Решение № 12748 от 6.10.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 176/2024 г.
Административен съд - Варна06.10.2026 г.докладчик Наталия Дичева
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. В. Ш., [ЕГН], с настоящ адрес [населено място], Община Своге, Софийска област, и на Ж. Х. Т., срещу Разрешение за строеж /РС/ № 173/ГИ/27.10.2020г., издадено от главния архитект на община Варна, с което е разрешено на етажните собственици, живущи в гр. Варна, [жк] [адрес] да се извърши строително-монтажни работи на строеж „Монтаж на отоплителна инсталация, разположена във вх. 1 на сграда с идентификатор 10135.3511.88.15 по КК и КР на гр. Варна, с адм. адрес [жк] бл. *, гр. Варна“. Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба, подадена чрез Административен съд Варна в 14-дневен срок от съобщаването му. СЪДИЯ: �
Мотиви
Производство е по реда на чл. 145 - чл. 178 от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 215 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е във връзка с оспорване от Д. В. Ш., [ЕГН], с настоящ адрес [населено място], Община Своге, Софийска област, на Разрешение за строеж /РС/ № 173/ГИ/ 27.10.2020 г., издадено от главния архитект на община Варна, с което е разрешено на етажните собственици, живущи в гр. Варна, [жк] [адрес] да се извърши строително-монтажни работи на строеж „Монтаж на отоплителна инсталация, разположена във вх. 1 на сграда с идентификатор 10135.3511.88.15 по КК и КР на гр. Варна, с адм. адрес [жк] бл. *, гр. Варна“ и в което е посочено, че е издадено на основание чл. 148, ал. 1, ал. 2 и ал. 4, и чл. 161 от ЗУТ, във вр. с чл. 147, ал. 1, т.2 и чл. 153, ал. 1 от ЗУТ за строеж VІ-та категория, съгласно чл. 137 от ЗУТ и чл. 12 от Наредбата за номенклатурата на видовете строежи. Многократно с различни молби в хода на съдебното производство жалбоподателката Д. Ш. конкретизира жалбата си като заявява, че оспорва издаденото Разрешение за строеж с твърдения за нищожност, което твърдение обосновава с липсата на валидно прието решение и съгласие на етажните собственици за издаване на такова РС. Основните доводи на оспорващата се свеждат конкретно до твърдението, че на 11.06.2020г. не е провеждано Общо събрание на Етажната собственост на вход 1 на блок * в [жк] и представения пред ответника протокол от Общо събрание на Етажната собственост никога не е съставян в този му вид, респективно същият не покрива законовите изисквания за валидно взето решение за подмяна на отоплителната инсталация и приспособяването и отдаването на общи части от етажната собственост, което, според жалбоподателката, следва да бъде прието със съгласието на 100% от всички собственици в Етажната собственост, съгласно Закона за управление на етажната собственост /ЗУЕС/. В съдебно заседание жалбоподателката поддържа жалбата. Моли жалбата да бъде уважена. Жалбоподателката Ж. Х. Т., конституирана по-късно като такава в настоящото производство, също твърди нищожност на Разрешение за строеж /РС/ № 173/ГИ/27.10.2020 г. с аналогични доводи като тези, изложени от жалбоподателката Д. В. Ш.. Посочва и други основания за нищожност на акта, които също са свързани с процедурата по вземане на решение на Общото събрание на етажните собственици. Пред съда се представлява от назначен от съда особен представител – адв. Св. Ц.. Ответната страна – Главен архитект на община Варна, не изразява становище по съществото на спора. Заинтересованите страни Т. А. Т., К. Д. Д., И. Д. Г., А. Р. Т., Н. П. П., С. Б. Ф., К. Д. Г., П. Т. П., С. Х. Х., А. П. Б., С. И. Д., К. Н. П., Ц. Я. С., С. Й. Г., И. И. И., Д. А. И., Н. Х. Д., П. В. С., лично или чрез общ пълномощник оспорват жалбата. Заинтересованите страни : Т. П. В., М. Й. Г., Д. А. И., И. А. И. , Г. И. Т., Г. С. Х., всички чрез особен предст. Адв. Р., назначена по реда на чл. 137, ал.6 от АПК, оспорват жалбата. Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата, събрани по делото, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Настоящото производство е образувано след като с Определение № 10501 от 31.08.2023г. Състав на Районен съд – Варна е прекратил образуваното пред него съдебно производство по гр. дело № 20233110100934 по описа на същия съд за 2023г., образувано по искова молба на Д. В. Ш. срещу Община Варна с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сума от 2500,00 лв. частичен иск от целия иск с размер на 10000,00лв., представляващ обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени в следствие на незаконосъобразно издадено Разрешение за строеж № 173/ГИ/27.10.2020 г., ведно с лихвата върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на обезщетението. Със същото определение на основание чл. 118, ал. 2 от ГПК делото е препратено по подсъдност на Административен съд – Варна по компетентност. Във връзка с горното пред АС – Варна е образувано Адм. дело № 2197/2023 година. В проведеното на 17.01.2024 г. (л. 46 от том I от Адм.д. № 176/2024 г.) открито съдебно заседание по посоченото дело ищцата Д.В. Ш. е направила изрично изявление пред съда, че оспорва РС № 173/ГИ/27.10.2020 г., издадено от главния архитект на община Варна. Правният интерес от оспорване на РС обосновава с приложения към представените от Районен съд – Варна доказателства (зелена папка, л. 48) Нотариален акт вх. рег. № 9722 от 11.05.2012 г., Акт № 60, том XXIV, дело № (не се чете) на Службата по вписванията на РС – Варна. В същия е обективирана сделка за покупко-продажба на недвижим имот, апартамент № 6, находящ се в жилищна сграда в гр. Варна, [жк], блок *, вход 1, трети етаж, със застроена площ от 91,98 кв. метра, ведно с прилежащото към апартамента избено помещение № 6 с полезна площ от 4,62 кв. метра. Между страните в производството липсва спор досежно обстоятелството, че към момента на приключване на устните състезания, както и към момента на постановяване на настоящото съдебно решение оспорващата Д. В. Ш. се е разпоредила с жилището си в гр. Варна, находящо се на адрес [жк], бл. *, апартамент № 6 и живее в [населено място], Община Своге, област София. Д. Р. за строеж № 173/ГИ/27.10.2020 г. се оспорва единствено като нищожно, то при преценка за допустимостта на жалбата е приложима разпоредбата на чл. 149, ал. 5 от АПК, според която административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. Съдът съобрази и Тълкувателно решение № 3/16.04.2013 г. на Общото събрание на съдиите от I и II колегии на Върховния административен съд на Република България, постановено по тълкувателно дело № 1 за 2012 г., в което е прието принципното положение, че при оспорване на административни актове с искане за обявяване на нищожност правният интерес на оспорващия следва да се преценява към момента на подаване на жалбата. С оглед последното, независимо от обстоятелството, че в хода на съдебното производство жалбоподателката Д. Ш. се е разпоредила с имота си – апартамент № 6 и прилежащото избено помещение към него в [жк], блок *, вход 1 в гр. Варна, чрез възмездна сделка за покупко-продажба, обективирана в нот.акт №8, том Х, рег. №14224, дело №1632 от 04.10.2024г., то същата има правен интерес от обявяване нищожността на оспореното РС № 173/ГИ/27.10.2020г., издадено от главния архитект на община Варна, след като не е спорно, че към момента на издаване на оспорения акт същата е била собственик на самостоятелен обект във вх. 1 на жилищната сграда като практиката на ВАС в този смисъл е константна. Въз основа на изложеното, жалбата е допустима, поради което следва съдът да я разгледа по същество. Ж. Х. Т. е заличена като заинтересована страна в производството на основание чл. 153, ал. 1 от АПК , след което е конституирана от съда като жалбоподател в настоящото производство с Разпореждане № 4625/ 15.04.2026г. с оглед на нейните твърдения, че е неблагоприятно засегната от оспореното РС № 173/ГИ/27.10.2020г., както и въз основа на представените от нея документи за собственост – Нотариален акт № 11, том III, рег. № 6501, дело № 338/ 17.08.2007 г. и Нотариален акт № 79, том I, рег. № 3104, дело № 63/ 20.09.2017 г. (л. 538 и 539 от том III на делото), легитимиращи я като собственик на апартамент № 2, находящ се във вх. 1, ет. 1 на бл. 7 в ж.к. Възраждане на гр. Варна. Административното производство е започнало по повод постъпило в деловодството на ответника Заявление рег. № АУ104223ВН от 26.10.2020г. за издаване на разрешение за строеж без одобряване на инвестиционен проект (за обекти на техническата структура), приложено на лист 65 от том I от делото и на други места. Със заявлението е поискано от името на етажните собственици , живущи на адрес гр. Варна, [жк], блок *, вход 1, да се издаде разрешение за строеж: „Монтаж на отоплителна инсталация, разположена във вход 1, находяща се в сграда с идентификатор 10135.3511.88.15 по КК на гр. Варна“, находяща се на посочения по-горе адрес. В заявлението е вписано, че етажната собственост се представлява от К. Д. Г. (с посочен ЕГН) и от упълномощената С. М. Ц.. Към заявлението е приложено нотариално заверено пълномощно (лист 67 от том I по делото), удостоверяващо правомощията на лицето, внесло заявлението в общинската администрация. Приложен е и нотариално завeрeн Протокол № 1 от проведено на 11.06.2020г. общо събрание на етажните собственици, живущи във вход 1, на бл. * в [жк], гр. Варна. В протокола е отразено, че на общото събрание присъстват лично или са представени чрез свои представители собствениците на най-малко 67% идеални части от общите части на етажната собственост. Общото събрание е взело решения по 9 (девет) точки по предварително обявен дневен ред, повечето от които касаят монтаж в сградата на централна отоплителна инсталация от хоризонтален тип, разположена в стълбищната клетка на сградата. Взети са решения за избор на изпълнител на инсталацията, за извършване на монтажните работи в апартаментите, избор на упълномощено лице, което да представлява етажните собственици пред други лица, както и решения „Веолия Енерджи Варна“ ЕАД да ползва безвъзмездно части от сградата и да извършва дялово разпределение в етажната собственост. Дневният ред предвижда избор на отговорник на абонатната станция и избор на помещение за монтаж на абонатната станция, както и решение това помещение да бъде предоставено безвъзмездно на „Веолия Енерджи Варна“ ЕАД за периода на топлоснабдяване. Взето е решение енергийните спестявания да бъдат предоставени на „Веолия Енерджи Варна“ ЕАД. Към заявлението са приложени Справка от КК на гр. Варна относно сграда с идентификатор 10135.3511.88.15, предварително проучване от „Веолия Енерджи Варна“ ЕАД на техническите възможности за присъединяване на потребители, ползващи топлинна енергия, документация по част „ОВК“ на сградата, изготвена от лице с пълна проектантска правоспособност – магистър с професионална квалификация инженер по толотехника и други (лист 68 – 103 от том I на делото). В обявения предварително дневен ред на Общото събрание на етажните собственици, както и в съставения Протокол № 1/11.06.2020 г. като точка 2 е вписан и въпрос за разглеждане: „Избор на нов домоуправител на етажната собственост“. След запознаване със заявлението и приложенията към него главният архитект на община Варна издал на 27.10.2020 г. оспореното в настоящото производство Разрешение за строеж № 173/ГИ/. За издаването му надлежно са уведомени К. Д. Г. (вписано е, че в качеството на домоуправител), кметът на район Младост, РДНСК. На 17.11.2020 г. комисия от общински служители е изготвила Констативен протокол (л. 59 от том I по делото), в който е отразено, че срещу РС № 173/ГИ/27.10.2020 г. не са постъпили възражения, поради което същото е влязло в сила. По делото е изготвена и е приета без възражения от страните съдебно-графологична експертиза (л. 824 – 830, том III от делото). Същата се кредитира от съда като дадена обективно, компетентно и безпристрастно. Заключението на вещото лице, което поддържа и в съдебно заседание, е, че подписът срещу името на жалбоподателката Ж. Х.. Т. в Протокол № 1 от Общо събрание на ЕС от 11.06.2020 г., не е положен от нея. Съдът е допуснал по делото да се изготви и е приета основна и допълнителна съдебно-техническа експертиза, изготвена от специалист в областта на гражданското и промишленото строителство – инж. А. П.. Заключението на вещото лице се поддържа в съдебно заседание. Същото се кредитира от съда като дадено обективно и компетентно. Заключението на вещото лице, че издаденото от ответника Разрешение за строеж № 173/ГИ/27.10.2020г. е разрешено извършването на монтаж на „сградна отоплителна инсталация“ за вход 1 на блок * в [жк], Варна, началото на която инсталация започва от абонатна станция с мощност 265kW и завършва до топломерите, които са предвидени за монтиране на всяко разклонение за всеки отделен клиент (апартамент) /отговор на Въпрос 1/. Експертът обосновава извод, че процесното РС попада в приложното поле на чл. 147, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, за които строежи не се изисква одобряване на инвестиционни проекти /отговор на Въпрос 2/. Строежът е от VI-та категория /отговор на Въпрос 3/. След запознаване с документацията, приложена към преписката, както и след извършения оглед на място, вещото лице посочва, че разрешената отоплителна инсталация не е предвидена да преминава през общи части и самостоятелни обекти, разположени във вход 2 на същата жилищна сграда и не обслужва обекти, извън обектите, намиращи се във вход 1. Инсталацията започва от абонатната станция 265kW, предвидена за абонатите на вход 1 и разположена в абонатното помещение, намиращо се във вход 1 /отговор на въпрос 4/. За издаване на разрешение за строеж от вида на процесното са необходими само: искане за издаване на РС във връзка с чл. 186, ал. 2 ЗУТ – изрично писмено съгласие на половината от всички съсобственици в етажната собственост, съответно – решение на общото събрание на собствениците в етажната собственост, прието с мнозинство – повече от 50 на 100 идеални части от общите части. В разглеждания случай изискванията на закона са изпълнени – налице е протокол от проведено общо събрание на етажните съсобственици, във връзка с което ответникът е сезиран с искане за издаване на РС, представена е скица от СГКК – Варна за имота, представени са чертежи и схеми, съдържащи информация относно трасето на вътрешната отоплителна инсталация, както и относно необходимите арматури, устройства и материали, от които да се изгради /отговор на Въпрос 5/. Посочено е, че за строежите по чл. 147, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, към които се отнася процесният, не се изисква инвестиционен проект в обхват и съдържание, определено от Наредба № 4 от 21.05.2001 г., включително и изискванията на чл. 169 ЗУТ (чл. 142, ал. 5, т. 3 ЗУТ). С оглед на констатацията по приетата по делото съдебно-графологична експертиза, че подписът, поставен в Протокол № 1 от Общо събрание на етажните собственици на вх. 1 в бл. * на [жк], проведено на 11.06.2020г. срещу името на жалбоподателката Ж. Т., не е изпълнил от нея, съдът е възложил на вещото лице инж. А. П. задача да отговори на въпрос: „Колко процента съгласие е дадено, съгласно посочения Протокол № 1 от Общо събрание на етажните собственици на вх. 1 в бл. * на [жк], проведено на 11.06.2020 г., като изключи Ж. Т., която е вписана в протокола под № 2, както и В. С. (баща на оспорващата Д. В. Ш.), вписан в протокола под № 6?“. Експертът е представил информацията в табличен вид като в Представената Таблица 1 са представени данните относно собствеността върху самостоятелните кадастрални обекти във вх. 1, преобразувани като идеални части, съобразно представената по делото справка от Район Младост, документите за собственост, предоставени от Агенция по вписванията – Варна, приложените по делото документи за собственост, справка от Кадастрално-административната информационна система /КАИС/, като за апартаментите, за които не са налични данни за идеалните части, същите са взети от Протокол № 1 от 11.06.2020 година. В допълнителната експертиза, която е изцяло изчислителна в различни варианти, подробно е разписан методът за изчисляване за всеки от предложените четири варианта на разработката (Таблица 2), като всеки от тях надвишава изискуемия на основание чл. 17, ал. 2, т. 6 от ЗУЕС, вр. чл. 186, ал.2 ЗУТ, минимум от 50% от общите идеални части и по-конкретно: според вариант 1 – 69,3871%; вариант 2 – 61,6726%; вариант 3 – 56,8143% и според вариант 4 – 69,3793%. В о.с.з., проведено на 15.09.2026г., в.л. изчислява още един вариант, който е подвариант на №2 от експертизата. Във вариант №2 е определен общ сбор на идеални части от общите части в размер на 61,6726%. В този подвариант в о.с.з. в.л. изключва и общите части на ап.№ 12 – 2,66% ид.ч. / което в цяло число е 5.3182/ и ап.№13, съответно – 1,81% ид.ч. / което в цяло число е 3,6188/. Получава се 52,7356% съгласие от общите идеални части, т.е. отново е над 50%, съгласно чл. 186, ал.2 от ЗУТ. В хода на настоящото съдебно производство с молба/заявление с.д. № 5027/08.04.2024г. (л. 233, том I от делото) е представено пълномощно, с което Т. А. Т. (ап. 1), К. Д. Д. (ап. 3), А. Р. Т. (ап. 5), К. Д. Г., С. Х. Х., А. П. А. (ап. 14), С. И. Д. (ап. 20), К. Н. П. (ап. 21) и Ц. Я. С. (ап. 22), собственици на посочените апартаменти са упълномощили като свои общи представители И. Д. Г. ( ап. 4) и П. Т. П. (ап. 15) да ги представляват в настоящото съдебно производство. С друго пълномощно, приложено към заявление с.д. № 6156/26.04.2024г. (л. 258, том I от делото) И. И. И. (ап. 10) и П. В. С. (ап. 17) са упълномощили И. Д. Г. и П. Т. П. да ги представляват в настоящото производство. Със заявление с.д. № 8570 от 14.06.2024 г. (л. 320, том II от делото) от посочените упълномощени представители на етажната собственост е депозирано писмено становище, в което заявяват, че са съгласни и одобряват оспореното Разрешение за строеж № 173/27.10.2020 г. на главния архитект на община Варна за изграждане в техния вход – вх. 1 на блок *, [жк], на отоплителна инсталация и счита този административен акт за благоприятен за тях. Между страните по делото не е спорно, че към момента на приключване на устните състезания, както и към момента на образуване на настоящото съдебно производство строежът, разрешен с оспореното РС, е изпълнен, въведен е в експлоатация и се ползва от присъединилите се етажни собственици. Горната фактическа обстановка е установена въз основа на представените от страните доказателства, както и въз основа на доказателствата, събрани в хода на съдебното дирене. Анализът на всички събрани доказателства, преценени по отделно и в съвкупност, налагат следните правни изводи: Предмет на съдебен контрол в настоящото производство е Разрешение за строеж № 173/ГИ/27.10.2020 г., издадено от главния архитект на община Варна, с което е разрешено на етажните собственици, живущи в гр. Варна, [жк] [адрес] да се извърши строително-монтажни работи на строеж: „Монтаж на отоплителна инсталация, разположена във вх. 1 на сграда с идентификатор 10135.3511.88.15 по КК и КР на гр. Варна, с адм. адрес [жк] бл. *, гр. Варна“, издадено на основание чл. 148, ал. 1, ал. 2 и ал. 4, и чл. 161 от ЗУТ, във вр. с чл. 147, ал. 1, т.2 и чл. 153, ал. 1 от ЗУТ. Макар по естеството си наведените от оспорващата Д. В. Ш. доводи, с които атакува оспореното РС № 173/ГИ/27.10.2020 г., да са за незаконосъобразност на акта, с оглед настъпилата преклузия то да се оспори в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, в настоящото производство разрешението за строеж се оспорва единствено като нищожно. В съдебната практика е установена съществената разлика между основанията за законосъобразност на административния акт и тези за неговата нищожност. Критериите (изискванията) за законосъобразност на административните актове са тези по чл.146 от АПК – спазване на формата, предвидена в закона; спазване на административнопроизводствените правила; спазване на материалноправните разпоредби, приложими за съответния административен акт; и съответствие с целта на закона. Всяко изключително тежко нарушение на тези признаци може да има за последица нищожен административен акт. Следва да се извадят „извън скоба“ критериите (в най-обобщен вид) за различаване на нищожните от унищожаемите административни актове при порока „материална незаконосъобразност“ – нищожност на административен акт има, когато: 1. не е налице нито една от материалните предпоставки, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма; 2. актът е изцяло лишен от законово основание; 3. акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган. При контрола за законосъобразност се преценява съответствието на административния акт със закона, докато при нищожността тази преценка се свежда до извеждането на един много тежък порок – тежък да степен да направи невъзможно съществуването на акта като такъв. Нищожността се констатира и обявява. Порокът е толкова тежък, че приравнява административния акт на едно „нищо“ в правния мир, на несъществуващ факт. В същото време този акт създава една привидност на правни последици, които заинтересуваното лице има интерес да отстрани. В действащото българско законодателство липсва легално определение на понятието нищожен административен акт. Принципно нищожността е форма на незаконосъобразност на административния акт, като в зависимост от степента на допуснатия от административния орган порок, актът се преценява или като нищожен, или като незаконосъобразен, и в първия случай се обявява неговата нищожност, а в другия – административният акт се отменя като незаконосъобразен, на някое от основанията по чл.146 от АПК. Доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните актове, теорията и съдебната практика са възприели критерия, че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл.146 от АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени – т.е. порокът трябва да е толкова тежък, че да прави невъзможно и недопустимо оставането на административния акт в правната действителност. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен, и за да не създава правна привидност, че съществува, при констатиране на основание за нищожност съдът следва да го прогласи за нищожен. Решаващо за валидността на административния акт от значение е неговото обективно съответствие с нормативните изисквания за законосъобразността на административните актове от дадения вид и категория. При решаване на настоящия правен спор по същество съдът ще се води от изложените по-горе теоретични постановки. За да е валиден един административен акт и за да може да породи правни последици, на първо място той следва да е издаден от компетентен орган, т. е. от орган, овластен за това – по закон или в условията на делегиране на правомощия, в пределите на неговата материална и териториална компетентност. Както се посочи по-горе, процесното РС е издадено от главния архитект на община Варна, в качеството му на териториално компетентен административен орган по аргумент от чл. 148, ал. 2 от ЗУТ /ДВ. бр. 65 от 22 юли 2003 г./, поради което процесното РС е издадено от компетентен орган. Не е налице основание за нищожност на оспореното разрешение за строеж на основание т. 1 от чл. 146 АПК. В жалбата не са наведени твърдения за наличие на пороци във формата и съдържанието на оспорения акт, които да са толкова съществени и от естество, позволяващо да обоснове извод за нищожност само на това основание. При извършената от съда проверка се установи, че оспореното Разрешение за строеж отговаря на нормативно установените изисквания за форма и съдържание на актовете от този вид – ясно е посочено кой е органът, който го е издал, какъв е вида на разрешения строеж, какво е неговата категория, къде се намира, правните основания за издаването му и други. Неоснователни са твърденията на оспорващата Д. Ш. за нищожност на обжалваното разрешение за строеж, поради обстоятелството, че същото е издадено на лица, които не са собственици на самостоятелни обекти в сградата и по-конкретно във вх. 1 на блок № * в ж.к. Възраждане на гр. Варна. В административния акт е посочено, че РС се издава на „Етажните собственици, живущи на адрес [жк], [адрес], представлявани от Колю Добрев Господинов“. Конкретни собственици на самостоятелни обекти във входа не са посочени в акта. Разрешението е издадено в полза на всички етажни собственици в конкретно посочения вход и блок. Относно спазването на процесуалните правила и приложението на материалния закон: Основните аргументи, на които се позовава жалбоподателката Д. В. Ш., за да иска прогласяване нищожността на Разрешение за строеж № 173/ГИ/27.10.2020 г., са, че на 11.06.2020 г. не е било проведено общо събрание на етажните собственици във вход 1 на блок * в [жк], респективно – че липсва постигнато съгласие между етажните собственици, живущи в този вход, за подмяна на отоплителната инсталация в сградата. По делото са събрани множество доказателства, сочещи, че такова събрание е било проведено на посочената дата. По същество тези оплаквания представляват оспорване съдържанието на съставения протокол № 1 от 11.06.2020г. от проведено Общо събрание на Етажните собственици. Следва да се има предвид, че въпросите, свързани с правоотношенията в етажната собственост са регламентирани от законодателя в Закона за управление на етажната собственост /ЗУЕС/, които имат гражданско-правен, а не административен характер, поради което разглеждането на такъв въпрос е извън компетентността на настоящия съд. Независимо от това, единствено за по-голяма прецизност на изложението, настоящият състав на съда счита за необходимо да отбележи, че разпоредбата на чл. 16, ал. 9 от ЗУЕС дава възможност на всеки собственик в етажната собственост в 7-модневен срок от запознаване със съдържанието му да заяви оспорване на протокола относно неговата достоверност, включително и да се установи дали е проведено събрание. За отсъстващите собственици, ползуватели и обитатели в ЕС този срок е значително по-дълъг - едномесечен. В хода на настоящото производство не се твърди от нито една от двете жалбоподателки, а и не се представят доказателства такова оспорване да е било направено от тях пред компетентния съд – Районен съд - Варна. Решенията на Общото събрание от 11.06.2020 г. не са атакувани и по реда на чл. 40 ЗУЕС. Изрично изявление в този смисъл е направено от процесуалния представител на жалбоподателката Ж. Т. в проведеното на 22.10.2025 г. открито съдебно заседание. С оглед изложеното, Протокол № 1 от посочената дата е получил правен стабилитет относно неговото съдържание. Следователно, той доказва с обвързваща доказателствена сила не само етажните собственици, но така също и ответника в съдебното производство, както и съда, че отразените в него действия и приети решения са извършени съобразно отразеното в него. Събраните в хода на настоящото съдебно производство доказателства, целящи да се установи, дали К. Д. Г. е бил избиран от Общото събрание на Етажната собственост за домоуправител на вх. 1 в бл. * не повлияват на горните правни изводи на съда, първо на посоченото основание, че Протокол № 1/11.06.2020 г. е придобил правен стабилитет, който има обвързваща настоящия съд сила, и второ – защото Общото събрание на ЕС има право да избере за свой представител и посредник във взаимоотношенията с доставчика на топлинна енергия, както и при решаване на други въпроси, свързани с доставката на топлинна енергия, и друго физическо или юридическо лице, а не единствено и само домоуправителя. По делото са събрани достатъчно доказателства – гласни изявления на процесуалните представители на етажните собственици – заинтересовани страни в настоящото производство, и не е било спорно, че посоченото лице – К. Д. Г., многократно е избиран от ЕС за отговорник на абонатната станция на доставчика на топлинна енергия във входа - „Веолия Енерджи Варна“ ЕАД. Същият е бил обучаван от дружеството относно функционалните способности на абонатната станция във входа и е съдействал за разрешаване на конкретно възникнали проблеми, свързани с доставката на топлинна енергия на абонатите от етажната собственост. Ето защо логично и житейски обосновано е именно същото лице да бъде избрано като представител на етажната собственост в процедурата по издаване на разрешение за строеж за изграждане на новата отоплителна инсталация, реализирана от същия доставчик. Съгласно чл.186, ал.2 от ЗУТ, инсталация за централно отопление или газоснабдяване в съсобствена сграда или в сграда - етажна собственост, се прокарва с изрично писмено съгласие на половината от всички съсобственици, съответно с решение на общото събрание на собствениците в етажната собственост, прието с мнозинство повече от 50 на сто идеални части от общите части. Решенията на Общото събрание на Етажната собственост са взети с нужния кворум - най-малко 51 на сто идеални части от общите части на етажната собственост, по аргумент от чл. 15, ал. 1 от ЗУЕС. Решенията са взети с мнозинство повече от 50 на сто идеални части от общите части, което се потвърждава и от заключението на приетата по делото допълнителна експертиза, според която във всички разработени 4 варианта за изчисляване на процента идеални части при вземане на решенията на ОС на ЕС, без тези на ап. 2 и ап. 6, които са или са били собственост на двете жалбоподателки, процентното съотношение е такова, че изпълнява условието на чл. 17, ал. 2, т. 6 от ЗУЕС. Във всички варианти на допълнителната експертиза, която е изцяло изчислителна е посочено, че даденото съгласие от етажните собственици е над 50%, т.е. като всеки от тях надвишава изискуемия, на основание чл. 17, ал. 2, т. 6 от ЗУЕС, вр. чл. 186, ал.2 ЗУТ, минимум от 50% от общите идеални части и по-конкретно: според вариант 1 – 69,3871%; вариант 2 – 61,6726%; вариант 3 – 56,8143% и според вариант 4 – 69,3793% и според последен вариант от о.с.з. – 52,7356%. Предвид горното, ответникът правилно и в съответствие с приложимия закон е издал оспореното Разрешение за строеж, доколкото, след като е установил, че са налице всички материални предпоставки за издаване на акт с такова съдържание, за него не е съществувало законово основание да откаже това. Приетата по делото основна съдебно-техническа експертиза доказва категорично, че при издаване на оспореното РС ответникът правилно е определил категорията на строежа – VI-та, както и това, че същият попада в приложното поле на чл. 147, ал.1, т. 2 от ЗУТ, поради което за разрешаването му не е необходимо изработването на инвестиционни проекти в обхвата и съдържанието на Наредба № 4/21.05.2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти, респективно – не подлежи на оценка за съответствие. Както се посочи и по-горе в мотивите, няма спор между страните, че към момента на приключване на устните състезания , строежът по оспореното РС № 173/ГИ/27.10.2020г. вече е реализиран. Ето защо неотносими към предмета на настоящия правен спор са релевираните от оспорващите доводи, за неправилно провеждане на трасето на новата отоплителна инсталация в общите части на вх. 1 на бл.* в [жк], за неправилната направа на отвори в общите стени и междуетажните плочи, и др. тъй като същите нямат отношение към главния въпрос по делото – дали оспореното разрешение за строеж е нищожно или не е. Тези въпроси касаят самото изпълнение на строежа и биха могли да бъдат разгледани в друго, различно от настоящото съдебно производство. Отделно от горното, съдът намира, че макар в настоящото производство РС № 173/ГИ/27.10.2020 г. да се атакува като нищожно, доводи в този смисъл не се навеждат. В по-голямата си част посочените от жалбоподателката Д.В. Ш. доводи по естеството си са за незаконосъобразност на оспореното разрешение за строеж, въпреки че сроковете за такова оспорване са преклудирани, друга част са за оспорване валидността на Протокол № 1/11.06.2020 г. и приетите с него решения, което е извън компетентността на настоящия съд, както вече се посочи по-горе в мотивите, а трета част от доводите изразяват неудовлетвореността на оспорващата от начина, по който е реализиран строежа на новата хоризонтална отоплителна система във вх. 1 на блок * в [жк], гр. Варна. Предвид изложеното по-горе, настоящият състав на съда намира, че, противно на твърденията на оспорващата Д. В. Ш. и на Ж. Х. Т., оспореното РС № 173/ГИ/27.10.2020г., издадено от главния архитект на община Варна, не е нищожно. Оспорването е неоснователно и като такова следва да се отхвърли. Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Административен съд – Варна, XXIII състав,
Цитирани разпоредби
25- чл. 186, ал. 2 ЗУТ
- чл. 146 АПК
- чл. 147, ал. 1, т. 2 ЗУТ
- чл. 137, ал. 6 АПК
- чл. 149, ал. 5 АПК
- чл. 149, ал. 1 АПК
- чл. 153, ал. 1 АПК
- чл. 172, ал. 2 АПК
- чл. 118, ал. 2 ГПК
- чл. 15, ал. 1 ЗУЕС
- чл. 16, ал. 9 ЗУЕС
- чл. 17, ал. 2, т. 6 ЗУЕС
- чл. 40 ЗУЕС
- чл. 137 ЗУТ
- чл. 142, ал. 5, т. 3 ЗУТ
- чл. 148, ал. 2 ЗУТ
- чл. 153, ал. 1 ЗУТ
- чл. 161 ЗУТ
- чл. 169 ЗУТ
- чл. 12
- чл. 145
- чл. 147, ал. 1, т. 2
- чл. 148, ал. 1
- чл. 178
- чл. 215