Решение № 23 от 10.1.2026 г. на Районен съд - Благоевград по дело № 3398/2024 г.

Производството е образувано въз основа на постъпила искова молба, подадена от С. Г. Т., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес : гр. чрез адв. А. М. против Община Благоевград, ЕИК 000024695, с адрес : гр. Благоевград, 2700, пл. „Георги Измирлиев - Македончето“ 1, представлявана от кмета М. Б. С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение ответника Община Благоевград, с ЕИК 000024695, с административен адрес : гр. Благоевград, пл. „Георги Измирлиев“ № 1, представлявана от Кмета на Община Благоевград, че С. Г. Т., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес : гр. е собственик на поземлен имот с проектен идентификатор 57159.500.175 /пет седем едно пет девет точка пет нула нула точка едно седем пет/, с площ от 288 /двеста осемдесет и осем/ кв. м. по кадастралната карта на с. Покровник, община Благоевград, одобрена със заповед № РД-18-85 от 26.11.2021 година на изпълнителния директор на АГКК, с трайно предназначение на територията “урбанизирана”, начина на трайно ползване - ниско застрояване, при съседи : имоти с идентификатори 57159.500.675, 57159.500.174 и 57159.500.60,2 на основание изтекла в негова полза придобивна давност, владение на имота в продължение на 32 години. Претендират се и сторените съдебни и деловодни разноски. Твърди се, че съгласно уведомление изх. № 08-396/26.03.1998 г. на Поземлена комисия - Благоевград, на наследниците на С. К. Б. е отказано възстановяване на правото на собственост върху овощна градина с площ 0.300 дка, девета категория, землището на с. Покровник, местност „Л.“, като същият имот е внесен през 1952 г. в ТКЗС със заявление - декларация от нейния съпруг А. И. Б. /под номер трети от опис - декларацията/. Твърди се, че на 15.12.2021 г. между наследниците на А. Б., чиято съпруга е С. К. Б. е сключено споразумение, съгласно което останалите наследници се отказват от наследствените си права в полза на С. Г. Т. и А. Г. Т. върху поземлен имот с площ от 0.300 дка, находящ се в местността „Л.“, с По, пр. имот пл. № 175, кв. 220 по ЗРП на с. Покровник, представляващ имот с идентификатор 57.159.500 175 по КК и КР на с. П, който по разписен лист е собственост на дядо им А. Б. Твърди се, че Т. е собственик и на поземлен имот с идентификатор 57159.500.602 и имот с идентификатор 57159.500.174 по КК и КР за землището на с. П., о, които имоти са съседни на имот с идентификатор 57159.500.175 /нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 114, том трети, рег. № 4665, дело № 482 от 30.04.2024 г. на нотариус Искра Кутева рег. № 241/. Излага се, че през февруари 2024 г., когато ищецът предприемал действия по снабдяване с нотариален акт за собственост за имот 57159.500.175 по КК и КР на с. П., от го уведомили, че поземлен имот с идентификатор 57.159.500.175 по КК и КР на с. По.е общинска собственост и за него е съставен АДС № 178/10.12 1984 г. Излага се, че с посоченото удостоверение на Община Благоевград изх. № 146/22.02.2024 г. се удостоверява, че имот с идентификатор 57159.500.175 по КК и КР на с. П. е общинска собственост, съгласно § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС. Излага се, че наличието на акт за държавна собственост, съставен по Наредбата за държавните имоти, който според община Благоевград е общинска собственост, е възпрепятствало ищеца да се снабди с нотариален акт за собственост по давност на имот 57159.500.175, който владее от 1991г., като преди 1991г. имотът е владян от родителите на ищеца, а преди това от неговите баба и дядо - А. И. Б. и Ст. К. Б.а до момента на внасянето му в ТКЗС. Въпреки, че имотът формално е внесен в ТКЗС, А. И. Б. е продължил спокойно и безпрепятствено да го обработва, включително в него е бил изградил къща, на която основите и в момента стоят. Твърди се, че ищецът е владял имот с идентификатор 57159.500.175, спокойно и явно, без което и да било друго лице да е имало претенции към имота, повече от десет години, като ищецът е заградил имота и го обработва, имотът е ограден с трайна ограда и телена мрежа около 1,50 м. на височина и в него има посадени от ищеца овощни дървета след 1991 година. Твърди се, че няма каквито и да било данни общината да е владяла имота или още повече имотът да е общинска собственост, на някое от правните основания в Закона за общинската собственост. Излага се, че в конкретния случай не е налице нито една от законовите хипотези на чл. 2, ал. 1 от ЗОС. Твърди се, че С. Г. Т. е упражнявал непрекъснато и необезпокоявано фактическата власт върху имот № 57159.500.175, с намерението за своене, като го е считал за собствен. Изпълнена е процедурата по чл. 131 от ГПК. Изпратеното съобщение до ответника Община Благоевград е връчено на 20.01.2025 г. Видно от материалите по делото в указания на ответника едномесечен срок от получаване на съобщението е депозиран писмен отговор от ответника, с който се иска от съда да отхвърли предявения иск, като неоснователен. Претендират се сторените в производството разноски. Оспорва се твърдението, че ищецът е собственик на процесния поземлен имот. Твърди се, че Община Благоевград е собственик на процесния имот по силата на чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОС във вр. с чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ, като алтернативно се твърди, че Община Благоевград е собственик на претендирания имот на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ във връзка с § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС. Излага се, че преди процедиране и одобряване на РП и КЗРП на с. Покровник, имотът е бил със статут на земеделска земя, която е включена в ТКЗС. От представеното към исковата молба Решение по чл. 18ж, ал. 1 за Заявление с вх. № Ц152/20.02.1992 г., става ясно, че на наследодателите на ищеца са отразени 19 (деветнадесет) броя имоти, от които 17 (седемнадесет) са признати, а 2 (два) са останали непризнати. Един от непризнатите за възстановяване имоти е и процесният. Излага се, че от Уведомление по чл. 18д, ал. 3 от ППЗСПЗЗ с изх. № 08-396/26.03.1998 г. става ясно, че правото на собственост върху процесния имот - овощна градина с площ от 0.300 (нула декара и триста кв. м.) дка, заявен с пореден № 22 от заявлението, не се възстановява поради проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността - съгласно чл. 106, ал. 1 от ЗСПЗЗ и удостоверение по чл. 13, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, с изх. № 341/18.03.1998 г. Твърди се, че за процесния имот не е довършена процедурата за възстановяване на собствеността, предвид невъзможността да бъде възстановена собствеността поради проведени мероприятия - процедурата за обезщетяване. С оглед на това, че процедурата не е довършена, се твърди, че собствеността върху процесния имот е преминала в патримониума на Община Благоевград по силата на закона - чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Алтернативно се твърди, че Община Благоевград е собственик на претендирания имот на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ във връзка с § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС. Излага се, че със Заповед № 3595/05.11.1960 г. е одобрен първият регулационен план на с. Покровник, в който процесният имот е отразен с пл. № 184, като от разписния лист към плана от 1960 г., става ясно, че за имот с пл. № 184 като собственик е записан А. Б.. Посочва се, че със Заповед № 439/05.05.1983 г. на Окръжен народен съвет - Благоевград е одобрен застроителен регулационен и кадастрален план на с. Покровник, в който процесният имот е отразен е пл. № 175, кв. 22. Посочва се, че от извадка от този план, става ясно, че процесният имот, който е част от парцел II, е отреден за озеленяване, а от разписния лист към плана от 1983 г., за имот с пл. № 175 като собственик е записан А. Б.. Сочи се, че със Заповед № 607/08.05.1991 г. на Общински народен съвет - Благоевград е одобрен кадастрален, застроителен и регулационен план на с. П в който процесният имот е отразен с пл. № 175, кв. 20, от която извадка от този план, ставало ясно, че процесният имот е отреден за читалище, спортна зала, спортни площадки и озеленяване. От разписния лист към плана от 1991 г., ставало ясно, че за имот с пл. № 175 като собственик е записан А.с Би.. Посочва се, че за процесния имот с проектен идентификатор 57159.500.175 има съставен Акт за държавна собственост № 178 от 10.12.1984 г. на Общински народен съвет - гр. Благоевград, който е изготвен на основание ПМС № 1/1983 г. и чл. 77 от Наредбата за държавни имоти. Излага се, че в конкретния случай се касае за имот, който е бил част от АПК и който по силата на разпореждане, изм. с ПМС № 1/1981 г. е предаден на Общински народен съвет - Благоевград, което обстоятелство е отразено в акта за държавна собственост. С оглед на изложеното, се твърди, че процесният имот, представляващ парцел II, пл. № 175, кв. 20 по плана към 1991 г. на с. П, както и съседните му имоти, са били държавна собственост, като след 01.06.1996 г., с влизане в сила на Закона за държавната собственост, на основание чл. 2, ал. 3 имотът е придобил статут на частна държавна собственост, а с § 42 от ПЗР на Закона за общинската собственост /обн. ДВ бр. 92/05.11.1999 г./ тя е трансформирана в частна общинска собственост. Придобивното основание по §42 от ПРЗ към ЗИД на ЗОС е по силата на закона, което се изразява в трансформация на собствеността от държавна в общинска, с оглед статута на имота, предназначението и отреждането му за посочените в разпоредбата на този параграф нужди. За територията, в която попада процесният имот, действащ към момента на влизане в сила на §42 от ПРЗ към ЗИД на ЗОС /05.11.1999 г./ е планът от 1991 г. Поради това се излагат съображения, че може да се направи обоснован извод, че с оглед предназначението на имота по плана от 1991 г. - за читалище, спортна зала, спортни площадки и озеленяване, са изпълнени изискванията на цитираната норма и е настъпила предвидената в закона трансформация на собствеността от държавна в общинска. Твърди се, че с приемането на Конституцията на НРБ от 1947 г. е премахната възможността общините да притежават право на собственост върху недвижими имоти и е извършено одържавяване на същите. Съобразно КНРБ от 1947 г. имотите са били изключителна държавна собственост, изключени изцяло от гражданския оборот. Били са държавни земи, които са предоставяни за управление на държавни предприятия, учреждения, ТКЗС, обществени организации, частни лица и земи, собственост на частни физически или юридически лица. Съобразно чл. 6 от ЗС, в първата му редакция /ДВ бр. 92/16.11.1951 г./, а и в тази от 1991 г. /ДВ бр. 77/07.09.1991г./, държавни стават и имотите, които държавата придобива съгласно законите, а така също и имотите, които нямат друг собственик. Сочи се, че с приемането на § 42 от ПРЗ към ЗИД на ЗОС /ДВ бр. 96/05.11.1999г./ тази държавна собственост, досежно обхванатите от разпоредбата на този параграф имоти, е преминала в патримониума на общините. На посоченото основание, се сочи, че собствеността върху процесния имот с идентификатор 57159.500.175 по КККР на с. Покровник, се е трансформирала в общинска и Община Благоевград се легитимира като негов собственик на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 от Закона за общинската собственост във връзка с § 42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС, като придобиването на собствеността от Община Благоевград е по силата на закона. Оспорват се наведените с исковата молба обстоятелства, че ищецът е придобил процесния имот, въз основа на давностно владение, като се излагат подробни съображения в тази насока. С оглед изложеното, се иска от съда отхвърляне на предявения иск, като неоснователен и недоказан. В съдебно заседание ищецът, редовно призован, явява се лично и се представлява от процесуалния си представител – адвокат М., която поддържа предявения иск, ангажира писмени и гласни доказателства. Изразява се становище по същество за доказаност и основателност на същия. Претендират се сторените по делото разноски с представен списък по чл. 80 от ГПК. Депозирано е и писмено становище по същество на делото. Ответникът Община Благоевград, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Самаров, който оспорва предявения иск, поддържа депозирания писмен отговор. Ангажира писмени доказателства. Претендират се и сторените по делото разноски. Депозирано е и писмено становище по същество на делото. По делото са приети писмени доказателства, ангажирани са гласни доказателства, както и е допусната и назначена съдебно-техническа експертиза. Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна: Видно от уведомление изх. № 08-396/26.03.1998 г. на Поземлена комисия - Благоевград, на наследниците на С.а К. Б.е отказано възстановяване на правото на собственост върху овощна градина с площ 0.300 дка, девета категория, землището на с. П., местност „Л.“, съгласно чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ и удостоверение по чл. 13, ал. 4 ППЗСПЗЗ изх. № 341/18.03.1998 година. Видно от заявление - декларация имотът е внесен от А. И. Б. през 1952 г. в ТКЗС. От представеното по делото споразумение от 15.12.2021 г. се установява, че между наследниците на А. Б., е сключено споразумение, съгласно което останалите наследници се отказват от наследствените си права в полза на С. Г. Т. и Атанас Г. Т. върху поземлен имот с площ от 0.300 дка, находящ се в местността „Л.“, с По, пр. имот пл. № 175, кв. 220 по ЗРП на с. Покровник, представляващ имот с идентификатор 57.159.500 175 по КК и КР на с. Покровник. От представеното удостоверение за наследници изх. № 3957/26.09.2024 година, издадено от Община Благоевград се установява, че А. И. Б., роден на година е починал на година, като е оставил за свои законни наследници наследниците на дъщеря му Ка.а Т.а – М.Т.а, С. Т., А.с Т., наследниците на дъщеря му З. Б. – Я. Д. и М.Кр., както и наследниците на дъщеря му Д. Ц. – М. С.и В. К.. От представеното удостоверение, издадено от отдел „Общинска собственост“ при Община Благоевград се установява, че процесния поземлен имот е общинска собственост, съгласно АДС № 178/10.12.1984 година и параграф 42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС. По делото е представена молба от С. Т. от дата 13.05.2024 година адресирано до Кмета на Община Благоевград, за възстановяване правото на собственост на наследствена земя идентификатор 57159.500.175, в село П. С писмо от 29.10.2024 година на Община Благоевград, С. Т. е уведомен, че възстановяването на правото на собственост не е в правомощията на Кмета на Община Благоевград, като е посочено, че с уведомление от 26.03.1998 година на Поземлена Комисия, същата се е произнесла, че правото на собственост на процесния имот не се възстановява поради проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността. С установяване на това решение, процедурата по възстановяване на имота е приключила. От представения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 114, том трети, рег. № 4665, дело № 482 от 2024 година се установява, че на 30.04.2024 година А. К. е продал на С. Т. следните притежавани от него недвижим имоти, придобити на основание давностно владение и наследство, находящи се в село П.к, а именно поземлени имот, заснет с идентификатор 57159.500.602, с номер по предходен план 5010602, с начин на трайно ползване – ниско застрояване до 10 метра, с трайно предназначения – урбанизирана, с площ 144 кв.м., находящ се в село Покровник и поземлен имот заснет с идентификатор 57159.500.174, с номер по предходен план 174, с начин на трайно ползване – ниско застрояване до 10 метра, с трайно предназначения – урбанизирана, с площ 206 кв.м., находящ се в село П. По делото са представени скица и данъчна оценка на имота. Видно от представения и приет като доказателство по делото Акт за държавна собственост № 178 от 10.12.1984 г. на Общински народен съвет - гр. Благоевград е, че за имот в кв. 22, парцел II, находящ се в село П., с описание на имота - друг незастроен урегулиран имот – 36, с площ от 4000 кв.м е държавен на основание ПМС № 1/1983 г. и чл. 77 от Наредбата за държавни имоти. Със Заповед № 439/05.05.1983 година е одобрен застроителния, регулационния и кадастралните планове на село Покровник, а със заповед № 607/08.05.1991 година е одобрен отново кадастралния, регулационния и застроителен план на село П.заедно с поправките на комисията по чл. 71 от ППЗТСУ. По делото е представено удостоверение от Общинска поземлена Комисия Благоевград, с копие до Д. Ц. от дата 18.03.1998 година, от което е видно, че е удостоверено, че имот нива от 1300 дка, в м. Ленището, нива от 300 дка, в местност Л. заявени в ОПК, с преписка вх. № Ц-152/1992 година въз основа на декларация, собственост на наследниците на С. Б. не разполага с данни за заснети имотни граници и не следва да се приложи чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗТСУ. Посочено е, че нива от 300 кв.м, в местност Л. влиза в регулация по плана на село Покровник и се отрежда за складове на музея. В разписния лист към плана от 1991 година имот с пл. № 175 е записан като собственик А. Б. От Общинска служба по земеделие, след служебното изискване с писмо от 01.04.2025 година е представена цялата преписка по заявление с вх. № Ц-152/20.02.1992 година /л. 71- 88/. Видно от писмо издадено от Общинска служба по Земеделие Благоевград, изготвено на 17.10.2025 година, и адресирано до ответника е, че ОСЗ Благоевград са уведомили Кмета на Община Благоевград, че за да бъде издадено удостоверение за идентичност на процесния имот е необходимо имотите да имат точно определено местонахождение и конфигурацията, да има съвпадение на площите, местонахождението и конфигурацията им. В случая овощната градина, с площ от 300 кв.м, в местност Л. - музей не е индивидуализирана и ОСЗ няма доказателства, за да се издаде удостоверение за идентичност. По делото в качеството на свидетели са разпитани Л. Ат. и А. К Свидетелят Л. А. сочи, че е израснал, където са имотите в село П., като по време на възстановяване на земите, е бил кмет на селото, два мандата 1999 г. - 2008 г. и знае много неща. Познава С. и неговите родители. „Ленището“ като местност знае къде се намира, като преди години в тази местност се е отглеждало лен и затова местността се казва така. Посочва, че семейството на С. редовно си ползвали имотите откакто се помни, като в момента е на 74 г. Имали стара къща на това място, на която са останали само основите, каменните зидове също си седят. Свидетелства, че С. си обработва имота, като те са на малки парчета, земеделски земи, но вече са в регулация. Сочи, че Блок на ТКЗС не е имало там, поради което имотите от 1925 г. трябва да са така. Знае къде се намират складовете на музея, всеки ден минава от там. Тези имоти на складовете не са очертани с ограда, има път, който дели складовете от градините на хората. Сочи, че имотът на С. е ограден, откакто помни е ограден, с различни материали, има и с мрежа, има и с тараби. Оградата била фиксирана с камъни и с тръни. Посочва, че едната граница е реката, старото шосе и до пътя, където се вижда мястото на С.. След предявяване на свидетеля на Скица на поземлен имот № 15-110763/05.02.2024 г., свидетелят посочва, че парцел № 176 е неговата къща, като старият път за село Падеш вървял по-ниско от сегашното шосе, като парцел № 183 под С. е пак негов парцел. Посочва, че старият път, който върви по имот № 176, имот № 183 и имот № 184 са все негови имоти и стигат до парцел № 175, който е имота на С.. Посочва, че на скицата не се вижда базата на складовете, на музея. Посочва, че зидовете, каменни, където стоят на място, са останали от оградите на имотите, когато имотите са били оградени, и са останали камъните, и са по границата между два парцела, два съседни имота. Сочи още, че тези имоти не са влизали в ТКЗС. От разпита на свидетеля А. К. се установява, че знае къде се намира мястото на С., а именно в близо до река „.“, в село П., близо до моста където имало път, дига, и там е мястото на С., който си го обработва. Посочва, че като се върви от Б. към село П. мястото на С. е от дясната страна и след като се мине моста, веднага в дясно е имота на С.. Сочи, че в имота на С. е имало стара къща, а сега само камъните са останали от нея. Свидетелства, че е от село П., като е на 74 г., и имал съседен имот, който С. е купил от него, съседния на неговия имот. Категоричен е, че не са били в ТКЗС тези имоти. Твърди, че имотът на С. е наследствен от дядо му А. Би.. Посочва, че този имот е люцерна сега, а преди това са го обработвали С. и семейството му, садили са си царевица, градина е било. Имало е овощни дървета там, сега също имало. Посочва, че в момента той обработва този имот на С., като го е засадил, тъй като С. му е разрешил. Има 10 крави, овце, кози. Даже в горния край имало стара къща, а те отдолу до пътя също си имали къща, но от нея почти нямало нищо, имало е някога. Бащата на С. е работел там преди, постоянно си бил там, като е имало други насаждения в имота, плантации и си ги работели, садели са царевица, градина, селска работа. Посочва, че в имотът на С. имало сливи, дюли, череша, вишна. По делото е допусната и назначена съдебно-техническа експертиза, изпълнена от вещото лице Д. Х., която съдът намира за пълна, компетентна и обоснована. В заключението си вещото лице посочва, че всеки имот се индивидуализира със своите уникален идентификатор, граници, площ и съседи. За определяне на наличието или липсата на идентичност между ПИ с идентификатор 57159.500.175 и овощна градина с площ 0.300 дка, в местност „Л.й“, е необходимо да се анализират техните характеристики : ПИ с идентификатор 57159.500.175 представлява урабинизиран поземлен имот, с площ 288 кв.м., стар номер 175, кв.20, с начин на трайно ползване „ниско застрояване (до 10 м), без данни за местност. Овощна градина с площ 300 кв.м. е в местност „Л.“. Липсата на графична част и други уточняващи книжа, водят до невъзможността за точно дефиниране на местоположението. Предвид горните констатации, вещото лице посочва, че не е достатъчно извеждането на становище относно идентичността на имотите. Посочва, че ПИ с идентификатор 57159.500.175 по КККР на с. П. е с начин на трайно ползване „ниско застрояване (до 10 м)“, като след извършен анализ и изготвена комбинирана скица (Приложение № 1) е установено, че имотът е част от УПИ II, кв. 20 по действащия регулационен план от 1991 г., отреден „За читалище и спортна зала, спортни площадки и озеленяване“. От извършения оглед на място е констатирано, че мероприятието не е реализирано. Вещото лице е извършило оглед и геодезическо заснемане на 06.08.2025 г. в присъствието на ищеца, като е установил на място паянтова ограда от бетонни колове и телена мрежа (точки 71-72-73), развалини от масивна сграда (точки 77-78-79-80) и трайни насаждения (орех). На Приложение № 2 е представено извършеното геодезическо заснемане в зелен цвят. След анализ на представените материали, вещото лице е установило, че ПИ с идентификатор 57159.500.175, с начин на трайно ползване „ниско застрояване (до 10 м)“ е идентичен с имот пл. № 184 по регулационния и кадастрален план от 1960 г., според който попада в територия отредена „за парк“; е идентичен с имот пл. № 175 по застроителният, регулационният и кадастралният план от 1983 г., според който е част от УПИ II, кв. 22, предвиден „за озеленяване“; е идентичен с имот пл. № 175 по регулационния и кадастрален план от 1991 г., според който е част от УПИ II, кв. 20 предвиден „За читалище и спортна зала, спортни площадки и озеленяване“. След анализ на получените резултати от вещото лице е установено, че процесният имот (ПИ 57159.500.175) попада изцяло в УПИ II, кв. 22, предвиден „за озеленяване“, част от него описан в Акт за държавна собственост № 178/10.12.1984 г. Изводът е визуализиран на представената комбинирана скица /Приложение № 1/. Процесният имот с идентификатор 57159.500.175 по КККР на с. П, съгласно регулационния и кадастрален план, одобрен със Заповед № 3595 от 05.11.1960 г., попада в територия отредена „за парк“; Застроителният, регулационният и кадастралният план, одобрен със Заповед № 439 от 05.05.1983 г., е част от УПИ II, кв. 22, отреден „за озеленяване“; Регулационния и кадастрален план, одобрен със Заповед № 607 от 08.05.1991 г., е част от УПИ II, кв. 20, отреден „За читалище и спортна зала, спортни площадки и озеленяване“. От извършените справки в МЗХ вещото лице е установило наличието на цифрова ортофотокарта (ЦОФК) от 2006 г., 2011 г., 2013 г., 2017 г., 2021 г. и 2024 г. Извършил е анализ, при който е установил, че от ЦОФК 2006 г. имота представлява пасище или ливада; ЦОФК 2011 г. имота представлява пасище или ливада; ЦОФК 2013 г. имота представлява поддържано пасище или ливада; ЦОФК 2017 г. имота представлява поддържано пасище или ливада; ЦОФК 2021 г. имота представлява поддържано пасище или ливада; ЦОФК 2024 г. имота представлява поддържано пасище или ливада. В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението. Категоричен е, че имотът е поддържан, като има останки от стара постройка, които останки са не повече от 30-40 см. останали камъни. Посочва още, че към 1991 г. целия имот е бил отреден за читалище и спортна зала, впоследствие се променя за озеленяване, после няма промяна, остава си за озеленяване. Към плана от 1960 г. имота е бил за автопарк, за озеленяване; по плана от 1983 г. е бил за озеленяване и последното изменение от 1991г., когато пак е променяно предназначението, вече за читалище и спортна зала, спортни площадки и озеленяване. Вещото лице посочва още, че тази част от големия имот в 1991 г., където попада процесния имот е предвиден за озеленяване поради графичното обозначение на самия план, на който има зелени пунктирани ивички, които са точно за озеленяване, а в западната част има реализирано мероприятие - някакво читалище, сграда за обществено обслужване, за архив и такива неща. В останалата част не е реализирано мероприятието, но е предвидено за озеленяване, като вещото лице посочва, че не е установил да е провеждана отчуждителна процедура. Относно идентичността на процесния имот с този описан като овощна градина с площ от 300дка, вещото лице е категоричен, че е невъзможно да се даде такова становище, тъй като тези 300 кв.м. са в някаква голяма местност, без наличие на някакви планове или нещо с което да съпостави два имота. В АДС е описано голяма местност, дали е тази местност и това не може да каже вещото лице, съответно не може да каже по никакъв начин и дали тези 300 кв.м. са точно там. Съдът кредитира заключението като пълно, компетентно и обосновано. Анализът на събраните доказателства, във връзка с фактическите доводи на страните, сочи на установено следното : Предявен е положителен установителен иск за собственост, с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК. В тежест на ищеца е да докаже, при условията на пълно и главно доказване, че е придобил собствеността върху процесния поземлен имот, подробно посочен в исковата молба на соченото в исковата молба основание в резултат на упражнявано давностно владение с намерение за своене, което е било явно, необезпокоявано и непрекъснато за посочения в исковата молба период Ответникът следва да докаже възраженията си, наведени в исковата молба, от които черпи изгодни за себе си правни последици. Правото на собственост на поземлен имот с идентификатор № 57159.500.175 се претендира от ищеца на основание осъществявано давностно владение, при твърдяно от него владение от 1991г., а преди 1991г. първо от неговата баба и дядо – А. и С. Б., след това от неговите родители. Ответната Община Благоевград претендира, че имотът е общинска собственост на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОС във вр. с пар. 42 от ПЗР на ЗИДЗОС, в сила от 01.06.2006г., като имотът бил актуван като държавен с Акт за държавна собственост № 178 от 10.12.1984г. на Общински народен съвет – гр. Благоевград, изготвен на основание ПМС № 1/1983г. и чл. 77 от Наредбата за държавни имоти. Съгласно пар. 42 от ПЗР на ЗИДЗОС застроените и незастроените парцели и имоти държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизане в сила на този закон подробни устройствени планове, преминават в собственост на общините. В съдебната практика се приема, че актовете за държавна и общинска собственост нямат правопораждащо действие, а само констатират правото на собственост, придобито по някой от предвидените в чл. 77 от ЗС способи. По делото от съществено значение е да се установи статута на имота към датата и периода, през който ищецът твърди започнато и осъществявано владение и присъединяване на такова от праводателите й, за да се прецени дали и доколко през този период статута на имота и респ. изменението в него е допускало възможността за придобиването му по давност. Затова от съществено значение са въпросите дали процесният имот е бил включен в ТКЗС, ДЗС или друго такова образувание, има ли данни за предишен собственик или собственици на имота преди кооперирането му, дали преди или след обобществяването е включен в регулационните граници на населеното място, бил ли е застроен, предявени ли са реституционни претенции и в този смисъл подлежал ли е на реституиране по ЗСПЗЗ, налице ли са последващи регулационни планове, какво е отреждането по тях на имота, както и дали плановете са приложени и какво е значението на приложението на плана относно статута на имота и възможността му да се придобива по давност, ако към този момент няма данни за собственик на имота. В исковата молба ищецът претендира да бъде установено правото на собственост върху процесния имот като придобит по давност за период след 1991г. Ответната община е направила възражение в отговора на исковата молба, че имотът е държавна собственост на основание Разпореждане № 404/28.10.1968г., изм. с ПМС № 1 от 07.01.1981г. За разрешаването на спора са от значение правните въпроси дали държавата е могла да придобие имота по силата на това Разпореждане № 404/28.10.1968г., с изменената т. 5 с ПМС № 1 от 07.01.1981г. и дали е имало законова забрана за придобиване на собствеността по давност в срока на владението. По силата на Разпореждане № 404 от 28.10.1968г. на Бюрото на Министерския съвет, точка 5 и по-точно с §1 от заключителните разпоредби на ПМС № 1 от 1981г., с който се изменя точка 5 от Разпореждане № 404 от 1968г. държавните селскостопански предприятия се задължават да предадат безвъзмездно на общинските народни съвети държавните дворни места, които стопанисват, освен парцелите в стопанските дворове и необходимите им парцели за производствени нужди, като общинските народни съвети, по предложение на държавните селскостопански предприятия, предоставят безвъзмездно право на строеж върху държавна земя на нуждаещи се работници и служители, които се задължават да работят не по-малко от 5 години в държавно селскостопанско предприятие, като при неизпълнение на това задължение те заплащат правото на строеж, а ако парцелът не е застроен, се отнема. Разпореждането има предвид „държавни дворни места“, които се предават безвъзмездно на общинските народни съвети. Предаването на тези държавни дворни места на общинските народни съвети става при определени условия и с определена цел. С §1 от заключителните разпоредби на ПМС № 1 от 1981г., точка 5 от Разпореждане № 404 от 1968г. на Бюрото на Министерския съвет се изменя и остава единствена в разпореждането, като по силата на това изменение се предават безвъзмездно на общинските народни съвети не държавни земи, а всички земи на АПК и другите селскостопански организации, които са включени в строителните граници на населените места от блоковете им, с изключение на парцелите в стопанските им дворове и необходимите им парцели за производствени нужди. Върху предадените безвъзмездно парцели общинските народни съвети, по писмено предложение на управителните съвети на съответните селскостопански организации, са могли да учредяват право на строеж на работници и служители, които се задължават писмено да работят не по-малко от 5 години в тези селскостопански организации. Разпореждане № 404 от 1968г. е отменено с ПМС № 122 от 3.12.1990г., точка 23. В мотивите на Решение № 12 от 8 юли 1993г. по конституционно дело № 12 от 1993г., Обн. ДВ. бр. 64 от 27 юли 1993г. Конституционния съд на РБ е постановил, че общинските народни съвети не са имали правно основание да учредяват право на строеж или други ограничени вещни права върху земите, предмет на изменената с §1 от заключителните разпоредби на ПМС № 1 от 1981г. точка 5 от Разпореждане № 404 от 1968г. на Бюрото на Министерския съвет. Само собственикът на земята може да учредява такива права. „Безвъзмездното предоставяне“ не прехвърля собствеността. Министерският съвет не може с административен акт да отчуждава или да се разпорежда с внесена от кооператорите земя в блоковете на селскостопанските организации. Тя е останала в собственост на лицата, които са я внесли, макар и не в реални граници. Съгласно чл. 28 от тогава действащата Конституция на НРБ от 1971г. отчуждаване на имоти на граждани и начинът на обезщетяване се определят със закон, като отчуждаването може да стане само след предварително предоставяне на равностойно обезщетение. Действащите към 1981г. нормативни актове, регулиращи отчуждаването на недвижими имоти на граждани, кооперации и други обществени организации не са предвиждали такъв ред за отчуждаване и като нормативни актове от по-висока степен дерогират действието на ПМС 1/1981г., за изменение на т.5 от Разпореждане № 404/1968г. на основание чл. 15 от ЗНА. /Решение № 60082 от 02.08.2021г. по к.гр.д. № 3642/2020г. на ВКС/. В тази връзка Постановлението на МС, на което се позовава ответникът, не се установява да прехвърля права на държавата по отношение на спорния имот. Собствеността на кооперациите, както и на всички други обществени организации и на държавните предприятия, по аргумент от чл. 2 от ЗС в редакция ДВ бр. 92/1951 г. до изменението ДВ бр.31/1990г. е социалистическа. При действието на чл. 86 от ЗС в редакция от ДВ бр. 92/1951г. е имало забрана да се придобива по давност социалистическа собственост, включваща и кооперативната собственост /чл.1 от Закона за кооперациите от 1951г. /отм./. Тази забрана е отпаднала с изменението на чл. 86 от ЗС ДВ бр.31/90 г., според което не може да се придобива по давност само вещ, която е държавна и общинска собственост, а с изменението на разпоредбата ДВ бр. 33/1996г. изключението за придобиването по давност е предвидено само за публичната държавна или общинска собственост. Съобразно чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ /ДВ,бр.107/1997г./ изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по ЗСПЗЗ, не се зачита и започва да тече от деня на влизане в сила на този закон. В случая давността в полза на ищеца може да започне да тече най-рано с влизане в сила на чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ - 22.11.1997г., но по силата на мораториума, въведен с §1 на ЗД ЗС (ДВ бр.46/2006г.), давността е спряла да тече на 31.05.2006г. Със следващи удължавания на мораториума давността за придобиване на имоти - частна държавна или общинска собственост спира да тече до 31.12.2022г. С Решение № 3 от 24.02.2022г. по к.д. № 16/2021г. Конституционният съд е обявил за противоконституционни разпоредбите на §1, ал.1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността обн., ДВ, бр.46 от 2006г.; посл. доп., бр. 18 от 2020г. и на §2 от Заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за собствеността ДВ, бр.7 от 2018г. В мотивите на конституционното решение изрично е посочено, че с атакувания § 2 ЗР на ЗИЗС е придадено обратно действие на последното по време удължаване на срока на спиране на давността за придобиване на имоти - частна държавна или общинска собственост, прието с § 1 ЗИЗС ДВ, бр.7 от 2018г. Разпоредбата на § 1 ЗИЗС е обнародвана в ДВ, бр. 7 от 19 януари 2018г., но влизането й в сила е от 31 декември 2017г. - § 2 ЗР на ЗИЗС. По този начин с обратна сила се отнема вещноправният ефект на давностното владение, осъществявано в периода от 31 декември 2017г. до 19 януари 2018г. От тези мотиви на Конституционния съд следва извода, че по отношение на давностните срокове, които са започнали да текат от 01.06.1996г. до 31.05.2006г., както и за тези, за които давността е изтекла в периода от 01.01.2018г. до 18.01.2018г. вкл. след обявяването на §2 ЗР на ЗИЗС за противоконституционен, следва да се зачетат придобитите права при позоваване на придобивна давност поради обявяване за противоконституционно обратното действие на изменението на ЗС от 19.01.2018г. за периода от 01.01.2018г. до 18.01.2018г. вкл. След обнародването на поредното изменение на §1, ал.1 ЗД ЗС в ДВ, бр. 7 от 19.01.2018г. давността отново е спряна до влизането в сила на решението на КС, с което разпоредбата е обявена за противоконституционна - три дни след обнародването му в ДВ, бр. 18 от 4 март 2022г. - чл.151, ал.2, изр.2 от КРБ. /Определение № 2613 от 29.05.2024г. по гр.д. № 3645/2023г. на ВКС; Определение № 180 от 24.04.2017г. по к.гр.д. № 4057/2016г. на ВКС/. Предвид изложеното се налага извод, че по отношение на процесния имот давност може да тече в периода от 22.11.1997г. до 31.05.2006г. /период от 8 години, 6 месеца и 9 дни/, от 01.01.2018г. до 18.01.2018г. вкл. /18 дни/, и след 08.03.2022 г. /влизане в сила на решението на КС/, като за периода от 08.03.2022г. до дата 16.12.2024г. /подаване на исковата молба/, както и до приключване на устните състезания е изтекъл срок по-дълъг от две години, поради което общият период на давностното владение е над 10 години /в този смисъл Определение № 326 от 11.07.2017г. по к.гр.д. № 5216/2016г. на ВКС/. Ищецът изрично се е позовал на осъществявано от него владение. Отделно от това в Решение № 50141 от 25.04.2023 г. по гр. д. № 3194/2021 г. по описа на Първо гражданско отделение на ВКС е разяснено, че действително с приемането на Закона за собствеността през 1951 г. е въведена забрана за придобиване по давност на вещи, които са социалистическа собственост, която разпоредба е изменена с ДВ., бр. 31 от 1990 г. и придобива следната редакция : не може да се придобие по давност вещ, която е държавна или общинска собственост. Тази забрана за придобиване по давност на всички вещи държавна и общинска собственост е стеснена с изменението на чл. 86 ЗС в ДВ бр. 33 1996 г., в сила от 01.06.1996г., според което само вещи, които са публична държавна или общинска собственост не могат да се придобиват по давност. За вещите частна държавна или общинска собственост, които са завладени преди влизане в сила на изменението на чл. 86 ЗС ДВ, бр. 33 от 1996 г., давностният срок започва да тече от 01.06.1996 г. Десетгодишният срок на недобросъвестното владение изтича на 31.05.2006 г. На тази дата обаче давностният срок е спрян с § 1 ДР ЗС за срок от седем месеца, като с последващите изменения на правната норма спирането на давностния срок е продължено до 31.12.2022 г. С Решение № 3 от 24.02.2022 г. по к. д. № 16/2021 г. Конституционният съд е обявил за противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г.; посл. доп., бр. 18 от 2020 г. и на § 2 от Заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за собствеността ДВ, бр. 7 от 2018 г. В мотивите на конституционното решение изрично се сочи, че с атакувания § 2 ЗР на ЗИЗС е придадено обратно действие на последното по време удължаване на срока на спиране на давността за придобиване на имоти - частна държавна или общинска собственост, прието с § 1 ЗИЗС ДВ, бр. 7 от 2018 г. Разпоредбата на § 1 ЗИЗС е обнародвана в ДВ, бр. 7 от 19 януари 2018 г., но влизането й в сила е от 31 декември 2017 г. - § 2 ЗР на ЗИЗС . По този начин с обратна сила се отнема вещноправният ефект на давностното владение, осъществявано в периода от 31 декември 2017 г. до 19 януари 2018 г. От тези мотиви на Конституционния съд следва, че по отношение на давностните срокове, които са започнали да текат от 01.06.1996 г., както и за тези, за които давността е текла в периода от 31.12.2017 г. до 19.01.2018 г. след обявяването на §2 ЗР на ЗИЗС за противоконституционен, следва да се зачетат придобитите права при позоваване на придобивна давност поради обявяване за противоконституционно обратното действие на изменението на ЗС от 19.01.2018 г. Ето защо дори и да бъде прието, че в случая имотът до 05.11.1999 г., когато е обнародвана разпоредбата на параграф 42 от ПЗР към ЗИД на ЗОД е бил държавна собственост, а след последната дата общинска такава, то давност в периода от 01.06.1996 г. до 31.05.2006 г. е текла, защото с нормата на чл. 7 ЗОбС, в сила от 01.06.1996 г., е въведена законова забрана за придобиване по давност, но на имоти общинска собственост, като до този момент спорният имот по твърдения на ответника е държавна собственост и с изменението на чл. 7, ал. 1 ЗОС / ДВ бр. 96/05.11.1999 г./ е установена забрана за придобиване по давност само на имоти - публична общинска собственост, като именно на тази дата - 05.11.1999 г., е обнародван и § 42, регулиращ преминаването на имотите държавна в общинска собственост. Ето защо в тази хипотеза, съобразяваща възражението на ответника, давността би изтекла на 01.01.2018 г. По отношение възражението на ответника за приложимост на чл. 6 ЗС, ред. от 1951 г., следва да се посочи, че то е неоснователно, тъй като само по себе си посочването в АДС от 1984 г., че имотът е бивша собственост на АПК опровергава тази теза, като в тази връзка са и свидетелските показания. Освен това, в Решение № 52 от 02.07.2020 г. по гр. д. № 2446/2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во гр. отделение е даден принципен отговор на поставения по делото правен въпрос, който е в смисъл, че съдът не може служебно да се позове на чл. 6, ал. 2 ЗС, ако преди това държавата не се е позовала на него и не е съставила акт на това основание и ако въведеното от общината придобивно основание не е свързано с чл. 6, пр. 2 ЗС в посочената редакция, какъвто е и процесният случай. След като е установена самостоятелна фактическа власт върху недвижим имот при липса на правно основание за това - за ищеца, на когото не е отстъпено правото на строеж върху жилищната сграда в процесния имот, то по отношение на намерението, с което тази фактическа власт е била упражнявана, приложение следва да намери презумпцията по чл. 69 ЗС, според която се предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго - Решение № 559 от 02.10.2024 г. по гр. д. № 608 по описа за 2024 г. на ВКС. В Решение № 88 от 27.07.2016 г. по гр. д. № 661 по описа за 2016 г. на ВКС е уточнено, че за да е основание за придобиване на имот по давност, владението следва да бъде постоянно, непрекъснато, явно /не по скрит начин, така че да може да бъде узнато от собственика/ и спокойно /според теорията означава то да не е установено с насилие, както и да не е поддържано с насилие/ и по въпроса за елементите на фактическия състав на придобивната давност по чл. 79, ал. 1 ЗС, по-конкретно дали се включва в тях и изискването невладеещият собственик да е уведомен за намерението за своене на владелеца, т. е. същото да му е противопоставено, е прието, че такова изискване съществува, но само в хипотезата на съсобственост - когато съсобственикът твърди да е придобил по давност идеалните части на останалите съсобственици, то е необходимо да демонстрира това свое намерение по отношение на тях, за да бъдат отблъснати претенциите му. Когато се касае за владение върху чужд имот, при липса на заявени претенции от трети лица, упражняващият фактическата власт върху имота като свой няма по отношение на кой да демонстрира това свое намерение да свои имота за себе. По делото се установи, че между ПИ с идентификатор 57159.500.175 и овощна градина с площ 0.300 дка, в местност „Л. не може да се установи идентичност, според вещото лице по изготвената съдебно – техническа експертиза. Същевременно от писмените доказателства се установява, че имота по разписен лист е бил на наследодателя на ищеца, в който имот е имало изградена къща, чийто основи вещото лице е установило на място, а събраните гласни доказателства установяват, че единствено ищеца и неговите праводатели са владели процесния имот спокойно, явно, продължително, необезпокоявано и непрекъснато в периода най-късно от 1991г. до датата на предявяване на иска. Процесният имот с площ и граници е заснето и в КККР като ПИ с процесния идентификатор. Събраните доказателства са безпротиворечиви, че от 1991г. до предявяване на настоящия иск ищецът е оградил спорния имот с трайна ограда от телена мрежа, с височина около 1,50м. и го е ползвал спокойно и необезпокоявано като зеленчукова и овощна градина. В подкрепа на този извод е и експертното заключение, от което се установява фактическото ползване на имота и което напълно кореспондира с показанията на разпитаните свидетели, както и приложените снимки. Заграждането на имота чрез отделянето му и разграничаването му от останалата част от земната повърхност с обособяване на конкретни пространствени предели на осъществяваното владение, ограничаването на достъпа на трети лица и обективирането на тези действия, явно, открито, спрямо неограничен кръг лица, следва да се счете за обективиране на собственически намерения. Предвид гореизложеното, предявеният иск следва да бъде уважен. С оглед изхода на спора, на ищеца следва да се присъдят сторените разноски - за адвокатско възнагражение – 400,00 лева, държавна такса - 50,00 и 10,00 за вписване на исковата молба, възнаграждение за вещо лице – 800,00 лева или в общ размер на 1260,00 лева. На основание чл. 52 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, считано от 1 януари 2026 г. всички дължими суми по делата - такси, разноски, депозити, глоби и др., следва да се заплащат в евро. Сумите, посочени до момента в лева, се превалутират в евро по официалния валутен курс. Водим от горното, съдът