Решение № 948 от 5.3.2026 г. на Административен съд - Велико Търново по дело № 118/2026 г.

Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба на главен директор на Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ при Министерство на културата, [населено място] (ГДИОКН), чрез г... А., против Решение №401/21.11.2025 г., постановено по АНД №192/2025 г. по описа на Районен съд – Велико Търново, с което е отменено Наказателно постановление №33-00-1030 от 29.11.2024 г., издадено от касатора на Н. К. М. – главен архитект на Община Велико Търново, с което за нарушение на чл. 228б, вр. чл. 192, ал. 1, т. 2, б. „а“ и ал. 2 от Закона за културното (ЗКН) е наложено административно наказание глоба в размер на 2 000,00 лева на основание чл. 228б от ЗКН. С касационната жалба се претендира неправилност на решението поради нарушение и неправилно приложение на закона – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1, вр. ал. 2, пр. първо от НПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН, и се иска отмяната му, както и потвърждаването на НП. Касаторът счита за неправилен възприетия от районния съд правен извод, че процесното деяние е несъставомерно по чл. 228б от ЗКН. Като причина за това се изтъква погрешното тълкуване на правната природа на ПАМ и характера на презаверката на строителното разрешение. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции, алтернативно прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Тези съображения и искането за отмяна на решението се поддържат в съдебно заседание от процесуалния представител на касатора. Ответникът по касационната жалба – Н. К. М., се представлява от адв. М. от ВТАК, която в съдебно заседание оспорва касационна жалба като неоснователна и недоказана. Счита, че поддържаните понастоящем възражения са обсъдени от въззивната инстанция и заявените твърдения противоречат на доказателствата по делото. Излага доводи, че органът, който е наложил наказанието, не е компетентен по отношение на въпроси от категорията на процесния, доколкото приложение намират специалните разпоредби на ЗУТ. Моли решението да бъде оставено в сила. Иска присъждане на разноски. Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за неоснователност на жалбата, като излага мотиви за правилност на оспореното решение и предлага същото да бъде оставено в сила. Настоящият касационен състав на Административен съд – Велико Търново, като взе предвид събраните по делото доказателства от ВТРС и наведените от страните възражения, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл. 63в от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство. Съгласно чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава XII от АПК. Разпоредбата на чл. 218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира касационната жалба за неоснователна, тъй като оспореното решение е валидно, допустимо и правилно. Аргументите на съда за този извод са следните. От фактическа страна районният съд е приел за установено, че проверка на служители на Министерството на културата е установила, че на 11.06.2021 г. главният архитект е издал виза за проектиране за временно съоръжение в [населено място] (охранителна зона на археологически обект) без изискване за съгласуване по ЗКН. На 29.07.2022 г. на ... М. е връчено Разпореждане за прилагане на принудителна административна мярка вх. № 94-00-710/02.08.2022 г. на Министерството на културата с постоянен срок на изпълнение, с което му е указано при издаване на строителни книжа, касаещи защитени територии за опазване на недвижимото културно наследство, да спазва разпоредбите на чл. 83 от ЗКН, като задължително включва в документите изискване за спазване на съответните разпоредби на ЗКН. Същото е влязло в сила на 13.08.2022 г. На 26.03.2024 г. при проверка от служители на ГДИОКН на конкретно посочен обект в [населено място] е установено, че имотът попада в охранителна зона на единична недвижима културна ценност и в обхвата на групова недвижима културна ценност с категория „национално значение“, за който имот е констатирано издаването на следните документи: Разрешение за строеж №174/23.08.2016 г.; Протокол за откриване на строителна площадка от 11.03.2019 г. при наличие на съществуващи сгради в имота; Заповед №РД22-2084/20.10.2023 г. на кмета на Община Велико Търново за премахване на сградите в имота, което е извършено; ново Разрешение за строеж №328/07.11.2023 г., което впоследствие е оттеглено от главния архитект на 17.11.2023 г. с мотив, че предходното не е загубило правното си действие; презаверка от 21.11.2023 г. на Разрешение за строеж №174/23.08.2016 г. на основание чл. 153, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Проверяващите са установили, че презаверката на строителното разрешение е извършена без съгласуван инвестиционен проект по реда на чл. 84, ал. 1 и ал. 2 от ЗКН, въпреки че обектът попада в защитена територия. АНО е приел, че с това действие ... М. не е спазил разпоредбите на ЗКН (чл. 83 и чл. 84) и по този начин виновно не е изпълнил влязлото в сила РППАМ от 02.08.2022 г. В законния срок НП е оспорено и същото е отменено с процесното решение на Районен съд – Велико Търново като материално незконосъобразно. Въззивният съд е намерил, че спорът по делото касае съставомерността на деянието – неизпълнение на ПАМ, по чл. 228б от ЗКН. Изложени са мотиви, че за нарушение по посочената разпоредба е нужно да е нарушено конкретно разпореждане в ПАМ, а процесната мярка възпроизвежда общите законови задължения на главния архитект по ЗУТ и ЗКН. Предписанието „да спазва закона“ има декларативен характер, а задължението за съгласуване по чл. 84 от ЗКН произтича от закона, а не от ПАМ. Подобен подход би превърнал ПАМ в инструмент за поставяне на длъжностното лице под постоянен утежнен санкционен режим за цялата му дейност, заобикаляйки специалните състави за нарушения по ЗУТ и ЗКН. ПАМ е издадена по повод конкретно нарушение в [населено място] и не може да служи като универсално основание за санкциониране на всяко последващо действие на архитекта. Посочено е, че конкретното действие – презаверка на разрешение за строеж, не попада в обхвата на разпореждането на ПАМ, което визира „издаване на визи, разрешения за строеж и одобряване на инвестиционни проекти“, като презаверката по чл. 153, ал. 2 от ЗУТ е удължаване на срока, а не ново одобряване или издаване, а спорът за нейната законосъобразност касае спазването на ЗУТ и не обосновава извод за „неизпълнение на ПАМ“ по чл. 228б от ЗКН. Като е стигнал до този краен извод въззивният съд е постановил правилен съдебен акт. Административното наказание на ... М. е наложено на основание чл. 228б от ЗКН, който предвижда, че който не изпълни приложена принудителна административна мярка по чл. 192, ал. 1, т. 2, се наказва с глоба от 2000 до 5000 лв. – за физическо лице, а на едноличен търговец или юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 5 000 до 10 000 лева. В тежест на административнонаказващия орган е да докаже всички елементи от обективна и субективна страна от фактическия състав на нарушението. С наложената ПАМ най-общо е разпоредено на ... М. да спазва разпоредбите на ЗКН за съгласуване. Това изискване е предвидено в ЗУТ за всякакви дейности в обхвата на закона спрямо обекти на недвижимото културно наследство и строителство в техните граници, в това число за поставяне на преместваем обект в такъв имот (чл. 56, ал. 4 и чл. 57, ал. 5 от ЗУТ), изработване на задание за устройственото проектиране и планиране (чл. 125, ал. 5, вр. ал. 1, чл. 128, ал. 6, вр. чл. 127, ал. 2, чл. 125, ал. 5 от ЗУТ), инвестиционното проектиране и разрешаване на строителство (чл. 141, ал. 7, чл. 142, ал. 5, т. 8, чл. 143, ал. 1, т. 5, чл. 144, ал. 1, т. 4, чл. 147, ал. 3, чл. 148, ал. 4, чл. 151, ал. 2, чл. 153, ал. 7, вр. ал. 2, т. 1 от ЗУТ), текущи и аварийни ремонти и укрепителни работи (чл. 83, ал. 1, т. 1 б. „в“ и т. 2 „г“ от ЗКН), изпълнение, приемане и въвеждане в експлоатаия, преместване премахване на такива обекти, и прочие. В случая се касае за презаверка на строително разрешение по реда на чл. 153, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Неоснователно се поддържат съображенията, че в хода на това производство от главния архитект не е извършена служебната проверка по ал. 7 на цитираната норма, доколкото такава въобще не се дължи. Текстът на чл. 153, ал. 7 от ЗУТ предвижда, че презаверяването се извършва след служебна проверка в случаите по ал. 2, т. 1 (при незапочнало строителство), какъвто не е процесният казус. Това се установява от Становище №91-00-341/17.11.2023 г., където е отразено, че за обекта има издадено Разрешение за строеж №174/23.08.2016 г. и подписан през 2019 г. протокол за откриване на строителна линия и ниво на строежа на техническата инфраструктура, като е направен извод, че към момента на презаверката разрешението не е загубило правното си действие. В случая административното производство по презаверка се е развило в хипотезата на вече започнало строителство – чл. 153, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, доколкото е образувано по Заявление вх. №5300-2228-2/21.11.2023 г. при спазен петгодишен законов срок по цитираната норма. В тази хипотеза законът не изисква да се преразглеждат и ревизират вече влезлите в сила строителни книжа на базата на възникнали в последствие юридически факти, които актове са издадени след проведена проверка на съответствието им с изискуемите условия към момента, в който са постановени. Обратното би представлявало недопустим контрол на влезли в сила актове, какъвто не е смисълът и целта на закона. Издаването на разрешение за строеж и неговата презаверка са различни правомощия на главния архитект на общината, които почиват на различен правен режим. За презаверяването не се изисква изготвяне на нова строителна документация и не се извършва нова оценка за съответствие на инвестиционния проект със строителнотехническите изисквания, санитарно-хигиенните и противопожарни норми, както и с териториалноустройствената защита на недвижимото културно наследство. Презаверяването предполага постановен вече акт, като законодателят допуска продължаване на действието му при спазване на определените в чл. 153 от ЗУТ изисквания и срок, които очертават различни хипотези. От изложеното не може да се направи извод, че главният архитект не е изпълнил вменената му с влязлата в сила ПАМ превенция – да спазва разпоредбата на чл. 83 за съгласуване по реда на чл. 84 от ЗКН, като задължително включва в издаваните от него съгласувателни и разрешителни книжа изискване за спазване на ЗКН и в тази връзка извършва всички необходими предварителни проверки в съответните бази данни с оглед недопускане нарушения на ЗКН. Изброените мерки са били дължими към момента на издаване на строителното разрешение от 2016 г., но то не е предмет на развилото се административнонаказателно производство, като нито проверяващите, нито административнонаказващият орган са изследвали въпросът за неговото наличие. При това положение се налага изводът, че фактическите основания за ангажиране на административнонаказателната отговорност в случая не са достатъчни, за да формулират конкретно и небудещо съмнение обвинение, което убедително и безспорно да кореспондира с посочената правна норма. Настоящият съдебен състав намира, че не е доказано осъществяването на състава на претендираното от АНО административно нарушение. Ето защо изложените от касационния жалбоподател доводи са неоснователни. Това до голяма степен се дължи на обстоятелството, че служителите на ГДИОКН са се занимали с въпроси вън от обхвата на своите правомощия, а именно – дейността на главния архитект по ЗУТ и в частност издаването и презаверката на строителни разрешения и техния правен характер. Контролът за правилност и законосъобразност на разрешенията за строеж е възложен на органите на Дирекцията за национален строителен контрол и редът и сроковете за това са разписани в чл. 156 от ЗУТ. Съобразно горното, касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение – правилно, и като такова следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото в полза на ответника следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция, възлизащо на 200 евро (391,17 лева). На основание чл. 18, ал. 2 от Наредба №1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа необосновано и бланкетно е възражението за прекомерност на хонорара. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, съдът