Решение № 1075 от 7.8.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 1697/2025 г.

В исковата си молба ищецът „ГАЛАРДО РИЪЛ ЕСТЕЙТ“ ЕООД, ЕИК 207380016, чрез адв. А. А. със съдебен адрес гр.София, ул.“Шипка“№36, адв. дружество „А., Н., Г.“, твърди, че на 10.12.2024г. е сключил договор с ответниците за посредничество при продажба на недвижим имот №20701, по силата на който договор ищецът се е задължил, срещу уговорено възнаграждение, да посредничи при продажбата на този имот, който е собственост на ответниците и представлява апартамент №16 с площ от 82,53 кв.м, заедно с избено помещение и таванско такова и идеални части от сградата, и правото на строеж, чийто административен адрес е в гр.София, ул.“Георги С. ••••••••. Ищецът твърди, че уговореното възнаграждение според сделката е в размер на 3% от продажната цена на имота, платимо не по- късно от 5 работни дни след подписване на предварителен договор или ако такъв не е сключен, в деня на сключване на сделката под форма на нотариален акт. Твърди, че срокът на действие е 1 година. Ищецът твърди, че на 10.04.2025г. е организирал, в изпълнение на задълженията си по този договор и е осъществил оглед на имота с потенциален купувач, като всички действия в тази насока са обективирани в констативен акт от същата дата, като потенциалният купувач е З.С., роден на ••••••••г. Твърди, че на 22.04.2025г. е сключена сделка, при която имотът е продаден именно на З.С.С.в. Поради това на 25.04.2025година ищецът е изпратил на двамата ответници два броя фактури: фактура №316 на стойност 18 542,18лв. с ДДС и фактура №317 на стойност 9 269,70лв. с ДДС, които суми представляват дължимото възнаграждение но посредника. Поради липса на плащане, на 27.06.2025г. е изпратил покана за доброволно изпълнение, но плащане отново не е осъществено. Твърди, че на основание чл.304 ТЗ следва да се приеме, че отговорността на ответниците е солидарна, тъй като сделката е търговска, поради което моли съда да ги осъди при условията на пасивна солидарност да му заплатят съдебно заявеното вземане от 27 811,88лв., ведно със законната лихва и разноските по делото. Във връзка с дадени му от съда указания по реда на чл.129, ал.2 ГПК касателно начина на определяне на размера на вземането и твърденията относно дължимост на същото, с уточнителна молба под вх.№114830 от 06.10.2025г. ищецът твърди следното: Независимо от твърдението за наличие на пасивна солидарност, съгласно нормата на чл.304 ТЗ, на ответниците са издадени две различни фактури, описани в исковата молба, които имат различни стойности, което е обусловено от обстоятелството, че двамата ответници имат различно участие в съсобствеността на актива, предмет на разпоредителната сделка. Независимо от това ищецът твърди, че е налице търговска сделка, която го обвързва с ответниците, поради което договорната им имуществена отговорност е солидарна, с оглед разпоредбата на чл.304 ТЗ. В тази връзка поправя исковата си молба като въвежда и нов петитум – ако съдът не приеме наличие на пасивна солидарност, то да осъди ответниците в условията на разделност, всеки от тях да заплати на ищеца сумите, посочени в исковата молба, като уточнява, че общият размер на вземането е от 23 176,57лв., която е претендираната договорна неустойка, наред с първоначално заявеното съдебно вземане от 27 811,88лв., претендира законната лихва върху главницата и разноските по делото. Ответниците „ДЖЕЙ КЕЙ ЛОГИСТИКА“ ЕООД, ЕИК 207847788 и „М РЕЗИДЕНС“ ЕООД, ЕИК 206677961, чрез адв. П. П., със съдебен адрес гр.София, район Витоша, квартал „Манастирски ливади“, ул.“Околовръстен път“№3, бизнес сграда „ММ УЪРЛД“, ет.2, офис Ф307, възразяват претенциите да са основателни. Заявяват следните факти: Оспорват наличие на валидно възникнало правоотношение между страните по делото, като оспорват, че подписите, положени от името на ответниците, в качеството им на ВЪЗЛОЖИТЕЛ, са положени от лицата, които имат право да ги представляват, с оглед на което в края на настоящата искова молба правят и съответното доказателствено искане, основаващо се на нормата на чл.183 ГПК. Твърдят, че процесният договор е съставен само и единствено с цел да се удовлетвори процесуалноправния интерес на ищеца; от представените документи не може да направи извод, ищецът е организирал и извършил оглед на имот, по смисъла на представения договор за посредничество, респективно, че е извършил каквото й да било посредничество. Сочат конкретни несъответствия в представените документи, въз основа на които ищецът гради теза за дължимост на твърдението негови вземания. Оспорват истинността на представените документи от ищеца и правят доказателствени искания, като молят съда да отхвърли предявените осъдителни искове. В допълнителната искова молба ищецът заявява, че договорът му е изпратен от ответниците сканиран, като в тази връзка твърди, че наличието на договорна връзка може да се установи и чрез проведената електронна кореспонденция. Твърди, че посочените несъответствия от ответниците са в резултат на определени обстоятелства; посочената П. К. е лицето за контакт на ищеца, като заявява, че въз основа на предоставен от ответниците ключ тя е организирала достъпа до апартамента, за да се извърши оглед; лесно установимо е и лицето, което е извършило огледа, а впоследствие закупило апартамента. Оспорва сторените от ответниците възражения да касаят правно значимите факти по делото. В допълнителния отговор на допълнителна искова молба ответниците оспорват твърденията на ищеца в следния смисъл: Не е възможно от разменените електронни писма да се установи наличие на договорна връзка, освен ако те не са подписани с електронен подпис и имейлите да са вписани по партидата на търговците. Оспорват всяко от възраженията на ищеца, като твърдят, че П. К. не е имала представителна власт да подписва договора. Излагат доводи касателно приложение нормата на чл.183 ГПК и сторените доказателствени искания. Страните са направили своите доказателствени искания. Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното: Това, по което не е налице спор между страните в настоящата процесуална връзка е, че на 22.04.2025г. е сключен договор за покупкопродажба на недвижим имот, обективиран в нот. акт № 140, том четвърти, рег. № 12696, дело №1027/2025г. по описа на нотариус рег.№622 на НК с район на действие – СРС. От представения по делото заверен препис от този документ се установява, че настоящите ответници „М РЕЗИДЕНС ЕООД, ЕИК 206677961 и „ДЖЕЙ КЕЙ ЛОГИСТИКА“ ЕООД, ЕИК 207847788 са продали на неучастващо по делото лице З.С. С. притежавания от тях съсобствен имот, представляващ описания в нотариалния акт самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.405.31.1.16, представляващ апартамент от 88,87 км.м, ведно с идеалните части от общите части на сградата и от правото на собственост върху терена, на който е построена сградата. В предмета на сделката са и избено помещение №8 и таванско помещение №7, за посочената в акта цена от 395 000евро, разпределена между съсобствениците, както следва: за „ДЖЕЙ КЕЙ ЛОГИСТИКА“ ЕООД, ЕИК 207847788, сума в размер на 131 666,67 евро и за „М РЕЗИДЕНС ЕООД, ЕИК 206677961, сума в размер на 258 333,33 евро, съобразно притежаваните от тях права по отношение на този актив. Въз основа на този документ съдът приема за установен факта, че ответниците се явява съсобственици на описания в нотариалния акт недвижим имот, с оглед на проверката на нотариуса касателно този факт в проведеното пред него охранително производство и издадения от него конститутивен нотариален акт. Поради оспорване от страна на ответниците на представения от ищеца договор за посредничество при продажба на недвижим имот №20701 от 10.12.2024г., основаващо се на нормата на чл.183 ГПК и непредставяне на оригинал на този документ, с оглед на това, че по твърдение на ищеца той не съществува на хартиен носител, съдът е изключил документа от доказателствения материал по делото и по тази причина не е провел и проверка по автентичност на документа. Във връзка с разпределената доказателствена тежест касателно релевантноти за спора факти, по искане на ищцовата страна, съдът е допуснал изслушване на гласни доказателствени средства, както следва: Свидетелски показания на П.И.К., изслушана в о.с.з. на 05.05.2026г., служител на ищеца, които са в следния смисъл: работи при ищеца от 10 години и като агент на недвижими имоти консултира хората във връзка с издирване на според техните очаквания и бюджет недвижим имот; селектира оферти, които са подходящи за тях; осъществява огледи с клиенти, независимо дали са купувачи или продавачи. Твърди, че отношенията с клиентите са уреждат въз основа на договора за посредничество, по които страна е ищцовото дружество – както за продажби/покупки на имота, така и за наеми. Конкретно по случая твърди, че на 10-ти април 2025 г., помни датата, защото е близо до Великден, осъществили оглед с колега от друга агенция на имот, находящ се на ул. „••••••••. Колегата се казва В.. Той работи към „Ел Джей Контракт“. Спомня си човека, който водили на оглед – при срещата се представили. Казва се г-н С.. Той бил потенциален купувач на този имот и него го е довел неговият агент от „Ел Джей Контракт“. Още при получаването на офертата знаела, че имотът е собственост на две фирми, юридически лица със съответните части – по-голямата 2/3 била на „М Резиденс“, а 1/3 принадлежала на „Джей Кей Логистика“. По принцип юридическият отдел извършвал проверки в Агенция по вписванията относно имотите. Информацията за собствеността на имота получили от единия собственик на имота. Разбрала за собствеността с подписване на договора за посредничество, тъй като преди една оферта да бъде обявена в интернет пространството, тя се качва в тяхната система – „Естейт систем“, която им помага да обработват информацията; качват договора за посредничество, описват имота, параметрите на имота, собствениците, възнаграждението на посредника също се прикачва към документа и договора за посредничество. Описва срещата и самия имот по следния начин - на самата улица, входът към имота е от ул. „Раковска“ № 88, по съвпадение цифрите, найблизката пряка е ул. „Московска“. Едната спалня гледа към Операта, а кухнята и другата част, заедно с хола – към ул. „Раковска“. Имотът има две изложения – изток и запад. Сградата е на пет етажа, като имотът се намира на петия етаж. Има асансьор, който води и спира на етажа. Имотът е реновиран, сменени са ВиК и ел. инсталация - така им казали. От входното антре се влиза към хола, като холът е преходен – има две врати към едната и втората спалня, като едната спалня е празна, а в другата има спалня, гардероб с вградено осветление. Освен, че е на ТЕЦ, има и климатик. Отделно е кухнята. Първоначално още декември, когато подписали договора, цената била 495 000 евро, но тъй като това е специфичен луксозен имот и те знаят в тази зона на какви цени се продават имотите, споделили тяхната преценка с продавача, че тази цена е висока, но те решили да опитат на тази цена. Нямало огледи и запитвания, нямало интерес, предлагали са го на много клиенти – активно предлагане, не чакали да им се обадят. Цената била два пъти коригирана до последната, на която е закупен имотът – 395 000 евро. 395 000 евро била окончателната цена. Същият господин, който на 10-ти април завели на оглед – г-н С., закупил имота, заедно със съпругата си, която е чужденка. Комисионната им е 3% без ДДС, която се заплаща по банков път и това е регламентирана комисионна и всички агенции работят с такава комисионна. Дейностите по презентация на имота на първо място включват подписване на договор, като преди изобщо да се появи в публичното пространство такъв имот се прави професионално заснемане – 89 кв. м. е цялата площ на имота, като не се заснемат тавана и мазето, описва се подробно състоянието. Прави се проверка за тежести върху имота. Тъй като самото изповядване станало за 12 дни – на 22-ри април, подготовката за сделката изисквала да се включи и този документ. Те имали справка от Имотен регистър, а самото удостоверение за тежести се прави преди самото изповядване на сделката. Също така се прави подробен опис на състоянието и имуществото на имота, тъй като влиза в продажната цена, освен трайно прикрепените кухня и други мебели, също и такива, които са подвижни. Този опис бил изготвен от свидетеля К.. Данните на страните нанесли в нотариалната кантора, когато се осъществила сделката. Нотариалната кантора била на ул. „••••••••, при М.Н., не си спомня точно, така че първото плащане се осъществило на другия ден след огледа. Имало капаро. За тази сума – депозит, се подписало депозитно споразумение, което било подготвено на същия ден, късния следобед, като преди самото явяване за депозита следвали събота и неделя и това налагало още на същия ден да се подпише, а и самият купувач заявил желание максимално бързо, тъй като имал планирани пътувания. Освен това той имал намерение да закупи имота с лични средства и нямало необходимост банка да разгледа документите. Този депозит бил приспаднат от крайната продажна цена, което е вписано в нотариалния акт. Лицето за контакт, с което най-често комуникирала свидетелката бил Д.С., който представлявал „М Резиденс“ като лице за контакт. Първо това било заявено устно – че го представлява, а при самото изповядване имал пълномощно, с което той представлявал дружеството и като негов представител се явил той, а не управителят. За по- голяма оперативност поддържала връзка с ответниците по телефон и вайбър, както и по имейл. Било предложено дори Д.С. да не присъства на огледите, тъй като ключ от имота има само представител на „Джей Кей“, който се намира в сградата и огледът да зависи от по-малко хора. След като ключът е там, отиват на срещата, взимат ключа и с качват на етажа. Твърди, че купувачът по сделката е намерен от колегите от „Ел Джей“, към които той се е обърнал за съдействие. На огледа присъствали следните лица: пред сградата се явила първа свидетелката К., в същия час дошли г-н С. и неговия представител от „Ел Джей“ – В.. На самата среща бил и представител на продавача на „Джей Кей“. Това, което той казал за себе си е, че съхранява ключа и го дава за огледи. Представил се като съпруг на собственичката, собственик на компанията „Ел Джей“, която се казва Г. Г.а и която не присъствала, тъй като била ангажирана и по тази причина, а това е и практика, при самото физическо изпълнение на огледа, се подписва протокол, който удостоверява, че и двете страни са били там.Този протокол е подписан от свидетелката като представител на продавачите, а за купувача подписа представителят на „Ел Джей“ – брокерът на купувача удостовери, че неговият клиент е бил на мястото. Името на представителя е Ю.. Той отворил и когато правила протокола на пълното описание на мебелите, с които се продава имота, оперативно ни съдейства. Твърди, че депозитното споразумение е подписано на следващия ден. В 09:10 ч., запомнила го, защото не била на кръгъл час в 09:00 ч. или 09:30 ч., а 09:10 ч. Депозитното споразумение е подписано между купувача – г-н С. и управителя на „М Резиденс“. Тя присъствала на подписването. Управителят подписал лично депозитното споразумение – неговият сътрудник му занесъл договора. Управителят на „М Резиденс“ подписал депозитното споразумение, сътрудникът му Д.С. му го занесъл и казал на всички, че управителят го е подписал. С управителя на „М Резиденс“ лично не се е виждала – само с неговия представител, а на другата компания, собственик на 1/3 от имота, се видяла при нотариуса. Практиката е Юридическият отдел да подава заявление за издаване на удостоверение за тежести и те си го получават. Именно чрез договора за посредничество могат да осъществяват техните права и задължения, свързани с това да правят огледи, разговори и срещи – това е въз основа на договора, а не на изрично пълномощно. По делото е депозирана СТЕ, изготвена от в.л. инж. М., която съдържа следните констатации и изводи: След извършени справки в някои от агенциите за недвижима имоти, осъществяващи посредническа дейност при продажби на недвижими имоти в гр. София е установено, че обичайният размер на възнаграждението /комисионата/ на посредническата фирма, е в размер на 3 % - 3,6 % от постигнатата пазарна цена на недвижимия имот. Този размер не е нормативно определен, а всяка фирма формира размера на комисионата, съгласно собствената си фирмена П.тика. Върху размера на комисионната се начислява отделно и дължимия ДДС. Видно от приложения по делото нот. акт № 140, том V1, peг. № 12696, дело № 1027/22.04.2025 г., с който е продаден недвижимия имот, за който се твърди да е предмет на договора за посредничество при продажба на недвижим имот № 20701 от 10.12.2024 г., същият е съставен преди една година. През тази година не се наблюдава някакво чувствително изменение на установения размер на възнаграждението при извършване на посреднически услуги при продажбите на недвижимите имоти. Предвид гореизложеното в.л. приема, че към периода на сключване на договор за посредничество при продажба на недвижим имот, както и към датата на изповядване на сделката с преждецитирания нот. акт № 140/2025 г., обичайният размер на възнаграждението при осъществяване на посредническа услуга за продажба на недвижим имот, е бил в размер на 3 % - З,5 % от продажната цена на имота. Съгласно нот. акт № 140/2025 г., недвижимият имот, предмет на същия, е продаден за цена от 395 000 евро. Следователно размерът на възнаграждението на посредническата фирма, е както следва: 395 000 x 3 % = 11 850 евро или 23 176, 59 лв. Като се начисли и дължимият ДДС, се получава: 11 850 x 20 % = 14 220 евро или 27 811,90 лв. Във връзка с твърдението за наличие на облигационна връзка, представляваща договор между страните по делото, който по същината си представлява договор за посредничество, ищецът представя заверени преписи от снимки от електронната си система и кореспонденция, осъществена по повод тази сделка. По делото не е налице спор, че находящите се на листове 91-94 т делото изображения и текстове са от сайт на ищеца и касаят дейността, която е осъществявана, включително и от свидетеля К. като служител на ищеца, при изнасяне на процесния имот на пазара на недвижими имоти за продажба. В приложените от ищеца разпечатки от сайта се установява какво е състоянието на имота, неговото разпределение, цена и др. подробности, които са значими при преценката за покупка на имота; посочен е брокерът, който отговаря за имота и огледите на същия. Видно е, че брокерът К. е осъществила контакти с лице, обозначено като продавач на имота и с име Д.С. – лист 90 от делото, който обективира кореспонденция по вайбър от 10 12.2024г. и от 21.0.1.2025г. касателно договор с ищеца и презентация на апартамента на бул.Цар Освободител“№33; на стр. втора на лист 91 от делото, от която кореспонденция се установява, че сделката/окончателна/ ще бъде изповядана на 22 април, при цена от 395 000евро, които пари са получени от собствениците по сметките им; преди това е отбелязано, че депозитното споразумение е подписано, чака се платежното; уговорен е оглед на имота и др. Представена е кореспонденция от май- юни 2025г. между свидетелката К.; Ю. Г.; Д.С., касателно дължимо възнаграждение за осъщественото посредничество за имота на „••••••••, изпратени фактури за възнаграждение за посредничество, неприети с молба за анулиране и твърдение, че протоколът не касае страните по договора, в резултат на това предложение за намаляване на размера на възнаграждението за посредничеството. Във връзка с този начин на комуникация осъществен по електронен път по делото е допусната СТЕ, изготвена от в.л. А. А., приета като годно доказателствено средство. Според това заключение в.л. е изследвало пощенска кутия с имейл адрес „••••••••@••••••••.bg“. В нея установих кореспонденция от десет съобщения с включено словосъчетанието „Раковска 88“ в полето за тема на съобщението. Другите два имейла, включени в тази кореспонденция, са съответно “••••••••@••••••••.com“ и „••••••••@gmail.com“. Данни за ползвателя на пощата “••••••••@mm-bulgaria.com” и нейното съдържание могат да бъдат дадени от компанията, която е закупила правата за ползване на този домейн (mm-bulgaria.com) и която го администрира, т.нар. регистрант. По отношение на разпечатката със скрийншота от платформата за комуникация Вайбър – да се установи кога и между кого е осъществена комуникацията, обективирана на представения от ищеца документ на лист 90 от делото, в.л. е констатирало, че комуникацията чрез приложението Вайбър е осъществена между потребител с имена „Polly K” и телефонен номер „+359 ••••••••“ (брокерката П. К.) и потребител с име „••••••••“ и регистриран телефонен номер „+••••••••“. В заключението са посочени причините, поради което в.л. не може да даде конкретен отговор на въпросите с кого е провеждана комуникацията от св. К., с оглед действащия регламент за защита на личните данни. Във връзка с твърдението на ищеца за воден електронен дневник по чл.50 от ТЗ, след извършена от в.л. проверка при ищеца, заключението на в.л. е следното по отношение на това дали в електронен вариант е наличен дневник по член 50 от Търговския закон, дали част от съдържанието на този дневник да представените извадки, находящи се на листове 91-94 от делото и кога е създадено съдържанието, което се намира на тези листове в неговия електронен вариант. Дали за дните, в които е създадено това съдържание се съдържат изискуемите от закона реквизити – дата и подпис на търговския посредник. Въз основа на извършено от в.л. изследване на информационната система на дружеството и по-специфичната публикувана информация по обявата на процесния имот, в.л. дава следните констатации: “В долната част на страницата на обявата има данни за продавача с посочени две имена, телефонен номер и имейл. А в секция събития се съдържа хронология на действията на брокера, свързани с този имот. Записите следват хронологично от горе на долу, като най-горния е последен като дата, а най-долния е найстар. Последния запис на събитие е от 23.04.2025 г. 11:24, който гласи „нотариално изповядване на сделката на 22-ри април за 395 000 евро парите от собствениците получени по сметките им“. Към всеки запис има дата на създаване, която не може да бъде променяна от потребителя. А към всеки запис има потребител, който го е въвел. В секция „Документи“ има и подписан прикачен договор за посредничество. Следващата задача на в.л. е да извърши посещение в деловодството на ищеца и да провери дали в електронен вариант е наличен дневник по член 50 от Търговския закон, дали част от съдържанието на този дневник да представените извадки, находящи се на листове 91-94 от делото и кога е създадено съдържанието, което се намира на тези листове в неговия електронен вариант. Дали за дните, в които е създадено това съдържание се съдържат изискуемите от закона реквизити – дата и подпис на търговския посредник в.л. дава следния отговор: „Изследвах информационната система на дружеството и по-специфично публикуваната информация по обявата на процесния имот. В долната част на страницата на обявата има данни за продавача с посочени две имена, телефонен номер и имейл. А в секция събития се съдържа хронология на действията на брокера, свързани с този имот. Записите следват хронологично от горе на долу, като най-горния е последен като дата, а най-долния е най-стар. Последния запис на събитие е от 23.04.2025 г. 11:24, който гласи „нотариално изповядване на сделката на 22-ри април за 395 000 евро парите от собствениците получени по сметките им“. Към всеки запис има дата на създаване, която не може да бъде променяна от потребителя. А към всеки запис има потребител, който го е въвел. В секция „Документи“ има и подписан прикачен договор за посредничество. По отношение на редовността на този дневник – вещото лице да отговори дали е налице редовност на дневника – дали е налице последователност в хронологичен вид на създадения електронен документ, с оглед прежните изисквания за реквизити, то изводите са: на база на наличните данни в информационната система може да се каже, че има редовност при воденето на дневника, т.е. хронологично са описвани различни дейности около публикацията и контакта с клиентите. Изрично е посочено, че тази информация е въведена на посочените дати и не може да бъде променяна. Пак във връзка с разпределената доказателствена тежест на ищеца същият е представил протокол за извършен предварителен оглед за посредничество при покупко-продажба на недвижим имот от 10.04.2025г., който оглед е удостоверено, че е извършен от З.С., като купувач и от В. като негов посредник, от една страна и носи подписа на брокера П. К., която действа като брокер на продавача и този оглед касае ап.№16, съгласно оферта №20701 на ет.5 над партер на ул.“Г.С.••••••••. Документът, носещ подписи на двамата посредници на продавач и купувач удостоверява, че ищцовото дружество ги е свързало като страни по евентуална бъдеща сделка касателно този имот, като е посочено, че ако страните по договора за продажба на апартамента заобикалят посредника – настоящ ищец, то те ще дължат на същия неустойка в размер на посоченото комисионно възнаграждение в двоен размер. При така установеното от фактическа страна съдът достига до следните изводи: Съдът е сезиран от ищеца „ГАЛАРДО РИЪЛ ЕСТЕЙТ“ ЕООД, ЕИК 207380016 с две осъдителни претенции, с които се претендира реално изпълнение на поето по силата на договорна връзка, представляваща договор за посредничество, на възнаграждение на ищеца-посредник, поради сключен окончателен договор за продажба на описания недвижим имот, собственост на двамата ответници и поради липса на точно изпълнение на това задължение – заплащане на неустойка, която е част от договорната обвързаност между страните. Основният спор между страните е по въпроса дали между тях е налично споразумение, което може да бъде определено като договор за посредничество. Поради оспорване на основание чл.183 ГПК на представения с исковата молба договор като несъществуващ в правния мир и признание на ищеца, че такъв договор е изпратен от ответниците на ищеца сканиран, поради което не могат да го представят, съдът е изключил документа от доказателствата по делото. Процесуалното поведение на страните в процесуалната връзка е лишено от рационалност. Съдът намира за необходимо да отбележи, че представеният препис, заверен от процесуалния представител на ищеца е видно съставен на хартиен носител и както сочи тази страна – сканиран, но за да бъде сканиран/ възпроизведен, следва документът да е бил наличен на хартиен или друг веществен носител. Независимо от това ищецът твърди, че не разполага с такъв, приел е теза, че договорната обвързаност ще се установи с други доказателства. Поради това и с оглед нормата на чл.183 ГПК съдът е изключил този документ от доказателствения материал по делото. Едновременно с това ответникът, несъобразявайки нормата на чл.50, ал.2 ТЗ, не е оспорил вписванията в дневника на търговския посредник, които касаят и съществуващите договори на посредника, чрез вписване на страни и съществени договорки. При това развитие на процеса касателно основния релевантен за делото факт, а именно наличие на договор между страните, съдът приема, че следва да обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка. По иска по чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.51 ТЗ. По правната природа на договора за посредничество. Според съдебната практика, която се следва неотклонно в последните години договорът за посредничество представлява търговска сделка, чиято регламентация е в чл.49 - 51 ТЗ и представлява договор, който има различен обхват и съдържание на права и задължения на страните по облигационнната връзка от тези, които се пораждат с договора за поръчка – така решение №37 от 27.04.2012г. по т.д.№1143/2010г. на първо т.о. на ВКС. Според съдебната практика с договора за посредничество страните целят определен резултат, който не се изчерпва само с осъществяване на връзка между бъдещите съдоговорители, но със сключване на окончателна сделка по отношение на определи вещи, които са част от гражданския/търговския оборот. За целта често на посредника се възлагат определени действия от правно и /или фактическо естество, които способстват за постигане на по- голяма оперативност при финализиране на договора. Според нормата на чл.49 ТЗ посредникът винаги е търговец, поради което за него сделката се явява търговска, а според критериите на чл.286 ТЗ сделката е абсолютна търговска, според ал.2 на чл.286 ТЗ във вр. с чл.1, ал.1,т.4 ТЗ Относно наличие на договор за посредничество. Липсата на доказателства, които по смисъла на чл.164, ал.1,т.3 ГПК да се явяват годни такива, а именно писмен документ, който да установи наличие на договор между страните, налага обсъждане на останалите доказателства по делото, които в съвкупността им следва да дадат отговор за наличие на договорна обвързаност. Съдът е допуснал изслушване на свидетелски показания на П. К., която работи при ищеца и чиито показания съдът преценява с оглед нормата на чл.172 ГПК. Тези показания, чрез които не се цели установяване на самия договор, а последиците от него – изпълнение на поетите от ищеца задължения по процесната сделка, съдът приема, че са добросъвестно дадени, независимо от служебната обвързаност на свидетеля с ищеца. Това е така, тъй като тези показания съдът преценява с представените извлечения от дневника на ищеца, който той според нормата на чл.50 ТЗ е длъжен да води и който според заключението на в.л. А. се явява редовен. В своето заключение в.л. А. А. сочи, че информацията, която се съдържа в дневника има своята хронология по дни и тази информация не може да бъде променена след нейното въвеждане. Съпоставени данните от електронния дневник на ищеца със свидетелските показания на К. дават основание на съда да приеме за установено, че ответниците като собственици на процесния имот, находящ се на адм. адрес ул.“Г.С.•••••••• са възложили на ищеца, чието занятие като търговец. Според обхвата на дейност, посочен в ТР, определен като предмет на дейност, според извършеното вписване, включва и дейности, свързани с недвижими имоти. Следователно част от предмета на дейност на ищеца е да способства за продажба на процесния имот. В тази връзка съдът дава вяра на обстоятелствата, които са фиксирани по дни в посредническия дневник на ищеца, чиято вярност не е опровергана в процеса, а именно какви са били параметрите на сделката за продажба на имота – като цена, в каквато насока са и показанията на св. К.. Между тези показания и данните в дневника, които няма как да бъдат манипулирани, според в.л. А., има идентичност, поради което съдът не намира причина да не кредитира показанията на св. К., които описват хронологично развитието на процеса по продажба на имота, за който не се спори, а се установява от представения нот. акт, че е собственост на ответниците. По отношение на това какви са били възложените работи на посредника, К. дава показания, че това не е само връзка между продавач и купувач, но и ангажиране на час за оглед; подписване на депозитно споразумение, снабдяване с удостоверение за тежести и др., изрично описани от нея в дадените пред съда показания. Относно това, че брокерът е описал имота свидетелствува неговият дневник, което пък свидетелствува, че брокерът и настоящ ищец е получил достъп до апартамента, за да изготви опис на същия, а това не може да бъде извършено без собствениците да дадат достъп до имота, а такъв достъп се дава само на доверено лице.Това действие, както и съдържащото се признание в част от разменената кореспонденция между К. и лицата, които са действали от името на ответниците, че е наличен договор между тях – стр. 2 от лист 58 от делото, писмо от Ю. Г., посочен от К. като съпруг на представляващия едно от ответниците дружества, който е дал ключа от имота за оглед / това писмо е изпратено и до С., действал като пълномощник на другия собственик при продажбата на имота/, в което писмо се оспорва изпратеният от К. протокол да касае договора, който страните по делото са сключили. Макар от писмото да не става ясно за какъв точно договор иде реч, то това писмо е индикация за наличие на договорна връзка между тях. Следва да бъде отбелязано, че ако освен процесния договор между страните е съществувала друга договорна обвързаност, то ответниците са разполагали с възможност да установят такава в този процес. Този аргумент обаче не е решаващ за извода на съда, че страните са обвързани от договор. Решаващо значение за съда е воденият от ищеца дневник по чл.50 ТЗ, чиято вярност не е опровергана в процеса и е неоспорена от ответниците, както и наличие на сключена сделка с предмет притежавания от тях имот с лице, което е извършило оглед на имота н 10.04.2025г., който впоследствие е закупен и сделката е обективирана в представения по делото нотариален акт. Ето защо съдът приема, че ищецът е способствал за сключване на продажбеното правоотношение касателно притежавания от ответниците имоти и това е извършено от него като посредник по тази сделка, осъществил процес не само за свързване на страните по договора за покупко-продажба, но и за презентиране на имота, за осъществяване на оглед на същия и най-вече за сключване на окончателен договор между ответниците и неучастващия по делото С.. Въз основа на това съдът приема, че страните по делото са обвързани от договор за посредничество, тъй като не са събрани доказателства участието на ищеца, чрез неговия брокер П. К., в изнасянето на имота на пазара, описа на същия, обективиран в сайта, достъпа до имота за оглед, осъществен на 10.04.2025г. и финално действие- сключване на договор за продажба на апартамента, да има друго основание, което изключва посредничеството, което ищецът е осъществявал. С оглед търговското му качество съдът изключва действието да е осъществено безвъзмездно. Ето защо приема за установена договорната обвързаност между страните, имаща основанието си в нормата на чл.49 ТЗ, по която ищецът е изправна страна - установено изпълнение на задължения, възникнали от договорната връзка между страните по делото. Поради това ищецът има право на възнаграждение. По отношение на размера на това възнаграждение. Разпоредбата на чл.51 ТЗ гласи, че търговският посредник има право на възнаграждение, което се дължи от едната или от двете страни съобразно уговорката им. Ако няма уговорка, дължи се обичайното възнаграждение за този вид дейност според случая и от двете страни. Тъй като в случая договорната обвързаност се установява, не от представен по делото диспозитивен документ, а въз основа на събраните доказателства, които се извън характера на диспозитивен документ, то приложение следва да намери изречение второ на чл.51 ТЗ. Според заключението на в.л. инж. М. според търговската практика към момента на сключване на договора и продажбата на апартамента, обичайното възнаграждение на брокера за този тип имоти е в размер на 3% от продажната цена. В случая при цена от 395 000 евро възнаграждение е в размер на 11 850 евро или 23 176, 59 лв. Като се начисли и дължимият ДДС, се получава: 11 850 x 20 % = 14 220 евро или 27 811,90 лв. По отношение на твърдяната пасивна солидарност на ответниците. Както правилно се позовава на разпоредбата на 304 ТЗ, при извод на съда за наличие на договор и дължимост на възнаграждението на ищеца, съгласно нормата на чл.51 ТЗ, съдът приема, че ответниците следва да отговарят солидарно с оглед търговския характер на сделката. При така изложеното съдът приема, че главната претенция се явява доказана и поради това основателно предявена, поради което ответниците следва да заплатят на ищеца съдебно заявеното вземане14 220 евро, представляващо посредническо възнаграждение от 3% от цената на имота, която е в размер на 395 000евро и дължимия ДДС. По отношение на претенцията по чл.92 ЗЗД. За разлика от установените в хода на процеса съществени елементи от договора за посредничество установяване на уговорена с него неустойка в хода на процеса, която да ангажира договорната имуществена отговорност на ответниците, поради липса на точно изпълнение на поетото от тях задължение за заплащане на възнаграждението на посредника, не се установява. Протоколът за оглед не установява поето от ответниците задължение за обезвреда на основание чл.92 ЗЗД по отношение на ищеца, има само пожелателен характер и е безадресно изявление. Поради това съдът намира, че акцесорният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователно предявен. Страните претендират разноски, като ищецът е представил списък по чл.80 ГПК, които са в общ размер от 5 626,63 евро. Ответниците своевременно са възразили относно размера на адвокатското възнаграждение, което е от 3 130 евро / 6 120 лв./ Според Наредба №1/2004г. на ВАС, чл.7, ал.2, т.4 минималният размер на този материален интерес е от 4 729,08лв. Отчитайки фактическата сложност на процеса и броя на проведените о.с.з., съдът намира, че възражението за прекомерност се явява частично основателно и размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде намален от 6 120лв. на 5 500лв., сега 2 812,11 евро. След тази редукция общият размер на разноските, които следва да бъдат включени при определяне на отговорността на ответника за водения процес е сума от 5 308,74 евро. Съобразно нормата на чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца разноски по водене на делото 1 480,54 евро. При изложеното съдът