Решение № 1245 от 15.8.2023 г. на Районен съд - Варна по дело № 1741/2023 г.

Производството е образувано е по жалба н а „•••" ЕООД, против НП № 03- 2200227/13.04.2022 г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - Варна, с което на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл.415в, ал.1 от КТ на " •••" ЕООД е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 300 лева за нарушение на чл. 151, ал. 1 от КТ. В подадената до съда жалба се оспорва посочената в НП фактическа обстановка, като се твърди, че на самия обект е била поставена табела с вписан работно време, което не било установено от служители на ДИТ като такова, което не се спазва, а е била дадена вяра на декларация, попълнена под диктовка на служители на инспекцията. Иска се НП да бъде отменено, като незаконосъобразно и необосновано. В условията на евентуалност да бъде намален размерът на наложената санкция до минималния предвиден такъв. В съдебно заседание, въззивникът редовно призован, се представлява от процесуален представител, който подържа жалбата и моли НП да бъде отменено и присъдени сторените разноски по делото. Въззиваемата страна, редовно уведомена, изпраща представител, който оспорва жалбата. В заседание по същество пледира НП да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано, моли за присъждане на разноски по делото и прави възражение за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение. Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа обстановка: На 20.01.2022 г. служители на ДИТ-Варна - св. Д. И. И. извършили проверка в обект - магазин за наргилета, находящ се в гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик“ № 38, стопанисван от дружеството-жалбоподател с цел спазване правилата на трудовото и осигурително законодателство. Проверката била извършена около 12.50 часа. В хода на проверката било установено, че в обекта на длъжност „продавач- консултант" работи лицето Г.П.Г., на която била представена за попълване декларация на работещите в дружеството лица. В нея тя попълнила за кого работи, работно време, трудово възнаграждение и прочие, като в графата почивки в работния ден посочила, като отговор „не“. В хода на проверката бил предоставен Правилник за вътрешния трудов ред в които било фиксирано, че служителите ползват 60 минутна почивка за хранене от 14.00 до 15.00 часа, ежедневно. Поради обстоятелствата, вписани в декларацията против „•••" ЕООД бил съставен акт за установяване на нарушение, в който било посочено, че дружеството в качеството на работодател на 20.01.2022 г. в обект - магазин за наргилета, гр. Варна, бул."Вл. Варненчик" № 38 стопанисван от дружеството-жалбоподател не е осигурил почивка за хранене на работника Г.П.Г. с ЕГН •••••••••• на длъжност „продавач- консултант". Нарушението било квалифицирано като такова по чл. 151, ал. 1 КТ. При предявяването на акта на надлежно упълномощено лице възражения не били направени. Вписано, като обяснение е било обстоятелството, че в хода на проверката нарушението е било отстранено. Въз основа на акта за установяване на административно нарушение, административно - наказващият орган издал процесното наказателно постановление, с което изцяло възприел фактическите констатации на актосъставителя и правната квалификация на нарушението по чл. 151, ал. 1 КТ и наложил на "•••" ЕООД наказание „имуществена санкция“ в размер на 300 лв. на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415в, ал. 1 от КТ. В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитан Д. И. И.- актосъставител, които сочи, че нарушението било установено въз основа на посоченото от работника Г.П.Г. на длъжност „продавач- консултант" в попълнената от нея декларация, като при последваща проверка в обекта работничката вече посочила, че ползва нормативно предоставената й почивка за хранене. Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление, относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане. Административно наказателното производство е образувано в срока п о чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - Варна, съгласно чл. 15, ал. 3, т. 2 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" и видно от заверено копие на Заповед № 3¬0157/16.02.2022 г. В хода на административно-наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения.Наказателното постановление е съобразено с нормата на чл.57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално- правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани. Съгласно чл. 151, ал.1 КТ работното време на работника и служителя се прекъсва с една или няколко почивки, като работодателят осигурява на работника или служителя почивка за хранене, която не може да бъде по-малко от 30 минути. Почивката е период от време, през който работникът или служителят не е длъжен да изпълнява работа по трудовото си правоотношение, като тя е субективно право на работника или служителя по индивидуалното трудово правоотношение. Осигуряването на право на почивка през работния ден е задължение на работодателя. На основание чл. 4а от Наредба за работното време, почивките и отпуските, почивките се определят от правилника за вътрешния трудов ред. С него се установява конкретната продължителност и разпределението на почивките през работния ден. За упражняването на правото на почивка е необходимо и достатъчно границите на съответната почивка да бъдат установени от правилника за вътрешния трудов ред, като не се изисква специално волеизявление нито на работника или служителя, нито на работодателя. В разглеждания случай работодателят "•••" ЕООД очевидно е изпълнил това си задължение, като видно от Правилника за вътрешния трудов ред е разпределил работното време на работниците и служители така, че се ползва един час почивка за хранене през работния ден от 14.00 до 15.00 часа при редовна смяна. Правилникът за вътрешния трудов ред, не се изисква специално волеизявление нито на работника или служителя, нито на работодателя, за да бъде ползвана такава. Следователно работниците не са били лишени по никакъв начин да ползват такава, а като се има предвид, че по делото липсват каквито и да било други данни за неосигуряване на почивка (абсолютна забрана, непредвиждане на такава изобщо или други), то следва да се приеме, че е налице извод за недоказаност на вмененото административно нарушение. Обстоятелството, че контролните органи са извършили проверка на място преди настъпване на времето за ползване на регламентираната почивка за хранене също не води до извод, че такова нарушение е било допуснато. Съдът въпреки проведеното съдебно следствие и събирането на доказателства включително и разпит на свидетели не можа да установи по несъмнен начин посоченото от АНО нарушение. Всички те, в едно с наличните писмени доказателства сочат, че въззивното дружество е осигурило възможност на работниците си да ползват един час почивка на ден за хранене, от 14.00 до 15.00 часа, като обстоятелството дали работникът ще ползва или не почивката, доколкото тя е негово право, не следва да влече априори неблагоприятни последици за дружеството- работодател. В хода на АНП не са били събрани безспорни и категорични доказателства, че на работниците не е осигурено ползване на почивка за хранене поради което съдът намира, че налагането на административно наказание за нарушение, за което не е било безспорно, че е извършено от конкретния нарушителя, обуславя и неправилно приложение на материалния закон. В тежест на АНО е да докаже извършеното нарушение, а не на нарушителя, че не го е извършил, АНО е следвало да събере допълнителни доказателства в подкрепа на приетото за установено нарушение, преди да се произнесе по преписката. Воден от горното съдът намира, че НП следва да бъде отменено, поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон Предвид изхода на спора е основателно своевременно направеното искане от страна на проц. представител на жалбоподателя, адв. Колев за присъждане на разноски по делото, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 /триста/ лева. Посоченият размер съдът не намери за прекомерен с оглед фактическата и правна сложност на делото, а и с оглед минималните изисквания на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Така мотивиран, съдът