Решение № 1053 от 3.9.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 2006/2026 г.

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на „С.“ АД срещу Наказателно постановление № 009433/14.04.2026 г., издадено от В. Л. С. – * в териториален отдел за областите Варна, Добрич, и Шумен със седалище гр. Варна към главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите, с което на въззивното дружество на основание чл. 222 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) е наложена имуществена санкция в размер на 260 евро за нарушение на чл. 127, ал. 2 ЗЗП. В подадената срещу наказателното постановление жалба дружеството – жалбоподател „С.“ АД чрез адв. Т. К. излага съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила (нарушение на чл. 52, ал. 4 ЗАНН) и нарушение на материалния закон (липса на извършено административно нарушение). По-конкретно се твърди, че законодателят не е предвидил изискване към търговеца за поддържане на регистър във всеки отделен офис, а единствено задължение търговецът да поддържа такъв регистър, в който да се въвеждат приетите във всеки отделен обект рекламации. Формира извод, че от събраните по делото доказателства не се установява липсата на поддържан от търговското дружество регистър на рекламациите, като се позовава на обстоятелството, че контролните органи не са извършили проверка на адреса на управление на дружеството или на друго от определените в закона места, нито е поискано представянето му. Сочи, че в хода на административнонаказателното производство е представен поддържания от търговското дружество регистър на рекламациите. Излага съображения, че много от офисите се стопанисват от партньори на търговското дружество и клиентите се обслужват от лица, които не са служители на „С.“ АД, при което поддържането на индивидуални регистри от всеки офис би създало риск за своевремнното провеждане на рекламационните производства и за неудовлетвореност на потребителите. Наред с това се мотивира с обстоятелството, че преимуществено рекламациите се подават чрез електронни канали – по имейл или по телефон. Позовава се и на нарушение на разпоредбата на чл. 52, ал. 4 ЗАНН – проверяващият орган не е изискал доказателства за тези твърдения, нито същите са проверени и анализирани. В условията на евентуалност моли за приложението на чл. 28 ЗАНН. Отправено е искане за отмяна на наказателното постановление и присъждане на сторените по делото разноски. В проведеното открито съдебно заседание въззивното дружество, редовно призовано, не изпраща представител. Преди съдебното заседание по делото е постъпило писмено становище, в което се поддържа въззивната жалба. В проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна - председателят на КЗП, редовно призована, представител не се явява. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията и доводите, изложени от страните, намира за установено следното: От фактическа страна: На 08.01.2026 г. св. М. А. А. извършила проверка в обект: офис на „С.“ АД на адрес гр. Варна, ул. „Ц.“ № 48. Проверката била извършена по повод жалба на потребител за това, че в обекта не връщат парични банкноти и монети в евро. При проверката в офиса св. А. констатирала, че в обекта няма и не се представя при поискване регистър на предявените рекламации. Извършената проверка и констатираното обстоятелство били удостоверени в констативен протокол № К-2817368 от 08.01.2026 г., който бил връчен срещу подпис на служител на търговското дружество. В протокола било наредено управителят или упълномощено лице да представят писмено становище на 13.01.2026 г. в 09,30 часа. На 15.01.2026 г. Таня Т. (упълномощено лице) представила писмено становище, за което отново бил съставен протокол. Писменото становище се отнасяло единствено до сигнала, сезиращ КЗП за връщане на парични банкноти и монети в лева. На същата дата бил съставен АУАН за нарушение по чл. 127, ал. 2 ЗЗП, връчен на упълномощеното лице Таня Т., т.е. за това, че дружеството не поддържа регистър на предявените рекламации в проверявания обект. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН постъпили писмени възражения, в които било посочено, че дружеството поддържа централизиран електронен регистър, в който се отразяват всички рекламации, направени в дружеството, независимо от начина на предявяване, като били приложени 2 бр. извадки от електронен регистър на рекламациите. На 14.04.2026 г. В. Л. С. – * в териториален отдел за областите Варна, Добрич, и Шумен със седалище гр. Варна към главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите, оправомощена да издава наказателни постановления по ЗЗП, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази, изложена в АУАН, издала обжалваното наказателно постановление, с което на основание разпоредбата на чл. 222 от ЗЗП наложила на въззивното дружество имуществена санкция в размер на 260 евро за нарушение на чл. 127, ал. 2 ЗЗП. По доказателствата: Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на гласните доказателствени средства: показанията на св.М. А. А., и писмени доказателства: 2 бр. констативни протоколи; пълномощно в полза на Таня Т.; входящ сигнал до КЗП; 2 бр. извадки от електронен регистър на рекламациите. Съдът кредитира свидетелските показания на св. М. А. А. като обективни и достоверни, доколкото същите не съдържат противоречия в себе си, последователни и логични са, а освен това съответстват на събраните по делото писмени доказателства. От същите се установява, че на процесната дата при извършената проверка в обекта не се е намирал регистър на рекламациите и при поискване такъв не е бил представен, като впоследствие на друга дата в хода на проверката са представени извлечения от електронен регистър на рекламациите. Съдът кредитира посочените писмени като достоверни и допринасящи за разкриване на обективната истина по делото, поради което основа на тях и свидетелските показания своите фактически изводи. От правна страна: Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 14 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима Съдът в рамките на служебната проверка не констатира съществено нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН, и е надлежно предявен по реда на чл. 43 ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган и отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН. Относно възражението за допуснато нарушение на чл. 52, ал. 4 ЗАНН съдът счита, че непълнотата на доказателствата и необсъждането на възраженията на нарушителя не може да бъде основание за отмяна на наказателното постановление поради две причини. На първо място страните по делото следва да посочат всички доказателства в подкрепа на своите становища и да направят всички свои възражения и пред съда. На второ място съдът винаги решава делото по същество, т.е. след като събере всички допустими, относими и необходими доказателства и намери делото за изяснено от фактическа страна. (в този смисъл - „Административен процес“, издание от 2009 г. на „С.с. енд п.“ АД, с автори проф. д-р К. Л. и доц. д-р И. Т., стр. 386). Т.е. дори и това да не бъде направено от административнонаказващия орган, съдът е длъжен да отстрани нарушението в съдебната фаза на производството. Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 2 от ЗЗП търговецът е длъжен да поддържа регистър на предявените пред него и пред упълномощените от него лица рекламации във всяко едно от местата, посочени в ал. 4. Разпоредбата на чл. 127, ал. 4 ЗЗП предвижда приемането на рекламации да се извършва през цялото работно време в търговския обект, където е поръчана услугата, или на интернет сайта на търговеца, на който е направена поръчката, или на адреса на управление на търговеца. Рекламацията може да бъде предявена и във всеки от търговските обекти на търговеца на територията на страната, в които се осъществява подобна търговска дейност като тази в обекта, откъдето е поръчана услугата. Правото на избор на място за предявяване на рекламацията принадлежи изцяло на потребителя. Следователно търговецът е длъжен да поддържа регистър на рекламациите във всеки един търговски обект; на интернет сайта на търговеца, както и на адреса си на управление. Не се спори по делото, че в деня на проверката такъв регистър не е представен на контролните органи. Не се спори и че въззивното дружество поддържа централизиран електронен регистър на рекламациите. Спорният въпрос е правен и е свързан с тълкуването на посочените разпоредби и по-конкретно дали поддържането на централизиран регистър изпълнява изискването на закона по чл. 127, ал. 2 ЗЗП. При анализа на приложимата нормативна уредба съдът намира, че не е необходимо регистърът на рекламациите да се държи на хартиен носител във всеки конкретен офис. Такова изискване в закона – за хартиен носител на регистъра, няма. Т.е. липсата на хартиен носител на регистъра не означава автоматично нарушение на чл. 127, ал. 2 ЗЗП. Законът изисква търговецът да поддържа регистър на рекламациите във всяко едно от местата, посочени в ал. 4, но не предписва изрично той да е на хартия. При предявяване на рекламация лицата по ал. 1 задължително я описват в регистъра, като на потребителя се издава документ, съдържащ датата, номера, под който рекламацията е вписана в регистъра, вида на услугата и подпис на лицето, приело рекламацията — чл. 127, ал. 3 от ЗЗП . В конкретния случай от доказателствата по делото се установи, а и страните не спорят, че дружеството поддържа централизиран електронен регистър на рекламациите. По смисъла на закона електронен регистър е допустим, ако реално изпълнява функциите на регистъра по чл. 127, ал. 2 и ал. 3 ЗЗП. Т.е. наличен е постоянно; достъпен е във всяко място, където потребителят има право да предяви рекламация по чл. 127, ал. 4 ЗЗП; служителят може да впише рекламацията и на потребителя веднага се издава документ с реквизитите по чл. 127, ал. 3 ЗЗП. От гледна точка на правото на ЕС електронната форма сама по себе си не е порок. Правното действие на електронен регистър не може да се оспорва само защото е електронен (чл. 45к, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 910/2014 г. На следващо място електронни данни и документи не могат да бъдат отхвърляни като доказателство само защото са в електронна форма – чл. 45и, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 910/2014. В случая, за да се прецени законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, следва да се отговори на въпроса дали е имало нарушение при условие, че такъв регистър не е бил достъпен и на контролните органи не е било представено извлечение от него, както се установява от доказателствата по делото. Като взе предвид изискването на разпоредбата на чл. 127, ал. 2 ЗЗП за поддържане на регистър на рекламациите във всеки един обект на търговеца, съдът намира, че липсата на достъпен регистър на проверявания обект (място, където законът дава право на потребителя да предяви рекламация), представлява административно нарушение по чл. 127, ал. 2 ЗЗП. Въпреки че дружеството поддържа постоянно централизиран електронен регистър на рекламациите, липсата на достъпност от страна на служителите на дружеството и контролните органи до него е равнозначна на липса на поддържан регистър в конкретното място, обект на контрол. Съдът намира, че в настоящия случай е неприложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, тъй като не са налице такива смекчаващи отговорността обстоятелства, които да отличават нарушението като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Напротив касае се за типично нарушение. Ето защо правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на „Спиди“ ООД за нарушение по чл. 127, ал. 2 ЗЗП. По имуществената санкция: Съгласно санкционната разпоредба на чл. 222 ЗЗП за неизпълнение на разпоредбата на чл. 127 на виновните лица се налага глоба в размер от 500 до 2000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция, в размер от 500 до 3000 лв. При определяне на размера на имуществената санкция следва да се отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство това, че в административнонаказателната преписка не се съдържат данни въззивното дружество да е санкционирано за подобни нарушения на законодателство в областта на защита на потребителите, което мотивира съдът да приеме, че нарушението е извършено за първи път, което от своя страна налага извода за едно като цяло отговорно и правилно отношение на въззивното дружество към законоустановения ред в страната. Съдът не констатира отегчаващи отговорността обстоятелства. Като съобрази, че нарушението е извършено при наличие само на посоченото по-горе смекчаващо отговорността обстоятелство, съдът счита, че определеното към минималния размер наказание се явява справедливо и напълно съответстващо на целите, предвидени в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН. По изложените съображения съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ