Решение № 1048 от 19.7.2024 г. на Районен съд - Русе по дело № 4623/2023 г.

Производството е образувано по искова молба от Д. Б. К., ЕГН ••••••••••, от гр. Русе, чрез адв. К. Х., срещу „Кондор Бус” ЕООД, ЕИК 201318538, със седалище гр. Русе, представлявано от управителя Ефрумие Ефраим Осман, с която е предявен иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ за признаване на незаконосъобразността и отмяна на уволнението, извършено със Заповед № 21/03.08.2023 г. издадена от „Кондор Бус” ЕООД, представлявано от управителя Ефрумие Ефраим Осман. Претендира направени разноски. В исковата молба се твърди, че ищцата работила по трудово правоотношение в ответното дружество от 08.08.2022 г. до 10.10.2022 г. на длъжност „продавач-консултант“ по силата на трудов договор № 15/11.08.2022 г. На 11.10.2022 г. ищцата отправила уведомление за едностранно прекратяване на ТПО на осн. чл. 327 ал. 1 т. 2 от КТ /поради забавяне изплащането на трудовото възнаграждение през м.08.22 г. в пълен размер/, считано от 11.10.2022 г., чрез куриерска пратка на адреса на управление на ответното дружество в ТР, където работодателят не е открит, а след това била пренасочена на адреса, където функционирал офиса на дружеството в гр.Русе, ул.„6-ти септември“ 90 и там отказал да я получи, след като се запознал със съдържанието й. На 09.01.2023 г. ищцата подала искова молба, с изрично волеизявление за прекратяване на ТПО поради неплащане на трудово възнаграждение за м.09.22 г. и м.10.22 г., която била връчена на ответника на 26.01.23 г., след което в хода на образуваното гр.д. 252/2023 г. на РРС, ответното дружество й заплатило на 28.03.2023 г. дължимите възнаграждения за м.09.22 г. от 550, 94 лв. и м. 10.22 г. от 157, 42 лв. Тъй като ответникът не подал уведомление до НАП по чл. 62 от КТ ищцата за трети път го уведомила чрез ЧСИ В.Маринов на 18.07.2023 г., че ТПО помежду им е прекратено. На 15.08.2023 г. на ищцата била връчена Заповед № 21/03.08.2023 г., с която работодателят прекратява ТПО на осн. чл. 330 ал. 2 т.6 от КТ вр. чл. 188 т. 3 и чл. 190 ал. 1 т. 2 КТ, поради дисциплинарно уволнение: неявяване на работа от 11.10.2022 г. до 18.07.2023 г., както и до момента на връчване на уведомление за открита дисциплинарна процедура на 27.07.2023 г., без уважителни причини. Ищцата счита издадената Заповед № 21/03.08.2023 г. за незаконосъобразна, тъй като причината за неявяването й на работа от 11.10.2022 г. до 18.07.2023 г. е липсата на такова задължение, поради едностранно прекратеното от нея ТПО на осн. чл. 327 ал. 1 т. 2 от КТ /поради забавяне изплащането на трудовото възнаграждение/, за което основанията са били налице, както към момента на отказа на работодателя да получи пратката с уведомлението за прекратяване на ТПО, така и към датата на получаване на исковата молба. В условията на евентуалност оспорва правото на работодателя да наложи дисциплинарно наказание като преклудирано, тъй като заповедта му за дисциплинарно уволнение е издадена след изтичане на 2 месеца от „откриване на нарушението“. Препис от същата е редовно връчен на ответното дружество и в указания срок е постъпил писмен отговор, чрез адв. П. П., с който се оспорва иска като изцяло неоснователен. Оспорва се обстоятелството, че ТПО на ищцата е прекратено на осн. чл. 327 ал. 1 т.2 от КТ с уведомление, което ответника не е получавал на адреса си на управление и нямал офис на ул.„6-ти септември“ 90. Оспорва се представения към исковата молба „транспортен етикет“, че е била адресирана пратката до ответното дружество. Счита, че твърдението на ищцата направено с исковата молба по гр.д. 252/2023 г. на РРС за тази пратка, което било оспорено, не можело да се счита за изявление по чл. 327 ал. 1 т. 2 КТ. Оспорва, че към 10.10.2022 г. е било налице основание по чл. 327 ал. 1 т. 2 КТ, тъй като не бил настъпил падежа за плащане на трудовото възнаграждение за м.09.22 г. и м.10.22 съгласно Трудов договор № 15/11.08.22 г. Оспорва, че връченото на 18.07.23 г. от ЧСИ уведомление е породило действие, тъй като към момента на връчването му трудовото възнаграждение на ищцата било изплатено. Твърди, че заплащането на дължимите възнаграждения е станало едва на 28.03.23 г., тъй като ищцата не била посочила своя банкова сметка. Твърди, че заповедта е законосъобразна, тъй като от 11.10.22 г. до 18.07.23 г. – за продължителен период от време, ищцата не се явявала на работа без уважителна причина, в който случай едностранното изявление по чл. 327 КТ не прекратявало ТПО. Работодателят поискал писмени обяснения за причините за неявяването на работа на ищцата с уведомление от 19.07.23 г., връчено на 27.07.23 г. от ЧСИ В.Николов, веднага след получаване писмото от нея. В срока за обяснения ищцата е депозирала такива с твърдения за вече прекратено ТПО и злоупотреба с права на работодателя. Сочи, че наказанието е наложено законосъобразно, с мотивирана заповед, при липса на каквато и да е злоупотреба с права. Счита, че наказанието е наложено в срока по чл. 194 КТ, тъй като срокът се брои от края на посочения период, като в случая работникът не се е явявал на работа до издаване на уволнителната заповед. За да се произнесе съдът съобрази следното от фактическа и правна страна: Поради липса на оспорване, не се нуждае от доказване обстоятелството, че страните са били в трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор № 15/11.08.2022 г., въз основа на което ищцата е заемала длъжността „продавач-консултант”, с място на работа гр. Русе, в търговски обект-магазин за турски стоки, което било прието за установено и в мотивите на Решение № 909/15.06.23 г. по гр.д. 252/2023 г. по описа на РРС, както и че е работила по трудово правоотношение в периода от 08.08.2022 г. до 10.10.2022 г., като считано от 11.10.2022 г. е преустановила работа. С Решение № 909/15.06.23 г. по гр.д. 252/2023 г. по описа на РРС съдът е осъдил „Кондор Бус” ЕООД да заплати на Д. Б. К. сумата 98, 59 лв. /в нетен размер/ - възнаграждение за положен извънреден труд в почивни дни и сумата 55, 12 лв. /в нетен размер/ - възнаграждение за работа на официален празник, като е отхвърлил иска за сумата от 550, 94 лв. – неплатено възнаграждение за м.09.2022г. и сумата 157, 42 лв. неплатено възнаграждение за м. 10.2022 г., които са заплатени от ответника на 28.03.2023 г. /след завеждане на делото на 09.01.2023 г./. Видно от доказателствата приобщени с приложеното гр.д. 252/2023 г. на РРС, с неоспорената от страните експертиза се установява, че работодателят дължи на ищцата трудово възнаграждение за 08.08.-10.08.22 г. в размер на 71, 86 лв.- чиста сума, през който период К. е работила без регистриран трудов договор. Трудовият договор между страните е регистриран в НАП едва на 11.08.2023 г. в нарушение на трудовото законодателство, за което от Дирекция „Инспекция по труда“-гр. Русе с наказателно постановление от 05.01.2023 г. на ответното дружество е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. Ето защо съдът намира, че е било налице основание по чл. 327 ал. 1 т. 2 от КТ за прекратяване на трудовото правоотношение едностранно от ищцата. Изпратеното от ищцата уведомление, чрез куриерска пратка на адреса на управление на ответното дружество в ТР в гр. Русе, бул. „Липник“№ 74, вх. 1, ет. 3, ап 9, с посочен получател Ерджан, пълномощник и служител на работодателя, пълномощно № 10444 /описано в НП на Д„ИТ“, съгласно удостоверение № 1224/18.10.2022 г., назначен в „Кондор Бус” ЕООД като продавач-консултант с трудов договор от 02.02.2022 г./, който не е открит и не е залепено уведомление, за да се приложи хипотезата на чл. 50 ал. 4 от ГПК, а на адреса, където функционирал обект на дружеството „Ел Еф Маркет“ в гр.Русе, ул.„6-ти септември“ 90 отказала да го получи Б. Ю., служителка на „Кондор Бус” ЕООД /назначена като продавач-консултант с трудов договор от 02.02.2022 г./, която по смисъла на чл. 50 ал. 3 от ГПК не е била съгласна да я приеме, при което също не може да се приложи хипотезата на чл. 50 ал. 4 от ГПК. Съдът намира, че уведомлението следва да се счита редовно връчено с получаване на исковата молба, подписана от ищцата, която била редовно връчена на ответника на 26.01.2023 г. и изрично е посочено на стр. 3, че „именно поради неплащане на трудовото възнаграждение едностранно е прекратила трудовото си правоотношение, на осн. чл. 327 ал.1 т. 2 от КТ, считано от 11.10.2022 г.“ Възраженията на ответника, че това не може да се счита за изявление по чл. 327 ал. 1 т. 2 КТ са неоснователни. Законодателят в чл. 327 от КТ е посочил писмена форма, която е спазена, като няма пречка изявлението да е инкорпорирано в текста на искова молба, редовно връчена на ответника, същевременно по гр.д. 252/2023 г. на РРС е представено и копие от „транспортен етикет“ с уведомлението по чл. 327 ал. 1 т. 2 КТ, с което работодателят е бил надлежно запознат. Тъй като ответникът не подал уведомление до НАП в нарушение на чл. 62 ал. 3 от КТ ищцата за трети път го уведомила чрез ЧСИ В.Маринов на 18.07.2023 г., че ТПО помежду им е прекратено. Подадената искова молба вх.рег. № 853/09.01.2023 г. от ищцата е довела до прекъсване на трудовоправната връзка. Налице е изрично изявление на ищцата, че се прекратява трудовото правоотношение, считано от 11.10.2022 г. Не се спори и се установява от представените по делото доказателства, че изявлението е достигнало до работодателя на 26.01.2023 г. Работодателят е уведомил ищцата, с писмо вх. рег. № 8977/19.07.2023 г., че не признава прекратяването на това основание, след което е открил дисциплинарната процедура и поискал писмени обяснения за неявяване на работа за периода от 11.10.22 г. до 18.07.23 г. След подаване на заявлението на ищцата с искова молба вх.рег. № 853/09.01.2023 г., работодателят е открил дисциплинарната процедура, довела до налагане на оспореното наказание. С оглед на дотук изложеното съдът намира, че писменото изявление на работника за прекратяване на трудовото му правоотношение на едно от основанията по чл.327, ал.1 от КТ е довело до автоматично прекратяване на трудовото правоотношение, независимо от това дали е било налице посоченото в изявлението на работника или служителя основание. При незаконно /без основание/ прекратяване на трудово правоотношение по чл.327, ал.1 от КТ, работодателят е разполагал само с възможност да претендира от работника или служителя обезщетение за вредите, които е понесъл от неоснователното прекратяване на трудовия договор, но не и с право да иска възстановяването на вече прекратеното трудово правоотношение. Неоснователно е възражението на ответника, че при липса на основанието изявлението не може да породи правно действие, напротив, същото води до прекратяване на ТПО, като за работодателя възниква правото не да прекрати ТПО по-късно на друго основание, а да претендира заплащане на обезщетение за неспазения срок на предизвестието, поради липса на основание за прекратяване на ТПО без предизвестие. Действително ответникът счита, че не се приема прекратяването по чл. 327 от КТ в случаите, когато работникът/служителят злоупотребява с това си право, целейки да избегне реализиране на търсената му дисциплинарна отговорност. В случая обаче, такива факти и доказателства не се събраха по делото. Видно от хронологията на събитията, ищцата е подала уведомление за едностранно прекратяване на ТПО изпратено до адреса на ответното дружество на 10.10.2022 г. Ищцата не се е явила на работа на следващия ден 11.10.2022 г., тъй като е приела, че заявлението за едностранно прекратяване е достигнало до работодателя чрез колежката й Б. Ю., служителка на „Кондор Бус” ЕООД, като работодателя веднага е реорганизирал работния процес, а последствие е решил да инициира дисциплинарно производство, като почти десет месеца по-късно издал Заповед № 21/03.08.2023 г., с която й наложил дисциплинарно наказание „Уволнение“ за неявяване на работа в два последователни дни и за по-дълъг период от 11.10.2022 г. до 18.07.2023 г. и до 27.07.2023 г., като прекратява трудовото правоотношение на осн. чл. 330 ал. 2 т. 6 във вр. чл. 188 т. 3 и чл. 190 ал. 1 т. 2 от КТ. На първо място, злоупотреба с права от страна на ищцата да прекрати ТПО, за да избегне дисциплинарна отговорност не се установява, за да бъде същата коментирана и да се събират по делото доказателства в тази насока. На следващо място, такава не е и налице, тъй като по гр.д. 252/2023 г. на РРС, с неоспорената от страните експертиза се установява, че работодателят действително дължи на ищцата трудово възнаграждение за 08.08.-10.08.22 г. в размер на 71, 86 лв., поради което съдът намира, че е било налице основание по чл. 327 ал. 1 т. 2 от КТ за прекратяване на трудовото правоотношение едностранно от ищцата, като няма други наведени твърдения за нарушения на трудовата дисциплина от страна на ищеца във връзка с реализиране на дисциплинарна отговорност. Съдът приема, че в случая ищцата не е злоупотребила с правото си да прекрати трудовото си правоотношение, по чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ и на това основание, трудовоправната връзка от получаване на уведомлението от работодателя не е съществувала, поради което същият незаконосъобразно е предприел последващи действия по прекратяване на несъществуващото вече ТПО. В случаите, когато се приема, че е налице злоупотреба с правото по чл. 327 от КТ, ВКС приема, че това са само тези случаи, в които служителят е наясно с извършените от него нарушения и тяхната значимост, и е целесъобразно да се приеме фикцията, че ТПО не се е прекратило, за да може работодателят да проведе докрай процедурата по реализиране на дисциплинарната отговорност. В настоящия случай за ищцата е безспорно установено, че не получила в пълен размер трудовото си възнаграждение, за което има и влязло в сила решение, за което си е подала надлежно изявление за прекратяване на ТПО, като не се установява посоченото Заповед № 21/03.08.2023 г. неявяване на работа за посочения период. В случая само за пълнота ще се изложи, относно твърдените нарушения, че заповедта за налагане на наказанието страда от външни нередовности, същата не съдържа всички реквизити съгласно изискването на чл. 195 от КТ, не е съобразено тежестта на провинението с наложеното наказание, не са взети предвид писмените обяснения на ищцата. Към момента на връчване на заповедта е изтекъл срока по чл. 194 ал. 1 от КТ за налагане на дисциплинарното наказание. С оглед на дотук изложеното съдът намира, че в случая не ищцата не е злоупотребила с право да прекрати ТПО, а работодателят е злоупотребил с правото си да инициира дисциплинарна процедура след прекратяване на ТПО от страна на служителя. Предвид дотук изложеното съдът намира, че дисциплинарното уволнение на ищцата е незаконосъобразно извършено и като такова същото следва да бъде отменено. В този смисъл са и изводите в постановените съдебни актове на ВКС по чл. 290 от ГПК, в частност Решение № 289/18.11.2014г. по гр. дело № 1289/2014 г. на ВКС, IV г. о., Определение № 1071/15.10.2010г. на ВКС по гр. д. 562/2010г., IV г. о., Отделно от това, правото на работника/служителя едностранно да прекрати трудовото правоотношение не може да бъде ограничавано с аргумент, че срещу него се провежда или евентуално ще бъде провеждано дисциплинарно производство за нарушения на трудовата дисциплина, извършени по времетраенето на ТПО. В случая, в който ищецът не е имал правото да прекрати ТПО на това основание, той дължи на работодателя обезщетение в същия размер, в който е и дължимото от него такова при дисциплинарно уволнение, поради което горното прави безпредметно провеждането на дисциплинарната процедура единствено с цел това обезщетение да бъде получено от работодателя. С оглед изхода на спора ищецът има право на разноски върху уважения иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ. Такива са претендирани със списък по чл. 80 от ГПК по делото в размер на 933 лева минимално адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ал. 2 от ЗА, което следва да се присъди на адв. К. Х. за оказана на ищцата безплатна правна помощ. На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, вр. с чл. 1 и чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на РРС държавна такса върху уважения иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 за отмяна на уволнението в размер на 80 лева. Така мотивиран, съдът