Решение № 847 от 25.6.2024 г. на Районен съд - Варна по дело № 594/2024 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба/ искане за възобновяване на АНП/ на "ГАЛЕРИЯ СТРОЙ" ООД, ЕИК 205857629, представлявано от управителя Д.Д.Й., депозирана чрез адв.С.-АК-Добрич срещу Наказателно постановление № 03-2300490/21.06.2023 год. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" –гр. Варна, с което за нарушение на чл. 61 от Наредба № 2/2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи /обн. ДВ бр. 37/2004 г. /, на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 413ал.2, от КТ на дружеството е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 15000 лв. Срещу процесното НП е било депозирано искане за възобновяване на АНП, но с определение на Адм. Съд-Варна, искането е било оставено без разглеждане и е изпратено на ВРС по подсъдност. По отношение допустимостта на жалбата/ наименувана искане за възобновяване/, следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН предвижда, че препис от наказателното постановление да се връчи срещу подпис на нарушителя и на поискалия обезщетение, освен ако нарушителят е поискал да му бъде връчено чрез изпращане на съобщение до персонален профил, регистриран в информационната система за сигурно електронно връчване. Съгласно чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, когато нарушителят или поискалият обезщетение не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването. Цитираната правна норма на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН следователно регламентира способ за връчване на наказателното постановление, в случаите, когато такова не може да се осъществи по реда на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН. С тази разпоредба законодателят е възвел правна фикция, според която при определени предпоставки наказателното постановление следва да се счита за редовно връчено. Тези предпоставки обаче са кумулативно дадени и е необходимо нарушителят да не е намерен на посочения от него адрес и същевременно да има нов адрес, който обаче да е неизвестен. Т. е., за да се приеме, че е налице редовно връчване, е необходимо не просто нарушителят да не е намерен на посочения адрес, но и същият да е променен и новият му адрес да е неизвестен. В тази връзка съдът намира, че не е спазена процедурата по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. На първо място, върху НП няма отбелязване, че същото е влязло в сила на основание чл. 58, ал. 2 ЗАНН. По делото не са приложени доказателства, че процедурата определена от посочената разпоредба е спазена. Нормата изисква наказаното лице да не е намерено на адреса, а новият му да е неизвестен и едва след това се пристъпва към отбелязване по чл. 58, ал. 2 и НП да се счита връчено от деня на отбелязването. По делото са приложени доказателства, че НП е изпратено за връчване с писмо чрез Български пощи до адреса на дружеството, но е върнато с отбелязване "преместен", с едно посещение, без да е отразено кое точно лице е удостоверило това обстоятелство.Видно от доказателствата по делото, изпратено съобщение до управителя на дружеството на известният адрес в хода на АНП е било получено от управителя на 01.03.2024г., поради което няма как да се приеме, че към датата на изпращане на пощенската пратка, съдържаща НП, адресатът е бил преместен. В тази връзка следва да се посочи, че няма доказателства, че е налице промяна в адреса на управление на търговеца, даже обратното. За да се приложи хипотезата на чл.58 ал.2 от ЗАНН следва по несъмнен начин да е установено, че нарушителят е щателно издирван именно за връчване на конкретното наказателно постановление. В тежест на административно-наказващия орган е да извърши и удостовери редовно връчване на наказателното постановление съобразно изискванията на ЗАНН. Следователно не са били налице предпоставки за законосъобразно приложение на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. Видно от известие за доставяне процесното НП е било връчено на майката на представляващият дружеството жалбоподател на 09.11.2023г. на същият адрес, за който е било отразено, че адресатът е преместен и тъй като от тази дата тече срокът за обжалване, подадената/ подписана по електронен път и изпратена/ жалба на 23.11.2023г. е в срок, от надлежна страна, поради което като допустима е приета от съда за разглеждане. С жалбата/ искането за възобновяване на АНП/се излага хронологията по установяване на административното нарушение, издаването на задължителни предписания, оспорването им от адресата на предписанията, процедурата по връчване на НП и се оспорва приложението на нормата на чл.58 ал.2 от ЗАНН.Твърди се, че НП е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, оспорва се изводът на АНО, че санкционираното дружество притежава качеството на работодател и възложител, твърди се, че са вменени нарушения едновременно на два субекта, не ставало ясно дали възложителят или упълномощено от него лице е следвало да изпълни съответното задължение, твърди се, че санкционираното дружество в качеството си на въложител е сключил договор за наем на строително оборудване и другото дружество по силата на сключено споразумение се е задължило да извърши монтажа, експлоатацията и обезопасяването на скелето и че санкционираното дружество е изпълнило всички свои задължения и не е бил длъжен да контролира обезопасяването на скелето. И в заключение се иска отмяна на НП и присъждане на сторените по делото съдебни разноски.В условията на евентуалност се моли да бъде редуциран размерът на наложеното административно наказание. В съдебно заседание въззивната страна, редовно призована, се представлява от адв.С., надлежно упълномощен и приет от съда.Процесуалният представител поддържа жалбата, а в хода на делото по същество отново моли НП да бъде отменено, като неправилно и необосновано с аргументи, идентични с изложените в жалбата/ искането за възобновяване на АНП/ и моли за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Процесуалният представител на АНО оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, излагайки аргументи за доказаност и съставомерност на приетото за установено нарушение, справедливост на наложеното административно наказание и моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното: На 16.05.2023 г., служители при Дирекция "Инспекция по труда" Варна, сред които и св. И., извършили проверка на строителен обект /Сграда за обществено обслужване- общежитие от апартаментен тип“/, находящ се в ПИ10135.3514.529, УПИ ХХV- 1087, 1110, 1111, 1149, кв.38 по плана на гр.Варна, гр. Варна, ул. "Никола Симов" № 7, с възложител " Галерия Строй " ООД. Поводът за проверката бил трудов инцидент от същата дата с летален край за лицето М.А.М..При пристигане в обекта било установено, че от южната фасада на сградата има изградено рамково скеле, като в участъкът на осмо ниво нямало никакво обезопасяване и именно от там, при преминаването от едно скеле на другото по талпа, носейки кофа с разтвор, работникът М. паднал и е починал на място.Установено било, че пострадалото лице е в ТПО с подизпълнител на строежа- „Никис 2022“ЕООД, като всички установени на обекта работници, с изключение на техническият ръководител, били в ТПО именно с това дружество. Предвид горното, на 31.05.2023 г. св. Николов съставил АУАН срещу въз.дружеството, в който посочил, че при извършената проверка на 1б.05.2023 г. в строителен обект „Сграда за обществено обслужване - общежитие от апартаментен тип", находящ се в ПИ 10135.3514.529, УПИ XXV-1087, 1110, 1111, 1149, кв.38 по плана на гр. Варна, ул. "Никола Симов" N 7 във връзка с настъпил трудов инцидент с летален изход с лицето М.А.М. се е установило, че „Галерия Строй" ООД с ЕИК: 205857629 в качеството на възложител, носещ отговорност по отношение на осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд или упълномощено от него лице не е изискал от подизпълнителя „Никис 2022" ЕООД, спазването на мероприятията по безопасност, като не е изискал да се обезопаси изградено на южната фасада скеле, за част от което липсват защитна бордова лента за крака, главно перило за ръце и средно перило за ръце или еквивалентно алтернативно решение предотвратяващо опасността падане от височина. Нарушението било квалифицирано като такова по чл. 61 от Наредба № 2/2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи и било посочено, че е извършено на 16.05.2023г. в проверения обект. Актът бил предявен на представляващия дружеството, който отказал да го подпише, като отказът бил удостоверен с подпис на свидетел. Въпреки отказът да подпише акта, екземпляр от същия бил връчен на представляващия дружеството, като в срокът по чл. 44 от ЗАНН били депозирани писмени възражения с изложени аргументи в подкрепа на становището, че не е осъществен състав на административно нарушение.. Въз основа на акта, без изследване на посочените срещу акта възражения, АНО издал обжалваното НП, с което на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 13 ал.2 от КТ е ангажирана административно наказателната отговорност на въз.дружество като му е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 15000 лв., но с НП за същото нарушение била ангажирана отговорността на въз. дружество в качеството му както на работодател, така и на възложител, носещ отговорност по отношение на осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд или упълномощено от него лице, за това, че не е изискал от подизпълнителя „Никис 2022" ЕООД, спазването на мероприятията по безопасност, като не е изискал да се обезопаси изградено на южната фасада скеле, за част от което липсват защитна бордова лента за крака, главно перило за ръце и средно перило за ръце или еквивалентно алтернативно решение предотвратяващо опасността падане от височина в проверения обект. В с.з. се установи, че на 30.08.2022г. е било сключено споразумение между санкционираното дружество и в качеството му на възложител и „Никис 2022” ЕООД в качеството на подизпълнител, съгласно което монтажът, експлоатацията и обезопасяването на процесното скеле ще бъдат извършени от подизпълнителя съобразно надлежно предоставена инструкция и че подизпълнителят се задължава да определи лице от състава на дружеството, което притежава нужния сертификат и което трябва да осъществява надзор и контрол при монтажа, закрепването към сградата и обезопасяването на скелето, макар, че доказателства за горното са съществували още в хода на АНП. Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски показания, писмените материали от АНП, вкл. АУАН и др. които съдът кредитира изцяло като непротиворечиви и взаимно допълващи се. Съдът кредитира и показанията на актосъставителя св.И., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по делото. Съдът изцяло кредитира писмените материали, съдържащи се в АНП и приобщени към доказателства по делото, както и тези събрани в хода на съдебното следствие. Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи: Съгласно разпоредбите на чл. 416, ал. 1 и 2 от КТ и приложените по делото заповеди, АУАН и НП са издадени от компетентни органи. АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН. Въпреки горното, съдът намира, че в хода на АНП са допуснати съществени процесуални нарушения. Съгласно разпоредбите на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, както в АУАН, така и в НП следва да се съдържа пълно, точно и ясно описание на нарушението и да са посочени конкретните обстоятелства, при които същото е извършено, като изрично следва да се посочат датата и мястото на извършване на нарушението. В този смисъл, в обстоятелствената част на НП следва да са посочени всички факти, касаещи съставомерните признаци на нарушението. В случая както в АУАН, така и в НП липсват факти, които в достатъчна степен да описват нарушението, за което е ангажирана административно наказателна отговорност на дружеството, както и липсва конкретизация на нарушената законова норма, а и се констатира разлика в описанието на нарушението в АУАН и НП относно субектът на същото.. Въззивното дружество е санкционирано за нарушение на чл. 61 от Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за безопасни условия на труд при извършване на СМР. Общите изисквания за безопасни условия на труд при работа на височина са регламентирани в нормите на чл. 60, чл. 61 и чл. 62, ал. 1 от Наредба № 2/22.03.2004 г. Съгласно чл. 60, ал. 1 от Наредбата, работи на височина се извършват при осигурена безопасност от падане на хора или предмети чрез подходящо оборудване, колективни и/или лични предпазни средства (напр. ограждения, скелета, платформи и/или предпазни (защитни) мрежи). Съгласно чл. 61 от Наредбата паданията от височина се предотвратяват чрез приспособления (съоръжения, ограждения), които са достатъчно високи и са изградени най-малко от защитна бордова лента за крака, главно перило за ръце и средно перило за ръце или чрез еквивалентно алтернативно решение, като съгласно чл. 62 от същата за предотвратяване на риск от падане при работа на височина се осигуряват средства за колективна защита от падане на хора, инструменти, продукти и др. Видно от обстоятелствената част на АУАН и НП, в същите липсват каквито и да е факти, от които да се направи извод, че в строителен обект- обект „Сграда за обществено обслужване - общежитие от апартаментен тип", находящ се в ПИ 10135.3514.529, УПИ XXV-1087, 1110, 1111, 1149, кв.38 по плана на гр. Варна, ул. "Никола Симов" N 7 се извършват строително монтажни работи, от кого и по чие възлагане, кой е строител и кой собственик на сградата, респ. възложител на строежа. Нещо повече в АУАН и НП извършване на СМР изобщо не е посочено. Съгласно легалната дефиниция - § 5, т. 40 от ДР на ЗУТ СМР са работите, чрез които строежите се изграждат, ремонтират, реконструират, преустройват, поддържат или възстановяват. Отделно от това няма данни и констатации какви дейности точно са извършвани на височина, като в АУАН и НП липсва конкретизация кои от многобройните изисквания в цитираните правни норми от Наредба № 2/2004 г., за неспазването на които е ангажирана отговорността дружеството по чл. 61 от Наредбата, не са били съобразени. Недопустимо е съставомерни факти от предмета на доказване да се установяват за пръв път в с. з., тъй като това нарушава правото на защита на наказания субект. На следващо място както в АУАН, така и в НП е следвало да се посочат фактите, въз основа на които АНО е приел, че наказаното лице е работодател и възложител, предвид ангажиране отговорността на наказаното лице за нарушение по чл. 61, от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. на основание чл. 413 ал.2 от КТ. Това не е сторено, поради което НП е издадено в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, още повече, че в НП изобщо не е посочено какво е отношението на въззивното дружество към посочения строеж, визира се единствено правният извод, че дружеството е работодател и възложител. Горното е от съществено значение доколкото отговорността за осигуряване на специфичните условия за безопасност при СМР е ясно регламентирана и вменена в задължение на конкретни лица (възложител на строежа, строител, координатор по безопасност и здраве, технически ръководител, бригадир). На следващо място сама по себе си нормата на чл. 61 от Наредбата не вменява задължение на конкретно лице, а е указателна – указва по какъв начин се предотвратяват паданията от височина. В тази връзка тя винаги следва да е посочена във връзка с друга норма регламентираща поведение на конкретен адресат- строител, възложител, бригадир и т. н. В АУАН и НП е налице пълна неяснота по отношение на това каква е връзката на въззивника с посочения строеж. Няма факти в тази насока, не е посочена и конкретна правна норма вменяваща задължение на конкретен адресат. Там е посочено, че въззивника бил работодател и възложител, но Наредбата задължения на работодател не вменява, а и се установи, че работниците са в ТПО с друг субект. Субектите върху които лежат задълженията са други. Безспорно доколкото КТ предвижда санкция за работодател, то субекта на адм. наказателна отговорност трябва да притежава и това качество, но наред с друго такова – строител, възложител и т. н. на които субекти Наредбата вменява конкретни задължения. Съдът намира, че посочените по-горе нарушения на процес. правила са съществени такива и са достатъчно основание за отмяна на атакуваното НП само на процесуално основание, тъй като водят до грубо нарушаване правото на защита на наказаното лице. Същото е лишено от възможността да разбере в извършването на какво нарушение е обвинено, при какви приети за установени факти, за да организира адекватно защитата си срещу повдигнатото обвинение. В случая липсата на факти в АУАН и НП свързани с обективната съставомерност на нарушението за което е наложена санкция води до пълна неяснота във волята на АНО, а от там и до пълна невъзможност за проверка за законосъобразност на атакуваното НП досежно съответствието или не на същото с материалния закон. В крайна сметка на какво основание и в какво качество от въззивника се дири административно наказателна отговорност – като строител, като възложител или само като работодател и въз основа на коя законова норма може само да се гадае.Констатира се и несъответствия между качеството на санкционираното лице в АУАТ и в НП, тъй като в АУАН се сочи, че дружеството е санкционирано в качеството на възложител или упълномощено от него лице, а с НП е наложена санкция на дружеството в качеството на работодател и възложител или упълномощено от него лице, поради което възраженията, че не е ясно в какво качество е санкционирано дружеството са основателни, още повече, че се установи, че дружеството не е в ТПО с работниците и че е възложило съответните отговорности на друго юридическо лице въз основа на приложеното по делото споразумение, а именно на подизпълнител, работодател на лицата, престиращи работна сила. Безспорно е и това, че редица нормативни актове /КТ, ЗЗБУТ, множество подзаконови актове/ вменяват задължения на работодателите свързани с осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. В случая обаче бланкетния състав на нормата на чл. 413, ал. 2 от КТ е запълнен с разпоредба на Наредба № 2, в която не е вменено конкретно задължение за работодател /както и изобщо задължение за конкретно лице/ от една страна, а от друга страна, както беше посочено по-горе посочената наредба прави ясна деферинциация на специфичните задължения за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд при извършването на СМР и на лицата върху, които същите лежат, като тази деферинцияция също не е обвързана от качеството работодател. Задълженията са вменени на строител, възложител, бригадир, технически ръководител, координатор по безопасност и здраве. Т. е. за да бъде ангажирана отговорността на определено лице по чл. 413, ал. 2 от КТ за нарушаване разпоредбите на цитираната наредба субектът трябва да притежава и някое от качествата посочени по-горе. / този смисъл Решение по касационно административно - наказателно дело № 3441 по описа за 2019 г. на Административен съд – Варна/. В конкретния случай факти в горната насока не са изложени в НП, а липсата и на конкретна норма вменяваща задължение за конкретно лице води до пълна неяснота във волята на АНО.Не са описани факти, че санкционираното лице притежава на работодател и качеството на възложител, като не става ясно има ли упълномощено от него лице, на фона на цитираното по-горе споразумение. С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е издадено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила и като такова следа да бъде отменено. Относно искането на страните за присъждане на разноски. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните са поискали това. Разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН предвижда, че в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143, ал. 1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс. В настоящия случай АНО е бил представляван от надлежно упълномощен процесуален представител, който е поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът, обаче, констатира, че са налице основания за цялостна отмяна на НП. Поради което предвид изхода на спора, по арг. на противното на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, присъждане на юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело не се дължи, като в този смисъл искането бе прието за неоснователно и следва да бъде отхвърлено от съда. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор, разноски се дължат в полза на санкционираното дружество.Представени са доказателства за реално заплатени разноски в размер на 1800лв., като предвид фактическата и правна сложност на делото и размерът на наложената имуществена санкция съдът намира, че в полза на жалбоподателя следва да бъде възложено изплащане на разноски за адвокатско възнаграждение именно в този размер, който не е прекомерен. Водим от горното, съдът: