Решение № 126 от 6.11.2023 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 182/2023 г.

Производството е по реда на Глава тридесет и трета от НПК. Образувано е на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК по искане на осъдения А. И. Г. от гр. Тетевен, с ЕГН •••••••••••••, подадено по пощата чрез адвокат Х. П. Х. от САК - в процесуалното му качество на упълномощен защитник, заведено с вх. № 2057/20.04.2023 г. в деловодството на Апелативен съд гр. Велико Търново, з а постановяване на решение, с което се моли за отмяна на въззивно Решение № 84/19.10.2022 г. по описа на първи състав на Окръжен съд гр. Ловеч, по ВНОХД № 298/2022 г., както и Присъда № 15 от 16.06.2022 г. постановена по НОХД № 2/2022 г. по описа на Районен съд гр. Тетевен, трети наказателен състав. На основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК се иска възобновяване на производството по НОХД № 2/2022 г. на Районен съд гр. Тетевен и постановяване оправдателна присъда по отношение на подсъдимия А. И. Г., поради липса на доказателства, които по категоричен и безспорен начин да доказват извършване на престъпното деяние от негова страна, за което е осъден. Алтернативно се моли съда делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния или въззивния съд, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, ограничаващи съществено правата на Г.. Не се правят други алтернативни искания свързани с разпоредбите на чл. 425, ал. 1, т. 3 – 4 от НПК.. С атакуваното решение е била потвърдена изцяло Присъда № 15/16.06.2022 г. постановена по НОХД № 2/2022 година от Районен съд гр. Тетевен, за извършено от осъдения престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, за което на Г. тогава е определено наказание лишаване от свобода за срок от 1 /една/ година, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът отложил за срок от 3 /три/ години. С атакуваната присъда за това си деяние подсъдимият бил осъден и на наказание глоба в размер на 500 /петстотин/ лева, която следвало да заплати в полза на държавата. Наред с изложеното подсъдимият А. И. Г. с присъдата е признат за виновен още и в това, че на 27.01.2021 година, около 14: 20 часа в гр.Тетевен, Ловешка област, по улица „Иван Вазов“, пред дом № 54 в посока на движение към с. Рибарица е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „Сеат Леон“ с ДК № ОВ 03•••••, собственост на С. М. И.а, без да притежава свидетелство за управление на МПС, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство за управление с наказателно постановление № 20-0356-000042/21.02.2020 година, издадено от Началника на РУ на МВР гр. Тетевен, влязло в законна сила на 07.07.2020 година, поради което и на основание чл. 343в, ал. 2, във връзка с чл. 54, ал. 1 от НК съдът го осъдил на 1 /една/ година лишаване от свобода, чието изпълнение отложил на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 3 /три/ години, както и на глоба в размер на 500 /петстотин/ лева в полза на държавата. На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът наложил на подсъдимия А. И. Г. от гр. Тетевен едно общо наказание, най-тежкото от двете, това от 1 /една/ година лишаване от свобода и глоба в размер на 500 /петстотин/ лева в полза на държавата. На основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил изпълнението на така наложеното му общо наказание от 1 /една/ година лишаване от свобода за изпитателен срок от 3 /три/ години. С искането за възобновяване изрично е формулирано и заявено основание за възобновяване на делото по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, с оглед на допуснати съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, тъй като е нарушен материалният и процесуалният закон. Същевременно с искането се претендира и наличие на явна несправедливост на наложеното наказание. Това се потвърждава и от защитника адвокат Х. П. Х. в проведеното на 18.09.2023 г. съдебно заседание, когато същият се е позовал на и е посочил касационното основание допуснати съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и явна несправедливост на наложеното наказание по т. 3 от НПК, и поискал възобновяване на въззивното производство, отмяна на решението и постановяване оправдателна присъда по отношение на подсъдимия А. И. Г., а алтернативно и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Не се излагат аргументи в подкрепа на твърдението за явна несправедливост на наложеното наказание нито пък такива се съдържат в искането за възобновяване. Във връзка с оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК и нарушаването на закона по т. 1 се излагат доводи, които могат да бъдат счетени като отправено искане за отмяна въззивно решение № 84/19.10.2022 г. и възобновяване на производството по ВНОХД № 298/2022 г. на Окръжен съд гр. Ловеч, понеже с него се изразява недоволство от това, че с посочения съдебен акт е одобрена Присъда № 15 от 16.06.2022 г. постановена по НОХД № 2/2022 г. по описа на Районен съд гр. Тетевен, трети наказателен състав. Това според защитника е станало въпреки допуснатите пред първоинстанционния съд и пред въззивната инстанция съществени нарушения на процесуалните правила, множество нарушения на процесуалния закон, които засягат основни начала на наказателния процес, рефлектиращи върху правото на защита на подсъдимия и довели до незачитане на презумпцията за невиновност, въведена с чл. 16 от НПК от страна на съда, който не е положил усилия да провери защитната теза на подсъдимия, както и задължението на съда да осигури разкриване на обективната истина - чл. 13 от НПК, съответно да формира вътрешното си убеждение съгласно чл. 14 от НПК при стриктно спазване на новелата на чл. 13, ал. 2 от НПК, обективната истина да се разкрива по реда и със средствата, предвидени в този кодекс. Навежда се оплакване, че по делото не е установено по несъмнен начин дали осъденият е извършил инкриминираните деяния, за които е ангажирана наказателната му отговорност, като се излагат подробни съображения за допуснати нарушения в оценъчната дейност на решаващите съдилища. Оплакването за нарушение при произнасянето на присъдата на първа и респективно потвърждаването на въззивната инстанция поради незачитане презумпцията за невиновност, изрично въведена в чл. 16 от НПК е довело до това, че съдът без основание не е кредитирал доказателствата изграждащи защитната теза и са в полза на подсъдимия като е мотивирал своето решение единствено посредством изброяване на различни процесуално - следствени действия, връзките между които са останали недоказани. Решението е бланкетно и не се подкрепя с конкретни доводи и с посочването на факти. В искането се акцентира на деянията на Г. останали недоказани от субективна страна, което се явява задължителна предпоставка за постановяване на осъдителна присъда съгласно чл. 303 от НПК. Това не е сторено нито от Районния съд в гр. Тетевен, нито от Окръжния съд гр. Ловеч, които са приели изцяло въведената с обвинителния акт фактическа обстановка, без да са налице достатъчно доказателства в негова подкрепа за да може да бъде доказана по категоричен и несъмнен начин вината. Съдът не следва да се позовава на някаква логика в актовете си, а трябва да ги мотивира с доказателства и факти, събрани по надлежния ред. Необходимо е фактическата обстановка по делото да бъде изяснена по несъмнен и категоричен начин, а при постановяване на осъдителна присъда подсъдимият да е доказано виновен защото всяко едно съмнение във виновността на подсъдимия се явява нарушение на материалния и процесуалния закон, а наложеното му наказание - явно несправедливо. Това произтича от недоказаността на обвинението, при което всяко наказание би било явно несправедливо. Съмнения във виновността на А. И. Г. се съдържат не само в обясненията на подсъдимия, но и в показанията на свидетелите М. Ц. Ц. и С. М. И.а, дадени в досъдебна фаза, както и пред първоинстанционния съд. Тези показания според адвокат Х. са последователни, непротиворечиви и кореспондират с дадените от Г. обяснения. Посочените свидетели наред с всичко са очевидци и е било наложително съдебните състави да подложат на задълбочен анализ показанията им.Подкрепя твърденията си с анализ и съпоставка на отделни извадки от показанията на свидетелите обективирани в протоколите от проведеното съдебно заседание и прави извод, че посочените свидетелски показания са тълкувани от съдилищата изцяло превратно във вреда на Г. като им е придадено съдържание, което те нямат и съдебните състави не са ги кредитирали. И двете съдебни инстанции, чиито актове се атакуват не са предприели действия за събиране на оправдателни доказателства и въпреки наличието на множество такива, същите не са взети под внимание при постановяване на осъдителния акт. По този начин се е стигнало до съществено ограничаване правото на защита на подсъдимия и до невъзможност той адекватно да използва всички средства, които НПК му предоставя, за да се защити като това само потвърждава твърдението за незачитане презумпцията за невиновност въведена с чл. 16 от НПК от страна на съда, който не е проверил защитната теза на подсъдимия. Защитата се позовава на показанията на посочените от нея свидетели, които представя за напълно последователни и житейски логични и не противоречащи на описаното и разказано от полицейските служители за това какво са установили при извършването на проверката слизайки от патрулиращия автомобил. При проверката на лек автомобил „Сеат Леон“ с ДК № ОВ 03•••••, на мястото на водача те не са открили осъдения А. И. Г. като то е било празно, а подсъдимият се е возил на задната седалка на автомобила. Записът от боди камерата на полицейския служител Х. П. П., приложен към доказателствения материал по делото, започва в момент, в който патрулната кола паркира успоредно на лек автомобил „Сеат Леон“. Камерата е носена от служителя на МВР седящ на предната дясна седалка, който и отваря предната лява врата на процесния автомобил като на шофьорската седалка се вижда, че няма никой. На предната дясна седалка, при извършването на проверката е установен свидетелят М. Ц. Ц., а на задната дясна седалка, е намерен подсъдимият А. И. Г.. В нито един момент обективно Г. не е установен да е водач на лек автомобил „Сеат Леон“. Подобен факт отсъства и на видеозаписа от боди камерата, което налага единствено възможния извод, че подсъдимият не е бил водач на процесното МПС. Всички направени различни от този изводи се явяват просто догадки и произволни интерпретации, почиващи не на действителната фактическа обстановка и не намират потвърждение от показанията на свидетелите очевидци Ц. и И.а. Липсват такива данни и от изготвените видеозаписи. Отсъства по делото, съобразно заявеното и поддържано становище на защитата, дейност по преценка и анализиране на доказателствата. Първоинстанционният съд не е изследвал тези противоречия в доказателствения материал, а изцяло е преповторил фактическата обстановка, въведена с обвинителния акт като въззивният съд, вместо да обсъди и анализира тези съществени противоречия, безкритично е възприел твърдяното от прокуратурата и Районен съд гр. Тетевен. Необяснимо е поради какви причини съдът не е кредитирал, а е игнорирал изцяло показанията на свидетеля очевидец Ц., при което безкритично е приел показанията на полицейския служител установил обективно А. Г. на задната седалка. Липсва пряко доказателство, именно посоченото лице и подсъдим да е бил водач на процесния автомобил и по този начин престъпното деяние остава изцяло недоказано. Посочва се в изложението, в показанията на полицейските служители Д. Д. П. и Х. П. П. налично според адвоката противоречие с оглед направеното от двамата свидетели твърдение, че са имали постоянна видимост към автомобила, преди извършване на проверка, което се опровергава от възпроизведения в съдебното заседание от 24.03.2022 г. запис от камерата на служебния полицейски автомобил на РУ гр. Тетевен, според който лек автомобил „Сеат Леон“ с ДК № ОВ 03 ••••• се изгубва от видимостта на свидетелите за неопределено време, останало неустановено или неизмерено, след което в кадър отново се появява процесният автомобил, но вече паркиран. Всичко това само потвърждава извода, че не е трябвало да бъдат кредитирани тези противоречиви показания на полицейските служители, които се опровергават от записа на камерата, но и двете съдебни инстанции са възприели безкритично именно посочените показания, а неоснователно са игнорирани от тях изцяло показанията оневиняващи А. Г.. По този начин и въпреки тези оневиняващи доказателства, съдилищата са стигнали до извода, че Г. е деецът, само защото това бил единственият възможен извод, тъй като все някой е трябвало да шофира процесния автомобил. Постановяването на осъдителен акт на базата на предположения и хипотези се възприема от защитата като съществено процесуално нарушение. Въззивната инстанция е игнорирала още и факта, като е отказала да се съобрази с категорично установеното от вещо лице обстоятелство, че на записите от камерите изображението се губи за неустановени секунди, през които е възможно С. И.а да е слязла от автомобила, поради което не е установена на място като водач в своя лек автомобил. Така фактът на управление на МПС остава категорично недоказан. На следващо място в изложението си защитникът адвокат Х. твърди, че освен презумпцията за невиновност, първоинстанционният съд е нарушил и друг основен принцип в наказателния процес, а именно правото на защита на обвиняемия/подсъдимия. В подкрепа на това си становище се позовава на нарушено право на защита намерило проявление след изготвяне на мотивите към присъдата, когато първият съд не е изпратил за това съобщения до страните по делото, както и до техните процесуални представители, за да им бъдат връчени преписи от същите. По този начин страните са били възпрепятствани да се запознаят с мотивите, въз основа на които е постановен осъдителният акт за да могат да допълнят жалбите си, което категорично нарушава правата на подсъдимия, който поради това не може да организира пълноценно своята защитна теза и да подаде възраженията си в законоустановения срок. Изцяло е нарушена процедурата по чл. 320 от НПК, а това процесуално нарушение е от категорията на съществените. Същото, макар и да е било констатирано от страна на въззивната инстанция, не е отстранено като е даден ход на делото. Трябвало е според защитата да се прекрати въззивното съдебно производство и делото се върне на първостепенния съд за неговото надлежно и законосъобразно администриране. По този начин пропуските, които са били допуснати при разглеждане на делото пред първата съдебна инстанция според оплакванията на осъденото лице Г., са опорочили решението на окръжния съд, като те са останали неотстранени дори при разглеждане на делото пред този съд като въззивен, потвърдил атакуваната присъда с решение довело до опорочаване делото по същество. При произнасянето си въззивният съд е възпроизвел отново фактическата обстановка и е преповторил констатациите на първия съд, като с обобщаващи изрази, лаконично е изложил становище относно доказателствената дейност на PC гр. Тетевен, правната квалификация, вида и размера на наказанията без мотивите му да отговарят на законоустановения процесуален стандарт. Вместо да провери изцяло правилността на присъдата и се произнесе по фактите и по правото като изложи собствени мотиви относно всички въпроси, визирани в чл. 301, ал. 1 от НПК като въззивна инстанция, както законът го задължава, окръжният съд фактически е препратил към мотивите на присъдата на PC гр. Тетевен, за да я потвърди изцяло. В заключение с искането се твърди, че във въззивното решение липсва произнасяне по възраженията на подсъдимия и защитата му и са допуснати множество нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване правото на защита на осъдения. В съдебно заседание осъденият А. И. Г. редовно призован, не се явява, като делото е разгледано в негово отсъствие. Участието му в процеса се е осъществило посредством неговия процесуален представител и упълномощен защитник адвокат Х. П. Х. от САК, който поддържа искането за възобновяване на делото и моли то да бъде уважено. В своето изложение адвокат Х. П. Х. подробно го аргументира като изисква от съда извършване на проверка по отношение твърдението направено в него за допуснати съществени нарушения на процесуалния закон и на материалния такъв. Счита, че в искането си е изложил подробни мотиви, поради което моли съда да го уважи и възобнови наказателното производство по отношение на осъдения А. Г., като се произнесе по начина, по който е направено искането в условията на алтернативност, тъй като приема да са налице законовите основания за това. Прокурорът от Великотърновската апелативна прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност на искането за възобновяване на делото и предлага съдът да го остави без уважение. Не са допуснати от съда претендираните от защитата и искателя съществени процесуални нарушения при провеждане на съдебното производство, както при събирането, така и при обсъждането на доказателствата, съответно при изготвяне присъдата и мотивите към нея. Обсъдени са според обвинителя всички събрани доказателства, след като същите са били приобщени по надлежния ред. Също така материалният закон, след съвкупен анализ на приобщените доказателства, е приложен правилно и наложените наказания се явяват справедливи с оглед степента на обществена опасност на деянията и дееца.Проявите, на които се позовава в искането си осъденият не представляват и не съдържат поддържаните твърдения поради, което не могат да се определят като съществено процесуално нарушение даващо основание за възобновяване по реда на чл. 422 от НПК. Обсъждат се от обвинителя и се анализират изложените от защитата според него три групи основания, които могат да се откроят в искането като моли да не се уважава направеното искане за възобновяване. Великотърновският апелативен съд, след като извърши проверка за наличие на заявените с искането основания за възобновяване на делото в пределите на правомощията си по чл. 347 от НПК, намери за установено следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл. 419 от НПК, непроверен по касационен ред по жалба на страната, в чийто интерес се предлага отмяната. Направено е от процесуално легитимирано лице по чл. 420, ал. 2 от НПК като от съдържанието на искането е видно, че с него са заявени основания за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК във връзка с допуснати съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от НПК. Искането за възобновяване е подадено в законоустановения шестмесечен срок по чл. 421, ал. 3 от НПК, с постъпило в деловодството на Апелативен съд гр. Велико Търново, искане заведено с вх. № 2057/20.04.2023 г., по отношение влязло в сила на 19.10.2022 г. въззивно решение под № 84/19.10.2022 г. на Окръжен съд гр. Ловеч, постановено по ВНОХД № 298/2022 г., както и по отношение Присъда № 15 от 16.06.2022 г. постановена по НОХД № 2/2022 г. по описа на Районен съд гр. Тетевен, трети наказателен състав. Разгледано по съществото искането за възобновяване на делото е неоснователно, като съображенията за това са следните: С Присъда № 15 от 16.06.2022 г. постановена по НОХД № 2/2022 г. трети наказателен състав на Районен съд гр.Тетевен е признал подсъдимия А. И. Г. с ЕГН ••••••••••, за виновен в това, че на 27.01.2021 година, около 14: 20 часа в гр.Тетевен, Ловешка област, по улица „Иван Вазов“, пред дом № 54 управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „Сеат Леон“ с ДК № ОВ 03•••••, собственост на С. М. И.а, след употреба на наркотично вещество - тетрахидроканабинол, установено с техническо средство „Drug Check“ 3000 STK 6, поради което и на основание чл. 343б, ал. 3, във връзка с чл. 54 от НК го осъдил на 1 /една/ година лишаване от свобода и глоба в размер на 500 /петстотин/ лева в полза на държавата. Със същата присъда го признал за виновен още и в това, че на 27.01.2021 година, около 14: 20 часа в гр.Тетевен, Ловешка област, по улица „Иван Вазов“, пред дом № 54 в посока на движение към с. Рибарица управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „Сеат Леон“ с ДК№ ОВ 03•••••, собственост на С. М. И.а, без да притежава свидетелство за управление на МПС, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство за управление с наказателно постановление № 20-0356-000042/21.02.2020 година, издадено от Началника на РУ на МВР гр. Тетевен, влязло в законна сила на 07.07.2020 година, поради което и на основание чл. 343в, ал. 2, във връзка с чл. 54, ал. 1 от НК го осъдил на 1 /една/ година лишаване от свобода и глоба в размер на 500 /петстотин/ лева, която следвало да заплати в полза на държавата. На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът му наложил едно общо наказание най - тежкото от двете, това от 1 /една/ година лишаване от свобода, чието изпълнение отложил на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 3 /три/ години, както и глоба в размер на 500 /петстотин/ лева в полза на държавата. С Решение № 84/19.10.2022 г. по ВНОХД № 298/2022 г. Окръжен съд гр. Ловеч потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. Решението на въззивната инстанция не е подлежало на касационна проверка по жалба или протест и на основание чл. 412, ал. 2, т. 1 от НПК е влязло в сила от момента на постановяването му, на 19.10.2022 г.. Оплакването за допуснати нарушения на закона по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК е лишено от основание. Не са налице допуснати от второинстанционния въззивен съд нарушения на процесуалноправните норми, които да са останали незабелязани от него, свързани с прилагането на изискванията спрямо съдържанието на решението на въззивната инстанция във въззивното производство. Материалният закон също е приложен правилно. Следва да се отбележи, че когато са постановени актове на първа и въззивна инстанция, какъвто е настоящият случай, на проверка по реда на Глава тридесет и трета от НПК подлежи актът, постановен от въззивната инстанция. Основният акцент в оплакванията на защитата е поставен върху претендирани пороци в процесуалната и оценъчната дейност на съда в резултат на допуснати нарушения при формиране на вътрешното убеждение и извършено неправилно приобщаване и неправилен анализ на събраните по делото доказателства. Настоящият състав на съда счита, че не е налице посоченото основание по чл. 348, а л. 1, т. 2 от НПК. Проверката на съдопроизводствените действия не сочи да са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. Пред първоинстанционния съд от защитата е формулирано възражение за допуснати нарушения на процесуалните правила, които са свързани със събирането и проверката на доказателствените източници, довели до ограничаване правата на подсъдимия А. И. Г. във фазата на досъдебното производство. В конкретика тогава е поддържано становището, че Г. е бил лишен от правото да разбере в какво е обвинен, тъй като при предявяване на разследването и в нарушение разпоредбата на чл. 227, ал. 8 от НПК на защитника му не са били предявени веществените доказателства по делото, явяващи се основни за доказването вината на подсъдимия - техническото средство „Drug Check“ 3000 STK 6, с което той е бил тестван и видеозаписите заснети от записващото устройство в патрулен автомобил при РУ гр. Тетевен. Като веществени доказателства посочените се явяват част от всички материали по разследването и подлежат на предоставяне за проучване. На следващо място в разпоредителното заседание тогава и пред първоинстанционния съд е направено и оспорване на изложеното в обвинителния акт, касаещо вмененото престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК и допълването на текста в диспозитива с фразата „установено по надлежния ред“, тоест с текст, който липсва в състава на престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК. Прави се искане в тази насока за връщане на обвинителния акт на прокурора и отстраняване от него допуснатите съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на А. И. Г.. Определено и според апелативния съд, на досъдебното производство не е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до ограничаване процесуалните права на подсъдимия и неговия защитник, най-малко защото на него не му е било нарушено правото да научи за какви престъпления е привлечен в качеството на обвиняем, правото да дава или откаже да дава обяснения по обвинението и защото той и неговият защитник несъмнено активно са участвали в цялото досъдебно производство. Реално и по време на това производство, материалите по делото са предявявани три пъти на подсъдимия и на неговия защитник като н а 02.02.2021 г. в протокола от това процесуално следствено действие е записано, че съгласно нормата на чл. 227 от НПК разследването се предявява като са предоставени на явилите се лица обвиняемият А. И. Г. и адвокат И. Ж. всички материали по него за проучване. В последствие на 09.09.2021 г. предявяването е извършено само на защитника на подсъдимия, при което на него отново са му предоставени всички материали за проучване и последно, н а 24.11.2021 година предявяването е извършено отново на защитника на подсъдимия, като Г. е бил възпрепятстван да се яви и е изразил желание да не присъства лично. При тези три предявявания на разследването на подсъдимия и неговия защитник са били предоставени всички материали за проучване като наред с направените допълнителни искания никъде в протоколите не е изрично посочено или отбелязано твърдение за отсъствието от тези материали на техническото средство „Drug Check“ 3000 STK 6 и на видеозаписите заснети от записващото устройство в патрулен автомобил, липсва искане за предявяването им. Веществените доказателства са неделима част от материалите по разследването и няма налични данни да не са били предоставени за запознаване на обвиняемия и на неговия защитник, а при последните две предявявания и само на адвокат Ж.. Наред с изложеното до тук, следва да се отбележи, че първоинстанционният съд в гр. Тетевен, с разпореждането си под № 7 о т 06.01.2022 година е гарантирал и дал възможност на основание чл. 247б, ал. 5 от НПК на лицата/страните, които могат да участват в разпоредителното заседание да се запознаят с материалите по делото и да направят необходимите извлечения. При изложената хронология на фактите и след като това право е било гарантирано, дори на досъдебното производство да е било допуснато твърдяното нарушение на чл. 227 от НПК по отношение посочените веществени доказателства, каквото в случая и настоящият съдебен състав не констатира, то същото е било преодоляно и не може да доведе до търсеното от подсъдимия и неговата защита прекратяване на съдебното производство. В тази връзка и правилно проверяваните съдилища са приели, че на досъдебното производство не е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до ограничава процесуалните права на подсъдимия и на неговия защитник. Правилно инстанционните съдилища не са приели и направеното тогава възражение от защитника на А. И. Г., адвокат Ж., че с посочването от прокуратурата в диспозитива на обвинителния акт „установено по надлежния ред“ се стига до нарушаване правата на подсъдимия и защитника и същевременно с това по този начин обвинителният акт не отговаря на изискванията на чл. 246 от НПК. Видно от обвинителния акт изведен с изх. № ПД-1/22 от 04.01.2022 г. в деловодството на Районна прокуратура гр. Ловеч, ТО - Тетевен в диспозитива на същия е посочено “след употреба на наркотично вещество тетрахидроканабинол, установено по надлежния ред с техническо средство“, но това по никакъв начин не нарушава правото на подсъдимия и на неговия защитник да разберат в какво Г. се обвинява. Изискванията на чл. 246 от НПК са спазени изцяло, тъй като в обстоятелствената част на акта ясно са посочени престъпленията, времето, мястото и начина на извършването им, пълни данни за личността на подсъдимия и доказателствените материали, от които се установят посочените обстоятелства, а в заключителната част на обвинителния акт са посочени данни за самоличността на подсъдимия, правната квалификация на деянията. При всичко изложено няма как настоящата инстанция да се съгласи с/и да сподели направените възражения от адвокат Х. за допуснатите съществени нарушения опорочили процеса. В разглеждания случай съдът категорично приема, че на досъдебното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до ограничаване процесуалните права на подсъдимия и на неговия тогава друг защитник. Първоинстанционното производство макар и да е разгледано по общ ред визиран в НПК, тоест не по реда на особените правила, с оглед заявеното становището на подсъдимия и неговия защитник, се е развило по такъв начин, че е предоставило възможности за събиране на нови доказателства и проверка на вече събрани такива. От защитника на подсъдимия, адвокат И. Ж. е поискано в съдебното заседание проведено на 24.02.2022 г. и уважено допускането до разпит в качеството на свидетел на лицето В. С. Х. полицейски инспектор „Пътен контрол“ при РУП Тетевен, за който се е твърдяло съобразно обясненията, че е извършил тестването на подсъдимия. Според показанията на последния обаче се установява, че не той, а свидетелят младши автоконтрольор Георги Пламенов Вътев е направил тест на А. И. Г. за наличието на наркотични вещества и техните аналози, тоест с тест „Drug Check“ 3000, като направата на теста е станало в стаята и Х. е присъствал там, макар и не непрекъснато през цялото време, но е видял теста и отчетената употреба на марихуана, както и съставения акт впоследствие. В проведеното съдебно заседание на 12.04.2022 г. защитникът е поискал допускане до разпит на В. Ц. М., изпълнявала длъжността „Главен специалист“ в отдел „Административно и правно обслужване“ при Община Тетевен, която свидетелка съдът разпитал на 21.04.2022 г. Тогава по искане на адвокат Ж. била назначена допълнителна съдебно видео техническа експертиза с вещо лице Д. М. М. от РУП МВР гр. Тетевен, който след изследване повторно на диск К2, посочен в неговото първоначално заключение, трябвало да отговори на поставените от защитата въпроси и даде допълнително заключение по тях. При това в съдебното заседание от 16.06.2022 г. когато е проведен разпитът на вещото лице по искане на защитника съдът е допуснал възпроизвеждане на видеозаписите от изследвания диск в присъствието на вещото лице поради направеното възражение, че процесния автомобил се губи от кадъра за около 13 секунди, както и че не се забелязва пътепоказател. И след това възпроизвеждане експертът е потвърдил изготвеното от него заключение, в този му вид както го е посочил и без промени. Изяснили са се по един несъмнен начин няколко обстоятелства като това, че на 10, 20 минута от записа, от ляво на дясно пред кадъра по улицата преминава черен лек автомобил „Сеат Леон“. Същият спира на кръстовището, след което прави ляв завой посока кръстовището пред магазин „ПК „Бели Вит“. 3а кратък момент, докато лек автомобил „Сеат Леон“ преминава покрай кадъра, като силует се вижда шофиращото лекия автомобил лице. На записа същото се възприема с качество на замазан силует, но предвид слабо отличимите белези - форма на носа, форма на веждите, сложена шапка или качулка на суитчър /видимо от снимките в предходната експертиза лицето А. Г. е с тъмна шапка в лекия автомобил/, то шофиращото автомобила „Сеат Леон“ лице е възможно да е лицето А. Г.. След като автомобилът потегля по улицата с ляв завой, няколко секунди по-късно след него потегля служебен автомобил. След като достига кръстовището пред магазин „ПК „Бели Вит“, лекият автомобил „Сеат Леон“ прави десен завой посока ж.к.“Пеновото“. След това излиза от кадър. В момента на излизане от кадър, служебният автомобил е пред дом № 51. От извършеното измерване на място се установи, че разстоянието от там до кръстовището пред магазин „ПК „Бели Вит“ е около 40 метра. От момента в който лек автомобил „Сеат Леон“ излиза от кадър до момента, в който отново влиза в кадър, времево, минават между 6-7 секунди. Точното време до секунда и десета обективно няма как да се установи. След като служебният автомобил достига кръстовището, лекият автомобил „Сеат Леон“ отново става видим на записа. От момента, в който автомобил „Сеат Леон“ става отново видим на записа, до момента в който служебният автомобил го достига, никое лице не слиза и не се качва от автомобил „Сеат Леон“. Времево това достигане отнема между 11-12 секунди. Видимо при появата отново на записа автомобил „Сеат Леон“ все още е в движение, намира се в различни положения в различни моменти от кадрите, вероятно подава десен пътепоказател. Въпросното твърдение на експерта е вероятно, т.к. горното може и да е в резултат на промяна на ракурса и гледната точка на записа породени от движението, както и наличието на обилен снеговалеж, което е възможност за зрителна измама що се отнася до подаването на пътепоказател. Безспорно е, че в даден момент, докато служебният автомобил достига установилия се в дясно пред аптеката автомобил „Сеат Леон“, на последния светват и угасват стоповете. Тоест, в този момент обективно на шофьорското място се намира някой, който с крак натиска педала на спирачката. След като автомобилът „Сеат Леон“ е достигнат от служебен автомобил, първият е вече в покой - паркиран. На шофьорското място няма никой. Намиращото се в дясно на тротоара лице се движи със спокойна походка с посока площад „Сава Младенов“. В момента на появата му на записа, същото е на разстояние около 11 метра от автомобил „Сеат Леон“. Лицето е с маска или шал на лицето си, заснето е като силует за кратко от камера К2 и като отминаващ човек в дъното на кадъра, за кратко от камера Body в гръб. Обективно не е възможно да се разпознае полът на лицето. Следва да се обсъди тук направеното от защитника адвокат Х. твърдение за допуснати пред първоинстанционния съд и пред въззивната инстанция съществени нарушения на процесуалните правила, з а множество такива нарушения на процесуалния закон, които засягат основни начала на наказателния процес, рефлектиращи върху правото на защита на подсъдимия и довели до незачитане презумпцията за невиновност, въведена с чл. 16 от НПК от страна на съда, който не е положил усилия да провери защитната теза на подсъдимия, както и задължението на съда да осигури разкриване на обективната истина, съответно да формира вътрешното си убеждение съгласно чл. 14 от НПК при стриктно спазване на новелата на чл. 13, ал. 2 от НПК, обективната истина да се разкрива по реда и със средствата, предвидени в този кодекс. Настоящата съдебна инстанция не може да се съгласи с наведеното в искането оплакване, че по делото не е установено по несъмнен начин осъденият да е извършил инкриминираните деяния, за които е ангажирана наказателната му отговорност, както и с изложените съображения за допуснати нарушения в оценъчната дейност на решаващите съдилища. Внимателният прочит и анализ на приобщените по делото /на досъдебното и двете съдебни производства/ доказателства показват на друг извод и той е, че авторството на деянията е установено по един несъмнен начин. Налице са за това както преки доказателства, така и косвени такива като при тяхното обсъждане се извежда на преден план непосредствено възприето от свидетелите Х. П. П. и Д. Д. П., последният на длъжност водач на патрулен автомобил към датата на извършване на деянията. В разпита на Петков проведен в съдебното заседание от 24.02.2022 г. се твърди от него като лице непосредствено възприело случилото се „..С колегата Х. П. работехме дневна смяна, седяхме на кръстовището на улици „Симеон Куманов“ и „Иван Вазов“ с патрулния автомобил, когато по ул. „Симеон Куманов“ към ул. „Иван Вазов“ видяхме черен автомобил „Сеат Леон“ управляван от лицето А., подсъдимия, след което знаехме, че е неправоспособен водач и го последвахме и го спряхме. В случая спря пред аптеката на ул. “Иван Вазов“... В автомобила не се е качвал и не е слизал никой от него, там имаше още едно момче и то си седеше на дясната седалка, но А. се опита да седне на задната седалка и да каже, че не е управлявал автомобила. Проведохме кратка беседа с него, с подсъдимия, първоначално каза, че искал да премести само автомобила, в последствие каза, че го управлявал….“. Към тези установени факти следва да се прибавят и дадените от другия свидетел очевидец Х. П. П. показания при разпита му проведен в съдебно заседание на 24.03.2022 г., с които се потвърждава основният и оспорен от защитата факт, че именно подсъдимият Г. е управлявал процесния автомобил. При това П. продължава разказа си представяйки същата фактология с по различен нюанс: „….съвместно с колегата Д. П. се намирахме на кръстовището на ул. „Иван Вазов“ със ул.“Симеон Куманов“ с патрулния автомобил, когато по ул.“Симеон Куманов“ посока ул.“ Х. Ботев“ се зададе черен на цвят автомобил “Сеат Леон“ и забелязахме, че има две лица в автомобила, когато ни видяха завиха на ляво, посока ул. „Иван Вазов“. Последвахме ги с колегата със служебния автомобил, не сме подавали светлинен и звуков сигнал, автомобила не сме го губили от поглед и той паркира в дясно на ул.“Иван Вазов“ пред дом № 54, спряхме патрулния автомобил успоредно до автомобила, който паркираше в момента. Аз слязох от автомобила и забелязах как А. се прехвърля от предната шофьорска седалка към задната седалка, прескачаше. Отворих вратата и го попитах защо управлява автомобила като няма свидетелство за управление …... Отново го попитах защо управлява автомобила без документи и той ми каза, че тъй като има много сняг и баща му го е страх да изкара автомобила от някаква пряспа със сняг и затова се наложило да го изкара той…“. Посочените гласни доказателства се подкрепят от приобщените по досъдебното производство техническо средство Drug Check 3000 с надпис А. И. Г., с ЕГН ••••••••••••• и записите от МВР Дирекция „Вътрешна сигурност“ общо 3 /три/ броя оптични носители DVD-R съдържащи файлове от видеорегистратор и от персонална камера за времеви период от 13: 50 часа до 15: 20 часа на 27.01.2021 г., монтирани в служебен автомобил с рег. № СВ 49••••, а същевременно с това и са подложени на проверка с допуснатите по време на досъдебното и съдебно производства видеотехническа и допълнителна видеотехническа експертизи, чиито заключения бяха обсъдени по-горе, както и от проведените разпити на вещото лице Д. М. М.. Прави впечатление в тази връзка първоначалното поведение на осъденото лице и настоящ искател Г., веднага след установяването м у на 27.01.2021 г. в автомобила и споделеното от него тогава за случилото се, което се разминава със заявеното вече по-късно при разпита на 02.02.2021 г. когато е бил привлечен в качеството на обвиняем и се е явил с упълномощен от него защитник адвокат И. Н. Ж.. Едва тогава е изложена за първи път версията с напусналата автомобила свидетелка С. М. И.а и спешното и отиване при свидетелката В. Ц. М. в Община Тетевен, обстоятелство което е можело да бъде незабавно проверено, ако би било първоначално съобщено. Вече изнесеното и направено твърдение за управлението на автомобила от И.а е потвърдено при разпита на свидетеля Ц. проведен му на 22.03.2021 г. На следващо място е видно, че в хода на съдебните прения единствените доводи, които са били изтъкнати от защитата са във връзка с преценката и съпоставянето на приобщените по делото доказателства, преди всичко веществените и гласните такива и противопоставянето им на показанията на свидетелката С. М. И.а и на показанията на свидетеля М. Ц. Ц., за които също се поддържа че са очевидци. В тях се прави още и твърдение за допуснати нарушения при вземането на пробата, което е станало извън предписанията на Наредба № 1/19.07.2017 г. относно реда и начина на тестването на водачите за наличие на упойващи вещества в кръвта съответно довело до събиране на негодни доказателствени средства за фактите предмет на доказване в наказателното производство. С подадената въззивна жалба адвокат И. Н. Ж. атакува бланкетно изцяло постановената присъда, като неправилна, незаконосъобразна, постановена при съществено нарушение на процесуалните правила като моли въззивната инстанция на основание чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК да я отмени и постанови друга по същество, с която признае подсъдимия А. И. Г. за невиновен по обвинението и го оправдае по повдигнатото обвинение, а алтернативно на основание чл. 335, ал. 2 от НПК да отмени присъдата и върне делото за ново разглеждане от друг състав на първия съд. Единствено е записано в жалбата, че обжалваната присъда се счита и за абсолютно необоснована, тъй като направеният от първоинстанционния съд извод за виновността на подсъдимия А. И. Г. не кореспондира със събраните в хода на делото доказателства, поради което постановената присъда почива на предположения и недоказани фактически обстоятелства. Едва в допълнението към жалбата от адвокат Ж. се заявява оплакване за допуснати нарушения на процесуалните правила при приобщаването на веществени доказателства, които са повторени и в подаденото искане за възобновяване. Претендира се, че присъдата е постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон. Изразява се още становището от подсъдимия Г. и адвокат Ж., че в хода на съдебното производство пред първоинстанционния съд не са събрани безпротиворечиви и категорични доказателства за това именно подсъдимият на 27.01.2021 г., около 14: 20 часа в гр. Тетевен да е управлявал по улица „Иван Вазов" пред дом № 54 моторно превозно средство – лек автомобил „Сеат Леон" с ДК № ОВ 03•••••, собственост на С. М. И.а, след употреба на наркотично вещество - тетрахидроканабинол /ТНС/, което да е установено с техническо средство „Drug Check 3000 STK 6", както и да е управлявал моторно превозно средство – въпросния лек автомобил „Сеат Леон", без да притежава свидетелство за управление на МПС, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство за управление. Първоинстанционният съд е извършил неправилна, поотделна и съвкупна, преценка на събраните в хода на съдебното следствие доказателства, като това е довело и до неправилност на обжалваната присъда, с която се е стигнало до признаване за виновен А. И. Г. в извършването на престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК и на такова по чл. 343в, ал. 2 от НК. Докато във въззивната жалба се акцентира на несъгласие с възприетото от първоинстанционния съд в мотивите към присъдата, че установяването на употребата на наркотични вещества при обвинение по чл. 343б, ал. 3 от НК, може да се установява с всички доказателствени средства предвидени в НПК, поради което и не се предвижда като елемент от обективната страна на изпълнителното деяние установяването на наркотичната употреба да става чрез дължимо спазване на нормативно установен ред, съществуващ извън правилата по НПК, макар такъв процедурен ред да е предвиден и да съществува в Наредба № 1/19.07.2017 г., то въззивната частна жалба против протоколното определение от 03.02.2022 г. по НОХД № 20224330200002 по описа за 2022 г. на Районен съд гр. Тетевен, трети наказателен състав, на основание член 249, ал. 3, предл. 1 от НПК съдържа други, обратни на изложените аргументи. С посочената жалба се иска отмяна на съдебния акт и прекратяване на съдебното производство по делото и връщането му на Районна прокуратура Тетевен за отстраняване на съществени процесуални нарушения, допуснати на досъдебното производство и в нея защитата в лицето на същия защитник адвокат Ж. се позовава на трайната и категорична съдебна практика, че съставът на чл. 343б, ал. 3 от НК, за разлика от този на чл. 343б, ал. 1 от НК, не изисква установяването употребата на наркотични вещества да става по „надлежен ред”. Тоест, изводът за употреба на наркотични вещества от подсъдимия може да се базира на всяко едно допустимо по НПК доказателство, доказателствено средство и способ като в тази насока посочва и съдебна практика /Решение № 116/08.08.2016 г. по к.д. № 34/2016 г., по описа на ВКС, III-то н.о.; Решение № 81/15.05.2018 г., по к.д. № 237/2018 г., по описа на ВКС, III - то н.о.; Решение № 198/04.12.2019 г., по к.д. № 562/2019 г., по описа на ВКС; Решение № 126/05.07.2019 г., по к.д. № 540/2019 г., по описа на ВКС, II-ро н.о.; Решение № 259/23.01.2020 г., по к.д. № 938/2019 г., по описа на ВКС/. Въпреки констатираното противоречие в становищата, се поддържа, че не трябва да се дава вяра и се кредитират показанията дадени от Д. Д. П. и Х. П. П. в качеството им на свидетели пред първата инстанция, включително и на тези приобщени от разпита на други служители на Пътна полиция в РУ гр. Тетевен. Поддържа се направеното твърдение, че автомобилът не е управляван от осъдения Г., а от свидетелката собственик на автомобила С. М. И.а. В решението на въззивната инстанция е даден отговор и на тези възражения. Следва да се добави, че в хода на досъдебното производство са изискани и приобщени към досъдебното производство под № 21/2021 г. по описа на РУ гр. Тетевен материалите от преписка на Районна прокуратура гр. Ловеч, Териториално отделение гр. Тетевен с рег. № 356000-471/2021 г. по повод производството започнало при управлението на МПС на 27.01.2021г. от подсъдимия Г. и въпросът с неговата правоспособност, като тук са включени и оригинали на относимите към предмета на доказване писмени доказателства – докладна записка с рег. № 356р-1751/05.02.2021 г. на РУ гр. Тетевен относно извършена проверка; възражение от 29.01.2021 г. на А. И. Г. против съставен Акт за установяване административно нарушение бл. № 535008, за който се твърди, че е с неразбираемо действително съдържание и с искане за неговата отмяна; обяснение от А. И. Г. изготвено на 04.02.2021 г., в което по повод на съставените му актове се прави твърдение, че на 27.01.2021 г. той не е управлявал МПС посочено в акта „Сеат Леон”, а при извършената проверка се е намирал на задната седалка на автомобила; акт № 58/2021 от 27.01.2021 г. с бл. № 535008; материалите от преписка на Районно управление гр. Тетевен, с рег. № 356000-470/2021 г. относно извършена проверка; докладна записка с рег. № 356р-1942/10.02.2021 г. касаеща транспортния инцидент с А. И. Г.; възражение от Г. изготвено на 29.01.2021 г. против съставен Акт за установяване административно нарушение АУАН бл. № 535489, за който се твърди, че не е управлявал какъвто и да било лек автомобил на 27.01.2021 г.; сведение изготвено от А. И. Г. на 04.02.2021 г. с твърдение, че не е управлявал лекия автомобил с рег. № ОВ 03•••••, а зад волана му се е намирала С.. Същата е търсила място за паркиране и е намерила такова до държавната аптека където е и спряла. Казала на Г., че отива за малко до колежката си но ще се върне, като те двамата с М. трябвало да я изчакат в колата; сведение от Д. Д. П. от 05.02.2021 г., в които се твърди, че на 27.01.2021 г. автомобилът с ДК № ОВ 03••••• е управляван от Г. лично, като при спирането на същия е видял между двете предни седалки краката на А., който се прехвърлял на задната седалка; сведение от Х. П. П. от 08.02.2021 г., в които се твърди, че на 27.01.2021 г. двамата с Д. Д. П. са възприели, че автомобилът с ДК № ОВ 03••••• се управлява от Г.. При спирането на колата и този свидетел е видял как Г. се прехвърлял на задната седалка като долните му крайници /краката му/ все още се намирали между двете предни седалки; акт № 57/2021 от 27.01.2021 г. с бл. № 535489; приемо-предавателен протокол от 28.01.2021 г. за предаване на документи – докладна записка с рег. № 356р-1227; АУАН /копие/, бл. № 535008; талон за медицинско изследване с рег. № 356р-1234 копие; протокол за извършена проверка за употреба на наркотични вещества с рег. № 356р-1233; тестова касета в едно с опаковка от същата; заповед за задържане на лице копие; протокол за личен обиск и декларация съгласно ЗМВР, копие; заповед за ПАМ /принудително административна мярка, ако има такава/ - няма такава. Основната теза на защитата касае авторството на деянието, при което се поставя под съмнение обвинението като се твърди, че автомобилът е бил управляван от свидетелката С. М. И.а. Това възражение и защитна теза са намерили пространен отговор съдържащ се както в мотивите на първоинстанционния съдебен акт така и в решението на Окръжен съд гр. Ловеч, който правилно се е солидаризирал с изводите на първата инстанция и без да ги преповтаря е изградил и изложил мотиви със свои аргументи, противно на направените с искането възражения. Тези мотиви, за разлика от твърденията на осъденото лице и неговата защита, са обосновани и правно логични, изцяло анализиращи показанията на свидетелите полицейски служители Д. Д. П. и Х. П. П., които са спрели автомобила за проверка. Точно те са лицата възприели непосредствено водача и установили факта за значимия касаещ делото основен въпрос и лицето управлявало лек автомобил марка „Сеат Леон“ с ДК № ОВ 03•••••, собственост на С. М. И.а. При това и двамата са категорични в своите показания, че именно А. И. Г. го е управлявал, поради и което от него са поискали документите за правоуправление при извършената проверка, когато се е потвърдило, че същият водач е неправоспособен. Съдилищата обосновано са счели и приели показанията на тези двама свидетели - очевидци за обективно и безпристрастно дадени и въпреки заявеното и твърдяно от подсъдимия и свидетелката И.а, заемано от тях обратно становище. Категорично по делото не се установяват доказателства за наличието на заявените нарушения от подалите искането, осъденият А. И. Г. и неговият защитник адвокат Х. П. Х., както и не са налице обективни данни да са извършвани такива, които да могат да бъдат извлечени от доказателствената маса приобщена по делото и да навеждат на извод за предубеденост от страна на свидетелите, или съдилищата. Твърдяното и претендирано поведение от полицейските служители Д. Д. П. и Х. П. П. е по скоро проява на защитна позиция у подсъдимия Г., отколкото направени от него изявления под формата на обяснения имащи висока степен на достоверност като гласно доказателствено средство. Следователно наведеното оплакване в тази насока е неоснователно. При извършената проверка се констатира, че изложените фактически обстоятелства в обвинителния акт напълно се подкрепят от събраните по делото доказателства, като не съществува никакво съмнение както в извършването на престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК, така и в извършването на деянието по чл. 343в, ал. 2 от НК, авторството на подсъдимия и осъден Г., както и за вината му. Въззивният съдебен състав в изпълнение на задълженията си законосъобразно, обосновано и детайлно е приел въз основа на събрания на досъдебното производство и съдебното такова развило се пред първия съд, доказателствен материал, че именно осъденият е управлявал лекия автомобил и е направил това след употреба на наркотично вещество - тетрахидроканабинол, установено с техническо средство „Drug Check“ 3000 STK 6, че при това той е неправоспособен водач, наказван за управление на МПС без свидетелство за правоуправление с Наказателно постановление № 20-0356-000042/21.02.2020 година, издадено от Началника на РУ на МВР гр.Тетевен, влязло в законна сила на 07.07.2020 година, като то е за управление на МПС без съответно свидетелство за управление. Тези факти са установени и от приложените на досъдебното производство справки в информационните масиви на МВР. Доказано е, че деянието е извършено на 27.01.2021 г. в едногодишния срок от наказването му по административен ред, тъй като НП е влязло в законна сила на 07.07.2020 г.. По този начин крайният резултат на доказателствения процес е обективиран по един ясен и несъмнен начин, така че волята на съда и неговото вътрешно убеждение е възможно да бъдат проследени както от страните в процеса, така и от настоящата инстанция. В мотивите към решението си Окръжният съд е дал отговор на въведените пред него възражения изцяло, който отговор покрива основния стандарт на чл. 339, ал. 2 от НПК. Този състав на Великотърновския апелативен съд намира, че постановеното от Окръжен съд гр. Ловеч решение отговаря на изискванията по чл. 339, ал. 2 от НПК, а мотивите според съдържанието им не съответстват на изискуемото в чл. 348, ал. 3, т. 1 и т. 2, във вр. с ал. 1, т. 2 от НПК касационно основание - липса на мотиви, наличието на което винаги налага отмяна на оспорения съдебен акт, включително и по реда на възобновяването. След служебна проверка Апелативният съд гр. Велико Търново констатира, че оплакванията на защитата и осъденото лице, че при разглеждане на делото от въззивната инстанция са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила визирани в чл. 348, ал. 3, т. 1 и т. 2, във вр. с ал. 1, т. 2 от НПК, отнасящи се до това, че решението под № 84/19.10.2022 г. по ВНОХД № 298/2022 г. на Окръжен съд гр. Ловеч не отговаря на изискванията на чл. 339, ал. 2 от НПК, изготвено е при отсъствието на мотиви и са допуснати нарушения на процесуалните правила, които са съществени и са довели до ограничаване процесуалните права на страните и правото на защита на подсъдимия Г., се явяват напълно неоснователни. При извършената проверка на оплакванията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, от настоящата инстанция такива нарушения не се констатират, поради което оплакването по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК е лишено от основание. В случая липсват допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на процесуалните правила, които да са останали незабелязани от въззивния съд.Последният в рамките на проведеното пред него съдебно производство и при постановяване на атакуваното решение също е съобразил дейността си с изискванията на процесуалния закон. В съответствие с правилата на чл. 13 и чл. 107, ал. 2 и ал. 3 от НПК са допуснати и събрани доказателствата, необходими за разкриването на обективната истина и изясняване на обстоятелствата по делото, влизащи в предмета на доказване по чл. 102 от НПК. Видно от мотивите на постановеното решение, вътрешното убеждение на въззивната инстанция относно приетите за установени фактически положения е формирано при стриктно спазване на правилата на чл. 14, ал. 1 и чл. 107, ал. 5 от НПК въз основа на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Въззивният съд в обхвата на правомощията си по чл. 314 от НПК е извършил цялостна проверка на правилността на присъдата и в съответствие с чл. 339, ал. 2 от НПК е обсъдил доводите, изложени в подкрепа на наведените оплаквания във въззивната жалба. Ето защо липсва порок при формиране на вътрешното убеждение на решаващата въззивна инстанция, като мотивите на решението удовлетворяват изискванията на процесуалния закон, поради което оплакванията за нарушения в този смисъл се явяват напълно неоснователни. Неоснователно се явява и оплакването за наличието на незачитане на презумпцията за невиновност, въведена с чл. 16 от НПК от страна на съда при разглеждане на делото както от първоинстанционния съдебен състав така и от въззивния такъв, който не е положил усилия да провери защитната теза на подсъдимия. Това пък според оплакването е довело до там, че съдът без основание не е кредитирал доказателствата изграждащи защитната теза и са в полза на подсъдимия като е мотивирал своето решение единствено посредством изброяване на различни процесуално - следствени действия, връзките между които са останали неясни и недоказани. Решението според защитата е бланкетно и не се подкрепя с конкретни доводи и с посочването на факти. В настоящия случай и при анализ на събраните писмени и гласни доказателства, не се установява нито съмнение, нито основание, което би могло да съставлява причина за съмнение за наличието на незачитане презумпцията за невиновност въведена с чл. 16 от НПК. Без наличието на такива конкретни обстоятелства, чрез които да се прояви такова незачитане от съдебния състав, не може да се презумира неправилно осъществяване на процесуалната му функция, а подобни факти не бяха представени и/или убедително посочени от осъденото лице и неговата защита. Настоящата инстанция проверява постановеното въззивно решение само по отношение на осъдения и повдигнатите претендирани от него основания, по чието искане е образувано извънредното производство. Това принципно положение е израз на контролно-отменителните правомощия на съда в производството по Глава XXXIII от НПК. В контекста на оплакването по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК са и доводите за допуснати нарушения в доказателствената дейност на решаващия въззивен съд. Неоснователно е наведеното оплакване, че при анализа на доказателствената съвкупност от същия са били коментирани превратно и възприети само показанията на свидетелите и служители н а полицейското управление Д. Д. П. и Х. П. П., както и на свидетелите П. В. П., В. С. Х. полицейски инспектор в „Пътен контрол” при РУП МВР гр. Тетевен и на Г. П. В. младши автоконтрольор в същото управление, съответно заключенията на вещото лице Д. М. М. от РУП МВР гр. Тетевен, а показанията на свидетелката С. М. И.а и тези на М. Ц. Ц., са били игнорирани и пренебрегнати неправилно. Напротив причините за поставянето под съмнение на последните показания е подробно и аргументирано обяснено в мотивите към актовете на първоинстанционния и въззивния съд, съответно разбиране възприето без забележки от проверяващата инстанция. С оглед изложените съображения, настоящият състав на Апелативния съд приема, че направеното искане за възобновяване на наказателното производство от осъдения А. И. Г. се явява неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение. Водим от изложените съображения и по аргумент от чл. 425 от НПК, Великотърновският апелативен съд