Решение № 194 от 16.2.2026 г. на Административен съд - София-Област по дело № 44/2026 г.

Производството е по реда на глава XII от АПК, във вр. чл.63в от ЗАНН, във вр. чл. 208 и сл. от АПК. Касационното производство е образувано по депозирана в законния срок жалба от адв. В. Г. К. – пълномощник на „Канстракшънс супервижън сървисис” ЕООД, [ЕИК] със съдебен адрес: [населено място], [улица], срещу Решение рег. № 105/09.09.2025г., постановено по анд № 473/2023 г. на РС – Сливница, с което е потвърдил изцяло наказателно постановление № СФ-107-ДНСК-54/20.06.2023г., издадено от началника на ДНСК, с което на „КАНСТРАКШЪН СУПЕРВИЖЪН СЪРВИСИС“ ЕООД за нарушение на чл.237, ал.1, т.6 от ЗУТ, му е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 5000 лв., на осн.чл.237, ал.1, т.6 ЗУТ. Недоволен от решението касационния жалбоподател го обжалва като неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необосновано. Иска отмяната му и отмяна на наказателното постановление. Претендира съдебни разноски. Ответникът по касационна жалба – началник на ДНСК, редовно призован, с представител юрк. Петкова, която оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Счита, че обжалвания съдебен акт е правилен, поради което счита, че следва да бъде оставен в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Представителят на Софийска окръжна прокуратура дава становище за допустимост на жалбата, но счита, че първоинстанционното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Административен съд София - област, като обсъди посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните, доказателствата по делото, и след като извърши служебно проверка съгласно чл. 218, ал.2 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена е от страна с право на жалба срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по касационен ред, спазен е преклузивният 14 – дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, отговаря и на изискванията за форма и съдържание по чл. 212 и чл. 213 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на касационна проверка е решение рег. № 105/09.09.2025г., постановено по анд № 473/2023 г. на РС – Сливница, с което е потвърдил изцяло наказателно постановление № СФ-107-ДНСК-54/20.06.2023г., издадено от началника на ДНСК, с което на „КАНСТРАКШЪН СУПЕРВИЖЪН СЪРВИСИС“ ЕООД за нарушение на чл.237, ал.1, т.6 от ЗУТ, му е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 5000 лв., на осн.чл.237, ал.1, т.6 от ЗУТ. От приетите по делото доказателства съдът е установил от фактическа страна на спора следното: „КАНСТРАКШЪН СУПЕРВИЖЪН СЪРВИСИС“ ЕООД в качеството си на консултант, по смисъла на чл.166, ал.1, т.1, предл. първо от ЗУТ, на 10.04.2020г. е сключил договор №31009, с който Държавно предприятие „НКЖИ“ възлага на „КАНСТРАКШЪН СУПЕРВИЖЪН СЪРВИСИС“ ЕООД срещу възнаграждение и на свой риск да изпълни услуга „Извършване на оценка на съответствието на инвестиционния проект със съществените изисквания към строежите, упражняване на строителен надзор и съставяне на технически паспорт на обект : „Изграждане на укрепителни съоръжения на нестабилен скат, находящ се в отсечката от км 54+173 до км 54+243 с дължина 70 м, вдясно на първи коловоз в гара Калотина по 1-ва жп линия“. В изпълнение на договора, на 26.11.2021г. дружеството изготвя комплексен доклад за оценка на съответствието на инвестиционен проект по части „Конструкции“, „Геодезия“, „Инженерно-геоложки проучване“, „Отводняване“ и „Пожарна безопасност“ с основните изисквания към строежите. На 17.11.2022г. е издадено разрешение за строеж №24 от гл. архитект на община Драгоман на ДП“НКЖИ“. На 17.11.2022г. копие от Разрешение за строеж №24/17.11.2022г. е изпратено в РДНСК, Софийска област и е извършена служебна проверка на Разрешението за строеж, за което е съставен Констативен протокол №2040/23.11.2022г. със заключение, че: инвестиционните проекти са одобрени в несъответствие с разпоредбите на ЗУТ. Служители на РДНСК Софийска област, при извършена проверка установили, че направената оценка за съответствие на изготвения инвестиционен проект с основните изисквания към строежите в обхвата на чл.142, ал.5 ЗУТ, инкорпорирана в изготвения Комплексен доклад от „КАНСТРАКШЪН СУПЕРВИЖЪН СЪРВИСИС“ ЕООД противоречи на съдържанието разработените части на инвестиционния проект. На 21.02.2023г., е съставен на дружеството жалбоподател АУАН № Сф-107, за това, че в качеството си консултант по смисъла на чл.166, ал.1, т.1 ЗУТ е извършило оценка за съответствие със съществените изисквания към строежите по чл.142, ал.4 ЗУТ на инвестиционен проект „Изграждане на укрепителни съоръжения на нестабилен скат, находящ се в отсечката от км 54+173 до км 54+243 с дължина 70 м, вдясно на първи коловоз в гара Калотина по 1-ва ЖП линия“, находящ се в [ПИ] и ••• по КККР на [населено място], м. Криви вир, общ. Драгоман, в нарушение на чл. 142, ал.5, т.2, т.3 и т.4 ЗУТ. Въз основа на АУАН е издадено процесното НП. Районният съд, въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, е приел за безспорно установени извършването на нарушението, а именно извършването на оценка за съответствие с основните изисквания към строежите съобразно чл. 142, ал.5 от ЗУТ на инвестиционен проект, която оценка противоречи на съдържанието на разработените части на инвестиционния проект. Частите на инвестиционния проект относно местоположението и обема на строежа не са взаимно съгласувани. Решаващият съд е приел, че наказателното постановление е законосъобразно, правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност спрямо дружеството касатор; правилно е приложена санкционната разпоредба на чл. 237, ал.1, т.6 от ЗУТ. Настоящият съдебен състав, като взе предвид събраните по делото доказателства от Районен съд – Сливница и наведените от касационният жалбоподател възражения, намира обжалваното решение за правилно. Неоснователни са релевираните от касационния жалбоподател аргументи за нарушение на чл. 34 от ЗАНН. В настоящият случай нарушението е констатирано по повод извършена проверка от длъжностни лица при РДНСК на 23.11.2022 г. АУАН е съставен на 21.02.2023 г., поради което не може да се приеме, че АНО не е спазил законовите срокове за ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството. Подробни изводи е направил районния съд в тази връзка в обжалвания съдебен акт. Неоснователни са и релевираните от касатора възражения, че не се доказва извършеното нарушение. Съгласно чл. 142, ал. 4 от ЗУТ, всички части на инвестиционните проекти, които са основание за издаване на разрешение за строеж, се оценяват за съответствието им с основните изисквания към строежите, а съгласно императивното изискване на чл. 142, ал. 5, т. 2 от ЗУТ, оценката за съответствие на инвестиционния проект обхваща проверка за съответствие с правилата и нормативите за устройство на територията. Инвестиционния проект, за който е направена положителна оценка за съответствие от консултанта „КАНСТРАКШЪН СУПЕРВИЖЪН СЪРВИСИС“ ЕООД, не отговаря на правилата и нормите залегнали в ЗУТ и съответните нормативни актове. От представените по делото доказателства безспорно се установява, че така направената оценка противоречи на съдържанието на разработените части на инвестиционен проект „Изграждане на укрепителни съоръжения на нестабилен скат, находящ се в отсечката от км 54+173 до км 54+243 с дължина 70 м, вдясно на първи коловоз в гара Калотина по 1-ва ЖП линия“, изразяваща се в следното: Частите на инвестиционния проект относно местоположението и обема на строежа не са взаимносъгласувани, в нарушение на чл. 142, ал.5, т.4 от ЗУТ; Инвестиционният проект е изготвен в нарушение на чл. 12, ал.1 от ЗУТ, съгласно който застрояване е разполагането на сгради, постройки, мрежи и съоръжения в поземлените имоти не съответства на изискването на чл. 142, ал.5, т.2 от ЗУТ; Съгласно чл. 142, ал.5, т.3 от ЗУТ оценката обхваща проверка за съответствие с изискванията на нормативните актове по всяко от основните изисквания към строежите по чл. 169, ал.1 и изискванията по чл. 169, ал.3. В случая разработените инвестиционни проекти не съдържат необходимите проектни решение въз основани на които може да се изпълни строежа и да се извърши оценка за съответствието по чл. 169, ал.1 от ЗУТ. Предвид изложените съображения съдът намира, че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване на процесуалните правила, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора основателно е искането на ответника за присъждане на разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, Административен съд София – област, IV- ти касационен състав