Решение № 4060 от 1.9.2026 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 1047/2026 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.27а от Закона за закрила на детето /ЗЗД/. Образувано е по жалба на А. М. К. от [населено място] против Заповед №ЗД/Д-СТ-Р-077 от 07.08.2026 год. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Стара Загора, с която на основание чл.27, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 с чл.5, ал.1 и чл.25, ал.1, т.4 от Закона за закрила на детето и чл.33, ал.1 от ППЗЗДетето, е наредено временното настаняване на детето Й. Т. Т., [ЕГН], с родители: майка А. М. К. и баща – Т. М. Т. в център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания, до произнасяне на съда с решение по чл.28 от Закона за закрила на детето. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, по съображения за постановяването й при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Твърди се, че неправилно са интерпретирани установените обстоятелства констатирани при проверката, отрича да е употребявала наркотици, като прилага и доказателства за това /резултата от тест от акредитирана лаборатория/. Касае се за единичен случай, в който детето е било оставено без надзор, а не за системност. Не отрича, че в апартамента е било разхвърляно, но това се дължало да натовареното им ежедневие, а не на занемареност. Наличието на куче в апартамента, не се отрича, но същото не представлява опасност за детето. Поддържа, че не са налице каквито и да е било фактически обстоятелства за определяне на детето Й. Т. Т. като дете, за което съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие и респ. като „дете в риск” по см. на § 1, т.11 от ДР от ЗЗД, нуждаещо се от специална закрила съгласно чл.5, ал.1 от ЗЗД. Жалбоподателката счита, че разпореденото временното настаняване на непълнолетния й син, не съответства нито на целите на закона, нито на интересите на детето. По подробно изложени в жалбата съображения е направено искане за отмяна на оспорената Заповед №ЗД/Д-СТ-Р-077/07.08.2026 год. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” Стара Загора и присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание, жалбоподателката се явява с адв. А., която поддържа подадената жалба в хода по същество се излагат доводи за постановяването на заповедта в противоречие с основните принципи на административния процес. Не са изложени мотиви защо детето не е настанено при баба си, при положение, че е налице надлежно подадена декларация за това. Жалбоподателката заявява в съдебно заседание, че желае да отглежда детето си. Ответникът по жалбата - Директор на Дирекция „Социално подпомагане” – Стара Загора, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че обжалваната заповед, като издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при съблюдаване на административно-производствените правила, в съответствие с материалноправните изисквания и с целта на закона, е правилна и законосъобразна. Направено и искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна. Особеният представител на детето Й. Т. Т. - адв. Н. К., заявява, че в интерес на детето е същото да бъде върнато на майка му. Представителят на окръжна прокуратура прокурор С., в хода по същество изразява становище, че заповедта е постановена при неправилно приложение на материалния закон и моли същата да бъде отменена. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор: Д. Й. Т. Т. е родена на [дата]год. По акт за раждане детето е с родители: майка - А. М. К. и баща Т. М. Т.. Родителите на детето нямат сключен граждански брак. На 06.08.2026 год. в ОЗД/ДСП Стара Загора е била получена информация по имейл, заведена като сигнал с вх. № СГ/Д-СТ/416/06.08.2026 год. за детето Й. Т.. В имейла се съобщава, че е застрашен живота и здравето на дете на възраст 1 година и 9 месеца, което на 04.08.2026 год. е оставено само в жилището през нощта, докато родителите са били навън (наблюдавали са го само през камера). Твърди се, че родителите употребяват наркотични вещества. През следващия ден са заспали за часове, вероятно под влиянието на субстанции. Самата майка е признала на сигналоподателя, че детето е прекарало целия ден заключено само в стая, гладно, с мръсни пелени и без надзор. Информира се, че детето системно е неглижирано и оставяно без надзор, живеещо в мизерия. Предвид гореизложеното на 06.08.2026 год. около 16:15 часа е била извършена незабавна проверка от страна на служители на ДСП Стара Загора, съвместно с 02 РУ „Полиция" Стара Загора, от където е поискано съдействие за удостоверяване самоличността на родителите и детето. Установено, че жилището е било заключено, а от вътре се чувал кучешки лай. Потърсена била майката А. К. на тел. номер, въведен в базата данни на ИИС, но отговорил мъжки глас, който заявил, че не познава такава жена. Направен бил опит за връзка с майката на Анджелина - баба по майчина линия на детето на телефонен номер, също взет от базата данни на ИИС. Г-жа К. отговорила на повикването и след като била попитана дали знае къде е Анджелина, тя заявила, че трябва да си е вкъщи, не може да каже, къде би могла да бъде. Междувременно бащата Т. Т. се прибрал с колело и торба с покупки и пакети с памперси и тоалетна хартия. След като се качил на асансьора и потеглил нагоре, спрял веднъж на по-долен етаж, след това продължил и стигнал до 7 етаж, където бил домът му. Бил видимо притеснен от присъствието на толкова хора пред жилището му и попитал какво се случва. Помолен бил да се свърже с Анджелина, за да се разбере къде е тя, тъй като не отваряла апартамента. Той останал загледан в една точка, без да реагира. Казал, че се чуди какво да направи, тъй като телефонът на Анджелина е в него. Позвънил на майка й и я информирал за създалата се ситуация. Г-н Т. бил помолен да отвори апартамента и да покаже детето, но преди това да прибере кучето. През това време А. К. се върнала, видимо притеснена и афектирана. Обяснила, че детето е останало само за кратко, докато тя отиде до близкия магазин. Това се е случило докато то спяло, като тя го е наблюдавала на камера. При влизане в жилището се установило, че същото е разхвърляно, със застоял въздух и изключително занижена хигиена. По земята били разхвърлени вещи, натрупани дрехи по дивана. В стаята, която е посочена от родителите, че детето спи в нея, изглеждала неизползваема. Обзавеждането включвало кошара и спалня позиционирани в средата на стаята и гардероб. Матракът на спалнята бил без спално бельо, върху него - хвърлен стол. Вратите на гардероба били отворени, вътре дрехите били разхвърляни. Кошарата била застлана с чаршаф. Майката била попитана, дали с бащата спят при детето, при което тя дала отрицателен отговор. Отговорила, че не спят при детето, за да не му пречат. В хола били разположени - част от диван, хладилник, сушилник с дрехи, прахосмукачка, моп за почистване на под, и разхвърляни по земята предмети. В кухнята имало натрупани съдове по плота, вещи по земята, обяснението на родителите било, че се намират в ремонт. Преместили са другата част от дивана там, като го използвали за сън. Имали и телевизор в кухнята. Последната стая била използвана за склад, но цялата земя била покрита с вещи, включително и едно колело. Предвид констатираното, а именно фактът, че при посещението от социалните работници и служителите на реда жилището е било заключено, а вътре детето Й. е било само, в присъствието на куче, на същото е предоставена полицейска закрила за срок от 48 часа. Работата по проучването по сигнала продължила, като на 07.08.2026 год. е проведен разговор с г-жа Т., баба по бащина линия, като същата е била запозната със ситуацията. Заявила, че към момента не може да посети ОЗД, а другата седмица допълнително ще информира за възможността си за среща. Съобщила, че не контактува със сина си Т., както и че му била забранила да поддържа връзка с първия му син, роден от предишното му съжителство, заради несериозното му поведение като баща. Тя помагала в грижите на майката за другия си внук. На 07.08.2026 год. е била осъществена и среща с г-жа М. К., баба по майчина линия. Същата съобщила, че детето е по-енергично и понякога родителите имат желание да останат насаме и са отишли до магазина, като не виждала риск в това за детето. Разказала, че и тя е оставяла дъщеря си сама и е слизала пред блока при съседи. Заявила, че желае детето да бъде върнато на родителите му, както и заявила, че и тя може да се грижи за него, като попълнила декларация по чл. 24, ал. 3 от ППЗЗдетето. След извършената проверка по постъпилия сигнал становището на ОЗД/ДСП -Стара Загора било, че детето Й. Т. Т., [ЕГН] е „дете в риск“ по смисъла на §1, т.11, букви „б“ и „в“ от ДР на ЗЗДетето, тъй като е налице пренебрегване на потребностите му от страна на родителите и съществувала опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. Предвид гореизложеното и спешността на случая, както и във връзка с необходимостта от проучване и оценка на капацитета, както на родителите, така и на г-жа М. К. за отглеждането на детето, след изтичане срока на предприетата полицейска закрила детето Й. Т. Т. е настанен със заповед №ЗД/Д-СТ-077/07.08.2026 год. на Директора на ДСП Стара Загора в социална услуга от резидентен тип ЦНСГДБУ Стара Загора, [улица], до установяване на възможността от отглеждането му в семейна среда или подходящо приемно семейство. На договорената среща с родителите на 07.08.2026 год. в ОЗД/ДСП Стара Загора след предоставената полицейска закрила на детето дошла само майката А. К.. Същата заявила, че бащата Т. Т. спи и не могла да го събуди. На последвалата среща на 10.08.2026 год. в ОЗД/ДСП Стара Загора присъствали и двамата родители. Г-н Т. заявил, че информацията в сигнала е клевета и няма какво да каже. Ще обжалвал, чрез адвокат си. Т. Т. заявил, че нямат камера в жилището, има такава на входа. Отрича да са съобщавали, че са наблюдавали детето на камера, докато са отсъствали от дома си. По негови сведения не е дошъл на предишната среща, защото е имал личен ангажимент. Анджелина заяви, че на 04.08.2026 год. са били на село и не са оставяли детето само. В хода на разговора г-н Т. казал на Анджелина да не говори, защото ще й извадят думите от контекста. Заявил, че без адвоката няма да разговаря. А. К. и Т. Т. заявили желание детето да им бъде върнато в семейна среда. Информирани са за законовите разпоредби, както и за действията и стъпките в процеса на реинтеграция. Двамата родители на 10.08.2026 год. са подали писмено заявление до Директора ДСП Стара Загора с вх. №СЛ/Д-СТ-3848-003/10.08.2026 год. за реинтеграция на детето Й. в семейството им, както и заявление за ползване на услуги в общността с вх.№СП/Д-СТ-3848-004/10.08.2026 год. Предвид това семейството е насочено с направление на директора на ДСП Стара Загора за ползване на услуги в общността за предоставяне на семемйна подкрепа, проучване, повишаване и оценка на родителския капацитет на родителите А. К. и Т. Т.. По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по издаването на обжалваната заповед. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното: Заповед №ЗД/Д-СТ-Р-077 от 07.08.2026 год. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“, [населено място] е съобщена на А. М. К. на 07.08.2026 год., а жалбата е депозирана в деловодството на ответника на 18.08.2026 год., с оглед на което жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, вр. с чл.27, ал.6 от ЗЗДет. Оспорването е направено от легитимирано лице с правен интерес, и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, поради което е процесуално допустимо. Разгледана по същество жалбата е основателна. Заповед №ЗД/Д-СТ-Р-077/07.08.2026 год., е издадена от материално и териториално компетентния административен орган по чл.27, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.33, ал.2 от ППЗЗД – Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Стара Загора. Съгласно, чл.27, ал.1 от Закона за закрила на детето, настаняването на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство и в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа се извършва със заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето. Няма спор по делото, че към датата на подаване на сигнала детето Й. Т. Т. живее родителите си в [населено място]. Следователно компетентен да издаде заповедта е Директора на ДСП [населено място]. Доколкото не се твърди, а и не е установено по делото наличие на основания за отвод на извършилите проверката по подадения сигнал социални работници от ДСП Стара Загора, съдът намира, че същите са извършени от компетентни органи и в рамките на законовите правомощия. Няма основания да се приеме, че установените по случая факти, не отговарят на обективната действителност. При преценка съответствието на акта с материалния закон съдът съобрази следното: Според чл.27 ал.1 от ЗЗД, настаняването на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство, социална услуга - резидентен тип или в специализирана институция се извършва със заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето. Според чл.26, ал.1 от ЗЗД, настаняването на дете в семейство на роднини или близки, както и настаняването на дете за отглеждане в приемно семейство, социална услуга - резидентен тип или специализирана институция се извършва от съда. До произнасяне на съда дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето извършва временно настаняване по административен ред. Визираната разпоредба на чл.5, ал.1 от ЗЗД предвижда, че специална закрила се осигурява на дете в риск, а съгласно чл.4, ал.1, т.5 от ЗЗД, като мярка за закрила е предвидено и предоставяне на социални и интегрирани здравно-социални услуги за резидентна грижа. Оспорената Заповед №ЗД/Д-СТ-Р-077 от 07.08.2026 год. е в изискуемата писмена форма, като съдържа мотиви. Неоснователно оспорващата счита, че заповедта е издадена в нарушения на изискванията за мотивиране. Целта на мотивите е да се разкрият съображенията, по които е издаден административния акт, което от една страна дава възможност на съда да упражни ефективен съдебен контрол върху законосъобразността на акта, а от друга осигурява на страните - адресати или заинтересовани своевременно да организират защитата си. Мотивите към административния акт могат да се съдържат и в приобщен по преписката подготвителен документ /в този смисъл е и ТР №16/31.03.1975 год. на ОСГК на ВС/. С оспорената заповед органът възприема предложението за настаняването на детето в посочения дом. В заповедта се съдържа препращане към този социален доклад-предложение, съответно и посочените в него фактически обстоятелства. От направените обобщения и заключения в социалния доклад, е видно, че органът е възприел наличие на основания за настаняването на детето в центъра за настаняване от семеен тип за деца без увреждания. Дали изложените факти се субсумират в хипотезата на материално правната норма е въпрос на преценка материалната законосъобразност на акта. В хода на производството не се установява допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Заповедта е издадена по повод постъпил сигнал за детето Й. Т. по реда на чл.10 от ППЗЗД. Съответно на чл.9, ал.1 и чл.14 от ППЗЗ, извършено е от социален работник в дирекция „Социално подпомагане“ – Стара Загора проучване и оценка на постъпилия сигнал, събрана е информация от източници, попадащи в обхвата на чл.14 социален доклад –предложение от 20.01.2023 год.. Този съдържа мнение, съответно се предлага с оглед направените констатации, че спрямо Й. Т., като дете в риск по смисъла на §1, т.11, б.“а“ от ДР на ЗЗД, е необходимо настаняването в в центъра за настаняване от семеен тип за деца без увреждания, каквото оспорената заповед постановява. Процесната заповед е издадена на основание чл.27, ал.1 във връзка с чл. 26, ал. 1, чл. 5, ал. 1 и чл. 25, ал. 1, т. 1, т. 4 от Закона за закрила на детето и чл. 33, ал.1 от ППЗЗДет. Визираната от ответника предпоставка за настаняване извън семейството по чл.25, ал. 1 от ЗЗД, е за детео, което е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. Правилото на чл.25, ал.2 от ЗЗД повелява настаняването на дете извън семейството да се налага като крайна мярка за закрила след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството освен в случаите, когато се налага спешното му извеждане. Съгласно чл.33, ал. 1 и ал. 2 от ППЗЗДет. спешното настаняване извън семейството се предприема в случаите, когато има опасност за здравето и живота на детето, като настаняването се извършва незабавно след получаването на сигнала със заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане“. Спешността в случая е обоснована със анонимния сигнал че детето е оставяно само, без родителски надзор. Безспорно това обстоятелство е установено на 06.08.2026 год., но липсват доказателства, това да е системно. Липсват също така доказателства, че съществува каквато и да е опасност за здравето и живота на детето. Напротив, видно от получената информация от педиатъра на детето – д-р Д. Девлова, детето е водено редовно на консултации, поставени са му всички задължителни ваксини, като не са забелязвани следи от физическо насилие. Детето също така не е боледувало често, а еднократно е бил с ринит. Всъщност при проверка на самия сигнал също не е установено пряка заплаха за детето, в частност неговото здраве и живот. Детето е било жизнено, нормално развито, без да е констатирано недохранването му или наличие на симптоми на каквото и да е заболяване. Разхвърляността в апартамента и недостатъчно поддържаната хигиена не могат да се приемат като основателна заплаха за здравето и живота на детето. С оглед на декларираната възраст от разпитаните свидетели по делото на кучето – около година, и то също не може да се приеме за сериозна заплаха, независимо от породата му. Според настоящия съдебен състав от доказателствата по делото и хронологията на действията на социалните работници не може да се направи извод за наличие на възникнала спешност от вземане на мярката при това с цел да се запази живота и здравето на детето. Липсват ангажирани доказателства, че А. К., макар и да не е осигурила в достатъчна степен необходимите условия за отглеждането на детето в най-благоприятната за възрастта му среда, е поставила в реален риск живота и здравето му. Действително хигиенно-битовите условия в жилището са занижени, но няма данни това да се отразява на здравословното състояние на детето. По никакъв начин до приключване на съдебното дирене не се доказа влошено здравословно състояние на детето, както и че то няма интереси извън дома. Няма данни за насилие, които не могат да бъдат квалифицирани като недопустима принуда. Следователно не са налице нормативно изискуемите предпоставки за спешното извеждане на детето от семейството преди постановяване на съдебен акт по чл. 28 от ЗЗДет, в което производство ще се реши адекватността на мярката по настаняване извън семейството и дали тя ще способства за правилното психическо, емоционално и физическо развитие на детето, каквото становище изразява процесуалният му представител. Последователна и непротиворечива е практиката на ЕСПЧ, че всички решения относно децата трябва да изхождат от техния най-добър интерес (Strand Lob ben and Others v. Norway GC, § 207; Neulinger and Shuruk v. Switzerland GC, § 135; X v. Latvia GC, § 96). Интересите на детето диктуват, че връзките му със семейството трябва да се поддържат освен в случаите, когато семейството се оказва особено неподходящо. Семейните връзки може да бъдат ограничавани само при много изключителни обстоятелства и трябва да се направи всичко възможно, за да се запазят личните отношения. От органите на Дирекция „Социално подпомагане“ не са предприети всички предвидени в закона мерки за закрила в семейна среда, установени от чл.23 от ЗЗДет, особено тези по т. 1, т. 5 и т. 11, за подпомагане на родителите при упражняване на функциите им по отглеждане и възпитание на детето с оглед предотвратяване извеждането му от семейството поради посочените в заповедта/социалния доклад причини. Установи се, че контактите между тях се поддържат и след настаняване на детето в дома за социална услуга. В случая не на последно място следва да се отчете и възрастта на детето – година и девет месеца. За да се отдели детето на тази възраст от майката, липсата на ежедневен контакт между майката и детето, прекъсване на емоционалната връзка между детето и майката, е необходимо да са налице основателни причини, които според настоящия състав, не са налице в конкретния случай. Не следва да се коментират и обсъждат и постъпилите анонимни сигнали, които съдържат данни, но без реални доказателства за поведението на родителите, респективно обема на предоставените грижи спрямо детето, доколкото по тези сигнали не са извършвани проверки. Изнесеното в тях не може да се приеме за чиста монета, още по-малко да обоснове извеждането детето от семейната среда. С оглед на това съдът счита, че по делото, освен липсата на спешност, не се установява и изискуемият от закона риск от увреждане на живота или здравето на детето. Предвид изложеното оспорената заповед №3Д/Д-СТ-077/07.08.2026 год. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ [населено място] е незаконосъобразна поради неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с целта му, поради което следва да бъде отменена. С оглед на изхода на спора, искането на жалбоподателката за присъждане на направените разноски по делото се явява основателно. Ето защо установените разноски са в размер на 5.11 евро, представляващи заплатената държавна такса. По делото е представен и договор за правна защита и съдействие, в който обаче няма уговорено адвокатско възнаграждение, нито отразяването на платено такова. Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение последно от АПК, Старозагорският административен съд