Решение № 190 от 24.7.2026 г. на Окръжен съд - Монтана по дело № 483/2025 г.

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК

Образувано е по въззивна жалба от "З." ООД, ЕИК •••, гр. С., чрез адв. В. М., АК П., против Решение № 265 / 06.06.2025 год., по гр.д. № 2470/2024 год. по описа на РС М., с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу М. И. И., ЕГН ••••••••••, гр. М. положителни установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК – за установяване в отношенията между страните, че ответницата му дължи посочените в Заповедта за изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.дело № 652/2024г. на РС-М. суми, а именно:

• 4 000, 00 /четири хиляди/ лева - главница, представляваща вземане по договор за предоставяне на паричен заем, обезпечен със залог върху движима вещ по чл.14, ал.1 от Наредба за дейността на заложните къщи от 27.02.2009г., сключен във формата на заложен билет № 9511558 на 06.08.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, до окончателното й плащане;

• сумата от 120,00 лева /сто и двадесет/ - месечна лихва в размер на 3 % върху главница, начислена за периода на заема 06.08.2022г. - 05.09.2022г., по т.4 от договор за предоставяне на паричен заем;

• сумата от 200,00 лева /двеста/ - месечна такса в размер на 5 % върху главница, начислена за периода на заема 06.08.2022г. - 05.09.2022г, по т.4 от договор за предоставяне на паричен заем;

• сумата от 1 840,00 лева /хиляда осемстотин и четиридесет/ - неустойка в размер на 0,5% дневно за всеки просрочен ден забава до 06.12.2022г. по т.8, буква „в“ от договора, начислена за периода от 06.09.2022г. до 06.12.2022г.

Моли съда да отмени атакуваното съдебно решение като неправилно и незаконосъобразно, като реши спора по същество и уважи предявените искове. Претендират се и разноски.

Твърди, че липсва обсъждане на приетата по делото съдебнографологична експертиза, но е обсъдена неназначавана и неприемана съдебно-счетоводна такава.

Твърдят се допуснати от съда процесуални нарушения във връзка с разпределението на доказателствената тежест в съобщения на страните доклад по делото, като не било указано кой носи тежестта да установи изпълнението от страна на заемодателя на задължението да предаде сумата по заема.

Твърди се непълнота на мотивите, доколкото не е обсъдено от първостепенния съд даденото от длъжника обезпечение.

Неправилно била тълкувана и разпоредбата на чл. 14 от Наредбата за дейността на заложните къщи.

Претендират се и разноските за въззивното и първоинстанционното производство.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна М. И. И., ЕГН ••••••••••, гр.М. не е постъпил. Не е изразено становище по жалбата.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 от ГПК от надлежна страна в процеса, отговаря на изискванията на чл. 260 от ГПК, поради което е допустима.

При въззивното разглеждане на делото е допълнен докладът по чл. 140 ГПК на първоинстанционния съд относно разпределението на доказателствената тежест и са събрани гласни доказателства.

В откритото съдебно заседание жалбоподателят "З." ООД се представлява от адв. В. М., АК П., който поддържа жалбата по съображенията, изложени в нея и моли за отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на предявените искове. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК.

Въззиваемата страна М. И. И. от гр. М. не се явява и не се представлява. Не изразява становище по същество на спора.

ОС М. провери обжалвания съдебен акт като обсъди събраните в производството доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена от легитимирано да обжалва лице в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

По ч.гр.д. № 652/2024 год. на РС М. са издадени, по заявление на "З." ООД Заповед № 397/20.03.2024 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и Изпълнителен лист от 20.03.2024 год., срещу М. И. И. от гр. М., за сумите:

• 4 000, 00 /четири хиляди/ лева - главница, представляваща вземане по договор за предоставяне на паричен заем, обезпечен със залог върху движима вещ по чл.14, ал.1 от Наредба за дейността на заложните къщи от 27.02.2009г., сключен във формата на заложен билет № 9511558 на 06.08.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, до окончателното й плащане;

• 120,00 лева /сто и двадесет/ - месечна лихва в размер на 3 % върху главница, начислена за периода на заема 06.08.2022г. - 05.09.2022г., по т.4 от договор за предоставяне на паричен заем;

• 200,00 лева /двеста/ - месечна такса в размер на 5 % върху главница, начислена за периода на заема 06.08.2022г. - 05.09.2022г, по т.4 от договор за предоставяне на паричен заем;

• 1 840,00 лева /хиляда осемстотин и четиридесет/ - неустойка в размер на 0,5% дневно за всеки просрочен ден забава до 06.12.2022г. по т.8, буква „в“ от договора, начислена за периода от 06.09.2022г. до 06.12.2022г.

Заповедта е връчена на длъжника на 01.07.2024 год. от ЧСИ М. И. по изп.д. № 1059/2024 год. На 02.07.2024 год. е подадено от длъжника Възражение по чл. 414 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение и с Определение № 861/05.07.2024 год. заповедният съд е указал на заявителя да предяви установителен иск за вземането си в едномесечен срок от съобщението.

Исковете са предявени в указания срок.

Твърди се в исковата молба, че с Договор за предоставяне на паричен заем, обезпечен със залог на движима вещ по чл. 14, ал.1 от Наредбата за дейността на заложните къщи от 27.02.2009 год. (НДЗК), сключен между ••• ООД, ЕИК •••, на отв. М. И. е предоставен заем в размер на 4000 лева за срок от 31 дни, считано от 06.08.2022 год. и с падеж 05.09.2022 год. с месечна лихва 3%, или за целия период на заема – 120 лева, както и 5% месечна такса – т.е. 200 лева за срока на договора. Предвидена е неустойка за неизпълнение в размер на 0,5% на ден за всеки ден на забава до 06.12.2022 год. За периода 06.09.2022 – 06.12.2022 год. – 1840 лева.

Кредитът е обезпечен със залог върху МПС – л.а., м. ХХХ с рег. № •••, собственост на заемателката.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 06.10.2022 год. първоначалният кредитор е прехвърлил на ищеца "З." ООД всички свои вземания към отв. М. И., в т.ч. и процесното. Длъжникът е уведомен за цесията.

В писмения си отговор отв. М. И. И. е въвела следните възражения: 1/ че не е получавала никакъв заем и подписът върху заложния билет не е неин, поради което го оспорва, 2/ че претенцията за месечна такса от 200 лева не е конкретизирана, като не става ясно за какви услуги е събрана; 3/ че клаузата за неустойка е нищожна, като противоречаща на добрите нрави, алтернативно – възражение за прекомерност на неустойката.

За да отхвърли иска, РС е приел, че доколкото договорът за заем е реален, ищецът не е доказал фактическото предаване на заемната сума на ответницата, поради което не може да се обоснове извод, че нейното задължение е възникнало.

От доказателствата по делото се установява, че:

Между третото лице за делото ••• ООД и ответника М. И. И. е бил сключен Договор за паричен заем, обективиран в Заложен билет № 9511558/06.08.2022 год., по силата на който на последната е била отпусната сума в размер на 4000 лв., с месечна лихва 3% и 5% месечна такса общ размер на разходите – 8% месечно. Срок за издължаване – 31 дни. Неустойка при неплащане в срок – 0,5% дневно до 06.12.2022 год.

Заемът е обезпечен със залог върху МПС – л.а., м. ХХХ с рег. № •••, собственост на заемателката, която е предала на кредитора и Свидетелство за регистрация, част І на автомобила.

Към заложния билет е приложена декларация по чл. 14, ал. 3 НДЗК (л. 9 от зап.произв-во).

С Договор за цесия от 06.10.2022 год. първоначалният кредитор е прехвърлил вземането си на ищеца. На ответницата е изпратено уведомление за цесията, на 09.02.2024 год., чрез куриерска фирма ЕКОНТ. Няма данни за получаване.

От заключението на приетата и неоспорена в първоинстанционното производство съдебно-почеркова експертиза, извършена от в.л. З.Л.З. се установява, че подписът за „заемател“ в Заложен билет № 9511558/06.08.2022 год. е изпълнен от отв. М. И. И..

От показанията на свид. Б.Т., разпитана във въззивното производство се установява, че оставеният като залог за кредита автомолиб все още се намира в заложната къща.

По съществото на спора настоящия съдебен състав приема следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Обжалваният съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

Разгледана по същество жалбата е основателна, като съображенията за това са следните:

Макар в образеца на документа да не се съдържа волеизявление, удостоверяващо реалното предаване на вещта от залогодателя на залогоприемателя, то с оглед разпоредбата на чл. 14, ал. 6 от НДЗК, според която заложената вещ се предава на заложната къща следва да се приеме, че и в случаите, в които залогоприемател е заложна къща, за да се приеме, че договора за залог е действителен, е необходимо предаване на вещта.

Освен общите норми от ЗЗД – чл. 156 и следв., чл. 240 и следв., е необходимо да се съобразят и специфичните правила, уреждащи дейността на заложните къщи, визирани в Наредбата за дейността на такива къщи, издадена на основание Валутния закон. В нормите на тази Наредба от чл. 22- 28, са уредени възможностите и правилата за действие на заложната къща, в случай на неизпълнение на договореното – невръщане на заетата сума. В случай на неизпълнение заложната къща може се удовлетворява предпочитително от цената на заложената вещ, когато стойността и е под 5000 лева, като я продава сама. Едва в хипотезата, когато цената на заложената вещ е над 5000 лева, Наредбата препраща към разпоредбата на чл. 160 от ЗЗД, респективно към чл. 418 от ГПК. Логиката на законодателя е очевидна – при наличие на посериозен интерес да се гарантира контрол, макар и по реда на производството за проверка дали вземането е спорно от една страна, а от друга да се гарантира на кредитора възможността да реализира правата си именно по този ред – чрез издаване заповед за незабавно изпълнение.

Съгласно чл. 14 от НДЗК: (1) Заложната къща сключва със заемателя договор, с който му предоставя паричен заем, обезпечен със залог върху движима вещ, а заемателят се задължава да върне заетата парична сума и да плати уговорените лихви и такси.

(2) Договорът между заложната къща и заемателя се сключва във формата на заложен билет по образец съгласно приложение № 4. Заложният билет се оформя в два еднообразни екземпляра - по един за заложната къща и за заемателя.

(3) При сключването на договора залогодателят попълва декларация по образец съгласно приложение № 5.

(4) За даване в залог на чужда вещ в заложна къща се изисква изрично писмено пълномощно от собственика на вещта с нотариална заверка на подписа и съдържанието.

(5) За даване в залог на моторно превозно средство в заложна къща се изисква нотариално заверен препис от документа за собственост или от друг документ, от който произтича правото на разпореждане на залогодателя.

(6) Заложената движима вещ се предава на заложната къща.

В настоящия казус договорът е сключен в изискуемата се от закона форма, която е форма за действителност. Заложният билет е писмен договор за заем и удостоверява както предоставянето на парите, така и приемането на вещта в залог.

Възражението на ответницата, че подписът на заложния билет не е неин е оборено от заключението на съдебната почеркова експертиза, неоспорена от страните.

Че вещта л.а., м. ХХХ с рег. № •••, собственост е предадена на заложната къща не е спорно по делото, а и се установява от писмените доказателства – заложен билет, декларация по чл. 14, ал. 3 НДЗК, свидетелство за регистрация, представено от ищеца.

Че вещта все още се намира при ищеца пък се установява от показанията на свид. Б. Трендафилова.

Затова настоящият състав приема за установено, че на ответницата е предадена в заем сумата от 4000 лева – главница и тя дължи връщането й в уговорения 31-дневен срок. В заложния билет е уговорена месечна лихва в размер на 3%, което за един месец – какъвто е срокът за връщане на кредита, чрез просто пресмятане означава 120 лева. По същия начин са уговорени и такси по кредита в размер на 5% за срока на договора, които чрез просто пресмятане се установяват на 200 лева.

Уговорена е неустойка в размер на 0,5% от главницата за всеки просрочен ден от падежа на задължението до 06.12.2022год. – т.е. от 06.09.2022 год. до 06.12.2022 год., по 20 лева на ден. За включените в периода 95 дни договорената неустойка е 1900 лева. Претендират се 1840 лева.

Ето защо, предявените искове са основателни и следва да се уважат.

Поради несъвпадане с изводите на първата инстанция, обжалваното Решение № 265 / 06.06.2025 год., по гр.д. № 2470/2024 год. по описа на РС М. следва да бъде отменено.

Относно разноските:

Въззивникът претендира разноски, като представя списък по чл. 80 ГПК само за въззивното производство.

От доказателствата по делото се установява, че сторените от "З." ООД разноски са както следва: 1039,20 лева (531,33 €) разноски по заповедното производство – държавна такса и адв.хонорар и по 1023,00 лева (523,05 €) в производството пред МРС и пред МОС – държавна такса и адвокатско възнаграждение. Общо 1557,43 евро, които предвид изхода от спора следва да се възложат на въззиваемата М. И. И..

По гореизложените съображения ОС М.