Решение № 2469 от 15.4.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 14042/2024 г.

Предявени са от ищеца Р. Н. Б. срещу ответника „ЗАД АРМЕЕЦ” АД обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата в размер на 27 100.00 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 03.12.2024 г. до окончателното изплащане, представляваща дължимо застрахователно обезщетение, по имуществена застраховка „Каско“ за настъпило за времето от 19.00 ч. на 05.06.2023 г. до 08.00 ч. на 06.06.2023 г. в гр. София застрахователно събитие, при което застрахованата вещ - лек автомобил с марка „Хюндай Кона“ с рег. № •••••••• е отнет противозаконно от неизвестен извършител, и с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 3 924.49 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 18.11.2023 г. до 03.12.2024 г. Претендира разноски. Ищецът твърди, че за времето от 19.00 ч. на 05.06.2023 г. до 08.00 ч. на 06.06.2023 г. в срока на застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане „Каско“, сключен с ответника, е настъпило застрахователно събитие, в резултат, на което застрахованата вещ лек автомобил с марка „Хюндай Кона“ с рег. № •••••••• е отнет противозаконно от неизвестен извършител. Ищецът твърди, че е сключен с ответното дружество договор за застраховка „Каско” на МПС за лек автомобил с марка „Хюндай Кона“ с рег. № ••••••••, но ответникът неоснователно отказал да заплати застрахователно обезщетение в пълния претендиран размер. Сочи, че с писмо изх.№Л-6309 от 14.09.2023 г. е уведомен за взетото решение от ответното дружество за изплащане на застрахователно обезщетение в размер на сумата от 27 100.00 лева. Това обезщетение е определено на база приета действителната стойност на МПС-то към датата на събитието в размер на 54 200.00 лева, от която сума са приспаднати 50 %, равняващи се на сумата от 27 100.00 лева, тъй като към момента на кражбата в автомобила се е намирало свидетелство за регистрация на МПС - част II (малък талон), тъй като съгласно т. 91.4 от Общите условия в случай на събитие по клауза „кражба на МПС“ при непредоставяне на свидетелство за регистрация на МПС - част II, застрахователят изплаща на застрахования обезщетение в размер на 50 % от действителната стойност на МПС, към момента на настъпване на застрахователното събитие. Сочи, че на 21.11.2023 г. по банковата му сметка, разкрита в „Обединена българска банка“ АД от „ЗАД Армеец“ АД е преведена сума в размер на 25 907.89 лева, представляваща разликата между определеното застрахователно обезщетение в размер на сумата от 27 100.00 лева и сбора на неплатените трета и четвърта вноски от разсрочената застрахователна премия в общ размер на сумата от 1 192.11 лв. В едномесечния срок по чл. 131 ГПК от ответника „ЗАД АРМЕЕЦ” АД е постъпил писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Заявява, че е действал изцяло в съответствие със задълженията си по договора и приложимите законови разпоредби, като изплатеното обезщетение напълно отразява обстоятелствата по случая и уговорените в полицата условия. Навежда доводи, че съгласно т. 91.4 от Общите условия в случай на събитие по клауза „кражба на МПС“, при настъпване на събитие по клауза „Кражба на МПС" и при липса на предоставяне на свидетелство за регистрация на МПС - част II (т.нар. малък талон), застрахователят следва да изплати на застрахования обезщетение, възлизащо на 50% от действителната автомобила към момента на събитието, като това условие представлява предварително договорена застрахователна стойност по смисъла на чл. 387, ал. 1 КЗ, която е приложима при конкретен риск - кражба на МПС, при положение, че малкият талон е останал в автомобила. Претендира разноски. Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното: С определение от 30.04.2025 г., в което е обективиран изготвения по делото писмен доклад съдът по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК е приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните обстоятелствата, че лек автомобил с марка „Хюндай Кона“, с рег. № ••••••••, е имал валидно сключена застраховка „Каско” на МПС при ответното дружество, както и че във връзка с настъпилото на 05.06.2023 г. застрахователно събитие в гр. София, ответникът е заплатил на ищеца сума в размер на 25 907.89 лева. От събраните по делото доказателства се установи по безспорен начин, че между страните е съществувало валидно облигационно отношение, произтичащо от договор за застраховка „Каско”, обективиран в застрахователна полица №0306Х0791560, по силата на който ответникът е поел задължението да заплати обезщетение на ищеца за настъпилите по отношение на застрахованото МПС - лек автомобил с марка „Хюндай Кона“ с рег. № •••••••• вреди при осъществяване на един от покритите от застраховката рискове. Установи се още от представеното по делото постановление за спиране на наказателно производство от 26.07.2023 г. постановено по пр.пр. №25774/2023 г. по описа на СРП, че по времето на действие на горепосочения договор е настъпило в периода от 19.00 ч. на 05.06.2023 г. до 08.00 ч. на 06.06.2023 г. в гр. София, предвидено в него застрахователно събитие, а именно – кражба на застрахованото МПС. Съгласно чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователното обезщетение в уговорения срок. Срокът не може да бъде по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1 – 3 или 5 КЗ и започва да тече от деня, в който застрахованият е изпълнил задълженията си по чл. 403, ал. 1 или 2 и чл. 404 от КЗ, а именно да уведоми застрахователят за настъпването на застрахователното събитие, което е сторено от ищеца с подаване на уведомление за процесното застрахователно събитие. С писмо изх.№Л-6309 от 14.09.2023 г. ищецът е уведомен за взетото решение от ответното дружество за изплащане на застрахователно обезщетение в размер на сумата от 27 100.00 лв, определено на база приета действителната стойност на МПС-то към датата на събитието в размер на 54 200.00 лева, от която сума са приспаднати 50 %, равняващи се на сумата от 27 100.00 лева, тъй като съгласно т. 91.4 от Общите условия в случай на събитие по клауза „кражба на МПС“ при непредоставяне на свидетелство за регистрация на МПС - част II, застрахователят изплаща на застрахования обезщетение в размер на 50 % от действителната стойност на МПС, към момента на настъпване на застрахователното събитие. В настоящото производство е изслушано и прието по делото заключение по съдебно-автотехническа експертиза, изготвено от вещото лице С. С. от което се установи, че действителната стойност на лек автомобил с марка „Хюндай Кона“ с рег. № •••••••• към датата на настъпване на застрахователното събитие е в размер на сумата от 52 600.00 лв. При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Относно иска по чл. 405, ал. 1 КЗ Съгласно разпоредбата на чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Срокът не може да бъде подълъг от срока по чл. 108, ал. 1 – 3 или 5 КЗ и започва да тече от деня, в който застрахованият е изпълнил задълженията си по чл. 403, ал. 1 или 2 и чл. 404 от К З . В тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно сключено застрахователно правоотношение с ответника за посочения лек автомобил, настъпване на застрахователно събитие, което е бил уговорен риск, изпълнение на задълженията по чл. 403, ал. 1 или 2 и чл. 404 от КЗ. За да се освободи от задължението за плащане на дължимото обезщетение, застрахователят трябва да установи, че неизпълнението на насрещното задължение на застрахования е такова, пряко отразяващо се на настъпването на застрахователното събитие или изменящо риска от неговото настъпване. В тежест на ответника е да установи, че е изпълнил точно задължението си по сключената имуществена застраховка „Каско” в съответствие с изискването на чл. 405, ал. 1 КЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 408, ал.1 КЗ застрахователят може да откаже плащане на обезщетение само при умишлено причиняване на застрахователното събитие от застрахования или от трето ползващо се лице; при неизпълнение на задължение по застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя и е било предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие, както и в други случаи, предвидени със закон. За да бъде отказано плащане на застрахователно обезщетение на основание чл. 408, ал.1 КЗ от страна на застрахователя, е необходимо наличието на следните предпоставки: 1) неизпълнение на задължение по застрахователния договор; 2) неизпълнението на задължението да е значително с оглед интереса на застрахователя; 3) да е предвидено в закон или в застрахователния договор; 4) настъпването на застрахователното събитие да е следствие от неизпълнение на това задължение, т.е. между неизпълнението на задължението по застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя, и настъпването на застрахователното събитие да съществува пряка причинно-следствена връзка. От разпоредбата на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ е видно, че правно релевантно за правото да се откаже плащане на застрахователното обезщетение е единствено неизпълнението на това задължение на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие. Следователно заплащането на застрахователното обезщетение може да се откаже само, ако неизпълнението на уговорените в Общите условия на застраховката задължения на застрахования при настъпване на застрахователното събитие е способствало за настъпване на застрахователното събитие или е оказало друго въздействие върху него, или пък това неизпълнение е довело до невъзможността да бъдат предотвратени вредите от събитието, т.е. невъзможността откраднатото имущество да бъде открито. В случая доказателства за наличие на такава причинна връзка липсват. Според практиката на ВКС (в този смисъл - решение № 49/ 29.07.2013 г. по гр.д. № 840/ 2012 г. на ВКС, І т.о., решение № 15/12.ІV.2012 г. по т. дело № 454/2011 г. на състав от ІІ-ро т. о. и др.) неизпълнението от страна на застрахования на негови законоустановени или предвидени в договора задължения е значително с оглед интереса на застрахователя, като основание за отказ за плащане на застрахователно обезщетение, когато е налице причинна връзка между неизпълнението на задължението и настъпилото застрахователно събитие, съответно препятства доказването на обстоятелствата, при които е настъпило или определянето на размера на дължимото обезщетение (с посочените решения се дава разрешение относно приложението на чл. 211, т. 2 от КЗ (отм.), но предвид сходната правна уредба в действащия КЗ, дадените отговори са все още актуални). Оставянето на регистрационния талон в откраднато МПС, обект на застраховка „Каско на МПС”, при настъпване на застрахователното събитие - кражба, не съставлява значително с оглед интереса на застрахователя неизпълнение на задължението по застрахователния договор по смисъла на чл. 408, ал.1 КЗ и като такова не е основание за пълен отказ от изплащане на застрахователно обезщетение по чл. 408 КЗ. В Решение № 211 от 06.12.2012 г. на ВКС по т.д.№ 1029/2011 г., с което е прието, че нарушаването на задължението да не се оставя която и да е част от регистрационния талон на МПС в автомобила, изрично предвидено в застрахователния договор може само да доведе до намаляване на съответното застрахователно обезщетение, съгласно чл. 207, ал.2 от КЗ (отм.) при положение, че застрахователното събитие е вече настъпило, но не и да обоснове пълен отказ от заплащане на обезщетението. С оглед разпоредбите на чл. 395, ал. 4 и ал. 5 от КЗ трябва да бъде прието, че за надлежното упражняване на правото по ал. 4 трябва да бъде установена причинно-следствена между неизпълнението на задълженията по ал. 1 или ал. 2, а ако с със задължението се е целяло и ограничаването на вредите какви вреди са настъпили вследствие на неизпълнението или техния размер и в каква степен неизпълнението се е отразило на настъпването на застрахователното правоотношение и вредите от него (чл. 395, ал. 4, изр. 2 от КЗ). Доколкото се касае до потестативно право на застрахователя да прекрати или измени съществуващата между него и застрахования правна връзка, то именно той носи доказателствената тежест за установяването на тези обстоятелства. От езиковото тълкуване на клаузата в общите условия по застраховка "Каско", с която се определя изрично между страните по застрахователния договор намаляване на застрахователното обезщетение с 50% при настъпване на застрахователно събитие "кражба на МПС", ако в превозното средство е оставена част II на свидетелството за регистрация на същото следва извод, че застрахователят се освобождава от задължението си да доказва наличието на причинно-следствена връзка по чл. 395, ал. 5 от КЗ , вида или размера на вредите настъпили от неизпълнението, като и от извършването на преценка за съответствието на тежестта на същото с настъпването на застрахователното събитие и вредите от него. Във връзка с това следва да се има предвид, че чл. 2, ал. 1, т. 1 от КЗ определя като цел на КЗ осигуряването на защитата на интересите на ползвателите на застрахователни услуги, като съгласно чл. 2, ал. 2 от КЗ такива са застраховащият, застрахованият, третото ползващо се лице, третото увредено лице, другите лица, за които са възникнали права по застрахователен договор, както и физическото или юридическото лице, което проявява интерес да се ползва от услугите по разпространение на застрахователни продукти, предоставяни от застраховател или от застрахователен посредник във връзка с предмета му на дейност, независимо дали е потребител по смисъла на ЗЗП. Същевременно в чл. 345, ал. 8 от КЗ се предвижда, че застрахователният договор не може да предвижда условия и изисквания, включително такива при настъпване на застрахователното събитие, за които може да се направи разумна преценка, че нямат значение по отношение на ограничаването на риска от настъпване на застрахователното събитие, както и такива, за които може да се прецени, че съществува правна или фактическа пречка да бъдат изпълнени. От тези разпоредби, както и от тези на чл. 395, ал. 4 и ал. 5 от КЗ, следва извод, че нормите даващи възможност на застрахователя да откаже плащането на застрахователното обезщетение или да намали същото, в конкретния случай, имат императивен характер. Затова не могат да бъдат въвеждани допълнителни основания за отказ или за намаляване на обезщетението. Съответно на това застрахователят не би могъл чрез клаузи в изготвените еднолично от него общи условия да се освободи от задължението си да доказва всички или отделни елементи на своето право. Клауза като посочената по-горе предполага съществуването на причинно-следствена връзка между неизпълнението и настъпването на застрахователното събитие, съответно вредите от същото. Предвид на установената задължителна практика за съдилищата настоящият съдебен състав приема, че в конкретния случай оставянето на част II от свидетелството за регистрация в застрахования лек автомобил по никакъв начин не е способствало за настъпването на застрахователното събитие. Дори и част ІІ от свидетелството за регистрация да е била в автомобила към момента на кражбата, обстоятелството, дали то е спомогнало за последващото укрИ.е, е в сферата на предположенията, доколкото е възможно лицето, което го е отнело да не знае за наличието на талона или пък да не е спирано от контролните органи. Поради това и дори в случая да е налице неизпълнение на задължение на застрахования, уговорено в ОУ на застраховката, то това неизпълнение не е значително с оглед интереса на застрахователя и следователно не е основание за отказ за изплащане на съответното застрахователно обезщетение на основание чл. 408 от КЗ. За пълнота следва да се посочи, че в конкретния случай застрахователят не доказа, че щетите за ищеца са опит за заблуда или премълчаване от страна на застрахования или негов представител на действителните обстоятелства, при които е възникнало събитието. По настоящето дело няма доказателства ищецът да е действал с умисъл да заблуди застрахователя, относно обстоятелствата при настъпване на застрахователното събитие, нито за оставянето на регистрационния талон в откраднато МПС, нито че това е в пряка причинна връзка с кражбата на МПС. В този смисъл е и постановеното от ВКС решение № 49/29.072013 г. на ВКС, І ТО, по т.д. № 840/2012 г. Спорният по делото въпрос е и за размера на обезщетението за имуществените вреди. В този аспект от заключението на изслушаната и приета по делото САвТЕ, което заключение настоящият състав намира за компетентно и обективно дадено се установява, че действителната стойност на лек автомобил с марка „Хюндай Кона“ с рег. № •••••••• към датата на настъпване на застрахователното събитие е в размер на 52 600.00 лв. По отношение на спорния между страните въпрос за обема на причинените на ищеца имуществени вреди за размера на дължимото обезщетение съдът намира, че обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието. Ето защо дължимото обезщетение следва да се определи на база средни пазарни към датата на ПТП-то цени без коефицент на овехтяване, тъй като в противен случай, ако се отчита овехтяването, определеното обезщетение би било под размера на вредата и застрахованият не би получил равностойно обезщетение, а такова на по-ниска стойност и в този смисъл обезщетението не би било равно на размера на вредата, какъвто е законно регламентирания му размер. Имайки предвид, че от кредитираното от съда заключение по приетата САвТЕ се установи, че действителната стойност н а лек автомобил с марка „Хюндай Кона“ с рег. № •••••••• към датата на настъпване на застрахователното събитие е в размер на 52 600.00 лв., а ответникът е заплатил на ищеца застрахователно обезщетение по процесната щета в размер на сумата от 27 100.00 лв., то искът е основателен и доказан до предявения размер от 25 500.00 лв. Като законна последица от това в полза на ищеца следва де се присъди и законна лихва върху главницата от подаването на исковата молба – 03.12.2024 г. до окончателното изплащане на сумата. По иска с правно основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД След като главният иск за заплащане на заместващо обезщетение за причинените неимуществени вреди на ищеца от процесното застрахователно събитие е частично основателен, следва да бъде уважен и акцесорният иск за заплащане на законната лихва върху главницата. Срокът за изплащане на застрахователното обезщетение не може да бъде по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1 – 3 или 5 КЗ и започва да тече от деня, в който застрахованият е изпълнил задълженията си по чл. 403, ал. 1 или 2 и чл. 404 от КЗ. Размерът на дължимата мораторна лихва върху главницата, изчислен с помощта на компютърна програма, с която разполага съдът за изчисляване на лихви, за процесния период от 18.11.2023 г. до 03.12.2024 г. възлиза на сумата от 3 692.79 лв, поради което предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е основателен за предявения размер от 3 692.79 лв. Относно разноските по производството На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и сторените от него и своевременно поискани разноски по делото съразмерно с уважената част на предявените искове, в размер на 299.76 лв., представляващи сбора от заплатената от ищеца държавната такса по исковата молба, депозит за вещо лице и заплатено адвокатско възнаграждение. При този изход на спора на ответника на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да се присъдят своевременно поисканите разноски по производството съразмерно с отхвърлената част – в размер на 570.82 лв. (заплатено адвокатско възнаграждение).