Решение № 326 от 10.12.2025 г. на Окръжен съд - Стара Загора по дело № 301/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С решение № 84/31.01.2025 г. по гр. д. № 4501/2024 г. на Районен съд – Стара Загора, VI граждански състав, са уважени предявените от Д. Н. М., ЕГН ••••••••••, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ както следва: 1/ за признаване незаконността на уволнението на Д. М., извършено на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ, и за отмяна на заповед за прекратяване на трудово правоотношение № 53/08.08.2024 г. на Областния управител на Област С.З.; 2/ за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност - главен специалист „Държавна собственост“ в Дирекция „Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост“ при Областна администрация – С.З.; 3/ за осъждане на ответника Областна администрация – С.З. да заплати на ищеца сумата от 8960, 34 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за периода от 08.08.2024 г. до 21.01.2025 г., ведно със законната лихва, считано от 08.10.2024 г. до окончателното изплащане на сумата /този иск е отхвърлен като неоснователен за разликата над присъдената сума до общо претендирания размер от 9972 лева, както и за периода от 22.01.2025 г. до 08.02.2025 г./. За да постанови решението, първоинстанционният съд е приел, че в заповед № 53/08.08.2024г. за прекратяване на трудовото правоотношение е изписано единствено цифровото изражение на законовата разпоредба - чл. 325, ал.1, т. 12 КТ. Ето защо, при липсата на посочени факти и обстоятелства, заповедта е незаконосъобразна и като такава подлежи на отмяна. Отделно от горното, съдът е приел за установено, че заеманата от ищеца длъжност, след прекратяване на трудовото му правоотношение, реално вече не е съществувала като такава. Съпоставката на двете длъжностни характеристики /за длъжността "главен специалист" и за длъжността "главен експерт"/ разкрива съществени качествени различия както между целите, областите на дейност и задълженията на заемащите ги служители, така и между изискванията за заемането на посочените длъжности. С оглед изложеното, уволнителното основание по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ в случая не е било налице, тъй като длъжността, заемана досега по трудово правоотношение и за която е предвидено да бъде заета по служебно такова, не е запазила основните си, характеризиращи я трудови функции. При несъответствие в съдържанието на двете длъжности, съдът е приел, че ответникът не е доказал, че законосъобразно е упражнил правото си на уволнение. С оглед на това предявеният иск за отмяна на уволнението като незаконно, се явява основателен и следва да бъде уважен. Предвид уважаването на главния иск по чл. 344, ал.1, т. 1 КТ, основателен се явява и искът по чл. 344, ал. 2, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност при ответника - Главен специалист “Държавна собственост” в дирекция АКРРДС. Съдът е приел, че искът по чл. 344, ал. 1, по т. 3 КТ за изплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ следва да бъде частично уважен, с оглед обстоятелството, че част от обезщетението се претендира за един бъдещ период - от момента на последното проведено съдебно заседание на 21.01.2025 г. до 08.02.2025 г., за който бъдещ период не може да се приеме за сигурно, че ищецът няма да започне работа по трудов договор. Ответникът Областна администрация – С.З., представлявана от областния управител М.М.М., е подал въззивна жалба срещу решението в частта, в която исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ са уважени. Твърди, че в обжалваната част решението е неправилно, тъй като е необосновано и е постановено в противоречие с материалния закон. Счита за неправилни изводите на районния съд, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца е незаконосъобразна поради липса на мотиви. Необоснован е изводът на съда относно това кои са основните функции и задължения на ищеца по заеманата от него длъжност. В тази връзка твърди, че съдът не е извършил правилен анализ при съпоставяне на основните трудовите функции на заеманата от ищеца преди уволнението длъжност - “главен специалист“, и новата длъжност – „главен експерт“, поради което е достигнал до необоснования извод, че между тях липсва идентичност. Счита, че от събраните по делото доказателства се установява наличието на уволнителното основание по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ, поради което изводите на районния съд в обратен смисъл се явяват неправилни. С оглед изложеното, моли решението да бъде отменено в обжалваната част, а исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни. Ищецът Д. Н. М. е подал насрещна въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в частта, в която предявеният от него иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ е отхвърлен над сумата от 8960, 34 лева до пълния претендиран размер от 9972 лева. В жалбата се твърди, че в тази част решението е неправилно, тъй като към настоящия момент, т.е. след приключване на съдебното дирене пред първата инстанция, е налице максималният период за обезщетението по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал 1 КТ, поради което претендираната от него парична сума следва да му бъде присъдена в пълен размер – 9972 лева. Ищецът моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и вместо него да уважи изцяло предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ. В жалбата се съдържа претенция за присъждане на разноски. Страните са подали в законоустановения срок писмени отговори, с които оспорват съответните въззивни жалби. С отговора на ищеца е направено искане за присъждане на разноски по делото. В отговора на ответника се съдържа възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение във връзка с подадената от последния насрещна въззивна жалба. Окръжен съд – Стара Загора, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, а насрещната въззивна жалба - в срока по чл. 263, ал. 2 ГПК. Ето защо жалбите са допустими. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Районен съд – Стара Загора е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ. С протоколно определение от 10.12.2024 г. районният съд е допуснал изменение на иска с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа вследствие на уволнението за периода от 08.08.2024 г. до 08.02.2025 г. /шест месеца/ чрез увеличение размера на претенцията от 6 600 лв. на 9 972 лв. В случая не е спорно между страните, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че по силата на трудов договор № 56/20.10.2021г. ищецът е заемал длъжността главен специалист „Държавна собственост“ в Дирекция „Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост“ при Областна администрация - С.З., както и че със заповед № 53/08.08.2024г. на Областния управител, на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ, трудовото правоотношение е прекратено, считано от 08.08.2024г. Видно от приложената по делото Заповед № АП - 04 - ЗД - 10/08.08.2024г. на Областния управител - С.З., на осн. чл. 32, ал. 1 ЗА, вр. чл. 2, ал. 3 ЗДС, чл. 7, ал. 1, т. 24 от Устройствения правилник на Областните администрации и чл. 12, чл. 14, ал. 2 от НПКДА, считано от 08.08.2024г. длъжността главен специалист „Държавна собственост“ в Дирекция АКРРДС е трансформирана в длъжността главен експерт „Регионално развитие“ в Дирекция АКРРДС. Съгласно длъжностно разписание, в сила от 11.07.2023 г., утвърдено със заповед № АП-04-ЗД-6/11.07.2023 г. на Областния управител на област С.З., за длъжността „главен специалист“ в Специализирана администрация „Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост“ е било определено 1 място, а за длъжността „главен експерт“ – 10 места. Със Заповед № АП - 04 - ЗД - 11/08.08.2024г. на Областния управител на област С.З., е утвърдено ново длъжностно разписание на длъжностите в Областната администрация, в сила от 08.08.2024г., съгласно което за длъжността главен експерт „Регионално развитие“ има определени 11 места, като е премахнато 1 място, което до този момент е било предвидено за длъжността „главен специалист“. В приложената по делото длъжностна характеристика за заеманата от ищеца преди уволнението длъжност – главен специалист „Държавна собственост“, като основна цел на длъжността е посочено подпомагането на Областния управител при осъществяване на правомощия, произтичащи от Закона за държавната собственост, Правилника за прилагането му и действащата нормативна уредба. Посочени са и следните преки задължения на главния специалист: участва в приемателни комисии, касаещи държавни обекти; комисии за огледи на имоти; комисии по инвентаризация и др.; управлява, поддържа и снабдява с ГСМ и др. материали и резервни части автомобилите, собственост на Областна администрация – С.З.; извършва превоз на длъжностни лица във връзка с изпълнението на служебните им задължения; описва в пътните книжки на автомобилите данните за извършените курсове и отчита ежемесечно средствата, изразходвани за гориво, смазочни материали и консумативи за автомобила; извършва ремонтни дейности, свързани с поддръжката на сградата на Областна администрация – С.З.. От представената длъжностна характеристика за длъжността главен експерт „Регионално развитие“ се установява, че основната цел на изпълняващия тази длъжност е да подпомага Областния управител при осъществяване на правомощията му в сферата на регионалното развитие и реализирането на международни и национални проекти и програми. Дейността му е насочена в следните области: провеждане на държавната политика в областта, координиране работата на органите на изпълнителната власт и на техните администрации на територията на областта и взаимодействието им с местната власт; осигуряване съответствие между националните и местните интереси, организиране разработването и изпълнението на областни стратегии и програми за регионално развитие, осъществяване на взаимодействие с органите на местното самоуправление и местната администрация; осъществяване на контакти на регионално ниво; изготвяне на проекти по действащи национални, европейски и международни програми. Преките задължения на заемащия длъжността са свързани с разработване на становища и стратегии в областта на регионалното развитие; изготвяне на доклади, проучвания, анализи, необходими с дейността на подкомитета за справедлив преход на област С.З.; разработване, организиране и координиране изпълнението на стратегии, планове и програми в съответствие с правомощията на Областния управител; подпомагане дейността в областта на образованието, социални дейности, транспортното обслужване, безопасността на движението, опазването на околната среда, културно историческото наследство и културните дейности, организиране на връзки с международни организации, подпомагане дейността на кметове не общини за реализиране на проекти в областта на регионалното развитие; подпомагане дейността на централни, териториални и местни органи и администрации; участие в разработването на проекти за международни споразумения на регионално равнище в търговско - икономическата, културната и научно - техническата сфера; архивиране на документи. По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ: С нормата на чл. 325, т. 12 КТ законодателят е предоставил на работодателя правото с едностранно изявление без предизвестие да прекрати трудовото правоотношение с работника, чиято длъжност е определена за заемане от държавен служител. Това уволнителното основание ще бъде налице, когато длъжността, заемана досега по трудово правоотношение и за която е предвидено да бъде заета по служебно такова, запазва основните си, характеризиращи я трудови функции, без оглед на това дали същевременно получава нови и губи част от старите си функции /в този смисъл - решение 182/13.06.2014 г., по гр. д. № 479/2014 г. на ВКС, IV г.о., ; решение № 117/23.04.2012 г. по гр. д. № 967/2011 г. на ВКС, III г.о.; решение № 530/29.06.2010 г. по гр. д. № 1654/2009 г. на ВКС, III г.о./. Настоящият съдебен състав не споделя застъпеното в обжалваното решение становище, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца е немотивирана, тъй като в нея е цитирана единствено разпоредбата на чл. 325, ал.1, т. 12 КТ. В практиката на ВКС се приема, че за уволнението в хипотезата на чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ е достатъчно да е налице валидно решение от компетентния орган за определяне на длъжността за заемане от държавен служител, поради което посочването на съответната промяна в заповедта за уволнение е достатъчно, за да се приеме, че същата е мотивирана /в този смисъл - определение № 823/24.06.2015 г. по гр. д. № 1052/2015 г. на ВКС, IV г.о./. С посочване на разпоредбата на чл. 325, ал.1, т. 12 КТ, в която е уредено процесното уволнително основание, става ясна причината за прекратяване на трудовото правоотношение, а именно – поради определяне длъжността за заемане от държавен служител, като по този начин на служителя е осигурена възможност да организира защита си по оспорване на уволнението пред съда. Ето защо процесната заповед № 53/08.08.2024г. на Областния управител не може да бъде отменена единствено поради липса на мотиви. Въпреки гореизложеното, Окръжен съд – Стара Загора намира за правилен крайния извод на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на уволнението, с оглед наличието на съществени различия в трудовите функции на старата длъжност - главен специалист „Държавна собственост“, и новата - главен експерт „Регионално развитие“. Заеманата от ищеца до уволнението длъжност "главен специалист" е предвидена в Класификатора на длъжностите в администрацията /КДА/ под № 305 с длъжностно ниво 11, ниво специалист 1, с минимални изисквания за заемане на длъжността: образователна степен - средно образование, професионален опит от 2 г., като длъжността се заема по трудово правоотношение. От друга страна, длъжността "главен експерт в териториалната администрация" е предвидена в КДА под № 264, с длъжностно ниво 9, експертно ниво 5, с минимални изисквания за заемане на длъжността: образователна степен - бакалавър, ранг - IV младши, професионален опит о т 2 г., като длъжността се заема по служебно правоотношение. Съгласно чл. 4, ал. 2 от Наредба за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията /НПКДА/, експертните длъжности с аналитични и/или контролни функции са посочени в длъжностни нива от 5 до 12 включително с наименование "експертно ниво" - 1А, 1Б, 2, 3, 4, 5, 6, 7 включително, и "ниво стажант", а съгласно, ал. 3 на чл. 4 експертните длъжности със спомагателни функции са посочени в длъжностни нива от 11 до 13 включително с наименование "ниво специалист" - 1, 2, 3 включително, и "ниво сътрудник". Следователно, по смисъла на посочените разпоредби длъжността "главен специалист" е експертна длъжност със спомагателни функции, докато длъжността "главен експерт" е експертна длъжност с аналитични и/или контролни функции. Съгласно чл. 6 НПКДА, изпълнението на експертните длъжности с аналитични и/или контролни функции /каквато е длъжността „главен експерт“/ е свързано със: 1. изготвяне на становища по проекти на нормативни актове, на стратегии, концепции и проблеми; 2. участие в разработването на проекти на стратегии, концепции, програми и на нормативни актове; 3. изготвяне на анализи и прогнози; 4. събиране и обработка на информация, поддържане на регистри и бази данни; 5. прилагане на законодателството, анализиране и разработване на предложения за решения на управленски проблеми; 6. осъществяване на контролни функции както по отношение на дейността на администрацията, така и спрямо дейността на други физически и/или юридически лица, когато това е определено с нормативен акт; 7. изготвяне на анализи на практиката по прилагане на нормативни актове и на предложения за решаване на възникнали проблеми; 8. предоставяне на административни услуги. Същевременно в чл. 7, ал. 2 НПКДА е посочено, че длъжността "главен експерт" е свързана с разработването на експертни анализи и оценки, с изготвянето на становища, с участието в разработването на проекти на нормативни актове, с разработването на методологии, методики и механизми, с предоставянето на методически указания по прилагането на административните актове във връзка с дейността на администрацията, с подготвянето на отговори на запитвания на физически и юридически лица, с изготвянето на експертни анализи и оценки във връзка с осъществяване правомощията на ръководителя на администрацията и подобряване на административното обслужване, като главният експерт носи пряка отговорност във връзка с прилагането на нормативните актове и предлаганите от него решения. В чл. 9, ал. 1 НПКДА е посочено, че изпълнението на експертните длъжности със спомагателни функции /каквато е длъжността „главен специалист“/ е свързано с подпомагането и осигуряването на дейността на служителите на ръководна длъжност, както и на служители, заемащи длъжности в по-високи длъжностни нива в съответната администрация. В чл. 9, ал. 2 НПКДА е посочено, че длъжността "главен специалист" е свързана с техническата обработка на документите, с практическото прилагане на законодателството, със систематизирането на информация и с административното обслужване, като главният специалист носи пряка отговорност за извършваните от него действия във връзка с изпълнението на длъжността и осигурява професионални съвети на младшите специалисти. Предвидените в НПКДА основни трудови функции на заемащите длъжностите "главен специалист" и "главен експерт" са подробно развити в представените по делото длъжностни характеристики за двете длъжности. Откроява се техническият характер на задълженията на главния специалист, който следва да осъществява дейности по стопанисване на държавната собственост, поддръжка на собствените на Областна администрация автомобили, превоз със служебно МПС на ръководния персонал и поддръжка на сградата на Областната администрация. От друга страна, главният експерт има аналитични и контролни правомощия по см. на чл. 6 НПКДА, свързани с разработване на становища и стратегии в областта на регионалното развитие; изготвяне на доклади, проучвания, анализи, необходими с дейността на подкомитета за справедлив преход на област С.З.; разработване, организиране и координиране изпълнението на стратегии, планове и програми в съответствие с правомощията на Областния управител; участие в разработването на проекти за международни споразумения на регионално равнище в търговско - икономическата, културната и научно - техническата сфера и др. От изложеното по-горе е видно, че двете длъжности се различават както формално по вида, нивата и минималните изисквания за заемането им, така и по своите основни трудови функции - длъжността главен специалист „Държавна собственост“ има основно технически, изпълнителски и спомагателни функции, докато длъжността главен експерт „Регионално развитие“ има основно контролни и аналитични функции. Именно тази разлика е обусловила и завишените изисквания към образователната степен, която следва да притежава полагащият труд на длъжността "главен експерт", както и определянето на тази длъжност за заемане по служебно, а не по трудово правоотношение. С оглед на тези съображения, съдът намира, че в случая се касае за две напълно различни длъжности. Неоснователни са доводите на въззивника Областна администрация – С.З., че е налице съвпадение на длъжностните характеристики на двете длъжности, предвид общото за тях задължение за оказване на помощ на Областния управител при изпълнение на правомощията му. Съгласно чл. 29, ал. 2 ЗА при осъществяване на своята дейност областният управител се подпомага от областна администрация, която по арг. от чл. 12, ал. 1 ЗА се състои от държавни служители и лица, работещи по трудово правоотношение. Т.е., общата цел на всички длъжности в областната администрация е именно подпомагане на областния управител. Това обаче не означава, че е налице идентичност между основните им трудови функции, доколкото същите са ясно разграничени в посочени по-горе разпоредби от НПКДА. Следва да се посочи, че процесните длъжности – „главен специалист“ и „главен експерт“, са свързани с различни сфери на дейността на областния управител, което е видно от представените по делото длъжностни характеристики. Първата /главен специалист „Държавна собственост“/ е насочена към подпомагане на областния управител при осъществяване на правомощията, произтичащи от Закона за държавната собственост, Правилника за прилагането му и действащата нормативна уредба, а втората /главен експерт „Регионално развитие“/ е свързана с осъществяване на правомощията му в сферата на регионалното развитие и реализирането на международни и национални проекти и програми. С оглед изложеното, съдът намира, че посочените длъжности имат различни конкретни цели, което обстоятелство, съобразено с останалите констатирани по-горе несъответствия, води до извод за несъответствие на техните основни функции. След като длъжността "главен специалист", заемана досега по трудово правоотношение, за която е предвидено да бъде заета по служебно такова, не запазва основните си, характеризиращи я трудови функции, които са с технически и спомагателен характер, и престава да съществува трудовата функция за длъжността, то в случая е налице съкращаване на щата. Ето защо, макар да е издаден валиден административен акт, който определя досегашната длъжност, заемана по трудово правоотношение, за длъжност, заемана в бъдеще по служебно правоотношение от държавен служител, а именно - Заповед № АП - 04 - ЗД - 10/08.08.2024г. на Областния управител - С.З., основанието по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение не е налице. Предвид изложеното, съдът намира, че уволнението на ищеца е незаконно, поради което предявеният от него иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ се явява основателен и следва да бъде уважен. По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ: С оглед акцесорността на този иск и обусловеността му от изхода по главния такъв, същият следва да бъде уважен и ищецът да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност главен специалист „Държавна собственост“ в Дирекция „Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост“ при Областна администрация – С.З.. По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ: Обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ за вредите, които е претърпял работника от оставането му без работа поради незаконното уволнение, се дължи не безусловно, а само при наличието на всички елементи от фактическия състав на цитираната разпоредба - незаконно уволнение, оставане без работа и причинна връзка между тях. От приложените към насрещната въззивна жалба заверени преписи и от извършената от въззивния съд в о.с.з. от 02.07.2025 г. констатация от трудовата книжка на ищеца Д. М. се установява, че на стр. 17 от документа е отбелязано прекратяването на процесното трудово правоотношение с Областна администрация – гр. С.З., като на следващите страници не са налице нови отбелязвания. Т.е., след уволнението, в периода от 08.08.2024 г. до 08.02.2025 г., ищецът не е започнал работа по друг трудов договор при друг работодател. От назначената по делото съдебно-икономическа експертиза, която настоящият съдебен състав кредитира като компетентно изготвена и обоснована, се установява, че за периода от 08.08.2024г. за шест месеца напред, брутния размер на обезщетението по чл. 225, ал.1 КТ, възлиза на 9 972 лв. За един месец /23 работни дни/, обезщетението се равнява на 1 662 лв. Доколкото уволнението е незаконно и ищецът не е работил през посочения от него период, съдът приема за установено, че същият е претърпял вреди, изразяващи се в пропуснато трудово възнаграждение, като същите се намират в причинно-следствена връзка с незаконното уволнение. Ето защо искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ се явява основателен и следва да бъде уважен за целия претендиран размер от 9972 лева за периода от 08.08.2024 г. до 08.02.2025 г., ведно със законната лихва, считано от 08.10.2024 г. до окончателното изплащане на сумата. Предвид гореизложеното, въззивната жалба, подадена от Областна администрация – С.З. се явява изцяло неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. От друга страна, подадената от ищеца Д. М. насрещна въззивна жалба е основателна, поради което първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, в която искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за заплащане на обезщетение за оставане на ищеца без работа поради незаконното му уволнение за периода от 08.08.2024 г. до 08.02.2025 г., ведно със законната лихва, считано от 08.10.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, е отхвърлен като неоснователен за разликата над присъдените 8960, 34 лева до общо претендираната сума от 9972 лева, дължима за периода от 22.01.2025 г. до 08.02.2025 г. Вместо това този иск следва да бъде уважен за целия предявен размер, като основателен и доказан. Относно разноските по делото: При този изход на делото, първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта, с която ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 5, 07 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца допълнително сумата от 32, 12 лева - разноски пред Районен съд – Стара Загора за заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита № 1195/20.09.2024 г. /общо до 950 лева/. Ответникът следва да заплати на ищеца и сторените пред Окръжен съд – Стара Загора съдебно-деловодни разноски. За тяхното установяване последният е представил договор за правна защита № 1244/20.03.2025 г., съгласно който за изготвяне на отговор на въззивна жалба и процесуално представителство са заплатени 1100 лева, както и договор за правна защита № 1245/20.03.2025 г., съгласно който за изготвяне на насрещна въззивна жалба и процесуално представителство е заплатена сумата от още 1100 лева. В случая ответникът е релевирал възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатените от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение във връзка с подадената насрещна въззивна жалба. Това възражение за основателно, доколкото оплакванията в насрещната въззивна жалба касаят единствено въпроса за дължимостта на пълния размер на обезщетението по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, с оглед изтичането на целия 6 месечен период по чл. 225, ал. 1 КТ след приключване на съдебното дирене в първоинстанционното производство. Въззивният съд счита, че правният спор в тази му част не се характеризира с висока фактическа и правна сложност, поради което заплатеното адвокатско възнаграждение за изготвяне на насрещната въззивна жалба, възлизащо на 1100 лева, се явява прекомерно. Ето защо на основание чл. 78, ал. 5 ГПК съдът следва да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, а именно - 400 лева. С оглед изложеното, ответникът следва да заплати в полза на ищеца сумата от общо 1500 лева – разноски пред Окръжен съд – Стара Загора, представляващи заплатени адвокатски възнаграждения по договор за правна защита № 1244/20.03.2025 г. /1100 лева/ и по договор за правна защита № 1245/20.03.2025 г. /400 лева/. На основание чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК ответникът следва да бъде съден за заплати допълнителна държавна такса върху допълнително уважения размер на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ от още 40, 46 лева - по сметка на Районен съд – Стара Загора, а по сметка на Окръжен съд - Стара Загора - още 20, 23 лева. Същият следва да заплати по сметка на Районен съд - Стара Загора и сумата от още 43, 62 лева, представляваща възнаграждение за вещо лице /общо до 430 лева/. Така мотивиран, съдът