Решение № 8793 от 13.5.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 56906/2024 г.

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „БДЖ - Товарни Превози” ЕООД, ЕИК 175403856, седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1080, ул. „Иван Вазов” № 3, представлявано от управителя инж. Х.Б.К. против „ТТЛ” ЕООД, ЕИК 130789887, седалище и адрес на управление в гр. София, п.к. 1271, р-н Надежда, ж.к.“Илиянци“, ул. „Азалия“ №2, представлявано от управителите Р.Т., Ф.Б.М. и С.Л.Б..

Твърди се в исковата молба, че на 30.12.2019 г. между „БДЖ - Товарни превози” ЕООД, от една страна, като превозвач, и „ТТЛ” ЕООД, от друга страна, като клиент, е сключен договор № 39/2020 г., по силата на който, след отправени заявки от клиента, превозвачът организира и изпълнява железопътни превози на товари, срещу което клиентът се задължава да заплаща на ,,БДЖ - Товарни превози" ЕООД превозните разноски, включващи основните цени, добавъчните такси и цените за допълнителни услуги, договорени с дванадесет броя анекси, представляващи неразделна част от договора. В изпълнение на задълженията си през периода от 31 март 2020 г. до 30 юни 2020 год. включително, превозвачът е осъществил в полза на клиента железопътни превози на товари, за които е издал на „TTЛ“ ЕООД 41 броя фактури и 10 броя кредитни известия, заедно с опис-сметки, представляващи неразделна част от всяка фактура. Съгласно чл. 24 от договор № 39/2020, за осъществения железопътен превоз превозвачът издава фактури, които клиентът се задължава да заплаща в срок от 30 (тридесет) календарни дни, който започва да тече от деня на издаването и изпращането на съответната фактура на електронната поща /е-mail/ на клиента. Клаузите на същия член се явяват частично приложими между страните, тъй като превозвачът и клиентът са приели да прилагат/изпълняват клаузата на изречение първо от ал. 6, чл.23 от договора, т.е. оригиналните счетоводни документи и приложенията към тях, са се връчвали/получавали между страните, единствено и само на ръка. В този смисъл, падежън на задължението за заплащане на възнаграждението за превоз е в срок от 30 (тридесет) календарни дни от деня на получаване на фактурите „на ръка“ от служител на ответното дружество.

През периода на действие на договор № 39/2020 от 30.12.2019 г., между „ТТЛ“ ЕООД, от една страна, като заемодател, и „БДЖ-Toварни превози“ ЕООД, от друга страна, като заемател, е сключен на 10.05.2017г. договор за заем за послужване № 01-05- 187. Предметът на договора е предоставяне на индивидуализирани 141 броя вагони-цистерни. С писмо № 02-02-328 от 18.07.2019г., „БДЖ- Товарни превози“ ЕООД е поело ангажимент към „ТТЛ“ ЕООД да не претендира лихви за забава при непогасени задължения в срок по договор № 39/2020 г. от момента на подписването на договора за заем за послужване № 01-05-187 от 10.05.2017 г., до неговото окончателно прекратяване. Съгласно Анекс № 2 от 08.05.2019г. срокът на договора за заем за послужване е изтекъл на 10.05.2020 г., което се явява основание „БДЖ-Товарни превози“ ЕООД да започне да начислява лихви за забава при непогасени задължения в срок по договор № 39/2020 г. на „ТТЛ“ ЕООД. Периодът, от който „БДЖ-Товарни превози“ ЕООД започва отново да начислява лихви е от 12.05.2020 г.

В чл. 25, ал.1 и ал. 2 от договор № 39/2020 от 30.12.2019 г„ страните са уговорили, че „ТТЛ” ЕООД дължи на „БДЖ - Товарни превози” ЕООД лихва за забава, която е в размер на законната лихва върху дължимата (незаплатената) сума за всеки просрочен ден от датата на възникване на изискуемостта до окончателното й изплащане. Началният момент, от който се изчислява лихвата, е денят, следващ изтичането на срока по чл. 24 от договора, описан подробно по-горе, а крайният момент - денят, в който дължимата сума постъпи по банковата сметка на превозвача, като последният ден не се включва при изчисляване на лихвата.

Ответното дружество дължи на ищеца обезщетение за забавено изпълнение,

равняващо се на законната лихва по фактури, върху главници, в размери и за периоди, както следва:

1. по фактура № 8100004680 от 31.03.2020 г. върху главница от 5 802,95 лв. в размер на 135,40 лв. за периода от 14.05.2020 г. до 05.08.2020 г. включително;

2. по фактура № 8000049525 от 10.04.2020 г. върху главницата от 8 046,47 лв. в размер на 187,75 лв. за периода от 14.05.2020 г. до 05.08.2020 г. включително;

3. по фактура № 8000049526 от 10.04.2020 г. върху главницата от 10 403, 34 лв. в размер на 242,74 лв. за периода от 14.05.2020 г. до 05.08.2020 г. включително;

4. по фактура № 8000049552 от 13.04.2020 г. върху главницата от 16 078,47 лв. в размер 433,23 лв. за периода от 14.05.2020 г. до 18.08.2020 г. включително и върху главницата от 20 747,24 лв. в размер на 484,10 лв. за периода от 14.05.2020 г. до 05.08.2020 г. включително;

5. по фактура № •••••••••• от 16.04.2020 г. върху главница от 3 823,69 лв. в размер на 94,53 лв. за периода от 22.05.2020 г. до 18.08.2020 г., включително;

6. по фактура № 8000049599 от 16.04.2020 г. върху главница от 9 171,36 лв. в размер на 226,74 лв. за периода от 22.05.2020 г. до 18.08.2020 г. включително;

7. по фактура № 8000049600 от 16.04.2020 г. върху главница от 21 638,52 лв. в размер на 534,95 лв. за периода от 22.05.2020 г. до 18.08.2020 г. включително;

8. по фактура № 8000049676 от 23.04.2020 г. върху главница от 26 431,87 лв. в размер на 602,06 лв. за периода от 29.05.2020 г. до 18.08.2020 г. включително;

9. по фактура № 8000049677 от 23.04.2020 г. върху главница от 4 542,20 лв. в размер на 103,46 лв. за периода от 29.05.2020 г. до 18.08.2020 г. включително;

10. по фактура № 8000049748 от 28.04.2020 г. върху главница от 7 729,44 лв. в размер на 201,82 лв. за периода от 29.05.2020 г. до 30.08.2020 г. включително;

11. по фактура № 8100004785 от 30.04.2020 г. върху главница от 4 141,86 лв. в размер на 98,94 лв. за периода от 06.06.2020 г. до 30.08.2020 г. включително;

12. по фактура № 8100004791 от 30.04.2020 г. върху главница от 22 046,21 лв. в размер на 526,66 лв. за периода от 06.06.2020 г. до 30.08.2020 г. включително;

13. по фактура № 8100004793 от 30.04.2020 г. върху главница от 1 760,03 лв. в размер н а 42,05 лв. за периода от 06.06.2020 г. до 30.08.2020 г. включително и върху главница от 25 802,46 лв. в размер на 680,90 лв. за периода от 06.06.2020 г. до 08,09.2020 г. включително;

14. по фактура № 8000049843 от 08.05.2020 г. върху главницата от 9 322,46 лв. в размер на 209,76 лв. за периода от 11.06.2020 г. до 30.08.2020 г. включително и върху главницата от 45 909,58 лв. в размер 1 147,74 лв. за периода 11.06.2020 г. до 08.09.2020 г. включително;

15. по фактура № 8000049866 от 11.05.2020 г. върху главница от 40 845,59 лв. в размер на 1 009,79 лв. за периода от 11.06.2020 г. до 07.09.2020 г. включително;

16. по фактура № 8000049867 от 11.05.2020 г. върху главница от 320,13 лв. в размер на 7,91 лв. за периода от 11.06.2020 г. до 07.09.2020 г. включително;

17. по фактура № 8000049905 от 13.05.2020 г. върху главница от 23 969,59 лв. в размер н а 545,97 лв. за период от 18.06.2020 г. до 07.09.2020 г. включително и върху част от главница от 26 503,30 лв. в размер на 655,22 лв. за периода от 18.06.2020 г. до 14.09.2020 г. включително;

18. по фактура № 8000049969 от 18.05.2020 г. върху главница от 4 504,73 лв. в размер на 111,37 лв. за периода от 18.06.2020 г. до 14.09.2020 г. включително;

19. по фактура № 8000049970 от 18.05.2020 г. върху главница от 17 230,36 лв. в размер на 425,97 лв. за периода от 18.06.2020 г. до 14.09.2020 г. включително;

20. по фактура № 8000049971 от 18.05.2020 г. върху главница от 3 819,78 лв. в размер на 15,92 лв. за периода от 18.06.2020 г. до 02.07. 2020 г. включително и върху главница от 2 882,86 лв. в размер на 60,06 лв. за периода от 02.07.2020 г. до 14.09.2020 г. включително;

21. по фактура № 8000050024 от 21.05.2020 г. върху главница от 26 001,88 лв. в размер н а 50,56 лв. за периода от 26.06.2020 г. до 02.07.2020 г. включително и върху главница от 22 142,48 лв. в размер на 461,30 лв. за период от 02.07.2020 г. до 14.09.2020 г. включително;

22. по фактура № 8000050065 от 26.05.2020 г. върху главница от 22 159,76 лв. в размер н а 43,09 лв. за периода 26.06.2020 г. до 02.07.2020 г. включително, върху главница от 21 044,91 лв. в размер на 87,69 лв. за периода от 02.07.2020 г. до 16.07.2020 г. включително и върху главница от 17 910,21 лв. в размер на 348,25 лв. за периода от 16.07.2020 г. до 23.09.2020 г., включително;

23. по фактура № 8000050068от 26.05.2020 г. върху главница от 4 538,29 лв. в размер н а 8,82 лв. за периода от 26.06.2020 г. до 02.07.2020 г. включително и върху главница от 3 572,01 лв. в размер на 74,42 лв. за периода от 02.07.2020 г. до 14.09.2020 г. включително;

24. по фактура № 8000050147 от 29.05.2020 г. върху главница от 123,17 лв. в размер на 2,57 лв. за периода от 02.07.2020 г. до 14.09.2020 г. включително;

25. по фактура № 8100004852 от 31.05.2020 г. върху главница от 8 000 лв. в размер на 200 лв. за периода от 02.07.2020 г. до 29.09.2020 г. включително и върху главница от 44 344,80 лв. в размер на 1 034,71 лв. за периода от 02.07.2020 г. до 23.09.2020 г. включително;

26. по фактура № •••••••••• от 31.05.2020 г. върху главница от 5 900,69 лв. в размер на 147,52 лв. за периода от 02.07.2020 г. до 29.09.2020 г. включително;

27. по фактура № 8100004854 от 31.05.2020 г. върху главница от 70 152,11 лв. в размер н а 292,30 лв. за периода от 02.07.2020 г. до 16.07.2020 г. включително, върху главница от 70 047,90 лв. в размер на 1 478,79 лв. за периода от 16.07.2020 г. до 29.09.2020 г. включително и върху главница от 33 948,59 лв. в размер на 94,30 лв. за периода от 29.09.2020 г. до 08.10.2020 г., включително;

28. по фактура № 8100004855 от 31.05.2020 г. върху главница от 3 257,76 лв. в размер на 89,59 лв. за периода от 02.07.2020 г. до 08.10.2020 г. включително;

29. по фактура № 8100004856 от 31.05.2020 г. върху главница от 23 268,72 лв. в размер на 639,89 лв. за периода от 02.07.2020 г. до 08.10.2020 г. включително;

30. по фактура № 8000050214 от 08.06.2020 г. върху главница от 17 039,77 лв. в размер н а 37,87 лв. за периода от 09.07.2020 г. до 16.07.2020 г. включително и върху главница от 15 861,39 лв. в размер на 418,56 лв. за периода от 16.07.2020 г. до 18.10.2020 г. включително;

31. по фактура№ 8000050215 от 08.06.2020 г. върху главница от 6 393,24 лв. в размер на 163,38 лв. за периода от 09.07.2020 г. до 08.10.2020 г. включително;

32. по фактура № 80000050262 от 11.06.2020 г. върху главницата от 44 242,82 лв. в размер на 1 167,52 лв. за периода от 16.07.2020 г. до 18.10.2020 г. включително и върху главница от 77 858,52 лв. в размер на 1 167,88 лв. за периода от 16.07.2020 г. до 07.09.2020 г. включително;

33. по фактура № 8000050280 от 12.06.2020 г. върху главница от 39 892,07 лв. в размер на 598,38 лв. за периода от 16.07.2020 г. до 07.09.2020 г. включително;

34. по фактура № 8000050359 от 18.06.2020 г. върху главница от 17 249,41 лв. в размер на 225,20 лв. за периода от 23.07.2020 г. до 07.09.2020 г., включително и върху главница от 12 992,40 лв. в размер на 317,59 лв. за периода от 23.07.2020 г. до 18.10.2020 г. включително, върху главницата от 47 316,06 лв. в размер на 1 156,61 лв. за периода от 23.07.2020 г. до 18.10.2020 г. включително и върху главница от 8 797,63 лв. в размер на 271,26 лв. за периода от 23.07.2020 г. до 10.11.2020 г. включително;

35. по фактура № 8000050405 от 22.06.2020 г. върху главница от 20 069,16 лв. в размер на 618,80 лв. за периода от 23.07.2020 г. до 10.11.2020 г. включително;

36. по фактура № •••••••••• от 22.06.2020 г. върху главница от 1 382,83 лв. в размер на 45,71 лв. за периода от 23.07.2020 г. до 18.11.2020 г. включително;

37. по фактура № 8000050408 от 22.06.2020 г. върху главница от 3 251,88 лв. в размер на 107,49 лв. за периода от 23.07.2020 г. до 18.11.2020 г. включително;

38. по фактура № 8000050492 от 26.06.2020 г. върху главница от 55 000 лв. в размер на 1 359,72 лв. за периода от 30.07.2020 г. до 26.10.2020 г. включително, върху главница от 29 337,45 лв. в размер на 855,68 лв. за периода от 30.07.2020 г. до 11.11.2020 г. включително и върху главницата от 46 128,37 лв. в размер на 1 435,10 лв. за периода от 30.07.2020 г. до 18.11.2020 г. включително;

39. по фактура № 8000050493 от 26.06.2020 г. върху главница от 5 957,30 лв. в размер на 191,96 лв. за периода от 30.07.2020 г. до 22.11.2020 г. включително;

40. по фактура № 8000050531 от 29.06.2020 г. върху главница от 3 251,88 лв. в размер на 104,78 лв. за периода от 30.07.2020 г. до 22.11.2020 г. включително и 41. по фактура № 8000050532 от 29.06.2020 г. върху главница от 17 076,35 лв. в размер на 550,24 лв. за периода от 30.07.2020 г. до 22.11.2020 г. включително.

„БДЖ – Товарни превози“ ЕООД е заявило вземането си по реда на чл. 410 от ГПК и въз основа на депозираното заявление е образувано частно гражданско дело № 37163 по описа за 2023 г. на Софийски районен съд, 162-ри състав. Заявлението е уважено и е издадена заповед за изпълнение № 37163 от 11.04.2024 г. за сумата от 24 632,59 лв. (двадесет и четири хиляди шестстотин тридесет и два лева и петдесет и девет стотинки), както и за разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 900 лв. (деветстотин лева) и държавна такса в размер на 492,65 лв. (четиристотин деветдесет и два лева и шестдесет и пет стотинки). Ответникът е депозирал в срок възражение срещу дължимостта на сумите по заповедта, поради което с разпореждане №112000 от 06.08.2024 г. на заявителя е указано да предяви иск за установяване на вземането си.

С тези обстоятелства ищецът обосновава правния си интерес от заявяване на претенцията за установяване на задължението на ответника, за което е издадена заповед за изпълнение № 37163 от 11.04.2024 г. по частно гражданско дело № 37163 по описа за 2023 г. на Софийски районен съд, 162-ри състав.

С исковата молба ищецът моли за събирането на писмени доказателства и за допускането и назначаването на съдебно – счетоводна експертиза.

В съдебно заседание процесуалният представител на „БДЖ – Товарни превози“ ЕООД поддържа предявения иск и направените доказателствени искания. Не ангажира допълнително доказателства.

В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество, чрез процесуалния си представител, депозира отговор, с който оспорва исковите претенции като недопустими и неоснователни.

Доводът си за недопустимост на иска, ответникът основава на пропускането на едномесечния срок за предявяване на иск по чл. 422 от ГПК.

По същество ответникът оспорва исковете като неоснователни, тъй като са погасени по давност. Излага подробни съображения, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 109 ал. 4 от ЗЖТ, предвиждаща едногодишен давностен срок. Твърди, че поради погасяването на главното задължение и на основание чл. 119 от ЗЗД е погасено и задължението за заплащане на обезщетение за забава, което е предмет на исковете по чл. 422 от ГПК. На последно място, ответникът твърди, че по отношеие на част от претендираната закъснителна лихва е приложим давностния срок по чл. 111 б. „в“ от ЗЗД.

С отговора ответникът не прави доказателствени искания.

В съдебно заседание процесуалният представител на ответното дружество поддържа направените в отговора възражения. Не сочи доказателства.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните, а и от писмените доказателства се установява, че между „БДЖ-Товарни превози” ЕООД, като превозвач и „ТТЛ” ЕООД е сключен Договор № 39/2021 г. от 30.12.2019г. с предмет осъществяване на различни видове товарни превози за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2023 г. при условията на централно заплащане. В договора е уговорен срок за плащане, както следва: „Клиентът се задължава да заплаща превозните разноски и/или други услуги по всяка от издадените от превозвача фактури в срок от 10 (десет) календарни дни, който започва да тече от деня на издаването и изпращането на съответната фактура на електронната поща на клиента.“ (чл.22, ал.5). Съгласно чл. 17 от Договора цените и условията за превоз се договарят с анекси към договора.

С анекс № 1, т.11, в сила за периода 01.01.2021 г. - 31.12.2021 г. и съгласно анекс № 16, срокът за плащане е предоговорен на 30 календарни дни, а именно: „Клиентът се задължава да заплаща стойността по издадените фактури в срок от 30 (тридесет) календарни дни, който започва да тече от деня на издаването и изпращането на съответната фактура на електронната поща на клиента.”

Начините, размерите и условията за заплащане на превозвното възнаграждение са уговорени меду страните в чл. 2 ал. 2 от Договор № 39/2021 г.

Съгласно чл. 32, ал. 1 от същият договор, клиентът дължи на превозвача лихва за забава в размер на законната лихва върху дължимата (незаплатената) сума за всеки просрочен ден от датата на възникване на изискуемостта до датата на окончателното й изплащане.

През периода на действие на договор № 39/2020 от 30.12.2019 г., между „ТТЛ“ ЕООД, от една страна, като заемодател, и „БДЖ-Toварни превози“ ЕООД, от друга страна, като заемател, е сключен на 10.05.2017г. договор за заем за послужване № 01-05- 187 с предмет предоставяне на индивидуализирани 141 броя вагони-цистерни. Във връзка с този договор, с писмо № 02-02-328 от 18.07.2019г., „БДЖ- Товарни превози“ ЕООД е поело ангажимент към „ТТЛ“ ЕООД да не претендира лихви за забава при непогасени задължения в срок по договор № 39/2020 г. от момента на подписването на договора за заем за послужване № 01- 05-187 от 10.05.2017 г., до неговото окончателно прекратяване. Съгласно Анекс № 2 от 08.05.2019г. срокът на договора за заем за послужване е изтекъл на 10.05.2020 г., което се явява основание „БДЖ-Товарни превози“ ЕООД да започне да начислява лихви за забава при непогасени задължения в срок по договор № 39/2020 г. на „ТТЛ“ ЕООД. Периодът, от който „БДЖ-Товарни превози“ ЕООД започва отново да начислява лихви е от 12.05.2020 г.

Ответникът не оспорва, че ищцовото дружество е изпълнило превозите, за осчетоводяването на чиято стойност са издадени фактурите, посочени в исковата молба, респ. че е възникнало задължението за „ТТЛ“ ЕООД да заплати уговореното възнаграждение за извършените услуги. Доказателства, че „БДЖ – Товарни превози“ ЕООД е изпълнило възложените му превози се съдържат и в приетите като доказателства по делото счетоводни документи и заключението на съдебно – счетоводната експертиза, които установяват получаването на фактурите от ответника и осчетоводяването им в счетоводството на „ТТЛ“ ЕООД. Не е спорно, също така, между страните, че „ТТЛ“ ЕООД е изпаднало в забава за изпълнение на задължението си да заплати уговореното възнаграждение. Размерът на претендираната законна лихва е установен от неоспореното заключение на съдебно – счетоводната експертиза.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира предявения

установителен иск за допустим и частично основателен, предвид следните съображения:

Установителният иск с правно основание чл. 422 от ГПК е допустим, доколкото настоящето исково производство е предхождано от заповедно производство – частно гражданско дело № 37163 по описа за 2023 г. на Софийски районен съд, 162-ри състав, в хода на което е уважено заявлението на „БДЖ - Товарни Превози” ЕООД, ЕИК 175403856, седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1080, ул. „Иван Вазов” № 3, представлявано от управителя инж. Х.Б.К. и със заповед за изпълнение № 10926 от 11.04.2024 г. е разпоредено „ТТЛ” ЕООД, ЕИК 130789887, седалище и адрес на управление в гр. София, п.к. 1271, р-н Надежда, ж.к.“Илиянци“, ул. „Азалия“ №2, представлявано от управителите Р.Т., Ф.Б.М. и С.Л.Б. да заплати на „БДЖ - Товарни Превози” ЕООД, ЕИК 175403856, седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1080, ул. „Иван Вазов” № 3, представлявано от управителя инж. Х.Б.К. сумата от 24 632,59 лева (двадесет и четири хиляди шестстотин тридесет и два лева и петдесет и девет стотинки), представляваща лихва за забава, в размер на законната лихва, при извършени плащания на главниците за превозни цени и добавъчни такси за услуги по сключен договор за организиране и изпълнение на железопътни превози на товари № 39/2020 от 30.12.2019 г. за период от 14.05.2020 г. до 22.11.2020 г., ведно със законна лихва за период от 03.07.2023 г. до изплащане на вземането, както и държавна такса в размер на 492,65 лева (четиристотин деветдесет и два лева и шестдесет и пет стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 900,00 лева (деветстотин лева). Заповедта е връчена на длъжника на 23.05.2024 г. и в преклузивния едномесечен срок (на 24.06.2024 г. – 23.06.2024 г. е неприсъствен ден) процесуалният представител на „ТТЛ“ ЕООД депозира възражение срещу дължимостта на сумите, поради което на заявителя е указано да предяви иск за установяване на вземането си с разпореждане, връчено му на 26.08.2024 г. На 26.09.2024 г. „БДЖ - Товарни Превози” ЕООД депозира иисковата молба, инициирала настоящето производство. Видно от материалите по приложеното заповедно производство, че ищецът не е пропуснал едномесемчния срок за предявяването на установителния иск за вземането си по здаповедта за изпълнение, поради което доводите на ответника за недопустимост на настоящето производство са неоснователни.

Разгледан по същество, искът е частично основателен.

Между страните не се спори относно обстоятелствата, обуславящи възникването на правото на ищеца за получи обезщетение за забавено изпълнение, а именно склучването на договор за превоз, изпълнението на задължения на „БДЖ – Товарни превози“ ЕООД по този договор, сроковоте за изпълнение на задължението на ответника, забава на изпълнението на ответника да заплати уговорените възнаграждения, както и периодите, в които страните са договорили, че е дължимо обезщетение за забавено изпълнение. В този смисъл съдът приема, че безспорно се доказаха по делото правопораждащите факти на правото на ищцовото дружество на обезщетение за забавено изпълнение за сумите и периодите, описани в исковата молба.

Според по делото е въпросът относно правопогасяващите възражения на ответника за изтекла погасителна давност. Същите съдът намира за частично основателни, с оглед следните съображения:

Неоснователен е доводът на отвеника за прилагането на специалната норма на чл. 109 ал. 4 от Закона за железопътния транспорт. В случая възникналото между страните облигационно правоотношение е такова по договор за железопътен превоз на товари, като липсват данни превозите да са извършвани извън границите на Република България, поради което приложимо е изцяло българското право, в частност специалният Закон за железопътния транспорт. В разпоредбата на чл. 109, ал. 4, вр. ал. 2 ЗЖТ е предвиден едногодишен давностен срок за предявяване на исковете на превозвачите срещу изпращачите, получателите и пътниците за недосъбрани превозни цени и допълнителни такси, но от формулировката на текста е видно, че същият е приложим към изрично посочените вземания за възнаграждения и такси по договора за превоз, не и по отношение на акцесорните вземания за лихва за забава върху тези главни вземания. Възприетият от законодателя подход за въвеждане на кратък срок за предявяване на вземанията по договора за железопътен транспорт на товари се основава на спецификите на превозните правоотношения, свързани с необходимостта от бързо уреждане на отношенията между превозвач и получател/товародател, но при липса на изрична уредба в тази насока не е налице основание този специален режим да бъде приложен и по отношение на акцесорните вземания за лихва за забава. В нормативната уредба, регламентираща железопътния транспорт, не са предвидени специфични давностни срокове за погасяване на вземанията за мораторна лихва, поради което по отношение на тях приложение следва да намери общият режим, установен в разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, като те се погасяват с тригодишна давност (в този смисъл решение № 596 от 28.01.2026 г., постановено по въззивно гражданско дело № 8384 по описа за 2025 г. на Софийски градски съд, II-В състав).

Неоснователен е и доводът за погасяване на претендираното акцесорно вземане за мораторна лихва на основание чл. 119 от ЗЗД. Според цитираната разпоредба, с погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла. Нормата е приложима в случай на погасяване на главното задължение по давност, какъвто не е настоящия, тъй като главното задължение за заплащане на възнаграждениенто за превоз е погасено чрез плащане.

Основателно е отниковото възражение за погасяване на част от претендираните вземания по давност на основание чл. 111 б. „в“ от ЗЗД. По съображенията, изложени погоре, съдът приема, че по отношение на вземанията, предмет на исковата молба е приложим общия погасителен давностен срок относно лихвите за забава, а именно тригодишния такъв по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Давността е прекъсната с подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК (чл. 422 ал. 1 от ГПК), което е депозирано на 03.07.2023 г. Следователно всички претендирани лихви, които са начислени за период до 02.07.2020 г., са погасени по давност. Заключението на съдебно – счетоводната експертиза установява размерите и периодите на тези мораторни лихви по всички фактури, посочени в исковата молба и същите възлизат на обща сума от 3 167,36 лв., за която сума исковата претенция е неоснователна, като погасена по давност.

С оглед изложеното предявеният установителен иск с правно основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 422 от ГПК, е частично основателен.

Неоснователна е претенцията на „БДЖ – Товарни превози“ ЕООД за присъждане на законна лихва върху процесните парични вземания от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумите. Предмет на исковете е законна лихва за забава и присъждане на законната лихва върху дължимата лихва по чл. 86 ЗЗД за забавено плащане на главница за периода след предявяване на иска е в нарушение на законовата забрана за начисляване на лихва върху лихва. Олихвяването на изтекли лихви (анатоцизъм) съобразно императивната норма на чл. 10, ал. 3 ЗЗД става съгласно наредбите на БНБ или е допустимо само доколкото законът изрично го допуска и по ред и условия, определени в нормативен акт. Разпоредбата на чл. 294, ал. 2 ТЗ предвижда, че лихва върху лихва между търговци се дължи, само ако е уговорена, но по делото не се твърди, нито се установява страните да са постигнали съгласие за подобна уговорка. Ето защо следва да се приеме, че искането за заплащане на законната лихва върху обезщетението за забавено плащане на процесните главни задължения е неоснователно.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78 ал. 1 и ал. 3 от ГПК и т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 по описа за 2013 г. на ОСГТК на ВКС, право на разниски, направени в исковото и в заповедното производства, имат и двете страни по делото, съразмерно на уважената, респ. на отхвърлената част от иска.

Ищецът е направил разноски в исковото и в заповедното производства за заплащането на държавна такса, възнаграждение за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение в общо размер от 3 385,30 лв. (985,30 лв. – държавна такса, 1 800 лв. – юрисконсултско възнаграждение и 600 лв. – възнаграждение за вещо лице). Съразмерно на уважената част от исковата претенция на ищеца са дължими разноски в размер на 2 950 лв.

Ответникът също претендира разноски, но в кориците на делото липсват доказателства да е направил такива.

Водим от горното, съдът