Решение № 2252 от 2.6.2026 г. на Административен съд - Велико Търново по дело № 495/2025 г.

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, вр. чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по подадена искова молба от К. Г. Т. от гр. Елена срещу МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“, гр. Велико Търново. Ищецът твърди, че въз основа на медицинско направление за ТЕЛК е подал заявление с вх. №042024021215797 от 12.02.204г. чрез Регионалната картотека на медицинската експертиза/РКМЕ/ до ТЕЛК при МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ ЕООД. Било е издадено ЕР №91992-114 от заседание на 14.06.2024г., което е било отменено с ЕР №91755-145 от 22.08.2024г. на НЕЛК, като преписката е върната за ново освидетелстване. Постановено е било ново ЕР №90319-20 от 29.01.2025г. на друг състав на ТЕЛК, което е влязло в сила. Ищецът посочва, че ТЕЛК при МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“, гр. Велико Търново се е произнесъл след връщането на преписката от НЕЛК едва на 29.01.2025г. с Експертно решение №990319-20, а не както предвижда чл. 32, ал. 3 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи /ПУОРОМЕРКМЕ/ в 3-месечен срок. Твърди, че от бездействието на компетентния орган в системата на ответника за периода от 22.08.2024г. до 29.01.2025г. е претърпял и продължава да търпи неимуществени вреди, изразяващи се в негативни преживявания, болки и страдания, негативни емоции, породени от засегнати негови конституционни права. Обезщетението за посочените вреди от действията/бездействията на длъжностни лица на ответника определя в размер на 4 000 лева, които претендира с исковата молба. С определение съдът е допуснал по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК изменение на иска чрез увеличение на исковата претенция за размер от 5 000 лв. Моли, съдът да осъди ответника да му заплати сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира за разноски по производството. Ответникът по иска МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“, чрез процесуалния си представител адв. Л.-С. в представен отговор на исковата молба поддържа становище за нейната неоснователност и недоказаност. Счита, че кумулативните предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата не са доказани. Развива доводи, че бездействието по издаване на индивидуален административен акт не представлява незаконосъобразно фактическо бездействие, а мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК, който подлежи на самостоятелно обжалване. Подчертава, че в случая, макар и със закъснение ТЕЛК се е произнесъл с решение, поради което не е осъществен съставът на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Намира за недоказани твърдените неимуществени вреди, както и периодът, в който са настъпили. Оспорва размерът на търсеното обезщетение. Участващият по делото прокурор от Окръжна прокуратура – В. Търново дава заключение за неоснователност и необоснованост на исковата молба. Моли да бъде оставена без уважение. Съдът като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното: Съгласно разпоредбата на чл. 203, ал. 1 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Съгласно чл. 204, ал. 4 от АПК незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението. Предявеният иск за обезщетение за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и акцесорният иск за обезщетение за забава са допустими с оглед надлежната процесуална легитимация на всяка от страните по делото, поради което подлежат на разглеждане по същество. Съгласно чл. 105 от Закона за здравето /ЗЗ/ и чл. 10 от Правилника за устройството и организацията на работата на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи ТЕЛК се откриват и закриват от директорите на РЗИ съгласувано с министъра на здравеопазването към държавни и общински лечебни заведения за болнична помощ, центрове за психично здраве, центрове за кожно-венерически заболявания и комплексните онкологични центрове. ТЕЛК са структурни звена на лечебните заведения, към които са открити. По своята организационна структура съгласно чл. 3, вр. чл. 37 от Закона за лечебните заведения /ЗЛЗ/ лечебните заведения се създават по Търговския закон или по Закона за кооперациите като търговски дружества или кооперации, които са юридически лица. Ето защо, страна по материалноправния спор и носител на правата и задълженията по него, съответно на пасивната материалноправна легитимация е юридическото лице, в чийто състав е ТЕЛК, която не е самостоятелен правен субект. В конкретния случай се претендира бездействие на ТЕЛК при ответната МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“, гр. Велико Търново. Съгласно чл. 82, ал. 1, т. 7 и ал. 5 от ЗЗ дейността по извършване на експертизи за вид и степен на увреждане и трайна неработоспособност се финансира от държавния бюджет и от общинските бюджети. Съгласно чл. 107 от ЗЗ за осъществяване на дейността на ТЕЛК директорът на лечебното заведение сключва договор за финансиране с министъра на здравеопазването. С оглед на горното настоящият съдебен състав намира, че ответникът притежава пасивна процесуална и материална легитимация по делото. Разгледана по същество исковата молба е неоснователна поради следните съображения: Между страните по делото не е спорно, че ищецът К. Т. е инвалидизиран, лице с призната трайно намалена работоспособност поради заболяване. С Експертно решение №91992 от заседание №114 от 14.06.2024г. на ТЕЛК Общи заболявания към МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“, гр. Велико Търново му е определена 80% трайно намалена работоспособност без чужда помощ за срок от 2 години. Това решение е оспорено, в резултат на което НЕЛК – специализиран състав по психични ,вътрешни и ССЗ е постановила ЕР №91 755 от заседание №145/22.08.2024г., с което решението на ТЕЛК е отменено и върнато за ново освидетелстване на лицето. Производството е приключило с ЕР №90319 от заседание №20 от 29.01.2025г., с което на ищеца е определена 80% трайно намалена работоспособност. По делото са приети медицинската документация от приключилото административно производство пред ТЕЛК, както и допълнително представени медицински документи, касаещи здравословното състояние на ищеца. Съдът е отменил определението си за допускане на свидетели, поискани от ищеца поради неизпълнение в срок на дадените указания досежно режима на явяване и даване на показания пред съд на посочените свидетели. Спорът по делото е правен и се свежда до преценка за законосъобразността на бездействието на МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“, гр. Велико Търново при произнасянето на ТЕЛК относно преосвидетелстването на К. Т. във връзка с отмененото от НЕЛК ЕР №91992 от заседание №114 от 14.06.2024г. на ТЕЛК, както и дали, ако тези действия биха били незаконосъобразни, са налице законовите предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника по реда на ЗОДОВ. Както се каза, разпоредбата на чл. 203 от АПК дава право на гражданите и юридическите лица да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните елементи, посочени в чл. 4 от ЗОДОВ, който се прилага субсидиарно, предвид чл. 203, ал. 2 от АПК: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да бъде ангажирана отговорността на държавата на основание чл. 1 от ЗОДОВ. Според чл. 3, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/ експертизата на временната неработоспособност се извършва от лекуващия лекар/лекар по дентална медицина, от лекарските консултативни комисии /ЛКК/, от ТЕЛК и от НЕЛК. В чл. 69, ал. 1 и ал. 2 от НМЕ е предвидено, че срокът на инвалидността е от 1 до 3 години в зависимост от характера на увреждането, динамиката на неговото развитие и възможностите за възстановяване, като крайната дата на срока на инвалидизиране е 1-во число на месеца, през който е било извършено освидетелстването. Според относимата редакция на чл. 32, ал. 3 от ПУОРОМЕРКМЕ ТЕЛК освидетелстват и преосвидетелстват лицата в 3-месечен срок от постъпване на документите при тях. В случая медицинското експертно досие на К. Т. е изпратено от НЕЛК на ТЕЛК на 28.08.2024г. за преосвидетелстване на лицето, като няма обективни данни да са били изисквани други документи, които да обосноват хипотезата на чл. 32, ал. 4 от ПУОРОМЕРКМЕ. Произнасянето от страна на ТЕЛК датира от 29.01.2025г., когато е издадено ЕР №90319-20 от заседание №20/29.01.2025г., т.е. налице е забавяне, извън посочения нормативно в чл. 32, ал. 3 от ПУОРОМЕРКМЕ срок. Експертизата на работоспособността е дейност, която изследва в каква степен дадено лице е трудоспособно и налице ли са здравословни смущения у него, които да го правят негодно за работа. Тя се прави от специалисти – лекари, по строго определен нормативен ред, като последните се произнасят по въпроси, свързани с отпускането на инвалидна пенсия и помощи. В случая освидетелстване не е извършено до посочения краен срок. Произнасянето на ТЕЛК датира от 29.01.2025г. и от това следва изводът, че е налице незаконосъобразно бездействие при изпълнение на административна дейност по смисъла на чл. 256 от АПК. ТЕЛК при МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“, гр. Велико Търново не е изпълнила задължението, произтичащо пряко от закона, като не е извършила освидетелстване на вида и степента на увреждане на ищеца съобразно решението на НЕЛК в срока, предвиден в чл. 32, ал. 3 от ПУОРОМЕРКМЕ. Извършването на експертизата е задължение, предвидено с цел защита правата и интересите на лицата в неравностойно положение и в случая ТЕЛК е разполагала с достатъчен срок за организирането и извършването й, като без правно значение са изтъкнатите от свидетелите обстоятелства относно натовареността на лекарите, липсата на кандидати да работят в ТЕЛК, ползването на отпуск от целия наличен състав на ТЕЛК през август, както и останалите затруднения в работния процес на комисията. Тези въпроси са от административен характер, зависят от създадените правила на работа и е недопустимо да рефлектират неблагоприятно върху правната сфера на нуждаещите се пациенти. Изложените от ответника аргументи относно наличието на правна възможност за обжалване на мълчалив отказ на ТЕЛК са опит за прехвърляне на отговорността на органа за спазване на принципите за бързина и процесуална икономия, последователност и предвидимост, служебно начало и съразмерност върху адресата акта и са опит за оправдаване на липсата на грижа и изпълнение на задължението за надлежно и срочно осъществяване на експертната дейност. Действително, решенията на ТЕЛК и НЕЛК са индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21 от АПК. Те подлежат на оспорване по административен и/или по съдебен ред, както и отказът да се издаде такъв, било то изричен или мълчалив. В случая обаче ищецът оспорва неглижираното извършване до степен на бездействие на администраивната дейност по освидетелстване. Няма как неоснователното бездействие и забавата на административния орган да се прехвърли в отговорност на адресата на акта. Налице е първият от елементите на фактическия състав на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ – незаконосъобразно бездействие, допуснато при и по повод осъществяване на административна дейност. От събраните по делото доказателства обаче не може да се направи обоснован извод за претърпени от ищеца конкретни неимуществени вреди, които да са непосредствена последица от незаконосъобразни действия на ТЕЛК при ответника, както се твърди в подадената искова молба. Неясен е и периодът, в които се твърди да са претърпени. Безспорни е налице сериозно заболяване у ищеца, но то е дългогодишно и не породено/като последица/ от забавеното произнасяне на ТЕЛК, а същевременно няма обективни данни обостряне и влошаване от вида, за който дава показания свидетеля. Сам изобщо не посочва начин, по който са се проявили вредите, чиято обезвреда претендира, като няма данни нито за техния характер, начин на проявление, време на действие и интензитет на засягане, за да може изобщо да се прецени от съдебния състав наличието на такива и тяхното обезщетяване по справедливост. Нещо повече, дори да се приеме, че са налице типични негативни преживявания, недоказана остава причинно-следствената връзка между тях и соченото основание – незаконосъобразно бездействие на ТЕЛК. Ето защо предявеният иск се явява неоснователен и като такъв следва да се отхвърли. Независимо от изхода на спора разноски в полза на ответника не се присъждат.Въпреки, че в договора за правна защита и съдействие/стр. 87 от делото/ е посочено, че възнаграждението следва да се заплати при подписване на договора, като това може да стане по банков път, или в брой. По делото не е уточнено как е заплатен хонорара, както и дали е заплатен изобщо. Това следва да се установи конкретно, тъй като съгласно т.1 на Тълкувателно решение №6 от 2013г. на ОСГТК по тълкувателно дело № 6/2012г. в договора за правна помощ следва да бъде посочен начинът на плащане на възнаграждение и при уговорка, че плащането се извършва по банков път, следва страната задължително да е представила доказателства за това. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административният съд – В. Търново, ІІ-ри състав