Решение № 2426 от 20.11.2025 г. на Административен съд - Добрич по дело № 569/2025 г.

Производството е по реда на чл. 40 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на К. Г. И., от [населено място], срещу Решение № 97-00-136 от 12.09.2025 г. на Директора на Дирекция „Правнонормативна дейност и публични предприятия“ в Министерство на културата, издадено във връзка със Заявление за достъп до обществена информация с рег. № 97-00-136 от 29.08.2025 г. на К. Г. И.. В жалбата се твърди, че макар с обжалваното Решение да е посочено, че е предоставен пълен достъп до информация, то поради това, че в същото е заявено, че ответникът не разполага с исканата информация, тъй като второстепенните разпоредители с бюджет (държавни театри), както и общинските и частни театри управляват сградите си и отговарят за изграждането на достъпна среда, то реално е налице пасивен отказ, който заобикаля целта на закона. Направено е позоваване на чл. 32 от ЗДОИ и се твърди, че административният орган не е изпълнил задължението си да препрати заявлението до компетентния орган. Жалбоподателят настоява, че е налице неправилно приложение на закона, нарушение на принципа на служебното начало и целта на закона. При тези доводи иска отмяна на оспорения акт и съдът да задължи Министерство на културата да препрати заявлението до компетентните второстепенни разпоредители с бюджета или да предприеме необходимите действия за събиране и предоставяне на исканата информация. С молба с вх. № 3370/ 08.10.2025 г. (л. 33) жалбоподателят представя писмено становище по жалбата си, с което изразява подробни съображения за нейната основателност на жалбата си, претендира разноски и прави искане по доказателствата, а именно: съдът да изиска служебно от Министерството на културата справки, документи или писма до второстепенните разпоредители (театри), от които да е видно дали е направена проверка за наличие на исканата информация, както и документи, свързани с достъпна среда в театрите (например проекти, програми, доклади, отчети, финансиране по програми на ЕС). В открито съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се явява лично, не се представлява. Поддържа жалбата и иска отмяна на оспореното решение и предоставяне на исканата информация. Претендира разноски. Ответникът в съдебно заседание, редовно призован, не се явява, не се представлява. В Писмен отговор с вх. № 3650/ 27.10.2025 г. оспорва жалбата изцяло, счита я за неоснователна и незаконосъобразна и моли да бъде отхвърлена. Същевременно прави възражение по допустимостта на жалбата, като развива доводи, че, видно от изпратената административна преписка по издаване на обжалвания акт, заявлението за достъп до обществена информация е подадено от К. Г. И., а не от К. Г. И., като същото заявление е подадено на e-mail адрес [електронна поща].bg, при което от прикачения файл, който е разпечатан и изпратен на съда с административната преписка, се установявало различно име на подателя. Адресатът на обжалваното решение също бил различен от настоящия жалбоподател, от което извежда, че не е налице акт, засягащ правната сфера на жалбоподателя, тъй като процесното решение било издадено спрямо лице с различно име, както и по заявление, подадено от лице с различно име, поради което не бил налице правен интерес от обжалване на Решение N° 97-00-136/ 12.09.2025 г. от лице, различно от адресата на същото. Продължава, че жалбоподателят не оспорвал изложеното в решението, а чрез съда търсел превратно прилагане, но изцяло в негова полза, на нормата на чл. 32 от ЗДОИ, като целял да бъде ангажиран държавен ресурс - материален и нематериален, а жалбоподателят да черпи права от това, без да полага усилия и без да изразходва средства (пощенски разходи), какъвто не бил смисълът/целта на закона. Счита, че неправилно и незаконосъобразно би било разходването на държавен ресурс, за да се спестява такъв на заявителите, с оглед на което настоява да бъде прекратено делото. Сочи, че според трайната съдебна практика актът на изпращане на заявлението по чл. 32 от ЗАОИ не подлежи на самостоятелен съдебен контрол, от което извлича, че по делото не е налице предмет на обжалване и настоящото съдебно производство следва да бъде прекратено. По основателността на жалбата ответникът счита възраженията за неясни. Настоява, че е проверил и установил, че не разполага с исканата информация, което е разяснил на заявителя. Същевременно изрично изписва в отговора си, че „… Видно от текста на обжалваното решение е, към кои задължени по ЗДОИ субекти лицето, търсещо информация, ако желае, би могло да се обърне с искането си“. Настоява, че не е налице хипотезата на чл. 32 от ЗДОИ, тъй като Министерството няма информация за театралните сгради на общинските, частни, самодейни и читалищни театри, съответно, че няма задължение да „предполага“ в кой театър какво е изградено във връзка с достъпа за хора с увреждания (например рампи, асансьори, адаптирани санитарни помещения и др.). При тези съображения иска да бъде оставена жалбата без уважение. Съдът, за да се произнесе, съобрази относимата нормативна уредба в ЗДОИ и АПК, вкл. чл. 168 от АПК, доводите на страните, съдържанието на заявлението за достъп до обществена информация и на Решение с изх. № 97-00-136/ 12.09.2025 г. на Директора на Дирекция „Правнонормативна дейност и публични предприятия“ в Министерство на културата, като от фактическа и правна страна приема следното: Жалбата е подадена от лице с активна процесуална легитимация, в предвидените форма и срок, поради което е допустима за разглеждане. Неоснователни са възраженията на ответника, че жалбата е подадена от лице без правен интерес, съответно, че липсва акт, засягащ правната сфера на жалбоподателя. Видно от доказателствата, данните на заявителя и на жалбоподателя съвпадат напълно (трите имена, адрес, телефон, електронен адрес). Изписването на личното име „К.“ вместо „К.“ не означава, че се касае за различни лица предвид всички останали данни. В този смисъл заявителят и адресатът са едно и също лице, като при изписването на първото име на заявителя е допусната техническа грешка от лицето, което не променя адресата на решението, нито подменя неговата идентичност като жалбоподател. Несъстоятелно е в тази връзка възражението, че не е налице акт, който да засяга правната сфера на жалбоподателя, след като е очевидно, че се касае за едно и също лице. Абсурдно е възражението, че жалбоподателят действал недобросъвестно, като в жалбата до съда е изписал правилно името си. Ответникът си противоречи сам, като е изпратил Решението именно на електронния адрес на жалбоподателя, който е и заявител в административното производство. Неоснователен е и доводът, че жалбоподателят търси чрез съда превратно прилагане, изцяло в своя полза, на нормата на чл. 32 от ЗДОИ, съответно, че целял използване на държавен ресурс в своя полза, без да полага усилия и без да изразходва средства, което било основание за прекратяване на делото. Този довод не е основание за прекратяване на делото, а жалбоподателят и заявител действа съобразно разписаните в чл. 6 от ЗДОИ принципи при осъществяване правото на достъп до обществена информация като откритост, достоверност и пълнота на информацията; осигуряване на еднакви условия за достъп до обществена информация; осигуряване на законност при търсенето и получаването на обществена информация; защита на правото на информация, вкл. съобразно предвидената в закона процедура. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Предмет на проверка в настоящото производство е Решение с изх. № 97-00-136/ 12.09.2025 г. на Директора на Дирекция „Правнонормативна дейност и публични предприятия“ в Министерство на културата. Заявлението за достъп до обществена информация е адресирано от заявителя до Министъра на културата. Министърът на културата е орган по чл. 3 от ЗДОИ, във връзка с чл. 19, ал. 2, т. 4 от Закона за администрацията. Със Заповед № РД09-646/ 01.07.2025 г. (л. 27) Министърът на културата е възложил на Директора на Дирекция „Правнонормативна дейност и публични предприятия“ в Министерство на културата да подписва решения за предоставяне или отказ за предоставяне на достъп до обществена информация, както и решения за предоставяне или отказ за предоставяне на информация за повторно ползване по подадени заявления по реда на ЗДОИ, поради което, макар и при непрецизна формулировка, със Заповедта е определен по смисъла на чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ съответният директор да взима решения за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация, от което се налага изводът, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма и е валиден акт, годен за съдебна проверка. Заявлението за достъп до обществена информация с рег. № 97-00-136/ 29.08.2025 г., подадено от г-н И., съдържа два въпроса: 1.Колко театрални сгради в Република България разполагат с изграден достъп за хора с увреждания (например рампи, асансьори, адаптирани санитарни помещения и др.). 2.В кои градове се намират тези театрални сгради. Според изписаното в Решението на заявителя е предоставен пълен достъп до наличната в Министерство на културата (МК) информация по въпроси № 1 и № 2. Видно от съдържанието на оспорения акт обаче, на заявителя не е предоставена информация, а е изписано, че Министерство на културата не съхранява и не разполага с информация за броя на театралните сгради в република България, които имат изграден достъп за хора с увреждания, както и градовете, в които се намират. Посочено е, че с Постановление на Министерския съвет № 263 от 30 юли 2021 г. са определени второстепенните разпоредители с бюджет по бюджета на Министерство на културата, включително и музикални, драматични и куклени театри на територията на Р България, но извън тях има общински, частни и самодейни театри. Указано е, че второстепенните разпоредители с бюджет по бюджета на Министерство на културата са самостоятелни юридически лица на бюджетна издръжка в системата на културата и „ведомства" по смисъла на § 2 от Допълнителни разпоредби на Закона за държавната собственост. Съгласно чл. 12, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост, управлението върху обекти, имоти и вещи - държавна собственост, включва правото на ведомствата и юридическите лица на бюджетна издръжка да ги владеят, ползват и поддържат от името на държавата за своя сметка и на своя отговорност. Прилаганата система на делегиран бюджет, дава право на директорите на културните институти да се разпореждат самостоятелно със средствата, да сключват договори с физически и юридически лица за доставка на стоки и услуги, в т.ч. извършване на ремонти в предоставения им за управление държавен сграден фонд и за изграждане на достъпна среда за хора в неравностойно положение. Отразено е, че по управляваната от Министерство на културата Програма „Културно предприемачество, наследство и сътрудничество", финансирана по ФM на ЕИП 2014-2021 г., не са финансирани проекти на сценични културни институти, които да включват изграждане на достъп за хора с увреждания. Изложено е, че в Министерство на културата не са провеждани обществени поръчки и сключвани договори по реда на закона за обществените поръчки (ЗОП) за изграждане на рампи, асансьори, адаптирани санитарни помещения, осигуряващи достъп на хора с увреждания в театрите. Театрите, като юридически лица и разпоредители с бюджет от по-ниска степен, са самостоятелни възложители по реда на ЗОП. Така описаното е изпратено на заявителя на предоставения от него електронен адрес. Фактите относно съдържанието на заявлението по ЗДОИ и на решението за предоставяне на достъп до обществена информация, както относно съдържанието на предоставената обществена информация, са безспорни между страните, а и се установяват от приложените и събрани от съда доказателства, поради което съдът ги възприема като настъпили. Отговорите в Решението са изготвени, след като оправомощеният директор е изпратил запитвания до Дирекция „Обществени поръчки“ в МК, Главен секретар на МК, Дирекция „Международно сътрудничество, европейски програми и регионални дейности, отдел „Европейски програми и проекти“. Спорът се състои в това налице ли е отказ от предоставяне на информация, задължен ли е бил ответникът да предприеме различни от извършените от него действия по закон. В тази връзка съдът съобрази следното: Както беше посочено вече, ответникът се явява задължен по закона субект. Субекти на правото на достъп до обществена информация са пък гражданите, чужденците и лицата без гражданство, както и всички юридически лица. Това са т. нар. „заявители“, които могат да упражнят правото си на достъп при условията и реда, определени с вътрешните правила и Закона за достъп до обществена информация. Предвид разпоредбата на чл. 4 от ЗДОИ г-н И. е легитимен субект на правото на достъп до обществена информация. Исканата от г-н И. информация попада в обхвата на чл. 2 от ЗДОИ, т.е. това е „информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти“ и по-конкретно за дейността на Министерство на културата. От данните, обективирани в Решението, респ. от жалбата и приложените по делото становища, се констатира, че страните не спорят относно обстоятелството, че с решението по ЗДОИ не е предоставена информация на заявителя по поставените от него въпроси. Изложеното от ответника, че със съответното ПМС музикалните, драматични и куклени театри в България са определени за второстепенни разпоредители с бюджета, поради което се явяват самостоятелни юридически лица, не променя факта, че ответникът, след като му е известно това ПМС и свързаните с него права и задължения на различните видове театри, е следвало да препрати Заявлението за достъп до всеки един от тях, още повече, че е възложил проверка и му е даден отговор, че МК не разполага със съответната информация. Вярно е, че като доказателство се съдържа и отговор, че в МК не са финансирани европейски проекти за изграждане на достъпна среда, но след като е посочено, че различните видове театри могат самостоятелно да се разпореждат с финансови средства, то това означава, че е приложима нормата на чл. 32 от ЗДОИ. Съгласно текста на чл. 32 от ЗДОИ, когато органът не разполага с исканата информация, но има данни за нейното местонахождение, в 14-дневен срок от получаване на заявлението той препраща заявлението, като уведомява за това заявителя, като задължително посочва наименованието и адреса на съответния орган или юридическо лице. Видно от информацията, публикувана на интернет страницата на Министерство на културата, последното разполага със списък на държавните драматични и драматично-куклени театри. Според Закона за закрила и развитие на културата държавните културни институти са юридически лица на бюджетна издръжка, които се създават, преобразуват и закриват от Министерския съвет по предложение на министъра на културата или със закон. Те се финансират от бюджета на Министерството на културата изцяло или частично, със средства от общинските бюджети, въз основа на сключени договори с Министерството на културата или с участието на други юридически или физически лица. Държавните културни институти към ведомства, извън Министерството на културата, се създават, преобразуват и закриват от Министерския съвет по предложение на ръководителя на съответното ведомство, съгласувано с министъра на културата. Съобразно текста на чл. 14 от Закона за закрила и развитие на културата Министерството на културата създава и поддържа публичен регистър на културните организации, който се публикува на интернет страницата на Министерството на културата, а информацията се съхранява чрез електронна база данни, управлявана от информационна система. Дейността на държавните културни институти, държавните културни институти с национално значение подлежи на наблюдение, анализ и оценка по ред, определен с наредба на министъра на културата. Според интернет страницата на МК държавните драматични и драматично-куклени театри са в направление „Театри“ на Министерството, което според закона извършва наблюдение и контрол на дейността им. В този смисъл и предвид изрично посоченото и в Решението на ответника, на последния безспорно му е известно кои са компетентните органи, които могат да отговорят на заявителя и като не е препратил Заявлението му до тях, е действал в нарушение на закона, поради което оспореният акт следва да бъде отменен. Вярно е, че съгласно чл. 23б от Закона за закрила на културата държавните културни институти, осъществяващи дейност в областта на сценичните изкуства, прилагат система на делегирани бюджети, която дава право на директора на културния институт да: 1. се разпорежда самостоятелно със средствата на института; 2. извършва компенсирани промени на утвърдените с бюджета му приходи и разходи, като уведомява за това Министерството на културата; 3. определя числеността на персонала и възнагражденията на служителите и работниците при спазване на нормите, определени в съответните нормативни актове, но видно от разписаното, разходите се контролират от МК, което още веднъж обосновава извода, че след като на ответника му е известно как се процедира от второстепенните разпоредители с бюджета, е следвало в изпълнение на задълженията си по ЗДОИ да изпрати заявлението до всеки един театър от публикувания на страницата му в Направление „Театър“ списък. Съдът следва да отбележи, че действията на заявителя, лице с увреждания, в никакъв случай не представляват превратно упражняване на права, а са действия в съответствие с целта на закона – да си създаде представа дали Министерство на културата и принадлежащите му организации, създадени да разпространяват сценично изкуство, са изпълнили задълженията си да осигурят подходяща за достъп среда за хора с увреждания, доколкото за достъпа до изкуство всички лица следва да са равноправни. Съгласно чл. 53 от Закона за хората с увреждания те имат право на равен достъп до физическата среда на живеене, труд и отдих, лична мобилност, транспорт, информация и комуникации, включително до информационни и комуникационни системи и технологии, до всички останали удобства и услуги за обществено обслужване в урбанизираните територии, както и до морските плажове по чл. 7а от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие. Достъпът се осъществява чрез идентифициране и премахване на всякакви пречки и прегради пред достъпността, които се отнасят към елементите на достъпната среда в урбанизираната територия: пешеходни пространства, кръстовища и пешеходни пътеки, достъпни места за паркиране, спирки на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници, елементи на обзавеждането на градската среда и други; сгради и съоръжения за обществено обслужване в областите на: образованието, здравеопазването, културата и изкуствата, транспорта, вероизповеданията, административното обслужване, търговията, общественото хранене и услугите, спорта, озеленените площи за обществено ползване и други области за обществено обслужване, включително достъп до помещенията и пространствата за общо ползване и до достъпните работни места в производствени сгради с технология на производство, която позволява да се предвиждат работни места за хора с увреждания. В този смисъл искането е обосновано от необходимостта заявителят да е наясно изпълнени ли са задълженията на Министерство на културата, съответно на културните институти за предоставяне равен достъп на хората с увреждания до културата и изкуството и може ли лицето да достигне до сценичното изкуство, респ. в кой град и къде. С оглед изложеното, Решение с изх. № 97-00-136/ 12.09.2025 г. на Директора на Дирекция „Правнонормативна дейност и публични предприятия“ в Министерство на културата се явява неправилно, поради което следва да бъде отменено, а преписката върната на органа по ЗДОИ за произнасяне с ново решение, като препрати заявлението на компетентните органи и уведоми за това заявителя в изпълнение на чл. 32, ал. 1 от ЗДОИ, вкл. му посочи изрично другите органи, организации или лица, които разполагат с информация съобразно текста на чл. 32, ал. 2 от ЗДОИ. С оглед изхода от спора и своевременно направеното искане от жалбоподателя, съдът намира, че следва да му присъди сторените по делото разноски в размер на 10 лв. (десет лева) за внесена държавна такса по делото. Водим от горното, на основание чл. 40, ал. 3, във връзка с ал. 2 от ЗДОИ, Административен съд – Добрич, III състав,