Решение № 10 от 13.1.2026 г. на Окръжен съд - Габрово по дело № 197/2024 г.

Производството е образувано по искова молба, подадена Национален Военен Университет „В. Левски“- гр. Велико Търново против С. В. Г. от гр. Габрово с искане за признаване на установено, че има вземане за сумата 58 277,42 лева, намалена на 52 949,81 лева /с.з. на 11.12.2025г./- на договорно основание, представляваща разходи за издръжка и обучение, за периода на обучение, съгласно договор за военна служба № 124/23.08.2020г., изчислени съгласно Наредба № Н-11/29.10.2020г. на Министъра на отбраната на РБ, ведно с лихвата от постъпване на заявлението в съда- 19.10.2023г. и за сумата 1 165,55 лева разноски в заповедното производство, за което вземане в производството по ч. гр. д. № 1596/2023г. по описа на РС- Габрово е издадена Заповед № 705/20.10.2023г. по чл.417 ГПК. В исковата молба се излага, че между ответника С. В. Г. и Министерството на отбраната, чрез началника на НВУ „В. Левски" в качеството на упълномощено лице, съгласно заповед на министъра на отбраната № ОХ- 669/05.08.2021г., е сключен Договор за военна служба № 124/23/08.08.2020г. Със заповед № РД-06-75/27.02.2023г. на началника на НВУ „В. Левски" този договор е прекратен поради незавършване на обучението за придобиване на военна квалификация, считано от 01.03.2023г. и С. Г. е отчислен от списъчния състав. Сочи се, че съгласно чл. 260 ал. 2 ЗОВСРБ ответникът дължи възстановяване на разходите за издръжка и обучение за периода 23.08.2020г.- 28.02.2023г., съгласно приложената финансова справка, а съгласно чл. 18 от сключения Договор при прекратяване на същия, курсантът възстановява разходите за издръжка и обучение на НВУ „В. Левски". За размера на задължението по неизпълнението на договора за военна служба № 124/23/08.08.2020г. училището изготвило документ- Финансова справка с peг. № 891/23.02.2023г. и изпратило на ответника покана за доброволно изпълнение с peг. № 940/27.02.2023г. за изплащане на дължимите суми за издръжка и обучение до 31.03.2023г. В посочения срок за доброволно изпълнение ответникът не заплатил дължимите суми. Пред РС- Габрово било проведено производство по реда на чл. 417 от ГПК- ч.гр.д.№1596/2023г., издаден изпълнителен лист № 546/23.10.2023г. и заповед № 705/20.10.2023г. за незабавно изпълнение срещу С. В. Г. за сумата от 58 277,42 лв., ведно със законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда 19.10.2023г. до изплащане на вземането и сумата от 1 165,55 лв.- разноски за заплатена държавна такса. Въз основа на издадения изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение било образувано изпълнително дело № 20244210400006 по описа на ДСИ при Районен съд- Габрово, по което дължимите суми са събрани изцяло и с разпореждане от 15.02.2024г. на ДСИ делото е приключено на основание чл. 433, ал. 2 от ГПК. Поради подадено възражение от длъжника по чл. 414 ГПК, заявителят предявява настоящият иск. В исковата молба се излагат и съображения, че претендираната сума се дължи на осн. чл. 260 ал.2 ЗОВСРБ /отм. ДВ бр. 2/2024г. в сила от 05.01.2024г./, изчислена съобразно Наредба № Н-11 от 29.10.2020г. (обн., ДВ, бр. 96 от 10.11.2020г. в сила от 10.11.2020г.). Сочи се, че НВУ „В. Левски" се явява надлежна страна, имаща правен интерес да предяви настоящия иск, въпреки че договорът за военна служба е сключен с Министерството на отбраната, а началникът на НВУ „В. Левски" е подписал съшия в качеството си на упълномощено лице, тъй като училището е самостоятелно ЮЛ /чл.6 ЗВО/, което за изпълнение на своята дейност съставя, изпълнява и отчита бюджет, като основен елемент от него са трансферите от държавния бюджет (чл. 90, ал. 1 от ЗВО, чл. 90, ал. 3, т. 1 от ЗВО). Съгласно чл. 260, ал. 2 ЗОВСРБ (отм. ДВ бр. 2 от 2024 г., в сила от 5.01.2024г.), който е специален закон, курсантите, отстранени от обучение по реда, определен с правилниците на висшите военни училища, или напуснали по собствено желание по време на обучението, възстановяват разходите за издръжка и обучение за периода, в който са били обучавани. Въпросните разходи били извършени от висшето военно училище, от неговия самостоятелен бюджет, делегиран именно за извършване на това обучение. Поради това обезщетяването на тези разходи следвало да бъде извършено по посоченият в чл. 260 ал.2 ЗОВСРБ ред в полза на юридическото лице, което ги е извършило, за да бъде възстановен неговия имуществен патримониум. Сочи се още, че: липсва законова забрана по силата на договор, сключен между две страни, да възникне вземане в полза на трето лица (арг. от чл. 22 от ЗЗД); посочената клауза не противоречи на закона, доколкото липсва разпоредба в обратен смисъл - ЗОВС, ППЗОВС и Правилникът за устройството и дейността на НВУ „В. Левски" не предвиждат изрично на кое лице да се възстановяват разходите по чл. 260, ал. 2 от ЗОВС. Поради това следвало да се приеме, че издадената финансова справка с peг. № 891/23.02.2023г. удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника С. В. Г. в полза на заявителя НВУ „В. Левски". Цитира се определение№2047/25.10.2019г. по ч.гр.д. № 1606/2019г. на ОС- Бургас. Претендирано е предявеният установителен иск да се уважи и да се присъдят направените по делото разноски. В отговора на исковата молба ответникът не оспорва, че дължи възстановяване на разходите за издръжка и обучение за съответният период. Оспорва подробно справката за задължението и размера му, как е изчислено и сочи, че сключеният договор е с Министъра на отбраната. ОС- Габрово, като взе предвид доказателствата по делото и обсъди становищата на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Въпреки непрецизният петитум в исковата молба е видно, че е предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК вр. чл. 260 ал.2 ЗОВСРБ /отм. ДВ, бр. 2 от 2024г., в сила от 5.01.2024г./ от НВУ „В. Левски“- Велико Търново, срещу С. В. Г. от гр. Габрово, за приемане на установено по отношение на ответника, че има вземане в размер на сумата от 58 277,42 лева, намалена на 52 949,81 лева /с.з. на 11.12.2025г./, представляваща разходи за издръжка и обучение, за периода на обучение, съгласно договор за военна служба № 124/23.08.2020г., ведно с лихвата от постъпване на заявлението в съда- 19.10.2023г. и за сумата 1 165,55 лева разноски в заповедното производство, за което вземане в производството по ч. гр. д. № 1596/2023г. по описа на РС- Габрово е издадена Заповед № 705/20.10.2023г. по чл.417 ГПК. Безспорно по делото е установено, че на 23.08.2020г. между С. В. Г. от гр. Габрово- ответник по настоящото дело и Министъра на отбраната на РБ, представляван от началника на НВУ „В. Левски“, е сключен договор за военна служба № 124/ 23.08.2020г. /л.5 от делото/, имащ за предмет уреждане на отношенията между страните във връзка с обучение на курсанта във висшето военно училище, на осн. чл. 142 ал.2 ЗОВСРБ за подготовка за изпълнение на военна служба като професия и последващо изпълнение на военната служба. В чл.2 от договорът е посочен срока, за който е сключен. В чл. 16 от договора е предвидено, че същият се прекратява от Министъра на отбраната или оправомощено от него длъжностно лице по време на обучението при посочените три хипотези, една от които е напускане на училището по собствено желание, като при прекратяването курсантът се отписва със заповед на началника на училището. В чл. 18 от договора е посочено, че при напускане на училището по собствено желание курсантът възстановява разходите за издръжка и обучение в периода, в който е бил обучаван, размерът на които се изчислява по реда и начина определени в акта на министъра на отбраната по чл. 260 ал.4 ЗОВСРБ, като ако разходите не се възстановят доброволно, същите се събират по реда на ГПК, въз основа извлечение от счетоводните книги на училището или документ, установяващ размера на вземането, издаден по реда на акта на министъра на отбраната по чл. 260 ал.4 ЗОВСРБ. Със Заповед от 27.02.2023г. на началника на НВУ „В. Левски“ е заповядано отписване от обучение, прекратяване на договора за военна служба и отчисляване от списъчния състав на курсант- сержант С. В. Г., специалност „Организация и управление на военни формирования на тактическо ниво", специализация „Зенитно-ракетни войски", III курс, поради незавършване на обучението за придобиване на военна квалификация, считано от 01.03.2023 година. На ответника е изпратена покана за доброволно изпълнение рег. №940/27.02.2023г., с възможност и срок до 31.03.2023г. да заплати сумата от 58 277,42 лева, на осн. чл.260 ал.2 ЗОВСРБ и чл. 3 от Правилника на училището. По делото е приложена финансова справка, утвърдена от началника на НВУ „В. Левски“, за размера на сумата за издръжка на обучението на курсант С. В. Г., за периода 23.08.2020г.- 28.02.2023г. /три курса/. От заключението, представено по допуснатата при разглеждане на делото експертиза, се установява, че размерът на направените разходи за издръжка, обучение и квалификация за процесният период възлиза на сумата 52 949,81 лева, определена въз основа на Наредба № Н-11/29.10.2020г. на Министъра на отбраната на РБ. При така установената по делото фактическа обстановка настоящият състав на съда намира, че ищецът в настоящото производство НВУ „В. Левски“ не е материално- правно легитимиран, тъй като не е носител на вземането за разходи за издръжка и обучение, претендирано на основание чл.260 ал.2 ЗОВСРБ /действащ към момента на сключване и прекратяване на договора, отм. ДВ бр. 2 от 2024г., в сила от 5.01.2024г./ Въпросът за липсата на материално- правна легитимация е по същество на спора и е основание за отхвърляне на иска като неоснователен. Страни по договора за военна служба №124 от 23.08.2020г., са Министъра на отбраната на РБ и ответника по иска, което не се спори по настоящото дело. В подкрепа на този извод е и нормата на чл.142 ал.2 ЗОВСРБ, съгласно която "Курсантите, обучавани за нуждите на Министерство на отбраната, сключват договори за военна служба, в срока на която се включва срокът на обучението. За срока на обучение във висшите военни училища, курсантите се подготвят за изпълнение на военна служба като професия и им се осигуряват със средства от бюджета на Министерство на отбраната, доколкото не се осигуряват по друг ред, определен със закон: стипендии, вещево доволствие, медицинско обслужване, застраховка, общежития, транспорт и т.н.". В чл. 18 от сключеният договор №124/23.08.2020г. не е посочено, че при прекратяване на същия, курсантът възстановява на НВУ „В. Левски" разходите за издръжка и обучение, както се твърди в исковата молба. Този текст от договора пресъздава текста на чл. 260 ЗОВСРБ- че при напускане на училището по собствено желание и при прекратяване на договора за военна служба, курсантът възстановява разходите за издръжка и обучение за периода, в който е бил обучаван, които се изчисляват по реда и начина, определени в акта на министъра на отбраната по чл. 260, ал. 4 ЗОВСРБ. Детайлизирано е само, че доброволното възстановяване на разходите е в месечен срок, а при отказ- по реда на ГПК, въз основа на извлечение от счетоводните книги на училището или документ установяващ размера на вземането, издаден по реда на акта на министъра на отбраната по чл. 260 ал.4 ЗОВСРБ. Не се доказва наличие на материално- правна легитимация от страна на ищеца, по изложените от същият съображения: че въпросните разходи следва да бъде възстановени в неговия имуществен патримониум; че липсва законова забрана по силата на договор, сключен между две страни, да възникне вземане в полза на трето лица (арг. от чл. 22 от ЗЗД); ЗОВСРБ, ППЗОВС и Правилникът за устройството и дейността на НВУ „В. Левски" не предвиждат изрично на кое лице да се възстановяват разходите по чл. 260, ал. 2 от ЗОВС. Както ищецът сочи, същият е самостоятелно ЮЛ, съставящо собствен бюджет, и именно поради тези две обстоятелства, след като претендира суми на договорно основание, следва да е страна по договора, или да е оправомощен/упълномощен от страната по договора, да е получил права по този договор, за да претендира суми въз основа на същият. В случая няма такива данни и твърдения по делото. Твърденията, че училището има „правен интерес да възстанови имущественият си патримониум“, „да бъде обезщетено за тези разходи“, не обосновава материално- правна легитимация базирана на договорно отношение. Няма спор, че по силата на договор, сключен между две страни, може да възникне вземане в полза на трето лице, но тази хипотеза няма връзка с конкретният казус- в случая такъв договор в полза на НВУ няма и не се твърди да има. Обстоятелството, че разходите се изчисляват съобразно Наредба № Н- 11/29.10.2020г. на Министъра на отбраната на РБ, която би била приложима в настоящия казус, тъй като към момента на прекратяване на договора- 27.02.2023г. е била в сила /отмяната има действие за в бъдеще, поради което не е следвало делото да бъде спирано/, не обосновава извод за наличие на материално- правна легитимация на ищеца, предвид това, че в чл. 21 от същата се сочи лицето, в полза на което възниква вземането и има право да го събере- Министерството на отбраната организира събиране на вземането по съдебен ред. Т.е. компетентността на началника на НВУ да определи размера на подлежащите на възстановяване разходи, не обосновава извод за това, че същият се явява опровомощено лице по събирането им, предвид изричната в тази насока разпоредба на чл. 21 от Наредбата, съгласно която при липса на доброволно плащане, справката за разходите, заедно с поканата за доброволно изпълнение се предоставят на дирекция "Правно нормативна дейност" в Министерство на отбраната за организиране събирането на вземането по съдебен ред. Освен изложеното, в нормата на чл.145 ал.3 ЗОВСРБ, действаща към момента на сключване и прекратяване на договора, изрично се сочи, че при виновно неизпълнение на задължението за успешно завършване на обучението по ал. 1 военнослужещият възстановява на Министерството на отбраната разходите за издръжка и обучение за периода, в който е бил обучаван. Следва да се отбележи също, че сочената в исковата молба съдебна практика- определение на ОС- Бургас по ч.гр.д. № 1606/2019г., няма връзка с конкретният казус- същото се отнася само до заповедно производство и обсъжда хипотезата на чл. 417 т.2 ГПК- наличие на редовен от външна страна документ /финансова справка/. Предвид гореизложеното предявеният иск с правно осн. чл. 422 ГПК вр. чл. 260 ал.2 ЗОВСРБ /отм./, следва да се отхвърли. Разноски: С оглед изхода на делото на ищецът не се дължат разноски. Същият следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 1 504, 80 лева, съобразно приложеният списък по чл. 80 ГПК. Водим от гореизложеното съдът