Решение № 934 от 4.7.2024 г. на Административен съд - Търговище по дело № 111/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Делото е образувано въз основа на жалба подадена от Н. Д. А., [ЕГН], от [населено място], с адрес за призоваване: [населено място], [улица], ет.1, чрез адв. Д. И. от АК Търговище против Заповед № 1/29.02.2024г. на Кмета на О. О., с адрес: [населено място], обл.Търговище, [улица], с която е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя с О. О. на длъжност „Секретар на Община“ с ранг II младши, считано от 01.03.2024г. В жалбата се релевират доводи за необоснованост, за материална и процесуална незаконосъобразност на атакувания административен акт. Оспорващата твърди, че. Моли съда за отмяна на оспорената заповед. В проведените по делото открити съдебни заседания, оспорващото лице, редовно и своевременно призовано, се е явявало лично и с упълномощен процесуален представител – адв. И., като поддържа жалбата срещу Заповед № 1/29.02.2024г. на Кмета на Община Опака за прекратяване на служебно правоотношение, доразвивайки аргументите си за нейната незаконосъобразност. Отправя искане за отмяна на същата, както и за присъждане на деловодни разноски. Ответната страна - Кмета на Община Опака, редовно и своевременно призован, се явява лично и с упълномощен процесуален представител адв. М. от АК - Търговище, който в хода на устните състезания излага аргументи, обосноваващи спазването на законовите изисквания при постановяване на атакувания акт и неоснователност на жалбата, поради което молят съда да бъде отхвърлена. Сочи, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и съдържа реквизитите, визирани в чл. 108 ал. 1 ЗДСл. Същата е издадена след изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая и при спазване на материалноправните разпоредби. Счита, че при издаването й не са допуснати нарушения на административнопроизводствени правила или несъответствие с целта на закона. Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните и приети по делото доказателства приема за установена следната фактическа обстановка: По делото е приложено заверено копие от наличното при административния орган досие свързано със служебното правоотношение на жалбоподателя. От трудов договор № 35 е видно, че е бил сключен на 24.08.2012г. между Н. Д. А. като работник и О. О. като работодател, съобразно който считано от 28.08.2012г. работникът полагал труд на длъжност „Старши експерт Социални дейности, програми и проекти“ със срок до връщане на заместван работник, като от 21.05.2013г. с допълнително споразумение от 20.05.2013г. била преназначена на длъжност „Старши експерт Гражданско състояние“ със срок до връщане на заместван работник, с допълнително споразумение от 28.12.2015г. била назначена на същата длъжност за неопределено време считано от 04.01.2016г., и с допълнително споразумение от 22.01.2020г. била преназначена от 23.01.2020г. на длъжност „главен експрет социални дейности и връзка с обществеността“. Длъжностите „Старши експерт Социални дейности, програми и проекти“ и „Старши експерт Гражданско състояние“ са на длъжностно ниво 10 с наименование „експертно ниво 6“, според приложените длъжностни характеристики. В Раздел III от тях - "Основна цел на длъжността", за „Старши експерт Социални дейности, програми и проекти“ е посочено, че организира, координира и контролира изпълнението на социалната политика на О. О. и политиката по усвояване на европейските фондове, а относно „Старши експерт Гражданско състояние“ е посочено, че обслужва населението на О. О. по издаване на документи и информация. Води регистрите по гражданско състояние за Общината и поддържа актуален вид на регистъра на населението. В Раздел X "Изисквания за заемане на длъжността" е посочено, че служителят трябва да притежава образователна степен – бакалавър, както и 1 година професионален опит. Със заповед от 31.08.2020г. на Кмета на О. О. трудовото правоотношение по договор № 35/24.08.2012г. било прекратено считано от 01.08.2020г. на основание чл. 327 ал. 1 т. КТ – при постъпване на работника на държавна служба. На 24.08.2020г. Н. Д. А. подала заявление да бъде назначена на длъжността „секретар на Община Опака“. Със Заповед № 8/24.08.2020г. (л. 53) Н. Д. А. е бил назначен като "Секретар на община" в Община Опака, с ранг III младши, считано от 01.09.2020г., за неопределено време. Заповедта е била издадена след проведен конкурс от комисия назначена със заповед на Кмета на Община Опака, за който заявление за участие е подало едно лице – Н. Д. А., което е било допуснато при преценка от комисията в протокол по образец- прил. № 4 към чл. 20 ал. 5 от Наредба за провеждане на конкурси за държавни служители, в раздел I.2 от който е посочено Съгласно длъжностната характеристика за длъжност "Секретар на община" в Община Н. П., връчена на оспорващия на 31.08.2020г., за заемането на длъжността е предвиден минимален ранг III младши. В Раздел 3 "Основна цел на длъжността" е посочено, че Секретарят на О. О. е ръководна длъжност, контролира предоставянето на качествени административни услуги, организира, координира и контролира функционирането на общинската администрация за точното спазване на нормативните актове. В Раздел 5 "Преки задължения" е посочено, че Секретарят на О. О. организира дейността на общинската администрация; Организира дейността на общинската администрация; Организира деловодното обслужване, човешките ресурси, документооборота в общината и общинския архив; Отговаря за условията на работа на служителите в общината; отговаря за дейността на служителите по гражданска регистрация и административно обслужване; отговаря за поддържане в актуално състояние на избирателните списъци в общината; Следи за изготвяне и отговаря за публикуването на актовете на общината; отговаря за работата с жалбите и предложения на гражданите; Подготвя и организира местните референдуми; Предлага за утвърждаване вътрешните правила за реда и организацията на административното обслужване; Организира атестирането на служителите в общинската администрация; Отговаря за воденето на регистъра на вероизповеданията; В рамките на компетентността на общината осъществява връзката и координацията на съвместната работа с органите на МВР и другите институции по въпросите на обществения ред, безопасността на движението и опазването на законността на територията на общината; Организира и контролира дейността на мобилизационната подготовка в общината; Организира и контролира изпълнението на задачите и действията, свързани с прилагането на Закона за администрацията, Закона за държавния служител, Закона за административното обслужване на физически и юридически лица и подзаконовите нормативни актови, свързани с тясното приложение; Осигурява технически и организира международното сътрудничество на общината, двустранните и многостранните проекти, представляващи интерес за общината; Събира и предоставя информация за проекти, представляващи интерес за общината; Организира обмяна на опит и внедряването на добри практики в работата на администрацията; Да сътрудничи на Регионалния представител на Комисията за защита на дискриминацията; Изпълнява и други дейности, определени нормативни актове. В Раздел 10 "Изисквания за заемане на длъжността" е посочено, че служителят трябва да притежава образователна степен – магистър, минимален ранг за заемане на длъжността. О. Д. за висше образование с образователно-квалификационна степен магистър рег.№ 54483/30.09.2020г. се установява, че Н. Д. А. завършила курс на обучение с продължителност два семестъра по специалност „Турска филология“ магистърска програма „Езиково обслужване на туризма и бизнеса“ (задочна форма на обучение), съобразно протокол на държавната изпитна комисия № СК-03-22576/02.07.2020 година. Представени са формуляри за оценка на изпълнението на длъжността от висшите държавни служители, служители, заемащи ръководни длъжности и експертни длъжности с аналитични и/или контролни функции по образец – прил. № 2 към чл. 19 ал. 1 т.1 от Наредба за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация, Приета с ПМС № 129 от 26.06.2012г. /в сила от 01.07.2012г./, изготвени относно оценяван служител Н. А. на 10.01.2022, 09.01.2023г. и 22.01.2024г., за периоди на оценяване съответно от 01.01.2022г. до 31.12.2022г., от 01.01.2023г. до 01.12.2023г. и от 01.01.2024г. до 31.12.2024г., с годишни оценки на изпълнението „надвишава изискванията“. На 20.02.2024г. Кметът на О. О. предложил писмено на Н. А. да прекратят служебното правоотношение помежду им по реда на чл. 107а ал. 1 и ал. 2 от ЗДСл, като й бъде изплатено обезщетение в размер на 19650 лева. На 26.02.2024г. служителят писмено отказал предложението. Със Заповед № 1/29.02.2024г. на Кмета на О. О. прекратил служебното правоотношение с Н. Д. А. на основание чл. 107 ал. 1 т. 7 вр. чл. 7 ал. 1 т. 6 от ЗДСл и чл. 14 ал. 1 от Закона за администрацията, поради допуснато съществено нарушение при назначаване на държавния служител и неспазване на условията по чл. 7, ал.1, т.6 от ЗДСл, изразяващо се в отсъствие на изискуемия професионален опит на ръководна длъжност - 4г. или ранг за длъжността Секретар на Община, съгласно Класификатора на длъжностите в администрацията. Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, като подадена от легитимирано лице при наличие на правен интерес от производството, в рамките на преклузивния законов 14 – дневен срок и срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна инстанция като неоснователна. Съгласно чл. 108, ал. 1 от ЗДСл служебното правоотношение се прекратява от органа по назначаването с административен акт, който се издава в писмена форма и трябва да съдържа правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба. Съобразно чл. 43, ал. 1 от ЗМСМА, кметът на общината назначава безсрочно секретар на общината. Доколкото оспорената заповед е издадена от кмета на О. О. по отношение на секретаря на О. О. и по реда на ЗДСл, съдът приема, че същата е издадена от компетентния съгласно чл. 108 от ЗДСл орган по назначаването. Атакуваната заповед е издадена в изискуемата писмена форма и съдържа изискуемите от чл. 108, ал. 1 от ЗДСл реквизити. В същата е посочено правното основание за прекратяване на служебното правоотношение, а именно чл. 107, ал. 1, т. 7 от ЗДСл вр. чл. 7, ал. 1, т. 6 от ЗДСл и чл. 14 ал. 1 от Закона за администрацията /ЗА/ – държавният служител е бил назначен при неспазване на условията по чл. 7, ал. 1, т. 6 от ЗДСл, при отсъствие на изискуемия професионален опит на ръководна позиция от 4 г. или ранг за длъжността, и нарушението съществува към момента на прекратяване на правоотношението. По този начин е изпълнено изискването на чл. 108, ал. 1 от ЗДСл., тъй като тази специална норма за разлика от чл. 59, ал. 2 от АПК, не изисква в заповедта за прекратяване на служебното правоотношение да се посочват фактически основания. Изключение е предвидено само досежно хипотезата на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, която обаче е различна от приложимата за настоящия казус. По изложените доводи, съдът намира, че използвания алтернативен съюз „или“ в процесната заповед не води до такава съществена неяснота относно волята на постановилият е орган по см. на чл. 108, ал. 1 ЗДСл., като се вземе предвид, че синтактично по същият начин /с използване на съюз „или“/ тези изисквания са формулирани и в нормата, на която се основава издадената заповедта - чл. 7, ал. 1, т. 6 от ЗДСл. Съдът намира обаче, че оспорваната заповед е издадена без изясняване на всички релевантни за спора факти и обстоятелства, каквото изискване е въведено с разпоредбата на чл. 35 от АПК, в резултат на което обективираното в нея властническо волеизявление е постановено в противоречие с материалноправните разпоредби и при несъблюдаване целта на закона. Съображенията за това са следните: Прекратяването на служебното правоотношение на жалбоподателя е мотивирано с това, че последният е бил назначен като държавен служител при неспазване на условията по чл. 7, ал. 1, т. 6 от ЗДСл и нарушението съществува и към момента на прекратяване на служебното правоотношение – основание за прекратяване по чл. 107, ал. 1, т. 7 от ЗДСл. По-конкретно е посочено, че както при назначаването му, така и към датата на прекратяване на служебното правоотношение, служителят не отговаря на минималните изисквания за професионален опит, предвидени в Класификатора на длъжностите в администрацията, за заемане на длъжността „Секретар на община“, за която се изисквал професионален опит от 4 години на ръководна длъжност и не е имал изискуемия ранг за заемане на длъжността. Съобразно чл. 12 ал. 1 от Закона за администрацията, редът за назначаването и статутът на държавните служители се определят със закон. Държавните служители и лицата, работещи по трудово правоотношение, заемат длъжности, чиито наименования се определят в Класификатора на длъжностите в администрацията. В чл. 13 от с.з. е регламентирано, че в класификатора се посочват и разпределението на длъжностите в длъжностни нива, минималните изисквания за степен на завършено образование и ранг или професионален опит, необходими за заемането на всяка длъжност, както и видът на правоотношението, по което тя се заема. Съобразно чл. 14 ал. 1 ЗА, за заемане на определена длъжност в администрацията са необходими задължителна минимална степен на завършено образование и професионален опит или ранг. Основните изисквания за заемане на длъжност в администрацията се определят със закон. С устройствения правилник на съответната администрация могат да се определят и допълнителни изисквания. Съобразно чл. 2 ал. 1 от ЗДСл, държавен служител е лице, което по силата на административен акт за назначаване заема платена щатна длъжност в държавната администрация и подпомага орган на държавната власт при осъществяване на неговите правомощия. Държавни служители са и лицата, на които специален закон предоставя статут на държавен служител при спазване изискванията на този закон. Съобразно ал. 2 от с.з., длъжностите, които се заемат от държавни служители, се определят в Класификатора на длъжностите в администрацията, който се приема от Министерския съвет и се обнародва в ДВ. Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 6 от ЗДСл, за държавен служител може да бъде назначено лице, което отговаря на минималните изисквания за степен на завършено образование и ранг или професионален опит, както и на специфичните изисквания, предвидени в нормативни актове за заемане на съответната длъжност. Съгласно чл. 2, ал. 2, ал. 3 и ал. 5 от Наредба за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията (НПКДА), приета с чл. 2 от ПМС № 129 от 26.06.2012 г., обн. в ДВ бр. 49/29.06.2012 г., в сила от 01.07.2012г., минималният професионален опит, необходим за заемане на длъжността, включва времето, през което служителят е извършвал дейност в област или области, които са свързани с функциите, определени в длъжностната характеристика за съответната длъжност (ал. 2). Професионалният опит се доказва с официални документи за: трудов стаж, служебен стаж, осигурителен стаж (ал. 3). Професионалният опит за специфични длъжности, посочени в Класификатора на длъжностите в администрацията (КДА), се преценява с оглед функциите на длъжността, определени с нормативен акт (ал. 5). Съобразно чл. 73 ал. 1 ЗДСл, рангът е израз на професионалната квалификация на държавния служител като съвкупност от знания и умения, необходими за качествено изпълнение на длъжността. В ал. 3 от с.н. е посочено, че минималният ранг за всяка длъжност се определя в Класификатора на длъжностите в администрацията по чл. 2, като за ръководните длъжности се определя най-малко трети младши ранг. Минималните изисквания за заемане на длъжността "Секретар на община", с население до 50 000 души /каквато е в случая/, определени в т. 61а (Нов – ДВ, бр. 93 от 2019 г., в сила от 26.11.2019г., изм., бр. 62 от 2022г., в сила от 5.08.2022г.) от Класификатора на длъжностите в администрацията, приет с чл. 1 от ПМС № 129 от 26.06.2012г. са, са както следва: в редакцията относима към възникване на служебното правотношение 01.09.2020г. (ДВ, бр. 93 от 2019г., в сила от 26.11.2019г.): Образователна степен - магистър; Ранг III младши; Професионален опит - 4 години, и в редакцията към момента на негово прекратяване (ДВ бр. 62 от 2022 г., в сила от 5.08.2022 г.): Образователна степен - магистър; Ранг II младши; Професионален опит - 4 години Като специфични изискванията за заемане на конкретната длъжност следва да се приемат тези посочени в чл. 43, ал. 2 и ал. 3 от ЗМСМА, устройствения правилник на съответната администрация и длъжностната характеристика, издадени от органа по назначаването. Нормата на чл. 43, ал. 2 от ЗМСМА изисква секретарят на общината да бъде лице с висше образование, а съгласно ал. 3, секретарят на общината организира и отговаря за: 1. дейността на общинската администрация, условията на работа на служителите и информационно-техническото обезпечаване на дейността им; 2. деловодното обслужване, документооборота и общинския архив; 3. дейността на звената по гражданска регистрация и административно обслужване; 4. разгласяването и обнародването на актовете на общинския съвет и на кмета на общината; 5. работата с молбите, жалбите, сигналите и предложенията на гражданите и юридическите лица; 6. поддържането в актуално състояние на избирателните списъци в общината, организационно-техническата подготовка и произвеждането на изборите и местните референдуми. В чл. 43, ал. 4 от ЗМСМА е посочено, че секретарят на общината изпълнява и други функции, възложени му от кмета на общината, със закон или с друг нормативен акт. Задълженията на Секретаря на О. О. са детайлизирани и в чл. 13 от Устройствения правилник на общинска администрация на Община Опака, приет с решение на ОбС - Опака №24 /23.12.2019г. и утвърден със Заповед № №-РД -09-02/02.01.2020г. От изложеното е видно, че оспорената заповед се явява незаконосъобразна досежно извода в нея, че служителят към момента на назначаването не е имал изискуемия ранг, тъй като в меродавната към този момент редакция на в т. 61а от КДА изискуемия ранг е бил III младши, какъвто не се спори, че Н. А. е имала. Доколкото изискването за наличие на професионален опит е кумулаивно предвидено в цитираните правни норми за заемане на длъжността секретар в община на следва да се извърши преценка за наличието и на това обстоятелство. По делото няма спор, че жалбоподателят е имал такъв опит в размер на 3г. и 6м., придобит на тази длъжност, за която с оспорената заповед е било прекратено служебното правоотношение между страните. Спорът се свежда до това дали стажът, положен преди назначаване на лицето на длъжността "Секретар на община", последният е изпълнявал трудови функции, които могат да се квалифицират като професионален опит по смисъла на чл. 2, ал. 2 от НПКДА – т. е. като време, през което служителят е извършвал дейност в област или области, които са свързани с функциите, определени в длъжностната характеристика за съответната длъжност. От приложеното по делото копие от трудовата книжка на оспорващия и обсъдените по-горе трудови договори, преди заемане на длъжността "Секретар на община" в Община Опака, последният е полагал труд в същата Община на длъжности „Старши експерт Социални дейности, програми и проекти“ от 28.08.2012г. до 20.05.2013г.; „Старши експерт Гражданско състояние“ от 21.05.2013г. до 22.01.2020г. и „Главен експерт социални дейности и връзка с обществеността“ от 23.01.2020г. до 31.08.2020г. Съгласно чл. 13, ал. 2 и ал. 3 от Закона за администрацията (ЗА), според функциите, които се изпълняват, длъжностите в администрацията са ръководни, експертни и технически, като ръководните длъжности в администрацията, не може да се осъществяват по трудово правоотношение. Аналогично функционално разграничение на длъжностите в администрацията се съдържа и в чл. 3, ал. 1 от НПКДА, като чл. 4, ал. 1 от цитираната наредба пояснява, че в КДА, ръководните длъжности в администрацията са посочени в длъжностни нива от 1 до 8 вкл. с наименование "ръководно ниво" -1, 2, ЗА, ЗБ, ЗВ, 4А, 4Б, 5А, 5Б, 6А, 6Б, 7А, 7Б и 8 вкл. Не е спорно обстоятелството, че длъжността "секретар на община" в Община Опака, съгласно т. 61а от КДА, се заема от държавен служител и е ръководна - с длъжностно ниво 5, ръководно ниво 5А, както и, че служителят на тази длъжност се определя в чл. 5, ал. 2 от ЗДСл като "висш държавен служител". Заеманите от жалбоподателя длъжности по т. 264 „Главен експерт социални дейности и връзка с обществеността“ и по т. 283 от КДА – „Старши експерт Социални дейности, програми и проекти“ и „Старши експерт Гражданско състояние“, са експертни длъжности с аналитични и/или контролни функции, съгласно чл. 3, ал. 5, чл. 4, ал. 2, чл. 6, ал. 1 и чл. 7 ал. 2 и ал. 3 от НКДА, като същите могат да се заемат и по трудово правоотношение, при изискуема по-ниска минимална образователна степен. Според цитираната по-горе легална дефиниция регламентирана в чл. 2, ал. 2 от НПКДА, професионалният опит необходим за заемане на длъжността включва времето, през което служителят е извършвал дейност в област или области, които са свързани с функциите, определени в длъжностната характеристика за съответната длъжност. Липсва изискване в тази норма професионалния опит да бъде придобит само на ръководна длъжност, поради което прилагането му води до разширително тълкуване, което е недопустимо. Регламентираното условие е придобитият професионален опит да е от дейност, свързана с функциите на новата длъжност. Това разрешение съответства и на обстоятелството, че в изискванията за заемане на всички ръководни длъжности има предвиждане за професионален опит, дори и за най-ниската ръководна длъжност по КДА – по т. 219, ръководно ниво 8, където се изисква професионалният опит да е 3 години. Ако се приеме, че професионалният опит трябва да бъде натрупан само на ръководна длъжност, практически е невъзможно да бъде придобит, респ. да се заеме ръководна длъжност. Волята на законодателя е изискуемият професионален опит за ръководни длъжности да е възможно да бъде придобит и на експертна длъжност, ако има връзка с функциите на ръководната длъжност – в т.см. трайната съдебна практика – пр. Решение № 5304 от 29.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2439/2024 г., II о. Придобиването на професионален опит представлява постоянен процес на повишаване на професионалната квалификация на работника или служителя в процеса на труда при изпълнение на възложената работа, учейки се в нея и чрез нея, и като натрупва по този начин нови професионални знания и практически умения. "Придобитият опит" се състои в придобиване на нови знания, умения, сръчности, рефлекси, с които изпълнението на работата става по-сигурно, по-качествено, като тези нови знания и умения допринасят за по-голяма резултатност и полза на работодателя. Чрез придобития опит се повишава качеството на предоставената работна сила от работника или служителя на разположение на работодателя за ползването й при полагането на труда. Това от своя страна означава, че преценката дали лицето притежава професионален опит не се прави единствено и само въз основа на критерии като образователна степен и дали съпоставяните длъжности са ръководни или експертни. Тя се извършва на база на данните в коя сфера лицето е полагало труд и какви практически умения и професионални знания е придобило при упражняването й, респективно дали тези знания и умения биха му послужили на длъжността, за заемане на която се изисква професионален опит. В случая оспорващият е заемал различни длъжности в общинската администрация, като на всяка от тези длъжности е придобивал умения и знания в различни области, които са пряко свързани и с дейността на секретаря на общината. По този начин е придобил голям практически опит относно това по какъв начин функционират съответните дирекции и отдели от общинската администрация, с какви проблеми се сблъскват в ежедневната си дейност работещите в тях служители, както и визия по какъв начин дейността на същите би могла да бъде оптимизирана. Ето защо, независимо, че не е заемал ръководни длъжности, е придобил практически знания и умения, които безусловно са свързани с функциите на секретар на община, респективно реално са му послужили при изпълнението на тази длъжност. В чл. 5, ал. 1 от НПКДА е посочено, че служителите на ръководна длъжност в администрацията ръководят, планират, организират, контролират и координират, съответната администрация и/или структурно звено, като носят отговорност за изпълнението на задачите на администрацията и/или на звеното пред съответния държавен орган и отчитат пред него целите и дейността на администрацията и/или на структурното звено. За осъществяването на тези функции същите следва да познават в детайли дейността на ръководената от тях администрация, за което са необходими практически опит и умения, каквито оспорващият безусловно е придобил, докато е изпълнявал задълженията си на съответните длъжности в Община Опака. Този извод се потвърждава и от приложените по делото Формуляри за оценка на изпълнението на длъжността "Секретар на община" от Н. А. за периода, в рамките на който е заемала въпросната длъжност, изготвени по реда на Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация, според които, за всички периоди лицето е изпълнявало задълженията си при спазване на законовите изисквания и е получило годишна оценка на изпълнението на длъжността по чл. 16, т. 2 от цитираната наредба - "Изпълнението надвишава изискванията", която оценка се дава в случаите, когато оценяваният едновременно е изпълнил всички цели от индивидуалния си работен план, като част от целите са изпълнени над изискванията/критериите, определени в него, и/или са допринесли за подобряване на резултатите от дейността на административното звено, а ако има неизпълнени цели, неизпълнението им е предизвикано от независещи от служителя обстоятелства; и е показал за преобладаващата част от компетентностите знания, умения и поведение, надвишаващи изискванията, а останалата част отговарят на изискванията. С оглед изложеното съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в изискуемата форма, но при противоречие с материалния закон и неговата цел, поради което същата следва да бъде отменена, като незаконосъобразна. С оспорването е предявен иск по чл. 121, т. 3 от ЗДСл. Предпоставка за възникване на правото за обезщетение е отмяната на административния акт за прекратяване на служебното правоотношение с влязло в сила съдебно решение, поради което с оглед на правилото за процесуална икономия, и по аналогия с нормата на чл. 206 от АПК, същият да бъде отделен за разглеждане в самостоятелно производство. В жалбата се съдържа и искане за поправка на вписаното в служебната книжка основание за прекратяване на служебното правоотношение. Това искане е недопустимо, доколкото при отмяна на оспорената заповед за прекратяване на служебното правоотношение, такова прекратяване на каквото и да е било основание няма да е налице в правния мир, респ. поправката в случая ще се изразява в заличаване изцяло на отразеното прекратяване на правоотношението, като ще бъде извършена по силата на закона служебно от длъжностно лице, определено от органа по назначаване в изпълнение на чл. 123 от ЗДСл. В случая не се касае за поправка по смисъла на чл. 121, ал. 1, т. 4 от ЗДСл., която се извършва при неправилно посочено от органа по назначаване основание за прекратяване на служебното правоотношение в издадената от него заповед и се изразява в определяне от съда на правилното основание за прекратяване, като самата заповед по същество не се отменя. Искането за възстановяване на предишната длъжност също е недопустимо, доколкото съгласно нормата на чл. 122 от ЗДСл., това възстановяване длъжност настъпва по силата на закона след отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение и явяване на служителя за заемането й в двуседмичен срок от влизането в сила на съдебното решение в съответната структура. Предвид недопустимостта на тези искания, производството спрямо тях следва да бъде прекратено. Въз основа на направените правни изводи, настоящата съдебна инстанция намира, че атакуваната заповед е постановена при спазване на всички съществени административнопроизводствени правила, но в несъответствие с относимите материалноправни норми и целта на закона, поради което подадената срещу нея жалба следва да бъде уважена като основателна. С оглед изхода на спора, и своевременно направеното искане в тази насока, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на жалбоподателя следва да се присъдят направените съдебно-деловодни разноски изразяващи се в адвокатско възнаграждение в минимален размер [рег. номер]., съобразно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Търговище