Решение № 30 от 26.2.2024 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 323/2023 г.

Производството е по Глава тридесет и трета от НПК.

Образувано е по искане на Главния прокурор на Р. България за възобновяване на НОХД №364/2023 г. на Районен съд - Горна Оряховица, отмяна на Определение №91/04.10.2023г. за решаване на делото в съдебното производство в частта относно приложението на чл. 92 НК и определянето на лечебно заведение, в което да се осъществи принудителното лекуване и отмяна на Определение №928 от 04.10.2023г., постановено на основание чл. 383, ал.3, вр. чл.306, ал.1, т.3 НПК, и да се върне делото за ново разглеждане на Районен съд - Горна Оряховица.

С искането е заявено основание за възобновяване на делото по чл.422, ал. 1, т. 5 от НПК, във връзка с допуснати съществени нарушения по чл.348, ал. 1, т.1 и т. 2 от НПК. Твърди се, че с определение № 91/04.10.2023г., постановено по НОХД № 364/ 2023г. на Районен съд - Горна Оряховица е одобрил споразумение за решаване на делото в съдебното производство между прокурор от РП-Горна Оряховица и защитника на подсъдимия Н. Х. Н., с което същият се е признал за виновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал.2, вр. ал.1 НК. С одобреното споразумение на подсъдимия Н., на основание чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 НК, са били наложени наказания „лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, което да изтърпи на основание чл. 57, ал.1, т.3 ЗИНЗС при първоначален „общ“ режим, и „глоба“ в размер на 490 лева. На основание чл. 343г НК на подсъдимия Н. е било наложено и наказание по чл. 37, ал.1, т.7 НК - да управлява моторно превозно средство за срок от 1 година.

С одобреното споразумение, на основание чл. 92, ал.1 НК, е било определено по време на изтърпяване на наказанието “лишаване от свобода“ принудително лекуване на подсъдимия в Държавна психиатрична болница за лечение на наркомании и алкохолизъм - гр.София, кв.Суходол, което на основание чл. 92, ал.3 НК да се приспадне от срока на наказанието „лишаване от свобода“.

Определението на PC-Горна Оряховица от 04.10.2023г., с което е одобрено споразумението за решаване на делото в съдебното производство, има последиците на влязла в сила присъда и не подлежи на въззивен или касационен контрол.

С определение № 928/04.10.2023г. по НОХД №364/2023г. Районен съд - Горна Оряховица, по реда на чл. 383, ал.3, вр. чл. 306, ал.1, т.3 НПК, на основание чл. 68, ал.1 НК е определил подсъдимия Н. да изтърпи наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, наложено му по НОХД №217/2022г. на PC-Горна Оряховица при първоначален „общ“ режим на изтърпяване. Това определение не е обжалвано или протестирано и е влязло в законна сила на 20.10.2023г.

Определение №91/04.10.2023г. по НОХД № 364/2023г. на РС- Горна Оряховица, с което е одобрено споразумението за решаване на делото в съдебното производство и определение № 928 от 04.10.2023г. по същото дело, постановено на основание чл. 383, ал.3, вр.чл. 306, ал.1, т.3 НПК, са постановени при съществени нарушения по чл. 348, ал.1, т.1 и т. 2 НПК.

Съдът е приложил чл.92, ал.1 НК, без да изясни релевантните факти, в нарушение на чл.13 и чл. 102 НПК, което аргументира наличие на съществено нарушение по чл. 348, ал.1, т.2 НПК. Чл. 92, ал.1 НК може да се приложи и да се постанови принудително лекуване наред с определеното наказание, когато престъплението е извършено от лице, което страда от алкохолизъм или друга наркомания. Задължителна предпоставка за това е по делото да са събрани доказателства, че подсъдимият действително страда от алкохолизъм или от друга наркомания и между тези доказателства следва да е налице експертно заключение на вещо лице - лекар. За изясняването на посочените обстоятелства са били необходими специални знания от областта на психиатричната наука и назначаване на съдебно-психиатрична експертиза за установяване на актуалното състояние на подсъдимия. Експертно заключение по делото не е приложено, нито е проявена активност от страна на съда в тази насока. Без наличие на такова заключение не може да се приеме, че подсъдимият страда от алкохолизъм или от друга наркомания и да се постанови настаняването му на принудително лекуване. Представеното от защитника на подсъдимия писмено доказателство - копие от епикриза от ДПБАЛНА- гр.София, кв.Суходол не може да обоснове извод, че подсъдимият страда от алкохолизъм, да замести експертното заключение и да аргументира необходимост от прилагане на принудително лекуване през време на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“. Наличието на това доказателство обаче е изисквало назначаване на съдебно- психиатрична експертиза и безспорно изясняване от съда на актуалното психическо състояние на подсъдимия.

Установяването на факта дали подс.Н. страда от алкохолизъм влияе и върху преценката дали по време на изпълнение и на наказанието „лишаване от свобода“, наложено му по НОХД № 217/2022г. на PC-Горна Оряховица и приведено в изпълнение на основание чл. 68, ал.1 НК, следва да се постанови принудително лекуване. При произнасянето си по реда на чл.306, ал.1, т.3 НПК съдът е следвало да обсъди този въпрос, след като е приел с одобреното споразумение приложение на чл. 92, ал.1 и ал.3 НК.

Като не е изпълнил процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изясняване на релевантните факти, PC-Горна Оряховица е постановил съдебни актове при съществено нарушение по чл. 348, ал.1, т.2 НПК. Допуснатото съществено нарушение по чл. 348, ал.1, т.2 НПК е станало предпоставка за неправилно приложение на материалния закон от съда при одобряването на споразумението - на чл. 92, ал.1 и ал.3 НК, което обуславя самостоятелно основанието по чл. 348, ал.1, т.1 НПК.

PC-Горна Оряховица е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, като е одобрил споразумение, съдържащо съгласие по въпрос, извън изчерпателно изброените в чл. 381, ал.5 НПК. Сред тях не е въпросът относно приложението на чл.92 НК, който съдът е разрешил с влязъл в сила съдебен акт.

Като е посочил в одобреното споразумение лечебното заведение, в което следва да се осъществи принудителното лекуване на подсъдимия, PC-Горна Оряховица е допуснал съществено нарушение по чл. 348, ал.1, т.1 НПК - не е приложил материалният закон, който е следвало да бъде приложен.

Принудителното лекуване на осъдените на лишаване от свобода се провежда през време на изпълнение на наказанието /чл. 92, ал.3 НК/. То винаги се осъществява в лечебно заведение, включено в системата на ГД „Изпълнение на наказанията“- МП, каквито са специализираните болници и отделения, обособени към местата за лишаване от свобода.

Съдът не трябва да определя с присъдата си местонахождението на болничното заведение, в което следва да се проведе принудителното лекуване. РС- Горна Оряховица незаконосъобразно е определил Държавната психиатрична болница за лечение на наркомании и алкохолизъм - гр. София, кв. Суходол като лечебно заведение, в което да се осъществи принудителното лекуване, тъй като тя не е включена в системата на ГД „Изпълнение на наказанията“ - МП.

Медицинското обслужване на лишените от свобода се осъществява в медицински центрове и специализирани болници за активно лечение, разкрити към местата за лишаване от свобода по реда на чл. 5, ал.1 от Закона за лечебните заведения /чл.129 ЗИНЗС/. Съгласно чл. 31 от Наредба №2 от 22.03.2010г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода осъдените на лишаване от свобода, за които съдът е постановил принудително лекуване поради алкохолна и/или наркотична зависимост, се привеждат в затвора - Ловеч и се настаняват в СБАЛЛС- Ловеч.

Представителят на АП-Велико Търново изразява становище, че искането на Главния прокурор е основателно. Постановено е лицето да бъде настанено за лекуване в конкретно психиатрично заведение. Налице е един релевантен факт, но обстоятелството, че същият не е изследван по предвидения в закона ред води до допускане на съществено процесуално нарушение. Последното е довело и до нарушаване на материалния закон по смисъла на чл.92 ал.1 от НК. В тази връзка постановеният съдебен акт следва да бъде отменен, предвид нарушението на чл. 348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК в частта му касаеща настаняването на лицето на принудително лекуване в конкретно психиатрично заведение като бъде назначена и съответната психиатрична експертиза с оглед изследване на това обстоятелство. Що се касае до другото определение, с което приведено влязлото в сила наказание по отношение на лице на основание чл. 68 ал.1 от НК същото следва да бъде отменено изцяло.

Осъденото лице Н. Х. Н. изразяване на становище, че искането не е основателно.

Процесуалният представител на осъдения адв.Р. И. изразява становище, че това производство е инициирано от невъзможността на съответния прокурор от Районна прокуратура Велико Търново да изпълни волята на съда обективирана в споразумението. Съдът е осъзнал, че осъденият е болен, че той има нужда от лечение и съвсем правилно и законосъобразно е постановил къде да бъде изтърпяно това наказание и по време на търпене на това наказание, да бъде лекуван. Смисълът на това производство е не само да бъде наказан, но и той да не бъде отново клиент на съдебната система, а да бъде излекуван и да осъзнае какво е направил. Искането трябва да бъде оставено без уважение и той трябва да продължи своето лечение именно там, където е постановил съда. Искането на Главния прокурор е относно место изпълнение на наказанието, а не относно неговия размер. Н. Н. започва вече четвърти месец лишаване от свобода. Основната му присъда, която е приведена в изпълнение, той вече я е изтърпял. Следва да се има това предвид, тъй като той след 20 дни ще получи право на предсрочно условно освобождаване.

Великотърновският апелативен съд, като извърши проверка за наличие на посочените в искането основания за възобновяване на делото, в пределите на правомощията си по чл. 347 от НПК, намери за установено следното:

Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл.419 от НПК, непроверен по касационен ред по жалба на страната в чийто интерес се предлага отмяната. Направено е от процесуално легитимирано лице по чл. 420, ал. 1 от НПК, като от съдържанието на искането се извежда оплакване за наличието на основание за възобновяване по чл.422, ал. 1, т. 5 НПК, във връзка с допуснато съществено нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т.2 от НПК.

Разгледано по съществото искането за възобновяване е частично основателно, като съображенията за това са следните:

Основните въпроси, които се поставят с искането по чл.419 и сл. от НПК са:

1. Съдът е приложил чл.92 от НК без наличието на съдебно-психиатрична експертиза за установяване на актуалното състояние на подсъдимия. В тази връзка е посочено, че представеното копие от епикриза от ДПБАЛНА- гр.София, кв.Суходол не може да обоснове извод, че подсъдимият страда от алкохолизъм, да замести експертното заключение и да аргументира необходимост от прилагане на принудително лекуване през време на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“.;

Във връзка с това оплакване следва да се посочи, че в чл.144 ал.2 от НПК изчерпателно са изброени случаите, в които експертизата е задължителна и сред тях не са въпросите по чл.92 от НК. Съгласно разпоредбата обаче на чл.430 ал.4 от НПК при съдебното разглеждане на предложение за прилагане на принудителни медицински мерки по Глава единадесета от НК във всички случаи съдът изслушва заключението на вещо лице – психиатър. Това означава, че независимо дали съдът в процедурата по чл.427-432 от НПК или при постановяване на присъдата по чл.301 от НПК или при произнасяне по споразумение по реда на чл.381 и сл. от НПК, решава въпросите по чл.89-92 от НК е задължително изслушване на заключението на вещо лице – психиатър. Този извод се налага несъмнено защото очевидно законодателя изисква експертно мнение при преценка на основанията за прилагане на принудителни медицински мерки по Глава единадесета от НК.

В аспекта на гореизложеното е налице съществено процесуално нарушение, предвид решаване на въпрос по приложение на закона, за който НПК изрично изисква изслушване на експертно мнение.

2. Във второто оплакване се твърди, че установяването на факта дали подс. Н. Н. страда от алкохолизъм влияе и върху преценката дали по време на изпълнение и на наказанието „лишаване от свобода“, наложено му по НОХД № 217/2022г. на PC-Горна Оряховица и приведено в изпълнение на основание чл. 68, ал.1 НК, следва да се постанови принудително лекуване. При произнасянето си по реда на чл.306, ал.1, т.3 НПК съдът е следвало да обсъди този въпрос, след като е приел с одобреното споразумение приложение на чл. 92, ал.1 и ал.3 НК;

Това твърдение в искането на Главния прокурор е свързано с първото и отговорът на въпросът е аналогичен.

3. Третото оплакване се свежда до твърдението, че PC-Горна Оряховица е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, като е одобрил споразумение, съдържащо съгласие по въпрос, извън изчерпателно изброените в чл. 381, ал.5 НПК. Сред тях не е въпросът относно приложението на чл.92 НК, който съдът е разрешил с влязъл в сила съдебен акт.

Няма основание да се приеме, че е налице съществено нарушение на процесуалните правила с одобрение на споразумение относно приложението на чл.92 от НК с посочения аргумент, тъй като законодателят не е предвидил изричен начин в процесуалния закон за произнасяне на съда. Освен това чл.301 от НПК също не предвижда изрично произнасяне по чл.92 от НПК, но това не означава, че съдът не може да се произнесе с присъдата по този въпрос. В тази насока в Решение № 60157 от 18.11.2021 г. на ВКС по н. д. № 809/2021 г., II н. о., НК, съдът приема, че принудителното лекуване по чл. 92 от НК се налага с първоинстанционната присъда или с последващ съдебен акт/това решение не е изолирано/. Изрично е предвиден въпроса в процедурата по чл.427-432 от НПК, но не и при постановяване на присъда или при реализиране на някои от особените правила или производства по НПК. Това означава, че съдът може да се произнесе с присъда или с определение по въпроса.

4. Четвъртото оплакване се свежда до това, че като е посочил в одобреното споразумение лечебното заведение, в което следва да се осъществи принудителното лекуване на подсъдимия, PC-Горна Оряховица е допуснал съществено нарушение по чл.348, ал.1, т.1 НПК - не е приложил материалният закон, който е следвало да бъде приложен. Правилно в тази насока в искането се посочва, че принудителното лекуване винаги се осъществява в лечебно заведение, включено в системата на ГД „Изпълнение на наказанията“- МП, каквито са специализираните болници и отделения, обособени към местата за лишаване от свобода. Правилно също е посочено, че медицинското обслужване на лишените от свобода се осъществява в медицински центрове и специализирани болници за активно лечение, разкрити към местата за лишаване от свобода по реда на чл. 5, ал.1 от Закона за лечебните заведения /чл.129 ЗИНЗС/. Правилно е позоваването и на чл. 31 от Наредба №2 от 22.03.2010г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода, съгласно който осъдените на лишаване от свобода, за които съдът е постановил принудително лекуване поради алкохолна и/или наркотична зависимост, се привеждат в затвора - Ловеч и се настаняват в СБАЛЛС- Ловеч.

Като не е изпълнил процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изясняване на релевантните факти, PC-Горна Оряховица е постановил съдебен акт при съществено нарушение по чл. 348, ал.1, т.2 НПК. Допуснатото съществено нарушение по чл. 348, ал.1, т.2 НПК е станало предпоставка за неправилно приложение на материалния закон от съда при одобряването на споразумението - на чл. 92, ал.1 и ал.3 НК, което обуславя самостоятелно основанието по чл. 348, ал.1, т.1 НПК.

Допуснатите нарушения са съществени по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК и са основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК за възобновяване на наказателното дело. С оглед на изложеното искането на Главния прокурор е основателно и следва да се уважи, но само в частта, с която се иска отмяна на определение №91/04.10.2023г. относно приложението на чл. 92 НК и определянето на лечебно заведение, в което да се осъществи принудителното лекуване, както и приспадането на постановеното принудително лекуване от срока на наказанието лишаване от свобода. Не се налага връщане на делото за ново разглеждане, тъй като в процедурата по чл.381 и сл. от НПК не е предвидена възможност за провеждане на съдебно следствие и съответно изясняване на въпросите по чл.92 от НК с назначаване и изслушване на експертиза. Тъй като се отменя приложението на чл.92 от НК не следва да се уважи предложението за отмяна на Определение №928 от 04.10.2023г., постановено на основание чл. 383, ал.3, вр. чл.306, ал.1, т.3 НПК.

Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК, Великотърновският апелативен съд