Решение № 106 от 26.2.2026 г. на Районен съд - Ловеч по дело № 422/2025 г.

Производството по делото е образувано по повод подадена искова молба от Р. Р. А. против Окръжен съд Л за заплащане на трудовото възнаграждение и обезщетение за забавено изпълнение. Ищецът твърди, че в периода ••• г. до ••• г. е заемал длъжността „младши съдия“ при ответника. За периода ••• г. до ••• г. основаното му възнаграждение е било 2 992,00 лв., а за времето от ••• г. до ••• г. - 3 471,00 лв. Ищецът поддържа, че размера на основното трудово възнаграждение за заемната от него длъжност е нормативно установен - удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера съгласно данните на Националния статистически институт и оспорва за процесния период (април 2022 г. – август 2023 г.) то да е определено в съответствие с цитирането правило. Съобразявайки размера на средната работна заплата в бюджетната сфера ищецът посочва размера на дължимото му основно възнаграждение по месеци, включени в периода и извежда размера на неизплатеното му брутно трудовото възнаграждение от 6 600,00 лв. (600,00 лв. за м. април 22 г.; 350,00 лв. за месец май 2022 г.; 230,00 лв. за месец юни 2022 г.; 700,00 лв. за месец юли 2022 г.; 230,00 лв. за месец август 2022 г.; 540,00 лв. за месец септември 2022 г.; 1 250,00 лв. за месец октомври 2022 г.; 550,00 лв. за месец ноември 2022 г.; 1 150,00 лв. за месец декември 2022 г.; 100,00 лв. за месец януари 2023 г.; 200,00 лв. за месец април 2024 г.; 100,00 лв. за месец май 2023 г.; 350,00 лв. за месец юли 2023 г. и 250,00 лв. за месец август 2023 г.). Съгласно вътрешните правила за определяне на работната заплата на магистрати и съдебни служители на ОС Л ищецът поддържа, че пълният размер на трудовите възнаграждения се заплаща до края на текущия месец. Ищецът твърди, че за вземанията, за които търси заплащане от ответника, той е в забава от първа число на месеца следващ месеца, за който те са дължими до датата на подаване на исковата молба и върху тях се дължи обезщетение в размер на 1 800,00 лв. (200,00 лв. върху вземането за м. април 2022 г.; 130,00 лв. върху вземането за м. май 2022 г.; 7,00 лв. върху вземането за м. юни 2022 г.; 200,00 лв. върху вземането за м. юли 2022 г.; 60,00 лв. върху вземането за м. август 2022 г.; 140,00 лв. върху вземането за м. септември 2022 г.; 350,00 лв. върху вземането за м. октомври 2022 г.; 150,00 лв. върху вземането за м. ноември 2022 г.; 300,00 лв. върху вземането за м. декември 2022 г.; 40,00 лв. върху вземането за м. януари 2023 г.; 50,00 лв. върху вземането за м. април 2023 г.; 10,00 лв. върху вземането за м. май 2023 г.; 60,00 лв. върху вземането за м. юли 2023 г.; 40,00 лв. върху вземането за м. август 2022 г.). Отправя се искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 6 600,00 лв. - брутно трудово възнаграждение за периода март 2022 г. до август 2023 г. – разлика между начислено и дължимо възнаграждение и общо 1 800,00 лв. обезщетение за забава върху вземанията по главница за всеки месец, посочен в периода. В депозиран по делото отговор ответникът не оспорва, че в периода ••• г. до ••• г. ищецът е заемал длъжността „младши съдия“ при него, както и че за периода ••• г. до ••• г. основаното му възнаграждение е било 2 992,00 лв., а за времето от ••• г. до ••• г. 3 471,00 лв. Ответникът твърди, че за процесния период, изключае месеците февруари, март и юли 2023 г., основното възнаграждение на ищеца не съответства на данните от статистиката. Поддържа, че не разполага с оперативна самостоятелност да определя размера на възнагражденията на назначените съдии. С протоколно определение от 18.09.2025 г. е допуснато изменение в размера на претенцията за заплащане на обезщетение за забава, като същата се счита заявена общо за сумата от 2 276,64 лв. С протоколно определение от 27.10.2025 г. е допуснато изменения в размера на претенцията за заплащане на брутно трудово възнаграждение, която е заявена общо за сумата от 7 648,62 лв. Ищецът не участва в производството лично или чрез представител, а становище за основателност на заявените искове излага в молба от 23.10.2025 г. В ангажирана по делото писмена защита процесуалния представител А. – адв. П. поддържа, че изплащаните на доверителя му възнаграждения за процесния период не са формирани в съответствие с разписания в закона механизъм, който посочва начина на определяне възнагражденията за найниската и най-висока длъжност в системата. Понятието „средномесечен“ в нормата адв. П. счита, че следва да се тълкува според общопотребимия смисъл за период от едни месец и отрича възможността за ползване на 3, 6, 9-месечни или годишни бази, съпоставяйки го с подобни механизми за определяне на трудовите възнаграждение в други обществени сектори. Нуждата от текуща актуализация на възнагражденията не намира за основание за неприлагане на закона. При определяне на трудовите възнаграждения представителят на ищеца счита, че органа, който администрира съдебната система, действа при условията на обвързана компетентност и е задължен да се съобрази със законово установения размер на възнагражденията. Ответникът също не участва чрез свой представител в хода на производството, а в ангажирано становище от 22.10.2025 г. посочва, че поддържа позицията, заявена в отговора. В представени по делото бележки ответникът заявява, че възнаграждението на магистратите се определя ежегодно от Пленума на ВСС. Окръжен съд Л като второстепенен разпоредител с бюджетни средства, изплаща възнаграждения на съдиите, в това число младшите, в утвърдените размери. Изплащането на средства в различен размер съставлява нарушение на финансовата дисциплина. На ищеца е изплащано възнаграждение в утвърдените размери от ВСС, с оглед на което ответникът оспорва да е станал повод за завеждане на производството, поради което не следва да носи и отговорност за разноските. След преценка-поотделно и в съвкупност на събрания доказателствен материал, доводите и становищата на представителите на страните, съдът намира за установено следното от фактическа страна: Страните не спорят, че в периода ••• г. до ••• г. ищецът е заемал длъжността „младши съдия“ при ответника. От ангажиран по делото акт за встъпване са установява, че Р. Р. А. е встъпил в длъжност на ••• г., след назначаването му на длъжност „младши съдия“ в Окръжен съд Л. от Съдийската колегия на Висш съдебен съвет (СК на ВСС), съгласно протокол ••• г., като с акт за заемане на длъжността му е определено основно възнаграждение в размер на 2 720,00 лв., считано от ••• г. Страните не спорят, че за периода ••• г. до ••• г. основаното възнаграждение на ищеца е било 2 992,00 лв., а за времето от ••• г. до ••• г. 3 471,00 лв., като това се установява и от заповеди от ••• г. и ••• г. за определяне на размера на основните трудови възнаграждения на А., считано от ••• г. (2 992,00 лв.) и от ••• г. (3 471,00 лв.). Тези размери на основите трудови възнаграждения на младшите съдии, прокурори и следователи са посочени в Таблици 1 за 2022 г. и 2023 г., утвърдени с решения на Пленума на ВСС, обективирани в протоколи № 11 от 31.03.2022 г. и № 22 от 17.08.2023 г. В процесния период, според ангажираните фишове за работна заплата на ищеца се установява, че през 2022 г. му е начислявано и изплащано основно възнаграждение в размер на 2 992,00 лв., а през 2023 г. в размер на 3 471,00 лв. Новият размер на основното възнаграждение за 2023 г. е утвърден през април 2023 г. и е начислен със задна дата от ••• г. Според вътрешните правила за организацията на работната заплата, утвърдени със Заповед № 27/07.02.2023 г. на Административния ръководител – Председател на Окръжен съд Л., възнагражденията на магистратите и служителите се изплащат от 24-то до 30-то число на месеца, в който е положен труда (VI – Ред и начин на изплащане на работните заплати). В правилата за организация на работната заплата, действали в периода 2014 г. до 2023 г. не са разписани срокове за изплащане възнагражденията на съдии и служители. В прието по делото заключение на вещото лице Н. Р. са предложени пет варианта на изчисления на брутния размер на трудовото възнаграждение на ищеца при съобразявани на различни изходни данни – осреднени данни на заети лица в бюджетната сфера за 2021 г. и 2022 г.; текущи месечни данни за месеците, вкючени в периода 2022 г. и 2023 г.; текущи тримесечни данни в периода 2022 г. и 2023 г.; текущи месечни данни за месеците, вкючени в периода 2022 г. и 2023 г.; текущи шестмесечни данни в периода 2022 г. и 2023 г.; текущи деветмесечни данни за месеците, вкючени в периода 2022 г. и 2023 г. В първия вариант (изчисления на предходни годишни бази данни) разликата между начисленото и изплатено брутно възнаграждения и определеното на база две средномесечни възнаграждения в бюджетната сфера на годишна база е 1 860,29 лв. (изчисленията включват и месеците февруари, март и юни 2023 г., за които не са заявявани претенции), а нетния размер (след приспадане на дължимия данък от 10 %) е 1 674,42 лв. Във втория вариант на заключението за процесния период разликата между начисленото и изплатено брутно възнаграждения и определеното на база две средномесечни възнаграждения в бюджетната сфера на текуща месечна база е в брутен размер от 7 506,47 лв. и нетен от 6 755,77 лв. В третия вариант на заключението за процесния период разликата между начисленото и изплатено брутно възнаграждения и определеното на база две средномесечни възнаграждения в бюджетната сфера на текуща тримесечна месечна база е в брутен размер от 4 966,75 лв. и нетен от 4 470,03 лв. В четвъртия вариант на заключението за процесния период разликата между начисленото и изплатено брутно възнаграждения и определеното на база две средномесечни възнаграждения в бюджетната сфера на текуща шест месечна база е в брутен размер от 3 998,93 лв. и нетен от 3 598,99 лв. В петия вариант на заключението за процесния период разликата между начисленото и изплатено брутно възнаграждения и определеното на база две средномесечни възнаграждения в бюджетната сфера на текуща девет месечна база е в брутен размер от 845,60 лв. и нетен от 761,08 лв. Съобразно тези варианти вещото лице е направило изчисления на обезщетението за забавна върху брутния и нетния размер на начисленото и определеното от него възнаграждение на ищеца на месени, тримесечни, шестмесечни и деветмесечни данни. За периода 2022 г. и 2023 г. данните от националната статистика експерта посочва, че са обявени както следва: годишните за 2021 г. в началото на април 2022 г., месечните данни се натрупват за тримесечия и не се обявяват; първото тримесечните в началото на май, второто тримесечие в началото на септември, третото тримесечие в началото на януари следващата година. В констативната част на заключението вещото лице посочва, че в хода на изготвяне на заключението е получило информация от ВСС относно начина на определяне основното възнаграждение за най-ниските длъжности в съдебната система, като е отчетен размера на средномесечната работна заплата на заетите лица в бюджетната сфера, съгласно данни на Националния статистически институт на годишна база, при съобразяване бюджетните възможности на съдебната власт, при отчитане разпоредите на чл. 365 ЗСВ и чл. 102, ал. 1 ЗПФ. При очертаване на фактите съдът взема предвид първия вариант от заключението на вещото лице (изчисленията, направени на база средномесечните възнаграждения на заетите в бюджетната сфера, определена на годишна база, като изключва месеците за които не са заявени претенции – февруари, март и юни 2023 г.), тъй като то съответстват на разпоредбата на чл. 218, ал. 2 ЗСВ и на правилата за планиране и изпълнение на бюджет, разписани в Закона за публичните финанси, относими и към изготвянето на бюджета на съдебната власт, който, макар и отделен е част от бюджет на държавата. Изграждането на прогноза за приходите и разходите, каквато съставлява бюджета, на база текущи данни, каквото е разбирането на ищеца в сезиращия акт, поддържано в хода на процедурата, не създава гаранции за устойчивост при разходването на обществени ресурси. Размерът на основните възнаграждения на съдиите, прокурорите и следователите, в това число и младшите, се определя при съобразяване на законово разписаните правила, на база устойчиви данни, които гарантират изпълнението на заложените разходи. Позоваването на текущи данни за годината на изпълнение на бюджета не съставлява гаранция за стабилност и не обезпечава изпълнение на заложеното в съответствие с постановките на ЗПФ. Тази неустойчивост най-ясно проличава при изчисленията, направените на месечна текуща база, при която се вижда голяма динамика в размерите на възнагражденията на младшите съдии, прокурори и следователи в посока нагори и надули, вкл. под утвърдения основен размер от ВСС. Изводите си по фактите съдът изгражда на база приетите по делото писмени доказателства, обсъдени по-горе, като по основна част от тях между страните не е налице спор. При очертаните факти съдът прави следните изводи от правна страна. Предявен е иск за запращане на възнаграждение за труд и обезщетение за забавеното му изпълнение с правна квалификация чл. 128, т. 2 и чл. 245, ал. 2 КТр, вр. чл. 229 ЗСВ. В рамките на процесния период (••• г. до ••• г.) ищецът е полагал труд на длъжността „младши съдия“ при ответника Окръжен съд Л.. През първата година от периода му е определено и изплащането основно трудово възнаграждение в размер на 2 992,00 лв., а през втората 3 471,00 лв. Законът определя размера на основните възнаграждения за най-високите длъжности в съдебната власт (председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, главният прокурор и директорът на Националната следствена служба), обвързвайки ги с възнаграждението на председателя на Конституционния съд и на най-ниските съдийска, прокурорска и следователска длъжност (младшите), привързвайки ги към удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера съгласно данните на Националния статистически институт (чл. 218, ал. 2 ЗСВ). За останалите длъжности на Пленума на ВСС е възложено да определи размера на основите възнаграждения. Бюджетът съставлява годишен финансов план, който се съставя, приема, променя, изпълнява и отчита съгласно ЗПФ (чл. 5 ЗПФ). Той включва всички постъпления и плащания за дейността за съответната бюджетна година (чл. 6, ал. 1 ЗПФ), в това число и за възнаграждения на заетите лица, а съставянето му за системата на съдебната власт се организира и ръководи от Висшият съдебен съвет (чл. 7, ал. 1 ЗПФ). ВСС е първостепенния разпоредител с бюджета на съдебната власт и отговаря за съставянето, изпълнението и отчитането му (чл. 11, ал. 3 ЗПФ). В рамките на процедурата по изготвяне на държавния бюджет (чл. 66-81 ЗПФ) и в разписаните там срокове (между 31 януари и 31 октомври) се разработват бюджетните прогнози и проект на бюджет на съдебната власт, проекти на бюджети на съдебната власт и разчети за следващите две години и на одобрените препоръчителни разходни тавани. Целият процес на планиране на финансовата рамка на системата, който предхожда внасянето на проекта за бюджет на съдебната власт, стъпва на налични към този момент данни, вкл. от националната статистика. Коментираните по-горе текстове следва да се съобразят при тълкуване разпоредбата на чл. 218, ал. 2 ЗСВ, в частност при преценка понятието средномесечна заплата, която в удвоен размер е база за определяне основното месечно възнаграждения за най-ниската длъжност в съдебната система. Съобразявайки процеса на изготвяне на бюджет съдът не може да сподели разбирането, че той (бюджета) може да бъде изградена върху данни, които ще бъдат генерирани в периода на изпълнението му през следващата година. Ако законодателят бе имал предвид това (че финансовата рамка се грани на текущи статистически данни) той би използвал израза текуща средномесечна заплата и би възложил на органа, който организира и ръководи съставянето на бюджета (ВСС) да извършва периодично (месечно) актуализации, обезпечавайки точното приложение на разпоредбата на чл. 218, ал. 2 ЗСВ. Такова задължение на ВСС, като орган, разработващ и изпълняващ бюджета на съдебната власт, не е възложено със Закона за съдебната власт. То не е разписно и в Закона за публичните финанси, където в чл. 102 е посочено, че първостепенните разпоредители с бюджет не могат да извършват разходи и да поемат задължения за разходи за текущата година, надхвърлящи общия размер на утвърдените разходи и задължения за разходи по бюджетите им. След като разходите се планират в рамките на предходната година и се определят техните лимити, то няма как да се отчета промени, настъпили в следващата финансова година. Изложеното дава основание да се приеме, че основното възнаграждение на младшите съдии, прокурори и следователи, което участва при формиране разходната част на бюджета на съдебната власт, следва да се формира от данни от националната статистика към дата на изготвяне на финансови план. Не може да се сподели разбирането, че под средномесечно възнаграждение на заетите лица в бюджетната сфера се има предвид осреднения размер на месец. Това е така, тъй като националната статистика не публикува данни на месечна база, а събираните такива ползва за формиране на статистическа информация на тримесечие. Данните в четирите тримесечия на годината са различни и те за всяко от тях или за части от тях (шест или девет месеца), не могат да формират вярна представа относно размера на средномесечните възнаграждения. Изхождайки от казаното съдът приема, че основното възнаграждение за най-ниската длъжност в съдебната система следва да се формира на база средномесечната база на възнаграждения на заетите в бюджетната сфера, определена на годишна база. Техният удвоен размер следва да се заложи при планиране на разходите за основни възнаграждения на младшите съдии, прокурори и следователи, без той да се ограничава от общата рамка на разходите. Последното (общия размер на разходите) не е предвидено като критерий при определяне размера на основните възнаграждения на лицата, заемащи тези длъжности. Съобразявайки изложеното и направените от вещото лице изчисления в размера на брутното трудово възнаграждение на ищеца, определен при съобразяване основание размер на възнаграждението за заеманата от него длъжност за база средномесечния размер на годишна база в дворен размер и начисленото му брутно трудово възнаграждение, без тези за месеците февруари, март и юни 2023 г. приема, че искът е основателен до размера на сумата от 1 851,53 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на молбата до изплащането й. За разликата до сумата от 7 748,62 лв., с оглед изложените по-горе съображения, той се явява неоснователен (по 210,00 лв. за периода април – ноември 2022 г.; 150,00 лв. за м. декември 2022 г.; по 3,25 лв. за периода януари 2023 г. до юли 2023 г. и 2,97 лв. за м. август 2023 г.). Съгласно вътрешните правила, прието от ответника, възнагражденията за положен труд се заплащат в периода от 24-то до 30-число. Вземанията на ищеца са парични и след настъпване на падежа на всяко от тях ответникът дължи обезщетение за забава. Вземанията са изискуеми от първо число на месеца, следващ начисляването им, от който момент обезщетение претендира ищеца. Обезщетението съдът приела, че следва да се определи за всяко вземане по месеци, но не върху брутния, а върху нетния размер на неизплатеното трудово възнаграждение (след приспадане на дължимия данък върху разликата), тъй като това е сумата, за която ответникът е дължал изпълнение на ищеца (вземането за данък е дължимо на държавата и се удържа от работодателя). При съобразяване размера на вземания за всеки от месеците в период, размера на основни лихвен процент на БНБ, увеличен с 10 пункта, съдът приема, че искът за заплащане на обезщетение е основателен до размер на сумата от 534,50 лв., а за разликата подлежи на отхвърляне. Върху уважения размер на вземанията по главница и обезщетение за забава ответникът дължи заплащането на държавна такса, която е в размер на 124,06 лв. (74,06 лв. по иска за заплащане на възнаграждение и 50,00 лв. по иска за заплащане на обезщетение). В производството са сторени разноски за събиране на доказателства в размер на 900,00 лв. (платено възнаграждение на вещо лице), от които, според изхода на спора, в тежест на ответника следва да се възложи заплащането на разноски в размер на 216,00 лв. Разликата от възложените на ответника до сторените следва да остане в тежест на съда. В хода на производството ищецът е представляван от адвокат, който му е предоставил безплатна правна помощ. Той претендира присъждането на възнаграждение от съда. Искането е неоснователно, независимо от извода за частична основателност на претенциите, тъй като ответникът като работодател на ищеца и второстепенен разпоредител с бюджетни средства има задължение да разходва средства в размера, определен му от ВСС. Административният ръководител на ОС Л. не разполага с оперативна самостоятелност и не може да разходва средства извън предоставените му и да определяна различени размери на възнагражденията на съдиите. В случай, че заложените средства не са правилно определени по размер отговорността за вредите, вкл. такива свързани с направата за разноски в процедурата в която са заявени, следа да се понесе от органа, който ги е заложил. В тази връзка съдът приема, че ответникът с поведението си не е станал повод за образуване на производството. В хода на процедурата той не е завил оспорване по същество, а е поддържал, че не разполага с възможност да взема решение по повдигнатите въпроси, поради което съдът приема, че не следва да понесе отговорността за разноските, вкл. за безплатна правна помощ. По изложените съображения, съдът