Решение № 192 от 9.3.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 848/2026 г.

Производството е по реда на чл.306,ал.3 вр.ал.1,т.1 от НПК вр. глава XXI от НПК. С Определение от 08.12.2025г. по нчд №12355/2025г. по описа на СРС, НО, 14-ми състав, на основание чл.25,ал.1 вр. чл.23,ал.1 от НК е определено едно общо най-тежко наказание на осъдения В. И. С. измежду наказанията му, наложени по нохд № 2031/2023г на РС -Перник, нхд № 1286/2024г на РС- Перник и нохд №2583/2025г на СРС, а именно наказание „Лишаване от свобода“ за срок от десет месеца С определението на основание чл.24 от НК съдът е увеличил така определеното едно общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода“ за срок от десет месеца с пет месеца За изтърпяване на определеното и увеличено наказание “Лишаване от свобода“ за срок е определен първоначален общ режим за изтърпяване му от В. И. С. С определението към определеното едно общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода“ за срок от петнадесет месеца на основание чл.25,ал.1 вр. чл.23,ал.2 и ал.3 от НК са присъединени наказанието „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от една година и девет месеца , наложено на С. по нохд № 2583/2025г на СРС и наказанието „глоба“ в размер на 200лв, наложено по нохд № 1286/2024г на РС -Перник. С определението на основание чл.25, ал.2 от НК и чл.59,ал.1 до ал.3 от НК от така определеното и увеличено едно общо най-тежко наказание на осъдения В. С. „Лишаване от свобода“ за срок от петнадесет месеца е приспаднато времето, през което осъденият е изтърпявал наказание по осъжданията, включени в съвкупността, както и времето, през което е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ и /или „Домашен арест“, както и времето, през което е бил задържан по реда на НПК и ЗМВР по всяко едно от делата ,включени в съвкупността . В срока по чл.319,ал.1 от НПК е постъпила жалба от защитата на осъдения С., с искане за изменение на определението в частта му относно приложението на чл.24 от НК по отношение на определеното едно общо найтежко наказание „Лишаване от свобода“ по нохд №2031/2023г на РС-Перник, нохд №1286/2024г на РС- Перник и нохд № 2583/2025г на СРС. Защитата атакува определението за определяне на основание чл.25, ал.1 в. чл.23, ал.1 от НК на едно общо най-тежко наказание на осъдения В. С. измежду посочените, тъй като наказанието по нохд № 2031/2023г на РС- Перник е различно по вид от наказанията по останалите две наказателни производства, които са „Лишаване от свобода“. Защитата счита, че с оглед наложеното наказание „Пробация“ по нохд № 2031/2023г на РС-Перник на С., определяне на едно общо наказание „Лишаване от свобода“ е незаконосъобразно. Отделно от това се развиват оплаквания за несправедливост на атакуваното определение в частта му,в която е приложен чл.24 от НК.Определеното едно общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода“ за срок от десет месеца се явява според становището на защитата достатъчно и съответно на извършените деяния от съвкупността, още повече съобразено, че наказанията по нохд № 2031/2023г на РС-Перник и нохд № 1286/2024г на РС -Перник са такива по чл.343в,ал.3 от НК, като с Решение № 7/2025г на КС посочената разпоредбата е обявена за противоконституционни. Не на последно място защитата посочва, че определеното едно общо най-тежко наказание е увеличено в максималния, предвиден в закона срок. Изложеното дава основание да иска отмяна на определението на СРС като неправилно и незаконосъобразно или изменение на същото в частта му, в която е приложен чл.24 от НК В разпоредително заседание на 09.02.2026г. въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил,че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага събиране на доказателства. В съдебно заседание защитата поддържа жалбата с основно искане за отмяна на определението като неправилно и незаконосъобразно с оглед наложеното на С. наказанието „Пробация“ по едно от делата, включени в съвкупността, тъй като съгласно чл.24 от НК за да бъде увеличено определеното едно общо най-тежко наказание, то следва наказанията, формиращи го да са от един и същи вид. Алтернативно се поддържа искане за изменение на определението му в частта по приложението на чл.24 от НК, тъй като същото е в максимален срок и се явява прекомерно спрямо осъденото лице, предвид и обявяване за противоконституционна на разпоредбата на чл343в, ал.3 от НК съгласно Решение №7 /2025 г на Конституционния съд. Защитата посочва и здравословното състояние на С. като основание за отмяна на чл.24 от НК Прокурорът иска определението да бъде потвърдено в частта му за определяне на едно общо най-тежко наказание на С. като правилно и законосъобразно. По отношение на приложението на чл.24 от НК представителят на СГП предоставя на съда Осъденият С. не взема участие в производството пред въззивния съд Въззивният съд, като обсъди събраните в хода на наказателното производство доказателства, прецени изложените в жалбата доводи и сам служебно провери изцяло извършените процесуални действия и правилността на атакуваното определение, намира за установено следното: Осъденият В. И. С. е роден на ••••г в село Зверино , община Мездра , област Враца, с ЕГН •••••••••• българин, български гражданин, със средно образование, разведен, безработен, с адрес село Игнатица, ул. •••• община Мездра, област Враца, живущ в гр.Перник, ул. •••• В. С., видно от приложените по делото и приети от съда справка за съдимост ведно, е осъждан общо 6 пъти. Предмет на групиране по конкретното дело са наказанията, наложени на осъдения С., с определения одобрени от съда както следва : По нохд №2031/2023г РС - Перник, влязло в сила на 07.03.2024г., с което осъденият се е признал за виновен в извършване на престъпление по чл.343в,ал.3 вр. ал.1 от НК на 03.08.2023г, като се е съгласил да му бъде наложено наказание „Пробация“ със следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ с периодичност на явяване пред пробационен служител два пъти седмично за срок от 12 месеца и „Задължителни срещи с пробационен служител“ за срок от 12 месеца. По нохд №1286/2024г. на РС- Перник, влязло в сила на 05.12.2024г., с което осъденият се е признал за виновен в извършване на престъпление по чл.343в ,ал.3 вр. ал.1 от НК на 23.02.2024, като се е съгласил да му бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три месеца, изтърпяването на което е определено при първоначален общ режим и глоба в размер на 200лв. По нохд № 2583/2025г. на СРС, влязло в сила на 21.02.2025г., с което осъденият се е признал за виновен в извършване на престъпление по чл.343б,ал.2 от НК на 27.05.2023г, като се е съгласил да му бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от десет месеца, изтърпяването на което е определено при първоначален общ режим и „Лишаване от право да управлява МПС „ за срок от една година и девет месеца Тази факти по делото са били прецизно изяснена от районния съд. Към момента на постановяване на определението по нчд № 12355/2025г. на СРС 08.12.2025г. е била налична справка за съдимост на В. И. С., издадена на 25.08.2025г., с последно вписано осъждане по нохд № 2583/2025 на СРС. В случая районният съд преди да постанови своето определение по чл.306, ал.1 т. от НПК е имал актуална информация за съдимостта на С., с оглед на което е постановил едно общо най-тежко наказание между наказанията по нохд № 2031/2023г на РС- Перник, нохд № 1286/2024г на РС- Перник и нохд № 2583/2025г. на СРС, съобразявайки наличието на основание за групиране, съгласно чл.25, ал.1 вр. чл.23,ал.1 от НК . Въззивният съд намира, че са установени по безспорен начин всички обстоятелства, значими за правилното решаване, а именно актуалните фактите относно осъжданията на В. С., извършеното групиране на отделните наказания и изтърпяната от него част от наложените му наказания. Първоинстанционният съд правилно и в съответствие с изискванията на чл.23 - чл.25 от НК е определил между кои от наказанията са налице условията за определяне на общо наказание, като е приложен материалния закон относно определянето на най-тежкото наказание. Безспорно е установено, че по отношение на групираните наказания по нохд №2031/2023г. на РС- Перник, нохд № 1286/2024 г на РС -Перник и нохд № 2583/2025г. на СРС е налице основание за кумулация, тъй като последното извършено по време деяние е на 23.02.2024г по нохд №1286/2024г. на РС - Перник, а първото влязло в сила определение на съда, с което е одобрено споразумение за прекратяване на наказателно производство, е това по нохд №2031/2023г на РС- Перник на 07.03.2024., т.е. деянието по нохд №1286/2024г. на РС – Перник, за което е осъден С. предхожда определението на съда по нохд № 2031/2023г на РС- Перник. Правилно е посочено, че наказанието по нохд №2583/2025г. на СРС е най-тежкото наказание, поради което и именно то е наложено при извършеното групиране, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от десет месеца .Тук е мястото да бъде посочено, че въззвният съд намира за неоснователен довода на защитата , че постановеното определение, с което е определено едно общ най-тежко наказание измежду наложените по горепосочените наказателни производства е незаконосъобразно и следва да бъде отменено , тъй като са групирани различни по вид наказания и поконкретно „Пробация“ и „Лишаване от свобода“ . Съгласно чл.25, ал.1 от НК, разпоредбите на чл.23 и чл.24 от НК се прилагат и когато лицето е осъдено с отделни присъди. В чл.23, ал.1 от НК са посочено, че съдът след като определи наказание за всяко престъпление отделено / в случай с отделни определения, с които са одобрени споразумения/, налага най-тежкото от тях. Никъде в посочените разпоредби не е въведено изискване съдът да определи едно общо най-тежко наказание при наличие на наказания от един и същи вид, в този смисъл не съществува и ограничение за приложението на чл.24 от НК. В подкрепа на изложеното, се явяват и разпоредбите на ал.2 и ал.3 на чл.23 от НК, където е увредено присъединяване към определеното едно общо найтежко наказание на наказания обществено порицание и лишаване от парва, както и наказание глоба. По отношение на определеното от СРС едно общо най -тежко наказание, измежду тези наложени по нохд №2031/2023г на РС-Перник, нохд № 1286/2024г на РС- Перник и нохд № 2583/2025г на СРС, първата инстанция е съобразил разпоредбата на чл.25, ал.2 от НК и е приспаднал при изтърпяването на общото наказание „Лишаване от свобода“, изтърпените до момента наказанията по посочените наказателни производства, формиращи съвкупността. Основание за приложението на чл.25, ал.2 от НК е приложеното по делото на л.16 -л.18 от първоинстанционното производство писмо от МП, ГД „Изпълнение на наказанията“ с вх. № 303323/17.09.2025г на СРС, видно от което е , че С. е изпълнявал наказания „Пробация“, наложено му по нохд № 2031/2023г на РС- Перник и определено му общо наказание на основание чл. 25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК „Лишаване от свобода“ за срок от три месеца по нохд № 2031/2023г на РС-Перник и нохд № 1286/2024г на РС- Перник, като е приспаднато изтърпяната част от наказанието „пробация“ по нохд № 2031/2023г на РС -Перник като два дни пробация са зачетени за един ден „Лишаване от свобода“. Правилно контролираната инстанция е присъединяла към определеното общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода“ за срок от десет месеца , наказанията, наложени на С. по нохд № 2583/2025г на СРС – „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от една година и девет месеца, както и наказанието „глоба“, наложено му по нохд № 1286/2024г на РС -Перник. Правилно е определен на основание чл.25, ал.4 от НК и режима за изтърпяване на наказанието съобразно разпоредбите на ЗИНЗС, чл.57, ал.1 т.3. Възражението в жалбата за неправилно прилагане на чл.24 от НК, а именно увеличаване в максимален срок на определеното едно общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода“ на С. с пет месеца, настоящата инстанция намира за основателно. Видно от справката за съдимост на С. се установява, че престъпленията, за които е бил признат за виновен и осъден по нохд № 2031/2023г и нохд № 1286/2024г и двете по описа на РС- Перник са за извършени от него престъпления по чл.343в, ал.3 вр. ал.1 от НК. С Решение от 12.06.2025г на Конституционни съд № 7/2025г разпоредба на чл.343в, ал. 3 НК е прието , че противоречи на чл. 4, ал. 1 и на чл. 6, ал. 2 от Конституцията, поради което е обявена за противоконституционна. Решението е постановено и обнародвано в ДВ бр 50 от 20.06.2025г, след влезлите в сила на съдебни актове по горепосочените наказателни производства. В този смисъл първата инстанция е следвало да прецени, че в случай макар конституционното решение да няма обратна действие, то следва с оглед справедливостта на наказанията и изпълнение на целите по чл.36 от НК, да не бъде прилагана разпоредбата на чл.24 от НК за увеличаване срокът на определеното едно общо най-тежко наказание по осъждания, две от които за извършени престъпления по чл.343в, ал.3 вр. ал.1 от НК. В конкретния контекст, въззивната инстанция намира, че определението на СРС макар да не се явява незаконосъобразно в коментираната част, то същото следва да бъде отменено, доколкото увеличаването на определеното едно общо най-тежко наказание с пет месеца на основание чл.24 от НК, което е и максималния срок , позволен от закона , с който може да бъде увеличено, се явява прекомерно. Предвид изложените съображения въззивният съдебен състав счете, че при постановяване на атакуваното определение не е налице неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на процесуални правила, като единствено същият е необоснован с оглед приложението на чл.24 от НК, което налага отмяната му в посочената част. Воден от горното Софийски градски съд