Решение № 1017 от 14.8.2025 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 2287/2025 г.

Производството е по чл.435 ал.2 т.2 от ГПК. Постъпила е жалба от длъжника по изпълнението А. С. Т. с ЕГН •••••••••• от гр.••••• против действията на ЧСИ •••••, рег.№ •••••, район на действие ОС Пловдив, постановени по изпълнително дело № 222/2021г., а именно срещу разпореждане №1179/04.07.2025г., с което се отказва да се върне остатъка по постъпилата по делото сума от 3 844, 85 лв., представляваща обезщетение по чл.222 ал.2 от КТ при прекратяване на трудово правоотношение поради •••••, както и обезщетение по чл.224 КТ за неизползвана платен годишен отпуск, защото същите не представляват несеквестируеми вземания на дължника и следва да служат за погасяване на дълга. Сочи се, че двете обезщетения са платени по повд съществуващо трудово правоотношение и защото същият е полагал труд и имат своята правна обоснованост по Кодекса на труда. Иска се отмяна на горното разпореждане на съдебиния изпълнител и връщане на сумата от 3 728, 55 лева по банковата сметка на длъжника. Въззиваемата страна взискател «Топлофикация •••••» ЕАД гр.••••• твърди, че жалбата е неоснователна, защото обезщетенията по КТ не са трудово възнаграждение, а репарират причинени вреди на работника или служителя и не попадат в обхвата на чл.446 от ГПК. Сочи се, че не става дума за други специални забранителни норми, като чл.114а ал.1 от КСО, чл.14 ал.3 от ЗСП и чл.198 от КЗ, които касаят други обезщетения и плащания. Съдебният изпълнител е дал писмени мотиви по обжалваното действие, в които е посочил, че жалбата е допустима, но неоснователна по съображения посочени в нея свързани с тълкуване на закона и фактите по делото. ОС Пловдив след като взе предвид оплакванията в жалбата и извърши преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срок и същата е против обжалваемо действие на ЧСИ по чл.435 ал.2 от ГПК, платена е дължимата държавна такса, като жалбата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Изпълнително дело № 222/2021г., на ЧСИ •••••, рег.№ •••••, район на действие ОС Пловдив е образувано на 14.05.2021г. по молба на взискателя «Топлофикация •••••» ЕАД гр.•••••, по представен изпълнителен лист издаден по гр.д. №3875/2017г. на РС Пловдив, с който е разпоредено длъжника Т. да плати на взискателя сумата от 785 лева за разноски по съдебно производство. По късно по делото е присъединен като взискател и ТД на НАП ••••, за дължими публичини задължения към държавата. На 02.01.2024г. е наложен запор върху вземанията на длъжника по банкови сметки в «ОББ» АД и «ИЗИПЕЙ» АД до размера на дълга по това дело. Запорите са били реално наложени, като на 08.06.2025г. по банков път по сметка на длъжника А. Т. са преведени от работодателя му 3 728, 55 лева, за които се сочи че са изплатено обезщетение по чл.222 ал.2 от КТ. Същото е видно и от фиша за заплата на този работник за м.май 2025г., издаден от бившия му работодател •••••. При тези факти въззивният съд намира, че възражението на длъжника за незаконосъобразност на насочването на изпълнението към процесните суми пари по банковата му сметка за неоснователно. Обезщетенията дължими на работника по КТ не са несеквестируеми по правилото на чл.446 от ГПК, защото в тази правна норма изрично пише, че се прилага само за два вида парични вземания – възнаграждение за труд и пенсия. Обезщетенията по КТ, не са възнаграждения за труд, а друг вид плащания с обезщетителен характер за определени факти, възникващи при наличие на трудово правоотношение, ясно е видно, че същите нямат характер на плащания за положен труд. В тази връзка е и тълкуването дадено в решение № 295/18.06.2012г. на Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение по гр.д.№ 251/ 2012 г., а именно посочено е че несеквестируемостта по чл.446 от ГПК не се отнася за всякакви обезщетения, дължими по трудово правоотношение, а само за трудовото възнаграждение. Ето защо категорично в казуса не е доказана несеквестируемост на процесните вземания, поради което настоящата инстанция намира жалбата за неоснователна и като такава същата следва да се остави без уважение. Водим от горното съдът