Решение № 93 от 27.7.2026 г. на Районен съд - Сандански по дело № 82/2026 г.

Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН. Образувано е по жалба на „••••••“ ООД, седалище и адрес на управление – гр. С., И. з. „С.“, представлявано и управлявано от Д. И. Б., вписано в ТР на АВП с ЕИК ••••••, срещу Наказателно постановление № 01-2500546/19.01.2026г., издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Благоевград, с което на жалбоподателя, за нарушение по чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТЛ, на основание чл. 79, ал. 4 вр. с чл. 75а, ал. 2 ЗТМ, му е наложена имуществена санкция в размер на 1030 евро, равни на 2014,50лв.. С жалбата се оспорва изцяло законосъобразността на НП, като се излагат доводи относно допуснати при издаването му съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че директорът на ДИТ не е материално компетентен да издаде оспореното НП. Сочи се, че са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като липсва яснота въз основа на кой АУАН е съставено НП. Изтъкват се и нарушения на материалните разпоредби на закона, като се оспорва, че е С. Н. е полагал труд или е бил приет на работа, без разрешение за такава. Административнонаказателната преписка е изпратена с писмо от 2026г. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен защитник. Районна прокуратура – Благоевград, редовно и своевременно призовани, не изпращат представител. Административно-наказващият орган, редовно призован, се представлява от юрисконсулт. Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото доказателствен материал и закона, установи следното от фактическа стрА.: На 02.10.2025г., представители на ДИТ гр. Благоевград, са извършили проверка по работни места в гр. Сандански, И. з. „С.“, в цех за производство на алуминиева и ПВЦ дограма, стопанисван от жалбоподателя. С призовка от 02.10.2025г., търговецът е призован да се яви в службата на актосъставителя, да представи документи, тъй като на място е установено да полага труд лицето С. Н., род на ••••••г., гражданин на трета стрА. РИндия. По попълнена от последния декларация, служителите са установили, че той извършва трудова дейност, с определено работно място, време, почивни дни и почивка и др., срещу 1200 лв. трудово възнаграждение, считано от 17.09.2025г. с работно време от 08.00 часа до 17.00 часа, без издадено единно разрешение за пребиваване и работа. На 17.11.2025г. е съставен протокол за извършване на проверка и е съставен АУАН № 012500545 от същата дата, за нарушение на чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ, който е връчен на представител на дружеството Б.К.. На 19.01.26г. е издадено оспорваното сега НП, от С. С.-Я., директор на ДИТ гр. Благоевград, която, след разглеждането на административнонаказателната преписка по АУАН 01-2500545/17.11.2025г. е наложила на дружеството имуществена санкция. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Доказателствените източници, представляващи писмени /приложените към приетата административнонаказателна преписка документи, показанията на свидетелите и др., установяват по безспорен начин, че дружеството жалбоподател е нарушило ЗТМТМ и не е изпълнило задълженията., вменени му по чл. 75а, ал. 2 ЗТМТМ. Вмененото нарушение се установява по безспорен начин. Деянието на жалбоподателя покрива признаците на административно нарушение. Не са налице съществени процесуални нарушения, предпоставящи отмяна на НП, липсва съмнение в материалната компетентност на актосъставителя и административнонаказващият орган. Нарушението е установено по място – в обекта на жалбоподателя, по време – 02.10.2025г. Установен е извършителя и наказателноотговорно лице – собственика и стопанин на обекта. Не се доказаха по делото възраженията на жалбоподателя досежно причината за позиционирането на С. Н. на мястото на проверката, нито възраженията за процесуални нарушения или неспазване на материалния закон. По пунктовете на жалбата, съдът намира следното. Издаденото НП изхожда от компетентен орган, доколкото по делото е налична заповед за оправомощаване на директора на ДИТ, да издава НП по актове, съставени по чл. 21, ал. 2 от устройствения правилник на ИА „Главна инспекция по труда“. Не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, доколкото протоколът за извършена проверка е издаден на датата на съставяне на АУАН и няма пречка да бъде цитиран в същия. Датата на проверката и датата на съставяне на акта са съответно 02.10.25г. и 17.11.25г. и се подкрепят хронологично. Както АУАН, така и НП съдържат всички необходими реквизити според чл.42 и чл.57 ЗАНН. Нарушението е описано ясно, като са посочени обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават, поради което не е било ограничено правото на защита на жалбоподателя. Съдът не възприема становището на жалбоподателя, че в НП неправилно е посочен номера на АУАН. Видно от титулната страница на НП, в същото ясно е посочено въз основа на кой АУАН и коя административнонаказателна преписка е разглеждА.. Липсва неспазване на материалния закон, тъй като в конкретния случай работникът е попълнил декларация, установен е на място, а кога е преустановено нарушението е без значение за изхода на делото. Жалбоподателят не доказа, че С. Н. е имал друго местоположение на процесната дата или друго занятие извън фирмата на жалбоподателя. Тежестта за доказване на извършеното нарушение в административнонаказателния процес е на АНО, но тежестта на доказване на възраженията се поема от възразяващото в процеса лице, а именно от жалбоподателя. Последният не доказа своите възражения. По делото е налична декларация на основание чл.68, ал.1, т.3 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност от дата 02.10.2025г., попълнена от лицето С. Н., като служителите на ДИТ установили, че той извършва трудова дейност, с определено работно място, време, почивни дни и почивка и др., срещу 1200 лв. трудово възнаграждение, считано от 17.09.2025г., без издадено единно разрешение за пребиваване и работа, с работодател „••••••“ ООД, гр. С. за посочения в декларацията период, но не е представено издадено разрешение от Агенцията по заетостта(АЗ) или регистрация на заетост в АЗ за работата на лицето, започнала с постъпването му на 17.09.2025г. Съгласно чл.75а, ал.2 ЗТМТМ наказанието по ал. 1 се налага и на работодател – юридическо лице, което е приело законно пребиваващи чужденци – граждани на трети държави, без съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта. Не се спори, че С. Н. е гражданин на РИндия. Съгласно § 1.т.4 от ДР на ЗТМТМ "Гражданин на трета държава" е лице, което не е гражданин на Република България и не е гражданин на д ържава–членка на Европейския съюз, или на държава – стрА. по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария. Ноторно известен факт е, че Р Индия не е член на Европейския съюз, нито на Споразумението за Европейско икономическо пространство. Предвид посоченото съдът приема за безспорно, че Сагадеван Нантакумар е гражданин на трета държава. Не се спори също така и че дружеството-жалбоподател е „работодател“ по смисъла на § 1.т.11 от ДР на ЗТМТМ. По делото не се събраха доказателства за командироване на завареното лице или изпращането му по чл.9, ал.3 и ал.4 ЗТМТМ; решение на Изпълнителния директор на Агенцията по заетостта по чл.7, ал.3 ЗТМТМ за разрешаване на достъп до трудовия пазар за сезонна работа до 90 дни по чл.24, ал.3 ЗТМТМ, нито по чл.36, ал.1 ЗТМТМ (научен работник). На съдът му е служебно известно, че при извършената проверка, на място са установени множество нарушения от стрА. жалбоподателя с лица от трета стрА. РИндия, т.е. разглеждания по делото случай не е единствен, а поскоро става дума за некоректно установена практика. Затова и по приложението на оправдателните разпоредби на ЗАНН, съдът категорично не възприема тезата на защита за липсата на заплаха на обществените отношения. При този изход на спора, в полза на Инспекция по труда - гр. Благоевград, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, което съгласно приложимата редакция на чл.63, ал.1 и ал.5 ЗАНН не следва да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лева, следователно в полза на Инспекция по труда - гр. Благоевград следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер от 102,26 евро, равняващи се на 200 лева, предвид фактическата и правна сложност на делото. Мотивиран от изложеното, съдът основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН,