Решение № 4460 от 16.5.2025 г. на Административен съд - Бургас по дело № 2360/2024 г.

Производството по делото се провежда по реда за оспорване на ревизионни актове – чл.156 и сл. вр. с чл.107 ал.4 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс, вр. с чл.9б вр. с чл.4 от Закона за местните данъци и такси, вр. с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Жалбоподател е Ц. Г. А. от [населено място], [ЕГН], със съдебен адрес [населено място], [улица], вх.Б, ап.2. В производството жалбоподателят участва чрез пълномощници – адвокати В. Т. от АК София и С. Е. от АК Бургас. Ответник по жалбата е директора на дирекция МПДТР на община Бургас. Ответникът взема участие в производството чрез пълномощник – юрисконсулт Е. М.. Предмет на обжалване е част от АУЗД № [рег. номер]-1/08.10.2024г., издаден от главен експерт в дирекция МПДТР на община Бургас, който при проведено обжалване по административен ред е потвърден с решение № 94-01-36479/3/10.12.2024г., издадено от директора на дирекция МПДТР на община Бургас. Обжалваната част от акта е тази, определяща задължения на жалбоподателя за периода до м.март 2023г. С обжалвания АУЗД са установени задължения за данък върху недвижимите имоти, такси за битови отпадъци и лихви за забава, за периода 2019 – 2023г., в общ размер 561.08лв., въз основа на декларация № 5202136692/05.10.2023г., с партиден номер 5202Н225227. В жалбата се правят оплаквания за неправилно установена фактическа обстановка в резултат на допуснати процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и издаване на акта в противоречие с целта на закона. По същество основното оплакване на жалбоподателя е, че декларираната част от имота е придобита от него през м.март 2023г., въз основа на успешно проведен конститутивен иск по чл.37 от ЗН, докато органа е определил дължим данък и за предходен период, от момента на откриване на наследството. Иска се отмяна на АУЗД в частта, определяща за жалбоподателя задължения за имота за период преди м.март 2023г. Иска се присъждане на разноски. Сочат се доказателства. Ответникът оспорва жалбата. Счита направените в нея оплаквания за неоснователни. Излага доводи, че при успешно провеждане на иск по чл.37 от ЗН собствеността за наследника възниква не от влизане в сила на съдебното решение, а от датата на откриване на наследството, с която дата е съобразен оспорения АУЗД. Иска съдът да отхвърли жалбата. Иска присъждане на разноски. Представил е заверено копие от преписката по приемане на оспорения акт. За да се произнесе по така поставения за решаване спор между страните съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по делото доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие за установено следното. Представен е препис от оспорения АУЗД № [рег. номер]-1/08.10.2024 г., издаден от главен експерт в община Бургас, оправомощен със заповед № 1681/01.07.2014г. на кмета на общината, на основание чл.107 ал.3 от ДОПК, от който се установява издаването му. В акта е посочено, че въз основа на подадена декларация по чл. 14 от ЗМДТ, с вх. № 5202136692/05.10.2023г. е открита партида с № 5202Н225227, по която са установени задължения на името на жалбоподателя за ДНИ и ТБО за периода от 2019 г. до 2023 г. В обстоятелствената част на акта е посочено, че Ц. А. притежава 1/3 ид.ч. от недвижим имот, представляващ жилище с [идентификатор], с година на построяване 1966, с РЗП 105 кв.м., с данъчна оценка 89699.70лв. и данъчна оценка на притежаваната от А. 1/3 ид.ч. 29899.90лв. Представен е препис от декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх. 5202136692/05.10.2023г. с открита партида с № 5202Н225227, подадена от Ц. Г. А. относно гореописания апартамент. като основание за придобиването на собствеността са посочени наследство и завещание, както и съдебно решение. Декларирано е, че собствеността е на тримата наследници на Г. А. – преживялата съпруга Д. Г. и децата Ц. А. и М. А.-К.. Декларирано е, че собствеността е придобита от А. на 06.07.2023г. Представено е решение № 260010/20.01.2022г. по г.д. № 1986/2020г. на Окръжен съд Бургас, върху което е отбелязано чрез попълване на служебен печат, че решението е влязло в сила на 02.03.2023г. Върху решението е положен печат, от който се установява, че същото е отбелязано в Служба по вписванията [населено място] на 06.07.2023г. (т.е. датата, посочена в декларацията на А. като дата на придобиване на имота). От обстоятелствената част на решението се установи, че наследодателя Г. А. е завещал процесния апартамент на един от наследниците си – Д. Г.. Съдът констатирал и това, че на 13.09.2018г. с [нотариален акт] по н.д. № 392/2018г. на нотариус Б. К. [населено място] се е разпоредила с процесния апартамент в полза на трето лице, което разпореждане е било над размера на разполагаемата и част от наследеното имущество и се е явило пречка за Ц. А. да възстанови запазената си част от наследството, оставено от Г. А.. В тази връзка съдът взел предвид и това, че срещу Г., преди постановяване на решението му, е бил уважен иск на А. по чл.30 от ЗН – с решение № 216/15.06.2021г. по г.д. № 1706/2018г. на БОС, в сила от 27.08.2021г., е намалено завещателното разпореждане на Г. А. (саморъчно завещание от 23.01.2018г., обявено с протокол на нотариус Б. К. от 06.08.201г., с което цялото имущество на починалия, включително и процесния апартамент, са завещани на Д. Г.) с 2/3 ид.ч., необходими за възстановяване на запазените части на децата наследници Ц. А. и М. А.-К.. Затова с решение № 260010/20.01.2022г. по г.д. № 1986/2020г. Окръжен съд Бургас уважил иска на А. и отменил обективираната в посочения нотариален акт отчуждителна сделка, на основание чл.37 от ЗН. Горните факти не са спорни по делото. Спорни са произтичащите от тях правни последици и преди всичко това от коя дата следва жалбоподателя да се счита за собственик на процесното жилище. По делото е назначена съдебносчетоводна експертиза, заключението по която е изготвено от вещото лице С. А.. вещото лице е взело предвид, че съгласно чл.18 от Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на община Бургас, данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимия имот в размер 1.75 на хиляда, а в приложение № 1 на Наредбата е предвидено ТБО за имоти от категорията на процесния апартамент да е в размер 1 на хиляда върху данъчната оценка, включваща 0.6 на хиляда за услугата по сметосъбиране и сметоизвозване, 0.1 на хиляда за услугата по обезвреждане на битовите отпадъци и 0.3 на хиляда за услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Взето е предвид от вещото лице, че горните ставки са били приложими за целия процесен период, при което въз основа на направените изчисления вещото лице е заключило, че сумите по оспорения АУЗД са правилно изчислени (ако същите се дължат съответно за посочените в акта периоди). В съдебно заседание вещото лице е уточнило заключението си и е посочило, че ако задължението на жалбоподателя за заплащане на ДНИ и ТБО за процесния имот би възникнало на 01.04.2023г., то би било в размер 39.24лв. за ДНИ, 22.43лв. за ТБО, а лихвите за забава съответно 5.98лв. и 3.41лв. При така установените факти съдът прие следните правни изводи. Обжалваният акт е издаден от компетентен орган. Съгласно чл.4 ал.1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Според чл.4 ал.3 от ЗМДТ в производствата по ал.1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а съгласно ал.4, служителите по ал.3 се определят със заповед на кмета на общината. Тези изисквания в случая са спазени – актът е издаден от главен експерт в отдел „Контрол и принудително събиране“ към дирекция „МПДТ“ при община Бургас, оправомощен за това със заповед № 1681/01.07.2014 г. на кмета на община Бургас, като издателят на акта е назначен на посочената длъжност със заповед № ЧР 97/05.02.2014 г., видно от служебна бележка от 15.06.2024 г., издадена от директора на дирекция „Човешки ресурси“ при община Бургас. Предвид това съдът прие, че не е налице основание за оспорване на акта по чл.146 т.1 от АПК. АУЗД е издаден при спазване на установената от закона писмена форма по чл.120 ал.1 от ДОПК, вр. с чл.4 ал.1 от ЗМДТ. Изложени са мотиви, от които да стане ясно на адресата защо АО е приел правните си изводи за дължимост на оспорените данъци и такси. Макар и пестеливи, мотивите на оспорения акт сочат в пълнота обстоятелствата, покриващи фактическия състав, при осъществяването на който възникват задълженията за ДНИ и ТБО – собственост на жалбоподателя върху 1/3 ид.ч. от недвижим имот на територията на община Бургас, намиращ се в урбанизирана зона, предназначението на имота, както и последваща служебна проверка, констатираща липсата на внесени ДНИ и ТБО за процесните години. С потвърждаващото решение на директора на дирекция „МПДТР“ към община Бургас са посочени правните норми, начина на определяне на ДНО и ТБО (правния ред, съответната ставка). АУЗД е издаден по реда на чл.107 ал.2 от ДОПК, въз основа на извършена проверка, при която е установено, че жалбоподателят не е заплатил задълженията си за ТБО и ДНИ по подадената от него декларация. Съгласно чл.66 от ЗМДТ размерът на таксата битови отпадъци се определя за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; поддържане на чистота на териториите за обществено ползване. В случая както в АУЗД, така и в потвърждаващото го решение, ТБО е определена като обща стойност, без да е разделена за всяка услуга поотделно. Съдът намира, че е налице нарушение на цитираната законова норма, но същото не е съществено дотолкова, че да бъде разглеждано като основание за отмяна на оспорения акт. Това е така, доколкото АУЗД е издаден по реда на ДОПК, а съгласно чл.160 ал.1 от ДОПК съдът следва да се произнесе по същество. От друга страна, по делото няма данни за процесния имот да са налице условия за освобождаване от такси, предвидени в чл.71 от ЗМДТ или чл.18 ал.3 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Бургас, относима за процесния период. В хода на производството по издаване и в последствие на оспорване на издадения АУЗД, в това число и в съдебното производство, не се правят възражения, че услугите, за които се начисляват ТБО, не са предоставяни от Общината. Въз основа на изложените данни, както в АУЗД, така и в потвърждаващото решение, съдът има възможност да осъществи съдебен контрол. В допълнение, следва да се отбележи, че съгласно чл.107 ал.2 от ДОПК задълженото лице има право при поискване да получи справка за начина, по който е изчислено задължението, съдържаща данни за задълженото лице, вида, основанието, общия и неплатения размер, от която възможност жалбоподателят не се е възползвал. Не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила при издаването на обжалвания акт, а направените оплаквания от жалбоподателката в тази насока са неоснователни, поради което не е налице основание за оспорване по чл.146 т.3 от АПК. Материалният закон е приложен неправилно с обжалваната част от АУЗД. Жалбоподателят А. притежава 1/3 идеални части от имота, посочен в АУЗД, поради което на основание чл.11 ал.1, вр. с чл.10 ал.1 и чл.64 ал.1 от ЗМДТ се явява задължено лице за ДНИ и ТБО за този имот. Не е спорно между страните, че услугите, за които се събира ТБО, са реално предоставяни от общината през процесните периоди, както и начина на определяне размера на задълженията, съобразно правилата на чл.67 от ЗМДТ и приложимите актове на общината. Чрез заключението на вещото лице се установи, че ставките са били правилно приложени към данъчната оценка на имота, съобразно частта на жалбоподателя. Спорът се свежда до срока, за който следва да се приложат ставките и по-точно до това от коя дата А. е придобил притежаваната 1/3 ид.ч. от имота, съответно от кога той дължи ДНИ и ТБО на община Бургас за тази своя собственост. Безспорни и установени от доказателствата по делото са фактите, че описания в АУЗД апартамент е бил собственост на Г. А., [ЕГН] до датата на смъртта му – 25.07.2018г. Наследодателят е оставил за свои наследници по закон преживялата си съпруга Д. Г. и децата си Ц. А. (жалбоподателя) и М. А.-К., но въз основа на саморъчно завещание от 23.01.2018г., обявено с протокол на нотариус Б. К. от 06.08.201г., цялото имущество на починалия, включително и процесния апартамент, са станали собственост на Д. Г.. Така Г. е станала едноличен собственик на процесния апартамент и е била такъв за периода от 25.07.2018г. до 13.09.2018г., когато го продала на С. Н. и С. Н. с [нотариален акт] по н.д. № 392/2018г. на нотариус Б. К. [населено място]. С влизане в сила на решението по чл.30 от ЗН за намаляване на завещателното разпореждане с 2/3 не е настъпила промяна в собствеността на процесния апартамент – той е останал собственост на Николови. С влизане в сила на последвалото решение на съда по чл.37 от ЗН, с което е отменена сделката, обективирана в [нотариален акт] по н.д. № 392/2018г. на нотариус Б. К., е настъпила правна промяна, изразяваща се в прекратяване на правните последици от правопораждащия за Николови факт, при което собствеността върху апартамента (предвид намаленото по реда на чл.30 от ЗН завещателно разпореждане) е преминала върху наследниците по закон на наследодателя Г. А., т.е. с влизане в сила на решението по чл.37 от ЗН жалбоподателя е придобил 1/3 ид.ч. от собствеността на апартамента. Това е станало на 02.03.2023г. При тези факти за А. е възникнало задължение за заплащане на ДНИ и ТБО за 1/3 от имота, съобразно данъчната оценка, считано от 01.04.2023г., на основание чл.15 ал.2 от ЗН. При липсата на извършено плащане за годината и липсата на друг предвиден от закона факт, променящ собствеността върху имота, съобразно заключението на вещото лице А. дължи за периода от 01.04.2023г. до 31.12.2023г. ДНИ 39.24лв. с лихви за забава 5.98лв. и ТБО 22.43лв. с лихви за забава 3.41лв., като лихвите за забава са изчислени към 08.10.2024г. А. не дължи ДНИ и ТБО за имота за периода от 2019г. до м.март 2023г., тъй като през този период той не е имал собственически права върху жилището. По повод подадената жалба, явяваща се основателна, оспорения АУЗД следва да се отмени за посочения период, както и за сумите над посочените по-горе като дължими. Съдът не споделя доводите на ответника за обратно действие на конститутивното решение по чл.37 от ЗН. Обратното действие на осъществени факти с правно значение (каквото е едно конститутивно съдебно решение) е изключение, а не правило, поради съдържащия се в него риск от внасяне на правна несигурност в обществените отношения. Затова обратно действие се придава на такива факти само с изрична правна норма, каквато в случая липсва. Тезата на ответната страна приравнява придобиването на качеството на наследник с придобиването на право на собственост по наследство, което не може да бъде споделено. С настъпването на смъртта на наследодателя и при наличието на завещание в полза на друго лице, жалбоподателят е придобил качеството на наследник, но не и собственост върху притежаваните от баща си имущества. Собствеността върху имуществата е преминала върху посоченото в завещанието лице, а за жалбоподателя, именно в качеството му на наследник, е възникнала възможността да иска намаляване на завещанието до размера на накърнената запазена част от наследството, както и възможността за отмяна на увреждащи го сделки по реда на чл.37 от ЗН. Н. А. е могъл да не упражни тези свои права, при което никога не би придобил собственост върху процесното жилище, но същевременно и не би изгубил качеството си на наследник. Затова последното качество не следва да се приравнява с правото на собственост, придобито по наследство. В случая тази собственост е придобита въз основа на влязло в сила конститутивно решение на съда по чл.37 от ЗН, предшествано от такова по чл.30 от ЗН и липсват правопораждащи факти, въз основа на които да се приеме, че жалбоподателя е притежавал собственост в имота преди 02.03.2023г. Предвид изхода от спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от двете страни и на основание чл.161 ал.1 ДОПК, община Бургас следва да заплати на жалбоподателя 470лв. разноски по делото. Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас