Решение № 222 от 17.2.2025 г. на Административен съд - Силистра по дело № 306/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Производството е образувано по касационна жалба на Банка „ДСК“ АД- София срещу Решение № 88 от 26.06.2024 г. постановено по АНД № 401 / 2024 г. по описа на Районен съд – Силистра, потвърждаващо Наказателно постановление № Р-10-67 от 28.03.2024 г., издадено от Заместник-председателя на Комисия за финансов надзор, с което банката е санкционирана с имуществена санкция в размер на 5000 (пет хиляди) лева за извършено нарушение на чл. 70, ал. 1 от Закона за пазарите на финансови инструменти (ЗПФИ). В касационната жалба са изложени доводи за постановяване на съдебния акт в нарушение на закона и процесуалните правила – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Преповтарят се част от оплакванията от въззивната жалба и се твърди, че не са били налице материалноправните предпоставки за ангажиране на имуществената отговорност на банката за извършено нарушение на чл. 70, ал. 1 от ЗПФИ. Моли се за отмяна на решението на районния съд и потвърденото с него наказателно постановление, както и за присъждане на направените в производството разноски. Ответникът – Заместник-председателя на Комисия за финансов надзор, действащ чрез представител по пълномощие гл. юриск. А. Г., оспорва касационната жалба, излагайки подробни доводи за нейната неоснователност в представена по делото писмена защита. Моли оспореният съдебен акт да бъде оставен в сила и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Окръжна прокуратура – Силистра дава становище, че касационната жалба е неоснователна. Счита, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Касационната жалба е постъпила от надлежна страна, в законния срок, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на обжалване е решение на районния съд, потвърждаващо Наказателно постановление № Р-10-67/28.03.2024г., издадено от заместник председателя на Комисията за финансов надзор /КФН/, с което на банката е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 5000 лева /пет хиляди лева/ за извършено нарушение по чл. 70, ал. 1 във вр. с § 4, ал. 1 от ДР на Закона за пазарите на финансови инструменти /ЗПФИ/, изразяващо се в това, че банката, в качеството си на инвестиционен посредник, не е действала като професионалист в най-добър интерес на клиента си Д. К. във връзка с подписването на договор № CONTR/22/03090 от 08.12.2022г. за търговия с дялове на инвестиционни фондове, дистрибутирани от „Банка ДСК“ АД. За да постанови обжалвания акт, РС-Силистра е възприел фактическите констатации на наказващия орган, като въз основа на събраните по делото доказателства е установил следното: „Банка ДСК“ АД е банка – инвестиционен посредник, вписан под № РГ-03-193 във водения от КФН регистър по чл. 30, ал. 1, т. 2 от Закона за Комисията за финансов надзор (ЗКФН). Доколкото „Банка ДСК“ АД предоставя инвестиционни услуги и извършва инвестиционна дейност, спрямо нея са приложими нормите на ЗПФИ, посочени в § 4, ал.1 от ДР на ЗПФИ. Между „Банка ДСК“ АД (Банката) и Управляващо дружество (УД) „ДСК Управление на активи“ АД имало сключен „Договор за дистрибуция на дялове на договорни фондове, организирани и управлявани от „ДСК Управление на активи“ от 07.10.2020г., представен в КФН с вх. № РГ-08-9-34 от 07.10.2020г. Въз основа на сключения договор „Банка ДСК“ АД чрез своята мрежа от офиси извършвала дистрибуция на дялове на всички договорни фондове (ДФ), организирани и управлявани от УД, като приемала поръчки за покупка и обратно изкупуване на дялове на ДФ и осъществявала директен контакт с инвеститорите в ДФ. На 08.12.2022г. по покана, предварително отправена по телефона от служител на „Банка ДСК“ АД, клон Силистра, лицето Д. К. посещава офиса на банката. В рамките на проведената среща Д. К. отправя молба за откриване на депозитна или друг вид сметка без такса за обслужване (към този момент клиентът е ползвал спестовна сметка в банката, по която е заплащал ежемесечни такси). Към момента на провеждане на срещата банката не е предлагала депозитни сметки, както и друг вид сметки без такса за обслужване, т.е. не е разполагала със спестовни продукти, отговарящи на нуждите на клиента, като последният не е бил информиран за това обстоятелство и му е предложено да ползва инвестиционен продукт като извърши инвестиции в договорни фондове, което той е приел като удовлетворяване на искането му. По време на срещата е попълнен въпросник-декларация за оценка на принадлежност към целеви пазар № 47058 от 08.12.2022 г., след което е подписан договор № CONTR/22/03090 от 08.12.2022г. за търговия с дялове на инвестиционни фондове, дистрибутирани от „Банка ДСК“ АД. Въз основа на сключения договор на същата дата от страна на Д. К. е подадена поръчка за покупка на дялове на инвестиционен фонд № SEC/22/72587. Обект на поръчката (на обща стойност 10 000 лв.) са дялове на ДФ „ДСК Стабилност – Европейски акции 2“. Няколко дни по-късно от страна на Д. К. са направени постъпки за прекратяване на правоотношението. На 12.12.2022г. следобед в рамките на проведен телефонен разговор Н. М. – дъщеря на Д. К. и негов пълномощник, изразява желание за прекратяване на направената инвестиция без санкции. След извършена проверка от страна на банковата служителка се оказва, че крайният срок за извършване на обратно изкупуване на дяловете без такса е изтекъл в същия ден в 16.00 ч. и искането на клиента не може да бъде изпълнено, за което обстоятелство пълномощникът е уведомен. Съдът е приел, че основна характеристика на конкретния фонд, в който са инвестирани паричните средства на Д. К. - ДФ „ДСК Стабилност - Европейски акции 2“ е, че дейността му е разделена на отделни цикли, всеки от които включва два основни периода, наречени условно „отворен“ и „ограничен“. С оглед осигуряване на ликвидност на инвестициите на притежателите на дялове, през „ограничения“ период се предвиждат няколко „междинни“ периода. През „отворения период“ от дейността на фонда (с продължителност около 2 месеца) управляващото дружество не удържа такси при покупка и при обратно изкупуване на дялове. През „ограничения период“ от дейността на фонда (с продължителност около 4 години) УД начислява и удържа различни видове такси в диапазона от 1 до 5% от нетната стойност на активите на един дял. Последният отворен период на фонда, през който е направена и инвестицията от Д. К., е бил от 13.10.2022г. до 12.12.2022г., като договорът с клиента е сключен няколко дни преди началото на ограничения период, а именно на 08.12.2022г. От 13.12.2022г. е започнал ограничен период, който продължава до 18.12.2026 г. В тази връзка съдът е коментирал, че предвид спецификите на фонда, в който са инвестирани паричните средства на Д. К., и стартиралия „ограничен период“ инвестицията не може да бъде прекратена без финансова санкция. С оглед общия размер на инвестицията (10 000 лв.), сумата, която би била удържана от спестяванията на Д. К. в случай на обратно изкупуване на дяловете на ДФ преди 18.12.2026г., е възлизала на 1 000 лв. Съдът е приел за установен факта, че преди подписването на договора банковата служителка не е запознала Д. К. по ясен и разбираем за него начин с минимално изискуемата информация и че декларираните обстоятелства във Въпросника-декларация за оценка на принадлежност към целеви пазар и в Поръчката за покупка на дялове на инвестиционен фонд не отговарят на знанията и опита на клиента, въпреки положените от него подписи, че е бил запознат с посочената информация, тъй като документите са били попълнени предварително на компютър и отпечатани, без предоставяне на възможност за самостоятелно запознаване с текста на въпросите и възможните отговори. В решението е акцентирано, че Д. К. е отишъл в офиса на Банката, поканен от банковата служителка, с желание да вложи парите си в обикновена депозитна сметка, по възможност без да му бъдат удържани такси, а вместо това му е предложен изцяло различен продукт, който клиентът не разбира и с който няма предходен опит, като по време на срещата, продължила между 40 минути и 1 час, [възраст] Д. К. не е имал възможност в разумен и достатъчен срок да се запознае с всички относими документи (проспект на ДФ, документ с ключова информация за инвеститорите, информация за доходността на различните фондове и вероятната печалба или загуба, информация за нетната стойност на активите на фондовете и т.н.) преди сключването на договора, за да вземе информирано решение за инвестиране, още повече че същият е имал предходен опит единствено с банкови депозити - единствените банкови продукти, които е разбирал и познавал и по отношение на които е могъл да формира мнение и да вземе информирано решение. В тази връзка е прието, че на клиента не е била предоставена от служителката на Банката своевременно необходимата информация за всички аспекти и възможни последици от закупуването на дялове в ДФ „ДСК Стабилност - Европейски акции 2“, защото ако информацията беше предоставена, той би могъл да упражни правото си на обратно изкупуване навреме, в рамките на „отворения“ период от дейността на фонда, без да понася негативните финансови последици. В обобщение съдът е приел, че на клиента е бил предложен рисков, неподходящ и непонятен за него финансов продукт, въпреки изразеното от същия желание за откриване на депозитна или друг вид банкова сметка без такси, което е в разрез с установеното задължение в чл.7.3. от Етичния кодекс на „Банка ДСК“ АД, служителите ѝ да действат с дължимата грижа и усърдие, прилагайки принципите за защита на потребителите и за защита на уязвимите потребителски групи. В тази връзка и с оглед защита на правата и интересите на клиента, служителката е следвало да подходи с повишено внимание и грижа към него, както и да се увери, че последният недвусмислено разбира естеството на предложения му продукт и нивото на риска, свързано с него, както и разликата между желания от него депозитен продукт и предложения му инвестиционен такъв. С оглед на това е прието, че банката, в качеството ѝ на инвестиционен посредник, не е действала като професионалист в най-добър интерес на клиента си Д. К., с което е извършила нарушение на чл.70, ал.1 от ЗПФИ във връзка с § 4, ал.1 от ДР на ЗПФИ. Така постановеното решение е правилно. Първоинстанционният съд е установил вярно фактическата обстановка по делото, обсъдил е събраните по делото доказателства и доводите на страните и е стигнал до обоснован извод, че нарушението, за което е санкционирано дружеството, е извършено. Несъстоятелни са оплакванията в жалбата, преповтарящи изложените доводи пред първоинстанционния съд, че в наказателното постановление не са посочени конкретните параметри за поведението на банката, при които същата е действала нечестно, несправедливо и не в най-добър интерес на клиента. В пространните мотиви на районния съд са възприети съображенията на наказващия орган защо поведението на банката е счетено за непрофесионално и не в най-добър интерес на клиента (нито в НП, нито в съдебния акт са коментирани останалите хипотези, посочени в чл. 70, ал. 1 ЗПФИ, визиращи нечестни и несправедливи действия). Съдът е установил, че клиентът Д. К. е сключил договор за ползването на инвестиционен продукт със съзнанието, че сключва договор за спестовен продукт, като заблуждението, в което е изпаднал, е резултат от липсата на познания и опит в областта и достатъчно време, за да прегледа необходимите документи и да прецени сам доколко има интерес от подобна договорна обвързаност и дали тя удовлетворява нуждите му. В този случай банковият служител е следвало да подходи с повишено внимание, с оглед възрастта и липсата на опит, като предостави достатъчно време за запознаване с документацията и се убеди предварително доколко клиентът е наясно с правата и задълженията, произтичащи от договора, тъй като това е първата предпоставка, с оглед на която следва да се преценява интереса на клиента, за който инвестиционният посредник следва да съблюдава. Друго оплакване в касационната жалба, което е било предмет на разглеждане и от въззивния съд, е относно неотчитането на Насоките на Европейския орган по ценни книжа и пазари относно определени аспекти на изискванията на Директива 2014/65/ЕС при издаването на оспореното НП. Липсата на конкретизация обаче коя част от насоките е останала извън вниманието на наказващия орган и в какъв аспект се е проявило това по отношение на санкционния акт препятства касационния контрол относно това оплакване. Изцяло неотносими към въпроса относно административнонаказателната отговорност на банката са обстоятелствата дали банката е разполагала с по-подходящ инвестиционен продукт или дали предложеният продукт е бил подходящ за непрофесионални инвеститори. В случая е установено от първоинстанционния съд, че Д. К. е имал интерес към спестовен, а не към инвестиционен продукт и именно подтикването му да се обвърже с такава договореност е преценено като непрофесионално поведение, което не е в интерес на клиента. В тази връзка е без значение колко подходящ е бил конкретния инвестиционен продукт за този клиент. Не може да бъде споделен и довода, че след сключването на договора и подаването на поръчката за закупуване на дялове на инвестиционен фонд на 08.12.2022 г. клиентът е разполагал с достатъчен срок до 16.00 часа на 12.12.2022 г. да се запознае допълнително с всички необходими документи и своевременно да упражни правото си на обратно изкупуване. Изложените обстоятелства са относими към последващите действия, които клиентът би могъл да извърши, ако притежаваше необходимите знания и опит, за да ограничи вредите си от договора, който е сключил прибързано и за чийто предмет не е бил наясно, а отговорността на банката, в качеството ѝ на инвестиционен посредник е ангажирана за действията ѝ в предходен етап, касаещ сключването на договора и подаването на поръчката, т.е. възражението е неотносимо към предпоставките за ангажиране на имуществената отговорност на банката. Според оплакванията в касационната жалба за Д. К. няма настъпили общественоопасни последици от твърдяното административно нарушение, поради което няма основание за ангажиране на отговорността на банката. Принципно, разпоредба на чл. 70, ал. 1 от ЗПФИ не предвижда настъпването на вреди като съставомерен признак на административното нарушение. Но дори настъпването на вреди да беше част от обективната страна на деянието, той би бил осъществен, тъй като от извършването на инвестицията, до връщането на сумата на клиента, което е станало през м. юли 2024 г., е изтекъл период от година и половина, в който клиентът не е разполагал със средствата си. Освен това, ако се говори за общественоопасни последици по принцип, а не за причинени вреди на конкретно лице, подобно поведение на банката, в качеството ѝ на инвестиционен посредник, е в разрез с целите на ЗПФИ, предвиждащи защита на инвеститорите, и руши общественото доверие в пазара на финансови инструменти, респ. засяга неблагоприятно обществените отношения в тази сфера. Относно твърдението в касационната жалба, че съдът неправилно е квалифицирал Договор № CONTR/22/0309 от 08.12.2022 г. като инвестиционна дейност и услуга по смисъла на чл. 6, ал. 2 и ал. 3 от ЗПФИ, вместо като такъв по чл. 82 от същия закон, следва да се изтъкне, че е несъстоятелно. В мотивите на санкционния акт, както и в решението на съда, посоченият договор не се разглежда изолирано от предоставените въз основа на него инвестиционни услуги по чл. 6, ал. 2, т. 1 от ЗПФИ – покупка на дялове на ДФ „ДСК Стабилност– Европейски акции 2“ въз основа на поръчка № SEC/22/72587, както и по чл. 6, ал. 3, т. 1 от ЗПФИ – съхраняване и администриране за сметка на клиента на закупените дялове на посочения договорен фонд. Сключването на Договор № CONTR/22/0309 се явява предпоставка по смисъла на чл. 82, ал. 1 от ЗПФИ за извършването на инвестиционни услуги и дейности. Доколкото самият договор определя правомощията на посредника и произтичащите за страните права и задължения, сключването му, без реално извършване на инвестиционни услуги или дейности, не би било основание за ангажирането на отговорността на инвестиционния посредник. В случая обаче предвидената договора по чл. 82, ал. 1 от ЗПФИ потенциална възможност за извършване на инвестиционни услуги е реализирана посредством закупуването на дялове на инвестиционен фонд, като двата юридически факта, доколкото се намират в условия на обусловеност, не могат до се разглеждат отделно. Във връзка с гореизложеното се налага извода, че решение на РС – Силистра не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН на юридическото лице, в структурата на което наказващият орган упражнява своите правомощия (§ 1, т. 6 от ДР на АПК), следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съответства на посочените в чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ - в диапазона от 80.00 до 150 лева. Предвид фактическата и правната сложност на спора настоящата инстанция счита, че касаторът следва да заплати на Комисията за финансов надзор – гр. София разноски в размер на 150. 00 лева. Водим от горното, Силистренският административен съд на основание чл. 221, ал. 2 от АПК