Решение № 36 от 19.2.2026 г. на Окръжен съд - Ловеч по дело № 72/2026 г.

Производството по реда на чл.437, ал.1 от ГПК.

Постъпила е жалба от Й. В. Ч., ЕГН •••••••••• адрес •••• против Постановление от 10.11.2025г. на ЧСИ В. П., издадено след направено Възражение за изменение с вх.№153347/07.11.2025г., с което е отказано изменение на дължимите такси и разноските по изпълнителното дело №20228790401352 , определени в Уведомление изх.№ 46085/29.10.2025г. за дължими такси и разноски по ЗЧСИ с посочено правно основание: чл. 435, ал. 2, т.7 от ГПК

В жалбата сочи,че не е доволен от горепосоченото постановление, поради което го обжалва в законно установения срок и моли Ловешщи Окръжен съд/ЛОС/ да го отмени като незаконосъобразно, предвид следните съображения:.

I. ПРЕДМЕТ НА ЖАЛБАТА

Сочи,че жалбата се подава на основание чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК против Постановление за отказ за изменение на дължимите такси и разноски по ИД от 10.11.2025 г. Твърди се, че ЧСИ не е разгледал по същество и не се е съобразил с обективираните и обосновани в подаденото пред него от името на жалбоподателя Възражение за изменение на дължими такси, с вх.№153347 факти и е издал посоченото Постановление необосновано, без да посочи конкретни мотиви за отказа. В тази връзка, оспорва размера, вида и основанието на начислени такси и разноски по изпълнителното дело, посочени в Уведомление за дължими такси ЗЧСИ изх.№ 46085/29.10.2025г., изчислени в размер на 796,00 лв., които частично са недължими,неправилно определени,прекомерни и явно несъразмерни спрямо размера на дълга по изпълнителния лист и извършените от ЧСИ действия,определени в противоречие с ТТРЗЧСИ, ЗЧСИ, ГПК, ЕК на КЧСИ както и със задължителната съдебна практика на ВКС.

II. ФАКТИЧЕСКИ ОБСТОЯТЕЛСТВА

Изпълнително дело 20228790401352 е образувано на 22.06.2022г. срещу В. Ц. Ч., който е починал след неговото образуване. Уточнява,че той и сестра му С. Ч.а са конституирани от ЧСИ като негови наследници по закон като длъжници по делото на 17.06.2025г., без да са знаели преди това за образуваното изпълнително дело и без да са били редовно уведомени за конституирането им като длъжници. Оказало се, че същото ИД не е вписано в Регистъра на длъжниците към Камарата на ЧСИ. ЧСИ също така не е уведомил взискателя за смъртта на длъжника с цел възлагане на по-нататъшни действия по делото.

За образуваното изпълнително дело при ЧСИ В. П. научили след телефонно обаждане от самия взискател на 13.10.2025г. и то не до тях, а до майка им М.И.Х., която поради развода им не е наследник на длъжника. Именно от това телефонно обаждане научили, че баща им В.Ц. Ч. дължи по образувано изпълнително дело сумата от 1008,00 лв. по Договор за паричен заем, сключен между него и БНП Париба Пърсънъл Файнанс ЕАД, който Договор е цедиран с Договор за цесия на „Фронтекс Интернешънъл" ЕАД. От майка им са поискали телефонен номер и актуален адрес на баща им, за да се свържат с него, и едва от нея в този телефонен разговор взискателят е информиран за настъпилото събитие. Това потвърждава горепосоченото, че от 17.06.2025 г., когато е установил и конституирал наследниците като

длъжници, до 13.10.2025 г., когато взискателят по собствена инициатива се свързва с майка им, ЧСИ не е уведомил същия за настъпилите факти с цел възлагане на по-нататъшни действия.

На 16.10.2025 г. се явил лично в кантората на ЧСИ и се запознал с делото. Устно бил уведомен от деловодния служител от кантората, че с дата 17.06.2025г. били изготвени Покани за доброволно изпълнение към него и сестра му, които обаче не били налични по делото -твърдението било, че били на разпореждане при ПЧСИ. При физическия преглед на същата дата /а също така и при последното посещение на пълномощника на 18.11.2025 г./ установил, че досието на изпълнителното дело не било с номерирани листи, което поставя под съмнение дали всички документи са в делото и най-малко дали са подредени хронологически, което противоречи на добрите практики и може да доведе до премахване или допълване на листи.

На 17.10.2025 г. чрез пълномощника си по делото, упълномощен с нотариално заверено пълномощно - неговата майка М.И.Х., на жалбоподателя и неговата сестра били връчени новоизготвени Покани за доброволно изпълнение изх.№№ 43932 и 43933/17.10.2025г.

Посочва, че на 27.10.2025 г., след окончателно съгласуване с взискателя, в срока на ПДИ, внесли изцяло остатъчното задължение от 1008,00 лв. На следващия ден, 28.10.2025г., взискателят подал молба вх.№ 147364 по чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК до ЧСИ В. П. за прекратяване на делото, като потвърдил, че вземането е изцяло погасено, с изключение на внесените авансово от него такси по т.1, т.5 и т.9 от ТТРЗЧСИ.

Сумата от 1008,00 лв. погасява изцяло остатъчното вземане на взискателя по издадения в негова полза изпълнителен лист, тъй като по присъденото задължение са изплащани доброволно суми от първоначалния длъжник директно на взискателя още преди образуването на изпълнителното дело. Със справка от взискателя вх.№ 14805/29.10.2025г. ЧСИ е бил уведомен за този факт.

По делото ЧСИ е начислил следните такси:

24,00 лв. - такса по т.1 ТТРЗЧСИ - за образуване на ИД

60,00 лв. - такса по т.2 ТТРЗЧСИ - за цялостно проучване на имуществото на длъжника

168,00 лв.- такса по т.З ТТРЗЧСИ - 28 бр.справки за длъжника и наследниците

48,00 лв. -такса по т.4 ТТРЗЧСИ - 4 бр. изпращане по пощата на уведомления и книжа

192,00 лв- такса по т.5 ТТРЗЧСИ - 8 бр. изготвяне и връчване на покани и уведомления

36,00 лв. - такса по т.9 ТТРЗЧСИ - 2 бр. налагане на запор

60,00 лв. - такса по т.11 ТТРЗЧСИ - присъединяване на взискател

172,00 лв. - такса по т.26 ТТРЗЧСИ - материален интерес

24,00 лв. - Допълнителна такса по т.31, б."а" и б."к" от ТТРЗЧСИ

12,00 лв. - държавна такса за 3 бр. справки РБНБ

Поради несъгласие оспорил основанието и размера на част от начислените такси. Като подаденото възражение пред ЧСИ за коригиране на неправилно определените, недължими и прекомерни такси било

неоснователно и неаргументирано отхвърлено.

Счита, че е налице неправилно тълкуване и прилагане на ЗЧСИ, ТТРЗЧСИ и ГПК, като не са осъществени в цялост фактическите състави на чл.78, ал.1, чл.79, ал.1 и ал.2, чл.80 ЗЧСИ; т.29, т.ЗЗ и т.34 ТТРЗЧСИ; чл.44, чл.46 и чл.47, чл.229 и чл.230, чл.431 ГПК и др.

Посочва, че практиката на ВКС по аналогични случаи е категорична, цитира „ По своето естество отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното производство е деликтна, като е ограничена до размера на извършените в производството разноски. Тези разноски обаче трябва да са били във връзка с изпълнението и да са били необходими за принудителното реализиране на вземането. Затова длъжникът не отговаря за онази част от разноските, чието извършване не е било необходимо с оглед на реализиране на вземането, както и за тези, които са били извършени във връзка с изпълнителни способи, които са останали нереализирани, тъй като взискателят е бил удовлетворен чрез други способи. - Тълкувателно решение № 3/2017 г. По Тълкувателно дело №3/2015 г. на ОСГТК на ВКС, мотиви към т.5

Следва да се има предвид,според него, и обстоятелството, че поради несъбирането на таксите и разноските авансово от взискателя /задължението за това е установено в чл.80 ЗЧСИ; т..29, 33 и 34 ТТР към ЗЧСИ, а се извежда и от чл.433, ал.1, т.6 ГПК/, се е стигнало до прекомерността им, останала в тежест/за сметка/ на длъжника. Авансовото събиране на таксите и разноските би дало възможност тази прекомерност да се види и избегне, с предприемане само на необходимите изпълнителни действия, което ще доведе и до минимализиране на разходите. - Решение №196/03.05.2012 г. по гр.д. № 270/2012 г. ВКС. Авансово заплатени от взискателя са само авансови такси по т.1, т.5 и т.9 ТТРЗЧСИ при образуване на ИД в общ размер на 66,00 лв. Не оспорвам платените от взискателя авансови такси по т.1, т.5 - 1 бр.ПДИ и т.9 - 1 бр.наложен запор ТТРЗЧСИ в общ размер на 66,00 лв.( за което е издадена фактура/сметка от ЧСИ, и платените 12,00 лв. държавни такси за 3 бр.справки РБНБ. Същите платихме на 07.11.2025 г. с вносна бележка по сметка на ЧСИ, приложена към делото.

Заявява,че оспорва размера, вида и основанието на следните начислени такси и разноски:

1. Такса по т. 2 ТТРЗЧСИ - 60,00 лв.

Твърди, че не са налице данни за еднократно цялостно имуществено проучване, което да е различно от справките по т. 3 /28 бр./. Таксата дублира начислените такси за отделни справки и следва да бъде премахната.

2. Такса по т. 3 ТТРЗЧСИ - 28 бр. справки - прекомерни, противоречащи на практиката на ВКС Посочва, че извършените 28 справки са несъразмерни и необосновани. Сочи, че за конституираните длъжници са поискани 16 бр. справки - по осем бр. за всеки; Конституираните длъжници имат постоянни трудови правоотношения и стабилни трудови доходи и изпълнението би могло да се насочи чрез една справка от НОИ по чл. 62 КСО,множество справки за конституираните длъжници, включително такива от един и същи регистър (НАП - НОИ, Агенция по вписванията - АГКК, КАТ, банкови регистри, АПИС - за рег.фирми) са излишни, извършени само с цел увеличаване на разноските.

Счита, че това противоречи на принципа на необходимост и икономичност. В нарушение на чл.431 ал.4 ГПК и чл.80 ЗЧСИ по делото няма данни ЧСИ да е искал авансово внасяне от взискателя на начислените и дължими такси, определени по ТТРЗЧСИ, с изключение на 1 бр.

Сметка/фактура за дължими такси по т.1, т.5 и т.9 в общ размер на 66,00 лв. с ДДС при образуване на ИД, което вероятно също е предпоставка за неадекватно високия брой справки.

Поради това моли броят на таксуваните справки да бъде редуциран до разумен минимум. Счита, че за конституираните длъжници за насочване на изпълнението в конкретния случай би следвало да бъдат достатъчни по една справка за трудови договори по чл.62 КСО.

3. Такси по т. 4 ТТРЗЧСИ - за 4 бр. изпращане на книжа по пощата. Счита, че по делото има само една валидна обратна разписка, доказваща изпращане - от 1 бр. наложен запор по банкова сметка на основния длъжник. Посочва, че такса за връчване се дължи само при реално извършено и доказано връчване. Останалите 3 бр. начислени такси следва да отпаднат.

4. Такси по т.5 от ТТРЗЧСИ - 8 бр.за изготвяне и връчване на: 5 бр. Покани за доброволно изпълнение и 3 бр. Уведомления за прекратяване

Твърди, че липсват данни за реално връчване на всички отчетени книжа. Счита за дължими само таксите за изготвяне и връчване на 3 бр.ПДИ - по една за основния длъжник и за двамата конституирани наследници, които са редовно връчени. Останалите начислявания - 2 броя „предходни" покани към конституираните длъжници и 3 броя уведомления за прекратяване са недължими.

4.1. Таксуваните 2 бр. ПДИ №№ 24632 и 24633 от 17.06.2025 г. до конституираните длъжници към 16.10.2025 т., при запознаването му с делото, както и седмици след това, не били налични по делото, уведомлението за връчване не е редовно документирано от връчител, на постоянния им адрес живее също майка им М.И.Х. и по нейни сведения и сведения на съседи никой не е посещавал адреса за връчване, няма отбелязани откази за връчване съгл.чл.44 ГПК в разписката за връчване от връчителя. Няма данни за връчване и на друго лице по чл.46 ГПК. В нарушение на чл.47 ГПК уведомленията/поканите не са били залепвани от връчител на входната врата на апартамента, нито във входа, нито са пускани в пощенската кутия, до които има свободен достъп. При отбелязания по-горе факт, че делото не било с номерирани листи както към 16.10.2025 г., при първото ми посещение, както и до 18.11.2025 г., при последното посещение в кантората на ЧСИ на пълномощника по делото, възможно е същите да са били добавени впоследствие.

4.2. Прекратяването на изпълнителното дело е поискано по молба на взискателя с вх.№ 147264/28.10.2025 г. на осн.чл.433, ал.1, т.2 ГПК. Уведомлението за прекратяване не представлява изпълнително действие и в т.вр. счита, че не подлежи на таксуване по т.4 или т.5 от ТТРЗЧСИ.

Въз основа на горепосоченото, счита, че следва да бъдат отменени 2 броя такси за изготвяне и връчване на ПДИ и 3 броя такси за изготвяне и връчване на уведомления за прекратяване.

5. Такса по т.9 за наложени 2 броя запори - дължима само за 1 бр. запор (на банкова сметка на основния длъжник)

Посочва, че вторият наложен запор е неизпълнен и отказан от МВР на основание, че искането за налагане на запор е насочено върху МПС, което не е собственост на длъжника. Позовава се на т.5 от TP №3/2015 г. ОСГТК.

6. Такса по т.11 за присъединяване на НАП – счита за недължима.

7. Пропорционална такса по т. 26 - изчислена върху неправилен материален интерес. Посочва, че в нарушение на чл.79 ал.2 в Уведомлението за дължими такси по ЗЧСИ, ЧСИ не е посочил материалния интерес, въз основа на който е изчислил пропорционалната такса. Изтъква, че материалният интерес, върху който се изчислява пропорционалната такса, е само присъденото вземане по ИЛ, в случая 1395,08 лв. Твърди, че реално събраната сума в хода на изпълнителното дело е 1008,00 лв., като със събирането на тази сума взискателят е потвърдил, че вземанията му са изцяло погасени, като основният длъжник е извършил доброволни плащания към взискателя още преди образуване на изпълнителното производство, от 99,00 лв., преведено на взискателя по предходното изпълнително дело №1644/2018 г.по същия изпълнителен лист- при същия ЧСИ - отразено на гърба на ИЛ.

Взискателят изрично е признал тези суми в своята справка за постъпили при него суми, входирана при ЧСИ с вх. № 148059/29.10.2025 г. Неправилно обаче същият не е указал този факт на ЧСИ при подаването на молбата за образуване на ИД, за което обаче на длъжника не може да бъде вменявана вина.

Доброволните плащания от длъжника са признати от взискателя и не са резултат от дейността на ЧСИ, не могат да бъдат включени в материалния интерес; материалният интерес следва да се определи след приспадане на доброволно платените преди образуване на изпълнителното дело суми, тъй като ЧСИ няма принос за тяхното събиране. Пропорционалната такса следва да се основава само върху това, което е събрано в рамките на изпълнителното производство. пропорционалната такса трябва да бъде изчислена само върху сумата, събрана в рамките на настоящото изпълнително производство, т.е. 1008,00 лв. Счита, че таксата следва да бъде 120,77 лв. с ДДС, а не 172 лв.

8. За такса по т. 31ТТРЗЧСИ счита, че не са представени документи по смисъла на Закона за счетоводството за разходи по т.31,б. „а" и б. „к" и таксата е недължима.

Посочва съдебна практика TP № 3/ 10.07.2017 год. г. По Тьлк.дело №3/2015 г. на ОСГТК на ВКС, Решение № 196/03.05.2012 г. по ГД 270/2012 г., Решения на СГС № 221/07.02.2022 г. по ГД № 20211100514500/2021 г., № 3018/02.11.2022 г. по ГД 20221100508010/2022 г., № 743/03.12.2021 г. по в.гр.д.20211100510840/2021 г. Решение по в.гр.д.№ 364 по описа за 2021 г. Решение от 22.01.2021 г.по в.гр.д. № 14239/2020 г.

Моли съда да приеме жалбата за основателна и на основание чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК да отмени Постановлението на ЧСИ В. П. от 10.11.2025 г., да заличи недължимите такси, намали прекомерните такси, определи разноските върху реално събрания в хода на изпълнителното производство материален интерес от 1008,00 лв.

Постъпило е и становище на "ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, ЕИК ••••••••••, със седалище и адрес на управление: ••••, представлявано от С.К.П. и С.А.Б., заедно, в качеството им на изпълнителни директори, действащи чрез юрисконсулт: А. Т., по изп. дело № 1352/2022. Считат, че всички действия на ЧСИ са извършени при спазване на разпоредбите на ГПК и ЗЧСИ, а разноските са начислени съобразно Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ за реално извършени процесуални действия и са за сметка на длъжника.

Посочват, че че отказът на съдебния изпълнител да прекрати производството е правилен и съответства на закона.

Считат, че подадената жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а действията на съдебния изпълнител потвърдени.

Постъпили са и мотиви от ЧСИ В. П., per. № 879, с които заявява, че всички действия са правомерни и реално са начислени такси за всяко

изпълнително действие. Счита жалбата за неоснователна. Уточнява, че по молба на "Фронтекс Интернешънъл" ЕАД и въз основа на изпълнителен лист издаден на 20.11.2015 г., по ч.гр.д. № 1461/2015 г. по описа на Районен съд Ловеч е образувано изпълнително дело № 20228790401352 срещу В.Ц. Ч. ЕГН ••••••••••. Взискателят предоставил права по чл. 18 от ЗЧСИ.

Във връзка с образуването на изпълнителното дело имущественото проучване на длъжника и налагането на обезпечителни мерки върху откритото имущество, собственост на длъжника, били направени справки доказващи притежание на банкова сметка, движимо и недвижимо имущество, а също така и публични задължения. Посочва, че със заявление от дата 27.06.2022 г. съдържащо се на лист 4 в кориците на делото, е направено искане за обща справка по чл. 191 и чл.74, установено било, че длъжникът притежава банкова сметка в „Уникредит Булбанк“ АД. Наложен бил запор. Твърди, че на 6 - ти лист е приложена информация от справка Население с вх. № 37665/28.06.2022 г. с данни за длъжника. Лист 7 - регистрирана фирма на името на длъжника - вх. № 37385/28.06.2022г. Справка от Агенция по вписванията с вх. № 37562/28.06.2022г. - лист 8 и 9, установили притежание на недвижим имот. С Фактура №0000043259/29.06.2022 г. - лист 1 се удостоверявало плащането от страна на взискателя на такси за образуване на изпълнително дело № 20228790401352. Сметка № 44317/29.06.2022 г. - лист 11 е за предоставяне на същата информация на длъжника. Сочи, че от справка с вх. № 37820/29.06.2022 г. - лист 12, става ясно, че длъжникът не разполага с трудов договор и същевременно, не е имал работодател, който да съдейства за връчване на документи уведомяващи лицето за образувано изпълнително дело и за задълженията му по него. На лист 12 и 13 се намира справка по чл. 74 от НАП с вх. № 38599/30.06.2022 г. На лист 15 и 16 е справка по чл. 191 от НАП с вх. № 30637/30.06.2022 г. даваща информация за държавни публични задължения. Във връзка с това. в предмета на изпълнение била начислена т. 11 от ТТРЗЧСИ.

Сочи, че На 01.07.2022 г. е изготвена Покана за незабавно изпълнение с изх. № 15565/01.07.2022 г.. адресирана до В.Ц. Ч., ЕГН •••••••••• с посочен адрес ••••. - лист 31. На 02.09.2022 г. връчител Н.К., залепва уведомлението и пуска екземпляр от него в пощенската кутия на В.Ц. Ч.. Посочено било кога е търсен длъжникът на лист 35.

Със Запорно съобщение адресирано до „Уникредит Булбанк" АД - лист 17 с изх. № 15577/01.07.2022 г. бил наложен запор на сметките на В. Ч.. Били направени Справки към мобилен оператор „Йеттел" с вх. № 39337/05.07.2022 г. - лист 18 и „Виваком" с вх. № 39403/06.07.2022 г. - лист 19 и 20, за да се установи телефонен номер за връзка с длъжника. Изискана била информация от Национална агенция за приходите за имуществото, което е наследено от В.Ц. Ч., ЕГН •••••••••• от Ц. В. Ч., ЕГН •••••••••• – наследодател, с изх. № 17089/20.07.2022 г. - лист 21. Получена била информация с вх. № 44684/28.07.2022 г. за притежание на имот находящ се в •••• и МПС марка ..Нисан", модел „Микра" с peг. № •••••. Със Запорно съобщение с изх. № 23325/18.08.2023 г. бил наложен запор на посоченото МПС. При заявени нови справки за притежание на банкови сметки, трудови договори и ново движимо или недвижимо имущество установили, че лицето длъжник е починало. Направено било искане към взискателя за заплащане на държавна такса за издаване на удостоверение за наследници. След издаването му, синът Й. В. Ч. и дъщерята С. В.а Ч.а били конституирани като длъжници.

На 17.06.2025 г. била изготвена Покана за доброволно изпълнение с изх. № 24633/17.06.2025 г., до Й. В. Ч.. Лицето било търсено от връчител П.П. три последователни пъти на дата 24.06.2025 г. /вторник/, на 13.07.2025 г. /неделя/ и на 25.07.2025г. /петък/, като същото не е било открито. На 25.07.2025 г. било залепено уведомление и е пуснато копие от същото в пощенската кутия на Й. В. Ч.. С оглед неуспешното връчване, отново били извършени справки в ГРАО. НОИ. АП ИС. за да може да бъде открит.

На 17.06.2025 г. била изготвена Покана за доброволно изпълнение с изх. № 24632/17.06.2025 г., адресирана до С. В.а Ч.а. Лицето било търсено от връчител П.П. три последователни пъти на дата 24.06.2025 г. /вторник/, на 13.07.2025 г. /неделя/ и на 25.07.2025г. /петък/, като същото не е било открито. На 25.07.2025 г. било залепено уведомление и пуснато копие от същото в пощенската кутия на С. В.а Ч.а.

На същата дата 17.06.2025 г. било изготвено и Постановление за приети разноски - лист 93, в което ясно са описани всички начислени точки по ТТРЗЧСИ.

ЧСИ П. счита, че е неоснователно твърдението на жалбоподателя, че изпълнително дело под № 20228790401352 не е било вписано в Регистъра за длъжниците към Камарата на ЧСИ, както и че ЧСИ не е уведомил взискателя за смъртта на В. Ч..

Посочва, че на 16.10.2025 г. Й. В. Ч. лично посетил кантората, заедно с майка си М.И.Х.. Поискали делото за да се запознаят с него и депозирали молба с вх. № 141437/16.10.2025 г. за предоставяне на копие.

На 17.10.2025 г. били изготвени Покана за доброволно изпълнение с изх. № 43932/17.10.2025г. до Й. В. Ч., и Покана за доброволно изпълнение с изх. № 43933/17.10.2025 г. до С. В.а Ч.а. Същите били връчени в кантората на ЧСИ В. П., на майката на конституираните длъжници на 20.10.2025 г. на М.И.Х., редовно упълномощена с Пълномощно № 5758/16.10.2025 г. от сина си Й. В. Ч. да го представлява. Посочва, че необходимостта от изготвянето на нови ПДИ с актуални дати, а не връчването на първоначалните издадени такива е промяната на законната лихва върху главницата и промяната на т. 26 от ТТРЗЧСИ. както и фактът, че те оформени, като връчени по чл. 47, ал.2 от ГПК и срокът за посещаването или по чл. 47. ал. 2 от ГПК е изтекъл следва да се изготвят нови. С дата 17.10.2025 г. било издадено Постановление за приети разноски за дължимата по т.5 от ТТРЗЧСИ такса за изготвяне на два броя Покани по една за всяко конституирано за длъжник лице.

Сочи, че на 28.10.2025 г. била депозирана Молба с вх. № 147264/28.10.2025 г. от "Фронтекс Интернешънъл" ЕАД, с която се уточнява, че длъжниците са погасили дълга си в намален размер на 1,008.00 лв., директно към тях и че към взискателя не се дължат други суми. В същата молба заявили ИД 20228790401352 да бъде прекратено, като изрично било посочено, че в сумата от 1.008.00 лв., която е заплатена директно по сметката на "Фронтекс Интернешънъл" ЕАД. не са включени такси по т.1, т.5 и т.9 от ТТРЗЧСИ, които са на обща стойност 66.00 лв. Уведомление за дължими такси по ЗЧСИ с изх. № 46085/29.10.2025г., адресирано до Й. В. Ч. и С. В.а Ч.а, било връчено на 04.11.2025 г. при посещение в кантората на ЧСИ, на майката на конституираните длъжници М.И.Х..

На 29.10.2025 г. било изпратено Съобщение с изх. № 46102/29.10.2025 г., адресирано към взискателя, с искане да бъде предоставена информация, за всички плащания на длъжника по предходно изпълнително дело № 20188790401644, което в последствие е преобразувано в изпълнително дело № 20228790401352, както и от неговите наследници, като бъде ясно упоменато датата на плащане и размера на постъпилата сума към него.

Оспорва твърдението на жалбоподателя, че са начислени неправилно определени такси, че са недължими и прекомерни, тъй като всички изпълнителни действия са законосъобразни. Нуждата от направените справки е била от значение и необходимост за изготвяне на евентуални запори на конституираните длъжници.

Посочва, че такса по т..2 от ТТРЗЧИ е била приложена при образуване на изпълнителното дело и е направено пълно проучване на длъжника В. Ч.. С оглед възложените от взискателя права по чл. 18 от ЗЧСИ.

Всички последващи справки са били таксувани чрез начисляване на т.3 от ТТРЗЧСИ. Всяка справка е била необходима, за да се гарантира адекватно действие за обезпечение на кредитора и събиране на вземането му.

Относно т.4 по ТТРЗЧСИ, посоча, че общо са начислени 4 броя. като два броя са за налагане на запор на банковата сметка в „Уникредит Булбанк" АД и запор на МСП с peг. № ••••••, а останалите два броя са за вдигане на същите запори при евентуално пълно погасяване от страна на длъжниците.

Заявява, че задължението по т.5 от ТТРЗЧСИ възлиза от изготвянето на един брой покана за длъжника В. Ч. и по два броя покани за всеки конституиран длъжник - два броя за сина Й. Ч. и два броя за дъщерята С. Ч.а. Към таксата за т.5 от ТТРЗЧСИ е начислено и три броя за бъдещо изготвяне на Уведомления за прекратяване на изпълнителното дело при възможност за доброволно пълно погасяване.

Дължимите такси по т.9 от ТТРЗЧСИ за наложените два броя запора, счита за основателни и дължими, тъй като са наложени върху декларирано МПС наследство на В. Ч. и лично открита банкова сметка на негово име.

От справка НАП с вх. № 30637/30.06.2022 г. се установило наличие на държавни публични задължения. Във връзка с това, в предмета на изпълнение била начислена т.11 от ТТРЗЧСИ.

Посочва, че пропорционалната такса за изпълнение на парично вземане от ТТРЗЧСИ се изчислява съгласно константни стойности е ТТРЗЧСИ Т.26 и в получената дължима сума няма свободна интерпретация в резултата й от страна на деловодител или друг служител от кантората на ЧСИ В. П..

Сочи, че по изпълнителен лист от дата 20.11.2015 г., по ч.гр.д. № 1461/2015 г. по описа на Районен съд Ловеч, въз основа на заповед за изпълнение № 927 от 25.08.2015 г. е образувано първото изпълнително дело № 20188790401644 срещу В.Ц. Ч., ЕГН ••••••••••. Със същия изпълнителен лист издаден на 20.11.2015 г., по ч.гр.д. № 1461/2015 г. по описа на Районен съд Ловеч, въз основа на заповед за изпълнение № 927 от 25.08.2015 г. е образувано изпълнително дело № 20228790401352 срещу В.Ц. Ч. ЕГН ••••••••••, тъй като първото е било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т.8 от ГПК, При депозиране на молба за образуване на изпълнително дело. взискателя не е посочил данни за извън съдебно събиране на вземанията си, нито е приложил разпечатка с направени такива в предишен период.

В мотивите си ЧСИ твърди, че при пълно погасяване на задължение по изпълнително дело се разпределя сума пот.31"а" - 10.00 лв. и т. 31"к" от ТТРЗЧСИ - 14.00 лв., начислени в Постановление за приети разноски от 17.06.2025 г.. като фактура за който се издава само след заплащането им.

С оглед на всичко изложено, поддържа твърдението си, че изпълнително дело № 20228790401352 няма начислени недължими и неправилно

определени такси, изпълнителните действия не са прекомерни и явно несъразмерни и няма основание за изменение или намаление на разноските по изпълнителното производство.

По изпълнителното дело на ЧСИ, преди подаване на жалбата, наследниците, конституирани като длъжници, са подали възражение за изменение на Уведомление за дължими такси по ЗЧСИ изх. № 46085/29.10.2025 г., с което са заявили, че считат таксите за неправилно определени, а аргументи сходни на тези в подадената жалба. Посочили са, че по отношение такса по т. 2 ТТРЗЧСИ - 60,00 лв. не са налице данни за еднократно цялостно имуществено проучване. Такса по т. 3 ТТРЗЧСИ - 168,00 лв. е явно несъразмерна и прекомерна спрямо размера на дълга. Част от справките считат за ненужни и броят им следва да бъде редуциран до разумен минимум. Оспорили са такса по т. 4 ТТРЗЧСИ, считат, че е налице само едно изпращане на документи по пощата, по отношение на таксата по 5.т, считат, че има реално връчване на 3 ПДИ. По отношение на такса по т. 9 ТТРЗЧСИ, са посочили, че по делото има 1 действително наложен запор, таксата по т. 11 е недъжлима, тази по т. 26 ТТРЗЧСИ – неправилно изчислена, а таксите по т.31, б."а" и „к" - 24,00 лв. не са доказани.

Отправили са искане ЧСИ на намали размера на дължимите към него такси.

С Постановление от 10.11.2025 г., ЧСИ В. П. е откзал за измени дължимите такси и разноски. Именно този отказ на ЧСИ е обосновал правния интерес на жалбоподателя.

III. ПРАВНИ ДОВОДИ

След преценка на представените по делото доказателства и становища на страните, настоящата инстанция счита, че подадената жалба е допустима, същата е насочена срещу Постановление на ЧСИ от 10.11.2025 г., с отказ да бъдат намалени дължими такси по ТТРЗЧСИ. Постановлението е връчено на лице, представляващо жалбоподателя по пълномощие на 18.11.2025 г., поради което съдът приема, че е спазен предвиденият в чл. 436, ал. 1 от ГПК срок, жалбата е подадена срещу подлежащо на обжалване действие на ЧСИ, касаещо разноските по изпълнението и от лице с правен интерес. Разгледана по същество, се явява частично основателна.

Съображенията за това са следните:

Безспорно таксите и разноските по изпълнението са за сметка на длъжника. При тяхното начисляване обаче, следва прецизно да се съблюдава същите да са били необходими, както и да касаят реално извършени от ЧСИ действия. В противен случай, би се стигнало до незаконосъобразно принудително изпълнение.

На първо място, по отношение таксите по т.3 от ТТРЗЧСИ /за извършване на справки за длъжника и неговото имущество/, ЧСИ е начислил такси за 28 броя справки. От вложените в изпълнителното дело документи се установява, че веднъж по делото е начислена такса за извършване на пълно проучване имущественото състояние на първоначалния длъжник. След извършване на пълното проучване, се е наложило извършване на последващи справки, както за първоначалния длъжник, така и за неговите наследници, конституирани като длъжници по изпълнителното дело. Тези справки са общо 23 на брой, от които:

справки за В.Ц. Ч. – справка за наследствени имоти /л.36/, повторна

справка за наличие на регистрирани трудови договори /л. 39/, повторна

справка за регистриран телефонен номер /л. 41/, повторна справка ГРАО

/л. 42/, повторна справка за банкови сметки /л.43/, справка за трудови

договори /л. 44/, справка за получавана пенсия /л.45/, справка АВ /л. 46/

справки за С. В.а Ч.а – справка АВ /л. 60/, справка АПИС /л. 61/, справка

ИКАР /л. 62/, справка за банкови сметки /л. 63/, справка НАП за декларирано имущество и за задължения /л. 66/, справка ГРАО, справка

за наследствена пенсия

справки за Й. В. Ч. – справка НАП за декларирано имущество и за задължения /л. 71/, справка за банкови сметки /л. 76/, справка АВ /л. 77/,

Справка АПИС /л. 78/, справка ИКАР /л. 79/, справка ГРАО, справка за наследствена пенсия.

Предвид гореизложеното, начислената такса по точка т.3 в общ размер на 168 лева за общо 28 справки, следва да бъде намален на 138 лева, за 23 броя реално извършени и необходими по изпълнителното дело справки.

На следващо място, по изпълнителното дело, според уведомлението на ЧСИ, се дължи такса по т. 4 от ТТРЗЧСИ, за 4 броя изпратени по пощата уведомления и книжа, в общ размер на 48 лева. Видно от изпълнителното дело, а и потвърдено от самия ЧСИ в изложените от него мотиви е, че реално са изпратени 2 броя уведомления, останалите 2 такси по т. 4 ЧСИ е предвидил за вдигане на запор на банкова сметка и МПС, при евентуално изплащане на задължението. Съдът счита, че е недопустимо начисляване на такси за сметка на длъжника, за бъдещи евентуални действия от страна на ЧСИ. Длъжникът по изпълнителното дело отговаря за такси, начислени по повод реално извършени, необходими действия. Нещо повече, наложеният запор на МПС не следва да бъде вдиган, т.е. съобщение не следва да се изпраща, тъй като видно от отговор на Сектор пътна полиция, при ОД на МВР – Ловеч е, че запорът не е наложен, поради това, че МПС е собственост на друго лице. Ето защо, таксата по т.4 следва да бъде редуцирана от 48 лева на 24 лева, за два броя изпратени по пощата уведомления.

По сходен начин, гореизложеното се отнася до начислената и претендирана от ЧСИ такса по т. 5 от ТТРЗЧСИ, за връчване на книжа от ЧСИ. Съгласно уведомлението за дължими такси, длъжникът следва да заплати сумата в размер на 192 лева, за 8 броя изготвени и връчени от ЧСИ книжа. В действителност, както от самото изпълнително дело, така и от ЧСИ в изготвените от него мотиви се потвърждава, че 5 от общо 8 начислени, са реално изготвените и връчени от ЧСИ книжа по т. 5 от ТТРЗЧСИ. Една покана за доброволно изпълнение, адресирана до първоначалния длъжник и по две покани за доброволно изпълнение за всеки от двамата конституирани длъжници. Последните двама не са били открити за връчване на ПДИ, поради което се е наложило, при явяване на техен представител по пълномощие в кантората на ЧСИ, да бъдат изготвени и връчени нови, актуални към съответната дата ПДИ. Останалите три такси по т.5, ЧСИ е начислил с оглед бъдещо изпращане на съобщения за прекратяване на изпълнителното дело до длъжниците и взискателя. Както вече беше отбелязано, подобен подход е незаконосъобразен. Дължимата сума за такси по т. 5 от ТТРЗЧСИ следва да бъде намалена от 192 лева на 125 лева, за изготвяне и връчване на пет броя покани за доброволно изпълнение.

ЧСИ претендира, че длъжниците по делото следва да заплатят такса по т.9 от ТТРЗЧСИ, за налагане на два броя запори, в общ размер на 36 лева. Основателно е оплакването в жалбата, а и видно от изпълнителното дело е, че реално е наложен един запор – на банкова сметка, открита на името на първоначалния длъжник – В.Ц. Ч.. ЧСИ П. е изпратил запорно съобщение до Сектор пътна полиция на ОД на МВР – Ловеч, с искане да бъде наложен запор на МПС с рег.№••••••. От отговора на Сектор ПП, приложен на л. 40 в изпълнителното дело, става ясно, че запор не е наложен, тъй като МПС с посочения рег.номер не е собственост на длъжника. По тази причина, съгласно постановките на Тълкувателно решение №3/2017 г. от 10.07.2017 г., постановено по т.д.№3/2015 г. на ОСГТК на ВКС, по-конкретно т.5 от тълкувателното решение, изпращането на запорното съобщение в случая представлява действие по налагане на запор, но длъжникът не отговаря за разноските по извършването му и те остават за сметка на взискателя. Причината е, че изпълнителното действие е останало нереализирано. Начислената такса по т.9, за която длъжниците отговарят, следва да бъде редуцирана до размер от 18 лева /за един наложен запор/.

Видно от Уведомление за дължими такси и разноски изх.

№46085/29.10.2025 г. е, че по изпълнителното дело е начислена такса по т. 11, в размер на 60 лева, за присъединяване на взискател. От вложените в изпълнителното дело документи, освен присъединяването на държавата, на осн. чл. 458 от ГПК, не се установява по делото да има друг присъединен взискател, нито към ЧСИ да е отправяна молба за присъединяване на такъв на основание чл. 456 от ГПК. При това положение, категорична в тази насока е и съдебната практика, че такса за присъединяване на взискател следва да се начисли и ще бъде дължима от длъжника, само в хипотезата на чл. 456 от ГПК, но не и на чл. 458 от ГПК. Незаконосъобразно ЧСИ В. П. е начислил такса по т. 11 от ГПК по изпълнително дело №1352/2022 г. Посочената такса следва да бъде изцяло приспадната от размера на общо дължимите такси по изпълнението.

В жалбата е направено възражение и относно размера на дължимата пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Окончателната такса по чл. 26 от ТТРЗЧСИ при изпълнение на парично вземане се събира върху събраната сума. Размерът на паричното вземане, което в действителност е събрано по конкретното изпълнително дело, е величината на база, която се определя и възнаграждението на ЧСИ, каквото по същността си представлява таксата по чл. 26 от ТТРЗЧСИ. Без значение е дали сумата е постъпила по изпълнителното дело или е платено директно на взискателя, стига да е след образуване на делото. В случая, с изрична молба вх.№147264/28.10.2025 г., „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД са уведомили ЧСИ, че длъжниците по изпълнителното дело са заплатили по сметка на взискателя сумата в размер на 1008 лева, с което взискателят счита задължението за погасено. Пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, изчислена съгласно посоченият в самата разпоредба принцип, върху сумата в размер на 1008 лева, се явява в размер на 126.77 лева /в сумата е включен ДДС/. При това положение, претенцираният от ЧСИ размер на такса по т. 26 от 172 лева е завишен и следва да бъде намален до 126.77 лева.

По отношение на таксите по т. 31 буква „а“ и т. 31 буква „к“, от вложените в делото документи не се установява по категоричен начин тяхната дължимост, при това в посочения размер. Изложените мотиви на ЧСИ по повод посочените такси са неясни, поради което за съда е невъзможно да направи преценка и същите следва да бъдат приспаднати от общия размер на дължимите такси.

Предвид гореизложеното, съдът счита, че следва да бъде отменено като неправилно Постановление от 10.11.2025 г. на ЧСИ В. П., по изп.дело №1352/2022 г., с което е отказал да измени размера на дължимите такси, обективирани в Уведомление изх.№46085/29.10.2025 г, като общият размер на таксите, които длъжниците по изпълнителното дело следва да заплатят бъде редуциран на 527.77 лева, вместо претендираните от ЧСИ 796 лева, съобразно гореизложените мотиви. В останалата му част, досежно таксите по т.1, т.2 по ТТРЗЧСИ, както и държавната такса за справки БНБ в размер на 12 лева, актът следва да бъде потвърден.

От страните не са направени искания за присъждане на разноски, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.

Водим от гореизложеното и на основание чл.437,ал.4 от ГПК, съдът