Решение № 683 от 17.2.2025 г. на Административен съд - Пазарджик по дело № 473/2024 г.
Административен съд - Пазарджик17.02.2025 г.докладчик Мария Хубчева
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. Д. Р., подадена срещу Заповед № 8121К-2313 от 13.03.2023 год. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 7 и чл. 108 от ЗДСл е прекратено служебното й правоотношение. ОСЪЖДА А. Д. Р., [ЕГН], гр. Пазарджик, [улица], ет. 3, ап. 5, да заплати на Министерство на вътрешните работи, да заплати на сумата от 700, 00 лева, представляващи сторените съдебно – деловодни разноски за три съдебни инстанции. Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. Преписи от решението да се връчат на страните. Съдия:
Мотиви
Производството е по реда на чл. 226 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДСл), във вр. чл. 121, ал. 1, т. 1 от ЗДСл, вр. 107, ал. 1, т. 5 от същия. Образувано е в изпълнение на Решение № 4842 от 17.04.2024 година постановено по адм. дело № 2440 от 2024 год. година по описа на Върховния административен съд, второ отделение, с което е отменено Решение № 812 от 21.12.2023 год. постановено по адм. дело № 356 от 2023 година по описа на Административен съд – Пазарджик, в частта му, с която е отменена Заповед № 8121К-2313 от 13.03.2023 год. на министъра на вътрешните работи и Министерство на вътрешните работи и е осъдено да заплати на А. Д. Р. сумата от 1 400, 00 лева, представляваща направените по делото разноски и делото е върнато за ново разглеждане, в отменената му част, за ново разглеждане, от друг съдебен състав на същия съд. В съдебния акт са дадени задължителни указания на първостепенния съд при новото разглеждане на делото да се обсъдят всички събрани по делото доказателства и въз основа на тяхната съвкупна преценка да се направят крайните изводи за законосъобразност на оспорения административен акт на всички, посочени в чл. 146 от АПК основания, като изложи съображения в подкрепа на направените заключения. При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по претенцията за присъждане на разноските, сторени пред касационната инстанция. Предмет на оспорване, по жалба на А. Д. Р., чрез адв. Б., е Заповед № 8121К-2313 от 13.03.2023 год., издадена от министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 7 и чл. 108 от ЗДСл е прекратено служебното й правоотношение като държавен служител по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. В открито съдебно заседание жалбоподателката, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата си с дови за нейната незаконосъобразност. Отбелязва, че е издадена в нарушение на чл. 10, ал. 2 от АПК. Моли се за отмяната й и присъждане на разноски, предвид осъществената процесуална защита по чл. 38, ал. 1от Закона за адвокатурата (ЗАдв.). Представя писмени бележки. Ответникът – министърът на вътрешните работи, чрез главен юрисконсулт С., оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й по подробно изложени доводи. Моли за присъждане на разноски, с оглед списък по чл. 80 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК (л. 38 от делото). Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните доказателства по делото, приема за установено от фактическа страна следното: На 16.05.2016 год. между А. Д. Р. и ЕТ „Стив - Соня Кръстева“ е сключен трудов договор № 004, с който същата била назначена на длъжността „юрисконсулт“, като със Заповед № 001 от 17.09.2018 год. трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ. Със Заповед № 304 от 10.08.2020 год. на Заместник - кмета на Община Пазарджик оспорващата е назначена на длъжността „юрисконсулт“. Служебното й правоотношение е прекратено, считано от 01.11.2021 год. със Заповед № 29.10.2021 год. Със Заповед № 8121К-11321 от 28.10.2021 год., на основание чл. 9 и чл. 10д, ал. 4 от ЗДСл, и след проведен конкурс за длъжността, обявен със Заповед № 8121К-8726 от 09.07.2021 год. министърът на вътрешните работа назначил е назначил Р. на длъжността държавен служител на длъжността началник на сектор „Координация, административно и правно обслужване и човешки ресурси“ към отдел „Административен“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пазарджик (ОД на МВР – Пазарджик), наименование на длъжностно ниво по Класификатор на длъжностите в администрацията – ръководно ниво 8, с ранг трети - младши. Във връзка със заемане на длъжността лицето е представило декларация по чл. 17, ал. 3, т. 1 от НПКПМДСл, копия от документи за придобитата образователно-квалификационна степен, диплома за висше образование на образователно-квалификационна степен „Магистър“ от специалност „Право“, с професионална квалификация „Юрист“, с продължителност на обучението – 11 семестъра рег. № 8-1846 от 29.11.2013 год., издадена от Варненски свободен университет „Черноризец Храбър“. Приложени са и копие от документи, удостоверяващи продължителността на професионалния опит: копие от трудова книжка Сер. Л № 106889, с придобит трудов стаж в периода от 17.05.2016 год. до 17.09.2018 год., на длъжност „юрисконсулт“ в ЕТ „Стив - Соня Кръстева“, където прекратяването на трудовото правоотношение е оформено с прослужено време за периода от 02 години, 04 месеца и 0 дни. От Община Пазарджик трудовата книжка на Райова е оформена с продължителност 01 година, 02 месеца и 19 дни от Община Пазарджик и V младши ранг, за периода от 10.08.2020 год. и към момента на подаване на заявлението за участие в обявения конкурс, служебното й правоотношение с Община Пазарджик на длъжност „юрисконсулт“ е прекратено считано от 01.11.2021 год. Със Заповед № 8121К-5429 от 20.06.2022 год. е преназначена на длъжността Началник на сектор „Координация, административно и правно обслужване и човешки ресурси“ при ОД на МВР-Пазарджик. Оспорената заповед е издадена въз основа на докладни записки рег. №№ 312р-4474 от 20.02.2023 год. и 312р-5027 от 27.02.2023 год. от Директора на ОД на МВР-Пазарджик, адресирани до министъра на вътрешните работи. В Заповед № 8121К-5429 от 20.06.2022 год. е посочено, че към писменото заявление за участие в конкурса по образец, съгласно Приложение № 3 към чл. 17, ал. 2 от Наредба за провеждане на конкурсите и подбора при мобилност на държавни служители (НПКПМДСл), подадено няма описано и приложено Удостоверение за юридическа правоспособност от страна на Р.. След извършена проверка от Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик по спазване на трудовото законодателство и здравословни и безопасни условия на труд, е констатирано, че относно притежавания професионален опит за длъжността „юрисконсулт“ по трудово правоотношение с ЕТ „Стив – Соня Кръстева“ в периода м. май 2016 год. – м. септември 2018 год. служителката е престирала труд дни в периода 17-25.05.2016 год. – начислени и изплатени. Според представената длъжностна характеристика от 16.05.2016 год. за длъжността „юрисконсулт“, Раздел III - Организационни връзки и взаимоотношения - т.2 „Осъществява контакти с ръководители и специалисти от други фирми, организации и органите на изпълнителната и съдебната власт по правни въпроси“. Предвид факта, че лицето не притежава удостоверение за юридическа правоспособност, няма как да изпълни в пълен обем задълженията си по възникналото трудово правоотношение. В отчетните форми от 26.05.2016 год. до 29.10.2017 год. е отразено отпуск по болест, а от 30.10.2017 год. до прекратяването на трудовото правоотношение - „отпуск по майчинство“. Въз основа на това е прието, че жалбоподателата към момента на встъпването й в длъжност и към настоящия момент, не притежава необходимия професионален опит за заемане на ръководната длъжност Началник на сектор „Координация, административно и правно обслужване и човешки ресурси“ при Областна дирекция на МВР – Пазарджик. В докладна записка № 312р-5027 от 27.02.2023 год. е посочено, че при назначаването на А. Р., на заеманата длъжност, е нарушена разпоредбата на чл.7, ал. 1, т. 6 от ЗДСл - не отговаря на изискванията за ранг и минимален професионален опит за заемане и изпълнение на длъжността Началник на сектор към ОД на МВР - Пазарджик – 3 години или минимален ранг 3-младши. Към подаденото писмено заявление за участие в конкурса по образец, съгласно Приложение № 3 към чл. 17, ал. 2 от НПКПМДСл, не е описано и приложено Удостоверение за юридическа правоспособност. При направено запитване до Министерство на правосъдието е установено, че на жалбоподателката не е издавано удостоверение за правоспособност и да притежава такова. Съгласно длъжността й характеристика една от основните й области на дейност е „Осъществяване на процесуално представителство“. В докладните записки, изготвени от Директора на ОД на МВР - Пазарджик е посочено, че Р. не притежава знания, умения и компетентности за изпълнение на задълженията й по длъжностна характеристика рег. № 312р – 11889 от 26.06.2020 год. за длъжността началник на сектор „КАПОЧР“, не познава естеството на служебните си задължения, дейността на подчинението й служители, структурата на администрацията и изискванията на нормативните актове, относими към дейността й, като с ежедневните си действия и писмени разпореждания затруднява работата на служителите от сектор „КАПОЧР“. На следващо място е отчетено обстоятелството, че към момента на назначаването й на длъжността Началник на сектор към ОД на МВР – Пазарджик Р. няма нито един ден професионален опит на ръководна длъжност, с оглед чл. 5 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията. Извършено е изчисление, че служителката е назначена на тази позиция в ОД на МВР – Пазарджик на 01.11.2021 год. и след приспадане на месеците, в които е била в отпуск по болест, към 27.02.2023 год. професионалният й опит е с приблизителна продължителност 10 месеца. Професионалният й опит при едноличния търговец е в размер на 5 работни дни, а в общината – 01 година, 02 месеца и 19 дни, но предвид липсата на удостоверение за правоспособност е отбелязано, че това време не може да се зачита като професионален опит за заеманата длъжност „юрисконсулт“ в Община Пазарджик. Направен е извод, че Р. не само към момента на назначаването й, а и към момента на издаване на докладната записка – 27.02.2023 год., не притежава изискуемия от закона 3-тригодишен минимален професионален опит – не само на ръководна позиция, но и професионален опит въобще. Не притежава необходимия минимален ранг за заемане на длъжността в ОД на МВР – Пазарджик – трети младши, тъй като е с определен пети младши ранг. С тази докладна записка Директорът на ОД на МВР – Пазарджик е предложил на министъра на вътрешните работи незабавно да бъде прекратено служебното правоотношение на А. Д. Р. за длъжността Началник на сектор „Координация, административно и правно обслужване“ при ОД на МВР – Пазарджик, без предизвестие, на осн. чл. 107, ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 6 от ЗДСл. С разпореждания от 24.03.2023 год., 26.04.2023 год. и 15.05.2023 год. НОИ е отказал изплащане на парично обезщетение за временна нетрудоспособност, поради общо заболяване и на парично обезщетение поради общо заболяване на оспорващата. Видно от заключенията на съдебно-счетоводните експертизи, приети и неоспорени по адм. дело № 356 от 2023 год. по описа на Административен съд – Пазарджик, е установено, че ако се признае уволнението за незаконно, на основание чл. 104, ал.1 от ЗДСл на жалбоподателката се дължи обезщетение в размер на 13 026, 00 лева, за период от 6 месеца, ведно със законната лихва. Действително отработените дни по сключения с ЕТ „Стив-Соня Кръстева“ са 9 календарни дни, или 5 работни, общ трудов стаж, съгласно отразеното в трудовата книжка – 2 год., 4 м. и 0 дни. В Община Пазарджик действително отработените дни са 1 год., 2 м. и 12 дни, с общ трудов стаж 1 год., 2 м. и 19 дни (вкл. 5 работни дни отпуск по болест). В ОД на МВР – Пазарджик Р. има общ стаж 1 год., 4 м. и 15 дни, като в този период е била в отпуск поради временна нетрудоспособност 4 м. и 22 календарни дни, като действително отработените дни възлизат на 11 м. и 23 календарни дни. Към датата на прекратяване на служебното правоотношение с ОД на МВР - Пазарджик същата има действително отработени 2 год. 2 м. и 12 календарни дни, включително платен годишен отпуск. По делото е представена цялата административна преписка от страна на ответника, част от които не са изрично описани в тази част на съдебния акт, тъй като не са оспорени по делото и са неотносими към предмета на спора в настоящото производство. При повторното разглеждане на делото са представени доказателства, касаещи компетентността издателя на оспорената заповед. Представени са и справка от 19.07.2023 год. и Заповед № 8121К – 4131 от 04.05.2023 год. По искане на жалбоподателката съдът е издал съдебно удостоверение, въз основа на което е представено писмо от 18.11.2024 год. от прокурор З. И. при Районна прокуратура – Пазарджик. От него се установява, че е образувана прокурорска преписка № 1110 от 2023 год. по описа на Районна прокуратура – Пазарджик по повод изпратени по компетентност материали, съдържащи се в пр. пр. № 490 от 2023 год. на ОП – Пазарджик, по повод получен сигнал от Директор на ОД на МВР – Пазарджик относно извършено невярно деклариране на реално положен трудов стаж от А. Р. при кандидатстването й в конкурс за длъжността Началник сектор „КАПОЧР“ в ОД на МВР – Пазарджик. На осн. чл. 145, ал. 1, т. 3 от Закона за съдебната власт е възложена проверка на ОД на МВР – Пазарджик, като е установено, че А. Р. е била юрисконсулт в Община Пазарджик, без да притежава документ за юридическа правоспособност. В заключение е посочено, че към настоящия момент досъдебното производство не е приключило и няма краен прокурорски акт, поради което такъв не може да бъде предоставен на съда. При така установените факти, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, съгласно чл. 121, ал. 1 от ЗДСл, депозирана в преклузивния 14-дневен срок, от процесуално легитимирано с правен интерес лице. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните: Съгласно чл. 108, ал. 1 от ЗДСл служебното правоотношение се прекратява от органа по назначаването с административен акт, който се издава в писмена форма и трябва да съдържа правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба. Оспорената заповед е издадена от министъра на вътрешните работи и по реда на ЗДСл съдът приема, че е издадена от компетентен орган, с оглед нормата на чл. 108 от ЗДСл – от органа по назначаването. Също така по делото са представени заповеди, установяващи персоналната компетентност на административния орган, издал процесната (от л. 44-л. 48 от настоящото дело). Атакуваната заповед съдържа правното основание за прекратяване на служебното правоотношение, е издадена в писмена форма, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба. В същата е посочено правното основание за прекратяване на служебното правоотношение, а именно чл. 107, ал. 1, т. 7 от ЗДСл – държавният служител е назначен при неспазване на условията по чл. 7, ал. 1, т. 6 от ЗДСл и нарушението е съществувало към момента на назначаване на държавния служител, не е отговарял на минималните изисквания за ранг или професионален опит и нарушението съществува и към момента на прекратяване на правоотношението, считано от датата на връчване на заповедта – 15.03.2023 год. В заповедта не е изрично посочено размерът на професионалния опит и други обстоятелства, но това не представлява нарушение на изискванията на формата, доколкото, за разлика от чл. 59, ал. 2 от АПК, чл. 108, ал. 1 от ЗДСл не изисква в заповедта за прекратяване на служебното правоотношение да се посочват фактически основания. Изключение е предвидено само досежно хипотезата на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, която не е относима към разглеждания случай. Следва да се посочи, че в административната преписка, включително и в докладни записки рег. №№ 312р-4474 от 20.02.2023 год. и 312р-5027 от 27.02.2023 год., се съдържат всички относими обстоятелства относно разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 6 от ЗДСл. Видно от представената административна преписка се установява, че прекратяването на служебното правоотношение на А. Д. Р. се е наложило след констатиране на данни от страна на Директора на ОД на МВР – Пазарджик за непритежаване знания, умения и компетентности да изпълнява служебните й задължения за заеманата от нея длъжност Началник сектор „КАПОЧР“ в ОД на МВР – Пазарджик, за която длъжност е издадена длъжностна характеристика от 26.06.2020 год. Налице е изискване за минимален професионален опит от 3 години или минимален ранг 3-младши. Към подаване на заявлението й за участие конкурса за посочената длъжност не е приложено удостоверение за юридическа правоспособност. Изложеното е мотивирало ответника да издаде процесната заповед. В т. 216а от Класификатора на длъжностите в администрацията, за заемане на длъжността Началник на сектор в структури по чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗМВР с район на действие извън територията на гр. София и териториални звена на структурите на МВР с район на действие извън територията на гр. София, каквато структура е ОД на МВР – Пазарджик минималните изисквания за заемането й са: образователна степен – бакалавър, ранг – младши и професионален опит – 3 години. От данните, съдържащи се в административната преписка се установява, че при подаване на документите за участие в конкурса за посочената длъжност, както и при заемането й, Р. притежава нужната образователна степен – магистър, но по отношение на изискванията за ранг и опит – не са изпълнени. В докладна записка № 312р-5027 от 27.02.2023 год. и в приложените документи, част от административната преписка органът е изчислил, че служителката е назначена на ръководната позиция в ОД на МВР – Пазарджик на 01.11.2021 год. и след приспадане на месеците, в които е била в отпуск по болест, към 27.02.2023 год. професионалният й опит е с приблизителна продължителност 10 месеца. Професионалният й опит при едноличния търговец е в размер на 5 работни дни, а в общината – 01 година, 02 месеца и 19 дни. Тези данни са потвърдени и от заключението на приетите по делото съдебно – счетоводни експертизи, които доказват тезата на ответника, че при назначаване на лицето не е имало изискуемите 3-години трудов стаж за заемане на позицията. След прибавяне на времето, през което оспорващата е престирала труд в ОД на МВР – Пазарджик - 11 месеца и 23 календарни дни, действително отработеното време и при тримата работодатели е 2 години, 2 месеца и 12 дни. Този период от време е значително по-малък, както при заемане на длъжността, така и при прекратяване на правоотношението и не отговаря на последното изискване от т. 216а от Класификатора за длъжностите в администрацията – лицето да има 3 години професионален опит. Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 6 от ЗДСл, за държавен служител може да бъде назначено лице, което отговаря на минималните изисквания за степен на завършено образование и ранг или професионален опит, както и на специфичните изисквания, предвидени в нормативни актове за заемане на съответната длъжност. Съгласно чл. 2, ал. 2, ал. 3 и ал. 5 от Наредба за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията (НПКДА), приета с чл. 2 от ПМС № 129 от 26.06.2012 год., обн. в ДВ бр. 47 от 29.06.2012 год., в сила от 01.07.2012 год., минималният професионален опит, необходим за заемане на длъжността, включва времето, през което служителят е извършвал дейност в област или области, които са свързани с функциите, определени в длъжностната характеристика за съответната длъжност (ал. 2). Професионалният опит се доказва с официални документи за: трудов стаж, служебен стаж, осигурителен стаж (ал. 3). Професионалният опит за специфични длъжности, посочени в Класификатора на длъжностите в администрацията (КДА), се преценява с оглед функциите на длъжността, определени с нормативен акт (ал. 5). Предвид изложеното, съдът приема, че след като жалбоподателката няма изискуемия 3-годишен опит, не се доказва, че притежава и професионален такъв, придобит от длъжността „юрисконсулт“ в Община Пазарджик и при едноличния търговец. Легалната дефиниция на „професионален опит“ е даден в чл. 2, ал. 2 от НПКДА и той е необходим за заемане на определена длъжност. Свързан е с дейността, която лицето е извършвало в определена област и от него може да се направи заключение за придобития опит в определена сфера при полагане на труд. В случая, оспорващата не е представила удостоверение за придобита юридическа правоспособност пред министъра на вътрешните работи. Последният е направил запитване по Министерство на правосъдието дали Р. има издадено удостоверение за правоспособност. От представения по делото отговор се установява, че за това лице не е издаван такъв документ. От описанието на функциите на длъжността Началник на сектор „Координация, административно и правно обслужване и човешки ресурси“ към отдел „Административен“ при Областна дирекция на МВР – Пазарджик, видно от общодостъпния интернет сайт на Министерство на вътрешните работи се установява, че лицето, заемащо тази длъжност следва да: организира, ръководи, контролира и координира дейността на сектора; изготвя планове и отчети за дейността на сектора; организира събирането, систематизирането и обобщаването на информация от компетентността на ОД на МВР – Пазарджик; организира, координира и участва в изготвянето на проекти на административни актове и други документи за организиране и оптимизиране дейността на дирекцията; координира дейността по осъществяване процесуално представителство на дирекцията и на директора на ОД на МВР – Пазарджик по граждански, административни и наказателни дела пред юрисдикции, Прокуратура на РБ, следствие, както и пред органите на централната и местната администрация; участва в дейността на работни групи и комисии; организира и координира изпълнението на задачи, свързани с изготвянето на обобщени становища и отговори по документи от името на ръководството на ОД на МВР – Пазарджик до други структури на МВР, органите на местна власт, юридически лица и граждани и други се установява, че при кандидатстване за тази длъжност лицето следва да отговаря на изискванията за професионално направление, съгласно ПМС № 125 от 24.06.2002 год. Жалбоподателката е представила диплома за завършено висше образование специалност „Право“ и съгласно чл. 294 от ЗСВ е прието, че завършилите висше образование по специалността „Право“ придобиват юридическа правоспособност след 6-месечен стаж като стажант-юристи и полагане на изпит, а според чл. 300, ал. 2 ЗСВ - на проверка с изпита за придобиване на юридическа правоспособност, подлежат придобитите по време на стажа практически знания и умения, включително способността да се анализират фактите с правно значение и приложимото право, както и познанията по професионална юридическа етика. Съгласно чл. 16 от Наредба № 1/19 год., целта на професионалния стаж е стажант-юристите да придобият практически знания и умения в конкретно избраната област на правото, като задължително участват в изготвянето на проекти на актове и документи, свързани с предмета на дейност на съответната професия, без значение дали същата е свързана с осъществяване на процесуално представителство пред органи на съдебната власт или не. Само след ефективно проведен стаж и успешно положен изпит за придобиване на юридическа право-способност (по арг. на чл. 33 Наредба № 1/19 год.) се издава удостоверение от министъра на правосъдието за придобита юридическа правоспособност, а лицата придобили юридическа правоспособност се вписват в публичен регистър. Удостоверението за юридическа правоспособност е необходимо за упражняване на всяка професия, за която се изисква юридическо образование. След като Р. е кандидатствала за длъжността със специалност „Право“, то е следвало да представи и удостоверение за придобита юридическа правоспособност. Въз основа на него положеният стаж на длъжността, за която се изисква правно образование, може да се отчете като юридически стаж и да упражнява юридическа професия. Въз основа на тези мотиви може да се направи извод, че след като жалбоподателката не притежава удостоверение за юридическа правоспособност, то органът правилно е приел, че за нея не е налице професионален опит по чл. 2 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията. Независимо, че по делото, от страна на ответната страна не е представена длъжностна характеристика за длъжността, заемана от Р., то това не може да се приеме за липса на доказателства. С длъжностната характеристика може да се допълнят изискванията, нужни за заемане на определена длъжност, но не могат да са в степен, несъответстваща на описанието на длъжността. В интернет сайта на МВР също така е общодостъпно обявлението за конкурса за заемане на процесната длъжност, посочено в извлечение от протокол № 312р-17086 от 20.08.2021 год. (л.18-л. 20 от делото). С оглед приобщения доказателствен материал по делото правилно административният орган е съобразил, че преценката дали лицето притежава професионален опит не се прави само по критерий образователна степен и заемани длъжности, а и в коя сфера е полагало труд, респективно дали е придобило практически и професионални знания, които да му послужат при упражняване на длъжността, за заемане на която се изисква освен професионален опит от 3 години и професионален опит в направлението, позволяващо заемане на длъжността, а именно специалност „Право“. Предвид изложеното, с оспорената заповед ответната страна правилно е прекратила служебното правоотношение с Р. от заеманата длъжност при осъществяване хипотезата на чл. 107, ал. 1, т. 7 от ЗДСл при условията на чл. 7, ал. 1, т. 6 от същия. Налага се извод за правилно приложение на материалния закон, тъй като соченото основание за прекратяване на служебното правоотношение с Р. е налице. Както към момента на заемане на длъжността, така и към датата на издаване на обжалваната заповед не е отговаряла на минималните изисквания за ранг или професионален опит. На следващо място се констатира, че заповедта не е издадена при нарушение на административнопроизовдствените правила, както и на принципа за съразмерност, регламентиран в чл. 6, ал. 1 от АПК, според който административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо и може да се открие мотив за дискриминация основана на лично положение; нарушен е и принципът за равно третиране, регламентиран в чл. 8, ал. 2 от АПК, според който при еднакви условия, сходните случаи се третират еднакво, както и принципът за самостоятелност на административния орган, разписан в нормата на чл. 10, ал. 1 от АПК, според който административният орган осъществява производството самостоятелно. С ал. 2 на чл. 10 от АПК е предвидено, че не може да участва в производството длъжностно лице, което е заинтересовано от изхода му или има с някои от заинтересованите лица отношения, пораждащи основателни съмнения в неговото безпристрастие. В тези случаи по свой почин или по искане на някой от заинтересованите то може да бъде отведено. Във връзка с правилното приложение на чл. 10, ал. 2 от АПК Върховният административен съд е посочил, че при първоначалното разглеждане на спора не са събрани доказателства, установяващи, че Директорът на ОД на МВР – Пазарджик е заинтересовано лице и има с някои от заинтересованите лица отношения, пораждащи основателни съмнения за неговата безпристрастност. В тази насока от настоящия съдебен състав следва да се направят следите изводи: Издател на оспорената заповед е министърът на вътрешните работи, а направеното предложение за прекратяване служебното правоотношение на Р. е от Директора на ОД на МВР – Пазарджик. Оспорващият не успя да докаже, че Директорът на ОД на МВР – Пазарджик е заинтересован от изхода на спора. От представените докладни записки на Директора на ОД на МВР – Пазарджик не може да се направи извод, че той е използвал служебните си правомощия за превратно упражняване на власт и лично отношение към жалбоподателката. Тези обстоятелства се установяват от приложените пред настоящата съдебна инстанция справка от 19.07.2023 год. и Заповед № 8121К – 4131 от 04.05.2023 год. От тях се установява, че жалбоподателката е сезирала министъра на вътрешните работи с твърдения, че е била злепоставяна и унижавана от директора й, но при извършена, с нарочна заповед, проверка, касаеща служебните отношенията между Р. и Директора на ОД на МВР – Пазарджик, не са установени данни за налагане дисциплинарно наказание на старши комисар И. З. – Директор на ОД на МВР – Пазарджик, предвид извършената по реда на чл. 205, ал. 2 от ЗМВР проверка в Областна дирекция на МВР. Представеното в хода на съдебното производство съдебно удостоверение, доказващо образуването на прокурорска преписка № 1110 от 2023 год. по описа на Районна прокуратура – Пазарджик по повод изпратени по компетентност материали, съдържащи се в пр. пр. № 490 от 2023 год. на ОП – Пазарджик, по повод получен сигнал от Директор на ОД на МВР – Пазарджик също не доказва, че по отношение на Р. са налице признаци на заинтересованост от страна на Директора на ОД на МВР – Пазарджик. Извършено е сезиране на прокуратурата за разследване случая на оспорващата във връзка с непритежаването й на удостоверение за юридическа способност и респективно дали отговаря на специфичните изисквания за заемане на длъжността „юрисконсулт“ в Община Пазарджик. От събрания доказателствен материал не се установи, че е налице нарушение на чл. 10, ал. 2 от АПК, водещо до сочената отмяна на процесната заповед от жалбоподателката. С оглед изхода на спора, и своевременно направеното искане в тази насока от страна на процесуалния представител на ответника съдът следва да присъди в полза на МВР сторените разноски, с оглед списък по чл. 80 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК (л. 38 от делото). Следват се за юрисконсултско възнаграждение за три съдебни инстанции, в размер на 300, 00 лева, съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПрП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и заплатен депозит за изготвяне на допълнителна съдебно – счетоводна експертиза при първоначалното разглеждане на спора – 400, 00 лева, всичко възлизащо в размер на 700, 00 лева. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът,
Цитирани разпоредби
41- чл. 7, ал. 1, т. 6
- чл. 107, ал. 1, т. 7
- чл. 17, ал. 2
- чл. 10, ал. 1 АПК
- чл. 10, ал. 2 АПК
- чл. 10 АПК
- чл. 144 АПК
- чл. 146 АПК
- чл. 172, ал. 2 АПК
- чл. 59, ал. 2 АПК
- чл. 6, ал. 1 АПК
- чл. 8, ал. 2 АПК
- чл. 80 ГПК
- чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР
- чл. 205, ал. 2 ЗМВР
- чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗМВР
- чл. 294 ЗСВ
- чл. 300, ал. 2 ЗСВ
- чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ
- чл. 2, ал. 2 НПКДА
- чл. 2 ПМС
- чл. 10, ал. 4
- чл. 104, ал. 1
- чл. 107, ал. 1, т. 5
- чл. 108
- чл. 108, ал. 1
- чл. 121, ал. 1, т. 1
- чл. 121, ал. 1
- чл. 124
- чл. 145, ал. 1, т. 3
- чл. 16
- чл. 17, ал. 3, т. 1
- чл. 2
- чл. 2, ал. 2
- чл. 226
- чл. 24
- чл. 33
- чл. 37, ал. 1
- чл. 38, ал. 1
- чл. 5
- чл. 9