Решение № 1169 от 3.4.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 8620/2025 г.

Административно наказателно дело № 20251110208620 по описа за 2025 година Производството е по чл. 59 – чл. 63 ЗАНН Образувано е по жалба от М. И. М., ЕГН ••••••••••, с адрес •••, чрез упълномощеният представител – адв. Р. Г. - САК, против наказателно постановление № 1/ РИЛ25-ВК91-1601 от 19.03.2025 г., издадено от кмета на Столична община – Район „Илинден“, упълномощен със заповед № СОА18-РД09-697/13.07.2018 г., с което за нарушение на чл. 172, т. 2 ЗВМД, на основание чл. 426 ЗВМД и чл. 53, ал. 1 ЗАНН, наложил на жалбоподателката административно наказание „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева. В жалбата са изложени подробни съображения в насока незаконосъобразността на атакуваното наказателно постановление. Твърди се, че обстоятелствата около нарушението не били посочени в пълнота в съставения АУАН. Оспорва се твърдението в АУАН и НП, че кучето, собственост на жалбоподателката е ухапало дете. Посочват се множество пороци, от които страдало атакуваното НП - липсваща дата на издаване, непълно изложение на фактическата обстановка, непосочване на единен граждански номер на лицето, за което се твърди, че е претърпяло имуществени вреди. Твърди се, че административното нарушение не било доказано по несъмнен начин. Навеждат се доводи, че дори да се приеме, че е осъществен състава на административното нарушение, същото следва да се квалифицира като малозначително съгласно чл. 9, ал. 2 НК. С жалбата се иска отмяната на наказателното постановление като незаконосъобразно и се претендират разноски, представляващи адвокатско възнаграждение. За проведеното на 17.12.2025 г. открито съдебно заседание страните са редовно призовани. Жалбоподателят се представлява от адв. Р. Г. с пълномощно по делото, която в пледоарията си сочи, че майката на ухапаното дете и придружаващия свидетел Г. не положили грижи за безопасността на детето, а постъпили безотговорно, оставяйки го само с кучето, което го ухапало. Посочва, че съпругът на жалбоподателката М. осъществявал постоянен контрол над кучето. Въззиваемата страна се представлява от юрк. ••• с пълномощно по делото, която пледира за потвърждаване на оспореното наказателно постановление, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на насрещно сторените разноски. Депозирани са подробни писмени бележки по същество на спора от юрк. •••, в които пространно са изложени доводите на въззиваемата страна, с които се иска от съда да потвърди оспореното НП като законосъобразно. Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е подадена е от надлежно легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, в законоустановения срок, което я прави процесуално допустима. Жалбоподателката М. е собственик на домашен любимец - куче, порода Голдън ретрийвър, с чип № •••, отговарящо на името „•••“. На 31.01.2025 г. към 19:45 часа се намирала, заедно със съпруга си – свид. ••• в ресторант „•••“, находящ се в гр. София, р-н „Илинден“, бул. „Сливница“ № 2, в локалното платно на булеварда. М. М. и свид. ••• били в посочения ресторант заедно с домашните си любимци, едно от които описаното горе. Домашните любимци се намирали на пода под масата, на която седели жалбоподателката и съпругът , като и двете били вързани с поводи. Процесното куче, отговарящо на името „•••“ се придържало от свид. •••. Свидетелят Г. Г. и ••• били познати, тъй като децата им посещавали една и съща детска градина. Г. и Димитрова се намирали в същия ресторант, по същото време на близка на жалбоподателката маса. Заедно с ••• била дъщеря - ••• ЕГН •••••••••• – на 1 год. и 11 месеца към процесната дата. ••• забелязала домашните любимци на жалбоподателката и проявила интерес към тях, като искала да си поиграе и да ги погали кучетата. Свидетелят Г. първоначално отишъл с детето до масата, на която се намирала жалбоподателката и свид. •••, заедно с домашните им любимци, като ги попитал дали детето (•••) пречи на кучетата и дали животните са агресивни. Жалбоподателката му отговорила, че детето не им пречи и че кучетата са добронамерени и се разбират добре с деца. При тези отговори свид. Г. се върнал обратно на своята маса при •••. ••• прегръщала неколкократно кучето „•••“, собственост на М. М., което се намирало под масата, на която седели жалбоподателката и съпругът . Свид. ••• държал домашния любимец, докато ••• го прегръщала и галела. В момент на разсеяност от страна на свид. •••, кучето агресирало и ухапало ••• за главата в областта на челото, темето и в областта на левия клепач. •••, възприемайки случващото се от близката маса, взела дъщеря си ••• и се насочила към банята на ресторанта, за да измие кръвта от лицето на пострадалото дете. От ресторанта постъпило обаждане на телефон 112, като била поискана спешна медицинска помощ. На процесното място пристигнал полицейски екип, заедно с екип на спешна медицинска помощ, който откарал пострадалата •••, заедно с майка – ••• до УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“. ••• била приета по спешност в клиника по лицево-челюстна хирургия към УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, където била извършена оперативна намеса и раните нанесени от ухапването били зашити. Около 21:30 часа на 31.01.2025 г., в процесния ресторант - „•••“, поради подаден сигнал за ухапано от куче дете, пристигнали служители на Столичен инспекторат към Столична община, сред които и свид. Й. М. на длъжност „главен инспектор – мобилни групи“ в отдел „Оперативен център с мобилни групи“. Инспекторите установили, че се касае за инцидент, в който дете било ухапано от куче, като провели разговори с хората пред ресторант „•••“, сред които и очевидеца – свид. Г.. Свид. М. установила жалбоподателката М. като собственика на кучето, ухапало детето. При така установеното Й. М. съставила АУАН № 25-25М-082/31.01.2025 г., в който било прието, че М. М., в качеството на собственик на домашен любимец – куче с чип № ••• не е изпълнила задължението си да вземе мерки животното да не създава опасност за хората или други животни, след което посочила, че в резултат на това било ухапано дете. Приела, че е осъществено нарушение на чл. 172, т. 2 ЗВМД. Така съставеният АУАН бил предявен на жалбоподателката М., която го подписала и изложила своите възражения, в които посочила, че детето вероятно било дръпнало кучето и че съпругът , който държал кучето не успял да реагира. Актът бил подписан още от актосъставителя и двама свидетели, от които един свидетел очевидец на нарушението и един свидетел при съставяне на АУАН. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН жалбоподателката упражнила правото си да подаде писмени възражения срещу АУАН. В тях възразила срещу констатацията, че кучето е ухапало детето, както и срещу качеството на подписалите АУАН свидетели. Въз основа на цитирания АУАН и при идентично описание на фактическата обстановка, на 19.03.2025 г. кметът на Столична община - район „Илинден“ – д-р •••, издал оспореното наказателно постановление, с което за нарушение на чл. 172, т. 2 ЗВМД, на основание чл. 426 ЗВМД и чл. 53, ал. 1 ЗАНН, наложил на жалбоподателката административно наказание „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева. Така издаденото наказателно постановление № 1/ РИЛ25-ВК91-1601 от 19.03.2025 г., било връчено на жалбоподателката М. на 27.05.2025 г. лично, срещу подпис. Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, както следва: гласните - показанията на свид. Й. М., свид. Г. Г. и свид. •••; писмените - трудов договор, ведно с анекси и длъжностна характеристика на Й. М., заповеди на кмета на Столична община, копия на страници от паспорт на куче с чип № ••• порода Голдън ретрийвър, приходна квитанция сер. ББ25 № 7212372060/03.02.2025 г., декларация по чл. 117 ЗМДТ от 03.02.2025 г., копия от информационна система на БАБХ, медицинска документация – копия на два броя амбулаторни книги от кабинет по лицево-челюстна хирургия; копие история на заболяване № 5033/2025 г.; копие на история на заболяване № 6634/2025 г., както и останалите писмени доказателства приобщени по реда на чл. 283 НПК; веществените – компакт диск със запис от позвъняване на спешен телефон 112, приложен към писмо № 105810-777/05.08.2025 г. от Дирекция „Национална система 112“. Съдът кредитира в цялост показанията на свид. М., като ги намери за информативни относно обстоятелствата свързани с констатиране на нарушението, установяване на нарушителя и съставяне на АУАН. Показанията на свид. М. са логични, последователни и съответни на останалите доказателства по делото, имащи отношение към предмета на доказване. Съдът кредитира и показанията на свид. Г., който е очевидец на нарушението. Същият даде добросъвестно своите показания, в които излага описание на разговора си с жалбоподателката и свид. •••, които отрекли възможността някое от кучетата им да бъде агресивно спрямо ухапаното дете. Показанията на свид. Г. са информативни относно мястото, дата и часа на нарушението, като той е сред първите, присъстващи в ресторанта хора, които чуват кучешки лай, последван от детския плач след травматичното събитие. Той е видял кръвта по лицето на детето, както и инстинктивните действия на майката (•••) насочени към почистване на лицето на дъщеря . От показанията на този свидетел, допълнени с информацията, която се черпи от приложената и приобщена по надлежния процесуален ред медицинска документация от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ (описана горе) се установиха и релевантните за съставомерността на нарушението обстоятелства, а именно, че в качеството на собственик на куче, жалбоподателката не изпълнила задължението си да вземе мерки то да не бъде опасност за хора и други животни, като кучето е ухапало ••• по главата в областта на челото, темето и в областта на левия клепач. Показанията на свид. Г. са последователни и логични, съответни са на писмените доказателства приобщени по делото, поради това съдът им даде вяра и ги използва при изграждане на изводите си относно фактите по делото. Съдът подложи на внимателен анализ и показанията на свид. ••• – съпруг на жалбоподателката. Показанията му следва да бъдат кредитирани частично, но следва да бъдат внимателно преценени поради факта, че за ••• може да се приеме, че е донякъде заинтересован от изхода на делото, доколкото става въпрос за неправомерно поведение – извършено административно нарушение от страна на член на семейството му. Изложеното от свид. ••• е съответно на останалата доказателствена маса относно мястото и времето на нарушението, описано в оспореното НП. Показанията му противоречат на останалата доказателствена маса единствено по отношение на обстоятелството по ухапването на детето. В разказа му е налице отрицание на този факт, но не предлага никакво алтернативно или логично обяснение за това как по главата на пострадалото дете се е появила постоянно течаща кръв и поради това при изграждане на фактическата обстановка съдът използва показанията на този свидетел само в съответните на другите доказателства части. От приобщената медицинска документация от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, безспорно и категорично се установява, в какво се изразяват физическите наранявания (от ухапването), а именно множество отворени рани по главата. Това обстоятелство се установява най-вече от листа за преглед на пациент (част от медицинската документация) № 024104/31.01.2025 г., според който пациента ••• е постъпила за преглед с множество рани по главата и лицето, с активно кървене от тях. В графата „обективно състояние“ е описано, че към момента на постъпването се наблюдават общо 5 рани от ухапване: 2 челно в ляво, 1 в ляво темпорално, 1 букално в дясно и 1 на долния ляв клепач. Съдът кредитира и приобщените по надлежния процесуален ред копия на страници от паспорт на куче с чип № ••• порода Голдън ретрийвър, приходна квитанция сер. ББ25 № 7212372060/03.02.2025 г., декларация по чл. 117 ЗМДТ от 03.02.2025 г., копия от информационна система на БАБХ. Същите са добросъвестно депозирани от страна на жалбоподателката, която от началото на административнонаказателното производство (съставянето на АУАН) не е отричала да е собственик на процесното куче. От приложените писмени доказателства се потвърждава този факт на собственост. От копията на паспортните страници се установява името на кучето – „•••“, както и номера на чипа, името на ветеринарния лекар, името и адреса на собственика на кучето. От цитираната приходна квитанция е видно, че жалбоподателката М., именно в качеството си на собственик на процесното куче е и задължено лице, което внася съответната дължима такса за кучето в района, в който е регистрирано (макар и 3 дни след датата на нарушението). От копията от информационната система на БАБХ се потвърждават и описаните в паспорта на кучето факти свързани с неговото име, пол, порода, номер на чип и обслужващ ветеринарен лекар. Компетентността на актосъставителя и наказващия орган произтичат от трудовия договор, ведно с трудова характеристика за актосъставителя и от приложените заповеди на кмета на Столична община, които упълномощават кметовете на райони да издават наказателни постановления, с които санкционират нарушения изразяващи се в неизпълнение на задължения по чл. 172, т. 1 или 2 ЗВМД. Съдът кредитира и останалите писмени доказателства приложени по делото и приобщени по надлежния процесуален ред на чл. 283 НПК. От приложеното веществено доказателство се установява обстоятелството, че на процесната дата в 19:40 часа е потърсена спешна помощ относно ухапано от куче дете. Така анализираната доказателствена маса, обсъдена в нейната съвкупност е в косонанс с установената от съда фактическа обстановка. Фактът на ухапването се установи от показанията на част от разпитаните свидетели и медицинската документация, а собствеността на кучето от приложените копия на документи, обсъдени горе. При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното: Актът за установяване на административно нарушение и оспореното наказателно постановление са издадени от компетентни органи и при изяснена фактическа обстановка. В тази връзка следва да се посочи, че е неоснователно възражението във въззивната жалба, че изложената фактическа обстановка в АУАН и НП е непълна, необоснована, неправилна и неподкрепена от доказателствата. Посочената от актосъставителя фактическа обстановка, както и изложената в НП напълно съответства на процесния случай – посочен е нарушителят, датата и мястото на нарушението, посочено в какво се е изразило то, както и кой състав на административно нарушение е изпълнен. В този смисъл са изпълнени изискванията на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН за форма и реквизити. Тук е мястото да се уточни, че оспореното НП не страда от порока, който се твърди с жалбата – непосочване на дата на издаване. Датата е ясно посочена, макар и чрез залепения стикер с баркод от деловодна система и тя е именно 19.03.2025 година. На следващо място следва да се посочи, че настоящият съдебен състав не споделя възражението на жалбоподателката свързано с неяснота относно качеството на свидетелите вписани в АУАН. Свидетелят Г. е очевидец на нарушението и това обстоятелство обезпечава съставянето на АУАН, въпреки това е посочен и свид. •••, който е свидетел при съставянето му. В ЗАНН няма изискване актосъставителят да е очевидец на нарушението. На последно място, неоснователно е възражението за непосочване на единен граждански номер на лицето, претърпяло имуществени вреди от нарушението, тъй като такова лице няма. В АУАН ясно е посочен вида на вредите – ухапване. В случая не се касае за имуществени вреди, въпреки това актосъставителя е индивидуализирал пострадалото дете с неговите имена и възраст. Съдът констатира, че АУАН и НП са издадени при спазване на сроковете визирани в чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Налице е редовна процедура по връчването им на жалбоподателя. Предвид това съдът прие, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на жалбоподателя или да представляват формални основания за отмяната на санкционния акт. Оспореното наказателно постановление е и материалноправно законосъобразно. Въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателствени материали се установи безспорно, че именно жалбоподателката, на процесните място и време - ресторант „•••“, находящ се в гр. София, р-н „Илинден“, бул. „Сливница“ № 2, в локалното платно на булеварда, около 19:40 часа, от обективна страна не е изпълнила задължението си, вменено с разпоредбата на чл. 172, т. 2 ЗВМД да вземе мерки като собственик на куче с чип № •••, порода Голдън ретрийвър, животното да не създава опасност за други хора, като е допуснала дете на 1 г. и 11 м. – •••, ЕГН •••••••••• да бъде ухапана в областта на главата. Няма значение относно съставомерността на административното нарушение действията на придружителя на детето – свид. Г., който е оставил без постоянен надзор ••• с описаното горе куче, тъй като задължението да бъдат взети мерки животното да не създава опасност за хората (или други животни) е именно на собственика. Безспорно се установи, че собственика – жалбоподателката М. дори не е осъществявала фактическия контрол върху животното, а е оставила това действие да бъде извършвано от съпругът , който също не успял да задържи кучето по начин, който да не бъде опасен за детето. В тази връзка следва да се посочи, че възражението, че не било поискано съгласие от жалбоподателката и съпруга да се грижат за чуждо дете са напълно несъстоятелни. Именно жалбоподателката следва да се погрижи по такъв начин, че да вземе правилните мерки, като например кучето, освен с повод да бъде и с намордник, както и да не го изпуска от фактическия си контрол, така че животното нейна собственост да не представлява в нито един момент опасност за другите хора. Безспорно се установи, че М. не е сторила това, като е преценила, че в заведение за хранене, което се посещава от различни хора е естествено място където може да заведе двете си кучета и да ги остави да стоят (лежат) под масата, на която се храни и обективно не осъществява какъвто и да е фактически контрол над тях. От субективна страна жалбоподателката М. е осъществила състава на административното нарушение с форма на вината непредпазлива небрежност. М., макар и да не е предвиждала настъпването на обществената опасност е била длъжна и е могла да я предвиди, доколкото се касае за куче, при което отива чужд за него човек, а тя самата не е взела никакви мерки то (кучето) да не представлява опасност за този човек (•••). Следвало е и е могла да предвиди, че след като с разпоредбата на чл. 172, ал. 2 ЗВМД е вменено задължително поведение на собствениците на кучета, тя да изпълнява постоянно това свое задължение. Санкционната разпоредба на чл. 426 ЗВМД за неизпълнение на задължението си по чл. 172, ал. 2 ЗВМД предвижда административно наказание глоба в абсолютно определен размер от 100 /сто/ лева, поради което обсъждането на размера е безпредметно. Основания за преквалифициране на случая в маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН не се констатират, доколкото жалбоподателят не изтъква факти и обстоятелства, които да занижават обществената опасност на извършеното в сравнение с обичайното проявление на нарушенията от съответния вид. Напротив, въпреки формалния състав на нарушението, обществената му опасност не следва да бъде подценявана, доколкото не вземането на адекватни мерки от собственика на животно (в случая куче), то да не представлява опасност за хора и други животни излага на риск, понякога може да бъде и фатален, живота и здравето на околните, както и на други животни. Поради всичко изложено дотук, съдът прие, че атакуваното наказателно постановление е правилно - законосъобразно и обосновано, постановено в съответствие с изискванията на материалния закон и при съобразяване с процесуалните правила. Поради това следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на делото, право на разноски има въззиваемата страна съгласно чл. 63д, ал. 4 ЗАНН. Юрисконсултът осъществяващ процесуалното представителство е претендирал юрисконсултско възнаграждение в размер от 400 /четиристотин/ лева. В случая приложение намира разпоредбата на чл. 63д, ал. 5 ЗАНН, като в случаите на присъждане на възнаграждение по ал. 3 и ал. 4 (от същия текст), възнаграждението не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. В настоящият случай претендираният размер на възнаграждението от юрк. ••• е повече от двойно завишен и не отговаря на дължимото възнаграждение съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно от 130 /сто и тридесет/ до 190 /сто и деветдесет/ лева. В случая делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност, проведени са четири заседания, като само в две са извършвани действия по съдебното следствие. Съдът намери, че следва да определи възнаграждението в минимален размер, а именно – 66,46 /шестдесет и шест евро и четиридесет и шест цента/ евро равняващи се на 130 лева. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, Софийски районен съд