Решение № 5377 от 8.5.2026 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 1814/2025 г.

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС). Образувано е по иск на С. Т. С., [ЕГН], понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвор Пловдив, чрез адв. д-р Д. Х., срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, с която се иска ответника да бъде осъден да му заплати сумата от 20 000 (двадесет хиляди) лева за претърпени неимуществени вреди за периода от 26.02.2021 г. до датата на подаване на исковата молба, ведно със законовата лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Ищецът твърди, че претърпените от него неимуществени вреди се изразяват в болки, страдания, обида, огорчение, възмущение, погнуса, отвращение, внушаване на чувство за малоценност, излагане на риска живота и здравето му, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, конкретно – липса на достатъчна жилищна площ поради пренаселеност на килиите (твърди се, че нетната площ на човек е под 3 м²), липса на санитарен възел на определените и задължителни места, наличие на хлебарки, дървеници и гризачи и други, липса на адекватно лечение, липса на подходяща храна за здравословното му състояние, или изложените обстоятелства се обхващат от хипотезите по чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС. В исковата молба се излагат конкретни обстоятелства в подкрепа на горните твърдения, които обобщено са: Недостатъчна жилищна площ – по отношение това твърдение, ищецът сочи, че от 26.02.2021 г. до момента на подаване на ИМ е бил настанен, както следва: на пети пост, стая 60, настанени общо 7 човека при предназначение за 4 човека; на трети пост, стая 33, преходна, настанени общо 6 човека, при предназначение за 3 човека; на шести пост, стая 9, настанени общо 8 човека, при предназначение за 3-4 човека. В допълнение се сочи лошо техническо състояние на килиите, наличие на инсекти (дървеници и хлебарки). Липса на адекватно лечение и липса на подходяща храна за здравословното му състояние - по отношение това твърдение, С. сочи, че в Затвор Пловдив се осигурява присъствието на лекар веднъж седмично, прегледите се осъществяват в определен ден от седмицата по график, без да има сигурност, че всички нуждаещи се ще бъдат прегледани. Твърди, че от 28.12.2024 г. е започнал да изпитва остри и постоянни болки в левия бъбрек и по хода на уретера, проявявал е симптоматика на бъбречна инфекция (висока температура, мътна урина), но на многократните му молби към администрацията на затвора да му бъде осигурен медицински преглед и лекарства, не е откликнато. Настъпили са нарушения и в съня. На 13.02.2025 г. ищецът е приет по спешност в УМБАЛ – Пловдив АД, Клиника по урология, където му е поставена окончателна диагноза: Хидронефроза с обструкция на уретеропелвикалното съединение, с придружаващо заболяване: Остър хепатит С. На 14,02,2025 г. е претърпял операция, след което е изписан на 17.02.2025 г. Сочи, че въпреки оперативната намеса, състоянието му не се е подобрило значително и е продължил да изпитва болки от същия характер – повод за нови молби до администрацията на затвора за осигуряване на медицински преглед и лекарства, останали без удовлетворение. Горното е станало причина да бъде приет повторно по спешност в УМБАЛ – Пловдив АД На 01.04.2025 г., Клиника по урология, където му е поставена окончателна диагноза: Пионефроза. На 02.04.2025 г. е претърпял втора операция на бъбрека и уретера с голям и много голям обем на сложност. За горните обстоятелства представя 2 бр. епикризи. В допълнение С. излага обстоятелства относно липса на адекватни дентални грижи – за процесния период е имал неотложна нужда от зъболечение, което не е било осигурено, по причина на липса на инструменти и консумативи за работа от страна на зъболекаря в Затвор - Пловдив, поради липса на финанси и бездействие от страна на администрацията. Ищецът твърди да е имал нужда от лечение на кариеси и поставяне на пломби, която нужда не е удовлетворена, а вместо това зъболекарят е отправял единствено предложение да извади нуждаещите се от лечение зъби. Изпитвал е остри и нестихващи болки, които са довели до нарушения в съня, както и затруднения в храненето. Ищецът допълва горните си твърдения с довода, че в Затвор - Пловдив пребивават между 450 и 500 човека, за които не се полагат необходимите медицински грижи, не се правят нужните изследвания на нуждаещите се, при необходимост затворниците търсят съдействие чрез адвокат за осигуряване на линейка. Според ищеца, около 40% от лишените от свобода са с диагноза ХИВ, без да се осигурява съответно лечение. Липса на санитарен възел на определените и задължителни места – във връзка с това твърдение, ищецът сочи, че на коридора в Затвор Пловдив няма баня и тоалетна, общата се намира навън на двора и през зимата е студено и много неприятно преминаването му, тъй като няма съблекалня и се налага лишените от свобода да преминават по хавлии; работят само два душа, които следва да се ползват от 15-20 човека; в банята има ръждясали железа и кал, водното налягане е ниско; вземането на душ се обезмисля, тъй като се налага да изчакват продължително време в пълното с влага помещение, старшината да отвори и да им даде възможност да се върнат по килиите; когато правят каре за 1 час не могат да ползват тоалетна, защото на мястото на карето няма нито мивка, нито тоалетна. Лоши хигиенни условия и наличие на множество инсекти, гризачи, както и котки – ищецът твърди, че килиите и мебелите в тях са пълни с дървеници, чиито ухапвания не позволяват нормален сън; имало множество хлебарки, мишки в тоалетната и общите умивални, а в столовата на Затвор Пловдив и котки, които се качват по масите и ядат от храната. За процесния период С. твърди, че е проявявал и алергия към ухапванията на дървеници, и въпреки многократните му молби и наличието на подходящи лекарства в Затвора, такива не са му предоставени от администрацията. Ищецът сочи, че лошите хигиенни условия се дължат също и на липсата на пералня, което налага изпиране на дрехите на ръка, простирането им в килиите, което води до образуване на мухъл и плесен, а през зимните месеци е невъзможно да се проветряват помещенията. За осигуряването на топла вода за изпирането ползват бързовари. Нарушаване на правото на престой на открито и неосигуряване на работно облекло и предпазни средства – ищецът сочи, че в периода 26.02.2021 г. до 28.12.2024 г. е работил без да ползва каре, която порочна практика е наложена от администрацията на Затвор Пловдив и с която се нарушава правото му на престой на открито. Не са му осигурявани предпазна маска, работни дрехи и обувки. Изложените обстоятелства ищецът счита, че обхващат хипотезите на нарушения по чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС. Липсата на жилищна площ в продължителен период от време представлява отклонение от задължението за осигуряване на подходяща жизнена среда, доколкото установеният в ЗИНЗС минимум е 4 м² на човек, а съгласно решение от 27 януари 2015 г. на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по делото „Н. и други против България“ – най-малко 3 м² жилищна площ и възможност за свободно движение, поради което се явява в нарушение на чл. 3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС). Вследствие тези нарушения ищецът твърди, че са му причинени описаните по-горе неимуществени вреди, настъпването на които се предполага до доказване на противното, и които оценява на претендираната от него сума от 20 000 лева. Иска се уважаване изцяло на предявения иск с правно основание чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС и присъждане на разноски по делото – платена държавна такса в размер на 10 (десет) лева и адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата (ЗАдв) в полза на представляващия го адвокат. С допълнителна молба и на основание чл. 214, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК, с протоколно определение от 17.11.2025 г. е допуснато изменение на иска, като същият да се счита предявен срещу ГДИН за сумата от 200 000 (двеста хиляди) лева за претърпени от С. Т. С. неимуществени вреди за периода от 26.02.2021 г. до датата на подаване на исковата молба, ведно със законовата лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Допълнително наведените от ищеца твърдения се свеждат до загуба на левия бъбрек, отстранен по спешност след оперативна намеса в УМБАЛ „Пловдив“ АД на 02.04.2025 г., но несвоевременно, поради което ищецът е с остри и нестихващи болки и след оперативната намеса, което му причинява трайно безсъние. Твърди се, че бездействието на ответника се е стигнало до загубата на този орган. В съдебно заседание ищецът поддържа иска си лично и чрез процесуалните си представители – адв. Н. Д. и адв. Д. Х.. Ответникът - Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” (ГДИН), чрез процесуалния си представител ст. юрк. Т. Ч., в писмен отговор изразява становище за неоснователност на иска и иска отхвърлянето му. Намира, че твърденията са недоказани, ищецът търпи наказанието си при условия не по-различни от условията на останалите осъдени на лишаване от свобода в Затвор – [населено място]. Поддържа становището си и в съдебно заседание. Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на исковата претенция. Счита, че събраните доказателства не подкрепят твърденията на ищеца. Съдът като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното: В писмо на началника на Затвор – [населено място] до ОСИН – [населено място] се сочи, че С. Т. С. е пребивавал в Затвор – [населено място] за периода от 06.10.2021 г. до настоящия момент (писмото е изготвено на 11.09.2025 г.) (л. 61). От това следва, че действителният престой на ищеца в пенитенциарното заведение не включва времето от 26.02.2021 г. до 05.10.2021 г. в рамките на заявения от него исков период. Само на това основание, в тази си част искът на С. е неоснователен и следва да се отхвърли. Горната информация се потвърждава в изготвената от ИСДВР Г. А. справка за престоя на ищеца С. в Затвор – [населено място]. За периода до 13.10.2021 г., когато е разпределен на V пост, няма данни за това в коя стая на Приемно отделение на затвора е бил настанен ищецът, както и с колко други лишени от свобода е пребивавал съвместно. От ИСДВР Ц. Д. е изготвена справка (л.63-65), която съдържа данни за настаняването на ищеца на V пост в периода от 13.10.2021 г. до 29.03.2024 г., като предвид периода на съхранение на „Сведение за разпределение и движение на лишените от свобода“ - от което единствено може да бъде установен броят на лишените от свобода по спални помещения - от 3 години, то не е налице детайлна справка за броя на лицата, с които ищецът е пребивавал по време на изтърпяване на наказанието си, за периода от 13.10.2021 г. до 27.08.2022 г. вкл. Поради това съдът приема, че е ирелевантно в кои точно помещения е бил настаняван за този период С. С. и каква е тяхната площ. От 26.08.2022 г. до края на престоя си на V пост, ищецът пребивава в спално помещение № 60 с площ от 27,86 м², без площта на санитарния възел от 2,82 м², което разполага с два отваряеми прозореца с размери 0,98х1,15 м (или 1,13 м²) и 0,45х1,15 м (или 0,52 м²), а санитарното помещение – с прозорец с размери 0,30х1,15 м (0,35 м²). Настаняването на ищеца в спално помещение № 60 е дадено подробно в справката от 28.08.2022 г. нататък, като най-големият брой пребиваващи в нея лишени от свобода е 7 човека в периода 25.10.2022 г. – 10.11.2022 г. (17 дни), което с оглед площта на стаята прави по 3,98 м²/човек. В справката се сочи, че за посочения период (съдът отнася този период към общия период на престой на ищеца на V пост – от 13.10.2021 г. до 29.03.2024 г.) лицето е било устроено на работа като „ръчник“ в „Обособено производство“ към ДП ФЗД – ТП Пловдив и като работник по дезинфекцията на V пост, като има отработени общо 27 дни. На всеки новопостъпил се осигурява легло, дюшек и постелъчен инвентар, а по желание на лишените от свобода, те могат да получат от близките си чаршафи, одеала и други вещи, съгласно списък на разрешените предмети и хранителни продукти, които лишените от свобода могат да получават, ползват и държат при себе си. На лицата е осигурен достъп до течаща топла вода при ползване на банята по график, като работещите имат възможност да ползват баня всеки ден. Сочи се, че в банята има съблекалня, в която лишените от свобода могат да се преобличат и оставят дрехите си. Съгласно утвърдения график за разпределението на времето на лишените от свобода от съответната група, разпределените на V пост лишени от свобода ползват банята сряда и петък от 09:30 ч. до 11:30 ч., съгласно утвърдения на 25.03.2014 г. график, а съгласно този, утвърден на 11.03.2024 г. – сряда и петък от 09:00 ч. до 10:00 ч. Настанените на работа имат възможност да ползват баня всеки работен ден. За работещите в различните зони се осигурява престой на открито, съгласно графика за разпределение на времето, като общо престоят на открито за V пост е всеки ден от 09:00 ч. до 10:00 ч. (съгласно графици, утвърдени на 25.03.2014 г. и 11.03.2024 г.). Лишените от свобода имат достъп до течаща студена вода в санитарния възел на спалното помещение, водата е от общата водоснабдителна мрежа на [населено място]. Проветряването на стаите е по желание на настанените в тях. В общото помещение на групата има инсталиран простор, който може да се ползва при необходимост, но отделно в пералното помещение има сушилня за дрехи. Ползването на пералнята е по утвърден график и при желание на лишените от свобода. По делото е представен като доказателство Седмичен график на служебната пералня в Затвор – [населено място], видно от който предимство при ползването на пералнята за изпиране на лични дрехи се дава на лишените от свобода със здравословни причини, социално-слабите лишени от свобода, тези работещи в домакинския щат, като в пералнята се изпира спалното бельо на всички лишени от свобода. Отоплението на помещенията се осъществява чрез централно-локално парно. ИСДВР Д. сочи, че хигиената в спалните помещения се осъществява от настанените в тях лица, като за целта им се предоставят съответните материали, а допълнителни могат да закупуват от лавката на Затвор – [населено място] или да им бъдат донасяни от близките, съгласно списъка на разрешените вещи. В тази връзка от страна на ответника е представена утвърдена от главния директор на ГДИН Таблица № 6 - за перилни, дезинфекциращи и хигиенни консумативи в местата за лишаване от свобода за един месец, както и доказателства за предоставяните на лишените от свобода перилни и почистващи препарати, както и други консумативи за поддържане хигиената на помещенията и дрехите на лицата. В периода на престоя на ищеца на V пост е извършен ремонт на спалните помещения, като е подменена изцяло подовата настилка, боя, дограма в помещенията, същите са оборудвани с нови легла, маси, столове и шкафчета. Сочи се, че заради злоумишлени действия в нарушение на чл. 96, т. 2 ЗИНЗС са причинени щети на оборудването или е било напълно унищожено, което е наложило извършването на допълнителни ремонтни дейности и осигуряване на нов инвентар. Няма данни такива действия да са регистрирани от страна на ищеца С.. За работещите в различните зони се осигурява престой на открито, съгласно графика за разпределение на времето на лишените от свобода. В изготвено от инсп. ІV степен ТРЗ Л. Р. становище до началника на Затвор – [населено място], се сочи, че С. Т. С., в периода от 15.11.2021 г. до 28.01.2022 г. е полагал труд като „ръчник“ в обособеното производство, в периода от 01.07.2022 г. до 30.08.2024 г. е полагал труд като „работник по дезинфекцията“, в периода 30.08.2024 г. до 01.10.2024 г. е полагал труд към „Билдком БГ“ ЕООД като общ работник, и в периода от 01.10.2024 г. до 31.12.2024 г. е полагал труд като „работник кухня“ в затворническата кухня. Допълнено е, че назначените в затворническата кухня лишени от свобода ползват престой на открито според графика, по който работят – или с групата, в която са настанени, или с всички работещи към комунално-битовата дейност. На 29.03.2024 г. ищецът е преместен на ІІІ пост, видно от изготвената от ИСДВР Б. Т. справка, в спално помещение № 33, с площ от 29,60 м², без тази на санитарния възел, разполага с два отваряеми прозореца всеки с размери 1,20х1,20 м (или всеки с площ от 1,44 м²). Обособеният санитарен възел е с площ от 3,96 м² с един отваряем прозорец с площ от 1,44 м². Престоят на С. в това помещение е до 30.,07.2024 г. включително. Най-големият брой настанени лишени от свобода в помещението е 6 човека, което с оглед площта му прави по 4,93 м²/човек, или за този период не се установява пренаселеност. Съгласно същата справка, на 31.07.2024 г. ищецът е преместен на VІ пост, в стая № 9, с площ от 27,99 м², с два отваряеми прозореца с размери 0,90х0,50 м (или всеки с площ от 0,45 м²). Самостоятелно обособеното санитарно помещение към стаята е с площ от 2,40 м² с отваряем прозорец с размери 0,85х0,55 м (0,47 м²). В това помещение ищецът е и към датата на предявяване на исковата молба – 20.08.2025 г. Според справката, най-големият брой настанени лишени от свобода в това помещение е 10 човека, в периода от 12.08.2025 г. до 20.08.2025 г., което прави разполагаема площ за всеки от тях от ≈ 2,80 м² или под установения законов минимум. В действителност, спрямо размерите на помещението и броя на настанените в него лица в различните периоди, които варират от минимум 5 л.св. до максимум 10 л.св., разполагаема площ на човек под 4 м² се установява за всички периоди, в които в помещението са настанени повече от 7 човека, както следва: От 05.09.2024 г. до 23.09.2024 г. – 8 л.св.; От 07.02.2025 г. до 12.02.2025 г. – 8 л.св.; От 20.05.2025 г. до 26.05.2025 г. – 8 л.св.; От 03.06.2025 г. до 05.06.2025 г. – 8 л.св.; От 17.06.2025 г. до 03.07.2025 г. – 8 л.св.; От 04.07.2025 г. до 06.07.2025 г. – 9 л.св.; От 07.07.2025 г. до 28.07.2025 г. – 8 л.св.; От 29.07.2025 г. до 11.08.2025 г. – 9 л.св.; или общо това прави 91 дни (общо 100 дни в периода на престоя на ищеца на VІ пост). В справката на ИСДВР Т. са изложени аналогични обстоятелства относно санитарно-битовите условия, при които пребивават в Затвор – [населено място] лишените от свобода. Престоят на открито на лицата на VІ пост е съгласно утвърден на 11.03.2024 график – от 10:00 ч. до 11:00 ч. Няма представен график за разпределение на времето на лишените от свобода на ІІІ пост, където също е пребивавал ищецът, но съдът няма основание да приеме, че престоят на открито за лишените от свобода на този пост е по-малко от 1 час, като на всички останали. Лишените от свобода, настанени на V и VІ пост имат възможност да ползват по време на престоя си на открито тоалетна, разположена между двата поста. Информация по отношение битовите условия в Затвор – [населено място] е дадена и в справка, изготвена от ст. инспектор П. В. (л. 113-114). Лишените от свобода имат неограничен достъп до течаща студена вода в санитарните помещения, изградени във всяко спално помещение. Санитарните възли са плътно преградени от спалните и няма пряк визуален контакт до тях. Лишените от свобода имат право да разполагат с нагреватели, с които да топлят вода при необходимост. Сочи се, че спалните помещения са добре осветени, с отваряеми прозорци за естествена вентилация, като проветряването им е по желание на настанените в тях лишени от свобода, поради което са налице всички предпоставки за предотвратяване образуването на мухъл. Банята за лишените от свобода е обща, с с мозаечен под, стените са облицовани с фаянсови плочки, има обособена съблекалня, поради което не се налага лишените от свобода да се придвижват по карето разсъблечени. Посочено е, че на VІ пост, където е пребивавал ищецът, също са извършвани текущи ремонти и поддръжка, изразяващи се в смяна на течащи кранчета, смяна на осветителни тела, отстраняване на течове и др., своевременно се остъкляват счупени прозорци. От м. май/2025 г. и към датата на подаване на исковата молба, на корпуса на затвора се извършва реконструкция – източно крило. При постъпването си в затвора, всеки лишен от свобода получава постелъчен инвентар, като при изявено желание домакинът осигурява допълнителни комплекти. Прането на дрехите на лишените от свобода е по желание на лицата в пералнята на затвора, ръчно или чрез изнасяне за пране от близките. Обезпечаването на процеса на пране на спалното бельо и дрехите на работещите л.св. става чрез 3 броя перални машини. Прането се осъществява чрез молби от л.св. според нуждите им през съответния месец. Простори са осигурени в общите помещения на групата, т.е. на всеки пост. На лишените от свобода се полагат миещи препарати – ежемесечно се дават по 2 бр. сапуни, 400 гр. прах за пране и препарат за почистване на санитарните възли, съгласно горепосочената и утвърдена от началника на затвора Таблица № 6. Хигиенизирането на лишените от свобода е посочено като задължение на самите тях – отговорникът на стаята изготвя график на лишените от свобода за ежедневно почистване на помещението. На лишените от свобода не е разрешено отглеждането на домашни любимци в спалните помещения. В същата справка се сочи, че има утвърден график, по който се извършва дезинсекция и дератизация на помещенията в Затвор – [населено място]. ДДД обработките се правят самостоятелно за всяка една структура на ГДИН. Обработката се извършва от нарочно обучен служител. Периодът на обработване е на два месеца или при установена необходимост, като се третират само определени сектори в мястото за лишаване от свобода. От страна на ответника са представени приемо-предавателни протоколи за извършени ДДД обработки и вътрешни документи за разпределение на биоциден инсектициден препарат – Айкън 10 CS. Видно от събраните в тази връзка доказателства, в периода от постъпване на ищеца в Затвор – [населено място] на 06.10.2021 г. до датата на подаване на исковата молба са извършвани планово обработки – на всеки един до 3 месеца (в зависимост от употребявания инсектициден препарат), като е обхващана цялата територия на Затвор – [населено място]. Изключение се установява в периода 17.05.2023 г. – 21.11.2023 г., в който е извършена дезинсекционна обработка на 20.09.2023 г. само на затворническа кухня, източна и западна столова на Затвор – [населено място]. Площите са третирани с широкоспектърен препарат Айкън 10 CS. За разпределението на препарата по териториални служби на ГДИН е представено утвърдено от главния директор предложение от началото на м. август/2023 г. По делото са представени и приети доказателства във връзка с медицинското състояние на ищеца, както и осигуряването на медицинското обслужване на лишените от свобода в Затвор – [населено място]. От издадена на 17.02.2025 г. епикриза от Клиника по урология на УМБАЛ „Пловдив“ АД се установява, че на лицето – постъпило на 13.02.2025 г., е поставена окончателна диагноза – Хидронефроза с обструкция на уретеропелвикалното съединение. Спрямо ищеца е проведено консервативно и оперативно лечение (последното на 14.02.2025 г.), в резултат на което е пунктиран левият бъбрек и почистен (евакуиран) от гнойна урина, изпратена за микробиологичен анализ. Изходът от заболяването е изведена временна нефростома вляво, като лицето е с подобрение, в добро общо състояние. Дадени са препоръки за периодични превръзки, тоалет и смяна на нефростомните торби, както и продължаване на антибиотичното лечение с широкоспектърен антибиотичен препарат в лечебницата на институцията за още 7 дни. Назначен е контролен преглед след 1 месец за нефректомия или уретеролитотомия, в зависимост от това дали засегнатият бъбрек ще възстанови функцията си. Определени са дати за контролни прегледи на 25.02.2025 г., втори – на 07.03.2025 г., трети - на 14.03.2025 г. Дадени са препоръки за проследяване на постоперативния период. От издадена на 08.04.2025 г. епикриза от Клиника по урология на УМБАЛ „Пловдив“ АД се установява, че ищецът постъпва на 01.04.2025 г. за оперативно лечение, при поставена окончателна диагноза – Пионефроза. При проведените изследвания е установен бъбрек с белези на тежко изразен хроничен гноен пиелонефрит и пиелонефритна нефросклероза (тежък пиелонефрит, с нефросклероза 6 бр.(-). При проведената оперативна процедура (нефроуретеректомия) е отстранен единият бъбрек на С.. Изходът от заболяването е настъпило подобрение, добро общо състояние. Дадени са препоръки за хигиенно-диетичен режим след изписването, провеждане на медикаментозно лечение. Назначени са няколко контролни прегледа, дадени са препоръки за проследяване на постоперативния период, без насрочена рехоспитализация. От представен по делото амбулаторен лист за извършен на 11.02.2025 г., преди първото постъпване на С. в Клиника по урология към УМБАЛ „Пловдив“ АД преглед се установя поставена диагноза – Хидронефроза с обструкция на бъбрек и уретер, причинена от камъни. От друг амбулаторен лист за извършен на 14.07.2023 г. преглед се установява снета по данни на пациента анамнеза – болка в лява поясна област, с ирадиация към слабините, съпроводени с дизурия (болезнено и затруднено уриниране). Назначена е консултация с уролог и са дадени указания от Урология. При извършената консултация с уролог (л. 95) и ехография на пикочно-отделителната система е установен 11-милиметров конкремент в левия бъбрек на С.. Направено е заключение, че към момента липсват данни за спешно урологично състояние, изискващо оперативно лечение, доколкото по данни на пациента, същият е с тъпи, поносими болки в лява лумбална област, без гадене и повръщане, без температура и проблеми с уринирането. От приложената друга документация се установява, че от страна на директора на МЦ – Затвора Пловдив, на 18.02.2025 г. е направено предложение предвид увреденото общо състояние на л.св. С. С. и невъзможност да бъде лекуван в стационара на МЦ, да бъде сменена мярката му или да бъде осъществено прекъсване на изтърпяването на наказанието лишаване от свобода по медицински причини. Няма данни за взето по това предложение отношение от началника на Затвор – [населено място]. Според докладна записка на директора на МЦ, на лицето е оказвана своевременно медицинска помощ, както прегледи по утвърден график за лишените от свобода, така и при извънредни обстоятелства, в която връзка се представят фишове за спешна медицинска помощ. От приложени медицински документи – амбулаторни листове, не се установяват проблеми на ищеца в пикочно-отделителната система преди м. 07/2023 г., когато е констатирано наличието на конкремент (камък) в левия бъбрек. По делото са разпитани свидетелите Ц. Г. Г. и А. М. П.. Свидетелят Г. е в Затвор – [населено място] от 20.03.2023 г. и е пребивавал заедно с ищеца на ІІІ и на VІ пост, на последния са преместени през 2025 г. Описва състоянието на помещение № 9, в което са били настанени заедно на VІ пост, като твърди, че стаята е била малка по площ, в лошо състояние, с голяма дупка на вратата на санитарното помещение, откъдето са нахлували неприятни миризми, без постоянно течаща вода, поради ниско налягане. Сочи, че лишените от свобода, обитаващи стаята, са перяли дрехите си на ръка и простирали на импровизиран простор в нея. Заявява, че медицинското обслужване не е адекватно на нуждите на затворниците. Разказва, че по времето, когато С. С. е работел в кухненския блок, в края на 2024 г., се е разболял, вдигнал е висока температура, но на призивите да бъде повикана линейка затворническата администрация не се е отзовала. Около 2 месеца по-късно е закаран в болница и му е бил поставен катетър в бъбрека, а от МЦ са му изписани антибиотици. Още два месеца по-късно при ново посещение в болницата му е бил отстранен бъбрека. Свидетелят твърди, че за С. С. са били отказани всякакви медицински грижи, не е бил викан спешен медицински екип въпреки нуждата, месеци след оперативната интервенция са му изписани лекарства. Заявява, че в затвора има много котки, които преди поставяне на мрежи на прозорците, необезпокоявано са се разхождали из столовата на затвора, качвали са се по масите и са се изхождали дори на тях, поради това и свидетелят не е ползвал столовата. Твърди, че на С. С. е била изписана някаква диета, но не знае подробности. Описва и ползването на общата баня от затворниците, твърди че няма съблекалня и се налага да се прекосява карето по хавлии; в банята има монтирани 10 душа, от които работят само три, а влизат да се къпят по 30-40 човека. Водата не е топла, а хладка. Спалните помещения на ІІІ пост, където са били заедно с ищеца преди, също не са в добро състояние, макар прозорците да са били малко по-големи. Твърди, че има много хлебарки, а пръскането срещу тях е без особен ефект. Св. П. заявява, че е пребивавал заедно с ищеца в една стая на ІІІ пост - № 33. Заявява, че условията в затвора не са „прилични“ – стаите са с високи прозорци, мизерно е, има много насекоми. Както на ІІІ, така и на VІ пост, където също са били заедно с ищеца, стаите са били пренаселени. Свидетелят твърди, че проблемите на С. С. с бъбреците са започнали в края на 2024 г., докато е работел в кухнята, но затворническата администрация не е обърнала внимание на оплакванията му. Влошил се е, вдигнал е висока температура. Близо два месеца не са му обърнали внимание, не са му давали лекарства, впоследствие са го оставили в болницата и са му сложили катетър, а месец по-късно са му направили и операция. Заявява, че грижите в следоперативния период за С. не са били на ниво, случвало се е и сам да си сменя превръзката на раната. По негови наблюдения, ищецът е бил на диетично хранене. Поддържа, също като св. Г., че в затвора има много котки, които се разхождат в столовата и пречат на затворниците. Описва общата баня като „ужасна“, от 10 работят само 3 душа, няма налягане на водата, тъй като е изгорял котелът, а топлата вода от бойлерите не е достатъчна. Потвърждава, че общата баня се намира на двора на затвора, между четирите поста, където се намира стационарът. От допълнително представени по указание на съда документи се установява, че ищецът с медицинска бележка от 11.07.2025 г. на д-р Д. е назначено включване на ищеца в в Диета 7 (бъбречна), което е извършено на 12.07.2025 г. Диетата е утвърдена с Разпореждане № 5465/27.05.2015 г. на ГДИН, в съответствие с чл. 84, ал. 3 ЗИНЗС. От 18.02.2025 г. нататък, на л.св. С. са издавани поредица от бележки за получаване на добавки като зеленчуци, захар, кисело мляко, черен хляб, като на 18.08.2025 г. е издадена безсрочна бележка за черен хляб и кисело мляко, които ищецът получава ежедневно. В изготвена от лекарски асистент към МЦ – Затвор Пловдив справка е посочено, че лишените от свобода посещават медицинския център и кабинета по дентална медицина по утвърден график на разпределение на времето на лишените от свобода от съответната група и извънредно по спешност. Ищецът е с увредено общо състояние, като са извършени оперативни процедури на ляв бъбрек и уретера с голям и много голям обем на сложност по повод Пионефроза (отстранен е бъбрекът). Сочи се, че след изписването на С. на 08.04.2025 г. е преглеждан редовно в МЦ „Затвора“ – Пловдив по график и извън график (при необходимост). Посочени са датите на посещенията му в МЦ, от които само две – 05.08.2025 г., 17.08.2025 г. са в рамките на исковия период, а останалите 14.10.2025 г., 17.10.2025 г., 04.11.2025 г., 10.11.2025 г., 09.12.2025 г., 23.12.2025 г. – извън. На датите 28.05.2025 г., 06.08.2025 г., 08.08.2025 г., 15.08.2025 г., 31.08.2025 г., 01.09.2025 г. (последните две извън исковия период) и след преглед, лицето е получавало лекарства, включително антибиотик, за болки в кръста и стомашни киселини. Сочи се, че на 14.08.2025 г. е извършена консултация с уролог по повод болка в дясна лумбална област, която не ирадира по хода на уретера, като му е назначена терапия за домашно лечение. Останалите дати, на които лицето е посещавало МЦ и са му изписвани лекарства, са извън исковия период (общо 5 посещения). Сочи се също, че С. е посещавал кабинета по дентална медицина веднъж през 2021 г., три пъти през 2023 г., два пъти през 2024 г., като през 2025 г. не е имал посещения. Към справката са приложени копия на медицински журнали в подкрепа на изложените данни (част от страниците са нечетливи), както и документи от медицинското досие на ищеца – част от тях, коментирани по-горе в решението. От амбулаторен лист от извършен на 23.05.2024 г. общ медицински преглед не се установяват оплаквания на лицето, въпреки установеното още през 2023 г. наличие на конкремент в левия бъбрек. При така установената фактическа обстановка, като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, съдът мотивира следните правни изводи: Предявен е иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от лице, което твърди, че такива са му причинени вследствие поставянето му в неблагоприятни условия по време на престоя му в Затвор – [населено място] за изтърпяване наказание лишаване от свобода в периода от 26.02.2021 г. до датата на предявяване на исковата молба, с размер на претенцията от 200 000 (двеста хиляди) лева, след допуснатото изменение на иска. Следователно С. Т. С. е процесуално легитимиран да предяви този иск Искът за обезщетение се разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 205, ал. 1 АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Според чл. 12, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 ЗИНЗС, прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, която е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на правосъдието със седалище София, като съответно затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Наказанието лишаване от свобода се изпълнява чрез настаняване на осъдените в определени места за лишаване от свобода и подлагането им на поправително въздействие (чл. 40, ал. 1 ЗИНЗС), като местата за изпълнение на наказанието са именно затворите (арг. от чл. 41, ал. 1 ЗИНЗС). Съгласно чл. 43, ал. 2 ЗИНЗС всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а съгласно чл. 2, т. 3 с.з. постигането на целите при изпълнение на наказанията, включително лишаването от свобода, става и чрез осигуряване на условия за поддържане на физическото и психическото здраве на осъдените и зачитане на правата и достойнството им. Систематичното тълкуване на посочените разпоредби сочи, че дейността по фактическото изпълнение на наложено наказание лишаване от свобода, обхваща и осигуряване на условията за упражняване на правата от задържаните лица и изпълнението на техните задължения, съобразно правното им положение и статус, и е административна по своя характер. Горното от своя страна определя като пасивно, материално и процесуалноправно легитимирана страна по заявения иск именно Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, със седалище [населено място]. Зачитането на правата и достойнството на осъдените и осигуряването на условия за поддържане на тяхното физическо и психическо здраве, изключва по дефиниция подлагането им на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Тази забрана е въведена с изричната разпоредба на чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС, като според втората алинея на същия член, нарушаването й представлява и поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Ето защо, установяването на която и да е форма на нарушение по чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, обосновава извод, че е налице нарушение на забраната осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съгласно чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3. Ал. 5 на същия член установява оборимата презумпция за настъпване на неимуществени вреди в случаите по ал. 1. Следователно, за да бъде ангажирана отговорността на държавата за вреди, следва да бъдат установени следните елементи като фактически състав: 1) нарушение на чл. 3 ЗИНЗС, 2) настъпили вреди за ищеца; 3) пряка и непосредствена причинна връзка между вредите и нарушението. Тежестта за доказване осъществяването на първия елемент от фактическия състав е на ищеца. Това всъщност е и единственият елемент в негова доказателствена тежест, доколкото при установяване на факт на нарушение, в която и да е форма, на забраната по чл. 3 ЗИНЗС, законът въвежда оборима презумпция за настъпване на неимуществени вреди за лицето в пряка причинно-следствена връзка със съответната форма на нарушение. Доколкото задължение на администрацията е да осигури такива условия за изтърпяване на определеното на лицето наказание (в случая лишаване от свобода), които да съответстват на законовите изисквания, то за установяване на първия елемент от фактическия състав на обезвредата следва ищецът да докаже неизпълнение на тези задължения при условията на пълно, главно доказване. В тази връзка следва да се има предвид, че не е необходимо установяване безспорно от негова страна неизпълнение на всички задължения на администрацията, по отношение на всеки регламентиран елемент от условията в мястото за лишаване от свобода, за да се приеме, че е налице нарушение на чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, а това трябва да стане по отношение на всички наведени от него твърдения за нарушение на горните задължения на администрацията чрез посочването и обосноваването на конкретни обстоятелства, а не общи такива. Същевременно, съдът следва да вземе предвид кумулативния ефект на всички условия върху неговото благосъстояние, така както се изисква и от КЗПЧОС С оглед безспорното установяване, че ищецът С. Т. С. пребивава в Затвор – [населено място] не от заявената от него дата, като начало на исковия период, ами от 06.10.2021 г., то въведените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения, които според ищеца обосновават извод за неизпълнение на задълженията на затворническата администрация за поставянето му в благоприятния условия при изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода, следва да бъдат разгледани за периода от 06.10.2021 г. до 20.08.2025 г. – датата на подаване на исковата молба. Както бе посочено по-горе, съгласно чл. 43, ал. 2 ЗИНЗС всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие. Чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС установява изискването минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 м². В законодателството ни няма легална дефиниция на понятието „жилищна площ“, такава дефиниция не е давана и в отменените устройствени закони. Жилищната площ обикновено се отнася до застроената площ на едно жилище, която се изчислява на базата на външните контури на вертикалните конструктивни елементи – стени и колони. Въпреки липсата на легална дефиниция, от употребата на понятието в съдебната практика може да се изведе, че жилищната площ се отнася към ползваемата площ от едно лице в едно жилище и се поставя в зависимост от броя на лицата, които го обитават. Така например, според чл. 12, ал. 2, т. 5 във вр. чл. 5 от Закона за наемните отношения , категориите нуждаещи се граждани включват и тези, които заемат недостатъчна жилищна площ по нормите на чл. 5. Съдебната практика възприема жилищната площ като достатъчна да обезпечи едно нормално и без особени неудобства обитаване (така в Тълкувателно решение № 35 от 10.05.1973 г. по гр. дело № 14/1973 г., ОСГК на ВС). Нито законодателството в областта на устройственото проектиране, нито съдебната практика, включително по исковете за обезвреда с правно основание чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС, възприемат понятието „жилищна площ“ като „нетна“ площ, какъвто довод е наведен в исковата молба. С оглед присъщите ограничения в местата за лишаване от свобода, законодателят е предвидил, че достатъчна да обезпечи нормалното и без особени неудобства обитаване на лишените от свобода е жилищна площ от 4 м². В контекста на изложеното и с оглед наведените от ищеца твърдения за „пренаселеност“ и недостатъчна жилищна площ, за да се приеме, че има нарушение от страна на администрацията в това отношение, то следва да се установи, че за периода 06.10.2021 г. до 20.08.2025 г. включително на ищеца са осигурени по-малко от 4 м² жилищна площ като се вземе предвид съотношението между площта на спалното помещение, в което същият е бил настанен и броят на обитаващите го лица. Жилищната площ по смисъла на ЗИНЗС не изключва обзавеждането на стаята, противно на разбирането на ищеца, с оглед употребения от него термин „нетна“ площ, като разпоредбата на чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС следва да се тълкува систематично с чл. 21, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ППЗИНЗС), съгласно който спалните помещения се обзавеждат с отделни легла за настанените лица, снабдени със спални принадлежности, шкафчета за лични вещи, маса, столове, осветителни и отоплителни тела, като се осигуряват условия за пряк достъп на дневна светлина и възможност за проветряване. За периода от 06.10.2021 г. до 27.08.2022 г. от страна на ответника не са представени никакви данни за населеността на помещенията, в които е бил настаняван ищецът. Доколкото доказателствената тежест за установяване на условията на изтърпяване на наказанието, включително осигуряването на минималната жилищна площ, лежи върху ответника, а същият не е ангажирал доказателства, от които да се установи, че през този период на ищеца е била осигурена жилищна площ не по-малка от 4 м², съдът приема, че за този период е налице нарушение на чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС, представляващо поставяне на ищеца в неблагоприятни условия по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС. Налице е нарушение на посочената забрана в хипотезата на липса на достатъчно жилищна площ. Липсата на данни за населеността е за период от 326 дни. По същата причина, основателни се явяват твърденията на ищеца и за периодите от 25.10.2022 г. до 10.11.2022 г. (17 дни), от 05.09.2024 г. до 23.09.2024 г., от 07.02.2025 г. до 12.02.2025 г., от 20.05.2025 г. до 26.05.2025 г., от 03.06.2025 г. до 05.06.2025 г., от 17.06.2025 г. до 20.08.2025 г. (общо 100 дни), за които периоди се установява превишаване на броя на лицата, които е допустимо да бъдат настанени в едно спално помещение спрямо неговата площ, при спазване изискването на чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС. Общо дните, за които се установява пренаселеност, са 543. Следващата група твърдения на ищеца И. К. обхваща обстоятелства, свързани с лоши битови и хигиенни условия в Затвор – [населено място]. Според чл. 43, ал. 5 ЗИНЗС, количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в чл. 20, ал. 2 и ал. 3, чл. 21, ал. 1 и ал. 6 ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения; спалните помещения се обзавеждат с отделни легла за настанените лица, снабдени със спални принадлежности, шкафчета за лични вещи, маса, столове, осветителни и отоплителни тела; на лишените от свобода се осигуряват условия за къпане не по-малко от два пъти седмично и за изпиране на дрехите, спалното и личното бельо. Чл. 151, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС предвижда, че на лишените от свобода се осигуряват условия за къпане – по възможност всеки ден, но най-малко два пъти седмично; в същия смисъл е и разпоредбата на чл. 21, ал. 6 ППЗИНС, съгласно която на лишените от свобода се създават условия за къпане не по-малко от два пъти седмично и за изпиране на дрехите, спалното и личното бельо. Съпоставено с установените по делото обстоятелства, се формира извод за спазване на посочените норми, тъй като помещенията, в които ищецът е бил настанен в периода на пребиваването си в Затвор – [населено място], са разполагали със самостоятелно обособен санитарен възел и постоянно течаща вода, били са обзаведени с отделни легла, осигурен е бил пряк достъп на дневна светлина и възможност за проветряване чрез отваряеми прозорци, а отоплението се е осъществявало посредством локално парно. В голяма част от периода, в който се установява реален престой на ищеца С. С. в Затвор – [населено място], същият е назначен на работа. Ищецът не твърди за дните, в които е извършвал трудова дейност да не му е била осигурена възможност за къпане, нито че е осуетена възможността му да ползва общата баня в съответствие с предвидения в закона санитарен минимум. В подкрепа на това са и утвърдените от началника на затвора графици за разпределение на времето на лишените от свобода на ІІІ, V и VІ пост. И от показанията на двамата свидетели става ясно, че лишените от свобода ползват банята по предназначение, не се установява липса на вода или негодността й да се ползва за задоволяване на хигиенните им нужди. Между страните не е спорно, че общата баня е изградена извън спалния блок и се налага преминаване на „карето“. Разстоянието не би било от значение в случай на установяване, че прекосяването му с цел ползване на банята се извършва от разсъблечен човек, включително при неблагоприятни условия – това действително би било най-малкото дискомфортно. Но по делото не се доказват твърденията на ищеца, че прекосяването на карето разсъблечен е наложително, поради липсата на съблекалня към банята. От писмените материали се установява, че такава съблекалня е изградена, и функционира именно с тази цел. По отношение на ищеца не е установено наличието на заболявания, които да са в причинно-следствена връзка времето, необходимо за прекосяване на дворното пространство до банята (като например респираторни заболявания). Доказателствената тежест е на ищеца за това. Само по себе си, преминаването през двора, за да се достигне до банята, не може да се тълкува като нечовешко и унизително отношение, тъй като според цитираната по-горе разпоредба на чл. 151, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС, на лишените от свобода се осигуряват условия за къпане, а такива очевидно са осигурени. Необходимостта от прекосяване на дворното пространство не е обвързано с никакви конкретни обстоятелства, от които да би могло да се формира извод, че е налице уронване на човешкото достойнство или други причинени страдания на ищеца, които да представляват неимуществени вреди. Следва да се има предвид, че ползването на банята от всички лишени от свобода, разпределени на съответния пост, по едно и също време, е присъщо ограничение на изтърпяваното наказание – в тази връзка са утвърдени и съответните графици за разпределение на времето на лишените от свобода. Задължението на затворническата администрация да осигури на лишения от свобода условия за къпане и задоволяване на хигиенните му нужди, не означава осигуряване на условия, които по същността си са идентични на възможните такива, които лицето би осигурило само за себе си извън затвора – в домашна обстановка, например. Последното е относимо и към количеството топла вода, което лишеният от свобода изразходва, за да задоволи хигиенните си нужди – неговата достатъчност винаги зависи от субективното възприятие на лицето и обусловените от момента нужди и желания, без да може да бъде вместена в някаква норма. В приложените от ИСДВР справки се сочи, че водоснабдяването на Затвор – [населено място] е от общата водоснабдителна мрежа на [населено място], т.е. условията на ползването са същите като за всички жители на територията на града и се осигуряват от съответното експлоатационно дружество, т.е. лишените от свобода не са поставени в по-неблагоприятни условия по отношение ползването на услугата „водоснабдяване“ от всички пребиваващи на територията на града за периода. Установява се, че затворническата администрация е предприела необходимите мерки за да осигури наличието на топла вода в банята чрез монтирането на бойлери, след повреда на котела, който е захранвал с топла вода. Поради това, не може да се приеме, че е налице каквото и да било бездействие от страна на администрацията на ГДИН чрез Затвор – [населено място] и събраните свидетелски показания в тази връзка не са в състояние да оборят този извод. Липсата на баня и тоалетна „на коридора“ в Затвор – [населено място] също не може да се тълкува като нечовешко и унизително отношение, доколкото изграждането на баня и тоалетна „на коридора“, не е нормативно установено задължение на ответника, още повече не се конкретизира за кой точно коридор се отнася това оплакване. Установи се, че ищецът е бил настанен за времето на престоя си в затвора в три отделни поста (групи), спалните помещения на всяка от които разполагат със самостоятелен санитарен възел с постоянно течаща студена вода. Както вече се посочи, законът не задължава ответника да осигури самостоятелна баня за всяко спално помещение или дори за всяка група. Не е налице нормативно установено задължение за ответника да изгради тоалетно помещение и на „карето“, което да се ползва от лишените от свобода за времето на престоя им на открито (в рамките на 1 час дневно). В нормални условия, това време не предполага изключителна необходимост от ползване на тоалетна, а няма наведени никакви твърдения за причинени на ищеца негативи от тази липса. От изготвените за целите на делото справки от ИСДВР се сочи, че за времето на престоя на открито, настанените на VІ пост имат възможност за ползване на тоалетното помещение между V и VІ пост. Предвид изложеното, в тази си част оплакванията на ищеца са неоснователни. Твърденията на ищеца за лоши хигиенни условия не са подкрепени с конкретни доказани факти. Хигиената в спалните и общите помещения се осъществява от лицата, настанени в тях. За задължението на лишените от свобода да поддържат сами хигиената в спалните и общите помещения аргументи се извличат от разпоредбите на чл. 77, ал. 1, чл. 80, ал. 1, т. 1, чл. 100, ал. 2, т. 3, чл. 101, т. 2, чл. 151, ал. 2 ЗИНЗС, чл. 21, ал. 2, чл. 88а, ал. 1 (който сочи, че лишените от свобода са длъжни да спазват реда в затвора, поправителния дом или затворническото общежитие, да изпълняват разпорежданията на служителите и да полагат грижи за опазване на имуществото и за поддържане на хигиената в помещенията), чл. 161, т. 1, чл. 176, ал. 1 и ал. 3, чл. 284, т. 4 ППЗИНЗС. Събраните по делото доказателства водят до извода, че от страна на затворническата администрация са осигурени всички условия за поддържане на нормални хигиенни условия в помещенията, в които пребивават лишените от свобода. Поддържането на чистотата в спалните и общите помещения е израз на принципа Sua cuique cura (Всеки да се грижи за своето). На затворниците се предоставя необходимия инвентар и препарати (видно от приложените по делото протоколи за изписване на материали), но превръщането на битовата среда в здравословна е въпрос на лична воля и дисциплина на лишените от свобода, в частност – с участието на ищеца. Неоснователно е твърдението, че лошите хигиенни условия се дължат а липсата на пералня, което налага изпиране на дрехите на ръка, простирането им в килиите, което води до образуване на мухъл и плесен, а през зимните месеци е невъзможно проветряването. От събраните по делото доказателства се установява, че на разположение на затворниците е перално помещение с осигурени 3 бр. перални машини, утвърден е график за ползването на пералнята, където се изпира спалното бельо на всички затворници. Изпирането на собствените дрехи е въпрос на лична преценка и ангажираност, като е осигурена възможност за ползване както на пералното помещение, така и дрехите да бъдат изпрати и изсушени самостоятелно в спалните и общите помещения – в последните са монтирани простори, поради това не е необходимо простирането на дрехите в по-малките, спални помещения. Дори да се приеме, че в помещенията, в които е настаняван ищецът се задържа влага, то нейният произход, както и появата на плесен, за която влагата способства, се установи, че се дължи на ползването на спалните помещения за сушене на изпрани самостоятелно от лишените от свобода дрехи. Няма твърдения и доказателства ищецът да изявявал желание да ползва пералното помещение, респективно тази възможност да не му е оказана. В спалните помещения е осигурена възможност за проветрение (естествена вентилация) посредством отварянето на прозорците - циркулацията на въздуха дори за кратко време способства за отвеждане на влагата от помещенията, което препятства образуването на мухъл, включително през зимата, и това е поставено в зависимост от действията на самите лишени от свобода. До положението да се задържа влага в спалните помещения се е стигало вследствие действия на самите обитатели на стаите, при липса на установена необходимост за това, а от друга – честото проветряване за кратък период отстранява натрупването на влага във въздуха, освен това благоприятства дишането чрез осигуряване на свеж въздух. Не на последно място, не се сочат никакви свързани с влагата нездравословни състояния на ищеца. Неоснователни са оплакванията на ищеца за лоши хигиенни условия вследствие наличието на мишки в тоалетните помещения и навлизането на котки в столовата, включително нехигиенични и отвращаващи от човешка гледна точка техни действия в това помещение. Не се кредитират в тази връзка свидетелските показания – съдът отчита близостта на свидетелите с ищеца, еднаквото положение, в което се намират към момента на свидетелстването, еднотипните изразни средства, използвани от свидетелите и изложеното в исковата молба, което сочи по-скоро на предварителна съгласуваност. Твърдението за изхождане по масите в столовата, освен че не е подкрепено с каквито и да било солидни доказателства, освен разказите на свидетелите, влиза в пълно противоречие с типичното поведение на котките при извършване на този естествен процес, свързан със специфични ритуали, продиктувани от нейните инстинкти за чистота и защита от хищници (като търсене на уединение, копаене и заравяне). Основателността на иска на ищеца за претърпени от него неимуществени вреди вследствие неблагоприятните условия, при които изтърпява наказанието си, е обусловена от въвеждането и доказването на конкретни обстоятелства, които имат отношение към личността и преживяванията на самия ищец, а не общи такива. Такива конкретни обстоятелства във връзка с горното не се доказаха. Съдът намира за частично основателни твърденията на ищеца за наличието на инсекти в помещенията, доколкото в периода 17.05.2023 г. – 21.11.2023 г., е извършена само частична дезинсекционна обработка на 20.09.2023 г. на затворническа кухня, източна и западна столова на Затвор – [населено място], т.е. не е извършена обработка на спалните помещения. Съгласно Наредба № 1 от 5 януари 2018 г. за условията и реда за извършване на дезинфекции, дезинсекции и дератизации (издадена на основание чл. 62, ал. 2 ЗЗдр), дейностите по дезинфекция, дезинсекция и дератизация (ДДД) имат за цел унищожаване или намаляване числеността на вредителите (патогенни микроорганизми, членестоноги и гризачи), които могат да бъдат причинители, преносители и резервоари на заразни болести по хората и животните. Такива дейности следва да се извършват в посочените в чл. 1, т. 1 от наредбата обекти, но най-общо в обекти и прилежащите им площи, в които се появяват вредители, които могат да бъдат причинители, преносители и резервоари на заразни болести по хората и животните. Задължение на физическите и юридическите лица, стопанисващи и ползващи обектите по чл. 1, т. 1 от наредбата е да ги поддържат чисти, в добро санитарно-хигиенно състояние, с ниско ниво на проницаемост за вредителите и да осигуряват извършването на дезинфекции, дезинсекции и дератизации при поява на вредители и следи от присъствието им. Поради това няма нормативно установено задължение за извършване на ДДД обработки с конкретна честота. В тази връзка, съдът съобразява, че от писмените доказателства се установява прилагане на биоциден препарат Ф. П. при извършената на 17.05.2023 г. обработка, чието остатъчно въздействие е до 12 седмици (около 3 месеца), поради това може да се приеме, че следващата обработка е следвало да бъде извършена (доколкото и от страна на затворническата администрация се твърди планово редовно извършване на ДДД обработки) не по-късно от 18.08.2023 г. До 21.11.2023 г., когато е извършена цялостна обработка на площите в затвора, е извършена горепосочената частична ДДД обработка на затворническа кухня, източна и западна столова на Затвор – [населено място], т.е. не е извършена обработка на спалните помещения. Обработените площи са третирани с широкоспектърен препарат Айкън 10 CS. Това е биоциден препарат (инсектицид), предназначен за борба с вредителите, чието действие на закрито върху обработваните площи е не по-малко от 3 месеца. Предвид това, че са обработени само конкретни помещения в Затвор – [населено място], а не са третирани всички площи, включително килиите, съдът приема, че за периода от 20.09.2023 г. до 20.11.2023 г., доколкото следващата ДДД обработка е извършена на територията на Затвор – [населено място] на 21.11.2023 г. и обхваща всички помещения, се доказва частично изпълнение на задължението на затворническата администрация за осъществяване на ДДД дейности с цел предотвратяване разпространението на инсекти. Поради липсата на представени доказателства за изпълнение на задължението на ответника за периода от 18.08.2023 г. до 19.09.2023 г., на основание чл. 284, ал. 3, изр. 2-ро ЗИНЗС съдът приема за доказани твърденията на ищеца за наличието на инсекти. Горното обуславя извода, че в рамките на приетия за допустим исков период, от страна на ответника не е изпълнено последователно и с необходимата грижа задължението му по чл. 4 от Наредба № 1 от 5 януари 2018 г. да поддържа обекта чист, в добро санитарно-хигиенно състояние, с ниско ниво на проницаемост за вредителите и да осигурява извършването на дезинфекции, дезинсекции и дератизации при поява на вредители и следи от присъствието им. В изготвените от ответника писмени документи се сочи, че ДДД обработки са извършвани при необходимост, освен планови такива. Плановото извършване на ДДС обработки сочи на риск от появата им по-висок от обичайния, оценяването на който води до предприемането на своевременни мерки за предотвратяване на настъпването на неговите последици, още повече са били налице всички фактори, благоприятстващи развитието и бързото нарастване на популация на инсекти (като дървеници и хлебарки) – в сградите на затвора има засилено човешко присъствие, има наличие на влага и достъп до остатъци от храна, трохи, отпадъци, множеството укрития (за хлебарките – пукнатини, фуги, тръбопроводи, а за дървениците – подове, дюшеци, дрехи и др.). За развитието на популация от дървеници е достатъчна температура от 18°С, а за хлебарките около 20°[населено място] в съчетание с липсата на дезинсекция на помещенията е напълно възможно да доведе до развитието на популации на тези инсекти, за което говори ищецът. Самото присъствие на дървеници и хлебарки е напълно достатъчно да предизвика чувства на погнуса и отвращение у ищеца, както и на неприятни усещания от ухапвания. Не се доказват, обаче, твърденията на ищеца, че е проявявал алергия към ухапвания от дървеници и въпреки отправяните до администрацията молби, не са му осигурени подходящи лекарства за лечението й. От представените медицински документи не се установяват нито регистрирани такива оплаквания, нито констатирани алергични прояви на ищеца – посещенията му в МЦ на Затвор – [населено място] са по повод други негови оплаквания, респективно изписваните му лекарства не са предназначени за лекуване на алергии или потушаване на техните признаци. Предвид горното, са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника за нарушение на забраната по чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС в хипотезата на ал. 2 – поставяне на лишения от свобода С. в неблагоприятни санитарно-битови условия за общо 95 (деветдесет и пет) дни, в периода от 18.08.2023 г. до 20.11.2023 г. Съдът отчита частичното изпълнение на задължението на ответника в част от периода или от 20.09.2023 г. до 20.11.2023 г. (62 дни), което е основание за присъждане на по-ниско по размер обезщетение. Този период не съвпада с нито един от периодите, за които е установена пренаселеност, поради което не е налице кумулативно въздействие на неблагоприятни фактори върху ищеца. Следващата група твърдения на ищеца е свързана с нарушеното му право на престой на открито и неосигуряване на работно облекло и предпазни средства. Съдът намира първото оплакване за неоснователно. В доказаните периоди на трудова заетост на ищеца не се установява ограничаване на правото му на престой на открито съгласно утвърдените от началника на затвора графици на разпределение на времето на лишените от свобода от ІІІ, V и VІ пост. С оглед характера на осъществяваната от ищеца работа, съдът намира, че единствено по отношение заетостта на С. като „ръчник“ в обособеното производство, е било необходимо осигуряването на предпазна маска, доколкото тази работа е свързана със зачистване на детайли от термоактивна пластмаса. При обработката (зачистване) на термоактивни пластмаси (като бакелит или епоксидни смоли), ползвани при производството на елементи за слънчеви колектори, каквото производство осъществява ДП ФЗД, се отделят фини прахови частици и абразивни материали, които крият риск от професионални заболявания на дихателните пътища и кожата. Поради това администрацията е длъжна да предостави лични предпазни средства и облекло, за да предотврати увреждания, произтичащи от спецификата на производствения процес. Ето защо, ползването на предпазна маска е задължително. За периода на тази му заетост – от 15.11.2021 г. до 28.01.2022 г., следва да се приеме за доказано твърдението на ищеца, че е било застрашено здравето му, доколкото по време на работния процес е бил изложен на неблагоприятното въздействие на фини прахови частици, тъй като ответникът не е изпълнил задължението си да му осигури безопасни условия на труд. Съгласно чл. 173, ал. 2 ЗИНЗС, работата в местата за лишаване от свобода се организира на съвременно равнище, сходно до производството в съответния отрасъл за предприятията извън местата за лишаване от свобода, а съгласно чл. 169, ал. 1 ППЗИНЗС всички правила за здравословни и безопасни условия на труд, отнасящи се за работниците и служителите, се прилагат и по отношение на лишените от свобода. Съгласно чл. 284, ал. 1 от Кодекса на труда, работодателят е длъжен да предоставя безплатно специално работно облекло и лични предпазни средства на работниците и служителите, които работят със или при опасни или вредни за здравето или живота машини, съоръжения, течности, газове, стопени метали, нажежени предмети и други подобни. За работодателя е въведено задължение, съгласно чл. 16, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, при осъществяване на дейността за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, да извърши оценка на рисковете за безопасността и здравето на работещите, като обхване избора на работно оборудване, използването на химични вещества и смеси и организацията на работните места, както и в съответствие с оценката на риска и при необходимост да планира и прилага превантивни мерки и методи на работа и производство, които да осигуряват подобряване нивото на защита на работещите (чл. 16, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗЗБУТ). Това неминуемо включва осигуряването на подходящи условия, които не застрашават човешкото здраве, включително чрез предоставянето на необходимото защитно облекло и други предпазни средства. Осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд е законово задължително, тъй като лишаването от свобода ограничава само правото на придвижване, но не и конституционното право на защита на здравето и живота. По изложените съображения, съдът намира, че е налице неизпълнение на задължението на затворническата администрация, което съставлява нарушаване на забраната по чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС в хипотезата на бездействие, водещо до незащитеност и поставяне в опасност на здравето на лишения от свобода С. Т. С. за периода от 15.11.2021 г. до 28.01.2022 г. (общо 75 дни). Налице е кумулативно въздействие на неблагоприятни фактори за този период, доколкото се приема, че е била налице и пренаселеност на помещенията, в които е настаняван ищецът. Последната група твърдения на ищеца обхваща липсата на адекватно лечение на състоянието му, осигуряването на подходяща храна, както и липсата на адекватни дентални грижи. В основата на твърдението за липса на адекватно лечение на състоянието на С. стои фактът на извършената спрямо него нефректомия (оперативно отстраняване на левия бъбрек). От събраните по делото доказателства, включително представените от самия ищец епикризи обаче, не се установява пряка причинно-следствена връзка между извършената оперативна намеса, в резултат на която е отстранен вътрешен орган на ищеца, и евентуалното бездействие на администрацията на Затвор – [населено място] да му окаже дължимата медицинска грижа. Напротив, от представената медицинска документация с установява, че диагностицирането на С. с камък в бъбрека (конкремент с размер 11 мм), е още през 2023 г., когато е извършена консултация с уролог в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, чието заключение е за липса на данни за спешно урологично състояние на лицето, което да изисква оперативно лечение. Извършени през 2024 г. прегледи на С. не установяват негови оплаквания, свързани с горната констатация, нито промяна в състоянието, още повече водеща до спешност. Едва в края на 2024 г., по твърдения на самия ищец и показанията на свидетелите, които обаче не са медицински лица, започва да настъпва промяна в състоянието на ищеца, която с оглед последвалите оперативни интервенции, се дължи именно на обструкции на бъбрека и уретера, причинени от съдържащия се в него камък (конкремент). В този смисъл е и поставената на лицето диагноза при извършен на 11.02.2025 г., преди първото постъпване на С. С. в Клиника по урология към УМБАЛ „Пловдив“ АД амбулаторен преглед – Хидронефроза с обструкция а бъбрек и уретер, причинена от камъни. Впрочем, при този преглед не е установено лицето да е фебрилно, т.е. да е с висока температура, което не подкрепя собствените твърдения на ищеца, в съзвучие със свидетелските показания, че е бил постоянно с висока температура, на което му състояние не е обърнато внимание от администрацията в Затвор – [населено място]. Тези възможни биологични процеси, към които ищецът вероятно е предразположен, доколкото от медицинската документация, изготвена след подаване на исковата молба се установява констатиран конкремент и в десния бъбрек на С., не може да се приеме, че се дължат или по някакъв начин са предизвикани от действия или бездействия на администрацията на Затвор – [населено място], а видно от наличната медицинска документация на С. С. е предоставена необходимата и навременна медицинска грижа в специализирана клиника към УМБАЛ „Пловдив“ АД. Решението за пристъпване към оперативна интервенция, състояща се в отстраняване на неповлияния от консервативното и оперативно лечение, проведено в периода 13.02.2025 г. – 17.02.2025 г., бъбрек, не е на администрацията на Затвор – [населено място], нито на медицинските лица към МЦ – Затвор [населено място], а на лекуващите лекари в Клиника по урология към УМБАЛ „Пловдив“ АД. В съответствие с дадените след отстраняване на органа препоръки на лекуващия лекар, ищецът е поставен на хигиенно-диетичен режим – същият е включен в утвърдената бъбречна диета (Диета 7, съгласно Разпореждане № 5465/27.05.2015 г. на ГДИН), при установена необходимост са му предписвани и лекарства. От събраните по делото доказателства не се подкрепят твърденията на ищеца, че не му е оказвана и своевременна дентална помощ. Не се ангажираха никакви доказателства от негова страна, че е имал нужда от лечение на кариеси, която нужда не е удовлетворена, както и че е изпитвал остри и нестихващи болки, които са довели до нарушение в съня, както и затруднения с храненето. Поради това, тези твърдения остават голи и недоказани. Изводът за причинени на ищеца неимуществени вреди вследствие неизпълнение на задължението на затворническата администрация да осигури условия за опазване на физическото и психическото му здраве, следва да са обвързани с конкретни фактически обстоятелства за това, че въпреки наличието на конкретно заболяване на ищеца, спрямо него не са приложени законоустановените стандарти за медицинското обслужване. В тази връзка, оплакванията на ищеца за наличието на множество заболели от СПИН затворници са напълно неотносими, тъй като тези твърдения не са свързани със самия ищец. Ищецът е необходимо да знае, че СПИН (Синдром на придобитата имунна недостатъчност) е късен етап на ХИВ/НIV (човешки имунодефицитен вирус) инфекция, при който увредената имунна система на тялото не може да се бори с инфекции и болести. Начинът на предаване на имунодефицитния вирус чрез пряк контакт на лигавицата или кръвния поток със съдържаща вируса телесна течност, изключва възможността от заразяване по сходен с респираторните заболявания, например, начин, поради което не се установява от медицинска гледна точка проблем за ищеца от съжителството с болни от СПИН лица или носители на имунодефицитния вирус, дори да се приеме за вярно, че около 40% от лишените от свобода в Затвор – [населено място] са с диагноза ХИВ – впрочем, това е обстоятелство, което бива изтъквано от страна на процесуалния представител на ищеца в поредица от заведени с негова правна помощ искове срещу ГДИН пред Административен съд – Пловдив, без да е съпроводено с някакви доказателства до момента. Дългогодишните изследвания на болестта установяват недвусмислено, че носителите на вируса не е наложително да бъдат изолирани от обществото и биха могли да общуват и съжителстват с околните в ежедневието, без опасност последните да бъдат заразени при липсата на пряк контакт, като описания. Твърденията за липса на подходящо за болните от СПИН/заразените с HIV лишени от свобода лечение, дори да се приемат за верни, не водят до извод за каквото и да било негативно засягане на благосъстоянието на ищеца, доколкото и същият не твърди да страда от болестта или да е носител на вируса. С оглед горното, отговорността на ответника не може да бъде ангажирана за липса на медицинско обслужване, респективно нарушаване на стандартите за медицинска грижа по обсъдените обстоятелства. Законовата презумпция по чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС се отнася само за настъпването на неимуществените вреди, но не и за фактите, обосноваващи наличието на нарушения по чл. 3 ЗИНЗС (които подлежат на установяване от ищеца). Поради това следва да се приеме, че обсъдените дотук условия, в които ищецът изтърпява наказанието си лишаване от свобода в Затвор – [населено място], с изключение на конкретно посочените периоди, в които е установено, че на ищеца не е осигурена изискуемата по закон жилищна площ и не са извършвани редовни обработки срещу инсекти, не могат да се квалифицират като неблагоприятни по смисъла на чл. 3, ал. 2 с.з., нито могат да се приемат като такива подлагащи го на жестоко, нечовешко или унизително отношение. В своята практика ЕСПЧ се позовава на Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, приета от Генералната асамблея на ООН на 10 декември 1984 г., подписана от България на 10 юни 1986 г. и приета на 16 декември 1986 г. (публикувана в ДВ, бр. 42 от 03.06.1988 г.), като разграничава понятието "изтезание" и понятието "нечовешко или унизително отнасяне или наказание" по степента на интензивността на причиненото страдание. За целите на Конвенцията, с термина „изтезание“ се означава всяко действие, с което умишлено се причинява силно физическо или психическо страдание или болка на дадено лице, като не се включват болката и страданието, които произтичат единствено от законни санкции и които са присъщи на тези санкции или настъпват случайно при тях (решение от 03 ноември 2015 г., Дело „М. срещу БЪЛГАРИЯ“, Жалба № 67258/13). В този смисъл е и решение от 18.01.1978 г., по делото Ireland v. the United Kingdom - приема се, че не всяко действие, което има определени емоционални последици, съставлява „нечовешко или унизително отнасяне“, а само действията, които причиняват „тежко физическо или душевно страдание на едно лице“. Последици от такъв тежък тип не се установяват в настоящото производство. Причинените страдание и унижение трябва да надхвърлят онзи неизбежен елемент на страдание или унижение, който е свързан с дадена форма на легитимно третиране или наказание. Мерките, лишаващи определено лице от свободата му, често могат да съдържат такъв елемент. Поради това не може да се каже, че лишаването от свобода само по себе си поставя въпроси свързани с нечовешко или унизително отнасяне. В задължение на съда остава да извърши цялостна оценка на конкретните условия, при които се изтърпява наказанието лишаване от свобода, защото само по този начин може да се добие реална представа за действителността. Вярно е, че предоставената на всеки лишен от свобода жилищна площ е сред най-съществени фактори в оценката на съда за адекватността и съответствието на условията в затвора с изискванията за зачитане правата на осъдените и достойнството им. В случаите, в които затворническата килия осигурява предвидената по закон жилищна площ, нарушение на чл. 3 КЗПЧОС (също по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС) може да се установи, когато факторът „пространство“ се съчетава с други неподходящи физически условия – като например спазването на елементарни санитарни стандарти (в този смисъл решение на ЕСПЧ от 20.10.2016 г. по дело Muršić v. Croatia, Жалба № 7334/13). Това е така, тъй като съдът е задължен да вземе предвид кумулативния ефект на всички физически условия, при които осъденият изтърпява наказанието си в затвора. Негативно влияние върху неговото благосъстояние може да проявят и други неблагоприятни условия. В настоящия случай съдът приема, че са се проявили такива неблагоприятни условия. Те се изразяват в неосигуряване на законоустановения минимум жилищна площ, наличие на популации на инсекти (като дървеници и хлебарки), както и неосигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на ищеца, доколкото от страна на ответника не се доказа изпълнение на задължението му за поддържане на стандартни санитарно-хигиенни условия чрез извършване на необходимата дезинсекция за периода от 18.08.2023 г. до 20.11.2023 г. (общо 95 дни, от които в периода 20.09.2023 г. до 20.11.2023 г. е налице частично изпълнение на задълженията на затворническата администрация), не се предоставиха данни за осигурени индивидуални средства за защита, в зависимост от спецификата на полагания труд за периода от 15.11.2021 г. до 28.01.2022 г. (за общо 75 дни), както и не се предоставиха данни за спазване на задължението му по чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС, както следва: неосигуряване на достатъчно жилищна площ за общо 543 дни в периодите: от 06.10.2021 г. до 27.08.2022 г., от 25.10.2022 г. до 10.11.2022 г., от 05.09.2024 г. до 23.09.2024 г., от 07.02.2025 г. до 12.02.2025 г., от 20.05.2025 г. до 26.05.2025 г., от 03.06.2025 г. до 05.06.2025 г., от 17.06.2025 г. до 20.08.2025 г. Неблагоприятните условия по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, в които администрацията е поставила ищеца С. Т. С. при изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода, за посочените по-горе периоди в рамките на заявения и приет за допустим исков период, създават предпоставки за увреждане на психическото здраве на лишения от свобода, както и за уронване на човешкото му достойнство. Тези неблагоприятни условия водят пряко до унизително, недостойно и застрашаващо здравето отношение към същия. При това положение и доколкото от ответника не е оборена презумпцията по чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС, съдът приема, че ищецът е претърпял твърдените от него неимуществени вреди, които биха могли да се изразят в описаните в исковата молба негативни психически състояния. Тези неимуществени вреди, са пряка и непосредствена последица от неизпълнението от страна на администрацията на пенитенциарното заведение – Затвор – [населено място], на нормативно установените задължения за осигуряване на изтърпяващите наказание лишаване от свобода на благоприятни условия за това – в случая, чрез спазването на изискването за осигуряване на минимална жилищна площ в спалните помещения не по-малко 4 м², спазването на минимални санитарни стандарти чрез обезпаразитяване на спалните и общите помещения, и осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд. Съдът приема, че преживяванията на ищеца с оглед продължителността на периодите, в които е търпял неблагоприятните условия и която изключва инцидентно отклонение, е с интензитет, който надхвърля неизбежното ниво на емоционално страдание, което би могло да се възприеме за присъщо при изпълнението на наложеното му наказание лишаване от свобода, още повече осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд е общовалидно право на работещите и не се влияе от техния правен статус. Поради горното, съдът намира, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на държавата за причинените на С. Т. С. неимуществени вреди. Конкретният размер на следващото се обезщетение за претърпените от С. неимуществени вреди за отделните периоди, описани по-горе, следва да бъде определен при съблюдаване изискването на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), приложим в настоящото производството по силата на препращащите норми на чл. 203, ал. 2 АПК и § 1 от ЗР на ЗОДОВ. Съгласно цитираната норма на чл. 52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието. Всъщност, размерът на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице и в рамките на претендирания размер на съответното обезщетение. Като отчита посочените по-горе обстоятелства, периодите на увреждането, характера и интензитета на породените негативни преживявания у ищеца, липсата на конкретно увреждане на физическото здраве на ищеца в резултат на проявлението на неблагоприятните условия в резултат на действията/бездействията на администрацията на ответника, икономическия стандарт в страната към момента на увреждането за съответния период (минималната работна заплата в Република България за 2021 г. е 650 л., за 2022 г. е 710 лв., считано от 01.04.2022 г., за 2023 г. е 780 лв., за 2024 г. е 933 лв., а за 2025 г. е 1 077 лв.), на ищеца следва да се присъди обезщетение по справедливост, както следва: в размер на 2 376,74 евро (две хиляди триста седемдесет и шест евро и 74 стотинки) за периодите от 06.10.2021 г. до 27.08.2022 г., от 25.10.2022 г. до 10.11.2022 г., от 05.09.2024 г. до 23.09.2024 г., от 07.02.2025 г. до 12.02.2025 г., от 20.05.2025 г. до 26.05.2025 г., от 03.06.2025 г. до 05.06.2025 г., от 17.06.2025 г. до 20.08.2025 г. (общо 543 дни, от които от които 75 дни с проявление на два неблагоприятни фактора с висок интензитет), и за периода от 18.08.2023 г. до 20.11.2023 г. (95 дни с проявление на един неблагоприятен фактор с интензитет по-висок от средния, от които 62 дни с частично проявление на този фактор) за престоя на ищеца в Затвор – [населено място] в рамките на заявения исков период от 26.02.2021 г. до датата на подаване на исковата молба, който размер най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените от него неимуществени вреди. Съответно, спрямо този размер на главния иск, ще следва да бъде уважена и акцесорната претенция за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от 20.08.2025 г. - датата на подаване на исковата молба, до окончателното й изплащане. В останалата си част, искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен до пълния размер от 200 000 лева, за заявения период от 26.02.2021 г. до датата на предявяване на исковата молба. По разноските: С оглед изхода на спора и на основание чл. 286, ал. 3 ЗИНЗС, в полза полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 10 (десет) лв., представляваща внесена от него държавна такса. Претенцията за присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38 ЗАдв е неоснователна. В приложимата към датата на подаване на исковата молба редакция на чл. 38 ЗАдв (към ДВ бр. бр. 17 от 26.02.2021 г.), адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на лица в случаите, посочени в чл. 38, ал. 1 от с.з. Съгласно ал. 2 на чл. 38 ЗАдв, в посочената редакция преди изменението й, обнародвано в ДВ бр. 17 от 13 Февруари 2026 г., в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение, което съдът определя в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. След последното си изменение – ДВ бр. 17 от 13.02.2026 г., разпоредбата е с прецизирано съдържание, но правото на адвоката или адвоката от Европейския съюз на възнаграждение все така е обвързано с наличие на основание по ал. 1 на чл. 38. Принципното положение е, че адвокатското възнаграждение се присъжда като разноски при доказан разход, поради това присъждането му в условията на чл. 38 ЗАдв представлява изключение и следва да се тълкува stricto sensu, т.е. при оказана безплатна адвокатска помощ на някое от основанията по чл. 38, ал. 1 ЗАдв и при отговорност на насрещната страна за разноски (такъв принципно е настоящият случай, съгласно чл. 286, ал. 2 ЗИНЗС). Съдебната практика е последователна в разбирането си, че следва да е посочено основанието, на което се предоставя безплатна правна помощ, тъй като законът въвежда ограничен брой хипотези, при които това може да се случи, макар и да не е необходимо доказването наличието на това основание. В хода на съдебното производство е представен Договор за правна защита и съдействие от 17.02.2025 г., сключен между адв. Н. Д. и ищеца, в който – в графа „договорено възнаграждение“, е посочено „безвъзмездно на основание чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата“. Съдът намира, че в договора не е посочено конкретно основание по чл. 38, ал. 1 ЗАдв, т.е. в коя от изчерпателно посочените хипотези се предоставя безплатна правна помощ. В чл. 38, ал. 2 ЗАдв се предвиждат материалноправните предпоставки за възникване правото на адвоката да му бъде присъдено възнаграждение за оказана от него безплатна правна помощ и регламентира правомощието на съда да го определи по размер – оказана безплатна правна помощ на някое от основанията по ал. 1 и насрещната страна да носи отговорност за разноски. Изчерпателното очертаване в закона на хипотезите, при които може да бъде оказана безплатна правна помощ, налага съответната хипотеза да е установена към момента на възникване на договорното правоотношение между адвоката и лицето, на което безплатната правна помощ и съдействие се предоставят. Не е достатъчно формалното позоваване на разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗАдв. Необходимо е в договора за правна защита и съдействие да се посочи в коя от хипотезите на чл. 38, ал. 1, т. 1–3 ЗАдв се предоставя защитата. Това основание не може да се предполага от съда, дори не е уточнено от процесуалния представител на ищеца до приключване на устните състезания, а съдът намира, че по този начин то не може и да бъде въведено – само чрез едностранно изявление на упълномощения адвокат в хода на съдебното производство, при липсата на договорка между страните - адвокат и клиент, която да сочи наличието на конкретно основание за предоставянето на безплатна правна помощ по изключение. При липсата на конкретно посочена хипотеза по чл. 38, ал. 1 ЗАдв не е налице законово основание за поемането на защитата като безплатна, поради което и не е налице основание за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение от съда при условията на чл. 38, ал. 2 ЗАдв в настоящия случай (аргументи в горния смисъл са изложени в: Определение № 9213/25.07.2024 г. по адм. дело № 6439/2024 г. на ВАС, VІІ отд.; Определение № 8410/12.07.2021 г. по адм. дело № 317/2021 г., 5 чл. с-в на ВАС; Решение № 88/08.01.2025 г. по адм. дело № 7200/2024 г. на ВАС, VІІІ отд; Определение № 179/13.02.2026 г. по адм. дело № 60/2026 г. на Административен съд – София област; Определение № 7023/29.05.2018 г. по адм. дело № 6431/2018 г. на ВАС, V отд. и др.). Ответникът претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, но такова не му се следва. В производството по чл. 285 и сл. ЗИНЗС не е предвидено присъждане на юрисконсултско възнаграждение – налице е изрична уредба на въпроса с възлагане тежестта за разноските в чл. 286, ал. 2 и 3 ЗИНЗС, поради което не намира приложение уредбата в АПК. С оглед на факта, че считано от 01.01.2026 г. валутата на Република България е еврото, а официална парична единица е 1 (едно) евро, то по отношение присъдената сума за държавна такса следва да бъде извършено превалутиране в съответствие с разпоредбите на чл. 12 и чл. 13 във вр. чл. 5 от Закон за въвеждане на еврото в Република България, като същата се посочи в диспозитива на съдебното решение в действащата валута. Водим от горното и на основание чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 285, ал. 1, вр. с чл. 284 от ЗИНЗС, Административен съд Пловдив, ІІ отд., ІХ състав: