Решение № 119 от 13.7.2026 г. на Районен съд - Своге по дело № 647/2025 г.

Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от Е. Х., К. Х. и Х. Х., тримата от •••, чрез пълномощник, против Държавата, представлявана от министъра на земеделието и храните. В нея се твърди, че ищците са съсобственици на недвижим имот, находящ се в землището на с. Желен, общ. Своге, околовръстен строителен полигон на махала „Котлене“, представляващ дворно място с площ от 2450 кв.м. Същият е индивидуализиран в приложената към исковата молба комбинирана скица, като част от него са застъпва с поземлен имот 29163.161.25, област София, община Своге, с. Желен, м. Котлене, вид собственост – държавна частна, вид територия – горска, начин на трайно ползване – друг вид дървопроизводителна гора, площ 467460 кв.м., стар номер 161025, Заповед за одобрение на КККР № РД -18-580/27.02.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, изменена със Заповед за изменение на КККР 18-9066/11.08.2023 г., издадена от началник на СГКК-Софийска област, като по комбинираната скица е отразено застъпване с площ от 2450 кв.м. В имота, на който ищците твърдят, че са собственици се намира и незаконно построена едноетажна паянтова жилищна сграда на застроена площ от 15 кв.м. При така описаните обстоятелства се иска от съда да приеме за установено спрямо държавата, че ищците са собственици на горепосоченото застъпване, при права посочени в исковата молба. Правото на собственост е придобито по давност : от първите двама ищци за периода от 1980 г. до 1991 г., когато са признати за собственици с констативен нотариален акт, а за третия ищец от 1992 г. до днес. В проведеното открито съдебно заседание съдът допусна изменение на иска, като същият се счита предявен за площ от 2545 кв. м. – според заключението на вещото лице по комбинираната скица. Предявен e положителен установителен иск за собственост и условие за допустимост е наличието на правен интерес от завеждането му. В случая такъв интерес спрямо ответника е налице, тъй като видно от приложените към исковата молба писмени доказателства имотът, на който ищците твърдят, че са собственици се застъпва с имот, който е отразен в кадастралната карта като частна държавна собственост. От насрещната страна е подаден писмен отговор. В него се твърди, че ищците не са придобили правото на собственост върху имота по давност, а от друга страна държавата валидно удостоверява правото си на собственост с документите посочени в чл. 27, ал. 5, т. 3 от Закона за горите (ЗГ). По изложените съображения се иска от съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. В открито съдебно заседание, както и в подробна писмена защита, пълномощникът на ищците поддържа исковата молба и съображенията изложени в нея. Посочва, че от събраните по делото доказателства е видно, че предявеният иск е изцяло основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен от съда. Представител на ответника не взе участие в насроченото открито съдебно заседание. По делото са събрани писмени доказателства, разпитани са двама свидетели, назначена и изслушана е съдебно-техническа експертиза (СТЕ). Съдът кредитира, като обективна и компетентно изготвена назначената и изслушана по делото експертиза. Свогенският районен съд, първи състав, като взе предвид постъпилата искова молба, отговора и съобразявайки приетите по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното : От показанията на свидетелите и от заключението на вещото лице се установява, че имотът съществува на място в реални граници, като в едната си част е ограден с колове и метална мрежа, на места компрометирана, а в другата си част ясно се разграничава от съседните имоти поради наличието на естествени топографски елементи. Няма данни имотът да е обобществяван, нито правно, нито фактически. За него няма реституционни претенции и влезли в сила решения за възстановяване на правото на собственост – удостоверение от началника на ОСЗ, приложено към отговора. Свидетелските показания, които са непротиворечиви, установяват, че имотът представлява оградено дворно място с площ от около два декара и половина, като се владее от първите двама ищци от 1980 г. до днес, а от третия от 1992 г. до днес. В него има плодни дръвчета и паянтова жилищна сграда. Владението е било непрекъснато, спокойно, явно, несъмнено и с намерение да се държи вещта като своя, като не е оспорвано от никого през посочения период от време. Свидетелските показания кореспондират със заключението на вещото лице, както и с представените документи за собственост, поради което съдът ги кредитира изцяло. В открито съдебно заседание инж. Л. М. изрично посочва, че имотът реално не попада в горска територия. Същият в действителност представлява дворно място и изцяло попада в урбанизирана територия, като това обстоятелство не е отразено в кадастралната карта, а преди това в картата на възстановената собственост (КВС). Следователно имотът изобщо не представлява горска територия. В потвърждение на този извод е и обстоятелството, че при съставянето на констативния нотариален акт от 15.05.1991 г. е представено удостоверение от „Горско стопанство“ – гр. Своге, което е можело единствено да удостоверява, че имотът не е горска територия. Именно поради това в нотариалните актове от 1991 г. и от 1992 г. е отбелязано, че имотът е в границите на околовръстния строителен полигон, като цитираните в тях скици са издадени от общинската администрация. При така установената фактическа обстановка съдът счита, че ищците са придобили правото на собственост по давност за периода след 1980 г./ след 1992 г., тъй като са били налице обективния и субективния елемент за това и не е имало други законови пречки. При позоваване от страна на ищеца на изтекла в негова полза придобивна давност, същият следва да установи по пътя на пълното и главно доказване осъществяването на всички елементи от този придобивен способ, но не и липсата на пречки за настъпването на вещноправните му последици. Съдът приема, че по настоящото дело това е доказан факт. След като видно от приетото по делото заключение на СТЕ, което не е оспорено от страните, имотът не представлява гора, същият не попада в обхвата на Закона за горите (отм.). Не е установено имотът да е включван в ТКЗС или в държавния горски фонд, нито да е отчуждаван, което да обуслови промяна на произхода му в държавен и начина на трайно ползване. Записването му в кадастралната карта и кадастралните регистри като горска територия (част от поземлен имот с идентификатор 29163.161.25) с трайно предназначение на територията : горска, и начин на трайно ползване : друг вид дървопроизводителна гора, може да се предполага, че е извършено поради непосочен собственик, но това записване не може да доведе до промяна на собственика на имота. Одобрените по реда на ЗКИР кадастрални карти и кадастрални регистри имат декларативно действие. От тях не произтичат промени във вещноправния статут на имотите. За отразените данни за имотите в кадастралната карта законодателят е създал в чл. 2, ал. 5 ЗКИР оборима презумпция за вярност, но неправилното отразяване на правото на собственост не води до пораждане, изменение или погасяване на правото. Като документ за право на собственост на държавата върху имота не може да се цени представеното по делото удостоверение издадено от ОСЗ гр. Своге. На първо място, това удостоверение е издадено за целите на настоящото производство, а не като титул за държавна собственост върху имота по чл. 27, ал. 5, т. 3 ЗГ. На следващо място, посоченото в удостоверението е без правно значение за принадлежността на правото на собственост върху имота на държавата. От него не става ясно на какво основание държавата е придобила собствеността върху имота, като посоченото в удостоверението не може само по себе си да обоснове извод, че имотът представлява горска територия по смисъла на чл. 2, ал. 2, във вр. ал. 1 ЗГ, тъй като такъв извод не е подкрепен от никакви доказателства. Ето защо, не може да се приеме, че процесният имот представлява горска територия – държавна собственост, поради което за придобиването му по давност не съществува пречка по чл. 26 ЗГ. Наред с това, на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ подлежат селскостопанските имоти, които са били отнети фактически или юридически от собствениците им. В случаите, когато имотът не е бил коопериран по силата на членствено правоотношение, не е одържавяван – например съгласно чл. 12, ал. 2 ЗСГ (отм.), не е отнеман фактически, запазил е статута си на частна собственост и е владян в реални граници, следва да се приеме, че такъв имот не подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ. По отношение на имотите, които не са били реално отнети и са продължили да бъдат във владение на лицата, които са упражнявали фактическата власт върху тях, забраната по чл. 86 от Закона за собствеността за придобиването им по давност не се прилага, съответно за тях не се прилага спирането на давността с пар. 1, ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността (обявена за противоконституционна с решение № 3/24.02.2022 г. по к. д. № 16/2021 г. на КС - ДВ, бр. 18/2022 г.). Лицата, които претендират да са придобили права върху такъв имот, могат да защитят претендираното от тях субективно материално право по общия исков ред. Аналогично е разрешението и по отношение приложението на ЗВСВГЗГФ. Изрично в този смисъл е Определение № 50443 от 31.10.2022 г. по гр.д. № 1927/2022 г. на I г.о. на ВКС, с което не е допуснато до касационно обжалване въззивното решение, постановено по идентичен казус по предявен иск срещу Министерство на земеделието и храните. Държавни са горските територии, които не принадлежат на физическите и юридическите лица и на общините – чл. 27, ал. 1 ЗГ, а кои са общинска собственост e посочено в чл. 28, ал. 1 ЗГ. От тук следва, че правото на собственост на държавата произтича от закона, доколкото не се установи друго и, ако се касае за горска територия. В случая не се касае за горска територия, нито на място има друг вид дървопроизводителна гора, и в производството се установи, че собственици са ищците, като правото на собственост е придобито от тях по давност. Веднъж придобито правото на собственост може да се загуби само, ако друг го придобие или ако собственикът се откаже от него. Такива обстоятелства не се установиха по настоящото дело. От удостоверението за граждански брак е видно, че Е. Х. и К. Х. са сключили граждански брак на ••• г., т.е. правото на собственост е придобито от тях в условията на съпружеска имуществена общност. При това положение претенцията на ищците следва да се уважи изцяло, така, както е заявена. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да понесе направените от ищците разноски по делото, според представения списък. Претендираните разноски са в общ размер от 1764,75 лева (902,30 евро), от които 64,75 лева – заплатени държавни такси за производството, 1 200 лева – заплатено адвокатско възнаграждение и 500 лева – внесен депозит за вещо лице. Така мотивиран и на основание чл. 12 и чл. 235 ГПК, съдът