Решение № 10953 от 4.12.2025 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 524/2025 г.

Производството и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава ХІХ от ДОПК.

1. Образувано е по жалба на „ИЛИНОР“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: с. Граф Игнатиево, обл. Пловдив, [улица], представлявано от Л. Н. Б. – управител, против Ревизионен акт (РА) № Р-16001623005129-091-001/04.12.2024 г., издаден от В. И. И. на длъжност началник на сектор – възложил ревизията и Х. И. Р. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение № 59/25.02.2025 г. на Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” - гр. Пловдив, в частта на определения: корпоративен данък за период 2020г. в размер на 10239, 27 лв. и лихва 4158, 57 лв.; корпоративен данък за период 2021г. в размер на 610, 42 лв. и лихва 186, 02 лв. и ДДФЛ – свободни професии граждански договори и др. за периода 2020 г. в размер на 16603, 03 лв. и лихва 8032, 77 лв.

Жалбоподателят оспорва и извода на ревизиращите, че изплатените парични средства под формата на командировки на физически лица, наети по граждански договори, които са извършвали услуги в Република Германия, следва да бъдат обложени и с данък върху доходите на физическите лица. Твърди се, че изводите на ревизиращите за липса на документална обоснованост на извършените разходи за командировки и консумативи за служебни автомобили са необосновани. Сочи се, че отчетите за извършената работа, от командированите лица, ведно с разплащателните документи към тях са били представени със самите командировъчни заповеди, граждански договори и приемо-предавателни протоколи към тях. Видно от съдържанието им било, че отчетите за извършената работа от командированите лица съдържат информация, която е идентична на тази по гражданските договори и приемо-предавателните протоколи към тях и свидетелства за извършен монтаж на фотоволтаични модули, монтаж на конструкции за поставяне на моделите и окабеляване на фотоволтаична централа на съответните обекти на територията на Германия. Към отчетите били приложени документи за гориво, винетки, тол такси и др. разходи, които неоснователно не са били обсъдени изобщо от ревизиращите органи с мотива, че не били представени в хода на ревизията. Сочи се, че ако направените разходи от дружеството за командировка на работниците по сключените граждански договори през 2020 г. представляват разход за изплатен доход на командированите лица, който следва да бъде обложен с данък върху дохода по чл. 35 от ЗДДФЛ, то този разход следва да бъде признат за данъчни цели и с него да бъде намален финансовият резултат на дружеството за 2020 г. Това е така, тъй като процесните разходи били свързани с дейността на дружеството и били документирани със съответните разходни документи, които били намерили надлежно отражение в счетоводството на дружеството.

Възразява се и против допълнително установените задължения за корпоративен данък, вследствие непризнати за данъчни цели разходи в общ размер на 6 104, 20 лв., с предмет на доставките закупено гориво и поддръжка на наети автомобили. Според жалбоподателя, автомобилите са наети от физическо лице – наемодател, което е декларирало получените доходи от наем в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2021 г. Едновременно с това, дружеството – наемател е подало справка по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ за изплатени суми на наемодателя. Автомобилите били използвани за икономическата дейност на дружеството – жалбоподател, от неговия управител Бахчеванска основно за срещи с доставчици и клиенти, както и за огледи на обекти. В пътните книжки на автомобилите като техни водачи били вписани лица, с които дружеството е сключило граждански договори, а с лицето С. М. бил сключен трудов договор на 15.10.2021 г. Иска се отмяна на оспорения ревизионен акт и присъждане на сторените съдебни разноски за производството.

1. Ответникът директор на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Г., е на становище, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Съображения в тази насока са изложени и в представена по делото писмена защита. Иска се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.

ІІ. По допустимостта на жалбата:

1. Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок, пред контролния в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си изцяло го е потвърдил. Така постановеният от директора на Дирекция “Обжалване и данъчно -осигурителна практика” - гр. Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения преклузивен процесуален срок, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.

ІІІ. Административната процедура:

1. Началото на ревизионното производство е сложено със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001623005129-020-01/24.08.2023 г., издадена от А. Д., началник сектор при ТД на НАП – Пловдив, като заместник на В. И., началник сектор при ТД на НАП – Пловдив, с обхват: корпоративен данък за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2021 г.; данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения за периода от 01.01.2020 г. до 31.10.2021 г. и за периода от 01.11.2021 г. до 31.12.2021 г.; вноски за ДОО за осигурители за периода от 01.01.2020 г. до 31.10.2021 г. и за периода от 01.11.2021 г. до 31.12.2021 г., вноски за ЗО за осигурители за периода от 01.01.2020 г. до 31.10.2021 г. и за периода от 01.11.2021 г. до 31.12.2021 г.; вноски за ДЗПО - УПФ за осигурители за периода от 01.01.2020 г. до 31.10.2021 г. и за периода от 01.11.2021г. до 31.12.2021г. Определен е краен срок за завършване на ревизията до 3 месеца, считано от датата на връчване на заповедта, което е редовно сторено на 04.09.2023 г. - по електронен път. Със Заповеди за изменение на ЗВР /ЗИЗВР/ № Р-16001623005129-020-002/28.11.2023 г., № Р-16001623005 129-020-003/19.12.2023 г., № Р-16001623005129-020-004/02.02.2024 г., издадени от В. И., началник сектор при ТД на НАП - Пловдив и Заповед № Р-16001623005129-3ИД-001/02.02.2024 г., Заповед № ЗЦУ-ОПР-38, Заповед № Р-16001623005129-ЗИД-002/26.06.2024 г., издадени от изпълнителния директор на НАП, ЗИЗВР № Р-16001623005129-020-005/26.06.2024 г. и ЗИЗВР № Р-16001623005129-020- 006/25.09.2024 г., издадени от В. И., началник сектор при ТД на НАП - Пловдив крайният срок за приключване на ревизията е продължен до 02.10.2024 г. В срока по чл.119 ал.2 от ДОПК компетентните органи по приходите са издали обжалвания в настоящото производство Ревизионен акт № 16001623005129-091-001/04.12.2024 г., който с решение № 59/25.02.2025г. на контролния орган е потвърден изцяло.

С оглед делегирането на правомощия по реда на чл.112 ал.2 т.1 от ДОПК по делото са представени удостоверения за електронни подписи и заповеди: № РД-09-1979/30.09.2021г., № РД-09-849/10.05.2021 г., № РД-09-3451/28.11.2024 г., № РД-09-192/06.02.2024 г. № РД-09-518/22.03.2024г., № РД-09-1525/31.08.2023 г., № РД-09-789/13.05.2022 г., № РД-09-2514/29.11.2021 г., № РД-09-2202/07.12.2022 г. (ведно със съответните приложения към тях), всички издадени от териториалния директор на НАП – Пловдив.

В съдържанието на всички заповеди за възлагането и изменението на ревизията, ревизионния доклад и ревизионния акт, е отразено, че са издадени чрез информационна система "Контрол" като електронен документ, подписан с електронен подпис.

В изпълнение на Определение №2677/20.03.2025 г. по делото са представени заверени разпечатки на извършена проверка за наличието на издаден сертификат за КЕП на органите по приходите, участвали в ревизионното производство.

Изложеното до тук налага да се приеме, че процесното ревизионно производство е възложено от материално компетентен административен орган, при спазване на предвидените за това процедурни правила. Ревизионният акт е постановен в изискваната от закона форма и от компетентните за това, в съответствие с нормата на чл. 119, ал. 2 във вр. чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, органи на приходната администрация.

ІV. Фактите по делото:

1. Ревизията на „ИЛИНОР“ ЕООД е повторна и обхваща установяване на данъчни задължения за корпоративен данък и данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения за периоди 2020 г. – 2021 г. Основната дейност на РЛ в процесните периоди е търговия на едро с облекло и обувки и допълнителна дейност - изграждане на фотоволтаични системи като подизпълнител на други фирми. Дейността се осъществява от офис и склад на дружеството, съгласно договор за наем, сключен на 01.04.2021 г. За нуждите на ревизионното производство са присъединени документи и доказателства, събрани в хода на извършени проверки за установяване на факти и обстоятелства, приключили с Протокол № П-16001622020295-073-001/20.05.2022 г. и с Протокол № П-16001621187289-073-003/27.05.2022 г., както и от издадения предходен ревизионен акт.

В хода на ревизията е установено, че дейността по изграждане и ремонт на фотоволтаични централи през 2020 г. се извършва съгласно сключен договор с контрагент „Р2 Green“ GmbH в Германия и през 2021 г. съгласно сключени договори с контрагенти в България. Изграждането на фотоволтаичните централи се извършва по задание на клиента и определено от него местонахождение, като параметрите се уточняват с договор и количествено - стойностни сметки. Установено е, че по сделката няма издавани сертификати, както и няма закупени стоки. Представени са фактури, издадени от РЛ към германския контрагент „Р2 Green“ GmbH на стойност 125 699, 01 евро, с левова равностойност 245 845, 89 лв. и извлечения от банковата сметка на дружеството в лева, от които са установени получени плащания от германското дружество на обща стойност в лева 231 517, 87 лв. (118 727, 11 евро).

През ревизирания период от дружеството – жалбоподател са подадени уведомления за сключени и прекратени два трудови договори с лицата П. Р. Ш. за периода 03.09.2018 г. - 23.03.2021 г., назначена на длъжност „интернет търговия“ и Н. Й. Д., за периода 15.10.2019 г. - 17.06.2021 г., назначен на длъжност „организатор дейности“. Представени са и 7 бр. граждански договори с лицата Н. Д., В. С., Т. Й., С. С. и Д. М. и командировъчни заповеди за същите лица за изграждане и ремонт на фотоволтаични централи в Германия. Във връзка с разплащанията по командировъчните заповеди са представени документи за извършени плащания на възнаграждения и командировъчни на посочените лица, платежни нареждания и разходни ордери. Подадените са и данни със справка по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ от ЗЛ за изплатени възнаграждения на лица по граждански договори. При съпоставка на декларираните данни със справката по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ за изплатени възнаграждения на наетите лица по граждански договори за 2020 г. и данните в платежните документи за изплатени възнаграждения на същите лица органите по приходите са констатирали, че декларираните възнаграждения са в много по-малък размер и не съответстват на данните в платежните документи.

Установено е, че дружеството е подало годишни данъчни декларации по реда на чл. 92 от ЗКПО. както следва: ГДД вх. № 1600141141831/17, 06.2021 г. и ГДД вх. № 1600И 1350253/02.06.2022 г. за отчетната 2021 г. По отношение допълнително установените корпоративен данък и лихви за 2020 г. в резултат на преобразуване на счетоводния финансов резултат по реда на чл. 26. т. 2 от ЗКПО съответно със сумата от 102 392, 70 лв.

За 2020г. е прието, че от страна на ревизираното дружество не са представени отчети от командировките на посочените лица в чужбина. Не са представени и документи, доказващи разходването на сумите за квартирни пари и пари за пътуване. Представени са единствено документи за заплатени парични суми за извършени услуги с платежни нареждания и РКО за изплатени парични средства за командировки в страна от Европейския съюз. Направен е извод, че предвид липсата на разходно-оправдателни документи, извършените разходи не могат да бъдат признати за данъчни цели, тъй като не са изпълнени изискванията за документална обоснованост по смисъла на чл.10 от ЗКПО.

При идентична фактическа обстановка е определен данък върху доходите на физическите лица за периода 01.01.2020 г. - 31.12.2020 г. в общ размер 16 303, 03 лв. с прилежащи лихви в размер на 8 052, 77 лв.

Органите по приходите са направили извод, че изплатените парични средства под формата на командировки на физически лица в размер на 102 392, 70 лв., както и изплатените парични средства, описани като „плащания по граждански договори“, „услуги“, „услуги по договор“ и „плащане към определено лице“ в размер на 60 637, 34 лв., представляват доходи, които не са освободени от облагане по смисъла на ЗДДФЛ и съгласно общият принцип върху тях се дължи данък върху доходите. В резултат на това с ревизионния акт са определени задължения по ЗДДФЛ с прилежащите лихви за закъснение, предмет на настоящата жалба.

За 2021 г. е извършено увеличение на декларирания СФР със сумата в размер на 6 104, 20 лв. на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО. При ревизията е направен извод, че разходите за гориво на наети леки автомобили следва да се регулират за данъчни цели при спазване изискванията на нормативните актове.

Дружеството - жалбоподател е представило първични документи за закупено гориво за периода 01.03.2021 г. - 31.10.2021 г., от които не се установява кои са автомобилите, за които се отнася горивото.

В хода на предходното ревизионно производство е изискан опис, от който да са видни автомобилите, за които се отнася закупеното гориво по всяка една от фактурите за периода 01.03.2021 г. - 31.10.2021 г. От дружеството е представена справка за изразходваното гориво за периода от 01.01.2021 г. - 31.12.2021 г., която отново не съдържа информация за кои автомобили е разходвано и изписано горивото. Видно от представените документи, закупеното гориво е заведено в счетоводството по сметка 302 Материали и изписано по сметка 601 Разходи за материали. В писмени обяснения е декларирано, че разходната норма за гориво на трите автомобила е осем литра гориво на 100 км. Не са представени документи удостоверяващи цитираните разходни норми на автомобилите.

След преглед на представените документи, ревизиращите органи по приходите са установили, че при разходна норма 8л./100 км., която разходната норма е декларирана от PЛ, има отчетени по-големи разходи за гориво по фактури. Направен е извод, че за количествата горива, за които дружеството не може да докаже, че са разходвани за икономическата му дейност, са използвани за дейности, различни от икономическата дейност на дружеството и с тяхната стойност следва да се увеличи финансовия резултат за този данъчен период.

От събраните в хода на ревизията доказателства е установено, че през ревизирания период „ИЛИНОР“ ЕООД е ползвало собствени и наети автомобили за нуждите на дружеството, което обстоятелство се доказва от дадените писмени обяснения и справки от управителя на ревизираното дружество. Така например, лек автомобил „Мерцедес Бенц“ е използван от Л. Б., управител на дружеството, за да посещава клиенти във връзка е търговската дейност на дружеството - продажба на обувки, както и във връзка е производствената дейност на „ИЛИНОР“ ЕООД - изграждане на фотоволтаични централи. От обясненията на управителя се установява, че автомобилът е ползван за срещи с клиенти и възложители за договаряне търговски сделки и за оглед на отделни обекти.

1. За нуждите на съдебното производство бе допусната ССчЕ с вещо лице В. Г.. Според заключението на експертизата, РЛ е спазило принципа за съпоставимост на приходите и разходите. Отчетните разходи са отразени правилно в отчета за приходи и разходи за финансовата година на възникване. Съставените отчети за приходи и разходи за 2020 и 2021 години са съобразени със Счетоводен стандарт /СС/ 1 Представяне на финансови отчети. По отношение поставения въпрос, свързан с основната дейност на РЛ в процесния период и наличието на счетоводни записи и първични и/или вторично разходооправдателни документи, които да позволяват установяване на пряка връзка на разходите с дейността, вещото лице е обобщило информацията, съдържаща се в приложените по делото първични и вторични разходооправдателни документи, съотносими към вида на декларираната дейност на дружеството жалбоподател. В заключение е посочено, че за отчетен период 2020 г. „ИЛИНОР“ ЕООД е имало основна дейност „Услуги по изграждане и ремонт на фотоволтаични централи“, защото приходът от продажба услуги е по-голям от приходът от продажба на стоки. За отчетен период 2021 г. „ИЛИНОР“ ЕООД е имало основна дейност „Търговия на едро с облекло и обувки“, защото приходът от продажба на стоки е по-голям от приходът от продажба на услуги. Дружеството е изготвило хронологични регистри за отчитане на всички приходи и разходи. Всички документи във връзка с командировките са намерили отражение по съответната сметка 609 Други разходи и сметка 422 Подотчетни лица и са включени в съответния хронологичен регистър. Заведените суми в регистрите съответстват на първичните документи и отразяват вярно тяхното съдържание.

Вещото лице установява, че размерът на отчетения приход във връзка с договор от 20.11.2019 г., сключен с „ Р2 Green“ GmbH и анекси към него - анекс №1/20.11.2019 г., анекс №2/29.03.2020 г., анекс №3/28.04.2020 г. и анекс №4/15.10.2020 г. е на обща стойност 263 729, 57 лв. Във връзка с размера на осчетоводените от страна на „ИЛИНОР“ ЕООД през 2020 г. разходи за командировки, в заключението е посочено, че размерът на осчетоводените разходи за командировки през 2020 г. е в размер на 102 392, 69 лв. Съгласно представените заповеди за командировки общият размер на всички отработени дни от всички лица, с които са сключени граждански договори, е 563 дни. Направено е изчисление, че общият разход за дневни за всички командировани лица възлиза на обща стойност 38 539, 63 лв., а общият разход за квартирни – на обща стойност 132 468, 37 лв. Посоченият разход по Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина е в размер на 170 008, 00 лв., който е с 68 615, 30 лв. повече от начисления разход.

Вещото лице е изготвило таблица Приложение 1 към заключението, в която са описани представените документи по делото във връзка с начислените разходи за командировки. Видно от приложените към делото счетоводни справки, описаните в таблицата документи са отразени хронологично по съответните счетоводни сметки при спазване на принципа за текущо начисляване. Отчетеният приход от услуги по изграждане и ремонт на фотоволтаични централи на обекти в Германия е в размер на 263 729, 57 лв. Отчетения разход за командировки е в размер на 102 392, 69 лв., което се явява в процентно съотношение 38, 82 % от прихода.

V. От правна страна:

1. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ЗКПО, за данъчни цели се признават разходите, извършени във връзка с дейността на данъчно задълженото лице и физическите лица, извършили пътуването и престоят, които лица следва да са в трудови правоотношения с данъчно задълженото лице или да са наети от него в рамките на извънтрудови правоотношения, включително на управители, членове на управителни или контролни органи на данъчно задълженото лице.

Спорът между страните се концентрира върху това дали РЛ е спазило изискването за документално обосновани разходите свързани с икономическата му дейност. Съгласно разпоредбата на чл. 26, т. 1 и т. 2 от ЗКПО, не се признават за данъчни цели счетоводни разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон и които не свързани с дейността.

В случая от страна на РЛ са представени: договори за услуги, командировъчни заповеди, отчети за извършена работа, документи за извършени разходи за гориво, тол такси, винетки и доказателства за изплатени командировъчни.

При преглед на ангажираните отчети се установява, че те са еднотипни с минимално съдържание без данни за вид транспорт, без опис на документи за извършени разходи за транспорт, харна и квартирни, без данни за конкретен обект, на който е положен труд. В част от тях изцяло липсват данни за маршрути. При това положение не може да се направи еднозначна връзка между съответните отчет и документите за закупено гориво и заплатени пътни такси, посетени места и извършени разходи за квартири. Напълно несяно остава с какви превозно средства е извършено пътуването, къде е осъществен престоят в Германия и с какво се обосновават изплатените във връзка с командировките квартирни пари, дневни пари и транспортни разходи. Тук заслужава внимание и обстоятелството, че във всеки един от представените отчети изрично е отбелязано, че командированите лица не са ползвали безплатен превоз, служебна целодневна безплатна храна, безплатна държавна или обществена квартира. При това положение се налага извод, че представените сметки за изплатени суми за дневни, квартири и пътни разходи по представените отчети са лишени от документална обосновка. Този дефицита се проектира и върху претенцията на РЛ за документална обоснованост на извършените във връзка с командировките разходи. Отсъствието на документи за разходите за квартирни и пътни пари /вж. чл. 32, т. 3, б. "а" и б. "б" от Наредбата/ препятства установяването за извършени счетоводни разходи от категорията на тези по чл. 33, ал. 1, т. 1 ЗКПО – за пътуване и престой на физически лица, които са в трудови правоотношения с РЛ или са наети от него по извънтрудови правоотношения. Това прави недължимо изследването на връзката им с дейността на РЛ, като условие за признаването им за данъчни цели по чл. 33, ал. 1 ЗКПО (в този смисъл Решение № 12099 от 11.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6850/2024 г., I о.).

Признаването на счетоводен разход за данъчни цели е правна последица благоприятна за РЛ заради ефекта върху СФР /арг. от чл. 23, ал. 2, т. 1 ЗКПО/. Затова и при действието на чл. 154, ал. 1 ЗКПО в тежест на данъчния субект е несъмненото установяване на предпоставките за данъчно третиране на разхода, което да го дисквалифицира като данъчна постоянна разлика по чл. 26, т. 1 ЗКПО. В случая тази доказателствена тежест е указан изрично от съда в най – ранния етап на съдебното производство. Въпреки това представените от жалбоподателя доказателства са недостатъчни, за да се установят признаци на отчетените разходи, отнасящи се към тези по чл. 33, ал. 1, т. 1 ЗКПО, а съответно и връзката им с дейността на стопанския субект като разходи за командироване. По аргумент от правилото на чл. 121, ал. 1 КТ командироването е за нуждите на предприятието, но отчитането на разходите по командироването е от значение както в отношенията между страните по трудовото правоотношение – за заплащане командировъчни пари или за признаване на извършените разходи, така и в публичното правоотношение, чието съдържание е задължението на РЛ за заплащане на корпоративен данък при положителен данъчен финансов резултат, който е обект на облагане /вж. чл. 1, т. 1; чл. 18, ал. 2 и чл. 19 ЗКПО/.

Следва да се отбележи, че счетоводен разход могат да се признаят за данъчни цели и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по ЗСч. (арг. чл. 10, ал. 2 от ЗКПО), при условие че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват, респективно когато този документ отразява вярно документираната стопанска операция. За да се признае счетоводният разход за данъчни цели, постъпилият в предприятието документ, издаден от чуждестранно лице, следва да съдържа информация, която по несъмнен начин да доказва реално осъществена стопанска операция. В случая липсват документи, издадени от чуждестранни лица, който да удостоверяват пътуване и престой на заявените представители на РЛ в Германия за процесните дати и периоди, както и за положен труд на конкретни обекти.

Съдържанието на тежестта на доказване е задължението на съда да приеме за ненастъпили правните последици на недоказаните факти. Без да е доказана връзката със стопанската дейност на разходите за командироване, отчетени от РЛ в процесния период., не съществува основанието по чл. 33, ал. 1, т. 1 ЗКПО за признаването им за данъчни цели. Счетоводните разходи, които не са свързани с дейността на предприятието, формират данъчна постоянна разлика по чл. 26, т. 1 ЗКПО. Пропускът на РЛ да преобразува с тази разлика СФР е законосъобразно преодолян от органите по приходите със средствата на данъчния контрол.

Относно допълнително определен данък по ЗДДФЛ, правилен е изводът на ревизиращия екип за неприложимост на изключението по чл. 13, ал. 1, т. 23 от ЗДДФЛ по отношение получените суми от физическите лица. След като не се установява по несъмнен начин изплатените суми да са документално обосновано, правилно е прието, че се касае за облагаем друг доход по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, който не е с източника, посочен от РЛ, а именно получени суми за командировъчни пътни и квартирни пари по правоотношения, които не са трудови, когато са за сметка на възложителя. Правилен е също изводът, че дружеството – жалбоподател следва да се счита за платец на тези доходи и е задължено да удържа и внася авансово данък по чл. 44а от ЗДДФЛ за изплатените парични доходи, подлежащи на облагане по реда на чл. 35 от ЗДДФЛ. Авансовият данък се внася в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което е удържан, а за четвъртото тримесечие може да бъде удържан от платеца и в тези случаи се внася в срок до 31 януари на следващата година.

В настоящия случай, данъкът за изплатените доходи по чл. 35 от ЗДДФЛ не е удържан и внесен от платеца на дохода в посочените срокове. При липса на документална обоснованост на изплатените суми съобразно действащото законодателство, правилно в РА е прието, че носител на задължението е РЛ. Доколкото не е налице спор относно данъчната основа, върху който е приложена данъчната ставка от 10 % /представляваща сбор между отчетените разходи за командировки в размер на 102 392, 70 лв. и сумата в размер на 60 637, 34 лв., представляваща суми най-общо за услуги по граждански договори/, правилно е изчислено задължението по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ в размер на 16 303, 03 лв., което е дължимо ведно с прилежащите лихви.

По делото не се спорни, че РЛ е отчело текущи разходи за закупено гориво през 2021 г., което се твърди да е използвано за експлоатация на наети автомобили, управлявани от лица по граждански договори и/или по трудово правоотношение. Твърди се, че основно автомобилите се ползват от управителя на дружеството най-общо за сключване на сделки с доставчици и клиенти. Не се формира и спор по отношение взетите счетоводни операции за осчетоводяване на закупеното гориво /по материална сметка 302 Материали/ и изписването му на разход при потребяването му /по сметка 601 Разходи за материали/. Спор се формира около обстоятелството, че не са представени доказателства за кои конкретно автомобили е потребено закупеното гориво и във връзка с коя осъществявана от дружеството дейност са използвани. Тук отново следва да бъдат споделени изводите на ревизиращия екип, че представените от РЛ документи не дават обективна възможност да се проследи връзката на закупеното гориво с конкретен автомобил, използван от управителя на дружеството именно за сключване на сделки с доставчици и клиенти. В тази връзка следва да бъде посочено, че като присъщи за дейността могат да бъдат признати експлоатационните разходи, извършени при осъществяване на дейността на юридическото лице - гориво и смазочни материали, и то само при наличие на определени условия. По-конкретно, за да бъдат признати разходите, свързани с експлоатацията на конкретно превозно средство, следва да е доказано използването му на конкретна дата, по определен маршрут, включително чрез ангажиране на доказателства за причините за използването му. В настоящия случай са изложени единствено твърдения за използването на наетите МПС от управителя на дружеството за дейността му, но не са представени доказателства за конкретно сключени сделки с доставчици и/или клиенти, както и доказателства за водени преговори за сключване на сделки и др. Документирането и отчитането на транспортните разходи следва да се извършва при стриктно спазване на Закона за счетоводството и приложимия Счетоводен стандарт № 2 „Отчитане на стоково-материалните запаси“. Основен счетоводен принцип е документалната обоснованост на стопанските операции, който в този случай се обвързва с видовете документи, опосредстващи отчитането на транспортните разходи и в частност разходите за гориво. Нито в хода на ревизионното производство, нито при съдебното обжалване са ангажирани доказателства в посочената по-горе насока, поради което правилен е изводът на ревизиращия екип, че разходите за гориво не са документално обосновани по чл. 10 от ЗКПО и не са свързани с извършваната от РЛ икономическа дейност. Правилно и на правно основание - чл. 26, т. 2 от ЗКПО, е увеличен декларираният от дружеството финансов резултат за 2021 г. със сумата в размер на 6 104, 20 лв.

Мотивиран от горното съдът намира, че оспореният административен акт е валиден, издаден в предписаната от закона форма без допуснати съществени процесуални нарушения, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което подадената срещу него жалба се явява неоснователна VI. По съдебните разноски.

1. При този изход на делото на данъчна администрация се дължат сторените разноски по производството за осъществената юрисконсултска защита. Изчислено съобразно разпоредбата на чл. 8, ал. 1, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа /в приложимата ѝ редакция/, същото възлиза на 3 836, 41 лв. /три хиляди осемстотин тридесет и шест лева и четиридесет и една стотинки/.

Ето защо, Административен съд – Пловдив, ХХVII състав,