актът, с който Столична община прехвърля правото на собственост върху част от имота, заявен за възстановяване, на трети лица, тъй като последните са подали в срок заявление за възстановяване на собствеността и докато тече административната процедура, са извършени изменения в правния статус на имота чрез придаване на части от него по регулация към съседни имоти. Налице са предпоставките на чл.10, ал.13 ЗСПЗЗ и във вр. с указанията, дадени в т. 2 от ТР № 6/2006 г. на ОСГК на ВКС, съдът приема, че конкуренцията на правата следва да се реши в полза на първоначалните / преди образуване на ТКЗС / собственици, какъвто е праводателят на ищците, на които имотът е възстановен от ОСЗГ Панчарево. Неоснователно е оплакването, че съдът не е разгледал възражението за придобИ.е на имота по давност, направено от Столична община като трето лице-помагач. Възражението е, че дружеството ответник през 2010 г. е присъединило владението на Р. М. Д. в качеството на приобретател по сделката със Столична община, извършена през 2001 г., като от датата на уреждане на сметките по регулация до предявяване на иска на 14.02.2013 г. е изтекла десетгодишна давност. СГС го е обсъдил и правилно го е приел за неоснователно. Времето преди октомври 2008 г. е без правно значение, тъй като тайна е практиката на ВКС, че не може да се придобие по давност имот, за който не е приключила процедурата по ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността. Този извод противоречи на принципа, заложен в чл.5, ал.2 от ЗОСОИ, че срещу онзи, който не може да води иск, давност не тече – в този смисъл решение №4 от 11.03.98г. по к.д. №16 от 1997г. на Конституционния съд. Идеята на закона е да се препятства възможността трети лица да придобият по давност собствеността върху земеделски земи, преди те да са възстановени с решение на поземлената комисия, сега ОС ”З” и преди бившите собственици да могат да защитят правата си чрез предявяване на иск за собственост. Същата идея е заложена в чл.19 от ЗСПЗЗ – общината може да придобие по давност само тази земеделска земя, която е останала след възстановяване на собствеността, след като изтече 10 г. срок от влизане в сила на плана за земеразделяне или на одобрената карта за съществуващи или възстановими реални граници. Вън от представените нотариални актове към отговора на исковата молба няма ангажирани доказателства за владение, което да е основа за извод на съда за придобИ.е по давност. Владението не е несмущавано, тъй като по искането на ответника за изменение на одобрен кадастрален план ищците са възразили, в резултат на което е отказано изменение на плана (заповед на кмета на район Подуяне от 05.12.2012 г. на л. 25 от делото). Ако реституционното производство е надлежно инициирано, давност не тече до приключването му с валиден административен акт, а ако не е инициирано в сроковете по ЗСПЗЗ, имотът става общинска собственост на основание чл. 19 ЗСПЗЗ и за него давност не тече за срока на действие на мораториума за придобИ.е на частна общинска собственост по § 1 ДР на ЗС (Решение № 19 от 16.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2822/2021 г., II г. о., ГК). В случая, реституционното производство е надлежно започнато през 1992 г. и е приключило през 2008 г. с издаване на разглежданото сега решение на ОСЗГ Панчарево на 24.09.2008 г. и до предявяване на иска на 14.02.2013 г. не е изтекла дори и кратката петгодишна давност. Както беше изложено по-горе, „Р. транс“ ЕООД не заявява права към минал момент, поради което са неоснователни оплакванията във въззивната му жалба за липса на идентичност между възстановения и имота, притежаван от ищците към колективизицията, както и за липса на доказателства за включване на имота в ТКЗС. Трайно установена е практиката на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК, в която се приема, че ответникът по иск за собственост, основан на земеделска реституция, не разполага с възражението, че възстановеният имот не е бил собственост на ищеца, респ. на негов наследодател, към момента на образуване на ТКЗС, тъй като на практика с това възражение се повдига спор за материално право по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, страни по който могат да бъдат само лица, които са заявили имота за възстановяване. В обсъжданата хипотеза ответникът може да противопоставя само възражения, основаващи се на факти, настъпили след масовизацията на земеделската земя, които изключват правата на ищците. Това разрешение е възприето и в ТР № 9 от 07.11.2012 г. по тълк. д. № 9/2012 г. на ОСГК на ВКС, което поради своето принципно значение, е приложимо по отношение на всички трети лица - ответници по иск за собственост, на които се противопоставя административен акт за възстановяване на собственост върху земеделски земи. По същата причина са неоснователни оплакванията за значителна разлика - над 10 % в квадратурата на процесния имот и този, описан в договора от 1919 г. както и за разлика в местностите, които обосновават извод за разлика в двата имота, а не за идентичност, като по тези доводи съдът вече е изложил съображения във връзка с доводите на въззивните жалбоподатели-физически лица. По изложените съображения въззивната жалба на „Р. транс“ ЕООД също е неоснователна. Обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като бъде съобразено направеното пред въззивната инстанция уточнение на иска. В полза на ответнците по жалбата следва да се присъдят разноските за въззивната инстанция в размер на 900 (деветстотин) лева за адвокатски хонорар, като възражението за прекомерност е неоснователно предвид естеството на спора. Предвид горното, съдът