Решение № 404 от 16.3.2026 г. на Административен съд - Разград по дело № 375/2025 г.

Производството е по реда чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Й. И. Й. от [населено място], действащ чрез упълномощен адв. И. М., АК - Стара Загора, против Писмо-отговор № 20-00-1085 от 05.11.2025г. на Главен секретар на Агенция по заетостта, за отказ за допускане на заявителя до участие в проект BG05SFPR002-1.026-0001 „Избирам България-Компонент 1“, финансиран от Програма „Развитие на човешките ресурси“ 2021 - 2027, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд. В жалбата се изложени подробни съображения за незаконосъобразност на административния акт поради наличие на отменителни основания по чл. 146, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК, като се иска от съда да отмени изцяло оспорения административен акт и да върне преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Заявена е претенция за присъждане на разноски, съгласно приложен списък.

Ответникът Главен секретар на Агенция по заетостта, действащ чрез упълномощен юрисконсулт, ангажира писмен отговор вх. № 142 от 23.01.2026 г. и писмена защита като оспорва жалбата като недопустима, тъй като оспореният административен акт няма характеристиките на такъв по чл. 21 от АПК. Алтернативно са изложени съображения за неоснователност на жалбата, поради което се иска същата да бъде отхвърлена. Заявена е претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а при присъждане на разноски в полза на жалбоподателя евентуалното адвокатско възнаграждение да бъде редуцирано до минималния размер при констатирана прекомерност.

Административен съд – Разград, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно по делото, че Агенцията по заетостта е конкретен бенефициент по процедура чрез директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG05SFPR002-1.026 “Избирам България – Компонент 1“, финансирана от Програма „Развитие на човешките ресурси“ 2021 – 2027 на Министерство на труда и социална политика (Управляващ орган), съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд.

Процедурата е обявена в ИСУН 2020 като осигуряваща пакет от услуги за подкрепа на мобилността на лица, пребиваващи в чужбина, с цел включването им в пазара на труда в България, както и на лицата, които пребивават в България и желаят да започнат работа в по-малки населени места с население под 50 хил. души. Публикувани са и съответни разяснения и указания относно условията за кандидатстване, в т.ч. и сроковете за кандидатстване: 08.08.2025г. (начален срок) и 10.11.2025г. (краен срок), вписан и в Условията за кандидатстване по процедурата.

На 17.09.2025г. на официалната страница на бенефициента Агенция по заетостта е обявено, че от 18.09.2025 г. стартира прием на заявления от лицата, желаещи да се включат в проект „Избирам България – Компонент 1“, като инициативата е насочена към стимулиране на трайното установяване в България на българи, живеещи в чужбина, хора с български произход, както и кандидати от трети страни, за които не се изисква разрешение за достъп до пазара на труда съгласно българското законодателство.

Обявен е съответния пакет от услуги, за които може да се кандидатства по проекта, както и условията за допустимост на кандидатите, а именно, че трябва задължително да отговарят на едно от следните условия:

• да са пребивавали най-малко 12 месеца през последните 18 месеца в друга държава към датата на подаване на заявлението за включване в проекта или

• да са новозавършили, т.е. да са придобили образованието си през последните 12 месеца в друга държава към датата на подаване на заявлението за включване в проекта.

Указано е, че заявленията за участие се подават единствено по електронен път чрез официалната интернет страница на Агенция по заетостта, където е публикувана и цялата информация за проекта, условията за допустимост на лицата и допустимите разходи, както и образците на документи.

На 18.09.2025г. с рег.№ ИЗБГК1-10-00-169 е регистрирано заявление от Й. И. Й. (жалбоподателят в настоящото производство), който в качеството си на заето лице е заявил желание за ползване по проекта единствено на услугата „Предоставяне на допълнителни стимули след 6–месечна заетост и след 12–месечна заетост в България“ на лицата от целевата група (заети лица).

Въз основа на извършените по заявлението служебни проверки и представения от заявителя стандартен формуляр U1 на Удостоверение за социалноосигурителни периоди, e установено, че Й. И. Й. е бил трудовозает във Великобритания до 27.02.2025г., след което се е завърнал в България, където е започнал работа като продавач-консултант по безсрочен трудов договор с български работодател „Йонка-2011“ЕООД – гр. Лозница.

Въз основа на тези данни с Уведомително писмо № ИЗБГК1-10-00-169#5 от 15.10.2025г. на Главен секретар на Агенция по заетостта, заявителят е уведомен, че не е одобрен за участие в проекта, тъй като не отговаря на условието да е пребивавал най-малко 12 месеца през последните 18 месеца в друга държава към датата на подаване на заявлението за включване в проекта.

В отговор на писмото с Възражение от 16.10.2025г. Й. И. Й. оспорил отказа да бъде допуснат до участие в проекта по съображенията, поддържани и в настоящото производство, че е допуснато административно забавяне с повече от месец от обявената от ИСУН 2020 начална дата по проекта - 08.08.2025г. (която създавала очакване, че процедурата вече е отворена за кандидатстване от граждани) и реалното стартиране на приема на заявления по проекта – на 18.09.2025г. Заявил, че още на 11.08.2025г. е създал регистрация в ИСУН 2020 с цел подаване на заявление по процесния проект, но въпреки че системата била активна липсвал достъп до електронния формуляр за физически лица. При посещение в Бюро по труда – гр. Лозница му било обяснено, че все още няма информация кога процедурата ще бъде отворена, респ. попълнените от него документи не били приети. Възразил, както и в настоящото производство, че към м. август 2025г. е отговарял напълно на изискването за пребиваване в чужбина най-малко 12 месеца през последните 18 месеца, действията му са били своевременни и добросъвестни, поради което не следва административното забавяне и подвеждащата публична информация в сайтовете на ИСУН и Агенция по заетостта да ощетява гражданите, които са се завърнали в страната си по призива на държавата.

Във връзка с възражението последвало ново Уведомително писмо № ИЗБГК1-10-00-169 # 7 от 21.10.2025г. на Главния секретар на Агенция по заетостта, адресирано до заявителя, като отново е уведомен, че към датата на подаване на заявлението не отговаря на изискването да е пребивавал най-малко 12 от последните 18 месеца извън територията на Република България, въз основа на фактите, обсъдени по-горе за установения период на заетост в чужбина до 27.02.2025г. и наличието на трудово правоотношение в България. В писмото са изложени съображения, че датата 08.08.2025г. има вътрешно-административен и технически характер и се отнася до изпълнението на проекта от Агенция по заетостта като конкретен бенефициент по процедурата, респ. не е обявена като начало за прием на заявления от физически лица. Към м. август 2025г. процедурата по подаване на заявления изобщо не е била открита и обективно не е било възможно подаването им. Посочено, е че единствено обявеният от Агенция по заетостта старт на приема на заявления от 18.09.2025г. следва да се счита за определящ по отношение на началния момент, към който се прилагат изискванията за допустимост на кандидатите. Обоснован е извод, че кандидатите не могат да черпят права или да се позовават на условия, на които са отговаряли към по-ранен етап, когато приемът на заявления не е бил започнал и не е било възможно да се осъществи правно валидно кандидатстване. По тези съображения е потвърдено становището за неодобрение на кандидата с мотиви, че отказът за включване в проекта на заявителя е в съответствие с утвърдените правила за подбор и е постановен при спазване на принципите за законосъобразност, обективност и равнопоставеност на кандидатите.

Последвала жалба от заявителя до министъра на труда и социалната политика чрез Агенция по заетостта против отказа за включване в проекта, като са изложени същите факти относно пребиваването му в чужбина и обстоятелствата при подаване на заявлението. Направени са възражения за нарушаване принципа на добросъвестност и защита на оправданите правни очаквания по чл. 8 и чл. 12 от АПК, несъразмерност между целта на мярката и формалното изискване, нарушаване принципа на равнопоставеност и предвидимост по чл. 4 и чл. 13 от АПК, както и неотчитане на обективни обстоятелства извън контрола на кандидатите, а именно, че не е съобразено административното решение за отлагане на приема на заявления, което е довело до формално непокриване на изискването за пребиваване в чужбина към тази дата. Направени са искания за отмяна на Уведомителното писмо и връщане на преписката за ново произнасяне, като се признае допустимост на кандидата до участие в процедурата с оглед хронологията и целта на мярката или алтернативно да се допусне изключение за кандидати, които към м. август 2025г. са покривали изискването, но са възпрепятствани от административното забавяне на старта за граждани.

По повод на жалбата е последвал отговор с оспореното в настоящото производство Писмо № 20-00-1085 от 05.11.2025г. на Главния секретар на Агенция по заетостта, в което са изложени съображения за недопустимост на жалбата, тъй като обжалваното Уведомително писмо не притежава белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК и са повторени същите аргументи за недопустимост на кандидата до участие в проекта, изложени в предходното Уведомително писмо № ИЗБГК1-10-00-169 # 7 от 21.10.2025г. Отхвърлени са възраженията за нарушени принципите на добросъвестност, съразмерност, равнопоставеност и предвидимост, тъй като стартът на проекта, условията за кандидатстване, както и приемът на заявления за участие в проекта, са били едновременно достъпни за всички кандидати от датата на обявения старт за прием на заявления – 18.09.2025г. Респ. и оценката на всеки кандидат е извършвана към датата на подаденото от него заявление, като не са допустими изключения от условията по проекта, поставящи определени кандидати в по-благоприятна позиция, в частност и жалбоподателя с оглед на направеното искане в този смисъл.

Това Писмо-отговор е изпратено на жалбоподателя по електронна поща, като няма категорични данни, кога е отворено/доставено. Жалбата срещу него, сезирала съдебното производство е подадена паралелно в Агенция по заетостта – с вх.№ ИЗБГК1-10-00-169 # 9 от 17.11.2025 г. и в Административен съд София-град с вх.№ 28496 от същата дата – 17.11.2025 г., впоследствие препратена по компетентност в Административен съд – Разград.

Въз основа на Заповед № РД-11-00-1430 от 15.03.2024г. на Изпълнителния директор на Агенция по заетостта, издадена на основание чл. 54, ал. 4 от Закона за администрацията и чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 5 и ал. 4 от Устройствения Правилник на Агенция по заетостта, е възложено на Главния секретар на Агенцията (т. 2 от Заповедта) да организира, ръководи и контролира дейностите и изпълнението на задачите в Агенция по заетостта в Главна дирекция „Европейски фондове и международни връзки“, както и в другите съответно компетентни дирекции, в т.ч. да подписва документи, вкл. кореспонденцията във връзка с изпълнение на проекти по ОП РЧР 2014-2020г. и ПРЧР 2021-2027г., по които Агенция по заетостта е конкретен бенефициент (т. 2.1).

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата срещу оспорения административен акт е процесуално допустима. Подадена е от лице с правен интерес от оспорването и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност. Обжалваното Писмо-отговор по същество обективира материалноправен отказ по отношение на жалбоподателя да бъде включен в проект „Избирам България – Компонент 1“ и да ползва поисканата от него услуга в рамките на проекта. С отрицателния отговор се засягат пряко, непосредствено и лично права и законни интереси на кандидата – прегражда се възможността като заето лице в Република България да получи допълнителни стимули за устойчива заетост, съобразно целите на проекта. Ето защо съдът приема, че оспореното писмо има характеристиките на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, а не е единствено и само с уведомителен характер или процесуалноправен отказ от разглеждане на искането (чл. 197 и сл. АПК). При наличие на административнопроизводствените предпоставки за разглеждане на заявлението (арг. чл. 27 от АПК), органът се е произнесъл по същество на искането за ползване на конкретната услуга. Изискването по отношение на кандидатите за участие в проекта, свързано с минимално необходим престой в чужбина преди датата на кандидатстване, по своята същност е ясно разписана предпоставка по основателността на искането, чието обсъждане е предмет на произнасянето по същество от органа, имащ право на преценка дали да предостави исканата услуга или мотивирано да откаже това.

Жалбата, сезирала съдебното производство, е подадена в срок. Заявителят е уведомен за неодобряването му за участие в проекта още с първоначалното писмо от 15.10.2025г., като основните съображения/мотиви за решението на административния орган се съдържат в следващото писмо от 21.10.2025г., доразвити и в оспореното пред съда трето писмо от 05.11.2025г. В трите писма е налице формален порок по чл. 59, ал. 2, т. 7 от АПК, а именно липсва указание пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва актът. Този пропуск сам по себе си не обосновава незаконосъобразност на акта, даваща основание за отмяната му, но липсата на задължителния реквизит е въздигнато от законодателя в абсолютно основание за автоматично удължаване на сроковете за обжалването му и в конкретния случай те са спазени. Това е така, тъй като разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от АПК регламентира, че когато в административния акт или в съобщението за неговото издаване не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, съответният срок за обжалване по този дял (Дял трети „Производства пред съд“) се удължава с два месеца. Т.е., считано от 15.10.2025г., когато е издадено първото Уведомително писмо, адресирано до жалбоподателя, до 17.11.2025г., когато е входирана жалбата за съдебното оспорване на административния акт, дори и при липса на категорични данни кога точно актът е връчен на недопуснатия за участие в проекта кандидат, то обжалването се явява своевременно направено в рамките на двумесечния срок по чл. 140, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество – жалбата е неоснователна.

В съответствие с чл. 168, ал. 1 АПК съдът провери оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК.

Съдът приема, че оспореното Писмо-отговор е валиден административен акт, издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия. Съгласно чл. 2, ал. 4 от Устройствения правилник на Агенция по заетостта, Агенцията е специализирана структура, която изпълнява самостоятелно или съвместно с други органи или организации проекти и програми в областта на заетостта, професионалното ориентиране, обучението на възрастни, валидирането на професионални знания, умения и компетентности, активирането на неактивни лица, социалната интеграция и равното третиране, финансирани от националния бюджет, Европейски структурни и инвестиционни фондове и Европейски фондове при споделено управление или от други международни източници, включително такива, в които българската страна участва със свои ресурси, като спазва регламентираните в тях условия и процедури. В тази връзка и в рамките на предоставените общи правомощия по т. 2.1 от Заповед № РД-11-00-1430 от 15.03.2024г. на Изпълнителния директор на Агенция по заетостта, Главният секретар на Агенцията е издал и подписал процесното Писмо. С него се съобщава конкретен резултат от извършената проверка по допустимост на кандидатите в рамките на предоставените правомощия по управление на конкретния проект BG05SFPR002-1.026-0001 „Избирам България-Компонент 1“, финансиран от Програма „Развитие на човешките ресурси“ 2021 - 2027, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд и при съблюдаване на обявените Условия за кандидатстване по процедурата.

При издаването на оспорения акт е спазена установената от закона форма – актът е писмен и мотивиран. Същият съдържа ясно изразяване на волята на административния орган. Въз основа на конкретните фактически установявания е направен извод за наличие на основания за неодобряване на конкретния кандидат Й. И. Й. до участие в проекта и ползване на исканата от него услуга, като неотговарящ на едно от изискванията по процедурата, а доколко този извод е съответен на събраните доказателства и на приложимия закон е въпрос на материална законосъобразност на акта.

В хода на проведеното административно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да представляват самостоятелно основание за отмяна на оспорения акт. Спазена е разписаната законова процедура при директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ и утвърдените Условия за кандидатстване по конкретния проект.

Процесното решение е съответно и на материалноправните разпоредби.

В случая страните не спорят по фактите. Спорът е правен и е относно това към коя дата следва да се извърши проверка дали жалбоподателят Й. И. Й. отговаря на изискването да е пребивавал в чужбина най-малко 12 от последните 18 месеца.

Този въпрос е ясно и недвусмислено регламентиран в т. 13 „Допустими целеви групи“ от утвърдените и публично оповестени в ИСУН 2020 Условия за кандидатстване по процесния проект. Изискването е категорично – „Представителите на целевите групи по Компонент 1 следва минимум 12 месеца през последните 18 месеца да са пребивавали в чужда страна или да са новозавършили образованието си лица в друга държава като периодът ще се изчислява от датата на подаване на заявлението за включване в проекта в Агенция по заетостта“.

Приемът на заявления за включване в проекта, обявен от конкретния бенефициент Агенция по заетостта е започнал на 18.09.2025г., когато е входирано и заявлението на конкретния кандидат Й. И. Й., респ. това е определящата дата към която следва да се преценява и допустимостта на кандидата, съобразно предварително обявените критерии за участие в проекта. Т.е. заявлението на жалбоподателя е входирано на първата възможна дата, когато е станало обективно и технически възможно кандидатстването по проекта, допустимо единствено по електронен път чрез официалната интернет страница на Агенция по заетостта.

Считано от 18.09.2025г., посоченият в Условията 18-месечен период назад, е с начална дата 18.03.2024 г. Както беше обсъдено в обстоятелствената част на решението, жалбоподателят е пребивал в чужбина до 27.02.2025 г. От 18.03.2024 г. до 27.02.2025 г. са 11 месеца и 9 дни, т.е. не му достигат 21 дни, за да изпълни критерия за пребиваване извън Република България най-малко 12 от последните 18 месеца към датата на подаване на заявлението за кандидатстване.

Горното налага извода, че жалбоподателят категорично не отговаря на изискванията за включване в проекта.

По правната си природа Условията за кандидатстване представляват общ административен акт по смисъла на чл. 65 от АПК, имащи еднократно правно действие само за конкретната процедура, като с влизането им в сила те са задължителни както за участниците в процедурата, така и за водещия административното производство орган. Тези условия се отнасят до всички кандидати и е ясно, че кандидатите следва да отговарят на критериите за допустимост при подаването на заявлението за участие на етап кандидатстване.

Както правилно отбелязва и ответната страна, на официалната страница на ИСУН 2020 по процесната процедура, в раздел „Разяснения по процедурата“, още от средата на м.08.2025г. са публикувани и разяснения, утвърдени от Ръководителя на Управляващия орган – МТСП, във връзка с въпроси на заинтересовани лица. Тези разяснения недвусмислено указват, че конкретният бенефициент Агенция по заетостта ще отвори мярката за кандидатстване за физически лица, които желаят да се установят и работят в България, като кандидатстването ще започне през м. септември 2025г. и заявленията ще могат да се подават онлайн чрез уебсайта на Агенция по заетостта, където ще бъде публикувана и информация за всички необходими за подаване документи. Тези разяснения, свързани с условията за кандидатстване, са били общодостъпни, вкл. и за жалбоподателя и са задължителни за всички кандидати по арг. от чл. 26, ал. 8 и ал. 9 от ЗУСЕФСУ и чл. 5, ал. 3 и ал.4 от ПМС № 23 от 13.02.2023 г. за определяне на детайлни правила за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програмите, финансирани от Европейските фондове при споделено управление за програмен период 2021 - 2027 г.

При това положение са напълно необосновани твърденията на жалбоподателя, че е публикувана подвеждаща информация и е допуснато административно забавяне във връзка с приемането на заявленията, като неоснователно претендира по отношение на него преценката за минимално необходимият 12-месечен престой в чужбина да се брои, считано от 08.08.2025г. Както правилно е отбелязано в оспореното писмо, обявените в ИСУН 2020 начален и краен срок за кандидатстване – 08.08.2025г., 15:00 часа – 10.11.2025г., 17:00 часа, се отнасят за проектното предложение на конкретния бенефициент за съответната дейност, в случая Агенцията по заетостта (арг. чл. 44 от ЗУСЕФСУ), съответно няма как да се прилагат по отношение на потенциалните кандидати – физически лица от допустимите целеви групи, кандидатстващи за услугите по проекта. Самият жалбоподател е бил наясно, че приемът на документа не може да се извърши през м.август 2025г., като признава, че при направените от него опити за кандидатстване към този момент не е бил активен електронният формуляр за физически лица, както и е бил информиран в Бюро по труда – гр. Лозница, че все още не се приемат заявления на граждани във връзка с тази процедура. Отделно следва да се отчете и факта, обсъден по-горе, че към този момент е имало и публично оповестени разяснения в ИСУН 2020 относно предстоящото стартиране на приема на заявления за включване в проекта на заинтересованите лица. Преценката дали жалбоподателят отговаря на критериите за допустимост до участие в проекта не може да се преценява към по-ранен момент от обявената от Агенцията по заетостта начална дата за кандидатстване по мярката. Всякаква такава преценка, включваща друг релевантен начален момент, от който да се брои 12-месечният престой в чужбина, по-благоприятна за заявителя, го поставя в неравностойно положение с останалите кандидати, които също подават заявленията си, считано от 18.09.2025г. Всеки един заявител следва към момента на подаване на документите си да посочи и представи актуални и коректни данни, без да се променя проверявания период на пребиваване в чужбина, тъй като е факт, който подлежи на оценяване във връзка с предоставянето на конкретната услуга, в случая ползването на допълнителни еднократни стимули за устойчива заетост.

Възприемането на доводите на жалбоподателя неминуемо биха го поставили в по-благоприятна позиция спрямо другите кандидати и би било промяна и подмяна на факт, който подлежи на оценка от административния орган при предоставяне на съответните средства.

Към датата на подаване на заявлението си – 18.09.2025г. Й. И. Й. не е отговарял на изискването да е пребивавал в чужбина най-малко 12 от последните 18 месеца, поради което правилно не е бил одобрен за включване в проект BG05SFPR002-1.026-0001 „Избирам България-Компонент 1“, финансиран от Програма „Развитие на човешките ресурси“ 2021 - 2027, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд.

В оспореното писмо ясно е посочено кое изискване не е изпълнено, изложени са фактическите основания и е даден изчерпателен отговор на всички възраженията на жалбоподателя.

Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че административният орган не е упражнил по разумен начин, добросъвестно и справедливо правомощията си в нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК. Решаващият орган няма правомощие да редуцира изискуемия период или да допуска изключения въз основа на субективна преценка вместо съблюдаване на обективните критерии за допустимост на представителите от съответните целеви групи, кандидатстващи по проекта. Именно прилагането на еднакви правила към всички кандидати представлява израз, че административният орган е упражнил правомощията си законосъобразно, при спазване на принципа за равнопоставеност. Условията на проекта са били публични, ясни, еднакво приложими към всички кандидати и не допускат разширително тълкуване. Агенцията по заетостта, в качеството си на конкретен бенефициент, няма правомощие да изменя или пренебрегва одобрените от Управляващия орган условия. Действията й са извършени при обвързана компетентност и при пълно съобразяване с нормативната и програмна рамка.

Решението за неодобрение на кандидата е съобразено и с целта на закона – предоставяне на безвъзмездни средства единствено на кандидати, които са доказали по съответния ред и в предвидените срокове, че отговарят на изискванията за крайни получатели, при стриктно спазване на предварително обявените условия.

По изложените съображения съдът прецени, че обжалваното Писмо-отговор е законосъобразен административен акт и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора претенцията на ответника за присъждане на разноски следва да се уважи. Същият е представляван по делото от упълномощен юрисконсулт, поради което и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, определено при условията на чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в претендирания минимален размер от 200.00 лева, съобразно действащата редакцията на цитираната разпоредба от ДВ, бр. 53 от 2025 г., в сила от 1.10.2025 г., към момента на осъщественото процесуално представителство. Тези деловодните разноски следва да бъдат присъдени в полза на Агенция по заетостта, която има качеството на юридическо лице съгласно чл. 7, ал. 2 от Закона за насърчаване на заетостта.

Предвид въвеждането, считано от 01.01.2026г., на еврото като парична единица в Република България и при съблюдаване на принципа на приемственост и автоматично превалутиране на суми от левове в евро, регламентиран в чл. 11 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, то посочената дължима сума за разноски от 200.00 лева, следва да се счита за стойност в евро, представляваща 102,26 евро при прилагане на официалния валутен курс (1 евро = 1,95583 лева) и правилата за превалутиране по чл. 12 и съответно за закръгляване по чл. 13 от цитирания закон.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът