Решение № 122 от 23.7.2026 г. на Районен съд - Сливница по дело № 599/2026 г.

Производството е по реда на чл.530 ГПК, във вр. с чл.19, ал.1 ЗГР. Образувано е по молба на М. М. В., с ЕГН •••••••••• с правно основание чл.19, ал.1 ЗГР за допускане промяна на собственото му име от М. на М.. Доводът за желанието за промяна на собственото име от М. на М., изложени в молба е обстоятелство си, че от раждането си до настоящия момент сред своите роднини и приятели молителят е известен с името М.. С това име е записан в детска градина, училище и гимназия. Едва на 14 – годишна възраст разбрал, че собственото име, записано в акта за раждане е М., а не М.. Доколкото молителят се отъждествява с името М. и всички негови близки и познати го познават с това име иска това име да фигурира и в официалния му документ. Към молбата са приложени доказателства. По делото не е постъпило становище от заинтересованата страна Община Сливница и общ. Столична, район Младост. Не е постъпило и становище от Районна прокуратура – Костинброд. В съдебно заседание РП – Костинброд излага становище за основателност на искането. Районен съд - Сливница като взе предвид изложеното в молбата и прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното: По делото е представено удостоверение за раждане на молителя М. М. В. /л.9/, от което е видно, че същият е записан при раждането със собствено име М.. С това име молителят е записан и в регистрите на населението и е отразено в документа му за самоличност /л.24/ По делото са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпит на един свидетел – Р.Р.П. /протокол от о.с.з. от 14.07.2026 г. л.52/, която заявява, че познава молителя от 2018 г. с името М., като с това име същият се е представил при запознанството им. С името М. е познат и сред приятели и познати и с него се представя в обществото и в социалните мрежи. С това име е записан в училище и в училищните документи и регистри. Установява, че с молителя живеят на семейни начала от преди 5 г., като към този момент същият не е имал документ за самоличност, не е виждал акта си за раждане. Свидетелката го подтикнала да изкара такъв документ, в резултат от което се снабдил с дубликат от удостоверението си за раждане от общината и разбрал с изненада, че рожденото му име е М.. Установява, че това име е непознато за молителя и не се отъждествява с него. Името, с което се индивидуализира и припознава е М., което име за него е личното му име, с което е познат и в обществото. Съдът кредитира показанията на свидетелката като обективни и безпротиворечиви. Свидетелят познава от дълги години молителя, създали са близки отношения и е възприела лично и непосредствено отношението на последния към името, което носи. Показанията й се подкрепят и със събраните по делото писмени доказателства – диплома за завършено основно образование, личен картон на ученика, в които като собствено име на молителя е записано М.. По делото са изискани и приети като писмени доказателства писмо от Национална следствена служба, Районна прокуратура – Костинброд, Окръжна прокуратура – София и Областна дирекция на МВР – София, сектор „Български документи за самоличност“, Свидетелство за съдимост, от които е видно, че срещу М. М. В. няма образувани и водени наказателни производства и не е осъждан, както и не са налагани принудителни административни мерки по Закона за българските лични документи, нито са налице данни молителят да е бил депортиран от други държави. При така установената фактическа обстановка, съдът възприе следните правни изводи: Правото на име освен лично субективно и неотчуждимо право представлява и основен индивидуализиращ белег на всеки български гражданин. С оглед установения в законодателство принцип за стабилност на индивидуализиращите признаци, формиращи в тяхната съвкупност гражданското състояние на физическите лица, упражняването на потестативното право за промяна на име е предпоставено от наличието на конкретни основания, визирани в разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗГР. В тази връзка промяна на собственото, бащино и фамилно име може да се извърши, когато то е осмиващо, опозоряващо, обществено неудобно или други важни обстоятелства налагат това. Същевременно законът не дава легална дефиниция на понятието „важни причини”, като е предоставил преценката на съда за тяхното наличие, респ. липса във всеки конкретен случай при съобразяване с общите принципи на гражданското право и възприетите от обществото морални норми. Съдът намира, че достатъчно важно обстоятелство за промяна на собственото име от М. на М. е изразената категорична воля на молителя, че желае да бъде записан в регистрите на население с името М., с което име е наричан от раждането си до момента, с което име се отъждествява и припознава и с което име е познат сред близки и познати. Името, с което е записан в акта си за раждане и от там в регистрите на населението – М. е непознато за него, не го възприема за свое име и не се припознава с него. По делото не се установява исканата промяна да преследва други цели, различни от заявените от молителя. Подобно становище не е изразено от Прокуратурата, като контролираща страна. Няма каквито и да било данни за криминален елемент или причини, които целят укриване на самоличността на лицето, подало молбата, поради което същата следва да бъде уважена, като се допусне исканата промяна на собственото име на молителя от М. на М.. Така мотивиран, Районен съд - Сливница