РЕШЕНИЕ

№ 904

гр. Русе, 09.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Т. Илиева при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело № 20254520101833 по описа за 2025 година Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.128, т.2 от КТ във вр.с чл.218, ал.2 от ЗСВ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищцата Е. Г. Н. твърди, че от 01.07.2019 г. е назначена на длъжността „прокурор" в Съдебния район на Районна прокуратура –Русе, на основание Акт за заемане на длъжност № 2/01.07.2019 г., където работи и до настоящия момент. Твърди още, че като неин работодател Районна прокуратура - Русе не й е начислявала и изплащала в пълен размер дължимото й възнаграждение, съгласно чл. 218, ал.2 от ЗСВ, като за периода м. март 2022 г. - м. декември 2024 г. вкл. дължимата й главница възлизала на сумата 12 086, 50 лв. и 3 011, 03 лв. дължима законна лихва, изчислена поотделно за всеки месец в приложена таблица. За процесния период не били включени сумите и месеците, през които ищцата е била както в продължителна нетрудоспособност, така и тези за временна нетрудоспособност от няколко дни. Като районен прокурор за цитирания период й било начислявано и изплащано възнаграждение, изчислено на база Таблици № 1 на ВСС за максималните размери на основните възнаграждения на съдии, прокурори и следователи, относими към исковия период, които се утвърждават ежегодно с решение на Пленума на ВСС. За процесния период основното й месечно възнаграждение било както следва: 1. Съгласно Акт за изменение № РД-08-133/01.11.2021 г. на Административния ръководител на Районна прокуратура-Русе, основното й месечно възнаграждение било в размер на 2 949 лева, считано от 01.11.2021г. и 23 % за придобит трудов стаж и проф.квалификация; 2. Съгласно Акт за изменение № PД-08-133/01.11.2022 г. на Адм. Ръководител на Районна прокуратура-Русе, основното й месечно възнаграждение било в размер на 3 244 лева, считано от 01.11.2022 г. и 25 % за придобит трудов стаж и проф.квалификация; 3. Съгласно Акт за изменение № РД-08-133/01.11.2023 г. на Адм. ръководител на Районна прокуратура-Русе, основното й месечно възнаграждение било в размер на 3 731 лева, считано от 01.11.2023 г. и 27 % за придобит трудов стаж и проф.квалификация; 4. Съгласно Акт за изменение № РД - 08-133/01.11.2024 г. на Адм. ръководител на Районна прокуратура-Русе, основното й месечно възнаграждение било в размер на 4 216 лева, считано от 01.11.2024 г. и 29 % за придобит трудов стаж и проф.квалификация.

Районна прокуратура, като неин работодател, не й начислявала и изплащала месечно възнагражцение в съответствие с императивната разпоредба на чл.218, ал.2 от ЗСВ, според която най-ниското магистратско възнаграждение не може да бъде по- малко от удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера, съгласно данни на НСИ. Предвид факта, че Пленума на ВСС не е съобразявал статистическите данни, за процесния период й било начислявано и изплащано по- ниско месечно възнаграждение, отколкото законоуредения минимум за заеманата от ищцата длъжност. Счита също, че й се дължи и законна лихва за забава върху главницата за процесния период, за всеки месец поотделно, считано от 1-во число, следващо месеца, за който е дължимо трудовото възнаграждение, за престирания от нея труд, до датата на подаване на исковата молба.

Ищцата се позовава на разпоредбите на чл. 218 от ЗСВ, регламентиращи правомощията на ВСС, действащ като Пленум, с оглед разпоредбата на чл. 30, ал. 2, т. 10 от ЗСВ, да определя възнагражденията за съответните магистратски длъжности, средствата за които се осигуряват от бюджета на съдебната власт. Член 229 от ЗСВ препращал за неуредените в Раздел V от Глава девета на ЗСВ въпроси към Кодекса на труда. Независимо, че възнаграждението за съответната магистратска длъжност се определяло от ВСС, Районна прокуратура - Русе била надлежен ответник по делото, тъй като имала качеството работодател на ищцата, по аргумент на чл. 61 от КТ и с оглед разпоредбата на чл. 229 от ЗСВ и чл.1, т. 1 от ДР на КТ. По своя характер магистратското възнаграждение било такова за положен труд и макар правоотношението между магистрата и съответния орган на съдебна власт да било специфично, различаващо се както от трудовото, така и от служебното правоотношение, магистратите полагали труд в съответния орган на съдебната власт, съгласно чл. 161 от ЗСВ и този съдебен орган бил техен работодател, а не органът по назначаването - ВСС.

С оглед направеното увеличение на претенциите, моли да бъде постановено решение, с което ответникът Районна прокуратура-Русе бъде осъден да й заплати сумите: 13 520, 42 лв., представляваща разликата между дължимите й месечни възнаграждения, съгласно чл.218, ал.2 от ЗСВ и начислените и изплатени основни месечни възнаграждения за заеманата от ищцата длъжност „прокурор" за периода м. март 2022 г. - м. декември 2024 г. вкл., ведно със законната лихва от 26.03.2025 г. до изплащане на задължението, както и 3 095, 10 лв. законна лихва за забава, изчислена от 1-во число на месеца, следващ този на задължението за плащане. Претендира и направените по делото разноски.

Ответникът Районна прокуратура – Русе депозира отговор на исковата молба, в който оспорва допустимостта и основателността на исковете. Заявява, че РП-Русе не е пасивно легитимирана страна в производството. За да бъде разрешен гражданският спор със сила на пресъдено нещо, исковият процес следвало да е проведен с участието на лицата, които претендират, че са носители на спорното материално право или го отричат. Определянето на тези лица се извличало от заявеното с исковата молба спорно материално право - от твърдяното правоотношение и от носителите му, а съгласно чл. 218, ал. 3, във връзка с чл. 30, ал. 2, т. 10 от ЗСВ, за процесния период правомощието да определя размера на основните месечни възнаграждения на районните прокурори било предоставено на Пленума на Висшия съдебен съвет. Веднъж определени, възнагражденията на магистратите трябвало да бъдат съответно отразени в бюджета на съдебната власт като разходи. ВСС бил длъжен да изпълни бюджетните разходи чрез Прокуратурата на Република България, респ. Районна прокуратура-Русе. Законът не предоставял правомощия на РП-Русе да определя еднолично размера на възнаграждението на районните прокурори. РП-Русе действала в условията на обвързана компетентност и била задължена да изплаща на районните прокурори, част от нейната структура, месечно възнаграждение, съобразено с определените в Таблица № 1 на ВСС за определяне на максималните основни месечни работни заплати на съдиите, прокурорите и следователите.

В случай, че съдът прецени, че исковата молба е допустима, ответникът моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Позовава се на чл. 218 от ЗСВ, съгласно който единствено размерите на възнагражденията за най-високите /председателите на ВКС и на ВАС, главния прокурор и директора на НСС/ и за най- ниските /младши съдии, младши прокурори и младши следователи/ длъжности в съдебната власт се променят автоматично по силата на закона. За всички останали случаи, към които спадали и възнагражденията на районните прокурори, промяната настъпвала не по право, а въз основа на издаването на административен акт от ВСС - з а процесния период. Правната норма била ясна и непротиворечива. Неправилно ищцата обвързвала размера на магистратското възнаграждение, регламентирано с разпоредбата на чл. 218, ал. 3 от ЗСВ, с правната норма на чл. 218, ал. 2 от ЗСВ, която уреждала определяне размера на възнаграждението за най-ниските магистратски длъжности. Законодателят не приел разпоредба, която да регламентира, че е налице обвързаност при определяне на основното месечно възнаграждение по чл. 218 от ЗСВ между разпоредбите на трите му алинеи. Всяка от алинеите на чл. 218 ЗСВ регламентирала различни хипотези, касаещи определяне размера на основното месечно възнаграждение. Начисляваното и получавано от ищцата възнаграждение за процесния период било в законоустановения размер и изложените в исковата молба доводите за дължимост за процесния период на ОМВ в размер, различен от начисления и изплащан от РП-Русе, бил неоснователен. Заявената претенция била без правно основание. Пленумът на ВСС имал правомощията да определя размера на възнаграждението на магистратите по чл. 218, ал. 3 от ЗСВ. Административният ръководител на РП-Русе, като третостепенен разпоредител с бюджетни средства по бюджета на съдебната власт, имал задължението да изплаща на прокурорите от РП- Русе, ОМВ в определен от Пленума на ВСС размер, обективиран в Таблица № 1 на ВСС. В този смисъл моли предявените искове срещу Районна прокуратура-Русе като неоснователни да бъдат отхвърлени с всички произтичащи от това законови последици.

Функция на Висшия съдебен съвет било управлението на бюджета на съдебната власт, като евентуалното изплащане на по-големи суми от отделен административен ръководител би довело до нарушаване на финансовата дисциплина.

Административният ръководител на РП-Русе, в изпълнение на вменените му по смисъла на закона задължения като третостепенен разпоредител с бюджет със средства по бюджета на съдебната власт е изплащал своевременно дължимото на ищцата за процесния период месечно възнаграждение, съгласно действащата нормативна уредба. Административните ръководители на отделните прокуратури нямали вменено им със закон задължение да проследяват размера на средното месечно възнаграждение на заетите лица в бюджетната сфера, респ. да определят самостоятелно размера на ОМВ на прокурорите в районните прокуратури.

Моли производството по предявените искове като недопустимо да бъде прекратено. Евентуално претенциите да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендира и заплащане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, доводите на страните и приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори между страните, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че от 02.07.2021 г. до настоящия момент ищцата изпълнява длъжността „Прокурор“ в Районна прокуратура – Русе.

С Акт за изменение № РД-08-133/01.11.2021 г. на Административния ръководител на Районна прокуратура-Русе, основното месечно възнаграждение на Е. Г. Н. е определено 2 949 лева, считано от 01.11.2021 г. и 23 % за придобит трудов стаж и проф.опит;

Съгласно Акт за изменение № PД-08-133/01.11.2022 г. на Адм. ръководител на РП -Русе, основното месечно възнаграждение на ищцата е увеличено на 3 244 лева, считано от 01.11.2022 г. и 25 % за придобит трудов стаж и проф.опит.

С Акт за изменение № РД-08-117/01.11.2023 г. на Адм. ръководител на ответната прокуратура, основното й месечно възнаграждение е определено на 3 731 лева, считано от 01.11.2023 г., плюс 27 % за придобит трудов стаж и проф.опит.

С Акт за изменение № РД-08-36/18.03.2024 г. на Адм. ръководител на РП-Русе, основното й месечно възнаграждение е увеличено на 4 216 лева, считано от 01.01.2024 г. и 27 % за придобит трудов стаж и проф.квалификация.

С последния представен Акт за изменение № РД-08-105/01.11.2024 г. на Адм. ръководител на РП-Русе, основното й месечно възнаграждение, считано от 01.11.2024 г., е увеличено на 4 216 лева и 29 % за придобит трудов стаж и проф.квалификация.

С Taблицa № 1 нa Bисшия съдебен съвет за 2022, 2023 и 2024 г. мaкcимaлнитe размери на основните мeceчни възнаграждения на съдии, прокурори и следователи зa пpoцecния пepиoд ca фикcиpaни както следва: за периода 01.01.2022 г. – 31.03.2023 г. – 3 244 лeвa, за периода 01.04.2023 г. – 31.12.2023 г. – 3 731 лева и за периода 01.01.- 31.12.2024 г. – 4216 лв. Ищцата e пoлyчaвaла бpyтнo мeceчнo възнaгpaждeниe, фopмиpaнo oт ocнoвнaта й paбoтнa зaплaтa в paзмep пo yтвъpдeнaтaта oт BCC Taблицa № 1, плюс дoпълнитeлнo възнaгpaждeниe зa пpидoбит тpyдoв cтaж и пpoфecиoнaлeн oпит в пpoцeнт въpxy ocнoвнaтa paбoтнa зaплaтa.

Трудовите възнаграждения на магистратите /основни и допълнителни/ се определят от Пленумът на ВСС – чл. 30, ал. 2, т. 10 от ЗСВ. Съгласно чл. 218, ал. 2 от ЗСВ, основното месечно възнаграждение за най-ниската съдийска, прокурорска и следователска длъжност се определя в размер на удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера съгласно данните на Националния статистически институт. Съгласно чл. 218, ал. 3 от ЗСВ, възнагражденията за останалите длъжности в органите на съдебната власт се определят от Пленума на ВСС, като се утвърждава и Таблица № 1 за определяне размерите на максималните основни месечни работни заплати за длъжностите на съдии, прокурори и следователи, без техните размери да са императивно установени. Същите обаче – с оглед текстовете на ал. 1 и ал. 2 на чл. 218, задължително следва да са в рамките на очертания от тези разпоредби диапазон между най-високите и най-ниските ОМВ за магистратските длъжности. Основният принцип на ЗСВ е по-високо възнаграждение / в т. ч. и основно / за по-високите магистратски длъжности. В подкрепа на този извод е и разпоредбата на чл. 227, ал. 5 от ЗСВ. Т. е. решението на Пленума по чл. 128, ал. 3 от ЗСВ не може – както е процедирано в случая, да определи основно месечно възнаграждение на магистрат от районен съд/районна прокуратура под законоустановения минимум ОМВ за прокурорска длъжност. Следователно, на ищцата в качеството й на прокурор в РП – Русе се дължи разликата между полученото от нея БТВ, изчислено на база ОМВ под минимума по чл. 218, ал. 2 от ЗСВ и БТВ, определено на база този минимум.

Материалноправно пасивно легитимиран да отговаря по иска е Районна прокуратура – Русе, в качеството й на работодател по арг. на чл. 61 от КТ и предвид разпоредбата на чл. 229 от ЗСВ вр. § 1, т. 1 от ДР на КТ, без оглед на обстоятелството, че възнаграждението за съответната магистратска длъжност се определя от ВСС, от чиято компетентност е и назначаването на магистрата – чл. 160 от ЗСВ. По своя характер магистратското възнаграждение е такова за положен труд и макар правоотношението по заемането на магистратската длъжност да е специфично, различно и от трудовото, и от служебното правоотношение, магистратите полагат своя труд в съответния орган на съдебната власт / чл. 161 от ЗСВ /, който се явява техен работодател, а не органът по назначението – ВСС.

Правоизключващите възражения на ответника за невъзможност самостоятелно да определя и изплаща трудовите възнаграждения на прокурорите от състава си, за обвързаната му компетентност по прилагането на чл. 218 от ЗСВ, както и за това, че РП – Русе е третостепенен разпоредител с бюджетни средства и не може да нарушава бюджетната рамка досежно предназначението на разпределените й средства и да ги заплаща не по предназначението, са правно ирелевантни. Искът е по основание доказан, на ищцата се дължи разликата между платеното й и действително дължимото й се трудово възнаграждение за исковия период, а задължението за плащането е на работодателя. Причините, довели до начисляването и плащане на възнаграждение в размер под законоустановения /решението на ВСС, обвързаността на съответния административен ръководител с това решение/ не са основание за съда за отхвърляне на иска, след като той е установен по своето основание и размер.

Както се установява от представените по делото в тази насока писмени доказателства ( Справка на л.56 от делото на НСИ за средната месечна заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение 2022, 2023 и 2024 г. и фишове за заплатите на ищцата), действително през процесния период на Е. Н. е начислявано основно трудово възнаграждение за заеманата от нея длъжност "Прокурор в Районна прокуратура", в размер по-нисък от предвидения в чл. 218, ал. 2 от ЗСВ за най-ниската прокурорска длъжност, като при определяне размера на възнагражденията й не е прилаган критерият „удвоена средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера съгласно данните на Националния статистически институт“ както по отношение н а прокурорската, така и спрямо всички останали длъжности. Съобразявайки наличните данни по делото от фишовете за работни заплати на ищцата и справката на НСИ, на основание чл. 162 ГПК съдът установи, че разликата между дължимото брутно трудово възнаграждение на ищцата в предвидения от Закона за съдебната власт минимален размер от удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера и платеното й брутно трудово възнаграждение за периода месец март 2022 г. – месец декември 2024 г. е в размер общо на 13 520.42 лева, а размерът на мораторната лихва върху тази сума за горепосочения период – в размер общо от 3 095, 10 лева.

При така установената фактическа обстановка, доколкото претендираните от ищцата размери (съобразно допуснатото в съдебното заседание по делото изменение на обективно съединените искове) съвпадат с установените от съда действително дължими, съдът намира, че обективно съединените искове се явяват доказани по основание и по размер и следва да се уважат изцяло, заедно със законната лихва върху главницата от 26.03.2025 г. – датата на подаване на исковата молба в съда.

С оглед на изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответната страна следва да заплати на ищцата направените деловодни разноски в общ размер 2564.63 лв., от които 664.63 лв. заплатена държавна такса и 1900 лв. заплатено адв.възнаграждение. Неоснователно се явява възражението на пълномощника на РП- Русе за прекомерност на претендираното адв.възнаграждение. Същото е определено в минималния размер по чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1/09.07.2004 г., като съобразно фактическата и правна сложност на спора, в случая не се явява прекомерно.

Мотивиран от горното и на основание чл.235 ГПК, съдът