Решение № 555 от 1.5.2026 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 5604/2025 г.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Обжалвано е Наказателно постановление № 25-1030-004025/20.06.2025 г. на Началник Група при Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Пловдив, с което на Д. Д. А. с ЕГН •••••••••• от гр. Пловдив ул. „Брезовска“ № 55 ет.4 ап.13 са наложени административни наказания глоба в размер на 50 /петдесет/ лв. за нарушение на чл.137а ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДВП/ на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДВП, глоба в размер на 20 /двадесет/ лв. за нарушение на чл.139 ал.2 т.1 от ЗДВП на основание чл.185 от ЗДВП, глоба в размер на 20 /двадесет/ лв. за нарушение на чл.139 ал.2 т.2 от ЗДВП на основание чл.185 от ЗДВП, глоба в размер на 20 /двадесет/ лв. за нарушение на чл.139 ал.2 т.3 от ЗДВП на основание чл.185 от ЗДВП и глоба в размер на 20 /двадесет/ лв. за нарушение на чл.139 ал.2 т.4 от ЗДВП на основание чл.185 от ЗДВП, както и е постановено отнемането на 10 /десет/ контролни точки на основание Наредба № Із–2539/17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение. Жалбоподателят Д. Д. А. не се явява в съдебно заседание, представлява се от упълномощен процесуален представител адвокат – адв. С. П. от АК Пловдив. Чрез жалбата се иска от съда да отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно. Заявяват се допуснати в хода на административното производство – при съставянето на АУАН и на НП, на съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на жалбоподателя, твърди се неправилно приложение на материалния закон. Претендират се разноски за процесуалното представителство от адвокат. Въззиваемата страна Началник Група при Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Пловдив не изпраща представител в съдебно заседание. Чрез писмено становище, изготвено от упълномощен процесуален представител – юрисконсулт – ст. юрисконсулт Мая Манева, се иска оставяне на жалбата без уважение като неоснователна и потвърждаване на наказателното постановление. Прави се възражение за прекомерност за размера на евентуално присъдени в полза на насрещната страна разноски, както и се претендират разноски за процесуално представителство от юрисконсулт. Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното: Жалбата е подадена в срок и изхожда от санкционираното лице, поради което се явява ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА. Жалбоподателят Д. Д. А. от гр. Пловдив е правоспособен водач на моторни превозни средства от 2021 г. с придобити категории В и М. До края на м. април 2025 г. спрямо А. били издадени седем наказателни постановления /НП/ и четиридесет и един фиша за извършени от него като водач на пътни превозни средства нарушения на правилата за движение по пътищата. Част от издадените НП-я били за установени нарушения от страна на жалбоподателя по чл.137а ал.1 от ЗДВП – неизползване като водач на моторно превозно средство от категории М1, М2 М3 и N1 , N2, и N3 на обезопасителен колан, въпреки задължението за това, а именно НП № 23-0435-000182/22.05.2023 г., НП № 24-1030-003187/14.05.2024 г., НП № 24-0347-000647/13.02.2025 г. Вечерта на 29.05.2025 г. свидетелят Б. Д. Д. – старши полицай при Сектор „Специализирани полицейски сили“ при ОД на МВР Пловдив, заедно със свои колеги изпълнявали задължения по охрана и безопасност на движението, като около 22:00 ч. възприел водач на движещ се в посока изток запад по ул. „Оборище“ до № 20 лек автомобил „Ауди А8“ с рег. № ... да управлява автомобила без да е поставил обезопасителния си колан, с какъвто е оборудван лекия автомобил. Водач на автомобила „Ауди А8“ с рег. № ... бил жалбоподателят Д. Д. А., като св. Д. възприел липсата на поставен колан, поради това, че А. бил бяла тениска и ясно си личало липсата на предпазен колан. Подаден бил звуков и светлинен сигнал от полицейските служители, след които жалбоподателят А. отбил и спрял за проверка. При извършването на проверка на водача и на автомобила св. Д. установил липсата на задължителното оборудване за превозното средство – липсвало светлоотразителен триъгълник, аптечка, пожарогасител и светлоотразителна жилетка. За управлението на лекия автомобил „Ауди А8“ с рег. № ... около 22:00 ч. по ул. „Оборище“ до № 20 с посока на движение изток запад без използване на предпазния колан, с който превозното средство е оборудвано, както и за управлението на същия автомобил без последният да е оборудван със светлоотразителен триъгълник, аптечка, пожарогасител и със светлоотразителна жилетка, на водача А. бил съставен от св. Б. Д., акт – АУАН серия АД с № 0657185/29.05.2025 г., за приети за извършени две нарушения на правилата за движение – по см. на чл.137а ал.1 от ЗДВП и по см. на чл.139 ал.2 т.1, т.2, т.3 и т.4 от ЗДВП. В акта моторното превозно средство управлявано от жалбоподателя А. било конкретизирано по вид – лек автомобил, марка, модел и регистрационен номер – „Ауди А8“ с рег. № .... При предявяването на акта нарушителят вписал в полето за възражения, че бил с обезопасителен колан и имал свидетел, но не конкретизирал това лице свидетел. Писмени възражения против АУАН не били подадени в срока за това по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на АУАН било издадено обжалваното Наказателно постановление /НП/ № 25-1030-004025/20.06.2025 г., в което административно-наказващият орган – Началник Група при Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Пловдив, изложил обстоятелствата на нарушенията по сходен като актосъставител в АУАН начин, но липсата на техническото оборудване на управляваното от А. пътно превозно средство било подведено, за разлика от вписаното в АУАН като едно административно нарушение по см. чл.139 ал.2 т.1, т.2, т.3 и т.4 от ЗДВП, като отделни самостоятелни нарушения по чл.139 ал.2 от ЗДВП за всяка отделна липса – за нарушение на чл.139 ал.2 т.1 от ЗДВП за липсата на светлоотразителен триъгълник, за нарушение на чл.139 ал.2 т.2 от ЗДВП за липсата на аптечка, за нарушение на чл.139 ал.2 т.3 от ЗДВП за липсата на пожарогасител и за нарушение на чл.139 ал.2 т.4 от ЗДВП за липсата на светлоотразителна жилетка. Общо административните нарушения по ЗДВП, за които А. бил наказан с процесното НП № 25-1030-004025/20.06.2025 г. били пет. Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на: показанията на св. Д., АУАН, справка за нарушител/водач, оправомощителна заповед, писмо, справка за постоянен и настоящ адрес. Съдът изцяло кредитира показанията на св. Д. като последователни, логични, кореспондращи си с писмените доказателства по делото. Свидетелят не прояви колебания при излагане на възприятията си от процесния случай, изложи обстоятелствено спомняните от него релевантни факти, включително и акцентирайки върху облеклото на водача жалбоподател – да е с бяла тениска, при каквото ясно се визуализира наличието или не на поставен обезопасителен колан. По отношение на АУАН серия АД с № 0657185/29.05.2025 г., съставен от ст. полицай при Сектор „Специализирани полицейски сили” при ОД на МВР гр. Пловдив Б. Д., съдът счита същият за годно писмено доказателство – като редовно съставен АУАН, ползващ се с доказателствената си сила съобразно чл.189 ал.2 от ЗДВП, по чиито констатации не се ангажираха в съдебната фаза пред настоящата инстанция от страната жалбоподател доказателства, опровергаващи или поне внасящи съмнение в достоверността на вписаните в АУАН обстоятелства на вписаните нарушения, вкл. и това по пункт І-ви – по чл.137а ал.1 от ЗДВП. При така възприетата и изложена фактическа обстановка съдът прие, че с поведението си на 29.05.2025 г. жалбоподателят Д. Д. А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл.137а ал.1 от ЗДВП – вписано в пункт І-ви на НП, тъй като на същата дата в 22:00 ч. като водач на моторно превозно средство от категория М1 – лек автомобил „Ауди А8“ с рег. № ..., е управлявал същия автомобил в гр. Пловдив по ул. „Оборище“ посока изток запад без да е изпълнил задължението си да използва при движението обезопасителен колан, с какъвто превозното средство е оборудвано. Нарушението, което е изложено в НП, е подведено правилно от актосъставител в АУАН и от административно-наказващ орган в НП към уреждащата състава му разпоредба на чл.137а ал.1 от ЗДВП. При излагане на обстоятелствата на това нарушение са изложени всички такива, така че нарушителят да е наясно за какво му се търси административната отговорност и да не бъде ограничаван в правото му да разбере пълния обем от вмененото му за осъществено административно нарушение. Не се споделя за основателен доводът в жалбата и допълнителното становище към нея, че като не била вписана категорията на управляваното МПС – дали е М1, М2, М3, N1, N2 или N3, както и че не било вписано дали А. е водач или пътник и дали превозното средство е в движение или в покой, били допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон, тъй като правото на защита било ограничено. И в АУАН, и в НП управляваното моторно превозно средство е описано като вид – че е лек автомобил, конкретизиран е този автомобил не само с марка, модел, но и с регистрационен номер. Жалбоподател А. е правоспособен водач на МПС от 2021 г. с придобити категории В и М,, а като правоспособен водач на ППС необоримо се презюмира и за знание у водача на възведенит му законови изисквания и задължения като такъв при управление на ППС, вкл. и моторно превозно средство, проектирано и конструирано основно за превоз на пътници и техния багаж с до 8 места – каквото е управляваното в процесния случай и конкретизирано като лек автомобил /съответно съобразно чл.149 ал.1 т.2 б.а от ЗДВП/. Част от задължението на водачите на МПС е да носят определени документи, и един от изискуемите по чл.100 ал.1 т.2 от ЗДВП такъв е свидетелството за регистрация на управляваното превозно средство, в което е вписана категорията на моторното превозно средство. В случая на 29.052025 г. А. е управлявал лекия автомобил „Ауди“, спрян е бил за полицейска проверка и му е била извършена такава, но нарушение свързано с неносенето на свидетелство за регистрация на автомобила не е установена. Освен това, както се посочи и по-горе, жалбоподателят А. е бил вногократно санкциониран като водач на МПС с НП-я за установени нарушения по чл.137а ал.1 от ЗДВП – неизползване като водач на моторно превозно средство от категории М1, М2 М3 и N1, N2, и N3 на обезопасителен колан, въпреки задължението за това, а именно с НП № 23-0435-000182/22.05.2023 г., НП № 24-1030- 003187/14.05.2024 г., НП № 24-0347-000647/13.02.2025 г. При тези обстоятелства за съда твърдението за неразбиране в пълен обем на обвинението, респ. ограничаване правото на защита, заради неизписване на категорията на управляваното от нарушителя моторно превозно средство при положение, че МПС-то е конкретизирано по вид /лек автомобил/ и е управлявано от правосопособен с няколко придобити категории водач, който е и бил наказван за същите такива нарушения по-рано, е неоснователно, лишено от житейска логика. Категорично е вписано, че А. е бил водач и е управлявал без поставен обезопасителен колан автомобила „Ауди А8“ с рег. № ..., като именно управлението от такъв водач е мотивирало свидетелят Д. да пристъпи към спиране на автомобила и извършването на проверка. От страна на жалбоподателя не се ангажираха никакви доказателства за налично обстоятелство, предвидено в разпоредбата на чл.137а ал.2 т.2 от ЗДВП, освобождаващо водачите на моторни превозни средства от задължението за използване на предпазен колан – физическо състояние, което да не позволява използването на обезопасителен колан. Правилно според съда административно-наказващият орган е приложил и съответната на нарушението санкционна разпоредба – на чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДВП – в редакцията й действаща към момента на извършеното нарушение 29.05.2025 г. Настъпила е последваща законодателна промяна в санкционната разпоредба на чл.183 ал.4 т.7 от ЗДВП – с ДВ бр. 64от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г., при която глобата вече е увеличена на 100 лв. за нарушение по чл.137а ал.1 от ЗДВП, но тази разпоредба се явява по-неблагоприятен за дееца закон и не следва да намери приложение – съобразно чл.3 ал.1 и ал.2 от ЗАНН. Относно размера на наложеното наказание глоба – 50 лв. – същият е толкова, колкото и законодателят е предвидил в тази санкционна разпоредба към датата на нарушението, и не би и могъл да бъде изменян от съда в насока евентуално на неговото намаляване. При така изложеното като обстоятелства на това нарушение по пункт І- ви от НП съдебният състав не отчете нито допуснато нарушение на процесуалните правила, нито неправилно приложение на материалния закон. Не такова е убеждението на съда обаче за законосъобразността на атакуваното НП в останалата му част – по пунктове ІІ, ІІІ, ІV и V – съответно за нарушенията по чл.139 ал.2 т.1, по чл.139 ал.2 т.2, по чл.139 ал.2 т.3 и по чл.139 ал.2 т.4 от ЗДВП. Макар и категорично доказателствата по делото да сочат, че към 29.05.2025 в 22:00 ч. в гр. Пловдив при управление на лек автомобил „Ауди А8“ с рег. № ... по ул. „Оборище“ посока изток запад Д. А. е управлявал същия автомобил без четириколесното моторно превозно средство да е било оборудвано със светлоотразителен триъгълник, аптечка, пожарогасител и със светлоотразителна жилетка, то ангажираната административно-наказателна отговорност спрямо жалбоподателя по начина, по който е сторена с НП № 25-1030-004025/20.06.2025 г. следва да отпадне. Както се посочи и по- горе с АУАН серия АД с № 0657185/29.05.2025 г. на А. е вменено извършването на само едно административно нарушение, което е свързано с липсата на оборудване от светлоотразителен триъгълник, аптечка, пожарогасител и със светлоотразителна жилетка в управлявания от лицето лек автомобил – нарушение по чл.139 ал.2 т.1, т.2, т.3 и т.4 от ЗДВП – така дадена в акта правна квалификация на нарушението от актосъставителя свидетелят Д.. При същите сходно изложени факти, касаещи липсата на оборудване, в процесното НП вече спрямо А. е налице обвинение за четири отделни административни нарушения – по чл.139 ал.2 т.1, по чл.139 ал.2 т.2, по чл.139 ал.2 т.3 и по чл.139 ал.2 т.4 от ЗДВП. Така лицето нарушител се поставя в по-неблагоприятно положение да му се вменява административнонаказателна отговорност за повече като брой административни нарушения, отколкото е узнал при започналото със съставения спрямо него АУАН административно-наказателно производство. Така жалбоподателя се явява процесуално ограничен в правото си на защита. В случая не е налице преквалификация от страна на административно-наказващият орган, каквато би могла да се допусне при едни и същи изложени факти и обстоятелства на административно нарушение, а е увеличена административната отговорност с обвинение за четири, а не едно нарушения на правилата за движение. Обратното – при едни и същи факти ако в АУАН всяка липса на съответната вещ от изискуемото се оборудване е подведена като самостоятелно нарушение по отделните точки на ал.2 на чл.139 от ЗДВП, а в НП да са обединени като състав на само едно административно нарушение по чл.139 ал.2 от ЗДВП, би било възможно – това би било в интерес и в по-благоприятен вариант за лицето субект на отговорността. Но въздигането на обвинение за първи път на отделни самостоятелни административни нарушения с НП, без тези самостоятелни нарушения да са били посочени /като приложим закон/ в съставения преди това АУАН, се преценя за съществено процесуално нарушение, опорочаващо НП в тази му част и налагащо неговата отмяна – по пунктове І-, ІІІ, ІV и V-и. Отмяната на НП в частта по пункт ІІ, ІІІ, ІV и V-и не влече цялостна отмяна на НП като незаконосъобразно. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган в кръга на правомощията му. Спазени са и сроковете по чл.34 от ЗАНН. В хода на административното производство съдът не констатира допуснати нарушения от категорията на съществените, които да опорочават в неговата цялост атакуваното наказателно постановление и да налагат неговата отмяна като незаконосъобразно. Няма и основания да се счита случая с оглед нарушението по чл.137а ал.1 от ЗДВП да се счита за маловажен. Жалбоподателят А. е многократно санкциониран за извършени от него нарушения на правилата за движение по пътищата, включително с три наказателни постановления пак за нарушения по чл.137а ал.1 от ЗДВП, което сочи на по-висока степен на обществена опасност у самия дееца. По горните съображения съдът прие да измени процесното НП като го потвърди като правилно и законосъобразно в частта по пункт І-ви – за нарушението по чл.137а ал.1 от ЗДВП и свързаното като последица от това отнемане на контролни точки, и го отмени като незаконосъобразно в частта по пункт ІІ, ІІІ, ІV и V-и – за нарушенията по по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДВП. В съответствие с изискванията на Наредба № Із – 2539/17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, е било постановено от административно-наказващият орган в наказателното постановление отнемането на 6 контролни точки за нарушението по чл.139 ал.2 т.1, по чл.139 ал.2 т.2, по чл.139 ал.2 т.3 и по чл.139 ал.2 т.4 от ЗДВП. Относно направеното чрез допълнително писмено становище към жалбата от процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане в полза на санкционирания А. на направените от него разноски по делото с оглед така очерталия се изход на производството – при потвърждаване на атакуваното НП в една част и отмяна на същото постановление в друга, същото искане се явява според съда частично основателно като ще следва да бъде уважено искането съразмерно с оглед материалния интерес и изплатено възнаграждение за процесуално представителство от адвокат. Същото е съображението и за частична основателност на направеното искане в писмено становище на упълномощения процесуален представител на въззиваемата страна за присъждане на разноски – при потвърждаване на атакуваното НП в една част и отмяна на същото постановление в друга искането ще следва да бъде уважено искането съразмерно с оглед материалния интерес за процесуално представителство от юрисконсулт. Съгласно чл.63д ал.1 от ЗАНН „В производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“, а според чл.143 ал.1 от АПК „Когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.“. В конкретния случай процесуалното представителство на жалбоподателя в производството по делото е осъществено от адвокат – от адв. С. П. от АК Пловдив, като съгласно приложен договор за правна защита и съдействие от 17.09.2025 г. е било договорено възнаграждение в размер на 400 лева, изплатено в брой според изрично отбелязване в договора при сключването му. Този размер от 400 лв. е съобразен с Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа вр. чл.36 от Закона за адвокатурата вр. чл.63д ал.2 от ЗАНН. Предвид отмяната на обжалваното Наказателно постановление № 25-1030- 004025/20.06.2025 г. на Началник Група при Сектор „Специализирани полицейски сили” при ОД на МВР гр. Пловдив в частта по пункт ІІ, ІІІ, ІV и V-и – за наложени четири административни наказания глоба в размер на по 20 лева всяко – съответно за нарушения по чл.139 ал.2 т.1, по чл.139 ал.2 т.2, по чл.139 ал.2 т.3 и по чл.139 ал.2 т.4 от ЗДВП, и налични доказателства за направени по делото разноски от страна на жалбоподателя А. за адвокатско възнаграждение по процесуално представителство по делото в размер на 400 лв. – платени, както и предвид потвърждаване на НП в частта по пункт І-ви – за наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. за нарушението по чл.137а ал.1 от ЗДВП, съдът следва да възложи съразмерната част от тези разноски, която в случая е 246,15 лв., в тежест на Областна дирекция на МВР гр. Пловдив, доколкото е и самостоятелно юридическо лице, в структурата на което е административно-наказващият орган – в съответствие с чл.63д от ЗАНН вр. чл.143 ал.1 от АПК вр. §.1 т.6 от ДР на АПК. В полза на въззиваемата страна, респ. в тежест на жалбоподателя А., следва да се присъди за заплащане сумата от 50 лв. при съобразяване отново с потвърдената част от НП и претендирания материален интерес. Всички суми следва да бъдат изписвани във вид на парична единица евро – при съобразяване на ЗВЕРБ - §.5 т.1 от ПЗР на ЗВЕРБ вр. чл.4 и чл.12 от ЗВЕРБ Мотивиран от горното РС Пловдив ХХІІІ н. с.