Решение № 386 от 1.7.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 66/2025 г.

Производството по делото е образувано след като с Решение № 26/22.01.2025 г., по т.д. № 140/2023 г., на ВКС, I ТО, е отменено Решение № 505/13.07.2022 г., поправено с Решение № 778/06.12.2022 г., по в.т.д. № 195/2022 г., на САС, ТО, 9-ти с., в частта по евентуалния иск с правно основание чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240 ЗЗД и делото е върнато за ново разглеждане в тази му част. Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх. № 366121/28.11.2021 г. от „ВИ-ВЕСТА ХОЛДИНГ" ЕАД, ЕИК 831914521, със седалище и адрес на управление гр. София, ЖК „Витоша“, „ВЕЦ – Симеоново“, № 999 срещу Решение № 261484/09.11.2021 г., по т.д. № 1088/2020 г., на СГС, ТО, VI-10 с. в частта, с която е отхвърлен предявеният в условията на евентуалност иск за осъждането на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „НАДЕЖДА““ АД, ЕИК 131282730, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Витоша“, „ВЕЦ- Симеоново“, № 999, да заплати сумата 300000.00 лв., представляваща дължима главница, на основание Договор за заем от 04.04.2017 г. и Споразумение от 01.06.2017 г., което вземане му е било прехвърлено с Договор за цесия от 05.03.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 15.06.2020 г. до окончателното й изплащане, на осн. чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240 ЗЗД. Решението е било постановено при участието на подпомагаща ответника страна – „Перла“ АД, ЕИК 119029248 (в ликвидация). Въззивникът атакува решението с твърдения за незаконосъобразност и неправилност по отношение на произнасянето по евентуалния иск. Въззивникът счита за неправилен извода на съда за недоказаност споразумението за прекратяване на сключения договор за заем да е било подписано на посочената в него дата – 01.06.2017 г. и излага подробни доводи в подкрепа на оспорването като счита, че от показанията на разпитаните свидетели и заключение на ССЕ, безспорно се установява подписването му на посочената дата. Счита, че макар и съдът правилно да е приел, че ищецът не се явява трето лице, по см. на чл. 181 ГПК и в т.см. не може да се позовава на липсата на достоверна дата на документа, не е съобразил, че участниците в съставянето на документа са обвързани от посочената в него дата на съставяне. Още са изложени пространни доводи в подкрепа на извода, че изискуемостта на вземането за връщане на сумата по заема е настъпила, както и, че това вземане валидно е било прехвърлено в полза на ищеца с процесния договор за цесия, която е била надлежно съобщена на ответника. По същество моли за отмяна на постановеното решение и уважаване на иска. В границите на срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият „Застрахователна компания „Надежда““ АД, ЕИК 131282730 депозира отговор вх. № 262488/17.01.2022 г., в който излага доводи в подкрепа на изложените от първоинстанционния съд мотиви по евентуалния иск и счита, че правилно е бил отхвърлен иска, поради ненастъпване изискуемостта на вземането по договора за заем от 04.04.2017 г. По същество моли за постановяване на решението, с което първоинстанционното да бъде потвърдено. В с.з. въззивникът и въззиваемият, чрез процесуални представители, поддържат въззивната жалба и отговора по изложените в тях оплаквания, доводи и събражения. Софийски Апелативен Съд по предмета на спора съобрази следното: Производството пред СГС е образувано по искова молба вх. № 53507/15.06.2020 г. на "Ви-Веста Холдинг" ЕАД, ЕИК 831914521, с която е предявен в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240 ЗЗД, за осъждането на Застрахователна компания "Надежда" АД, ЕИК 131282730 да заплати сумата 300000.00 лв., подлежаща на връщане заета сума, съгл. чл. 3 от Споразумение от 01.06.2017 г. за прекратяване на Договор за паричен заем от 04.04.2017 г., което вземане му е било прехвърлено по силата на Договор за прехвърляне на вземане от 05.03.2019 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска. По отношение на този иск ищецът сочи, че по силата на договор за заем от 04.04.2017 г. на ответника като заемополучател, от страна на заемодателя „Перла“ АД, ЕИК 119029248 (заличен без правоприемници от 11.03.2024 г.), е предоставена в заем сумата 300000.00 лв. Заетата сума била предоставена по банкова сметка на заемополучателя на 14.02.2017 г. Твърди, че целта на предоставянето на сумата била да се осигурят собствени парични средства за покриване на загуби. С Решение № 701-03/10.05.2017 г. на КФН било отказано одобряването на краткосрочния план по чл. 215, ал. 2 КЗ. Поради това, че сумата по договора за заем не могла да послужи за постигане на целите, поради които договорът бил сключен, съветите на директорите на заемодателя и заемополучателя взели решения за прекратяване по взаимно съгласие на договора за заем, като било сключено Споразумение от 01.06.2017 г. Съгласно Споразумението сумата следвало да бъде върната в срок до 07.07.2017 г., като с цел гарантиране изпълнението на задължението за връщане на сумата били издадени два броя записи на заповед. На 28.08.2017 г. била отправена покана от заемодателя за връщане на сумата, но задължението не било изпълнено. Твърди, че посоченото вземане му е било цедирано от заемодателя „Перла“ АД, по силата на Договор от 05.03.2019 г., поради което се явява легитимиран да предяви иска. В границите на срока по чл. 367 ГПК, ответникът „ЗК „Надежда““ АД, ЕИК 131282730 депозира отговор вх. № 264538/25.09.2020 г., в който твърди, че спорът е между свързани лица, като излага и обстоятелства във връзка със свързаността. Излага факти по предисторията на спора. Твърди, че споразумението от 01.06.2017 г. не е подписано на посочената в него дата, а е съставено много по-късно с цел заобикаляне на закона и на разпорежданията на КФН. Сочи, че договорът за паричен заем от 04.04.2017 г. се подчинява на специфични правила, измежду които уговорения срок за връщане на сумата – 31.03.2027 г., като било посочено, че заемодателят не може да иска предсрочно връщането на сумата, предоставен е гратисен период от 5 години, заемодателят не може да изисква обезпечение, заемната сума може да бъде изплатена само по решение на застрахователното дружество като изплащането подлежи на предварително одобрение от надзорния орган – КФН. От посоченото извежда, че прекратяването на договора, извършено със споразумението от 01.06.2017 г. е незаконосъобразно. Твърди, че споразумението е нищожно, поради липса на основание, тъй като твърдяната невъзможност отпуснатите средства да бъдат използвани за целите, за които са отпуснати не била настъпила. Споразумението било нищожно, поради липса на форма, предвид липса на одобрение на КФН. Споразумението било сключено във вреда на ответника, тъй като финансовия заем с гратисен период от 5 години, бил превърнат в парично задължение с краткосрочен падеж. Оспорва датата и съдържанието на споразумението от 01.06.2017 г. и твърди, че са сключени вероятно след 01.12.2017 г., на която дата на квестора е било забранено връщането на заема. Твърди, че е съставено без знанието и съгласието на квестора и на КФН, същото не е било представено нито във ВАС по воденото административно дело, нито е предоставено на одиторите, извършвали проверки през 2017 – 2019 г. Още сочи, че в представената покана за доброволно изпълнение от 28.08.2017 г. липсвало, каквото и да е позоваване на сключеното на 01.06.2017 г. споразумение, напротив изрично се посочвало, че „Перла“ АД едностранно счита договора за прекратен. Сумата от 30000.00 лв. не била осчетоводена като изискуемо вземане, а като дългосрочно такова. На следващо място към 01.06.2017 г. сумата е била налична по банковите сметки на ответника и не е съществувала никаква пречка плащането да бъде извършено. Такова доброволно плащане би било в интерес и на двете страни. Твърди, че цесията е невалидна, тъй като длъжникът не е уведомен за нея. Сочи, че договорът за цесия е нищожен, поради липса на съгласие, тъй като Н. М. към датата на сключване на договора не е бил законен представител на „Перла“ АД, в ликвидация. Към 05.03.2019 г. законни представители са били ликвидаторите В. С. и Н. М., представляващи дружеството само заедно. Цесията била недействителна поради липса на определена цена, респ. на определена предстация. Цесията била сключена във вреда на кредиторите на „Перла“ АД. Още твърди, че вземането не съществува, тъй като е било събрано принудително в рамките на изп.д. № 1, по описа на ЧСИ рег. № •••. В границите на срока по чл. 372 ГПК, ищецът депозира допълнителна искова молба вх. № 281858/02.11.2020 г., в която поддържа предявения иск по изложените доводи и съображения. Сочи, че забраната за връщане на заетата сума е индивидуален административен акт, който не бил насочен към ищеца, неговия праводател – цедента, нито дори към ответника. Счита, че КФН не може да отнема права на трети лица и сочи, че ВКС вече е имал възможност да се произнесе относно правното действие на подобен акт. Прави искане за упражняване на инцидентен съдебен контрол за законосъобразност на решение на КФН № 1502-ОЗ/01.12.2017 година. Твърденията, че споразумението не е подписани на посочената в него дата – 01.06.2017 г., са счетени за неоснователни. Сочи, че изискването за „достоверна дата“, по см. на чл. 181 ГПК, е само по отношение на третите лица – тези, които не са участвали при сключване на сделката и не се отнася за лицата – страни по съответното писмено съглашение. За последните счита да важи посочената в документите дата. Още твърди, че е допустимо прекратяване на договорната връзка по взаимно съгласие на страните, както и, че вписването на квестора в ТР е извършено още на 19.06.2017 г. и към датата, на която изтича срокът за изпълнение на задължението за връщане на заема С. и Ц. вече не са представляващи ответника и не биха могли да изпълнят доброволно. Твърди, че ответникът не може да се позове на нищожността на договора за цесия поради липса на представителна власт, тъй като на такава може да се позове само страната, от чието име е сключен договора или неговите правоприемници, какъвто ответникът не е. Счита, че ответникът е уведомен за цесията с връчване на исковата молба. Настоява, че от страна на ЧСИ не са били превеждани каквито и да е било суми по сметка на цедента или цесионера. Сочи, че не съществува пречка сумата по договор за заем да бъде преведена преди оформянето на писмения договор, тъй като се касаело за антиципирано изпълнение. В границите на срока по чл. 373 ГПК, ответникът депозира допълнителен отговор вх. № 287682/13.11.2020 г., в който поддържа възраженията си, изложени в първоначалния отговор. Настоява, че с решението на КФН са дадени изрични разпореждания до квестора да не се връщат заемните средства. Поддържа твърденията си, че към 01.06.2017 г. споразумението не е съществувало и е съставено след 16.06.2017 г. По отношение договора за заем сочи, че той не е обикновен договор за заем, а е сключен с определена цел, поради което приложими били разпоредбите на КЗ, който като специален закон изключвал приложението на ЗЗД. От посоченото извежда, че прекратяване на договора било допустимо след изпълнение на предвидените в него цели и след предварително одобрение на КФН. Поддържа и останалите си възражения релевирани по евентуалния иск. Първоинстанционното производство е проведено при участието на подпомагаща ищеца страна – „Перла“ АД, който поддържа основателността на предявените искове. Настоящият състав на Софийски Апелативен Съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа страна следното: Пред първоинстанционния съд е представено заверено копие от Договор за паричен заем при условията на чл. 107, ал. 1 ЗЗД и чл. 240 ЗЗД от 04.04.2017 г., сключен между „Перла“ АД, в качеството на заемодател и „ЗК „Надежда““ АД, в качеството на заемополучател. В преамбюла на този договор страните посочили, че между тях е сключен договор за финансов заем при условията на подчинен дълг от 13.02.2017 г., като сумата по този договор в размер на 300000.00 лв. е била предадена чрез банков превод на 15.02.2017 г., като следвало да бъде върната в срок до 31.03.2027 г. Страните посочили още, че вземайки предвид решения № 409 и 410 от 10.03.2017 г. на КФН и най-вече частта им, отнасяща се до договора от 13.02.2017 г., постигнали съгласие да подновят правата и задълженията, произтичащи от договора от 13.02.2017 г., сумата 300000.00 лв. се предоставя за покриване на загуби, като се използва най-късно, когато се стигне до неспазване на капиталовото изискване за платежоспособност (чл. 1). В чл. 3 страните уговорили 5-годишен гратисен период, в границите на който се начислява уговорената в чл. 4 договорна лихва, но не се дължи връщане на главницата и на натрупаната лихва, които не могат да бъдат предмет и на принудително изпълнение. В ал. 5 от чл. 3 страните посочили условията за връщане на заемната сума в периода между петата и десетата година. Истинността на документа не е била предмет на оспорване. Представено е платежно нареждане от 14.02.2017 г. за сумата 300000.00 лв. От платежното се установява, че сумата е преведена от „Перла“ АД, по сметка на ответника при посоченото основание „финансов заем подчинен срочен дълг“. Представено по делото е заверено копие от Протокол № 19/17.05.2017 г. от извънредно заседание на СД на ответното дружество, на което е взето решение за прекратяване по взаимно съгласие на сключените договори за паричен заем при условията на чл. 107, ал.1 от ЗЗД и чл. 240 от ЗЗД, поради отказа на КФН да признае подчинения паричен дълг предоставен от акционерите на ответното дружество. Истинността на документа не е била предмет на оспорване. Представено пред първоинстанционния съд е и заверено копие на Споразумение за прекратяване на договор за паричен заем от 01.06.2017 г., сключено между ответника и „Перла“ АД, съдържащо преамбюлна част, в която страните изложили установените между тях обстоятелства, в т.ч. и решение от 10.05.2017 г. на КФН, съдържащо отказ да бъде одобрен представен краткосрочен план по чл. 215, ал. 2 КЗ. Видно от споразумението е, че страните постигнали съгласие сключеният между тях договор за паричен заем от 04.04.2017 г. да бъде прекратен по взаимно съгласие и отпуснатата заемна сума да бъде върната в срок до 07.07.2017 г., като с цел гарантиране на изпълнението на споразумението в тази му част е издаден запис на заповед. От страна на ответника е предприето оспорване на датата на представения документ. Представено по делото е Запорно съобщение от 22.05.2018 г., изходящо от НАП до ответника и „Перла“ АД, с което се налага запор върху вземането по договор за паричен заем при условията на чл. 107, ал. 1 ЗЗД и чл. 240 ЗЗД от 04.04.2017 г. Не са налице данни за достигането на съобщението до „Перла“ АД. По делото е представено и заверено копие от писмо изх. № 28/28.08.2017 г., отправено от „Перла“ АД до ответника, чрез квестора, в което е обективирано изявление, че договорът за подчинен срочен дълг от 13.02.2017 г. е прекратен и е отправено искане за възстановяване на заетата сума 300000.00 лв. в границите на 7-дни от получаване на писмото. Искането е обосновано с постановените решения на КФН от 10.05.2017 г. и от 17.08.2017 г., с които сумата не е призната за основни собствени средства и е била отнесена в пасива на баланса на дружеството, като допълнително е усложнено състоянието му. Видно от отбелязването върху писмото е, че същото е надлежно получено от адресата на 28.08.2017 г. Представен по делото е и Протокол от редовно годишно ОСА на „Перла“ АД от 28.02.2019 г., обективиращ взети решения за обявяване на дружеството в ликвидация и избор на ликвидатори в лицето на Н. М. и В. С., които представляват дружеството заедно и поотделно. По делото е представен договор за прехвърляне на вземане от 05.03.2019 г., по силата на който „Перла“ АД, в качеството на цедент прехвърля на „Ви- Веста Холдинг“ АД, в качеството на цесионер вземанията си от ответника в размер на 300000.00 лв., главница, ведно с всички начислени възнаградителни лихви, неустойки за просрочие и разноски по събиране на вземането, произтичащи от договор за паричен заем от 04.04.2017 г. и споразумение за прекратяване на договора от 01.06.2017 г., заедно с всички бъдещи вземания срещу цена в размер на 20 % от всички събрани суми (чл. 1 и 2). Страните се договорили, че вземането се прехвърля ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. От представеното по делото придружително писмо за връчване по чл. 18, ал. 5 ЗЧСИ, изх. № 14187/08.06.2021 г., на ЧСИ рег. № ••• се установява, че с него е връчено приложеното уведомление за цесия, изходящо от „Перла“ АД – в ликвидация, отправено до ответника. Уведомлението е връчено надлежно на 15.06.2021 г. Представени по делото са Решения на КФН №№ 701-ОЗ/10.05.2017 г., 875-О3/16.06.2017 г., 1132-О3/17.08.2017 г. и 1502-ОЗ/01.12.2017 г. С посочените решения съответно на посочената хронология е отказано да се одобри предложения от ответника краткосрочен план по чл. 215 КЗ за възстановяване на допустимите основни средства за покритие на минималното капиталово изискване, назначен е квестор на дружеството, отнет е лиценза на ответника за извършване на застраховки, забранено е свободното разпореждане с активи до започване на ликвидация на дружеството, забранено е сключването на застрахователни договори и са дадени задължителни предписания на квестора да не разпорежда връщането на дадените заемни средства от „Перла“ АД и от „Ви-Веста Холдинг“ АД. За установяване твърденията на страните по делото са събрани специални знания, посредством първоначално и допълнително заключения на ССЕ, които са кредитирани от съда като неоспорени от страните. Заключенията се ценят и от въззивния съд като компетентни и безпристрастно дадени. От първоначалното заключение вх. № 291924/15.03.2021 г. се установява, че при „Перла“ АД е налице осчетоводяване на вземането по Договор за паричен заем от 04.04.2017 г. в размер на 300000.00 лв., в дебита по сметка „Предоставени заеми“ с аналитичност дебит сметка 49845 „Предоставен заем на „ЗК Надежда“. Установява се още, че в счетоводството на ищеца е налице осчетоводяване на цесията с мемориален ордер 58/29.06.2020 г. – по дебит сметка 498 „Други дебитори“ за периода 01.01.2020 г. – 31.12.2020 г. Цедираното вземане е отразено като краткосрочно (изискуемо) вземане. Експертът сочи, че не са му били представени счетоводни документи – първични или вторични, от които да се установява, че са извършвани плащания от страна на ответника по процесното вземане. От заключението още се установява, че в подаваните справки до КФН процесното вземане е отчетено през периода м. 04 - 12.2017 г., като „Подчинени пасиви“ и като част от записаната сума 2700 хил. лв. (представляваща сбор от сумата, предоставена от ищеца в размер на 2400 хил. лв. и сумата 300 хил. лв., предоставени от „Перла“ АД). По отношение на исковата сума от представена справка Главна книга за сметка 153 „Дългови инструменти“ за периода 01.01.2017 г. – 31.03.2017 г., експертът е установил, че сумата 300000.00 лв. е отразена по кредита към 14.02.2017 г. с посочено основание „подчинен дълг „Перла"“. Видно от същата справка било, че сумата 300000.00 лв. е отразена в дебита на счетоводна сметка 153 „Дългови инструменти" към 14.01.2019 г. с посочено основание „изтеглени чрез съдия- изпълнител“. От представената счетоводна справка, вещото лице извежда да не се установява осчетоводяване на цедирането на дълга от 05.03.2019 г. Експертът още сочи, че в счетоводството на ответника задължението е отразено като подчинен дълг по Кт на счетоводна сметка 153 „Дългови инструменти“, отчитаща задължения, възникнали в предприятия и банки срещу получени средства по заеми и други дългови инструменти. О т допълнителното заключение вх. № 334716/05.07.2021 г., се установява, че сумата 300000.00 лв. - главница по договора за заем от 04.04.2017 г. не е постъпила по банковите сметки на ищеца „ВИ-Веста Холдинг“ ЕАД и/или по сметки на „Перла“ АД, като проверка е извършена за периода 04.04.2017 г. до датата на експертизата. При извършена проверка в кантората на ЧСИ рег. № ••• на КЧСИ експертът е установил, че сумата не е преведена от ЧСИ към някое от посочените дружества. От допълнителното заключение още се установява, че вземането по договора за заем от 04.04.2017 г. е осчетоводено като изискуемо (краткосрочно) в счетоводството на „Перла“ АД (л). Този извод е направен въз основа на представените на експерта ГФО за 2017 г. и 2018 г., синтетична и аналитична оборотна ведомост за 2017 г. и главна книга за 2017 година. Сумата 300000.00 лв. е осчетоводена в сметка 498 „Разни дебитори“ и в ГФО е отнесена в графа „Краткосрочни вземания“. Експертът е установил, че във връзка с прекратяване на договора за заем по силата на споразумение от 01.06.2017 г., счетоводно вземането е отразено в м.06.2017 г., в сметка 498 “Разни дебитори“. Изискуемостта на вземането като краткосрочно е отразено в м.06.2017 г. в счетоводството на „Перла“ АД. По отношение на процесното вземане вещото лице е направило извод, че счетоводствата на ищеца и „Перла“ АД /л./ са водени редовно. Във връзка с оспорване датата на съставяне на споразумение за прекратяване на договор за заем от 01.06.2017 г. по делото са събрани гласни доказателства, посредством разпит на двамата свидетели на страната на ищеца – Й. П. Д. и П. Г. Ц.. Показанията на свидетелите се ценят в частите, в които са резултат на непосредствени, лични и непротиворечащи на останалите възприети за установени факти и обстоятелства, впечатления. Свидетелят Ц. заявява, че е бил член на СД на ищцовото дружество и изпълнителен директор на ответника през периода 2015 – 2017 г. Уточнява, че все още е вписан като изп. Директор на ответника, но след назначаването на квестор през 2017 г. реално няма никакви правомощия. Свидетелят разказва, че му е известно предоставянето на заем от страна на „Перла“ АД за ответника, въз основа на решение от април 2017 г., с оглед предписание от КФН, което следвало да бъде изпълнено, с цел увеличаване на капитала на дружеството и осигуряване на ликвидност. Заемът бил в размер на 300000.00 лв. След като предписанията били изпълнени, през м. май получили съобщение от КФН, че изпълнението не се приема. Тогава било взето решение договорът с „Перла“ АД да бъде прекратен и парите да бъдат върнати обратно, а малко по-късно се сключило споразумение за прекратяване на договора а заем с „Перла“ АД, като били издадени и записи на заповед. Свидетелят си спомня точната дата на подписване на споразумението и записите на заповед – 01.06.2017 г., тъй като това бил денят на детето. При предявяване на представеното по делото споразумение от 01.06.2017 г., свидетелят разпознава подписът си, като втори на мястото за „Заемател“ и отново потвърждава датата на съставяне на споразумението. Още сочи, че познава г-жа Д., тя била зам. Изп. Директор на ответното дружество и същевременно водела счетоводството, като е присъствала на всички заседания на СД, освен в случаите, когато е била в платен отпуски или е отсъствала по уважителни причини. Пояснява, че след вземането на решение за приключване със споразумение на договора за заем, той изчакал изготвянето му и след като му бил поднесен, го подписал. Свидетелката Д. заявява, че с „Перла“ АД няма никакви отношения и, че има подписан договор с квестора на ответника – Р. Г. за счетоводно обслужване. Заявява, че има общо дружество с В. С., който е изп. Директор на ищеца, което активно работи от началото на 2020 г. Заявява, че й е известно ответника да е получавал заем от „Перла“ АД в размер на 300000.00 лв. По спомени на свидетелката това се случило през март-април 2017 г. и било в изпълнение на договор за подчинен срочен дълг, който бил сключен. Сочи, че „Перла“ АД е акционер в ответното дружество и трябвало да се подобри капиталовата адекватност на дружествата, което било основанието за превода на тази сума. Чисто счетоводно, сумата била заведена като подчинен срочен дълг, въз основа на указания от КФН, за да се подобри финансовото състояние и капиталовата адекватност на дружеството. Впоследствие КФН не приела, че това е подчинен срочен дълг и казала, че това е заем. Всъщност се оказало, че със сумата 300000.00 лв. не се постигнала целта, за която били преведени. Не само не била подобрена капиталовата адекватност, но се оказало, че дружеството е повече задлъжняло, тъй като КФН възприела сумата като заем, при което вместо да бъдат увеличени активите, се увеличили пасивите. Тази била причината, поради която В. С. като председател на СД докладвал ситуацията и предложил да се намали задлъжнялостта, като бъдат прекратени договорите за подчинен срочен дълг със споразумения за прекратяване. Свидетелката заявява, че договорите били два - единият с ищцовото дружество, а другият с „Перла“ АД. Заявява, че присъства принципно на всички сбирки на СД като главен счетоводител. От присъствието си на заседание на борда на директорите, където било взето решение за подписване на споразумението знае, че има съставено споразумение за връщане на тази сума на „Перла“ АД и е датирано на 01.06.2017 г. На самото подписване не е присъствала, но го е виждала, макар и физически да не е било съхранявано при нея. Документите, които били изготвяни от борда на директорите се съхранявали в секретариата, който обслужвал всички бордове. Споразумението е било съставено на 01.06.2017 г. Заявява още, че в счетоводството на ответника, заемът бил отразен като подчинен срочен дълг, съобразно указанията които били получени от КФН. Споразумението видяла още юни месец, когато било съставено. На осн. чл. 155 ГПК, първоинстанционният съд е обявил за служебно известни му всички обявени актове по партидите на страните по делото в ТР, воден при АВ. Останалите събрани в хода на производството доказателства няма да бъдат коментирани, доколкото касаят предявения иск по чл. 422 ГПК, в която част решението е влязло в сила. При тази фактическа установеност, съставът на въззивния съд достигна до следните правни изводи: Въпросът за допустимостта на въззивната жалба е разрешен с постановеното по делото Определение № 63/04.02.2025 г., поради което същата подлежи на разглеждане по същество. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК - въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, съставът на САС съобрази следното: Атакуваното съдебно решение е постановено от надлежен съдебен състав, в границите на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК, поради което решението е валидно. Предявеният евентуален иск е правилно квалифициран като такъв с правно основание чл. 99, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240 ТЗ и произнасянето съответства на заявената за разглеждане осъдителна претенция, поради което решението е и допустимо. Предвид разясненията по приложение на процесуалния закон, дадени в т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г., по т. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, във връзка с чл. 269, ал. 1 ГПК, извън задължението за служебно произнасяне по валидността и допустимостта на решението и проверката за правилност относно допуснати нарушения на императивни материалноправни норми от първата инстанция, въззивният съд е ограничен по останалите въпроси от посоченото в сезиращите жалби. В съответствие със задължителните указания към настоящият състав, дадени в постановеното Решение № 26/22.01.2025 г., по т.д. № 140/2023 г., на ВКС, I Т О, съдът следва да се произнесе относно съществуването и изискуемостта на спорното материално право, предмет на разглеждания евентуален осъдителен иск, след като извърши самостоятелна преценка на доводите, възраженията на страните и събраните в хода на процеса доказателства, като даде отговор на оплакванията във въззивната жалба за неправилност на изводите на първоинстанционния съд, изложени в атакуваното решение, че споразумението за прекратяване на договора за заем не е подписано на посочената в него дата – 01.06.2017 г. Предвид сбъдване на вътрешно-процесуалното условие – предявеният главен иск е бил отхвърлен и постановеното решение е влязло в сила в тази му част, са налице основанията за произнасяне по евентуалния осъдителен иск, предявен от цесионер, на когото по реда на чл. 99 ЗЗД е било прехвърлено вземане за връщане на сума, предоставена в заем, който е бил прекратен по взаимно съгласие между страните. Предвид това ищецът, освен качеството си на цесионер по отношение на длъжника-ответник, следва да докаже и, че прехвърленото му вземане е възникнало на посоченото в договора за цесия основание и в посочения размер, а именно: че цедента е изправна страна по сключения договор за заем, че за него е възникнало вземане за връщане на дадената в заем сума, респ. за ответника-заемател се е породило задължение за връщането й. Между страните в настоящото производство не се е спорило, че до подписването на Договор за паричен заем при условията на чл. 107, ал. 1 ЗЗД и чл. 240 ЗЗД от 04.04.2017 г., сключен между цедента, в качеството на заемодател и ответника, в качеството на заемополучател, се е стигнало след като на ответника са били дадени предписания от КФН за предприемане на мерки за оздравяването му по реда на дял Пети, гл. Двадесета от КЗ. Не се е спорило и, че сумата е предоставена по банкова сметка на ответника на 14.02.2017 г., в изпълнение на сключен на 13.02.2017 г. предходен договор за заем, при условията на подчинен дълг. Правилно, първоинстанционния съд е заключил, че макар и страните да са посочили, че договорът от 04.04.2017 г. е сключен по реда на чл. 107 ЗЗД, всъщност не са налице белезите на подновяване на задължение, съобразно дефиницията, съдържаща се в посочената по-горе разпоредба от ЗЗД. Видно от договора от 04.04.2017 г. е, че с него не е извършена замяна на задължението, а всъщност са предоговорени част от условията, при които е заета сумата 300000.00 лв., относно настъпване на изискуемостта на задължението за връщане на сумата. Това обаче не рефлектира върху валидността на този договор. Не е бил повдиган спор между страните, а и се установява от събраните и обсъдени доказателства и, че специалната цел, за изпълнение на която е предоставена в заем сумата 300000.00 лв. - възстановяване на допустимите основни средства за покритие на минималното капиталово изискване, съобр. изискванията на КЗ, не е била постигната, че предложения план за оздравяване по реда на чл. 215 КЗ, не е бил одобрен от КФН, че лицензът на ответника като застраховател е отнет и същият е поставен в режим на квестура. Последните две обстоятелства се установяват и от вписванията по партидата на ответника в ТР при АВ. От събраните и обсъдени доказателства се установява и, че квестурата за първи път е назначена с Решение № 875-ОЗ/16.06.2017 г., на КФН. От събраните доказателства безспорно се установява, че след като специалната цел за предоставяне на сумата от 300000.00 лв. не е била постигната, заемодателят-цедент „Перла“ АД и заемополучателят-ответник „ЗК „Надежда““ АД са подписали обсъденото във фактическата установеност Споразумение от 01.06.2017 г., по силата на което прекратили договорното правоотношение по заема по взаимно съгласие. Около това споразумение се е концентрирал основния спор между страните, пренесен и пред въззивния съд. Съобразно разпоредбата на чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, договорите могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени само по взаимно съгласие между страните или на основания, предвидени в закона. Постигнатото съгласие съгл. чл. 9 ЗЗД обвързва страните, но тази обвързаност не е неотменна. Освен чрез изпълнение на поетите задължения, страните могат да се освободят от обвързаност и чрез постигането на ново съгласие като прекратят, развалят или отменят, сключения договор. Това принципно становище е изразено в Решение № 149/16.04.2015 г., по гр.д. № 5105/2014 г., на ВКС, I V ГО и се споделя от настоящият състав. Следователно не съществува пречка страните по договор за заем, по който не е постигната целта, обосновала предоставяне на сумата, да постигнат съгласие за освобождаването си от облигационното правоотношение, чрез неговото прекратяване. При което заемополучателят да поеме задължение да върне заетата сума в границите на определен срок. Именно такива насрещни съвпадащи си волеизявления са обективирани в представеното споразумение от 01.06.2017 г. По отношение коментираното споразумение от 01.06.2017 г. от страна на ответника е предприето оспорване по реда на чл. 181 ГПК на посочената в него дата – 01.06.2017 г. Оспорването е обосновано с твърдения, че е антидатирано и е подписано в по-късен момент – след поставянето на ответника под квестура. При произнасяне по възражението следва да бъде съобразено, че константната практика се придържа към разбирането, че юридическо лице, на което се противопоставя частен документ, съставен с участието на органния му представител, не е трето лице по смисъла на чл. 181 ГПК. Тъй като частният документ, каквото е и процесното споразумение от 01.06.2017 г., се ползва с обвързваща съда доказателствена сила само по отношение на авторството му, но не установява фактите, предмет на обективираното изявление, нито датата на съставяне на документа, когато юридическото лице оспорва датата на сключване на договора с твърдения, че е антидатиран - т. е. съставен след прекратяване правомощията на органния му представител, това юридическо лице не е трето лице. (така Решение № 167/03.07.2018 г., по гр.д. № 4020/2017 г., ВКС, IV ГО, Решение № 235/04.06.2010 г., по гр.д. № 176/2010 г., ВКС, ІІ ГО, Решение № 23/14.04.2020 г., по т.д. № 950/2019 г., ВКС, ІІ ТО, Решение № 273/02.12.2019 г., по гр.д.№ 1067/2019 г., ВКС, ІV ГО и др.). Посоченото отнесено към конкретния казус води до извода, че посочената в споразумението дата на подписването му следва да бъде доказано чрез пълно и главно доказване при приложението на общото правило на чл. 154 ГПК - от лицето, което претендира за себе си изгодни правни последици от фактите, удостоверени или обективирани в документа. В случая това е ищецът-цесионер, който претендира прехвърленото му вземане да е възникнало по силата на сключеното споразумение и отразените в него изявления, права и задължения на страните. Събраните в хода на производството доказателства водят до извод, че споразумението е подписано на посочената в него дата – 01.06.2017 г. Както вече бе посочено споразумението е последващо постановяването на Решение № 701-ОЗ/10.05.2017 г. на КФН, с което е отказано одобряване на предложения от ответника краткосрочен план за възстановяване на допустимите основни собствени средства на ниво, осигуряващо покритието на минималното капиталово изискване (съобр. чл. 215, ал. 2, т. 1 КЗ), цитирано в преамбюла му. Сключено е и след вземането на решение, обективирано в представения Протокол № 19/17.05.207 г., от заседание на СД на ответника. Подписано е от вписаните към този момент в ТР по партидите на дружествата представляващи по закон заемодателя и заемополучателя, съответно Н. М., В. С. и П. Ц.. Предвид уговореният в него срок на връщане на сумата е изпратена и покана за доброволно плащане, връчена на квестора на 28.07.2017 г. Всички тези доказателства, обективиращи извършените от страните по договора за заем действия, са безпротиворечиви, логически последователни, свързани и кореспондират с безспорните между страните факти – предоставянето на заетата сума с определена цел и непостигането на тази цел. Изводът, че споразумението не е антидатирано се подкрепя и от събраните по искане на ищеца гласни доказателства, посредством показанията на св. Ц. и св. Д.. Настоящият състав намира, че показанията на двамата свидетели обсъдени във фактическата установеност, следва да бъдат кредитирани, противно на възприетото от първоинстанционния съд. Показанията са логични, последователни и резултат на непосредствени възприятия досежно обективираните факти. Към момента на показанията св. Ц. е без каквито и да е било връзки или зависимости от страните по делото. Вярно е, че св. Д. към момента на разпита си е съдружник в общо дружество с представляващия по закон ищеца – В. С.. Показанията й обаче не биха могли да бъдат ценени като предубедени само на това основание, тъй като кореспондират, както с показанията на св. Ц., така и с останалите събрани писмени доказателства. Изводът досежно датата не може да бъде разколебан и от факта, че в поканата за плащане на заетата сума, връчена на квестора на 28.07.2017 г. липсва позоваване на споразумението от 01.06.2017 г., а е направено изявление, че договорът за заем се счита за прекратен. Всъщност при внимателен прочит на изявлението става ясно, че писмото обективира покана за плащане като последица на настъпило прекратяване на договора за заем, в минал момент, а не изявление за прекратяване на договора. Напълно логично искането за плащане е отправено до квестора. Както става ясно от постановените решения на КФН назначаването на квестор е извършено на 16.06.2017 г. и съобразно правомощията разписани в разпоредбата на чл. 599 КЗ той (квесторът) осъществява всички функции и правомощия по управление и представителство на застрахователя. В резултат от горното се налага извода, че с изтичането на срока за връщане на сумата - 07.07.2017 г. вземането е станало изискуемо. Дори и този извод да не бъде споделен и да бъде възприето, че изискуемостта на вземането за връщане на сумата не може да настъпи преди изтичането на 5 години от сключването на договора за заем от 04.04.2017 г. (съобр. чл. 3 ал. 3, вр. ал. 1 от договора) се налага извод, че в хода на настоящото производство и този срок е изтекъл и изискуемостта е настъпила. Този факт следва да бъде съобразен по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК, тъй като е от значение за спорното право. Принципно обаче настоящият състав намира, че условията за връщане на сумата, уговорени в ал. 3 на чл. 3 от договора за заем от 04.04.2017 г. биха били приложими само в случай, че договорът беше постигнал специалната цел, обосновала сключването му и не беше прекратен със споразумението от 01.06.2017 г. В този смисъл и възражението на ответника за нищожност на споразумението, поради липса на форма и се преценява като неоснователно. Що се касае до възражението на ответника за сключване на споразумението във вреда на представлявания, същото намира правното си основание в разпоредбата на чл. 40 ЗЗД и се преценява като неоснователно. Това възражение е обосновано с доводи за свързаност между страните по споразумението, в т.ч. и с ищеца, като вредата за представлявания – ответника, се изразявала в преобразуването на задължението от дългосрочно такова, в краткосрочно, с оглед уговорения падеж на връщане на сумата. Съобразно разясненията дадени в т. 2 от Тълкувателно решение № 3/2013 г., на ВКС, ОСГТК органното представителство не включва упълномощаване. Външно изразената воля от органния представител спрямо третите лица не е същинско представителство по ЗЗД, основано на представително правоотношение, а представителна функция, част от законовата компетентност на органите на ЮЛ. Органният представител е изразител на волята на самото ЮЛ, волята на ЮЛ е тази на органния представител. Разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗЗД визира субектно ограничение на валидно възникнало представителство и касае сделка, сключена въз основа на изразена чужда воля. Разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗЗД, относима към представителната власт, не може да се пренесе механично към органното представителство, при което се касае до формиране и изразяване на воля, тъй като ще се стигне до стесняване компетентността на органния представител. Посоченото отнесено към разглежданото възражение води до извод, че юридическото лице не би могло успешно да противопостави възражение за споразумяване във вреда на представлявания. Както вече бе посочено органните представители, сключили разглежданото споразумение съответстват на вписаните по партидите на дружествата в ТР при АВ. Още следва да бъде посочено, че сумата е осчетоводена в счетоводството на заемодателя и на заемополучателя. При заемодателя след сключване на споразумението от 01.06.2017 г. сумата е осчетоводена като краткосрочно вземане. При заемополучателя сумата е осчетоводена като подчинен дълг. Последното е извършено с оглед указанията, дадени от КФН, без да е извършено ново осчетоводяване след сключване на споразумението. Последното обаче не би могло да промени изложените до тук мотиви, тъй като начина на осчетоводяване на едно задължение засяга счетоводната политика на субекта и достоверността на информацията по ЗСч, поради което липсата на промяна в осчетоводяването на задължението при ответника, в резултат на сключеното споразумение от 01.06.2017 г., при наличието на мониторинг от страна на КФН, не би могла сама по себе си да доведе до извод, че споразумението липсва или не е породило последици. Възникването на вземане за връщане на дадената в заем сума 300000.00 лв. и установените данни, че същото е било предмет на прехвърляне с процесния Договор за цесия от 05.03.2019 г., сключен между „Перла“ АД, в качеството на цедент и ищеца „Ви-Веста Холдинг“ АД, в качеството на цесионер, налага разглеждането на релевираните от въззиваемия възражения срещу действителността на този договор. Цесията е правен способ за прехвърляне на субективни права (вземания), по силата на която настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си по силата на сключен между тях договор. Могат да бъдат цедирани както вземания, така и права, чиято прехвърлимост е допустима от закона и следва от тяхното естество - чл. 99, ал. 1 ЗЗД. Предмет на цесионната сделка не могат да бъдат бъдещи, а само съществуващи вземания, т.е. тяхното съществуване е условие за нейната действителност. Договорът за цесия винаги предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание. (така Решение № 32/09.09.2010 г., по т.д. № 438/2009 г., на ВКС, II ТО) От страна на въззиваемия е въведено възражение, че цесията е „невалидна“, основано на твърдения за липса на уведомяване не длъжника. Възражението се преценява като неоснователно. Съгласно чл. 99 ал. 3 ЗЗД, задължение на цедента е да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне с оглед консолидиране на фактическия състав и пораждане на последиците по чл. 99 ал. 4 от закона. Законът не предвижда като последица от липсата на съобщаване на цесията нейната „невалидност“ или нищожност. Поначало възражение за липса на уведомяване би било относимо само ако от страна на длъжника се твърди извършено плащане в полза на цедента, в изтеклия период от цедирането на вземането до уведомяването на длъжника, каквото не е налице. Нещо повече в хода на производството ответникът е твърдял, че вземането е погасено чрез плащане, извършено в полза на цесионера, в резултат на предварително изпълнение на издадена заповед по чл. 417 ГПК. От събраните в хода на производството специални знания обаче се установява, че сумата макар и да е постъпила по сметка на ЧСИ не е била разпределяна в полза на ищеца по делото. Съобразно практиката на касационната инстанция уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3 пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Такова съобщаване следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК (така Решение № 3/16.04.2014 г., по т.д. № 1711/2013 г., на ВКС, I ТО). По същия ред – чл. 235, ал. 3 ГПК следва да бъдат съобразени представените от ищеца доказателства за съобщаване на цесията, извършено от цедента чрез ЧСИ достигнало до ответника на 15.06.2021 г. (придружително писмо за връчване по чл. 18, ал. 5 ЗЧСИ, изх. № 14187/08.06.2021 г., на ЧСИ рег. № ••• и приложеното към него уведомление). На следващо място е релевирано възражение за нищожност на договора за цесия от 05.03.2019 г., поради липса на съгласие, като възражението е обосновано, че договорът не е бил подписан от лицата, представляващи цедента – „Перла“ АД. Както правилно е възприел и първоинстанционния съд поначало такова възражение може да бъде релевирано от лицето, от чието име са осъществени действията без представителна власт или от трети за правоотношението лица при обосноваване на правен интерес. В случая подобно възражение от страна на представляваното лице не е налице, а ответникът не обосновава правен интерес от подобно възражение. Дори и посоченото да не бъде възприето, видно от представеният Протокол от ОСА на „Перла“ АД от 28.02.2019 г., обсъден в установеното по фактите е, че на същата дата като ликвидатори на дружеството са избрани лицата Н. М. и В. С., които осъществяват представителството заедно и поотделно. Видно от отразяванията в ТР по партидата на дружеството е, че това решение е вписано на 08.03.2019 г. Дори да се приеме, че се касае за действия извършени от органния представител без представителна власт при подписване на договора за цесия от 05.02.2019 г., то те не само не са били оспорени от търговеца по реда на чл. 301 ТЗ, но и са били потвърдени посредством представеното по делото уведомление за цесия от 01.06.2021 г., връчено чрез ЧСИ. Следващото възражение на въззиваемия касае липсата на уговорена насрещна престация в договора за цесия, поради което се твърди нейната нищожност. Видно от договора за цесия е, че насрещна престация всъщност е уговорена, но нейния размер е определяем и зависи от размера на събраното цедирано вземане, като в зависимост от събирането на последното е уговорено и плащането на цената. Друг е въпросът, че договорът за цесия може да бъде и безвъзмезден и последното не би довело до неговата нищожност. Касателно възражението за „недействителност“ на цесията като сключена във вреда на кредиторите на цедента, съдът намира, че това възражение е неоснователно, доколкото въззиваемият се домогва да защитава чужди права. Следва да бъда посочено и, че последващото отнемане на лиценза на ответника не би могло да доведе до препятстване на възможността ищецът да търси защита на правата си по съдебен ред или пък да бъде приравнено на невиновна невъзможност за изпълнение на валидно поето задължение за връщане на заетата сума, на осн. чл. 89 ЗЗД. В заключение от изложеното и доколкото не са налице доказателства кореспондиращи с твърденията на въззиваемия, че вземането не съществува, тъй като е било погасено чрез плащане, се налага извод, че ищецът установи при условията на главно и пълно доказване, да е носител на изискуемо вземане, предмет на предявения иск в размер на 300000.00 лв., представляващо дължима главница, на основание Договор за заем от 04.04.2017 г. и Споразумение от 01.06.2017 г., което вземане му е било прехвърлено с Договор за цесия от 05.03.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 15.06.2020 г. до окончателното й изплащане, на осн. чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240 ЗЗД, поради което предявеният иск като основателен и доказан ще следва да бъде уважен. Постановеното в обратен смисъл първоинстанционно решение като неправилно и незаконосъобразно ще следва да бъде отменено и вместо него постановено друго в горния смисъл. По отношение на разноските. Предвид изхода от спора първоинстационното решение подлежи на ревизиране и в частта за разноските. На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за първоинстанционното производство се следват на ищеца. Съобразно представения списък по чл. 80 ГПК и доказателства същите възлиза на сумата 16700.00 лв., в т.ч. държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице, поради което следва да бъде възложена в тежест на ответника. На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за въззивното производство се следват на въззивника. Същите възлизат на сумата 11000.00 лв., съобразно представения списък по чл. 80 ГПК и доказателства и подлежат на присъждане. На въззивника се следват и разноски за производството пред касационния съд, които съобразно представения списък по чл. 80 ГПК и доказателства възлизат на сумата 15030 лв. и следва да бъдат присъдени. Мотивиран от изложеното, съставът на Софийски Апелативен Съд