Решение № 1100 от 23.8.2024 г. на Административен съд - Кърджали по дело № 296/2023 г.

Производството е по реда на чл.156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба от „Брокер Къмпани“ ЕООД, с ЕИК •••, със седалище и адрес на управление: [населено място], [адрес], подадена чрез адвокат Г. Д. от АК - [област], с адрес на кантората: [населено място], [улица], [адрес], против Ревизионен акт (РА) №Р-16000922001252-091-001 от 19.01.2023 год., издаден от С. П. П., на длъжност „•••“ - възложил ревизията и В. Г. Г., на длъжност „•••“ при ТД на НАП - Пловдив - ръководител на ревизията, потвърден в обжалваната му част с Решение №159 от 02.05.2023 год. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Пловдив при ЦУ на НАП, с който РА, на жалбоподателя „Брокер Къмпани“ ЕООД [населено място], с ЕИК •••, е установено допълнително задължение по ЗДДС, вследствие начислен ДДС, в размер на ••• лева и непризнат данъчен кредит, в размер на ••• лева или задължение за ДДС в общ размер на ••• лева, ведно с начислени лихви за забава, в размер на ••• лева, както и задължения за корпоративен данък, както следва: за 2016 год. – ••• лева и лихва – ••• лева; за 2017 год. – ••• лева и лихва – ••• лева; за 2018 год. – ••• лева и лихва – ••• лева; за 2019 год. – ••• лева и лихва – ••• лева; за 2020 год. – ••• лева и лихва – ••• лева и за 2021 год. – ••• лева и лихва ••• лева.

Жалбоподателят заявява в жалбата, че счита атакувания ревизионен акт за необоснован, неправилен и незаконосъобразен. Твърди, че значителна част от съдържащите се в него данни, факти и обстоятелства категорично не отговарят на действителността и че от друга страна, съзнателно и въпреки задълженията, произтичащи от императивните законови разпоредби, изобщо не са обсъдени, неоснователно са подценени или напълно са игнорирани важни факти и обстоятелства, имащи решаващо значение за постановяването на правилен, обоснован и законосъобразен административен акт. Твърди в този смисъл, че направените и цитирани в Решението изводи и констатацци са дълбоко погрешни и че те не само не се подкрепят от събрания в хода на ревизионното производство доказателствен материал, но нещо повече - те били в пълно противоречие с него. Според жалбоподателя, събраните доказателства не са преценени от данъчния орган както поотделно, така и в тяхната съвкупност, въпреки императивното законово изискване за това и твърдените от данъчния орган нарушения не били установени и доказани по предвидения от закона безспорен, категоричен и несъмнен начин, а се основавали на субективизъм, предположения, съмнения и волни интерпретации от страна на съответните длъжностни лица от НАП. Жалбоподателят твърди също, че са допуснати и съществени нарушения на процесуалните правила, довели до недопустимо ограничаване на правото му на защита, като държи да подчертае, че счита, че ревизионният акт е: - незаконосъобразен, като издаден в противоречие с материалноправните разпоредби на чл.68, ал.1, т.1, чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС, както и на чл.26, т.2 и чл.10, ал.1 от ЗКПО; - явно необоснован и немотивиран - фактическите констатации и правни изводи не се подкрепяли и били в противоречие със събраните и представени доказателства; - постановен при особено съществени нарушения на админисгративнопроизводствените правила и принципи на данъчния процес относно: осигуряване и гарантиране на правото на защита в данъчния процес, на служебното начало и обективност при извършване на ревизията, всестранност и пълнота на доказателствата и др. Жалбоподателят счита, че изводите на ревизиращите органи, довели до определяне на допълнителни задължения за ДДС в резултат на непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от доставчиците на „Брокер Къмпани“ ЕООД, както определените задължения за корпоративен данък, произтичащи от непризнати разходи по фактури, издадени от горепосочените доставчици, са необосновани и в пълно противоречие - от една страна със събраните в хода на ревизията многобройни писмени доказателства, а от друга страна - с духа и целите на закона. Счита също, че са игнорирани и не са обсъдени голяма част от ангажираните от дружеството и от доставчиците доказателства и са изложени констатации, които не отговарят на истината и че в резултат на това са формирани необосновани и неправилни изводи. Жалбоподателят държи да подчертае също, че издателите на акта не са обсъдили всички доводи и аргументи, изложени в подаденото писмено възражение по реда на чл.117, ал.5 от ДОПК, нито РА съдържал мотиви, защо тези аргументи са приети за неоснователни. Счита, че това е процесуално нарушение, изразяващо се в неспазване на принципите на обективност, законност и служебно начало, регламентирани в ДОПК и води до необоснованост на изводите, изложени в ревизионния акт и поради това било очевидно, че данъчният орган, в грубо нарушение на посочените по-горе императивни разпоредби и указания, неоснователно, субективно и извън правомощията си, е възложил в тежест на жалбоподателя задължения, които не следват от закона, като е реализирал рестрикции от тези несъществуващи задължения. Счита за очевидно също така, че данъчният орган при извършената проверка и издаване на обжалвания ревизионен акт, е проявил недопустима липса на активност, както и повърхностност и незадълбоченост при анализа на събрания доказателствен материал, което неминуемо се е отразило върху правилността на направените от него изводи и поради това, направените изводи не съответствали на събрания доказателствен материал и обективната истина, а били в грубо противоречие с тях.

Предвид изложеното, с жалбата моли съдът да постанови съответен съдебен акт, с който да отмени изцяло, като неправилен, необоснован и незаконосъобразен, атакувания Ревизионен акт (РА) №P-16000922001252-091-001 от 19.01.2023 год., издаден от С. П. П., на длъжност „•••“, възложил ревизията и В. Г. Г., на длъжност „•••“, ръководител на ревизията, потвърден с Решение №159 от 02.05.2023 год. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - град Пловдив при ЦУ на НАП, по отношение на подробно посочените в жалбата неправилни констатации, както и моли за присъждане на направените по делото разноски.

Редовно призован за съдебното заседание, жалбоподателят „Брокер Къмпани“ ЕООД, с ЕИК •••, със седалище и адрес на управление: [населено място], [адрес], [област], с управител Т. С. Т., едва в последното съдебно заседание, се представлява от управителя Т. С. Т. и от редовно упълномощен процесуален представител - адвокат Г. Н. Д. от АК – [област]. Във връзка с докладваните молби, представени от ответната страна и със смущаващите аргументи в тях и представени, с молба да бъдат приети като доказателства, медицински документи, издадени на управителя на дружество - Т. Т., сочи, че тези документи свидетелстват за това, че същата, през периода на извършване на ревизията, е била със ••• заболяване и се е лекувала в болница, поради което не е могла да представи исканите документи. Твърди, че в ревизионното производство са депозирали молби от името на управителя на дружеството, към които са приложени документи и от които било видно, че същата е била в обективна невъзможност да представи исканите документи в срок и за това били направили искане за удължаване или спиране на ревизията, съобразно визираните законови основания, като това било отказано неправомерно и ревизията протекла по реда на чл.122 от ДОПК. Счита за странно, също така, защо точно тези документи не са приложени към административната преписка, представена в съда, което намира за много смущаващо, както и счита, че това обстоятелство противоречи и е в ярък контраст с аргументите, които били изложени в молбите за това, че документите не са били представени в пълнота в ревизионното производство, макар че голяма част от тях били представени. Моли съда да постанови съответния съдебен акт, след като приеме за основателна депозираната жалба срещу атакувания ревизионен акт и да отмени същия като неправилен, необоснован и незаконосъобразен и да присъди на жалбоподателя направените разноски, за които представя списък в съдебно заседание.

Управителят на дружеството – жалбоподател Т. С. Т. добавя в съдебно заседание, че е била в болнични много дълго време и поради тази причина не е успяла да представи всички изискани документи.

В предоставения на процесуалния представител на жалбоподателя срок от съда, по негово искане, депозира и писмена защита, в която излага подробни доводи и съображения в подкрепа на жалбата.

Ответникът по жалбата – директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – град Пловдив при ЦУ на НАП, редовно призован за съдебното заседание, не се явява и не се представлява. От редовно упълномощения му процесуален представител - главен юрисконсулт в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – град Пловдив при ЦУ на НАП – М. И. Г., преди първото съдебно заседание е постъпила молба, в която заявява, че оспорва подадената от процесуалния представител на „Брокер Къмпани“ ЕООД жалба като неоснователна и недоказана. В молбата моли, ако се счете делото за изяснено от фактическа и правна страна, съдът да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалвания „Акт за дерегистрация по ЗДДС №130992302155912/02.05.2023 год.“ (!?! – предмет на жалбата е Ревизионен акт №Р-16000922001252-091-001 от 19.01.2023 год.), като правилен и законосъобразен, предвид подробно изложените съображения в решението на директора на Дирекция „ОДОП“ - Пловдив. Моли също така, при постановяване на посочения резултат, да бъде присъдено в полза на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - град Пловдив юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на Наредба №1 от 09.07.2004 год. на ВАдвС за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а в случай, че бъде отменен РА и бъдат възложени разноските по делото, моли съдът да има предвид, че ако се претендира възнаграждение за един адвокат над минимума по Наредба №1/2014 год. на ВАдвС, то на основание чл.78, ал.5 от ГПК и чл.161, ал.2 от ДОПК, същото да бъде намалено до минимално определения размер по Наредбата, като заявява, че това следва да се счита за възражение за прекомерност на възнаграждението. От същия процесуален представител на ответника по жалбата - главен юрисконсулт в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – град Пловдив при ЦУ на НАП – М. И. Г., преди съдебните заседания по делото, са депозирани още две молби с почти идентично съдържание, като на първата такава молба. Във втората от тези молби, депозирана преди последното съдебно заседание, заявява, че е запозната със заключението по назначената ССЕ и че оспорва същата предвид факта, че изводите, които е направило вещото лице се базират преди всичко на допълнително представи от жалбоподателя документи (представени за пръв път в хода на съдебното производство, за да послужат за нуждите на експертизата), които като частни писмени доказателства нямали достоверна дата и не могат да допринесат за оборване на констатациите в разглеждания ревизионен акт, още повече, че в хода на ревизионното производство тези документи били изисквани многократното от страна на приходните органи и в тази връзка бил съставен и акт за установяване на административно нарушение за неоказване на съдействие на органите по приходите и за непредставяне на изисканите документи, като лицето не се явявало, укривало се и осуетявало осъществяваното на ревизията, както и че такива документи не били представени и в хода на административното производство. Отново е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на полза на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - град Пловдив, както и е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В предоставения от съда срок депозира и писмена защита, в която излага подробни доводи и съображения в подкрепа на обжалвания ревизионен акт, като в същата вече моли, жалбата на „Брокер Къмпани“ ЕООД, с ЕИК •••, със седалище и адрес на управление: [населено място], [адрес], [област], против Ревизионен акт №Р-16000922001252-091-001/19.01.2023 год., издаден от ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение №159/02.05.2023 год. на директора на дирекция ОДОП Пловдив, да бъде отхвърлена изцяло, като неоснователна и недоказана, а обжалваният акт да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Моли също така, в полза на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер, определен съгласно Наредба №1 от 09.07.2004 год. на ВАдвС за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а в случай, че обжалваният акт бъде отменен, моли при определяне размера на подлежащите на присъждане в тежест на Дирекция „ОДОП“ - Пловдив разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат, същите да бъдат определени в размер не повече от минимума, определен е Наредба №1/09.07.2004 год. на ВАдвС за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като при претендиране на възнаграждение в по-голям размер, на основание чл.78, ал.5 от ГПК и чл.161, ал.2 от ДОПК, същото да бъде намалено до допустимия минимум.

Административният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Съгласно разпоредбата на чл.152, ал.1 от ДОПК, ревизионният акт може да се обжалва изцяло или в отделни негови части в 14-дневен срок от връчването му, като съгласно ал.2 на същия текст, решаващ орган е съответният директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” при Централното управление на Националната агенция за приходите, който решаващ орган, съгласно чл.155, ал.1, предл.І/първо/ от ДОПК, разглежда жалбата по същество и се произнася с мотивирано решение в 60-дневен срок от изтичане на срока по чл.146, съответно от отстраняване на нередовностите по чл.145 или от одобряване на споразумението по чл.154. Съгласно разпоредбата на чл.156, ал.1, предл.І/първо/ от ДОПК, ревизионният акт в частта, която не е отменена с решението по чл.155, може да се обжалва чрез решаващия орган в 14/четиринадесет/-дневен срок от получаването на решението.

В случая, Решение №159 от 02.05.2023 год. по жалба срещу ревизионен акт, издадено от директора на Дирекция „ОДОП” – Пловдив, с което е потвърден Ревизионен акт №Р-16000922001252-091-001 от 19.01.2023 год. на ТД на НАП – Пловдив в обжалваните му части, е получено от дружеството - жалбоподател на датата 07.08.2023 год., видно от приложената по преписката разписка за връчване /л.30/, като от същата се установява също така, че екземпляр от решението е връчен срещу подпис лично на управителя му Т. С. Т.. Жалбата против ревизионния акт е подадена не по предвидения в закона, т.е. чрез административния орган, а направо в Административен съд – Пловдив, на датата 13.07.2023 год., регистрирана в деловодната система на този съд с Вх.№15178/13.07.2023 год., видно от положеното и попълнен щемпел върху същата /л.3/. По повод тази жалба, в Административен съд – Пловдив е било образувано адм.дело №1769/2023 год. по описа на съда, като с Определение № 1742 от 17.07.2023 год., производството по това адм.дело №1769/2023 год. е било прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Административен съд – Кърджали, като по този повод е образувано и настоящото адм.дело №296/2023 год. по описа на съда. От изложеното следва, че жалбата е подадена на 6-ия/шестия/ ден след връчването на управителя на ревизираното дружество, на екземпляр от Решение №159 от 02.05.2023 год. по жалба срещу ревизионен акт, издадено от директора на Дирекция „ОДОП” – Пловдив при ЦУ на НАП, т.е. спазен е 14-дневният преклузивен срок за обжалване на ревизионния акт, регламентиран в чл.156, ал.1 от ДОПК. Жалбата, освен това, е подадена от ревизираното лице, т.е. от лице с правен интерес, макар и не установения в закона ред, в писмена форма и с изискуемото се съдържание. Ето защо съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът, след като съобрази становищата на страните, събраните по делото писмени доказателства и след служебна проверка за законосъобразност на обжалвания ревизионен акт, приема за установено от фактическа страна следното:

Ревизионното производство е започнало със Заповед №P-16000922001252-020-001 от 15.03.2022 год. за възлагане на ревизия, издадена от С. П. П. - ••• в ТД на НАП – Пловдив /л.228/, по отношение на жалбоподателя „Брокер Къмпани“ ЕООД, с ЕИК •••, със седалище и адрес на управление: [населено място], [адрес], [област], с управител Т. С., с обхват на ревизията по видове задължения и по периоди, както следва: 1. за Корпоративен данък - за периода 01.01.2016 год. - 31.12.2029 год. и 2. за Данък върху добавената стойност - за периода 01.12.2016 год. - 31.12.2021 год., като е определено ревизията да бъде извършена от екип, в състав: 1. В. Г. Г. - ••• (ръководител на ревизията) и 2. С. В. П. - •••, с краен срок за приключване на ревизията до три месеца, считано от датата на връчване на посочената заповед. Според приложеното удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол” /л. 226/, тази заповед за възлагане на ревизия е била връчена електронно, на 21.03.2022 год., като електронната препратка към съобщението за електронно връчване на документи, изпратено на 16.03.2022 год., е била активирана на 21.03.2022 год., от IP адрес ••• и документът е бил изтеглени от имейл – [електронна поща].

Тази ЗВР №P-16000922001252-020-001 от 15.03.2022 год. е изменена със Заповед за изменение на ЗВР №P-16000922001252-020-002 от 20.06.2023 год. /л.223/, връчена по електронен път на 21.06.2023 год., според приложеното удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол” /л.221/; впоследствие изменена и със Заповед за изменение на ЗВР №P-16000922001252-020-003 от 13.07.2023 год. /л. 210/, връчена по електронен път на 26.07.2023 год., според приложеното удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол” /л. 208/. И двете заповеди за изменение на ЗВР са издадени от същия ••• в ТД на НАП – Пловдив - С. П. П. и с тях е изменян срокът за завършване на ревизията, като с последната от тях, срокът за завършване на ревизията е определен до 19.08.2023 год., като е допълнен и обхватът на ревизията – за задължения за корпоративен данък и за периода от 01.01.2021 год. до 31.12.2021 година.

С Уведомление №P-16000922001252-113-001 от 13.07.2022 год. на В. Г. Г. – ••• при ТД на НАП – Пловдив, адресирано до ревизираното дружество „Брокер Къмпани“ ЕООД, с ЕИК ••• /л.219/, последното е уведомено, че на основание чл.124, ал.1 от ДОПК, при извършването на ревизията са установени обстоятелства по чл.122, ал.1 от ДОПК, съответно по т.4 - липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред и по т.5 - документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, липсват или са повредени до степен негодни за ползване, поради което основата за облагане с данък върху добавената стойност и за корпоративен данък за ревизираните периоди, ще бъде определена по реда на чл.122 – чл.124а от ДОПК. Според приложеното удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол” /л. 217/, това Уведомление №P-16000922001252-113-001 от 13.07.2022 год. е било връчено електронно, на 18.07.2022 год., като електронната препратка към съобщението за електронно връчване на документи, изпратено на 14.07.2022 год., е била активирана на 18.07.2022 год., от IP адрес ••• и документът е бил изтеглени от имейл – [електронна поща].

Ревизираното дружество „Брокер Къмпани“ ЕООД, с ЕИК •••, е подало молба с Вх.№ВхР-4391/02.08.2022 год. на ТД на НАП – Пловдив офис –[област] /л.207/, с която е поискало, във връзка с чл.34, ал.1, т.4 от ДОПК, да бъде спряно ревизионното производство, възложено със ЗВР №Р-16000922001252-020-001 от 15.03.2022 год., за период от 30/тридесет/дни. В молбата е посочено, че спирането е наложително, поради травма на управителя, отсъствието му в продължение на 30 дни и невъзможността да съдейства в процеса на ревизията. Към молбата е бил приложен болничен лист, издаден от Обща ЛКК при ДКЦ „•••“ ЕООД, на 28.07.2022 год. /л.207, стр.2/, от който е видно, че управителят на ревизираното дружество - Т. С. Т., е била в отпуск поради временна неработоспособност, за срок от 30/тридесет/ дни, за времето от 28.07.2022 год. до 26.08.2022 год. вкл., с диагноза: •••. Със Заповед №P-16000922001252-023-001 от 02.08.2022 год. на С. П. П. - ••• в ТД на НАП – Пловдив /л.204/, на основание чл.34, ал.1 т.5 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, във връзка с постъпилата молба Вх.№ВхР-4391/02.08.2022 год. от „Брокер Къмпани“ ЕООД, в качеството му на задължено лице и след като е установено наличието на следните обстоятелства по чл.34, ал.1/ал.2 от ДОПК - поради заболяване на управителя - травма и отсъствие и представен болничен лист, е спряно производството по извършване на ревизия, възложена със Заповед за възлагане на ревизия №Р-16000922001252-020-001/15.03.2022 год., изменяна със Заповеди №Р-16000922001252-020-002/20.06.2022 год. и №Р-16000922001252-020-003/13.07.2022 год., на „Брокер Къмпани“ ЕООД, с ЕИК •••, представлявано от Т. С. Т., считано от 02.08.2022 год., за срок до 02.09.2022 год. Тази заповед за спиране на ревизионното производство е връчена на ревизираното дружество по електронен път на 02.08.2022 год., според приложеното удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол” /л.203/.

Със Заповед №P-16000922001252-143-001 от 05.09.2022 год. на С. П. П. - ••• в ТД на НАП – Пловдив /л.201/, на основание чл.35 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, след като е установено наличието на следните обстоятелства за отпадане на основанието за спиране на производството по извършване на ревизия/проверка: Отпаднало основание - настъпил е срокът за възобновяване, е възобновено, считано от 05.09.2022 год., производството по извършване на ревизия на „Брокер Къмпани“ ЕООД, с ЕИК •••, представлявано от Т. С. Т., спряно със Заповед №Р-16000922001252-023-001 от 02.08.2022 год., като е определен срок на ревизията след възобновяването: 22.09.2022 година. На същата дата – 05.09.2022 год., от управителя на ревизираното дружество „Брокер Къмпани“ ЕООД, с ЕИК •••, е подадена нова молба, с Вх.№ВхР-4952/05.09.2022 год. на ТД на НАП – Пловдив офис - [област] /л.199/, с която моли за удължаване на периода на спиране на ревизионното производство по ревизията на „Брокер Къмпани“ ЕООД, възложена със Заповед за възлагане на ревизия №Р-16000922001252-020-001/15.03.2022 год., поради постъпване в болница на управителя на дружество, като са приложени документи за хоспитализация и е заявено, че допълнително ще бъде изпратен и болничен лист. Към молбата са били приложени амбулаторен лист за извършен преглед на Т. С. Т. на 31.08.2022 год. от лекар за СИМП – д-р О. Р. Е. – М. /л.199, стр.2/, в който, след данните от анамнезата е вписано, че пациентът се насочва за хоспитализация за •••; приложено е било направление за хоспитализация от 31.08.2022 год., по КП №•••, издадено от „•••“ ЕООД /л.200/, както е била приложена и История на заболяването №•••/••• на •••“ ООД [населено място], Отделение ••• /л.200, стр.2/, от което е видно, че управителят на ревизираното дружество „Брокер Къмпани“ ЕООД - Т. С. Т., е постъпила в това лечебно заведение за болнична помощ на датата 04.09.2022 год., в 13: 01 часа. По повод тази молба с Вх.№ВхР-4952/05.09.2022 год. на ТД на НАП – Пловдив офис - [област], С. П. П. - ••• в ТД на НАП – Пловдив, на основание чл.34 от ДОПК, е издадено Решение №P-16000922001252-104-001 от 08.09.2022 год. /л.196/, с което е отказано спирането на производството по издаване на актове от органите по приходите, свързани с извършвана ревизия, възложена със Заповед №Р-16000922001252-020-003 от 13.07.2022 год., на на „Брокер Къмпани“ ЕООД, с ЕИК •••, представлявано от Т. С. Т.. В решението са изложени мотиви за постановения отказ за спиране, като същото е връчено на ревизираното дружество по електронен път на 28.09.2022 год., т.е. 20 дни след издаването му, според приложеното удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол” /л.190/.

Така, в крайна сметка, в хода на производството, на основание чл.117 от ДОПК, от ревизиращия екип е издаден Ревизионен доклад (РД) №P-16000922001252-092-001 от 07.10.2022 год. /л. 132-л. 182/, с който е направено предложение за установяване на задължения по посочените видове, периоди и лихви за просрочие към тях, изчислени към 07.10.2022 год., връчен на ревизираното лице по електронен път на 24.11.2022 година. Според приложеното удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол” /л. 125-л.130/, ревизионният доклад, ведно с всички описани приложения към него, е бил връчен електронно на 24.11.2022 год., като електронната препратка към съобщението за електронно връчване на документи, изпратено на 17.11.2022 год., е била активирана на 24.11.2022 год., от IP адрес - ••• и документите са били изтеглени от имейл – [електронна поща].

Ревизираното дружество „Брокер Къмпани“ ЕООД, с ЕИК •••, е подало молба с Вх.№ВхР-7076/06.12.2022 год. на ТД на НАП – Пловдив офис –[област] /л.98/, с която е поискало, във връзка с получения Ревизионен доклад №P-16000922001252-092-001 от 07.10.2022 год., на основани ечл.117, ал.5 от ДОПК, да бъде удължен срокът за подаване на възражение, а като причини за това е посочило продължителното отсъствие на счетоводителя на дружеството, както и големия период от време, който ревизията обхваща. По повод тази молба, от В. Г. Г. - ••• при ТД на НАП - Пловдив, е издадено Уведомление №P-16000922001252-РУС-001 от 07.12.2022 год. за продължаване на срока за подаване на възражение и представяне на доказателства по ревизионен доклад /л.97/, в което е посочено, че на основание чл.117, ал.5 от ДОПК, във връзка с подаденото искане с Вх.№ВхР-7076/06.12.2022 год., от Т. С. Т., срокът за подаване на възражение и доказателства по ревизионен доклад №P-16000922001252-092-001 от 07.10.2022 год., връчен на 24.11.2022 год., е продължен до 06.01.2023 год. Според приложеното удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол” /л.95/, за това уведомление за продължаване на срока за подаване на възражение по ревизионният доклад е бил връчен на ревизираното дружество електронно, на 07.12.2022 година.

В изпратената на съда административна преписка е налично Възражение с Вх.№К7-2/10.01.2023 год. на ТД на НАП – Пловдив офис – [област], подадено от „Брокер Къмпани“ ЕООД, с ЕИК •••, с адрес: [населено място], [адрес], представлявано от управителя му Т. Т., срещу Ревизионен доклад №Р-16000922001252-092-001 от 07.10.2022 год. /л.92/. В това възражение от страна на управителя на ревизираното дружество е заявено, че оспорва Ревизионен доклад №Р-16000922001252-092-001 от 07.10.2022 год. и че счита, че същият е незаконосъобразен и необоснован, че не са спазени процесуалните и материалноправните разпоредби при съставянето му, както и че изложените в него факти и обстоятелства, направените фактически изводи са неправилно интерпретирани, което от своя страна довело и до грешни правни изводи, респ. незаконосъобразни предложения за установяване па данъчни задължения. Управителят на дружеството е заявил във възражението, че оспорва фактическите констатации и правните изводи, изложени в ревизионния доклад и че оспорва резултатите от ревизията, обективирани в оспорвания административен акт, по основание и размер. Във възражението е заявено, че писмени доказателства и аргументи в подкрепа на твърденията ще бъдат представени в най-кратки срокове в допълнение към настоящото възражение и нищо повече.

Изложените доводи в подаденото възражение не са били приети за основателни и така, на датата 19.01.2023 год., на основание чл.119, ал.2 от ДОПК, от възложилият ревизията ••• в ТД на НАП – Пловдив – С. П. П. и В. Г. Г. – ••• – ръководител на ревизията, е бил издаден и оспореният в настоящото производство Ревизионен акт (РА) №P-16000922001252-091-001 от 19.01.2023 год. на ТД на НАП – Пловдив /л. 74-л. 84/. Видно от приложеното по преписката удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „•••“ /л. 28/, този ревизионен акт е бил връчен на ревизираното дружество електронно, на датата 21.02.2023 год., като електронната препратка към съобщението за електронно връчване на документа, изпратена на 19.01.2023 год., е активирана на 21.02.2023 год., от IP адрес - ••• и документът, ведно с приложенията към него, са били изтеглени от имейл – [електронна поща].

В мотивите към РА е посочено, че с Уведомление №Р-16000922001252-РУС-001/06.12.2022 год. дружеството е уведомено, че срокът за подаване на възражение е 06.01.2023 год. и че е подадено е възражение с Вх.№К7-2/10.01.2023 год., но не са приложени допълнително доказателства. Посочено е също, че съгласно възражението, дружеството оспорва РД, като счита, че същия е незаконосъобразен и необоснован, не били спазени процесуалните и материалните разпоредби при съставянето му, направените фактически изводи били неправилно интерпретирани, което от своя страна било довело и до грешни правни изводи, респективно, незаконосъобразни предложения за установяване на данъчни задължения, както и че са оспорени са резултатите от ревизията по основание и размер. Отбелязано е, че писмени доказателства и аргументи в подкрепа на горните твърдения не са били представени, а такива не са били представени и впоследствие, и до момента на издаване на ревизионния акт. В мотивите е посочено, че възражението не се приема, тъй като в него не са изложени конкретни мотиви срещу направените констатации в РД и към датата на издаване на РА не са представени допълнително доказателства.

С този Ревизионен акт №P-16000922001252-091-001 от 19.01.2023 год. на ТД на НАП – Пловдив, на жалбоподателя „Брокер Къмпани“ ЕООД, с ЕИК •••, с адрес: [населено място], [адрес], представлявано от управителя му Т. С. Т., са били определени следните задължения за:

По Закона за корпоративното подоходно облагане/ЗКПО/:

• За 2016 год. – на основание чл.26, т.1 и т.2 от ЗКПО, счетоводният финансов резултат е коригиран в увеличение със сумата от ••• лева, установен е данъчен финансов резултат - данъчна печалба – ••• лева и в резултат на това е определен дължим корпоративен данък, в размер на ••• лева, като върху тази сума са начислени и лихви, общо в размер на ••• лева;

• За 2017 год. – на основание чл.26, т.1 и т.2 от ЗКПО, счетоводният финансов резултат е коригиран в увеличение със сумата от ••• лева, а на основание чл.46, ал.1 от ЗКПО, счетоводният финансовия резултат е коригиран в увеличение и със сумата от ••• лева, установен е данъчен финансов резултат - данъчна печалба – ••• лева и в резултат на това е определен дължим корпоративен данък, в размер на ••• лева, като върху тази сума са начислени и лихви, общо в размер на ••• лева;

• За 2018 год. – на основание чл.26, т.1 и т.2 от ЗКПО, счетоводният финансов резултат е коригиран в увеличение със сумата от ••• лева, установен е данъчен финансов резултат - данъчна печалба – ••• лева и в резултат на това е определен дължим корпоративен данък, в размер на ••• лева, като върху тази сума са начислени и лихви, общо в размер на ••• лева;

• За 2019 год. – на основание чл.26, т.1 и т.2 от ЗКПО, счетоводният финансов резултат е коригиран в увеличение със сумата от ••• лева, установен е данъчен финансов резултат - данъчна печалба – ••• лева и в резултат на това е определен дължим корпоративен данък, в размер на ••• лева, като върху тази сума са начислени и лихви, общо в размер на ••• лева;

• За 2020 год. – в резултат на направените констатации и след анализ на относимите обстоятелства по чл.122, ал.2 от ДОПК, е определена основа за облагане с корпоративен данък по чл.20 от ЗКПО, в размер на ••• лева и в резултат на това е определен дължим корпоративен данък, в размер на ••• лева, като върху тази сума са начислени и лихви, общо в размер на ••• лева;

• За 2021 год. – в резултат на направените констатации и след анализ на относимите обстоятелства по чл.122, ал.2 от ДОПК, е определена основа за облагане с корпоративен данък по чл.20 от ЗКПО, в размер на ••• лева и в резултат на това е определен дължим корпоративен данък, в размер на ••• лева, като върху тази сума са начислени и лихви, общо в размер на ••• лева.

Общият размер на установените задължения за корпоративен данък и общият размер на дължимите лихви върху тях са посочени в табличен вид, в приложение към ревизионния акт /л.89/ и възлизат, както следва: главница, общо в размер на ••• лева и лихви към 19.01.2023 год., общо в размер на ••• лева.

По Закона за данък върху добавената стойност/ЗДДС/:

За ревизирания период за задължения за данък върху добавената стойност – от 01.12.2016 год. до 31.12.2021 год. вкл., с ревизионния акт са определени задължения за допълнително начислен ДДС, вследствие на извършени корекции на ползван данъчен кредит и вследствие на непризнато право на данъчен кредит, общо в размер на ••• лева и лихви за просрочие върху тях към 19.01.2023 год., начислени на основание чл.175 от ДОПК, общо в размер на ••• лева. Конкретният установен размер на тези задължения за всеки отделен месечен данъчен период, ведно с конкретния размер на дължимата лихва върху тях, са подробно посочени в табличен вид, в приложение към ревизионния акт /л.87-л.88/. В ревизионния акт са посочени по отделно, за всеки един месечен данъчен период, считано от 01.12.2016 год. до 31.12.2021 год. вкл. /стр.5-стр.13 от РА/, конкретния размер на извършената корекция на ползвания данъчен кредит, респ. конкретния размер на данъчния кредит, за който е прието, че не е налице право на приспадане, посочени са правните основания, поради които се приема това, посочен е конкретният деклариран размер на ДДС за внасяне за всеки един от тези данъчни периоди, както и установения като резултат ДДС за внасяне за всеки данъчен период, съответно и дължимата лихва върху всяко едно отделно установено задължение за ДДС, към датата на издаване на ревизионния акт – 19.01.2023 година.

Против този Ревизионен акт №P-16000922001252-091-001 от 19.01.2023 год. на ТД на НАП – Пловдив, е била подадена в срок, с препоръчана пощенска пратка чрез куриерска фирма „ОК експрес“, видно от приложената товарителница №••• /л.27/, жалба от ревизираното лице, чрез директора на ТД на НАП – Пловдив, до директора на Дирекция „ОДОП” – Пловдив, регистрирана с Вх.№70-00-2500 от 08.03.2023 год. на ТД на НАП - Пловдив и с Вх.№20-33-29 от 14.03.2023 год. на Дирекция „ОДОП” – Пловдив при ЦУ на НАП /л. 59-л. 71/, без към нея да са били приложени писмени доказателства. Ревизираното дружество е заявило в жалбата, че обжалва частично в законоустановения срок Ревизионен акт №Р-16000922001252-093-001 от 19.01.2023 год., издаден от С. П. П. - ••• в ТД на НАП - Пловдив, орган възложил ревизията и В. Г. Г. - ••• в ТД на НАП - Пловдив и моли същият да бъде отменен, като незаконосъобразен и необоснован. В жалбата е направено твърдение, че РА е незаконосъобразен и необоснован досежно определените на дружеството публични задължения, представляващи: - доначислен данък по ЗДДС, общо в размер на ••• лева; - начислени лихви върху горните публични задължения, общо в размер на ••• лева; - допълнително начислен корпоративен данък, в размер на ••• лева; - начислени лихви върху така определените задължения по ЗКПО, в размер на ••• лева. Следва да се отбележи, че така посочените в жалбата задължения всъщност представляват всички установени с обжалвания ревизионен акт допълнителни задължения за ДДС и за корпоративен данък, както и за дължимите лихви върху тях. В жалбата най-напред са развити подробни доводи и съображения в насока, че не са били налице обстоятелства, установяващи основанията по чл.122, ал.1 от ДОПК, за провеждане на ревизията по особените правила на чл.122 - чл.124 от ДОПК. На следващо място са развити подробни доводи и аргументи за материалноправни нарушения относно прилагането на ЗКПО, при определянето на задълженията за корпоративен данък за ревизирания период. В жалбата са изложени подробни доводи и съображения и за материалноправни нарушения при прилагането на ЗДДС относно извършената корекция на ползвания от дружеството данъчен кредит във връзка с закупените стоки, общо в размер на ••• лева и съответно, за начислените върху това задължение за съответния период лихви, в общ размер на ••• лева, както и относно начисления допълнително ДДС, в размер на ••• лева, на основание чл.79, ал.1 от ЗДДС, за данъчен период 01.12. - 31.12.2017 год., и съответно, за начислената върху това публично задължение лихва, в размер на ••• лева. С жалбата е поискано директорът на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив да отмени Ревизионен акт №P-16000922001252-091-001 от 19.01.2023 год., издаден от С. П. П. - ••• в ТД на НАП - Пловдив, орган възложил ревизията и В. Г. Г. - ••• в ТД на НАП -Пловдив, като незаконосъобразен и необоснован в обжалваната част, а алтернативно, в случай, че бъде преценена липса на условия за отмяна на акта по същество, да бъде отменен същия и да бъде указано извършването на нова ревизия.

По повод тази жалба е издадено и Решение по жалба срещу ревизионен акт №159 от 02.05.2023 год. на директора на Дирекция „ОДОП” – Пловдив при ЦУ на НАП /л. 31-л. 44/, с което, решаващият орган е потвърдил Pевизионен акт №P-16000922001252-091-001 от 19.01.2023 год. на ТД на НАП – Пловдив, издаден на „Брокер Къмпани“ ЕООД, с ЕИК •••, със седалище и адрес на управление: [населено място], [адрес], представлявано от управителя му Т. С. Т., за установените допълнителни задължения: за начислен ДДС, в размер на ••• лева и непризнат данъчен кредит, в размер на ••• лева или задължение за ДДС в общ размер на ••• лева, ведно с начислени лихви за забава, в размер на ••• лева, както и задължения за корпоративен данък, както следва: за 2016 год. – ••• лева и лихва – ••• лева; за 2017 год. – ••• лева и лихва – ••• лева; за 2018 год. – ••• лева и лихва – ••• лева; за 2019 год. – ••• лева и лихва – ••• лева; за 2020 год. – ••• лева и лихва – ••• лева и за 2021 год. – ••• лева и лихва ••• лева.

В ревизионния доклад/РД/ е посочено, че ревизираното дружество е регистрирано по ЗДДС на 23.05.2003 год. и че от същото не са представени лицензи или разрешителни за извършване на дейността, а такива не са установени и в хода на ревизионното производство.

Относно увеличението на счетоводния финансов резултат на дружеството за 2016 год., 2017 год., 2018 год. и 2019 год., по реда на чл.26, т.1 и т.2 от ЗКПО, във вр. с чл.10 от с.з., съответно в размер на ••• лева, ••• лева, ••• лева и ••• лева, в констативната част на РД е записано най-напред, че от ревизираното лице/РЛ/ са отчетени разходи по сметка 601 за строителни материали (брави, боя, вар и др.) през 2016 год., в размер на ••• лева и през 2017 год. – ••• лева, отнесени като разходи за основната дейност, аналитично за транспортни услуги и за др. Посочено е, че отчетените разходи за материали не са отнесени към сметките, отчитащи получените приходи от извършваната дейност през годината и че през посочените години РЛ извършва продажби на магнитни носители, строителни материали и транспортни услуги. Ревизиращите органи са установили, че по дебита на приходните сметки са отразени отчетните стойности на продадените материали и стоки, срещу кредитиране на счетоводна сметка 304 „Стоки“, т.е. отчетените разходи за материали по сметка 611 и сметка 123 не са обвързани с декларирани извършени продажби, както и не са свързани с основната дейност на дружеството. Констатирано е, че не са съставени документи относно основанието за намалението на материали в посочените размери, от които да е видно и документално обосновано използването им за дейността на дружеството. Направен е извод, че процесните разходи за материали, отразени по счетоводна сметка 601 и впоследствие като разходи за основна дейност, не са обвързани с основната дейност на дружеството и не представляват разход във връзка с осъществявана такава дейност.

На следващо място, ревизиращите органи са установили, че по счетоводна сметка 601 са отразени разходи за горива (бензин, дизел, газ) през 2017 год. – ••• лева, през 2018 год. – ••• лева и през 2019 год. – ••• лева. В РД е посочено, че от РЛ са изискани всички документи във връзка с покупката на горива, ползване на правото на данъчен кредит и изписването на същите като разход, в това число - пътни листове, пътни книжки, товарителници, приемно-предавателни протоколи, договори, документи за ППС - собствени и/или наети, назначени лица като шофьори и други документи, доказващи основанието за ползване на правото на данъчен кредит за покупки на горива и изписаните такива като разход за дейността на дружеството. В тази връзка от страна на дружеството са предоставени договори с клиенти за част от ревизирания период, първични документи - фактури за фактурирани транспортни услуги на клиенти, като други документи не са предоставени, не са предоставени и обяснения. Видно от събраните документи от клиенти, същите са предоставили само копия на фактури и хронологии на счетоводни сметки, не са предоставени пътни листове, пътни книжки и други документи, доказващи вида на МПС, с което е извършен транспорт, определянето разходите за горива на превозвача „Брокер Къмпани“ ЕООД. При преглед на предоставените първични документи за покупка на горива е установено от ревизиращите органи, че закупените горива са дизел, бензин, газ, като същите са закупувани през няколко часа, по малки количества - има от 7 до 11-12 покупки на ден, има покупки на горива от една и съща бензиностанция няколко пъти на ден, няма данни за вид на стоката, място на натоварване, място на разтоварване, лице, което е извършило транспорта - шофьор. Отчетено е, че за ревизирания период „Брокер Къмпани“ ЕООД няма назначени лица по трудови и приравнени на трудови правоотношения, няма декларирани данни за изплатени суми на лица по извънтрудови правоотношения. От ревизиращия екип е направено заключение, че РЛ не е предоставило документи и доказателства, отразените разходи за материали (счетоводна сметка 601) да са свързани с основната дейност на дружеството. Посочено е, че в хода на ревизията, от дружеството, освен фактури за покупка на горива, не са представени други документи във връзка с отчитане на разходите за горива, както и че не са представени пътни листове или пътни книжки, от които да са видни автомобилът, с който е извършен превоз, водачът на МПС, изминатите километри, както и с коя фактура за извършени транспортни услуги са свързани отчетените разходи. Посочено е също, че видно от представените фактури са закупувани многократно по малки количества и няколко пъти на ден горива и тъй като не са предоставени данни с какви автомобили са извършвани услугите, не може да се извърши анализ, дали видовете закупените горива отговарят на вида на транспортното средство и съответно, какво гориво използва.

В РД е посочено, че относно фактура №•••/••• год., с предмет - „такса по договор за ангажимент“, с данъчна основа в размер на ••• лева и ДДС – ••• лева, от РЛ и от доставчика „•••“ ЕООД не са представени договор или др. документи, от които да е видно, във връзка с какъв ангажимент е платена таксата и че при преглед на първичните документи на ревизираното дружество е констатирано, че към фактурата също не е приложен договор и няма доказателства, че отчетеният разход по счетоводна сметка 602 „Разходи за външни услуги“, е свързан с дейността му.

На следващо място, видно от описаните в РД констатации от ревизията, през 2018 год. в счетоводството на дружеството е взета счетоводна операция по дебита на сметка 691 „Извънредни разходи“ и кредита на сметка 304 „Стоки“, на стойност ••• лева, с основание - „бракувани стоки - DVD и DVD филми Г“. В тази връзка, от РЛ са били изискани данни, документи, доказателства и обяснения относно тези разходи за брак, но от същото не са били предоставени такива - протоколи за брак или други съставени счетоводни документи във връзка с намалението на стоково-материалните запаси, не са били представени инвентаризационни описи към 31.12.2018 год., от които да са видни стойността, количеството и вида на наличните стоково-материални запаси, не са били предоставени счетоводни документи, индивидуализиращи, както наличните стоки и материали към 01.01. на съответната година, така и стоките и материалите, отчетната стойност, на които формират стойността на осчетоводените кредитни обороти на счетоводна сметка 304 „Стоки“. Според ревизиращите органи, предоставените счетоводни документи - хронологии на счетоводните сметки, отчитащи стоково материалните запаси, не предоставят аналитична информация относно вида на стоките, както и документите на база, на които стоките са заведени в склада, т.е. няма информация относно периода на придобиване на стоките, налични към 31.12. на съответната година. В резултат на извършения анализ на счетоводните документи е констатирано, че от дружеството не са представени протоколи за бракувани стоки, подписани от членовете на комисията, участвала при бракуването на стоките, не са предоставени данни или справки, кои стоки и материали са конкретно бракувани, с кои документи са придобити и дали за тях са настъпили събития или срокове, на база на които стоките са бракувани. От представените счетоводни документи е констатирано от ревизиращите органи, че намаленията на стоковите запаси е отчетено като текущ разход, без обаче това да е документално обосновано.

Относно констатираните обстоятелства по чл.122, ал.1, т.4 и т.5 от ДОПК, извършения анализ по ал.2, т.1 - т.16 от същия текст и формираната данъчна основа по този ред за 2020 год. и 2021 год., съответно ••• лева и ••• лева, в ревизионния доклад е описано, че в хода на ревизията се предприети множество процесуални действия, подробно описани в него, с цел събиране на документи и доказателства: изискани били документи и обяснения от РЛ и от трети лица, извършени насрещни и служебни проверки на други задължени лица, приобщени били доказателства от досието и др. От ревизиращия екип многократно били изготвени и връчени ИПДПОЗЛ, съставени били протоколи за проверка относно предоставянето на изисканите счетоводни документи и др. доказателства, при които се констатирало, че такива няма, връчена била и покана, съставен бил и акт за установяване на административно нарушение за неоказване на съдействие на органите по приходите и за непредставяне на изисканите документи, като лицето не се явявало, укривало се и осуетявало осъществяваното на ревизията. Впоследствие, от РЛ били предоставени първични документи (фактури за покупки и продажби), придружени с копия на дневници за покупки и продажби, договори за получени заеми на парични средства за ревизирания период и частично договори за възложени на дружеството за извършване транспортни услуги, за периода от 01.01.2016 год. до 22.10.2018 год. За периода от м. ноември 2018 год. до 31.12.2021 год. не били предоставени сключени договори във връзка с извършваната дейност и фактурирани услуги. Предоставени били частично хронологии на счетоводни сметки и главни книги за периода 2016 год. до 31.12.2019 год. и оборотни ведомости за целия ревизиран период. Не били предоставени главни книги и хронологии на счетоводните сметки за 2020 год. и 2021 год. Извършен бил анализ на частично представените документи от дружеството, като били установени несъответствия по счетоводни сметки, регистри и салда, подробно описани в общата част на РД. Направена била съпоставка между отчетените приходи по оборотна ведомост, ГДД, СД и данни от ФУ, като били установени декларирани по-малко приходи от продажби за 2020 год. - по данни от оборотната ведомост и СД - в размер на ••• лева, а по ФУ – ••• лева с ДДС/••• лева без ДДС, т.е. разлика от ••• лева; за 2021 год., съответно – ••• лева и ••• лева с ДДС/••• лева без ДДС, т.е. разлика от ••• лева, като за така констатираните разлики не били дадени обяснения от дружеството. Във връзка с горните констатации и установените обстоятелства по чл.122, ал.1 от ДОПК, на РЛ били връчени уведомления по чл.17 и по чл.124 от ДОПК, като при изготвения анализ на обстоятелствата по чл.122, ал.2 от ДОПК и формиране на данъчната основа за облагане с преки данъци към отчетените приходи (от продажби на стоки и услуги и извънредни приходи от отписани задължения – ••• лева и ••• лева) били прибавени горните неотчетени суми и били формирани установените общо приходи, а от декларираните разходи били изключени разходите за горива и за брак (по аргументи, посочени по-горе). По този начин е формирана данъчна основа (данъчна печалба) по реда на чл.122 от ДОПК за облагане с корпоративен данък за 2020 год. и 2021 год., съответно ••• лева и ••• лева, като са доначислени полагащите се главници и прилежащи лихви, както и лихви за невнесен деклариран данък в ГДД по чл.92 от ЗКПО.

В частта по ЗДДС, относно установения и допълнително начислен ДДС, в размер на ••• лева, на основание чл.79, ал.1 от ЗДДС, в констативната част на РД е отразено, че през м.12.2017 год. ревизираното дружество е записало счетоводни операции по дебита на сметка 122 „Неразпределена печалба“ срещу кредита на сметка 304 „Стоки“, на обща стойност ••• лева, с основание - „брак на стоки“. Посочено е, че в тази връзка от РЛ са изискани данни, документи, доказателства и обяснения относно взетите счетоводни операции, но че не са представени протоколи за брак или други документи, идентифициращи бракуваните стоки, не са представени инвентаризационни описи към края на всяка година (задължителни по Закона за счетоводството), нито аналитична отчетност на сметка 304 „Стоки“, което е възпрепятствало органите по приходи да установят реалното движение на стоките по видове, количество и стойност. От извършените проверки в дневниците за покупки е установено, че за всички фактури, с които са закупувани стоки е упражнено правото на приспадане на данъчен кредит. Цитирана е нормата на чл.79, ал.1 от ЗДДС, съгласно която, когато регистрирано лице по ЗДДС, което изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност, е приспаднало данъчен кредит за произведена, придобита или внесена от него стока, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоката, начислява и дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит. Начисляването на данъка се извършва в данъчния период, през който е възникнало съответното обстоятелство, чрез съставяне на протокол за определяне размера на дължимия данък и отразяването му в дневника за продажбите и справка-декларацията за този данъчен период. Така, въз основа на горното е определен дължим ДДС, на основание чл.79, ал.1 от ЗДДС, в размер на ••• лева (••• лева х 20%), като в РД е посочено, че този ДДС следва да се начисли като задължение за месец 12.2017 година.

Относно допълнително начисления ДДС, в размер на ••• лева, на основание чл.79, ал.2 от ЗДДС, в РД е отразено, че при преглед на взетите счетоводни операции през месец 12.2016 год. е установено, че по дебита на счетоводна сметка 601 „Разходи за материали“ са отразени разходи за материали - брави, боя, вар и др., срещу кредита на счетоводна сметка 3022 „Строителни материали“, на обща стойност ••• лева. Впоследствие счетоводна сметка 601 била приключена със счетоводна сметка 611 „Разходи за основна дейност“, т.е. цитираните разходи били отразени като разходи за основна дейност на дружеството. Посочено е в РД, че за 2016 год. дружеството е извършвало транспортни услуги и няма данни да е притежавало активи, на които да са извършвани ремонти. Установено е, че отчетените разходи за материали не са отнесени към сметките, отчитащи приходи от извършваната дейност през годината, т.е. отчетените разходи за материали не са обвързани с извършени продажби и не са представени документи, от които да е видно основанието за намалението на материалните запаси, в размер на ••• лева. Направен е извод от ревизиращите органи, че отразените разходи за материали по счетоводна сметка 601 в горепосочения размер не са обвързани с основната дейност на дружеството и не представляват разход във връзка с осъществявана такава дейност. При преглед на декларираните от ревизираното лице данни в дневниците за покупки за ревизирания период е установено, че за всички покупки дружеството е ползвало правото на приспадане на пълен данъчен кредит. Констатирано е от ревизиращия екип, че в резултат на отписване на материалите, несвързани с дейността, дружеството не е извършило последващо разпореждане с тях, което да представлява облагаема доставка по смисъла на чл.12, ал.1 от ЗДДС, в резултат на което, на основание чл.79, ал.2 от ЗДДС е прието, че върху данъчна основа, в размер на ••• лева, следва да се извърши корекция на ползвания данъчен кредит, във връзка със закупените материали, в размер на ••• лева, която корекция следва да се отрази като задължение за данъчен период месец 12.2016 година.

Идентична фактическа обстановка е установена от ревизиращите органи и през месец 12.2017 год. Посочено е в РД, че по счетоводни данни без основание са отписани на разход строителни материали на стойност ••• лева, за които при покупката им е приспаднат пълен данъчен кредит. В РД е отразено, че на основание чл.79, ал.2 от ЗДДС, следва да се извърши корекция на ползвания данъчен кредит, в размер на ••• лева, която корекция следва да се отрази като задължение за данъчен период месец 12.2017 година.

В РД е отразено, че през месец 12.2018 год. в счетоводството на дружеството е взета счетоводна операция по дебита на сметка 691 „Извънредни разходи“ и кредита на сметка 304 „Стоки“, на стойност ••• лева, с основание „бракувани стоки - DVD и DVD филми Г“, като фактическата обстановка е описана по-горе във връзка с установените задължения на дружеството по Закона за корпоративното подоходно облагане. От представените счетоводни документи е констатирано, че намаленията на стоковите запаси е отчетено като разход, без това да е документално обосновано. Във връзка с установените факти в РД е посочено, че регистрирано лице по ЗДДС, което изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност, е приспаднало данъчен кредит за произведена, придобита или внесена от него стока, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоката, начислява и дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит и че начисляването на данъка се извършва в данъчния период, през който е възникнало съответното обстоятелство, чрез съставяне на протокол за определяне размера на дължимия данък и отразяването му в дневника за продажбите и справка-декларацията за този данъчен период. Във връзка с изложеното, на основание чл.79, ал.2 от ЗДДС, върху данъчна основа в размер на ••• лева е извършена корекция на ползвания данъчен кредит за данъчен период месец 12.2018 год., в размер на ••• лева.

Идентична фактическа обстановка е установена от ревизиращите органи и през месец 12.2021 год. Отразено е в РД, че в счетоводството на дружеството е взета счетоводна операция по дебита на сметка 691 „Извънредни разходи“ срещу кредита на сметка 304 „Стоки“, на стойност ••• лева, с основание „бракувани стоки - DVD и DVD филми 1“. Посочено е, че от една страна дружеството не е предоставило документи, удостоверяващи основания за бракуване на стоките, а от друга страна, при закупуването на въпросните DVD и DVD филми е приспаднат пълен данъчен кредит. Във връзка с изложеното, на основание чл.79, ал.2 от ЗДДС, върху данъчна основа в размер на ••• лева е извършена корекция на ползвания данъчен кредит, за данъчен период месец 12.2021 год., в размер на ••• лева.

В РД е описано, че от представената хронология на счетоводна сметка 3022 „Материали“ за 2021 год. е установено, че са отписани материали - телескопична подпора, джанки биологични и др., които не са в кореспонденция с извършваната дейност от ревизираното лице и че от ревизираното дружество не са предоставили документи и доказателства относно основанието за отписване на материалите от счетоводна сметка 3022, съответно не са предоставени доказателства, представляващи основание за приспадане на данъчен кредит. При преглед на дневниците за покупки е установено, че по всички фактури за закупени материали е упражнено право на приспадане на пълен данъчен кредит. Във връзка с изложеното, на основание чл.79, ал.2 от ЗДДС, върху данъчна основа, в размер на ••• лева, е извършена корекция на ползвания данъчен кредит, за данъчен период месец 12.2021 год., в размер на ••• лева.

По отношение отказания данъчен кредит, на основание чл.70, ал.1, т.2 от ЗДДС, за покупка на горива, в РД е отразено, че в хода на ревизията е установено, че по счетоводна сметка 601 са отразени разходи за горива (бензин, дизел, газ) през всеки един от ревизираните периоди - от месец 12.2017 год. до месец 12.2021 год., като фактическата обстановка е описана подробно по-горе във връзка с установените задължения на дружеството по Закона за корпоративното подоходно облагане. От ревизиращите органи е направен е извод, че от гледна точка на ЗДДС, за да се признае правото на приспадане на данъчен кредит за получателя, е необходимо да са изпълнени съвкупно посочените условия в чл.68 и чл.69 от ЗДДС и че съгласно чл.69, ал.1 от ЗДДС, когато стоките или услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил. Посочено е, че законът ясно е разграничил случаите, в които правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл.69 или чл.74, като липсата на представени от дружеството доказателства, че всички тези горива са използвани за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, са дали основание на органите по приходите за откажат правото на приспадане на данъчен кредит, общо в размер на ••• лева, описани по периоди и размери в таблици в РД, на основание чл.70, ал.1, т.2 от ЗДДС, съгласно която, правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето.

В РД са налице и други констатации, като е установено е, че през м.12.2018 год.; м. 12.2020 год. и м.12.2021 год., дружеството е отчело по касов апарат продажби към клиенти „население“ суми, общо в размер на ••• лева, без ДДС, които не са намерили отражение в приходите на РЛ и съответно, не е начислен дължимият ДДС. На основание чл.86, ал.2, във връзка с чл.86, ал.1 от ЗДДС, е начислен ДДС за м.12.2018 год., в размер на ••• лева; за м.12.2020 год., в размер на ••• лева и за м.12.2021 год., в размер на ••• лева.

Отказано е правото на приспадане на данъчен кредит по фактура №••• от ••• год., издадена от „•••“ ЕООД, на стойност ••• лева и ДДС – ••• лева, с предмет на доставка „Такса по договор за ангажимент“. Констатациите са описани по-горе във връзка с установените задължения по Закона за корпоративното подоходно облагане. Прието е, че на основание чл.70, ал.1, т.2 от ЗДДС, следва да бъде отказано правото на приспадане на данъчен кредит, в размер на ••• лева, за данъчен период м.12.2018 година.

Отказано е правото на приспадане на данъчен кредит по фактури №••• от ••• год., с данъчна основа ••• лева и ДДС – ••• лева и №••• от ••• год., с данъчна основа ••• лева и ДДС – ••• лева, издадени от ЕТ „•••“, като и двете фактури са били отразени в дневниците за покупки на РЛ, в съответните данъчни периоди, като фактури с право на приспадане на пълен данъчен кредит. Установено е от ревизиращия екип, че РЛ не притежава оригинали на описаните фактури, като в РД е посочено, че за да ползва правото на данъчен кредит, РЛ следва да притежава оригинален данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл.114 и чл.115 от ЗДДС, в който данъкът е посочен на отделен ред по отношение на доставки на стоки и услуги, по които лицето е получател. Прието е, предвид това, че на основание чл.71, т.1 от ЗДДС, следва да бъде отказано правото на приспадане на данъчен кредит, съответно в размер на ••• лева, за данъчен период м.03.2018 год. и в размер на ••• лева, за данъчен период м.06.2018 година.

В РД е отразено също, че от извършения преглед и анализ на предоставената оборотна ведомост за 2021 год., в частност на счетоводна сметка 602 „Разходи за външни услуги“, е установено, че са отчетени разходи, в размер на ••• лева, но че РЛ не е предоставило аналитична хронология на счетоводната сметка, нито документи въз основа на които са взети съответните счетоводни операции. Направен е извод от ревизиращите органи, че не са налице доказателства въпросните разходи за външни услуги (счетоводна сметка 602) да са свързани с основната дейност на дружеството и съответно, да е налице правото за приспадане на данъчен кредит. Сумата от ••• лева е взета предвид при определяне на данъчната основа за облагане с корпоративен данък за 2021 год. и е извършена корекция на неправомерно приспаднатия данъчен кредит, във връзка с осчетоводени разходи за външни услуги през месец 12.2021 год., в размер на ••• лева.

Така предложените за установяване допълнителни задължения с ревизионния доклад за данък добавена стойност, поради непризнато право на данъчен кредит и извършени корекции на ползвания данъчен кредит за описаните данъчни периоди, както и предложените за установяване задължения и за корпоративен данък за ревизирания период, са възприети като установени задължения с обжалвания Ревизионен акт №P-16000922001252-091-001 от 19.01.2023 год. на ТД на НАП - Пловдив, като върху така установените допълнително задължения са изчислени следващите се лихви, на основание чл.175 от ДОПК, във връзка с чл.1 от ЗЛДТДПДВ, в посочените по-горе размери.

В решението на директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив, постановено по повод жалбата срещу ревизионния акт, е посочено, че жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице, имащо правен интерес от обжалване и в предвидения по чл.152, ал.1 от ДОПК срок.

По отношение наведените в жалбата на „Брокер Къмпани“ ЕООД твърдения за допуснати процесуални нарушения в решението на директора на Дирекция „ОДОП“ - Пловдив е прието, че анализът на доказателствата, съдържащи се в преписката по издаване на оспорения ревизионен акт дават основание да се счита, че тези доводи са неправилни и че при извършване на ревизията органите по приходите стриктно са се придържал към спазване на основните принципи на данъчното производство, визирани в чл.2, 3, 5 и 6 от ДОПК. Посочено е, че ревизията е възложена от компетентен орган, по предвидения за това в закона ред и в определената за валидност на заповедта за възлагане на ревизията писмена форма, че самата ревизия е извършена в законоустановения срок, като при извършването й органите по приходите са събрали всички необходими и относими доказателства, отправили са искания и запитвания към различни органи и институции, вкл. и до ревизираното лице (РЛ), с оглед обективното установяване на фактите и обстоятелствата, отнасящи се до данъчното облагане на „Брокер Къмпани“ ЕООД за ревизирания данъчен период. Отбелязано е, че за всички действия, извършени в хода на ревизията, ревизираният субект е надлежно и своевременно уведомяван. Поради това административният орган е приел, че оспореният РА е издаден при стриктно спазване на принципите на обективност, законност и служебно начало и липсва твърдяното от жалбоподателя основание за отмяна, като незаконосъобразен, на оспорения ревизионен акт. Решаващият орган е приел за неправилни и доводите за липса на предпоставки за извършване на ревизия по особения ред на чл.122 – чл.124а от ДОПК, като е посочил, че случаите, в които се допуска извършване на ревизия по особения ред, са изчерпателно изброени в чл.122, ал.1 от ДОПК и че наличието на един от тях е достатъчно основание за приложимостта на нормата. В мотивите към решението е отразено, че в настоящия случай, на дружеството многократно са връчвани искания за представяне на документи и обяснения, но в законовоопределения срок такива не са били представени изобщо или не са представени в тяхната цялост, въпреки изричното заявеното искане на неговия управител за удължаване на срока за представяне на допълнителни доказателства, както и че такива не са представени и с възражението против РД, нито в настоящото административно производство, т.е. несъмнено в хода на ревизията представляващият дружеството не е представил изисканите му в цялост документи и не е съдействал на органите по приходите в достатъчна степен за правилното и безпристрастно установяване на всички факти и обстоятелства, имащи отношение на данъчните задължения на РЛ. Предвид горното, решаващият орган е споделил извода на приходните органи, за наличие на предпоставки за прилагане на особения ред на облагане по чл.122 от ДОПК и по-конкретно - по ал.1, т.4 и т.5 от ДОПК. Наведените от жалбоподателя процесуални нарушения, изразяващи се в немотивираност на РА до степен на нищожност, също не са споделени от решаващия орган, като е прието, че в случая, процесният РА №Р-16000922001252-091-001 от 19.01.2023 год. не страда от посочените по-горе пороци. Посочено е, че съгласно ал.2 на чл.120 от ДОПК, РД се прилага към РА и е неразделна част от него, като изложените в доклада факти и обстоятелства съставляват фактическата обосновка на акта и няма процесуална пречка мотивите или част от тях да се съдържат в друг акт, съставляващ неразделна част от процедурата по издаване на оспорения административен акт, като в тази връзка е посочено и разрешението, дадено в т.3 от Тълкувателно решение №16/31.03.1975 год. на ОСГК на ВС, а именно: не е необходимо мотивите да съвпадат по време с издаването на административния акт или отказа за издаването му. Посочено е също, че правната теория, а и съдебната практика, константно приемат, че мотивите за издаване на административен акт могат да се съдържат и в други актове, съставени и издадени в хода на съответното административно производство и поради това, административният орган е приел, че РА е мотивиран и мотивите му се съдържат в РД, както и че тези действия на приходната администрация не представляват съществено нарушение на процедурните правила, конкретно на изискванията за форма на РА, което нарушение да прави оспорения РА незаконосъобразен и нищожен.

Във връзка с направеното в жалбата искане за отмяна на РА и за спиране на административното производство до приключване на дело С-127/22 на Съда на Европейския съюз, решаващият орган е посочил, че липсват основания за тази претенция. Посочил е също, че основанията за спиране на производството са изброени в чл.34, ал.1, т.1 - 5 и ал.2 от ДОПК, като в ал.3 е указано, че при наличие на основанията за спиране на ревизионното производство по ал.1 и ал.2, преценката за спиране се прави от органа, възложил ревизията, респ. при административно обжалване - от решаващия орган, както и че разпоредбата на чл.34, ал.1, т.2 от ДОПК предвижда спиране на производството при наличие на образувано административно, наказателно или друго съдебно производство, което е от значение за изхода му и че това означава, че не винаги при образувано административно, наказателно или друго съдебно производство, се налага спиране. Посочено е на следващо място, че от определящо значение е това образувано наказателно или друго съдебно производство да има значение за изхода на производството по ДОПК и по отношение на факти, които не могат да бъдат установени в самото административно производство или при упражняването на административен или съдебен контрол върху приключващия го акт, т.е. да е налице преюдициалност по отношение на съответното производство по ДОПК. Прието е, че в конкретния случай не е налице твърдяното от РЛ основание по чл.34 от ДОПК, защото няма висящо производство по друг спор, преюдициален за конкретното ревизионно производство, като е отбелязано, че преюдициален е този спор, по който със сила на присъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по конкретното производство, т.е. за дължимостта и правилното определяне по основание и размер на данъчните задължения, които принципно следват от закона и само се установяват с РА. Прието е също, че от друга страна, настоящият спор не поражда съмнение относно приложимостта и действието на общностни разпоредби към правоотношението, обект на административен контрол и не е налице противоречие между национална и общностна правна разпоредба, каквото не се и твърди в направеното искане за спиране на производството.

По отношение увеличението на счетоводния финансов резултат на дружеството за 2016 год., 2017 год., 2018 год. и 2019 год., по реда на чл.26, т.1 и т.2 от ЗКПО, във вр. с чл.10 от с.з., съответно в размер на ••• лева, ••• лева, ••• лева и ••• лева, в мотивите към решението се сочи, че жалбоподателят оспорва частично РА, изтъквайки процесуални нарушения и материалноправни нарушения, като по ЗКПО от фактическа страна сочи констатациите и аргументи против тях единствено по отношение на чл.26, т.1 и т. 2 от ЗКПО, а именно - за разходи, несвързани с основната дейност на дружеството и липса на съответната документална обоснованост и твърдения, че сделките са реални и са налице всички доказателства за доказване на това, включително изискуемите документи, но че това не е основателно възражение, доколкото от РЛ не са представени всички изискани документи в хода на ревизията, нито са налице допълнителни такива в тази насока към настоящата жалба, а и в случая, не е предмет на спор реалност на доставки, а документална обоснованост на отчетените разходи по сметки 601, 602 и 691 и тяхната относимост към дейността, респ. признаването на същите за данъчни цели. В мотивите са възпроизведени цитираните в жалбата законови текстове и изложените възражения и хипотези, съответно и твърденията, че по време на ревизията са били представени всички документи, необходими за доказване дейността на дружеството, имаща връзка с предмета на сключените договори, като самите договори, всички документи, свързани с тяхното изпълнение, както и издадените фактури и осъществените плащания по тях, както и осчетоводяването на същите, което само по себе си доказвало, че разходите са направени във връзка с независимата икономическа дейност на „Брокер Къмпани“ ЕООД, което обаче, според решаващия орган, видно от събраните по преписката документи от ревизиращите органи, не се подкрепя от наличните към нея доказателства. В мотивите е посочено, че на основание чл.26, т.1 от ЗКПО, не се признават за данъчни цели счетоводни разходи, несвързани с дейността и че съгласно чл.26, т.2 от ЗКПО, не се признават за данъчни цели разходите, които не са документално обосновани по смисъла на този закон, както и че изискванията за документална обоснованост в ЗКПО са регламентирани в разпоредбите на ал.1 - 6 на чл.10 от съшия закон и в чл.10, ал.1 от ЗКПО е регламентирано, че счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция и че данъчното третиране на разходите по реда на ЗКПО е в зависимост от документалното им доказване и с оглед необходимостта от извършването им за реализиране на целите и предмета на дейност на предприятието, както и че за да бъде признат счетоводен разход за данъчни цели, ЗКПО поставя допълнителни изисквания като: извършването му да е пряко свързано и да обслужва стопанската дейност на данъчно задълженото лице; да е налице съпоставимост на приходи и разходи; разходът да е пряко относим към отчетния период, за които е намален финансовия резултат; разходът да не представлява „скрито разпределение на печалбата“ по смисъла на §1, т.5 от ДР на ЗКПО; разходът да не е отчетен при хипотезите за отклонение от данъчно облагане по реда на раздел IV от Глава първа на закона. Прието е че в случая липсват конкретни доказателства, че процесните разходи за строителни материали, горива, такса за ангажимент, бракувани стоки - DVD и DVD филми 1, са пряко относими към дейността на РЛ и надлежно документирани, тъй като в счетоводството му липсват, не са съставяни и не са представени документи, в каква връзка, с каква цел, конкретно към кои приходи са съпоставими и вложени процесните приходи и че същите не са доказани и документирани да са пряко относими, а не по принцип, към дейността по продажби на DVD, на строителни материали и на транспортни услуги, тъй като не са изготвени документи във връзка с тяхното влагане и отразяване по сметки от гр.60, а отделно са изписани и като стоки срещу приходи от продажби, което било прието от ревизията. Отразено е, че няма счетоводни документи (искания за изписване на материали, влагане на материали, пътни листове, пътни книжки, протоколи за брак, инвентаризационни протоколи, съпътстващи документи или др.), документална обоснованост и достоверна счетоводна информация относно претендираните разходи, за които са взети описаните счетоводни записвания без основание и обосновка, като отново е посочено, че признаването на разходите за данъчни цели е в зависимост от наличието на легитимни разходооправдателни документи. Решаващият орган е приел, че изложените от жалбоподателя възражения, че по време на ревизията са били представени всички документи, необходими за доказване дейността на дружеството, имаща връзка с предмета на сключените договори, като самите договори, всички документи, свързани с тяхното изпълнение, издадените фактури и осъществените плащания по тях, както и осчетоводяването на същите, не са коректни, доколкото в хода на ревизията са връчени нееднократно искания за представяне на документи и обяснения, но от РЛ не са били предоставени всички такива, конкретно относно процесните разходи за материали. От друга страна е прието, че не е основателно и да се твърди, че само по себе си се доказвало, че разходите са направени във връзка с независимата икономическа дейност на „Брокер Къмпани“ ЕООД, защото наличието на сключен договор и то относно реализирани приходи, не е достатъчно основание за да се изведе категоричен извод, че е налице обоснован разход, тъй като за целите на данъчното облагане следва да са налице надлежно съставени легитимни разходооправдателни документи, а договорът установява единствено съществуването на едно облигационно отношение между две страни, в случая РЛ и клиент, което няма пряко отношение с признаването на разходи по смисъла на ЗСч и ЗКПО. Посочено е, че жалбоподателят не е ангажирал нови безспорни доказателства, които да оборят констатациите в РА и да доказват по несъмнен начин обективното наличие на документално обоснован разход и то именно във връзка с дейността му за ревизирания период, а не за други цели и периоди и че след като иска да бъдат признати процесните разходи за данъчни цели, в негова тежест е да докаже, че те са свързани с дейността му и по отношение на същите са спазени изискванията на ЗСч и ЗКПО, като само наличието на фактури не може да бъде основание за признаване на разходите по тях, след като изписаните разходи за материали, услуга и за брак, не могат да бъдат обвързани с обстоятелствата - извършването им да е пряко свързано и да обслужва стопанската дейност на данъчно задълженото лице; да е налице съпоставимост на приходи и разходи; разходът да е пряко относим към отчетния период, за които е намален финансовият резултат. Изведен е извод, че може да се приеме, че процесните разходи не са доказани да са били действително извършени във връзка с дейността на РЛ и с тях се цели увеличение на общите разходи и съответно намаляване на отчетените печалби, респ. на дължимите данъци от това. Посочено е, че видно от ГДД по чл.92 от ЗКПО, за ревизираните години са декларирани съвсем минимални суми за корпоративен данък за: 2016 год. – ••• лева, 2017 год. – ••• лева, 2018 год. – ••• лева, 2019 год. – ••• лева, 2020 год. – ••• лева и 2021 год. – ••• лева или общо за шестте години – ••• лева, а дори и те не са били внесени от дружеството. Отново е посочено, че не е достатъчно да се твърди, че по принцип, щом се извършват продажби на DVD, строителни материали и транспортни услуги от дружеството, то по презумпция само по себе си осчетоводяването на разходите за строителни материали, за гориво и за брак на DVD доказва, че са относими към дейността и няма нужда да се обосновават и документират по съответния ред за счетоводни и данъчни цели е че изписването като разход по сметка 601 на строителни материали не е свързано с дейността по продажба на такива и това е така, тъй като при продажбата им се изписва отчетната стойност на строителните материали, като продадени стоки, срещу конкретни реализирани приходи от тяхната реализация, а не като разходи по икономически елементи и дейността, което е характерно за приходи от строителни услуги, каквито в случая не са налице и няма данни такава дейност да е била упражнявана от жалбоподателя. Алтернативно е посочено, че ако процесните разходи могат да се отнесат към собствени или наети активи на РЛ, може да се обсъжда евентуално и хипотезата на чл.67 от ЗКПО, която предвижда счетоводните разходи, формиращи данъчен амортизируем актив, включително последващите разходи, пак да не се признават за данъчни цели, но РЛ не предоставя документи и обяснения относно обследваните суми и тяхното третиране за данъчни цели, поради което обосновано от ревизията те са приети за недоказани документално.

По отношение на процесните разходи за горива, решаващият орган е счел, че следва да се посочи, че ако действително същите са били свързани с дейността, както се твърди от жалбоподателя, то същите е трябвало да се изписват на базата първичен счетоводен документ, свързан с изразходването им, а не по фактури за завеждане на материали (гориво) или накуп с обща сума, както било видно от кредита на сметка 3028 „Материали – горива“ и че не без значение било и че не са предоставени изисканите данни за автомобилите, маршрутите, шофьорите и конкретно осъществените транспортни услуги от дружеството, както и несъответствия в часове, периоди, количества, в т.ч. по многобройни зареждания на минимални размери в кратък диапазон от време. Посочено е също, че за ревизирания период „Брокер Къмпани“ ЕООД няма назначени лица по трудови и приравнени на трудови правоотношения, няма осчетоводени разходи за възнаграждения, няма декларирани данни за изплатени суми на лица по извънтрудови правоотношения, няма доказателства за собственост на МПС (няма заведена счетоводна сметка за транспортни средства, не са представени ДАП и САП) и/или ползвани под наем МПС, т.е. липсват каквито и да било данни, в какви транспортни средства са зареждани горивата и от кого са управлявани, във връзка с какви дейности и конкретно съпоставими към кои приходи са процесните разходи за горива и че видно от представените бланкови договори за извършване на транспортни услуги с превозвач „Брокер Къмпани“ ЕООД, превозвачът има право да извърши превоз с участието на следващи превозвачи, без да е необходимо изрично разрешение от страна на товародателя, т.е. фактически може да се счете, че се касае по-скоро за префактуриране на услуги. Отбелязано е, че относно разходите за услуга, отразени по сметка 602, по фактура с неясен предмет и сочен в нея договор, който също липсвал, в жалбата няма конкретни възражения и допълнително представени доказателства, като по принцип ревизиращите органи са процедирали правилно. Посочено е, че нарушението на изискванията за документална обоснованост или установяване на разходи, несвързани с дейността на дружеството, са основание за извършване на данъчната регулация по реда на чл.26. Решаващият орган, нe на последно място, относно недоказаните документално разходи за брак, е счел, че следва да се посочи, че действително, от една страна не са предоставени никакви доказателства за фактическото им бракуване, т.е. намаленията на стоковите запаси е отчетено като текущ разход, без това да е документални обосновано, а от друга страна, алтернативно, по силата на чл.28, ал.2 от ЗКПО, принципна постановка била, че не се признават за данъчни цели счетоводните разходи от липси и брак на материални запаси, като нито в хода на ревизията, нито при настоящото административно обжалване били предоставени доказателства за наличие на някоя от хипотезите за изключенията по ал.3 от същия текст. При така изложената фактическа обстановка и събраните доказателства, както и при липсата на конкретно насрещно оспорване по същество от страна на жалбоподателя, решаващият орган е посочил, че споделя изводите на ревизиращите органи и че освен това, и в настоящото производство жалбоподателят не представил доказателства, които да обосноват друг правен извод, различен от този на органа по приходите. В мотивите е отбелязано, че правилно в жалбата се твърди, че свързаността на разходите с дейността на дружеството не се предполага, а следва да бъде доказана при условията на пълно и главно доказване от дружеството, като именно това не било налице и не било сторено от РЛ нито в хода на ревизията, нито при настоящото обжалване на ревизионния акт.

По горните съображения и предвид събраните в хода на ревизията доказателства, както и направените констатации в РД/РА, решаващият орган е приел, че процесните разходи правилно не са признати за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане, респ. правилно е доначислен корпоративен данък за същата и че съгласно чл.175 от ДОПК, чл.9 от ЗКПО и чл.1 от ЗЛВДТДПДВ, върху допълнително установения корпоративен данък са дължими и прилежащи лихви.

По отношение констатираните обстоятелства по чл.122, ал.1, т.4 и т.5 от ДОПК, извършения анализ по ал.2, т.1 – т.16 от същия текст и формираната данъчна основа по този ред за 2020 год. и 2021 год., съответно в размер на ••• лева и на ••• лева, в мотивите на решението се сочи, че жалбоподателят оспорва констатациите в РД/РА, като излага аргументи относно приложимостта на чл.122 от ДОПК, липса на основание и доказателства за облагане по аналог, субективна преценка на органа по приходите, нарушение на принципи по ДОПК и др., по което е било взето становище в първата част от решението, както и че се изтъква, че при определяне на данъчните задължения, ревизиращите органи се били водили от предположения и фикции, без да се съобразяват с материалноправните разпоредби по ЗДДФЛ, което в случая било неточно, защото в процесния РА няма изобщо установени задължения по този закон.

След преценка на събраните към преписката материали и доказателства, решаващият орган е приел за установено следното:

Посочил е най-напред, че на основание чл.122, ал.1 от ДОПК, органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал.2 основа, когато е налице едно от изброените в него обстоятелства, а именно - в случая по: т.4 - липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно ЗСч или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред и по т.5 - документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, липсват или са повредени до степен негодни за ползване. Прието е, че в хода на ревизията са събрани достатъчни доказателства, подкрепени със съответните процесуални действия, предвидени в ДОПК, че лицето не представя всички изискани документи и заведени счетоводни регистри, което несъмнено представлява обстоятелства за провеждането на производството по особения ред и че следва да се посочи, че счетоводството се осъществява въз основа на надлежно и своевременно съставени първични документи, отговарящи на обективната действителност. Посочено е, че на основание чл.37, ал.2 от ДОПК, лицето е длъжно да представи всички данни, сведения, документи, книжа, носители на информация и други доказателства, отнасящи се до неговите права и задължения, до фактите и обстоятелствата, подлежащи на установяване в съответното производство, и да посочи всички лица, държавни или общински органи, при които се намират такива и че в хода на контролните действия, на РЛ нееднократно са били извършвани проверки и са били изискани документи, но от същото не са били предоставени такива, както и че не без значение в случая били и установените големи наличности от материални запаси, спрямо приходите от продажби, които са били изписвани като бракувани, без да са налице надлежно съставени счетоводни документи и други доказателства за това, което е прието за индикация за нередовност на счетоводната отчетност и необоснованост на отчетените разходи и в този смисъл, както вече се е обосновал и в първата част от решението, налице били визираните в РД и РА обстоятелства по чл.122, ал.1 от ДОПК.

Посочено е, че съгласно чл.124, ал.2 от ДОПК, в производството по обжалването на РА при извършена ревизия по реда на чл.122 от същия кодекс фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122, ал.1 от него е подкрепено със събраните доказателства и че с тази презумпция се ползва и процесният РА, предвид събраните в хода на ревизията доказателства, както и че в констатациите в РД, ревизиращите органи подробно са изложили установените от тях факти и обстоятелства, както и основанията за увеличаване на приходите и непризнаване на част от разходи, а жалбоподателят не е изложил аргументи и не е ангажирал нови доказателства, които да оборят констатациите в РА/РД. Посочено е също, че след като иска да бъдат признати процесните разходи за данъчни цели, в негова тежест е да докаже, че същите са свързани с дейността и по отношение на тях са спазени изискванията на ЗСч и ЗКПО и че отделно, може да се счете, че ревизиращите органи обективно, в условията на максимално пълно доказване, са изложили своите мотиви, с оглед на които са преминали към извършване на ревизия по реда на чл.122 от ДОПК, като основанията по ал.1, са доказани с допустими от ДОПК доказателствени средства, както и че разпоредбата на чл.122, ал.1 от ДОПК изрично предвижда и урежда правната възможност ревизиращият орган да приложи установения от съответния данъчен закон размер на данъка към определена от него основа, когато е налице едно от изброените в 8 точки обстоятелства.

В мотивите към решението е отразено, че в конкретния случай ревизиращият орган установява, че за 2020 год. и 2021 год. е изпълнен съставът на т.4 и т.5 от чл.122, ал.1 от ДОПК, като в условията на алтернативност могат да се изтъкнат и хипотезите на чл.78, чл.26, т.1 и т.2 от ЗКПО, във вр. с чл.10, ал.1, чл.28, ал.2 от с.з. Прието е, че с оглед изложената фактическа обстановка, предвид събраните в хода на ревизията доказателства, както и направените констатации в РД/РА, е основателен изводът на органите по приходите за наличието на неотчетени приходи и за непризнаване за данъчни цели на процесните разходи, установено при направения анализ на обстоятелствата по чл.122, ал.2 от ДОПК и формиране на данъчната основа за 2020 год. и 2021 год. Посочено е, че в производството по обжалването на РА, издаден по реда на чл.122 от ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния процесуален ред за това, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта, което в случая не било сторено. Отново е отбелязано, че за да се приложи презумпцията по чл.124, ал.2 от ДОПК, фактическите констатации, на които се позовават органите по приходите, следва да са подкрепени от надлежни доказателства и както вече било казано, с тази презумпция се ползвал и процесният РА, предвид събраните в хода на ревизията доказателства и че в хода на ревизиите и в производство по обжалване на РА, от страна на жалбоподателя не са представени доказателства, които да обосноват друг правен извод, различен от този на органа по приходите. При така изложената фактическа обстановка и събраните доказателства, подложени на обективна преценка и анализ от ревизиращите органи, решаващият орган е посочил, че споделя изводите в РД/РА, като по горните съображения, предвид събраните в хода на ревизията доказателства, както и направените констатации в РД/РА, е приел за обоснован и изводът на органите по приходите за наличие на предпоставките за корекция на данъчната основа за 2020 год. и 2021 год. с процесните суми, респ. за доначисляване на корпоративен данък за тези години, като е отбелязъл, че съгласно чл.175 от ДОПК, чл.9 от ЗКПО и чл.1 от ЗЛВДТДПДВ, върху допълнително установения корпоративен данък са дължими и прилежащи лихви.

По отношение констатациите по Закона за данък върху добавената стойност, в решението е посочено, че в частта по ЗДДС, с оспорвания РА са установени основания за облагане, както следва:

1. Допълнително начислен ДДС, в размер на ••• лева, на основание чл.79, ал.1 от ЗДДС, посочен в таблица 1 на РА, като задължение за м.12.2017 год.;

1. Допълнително начислен ДДС в размер на ••• лева, на основание чл.79, ал.2 от ЗДДС, вследствие на: извършена корекция на ползван данъчен кредит, в размер на ••• лева, във връзка със закупени материали, която корекция е отразена в таблица 1 на РА, като задължение за данъчен период м.12.2016 год.; извършена корекция на ползван данъчен кредит, в размер на ••• лева, която корекция е отразена в таблица 1 на РА, като задължение за данъчен период м.12.2017 год.; извършена корекция на ползван данъчен кредит, в размер на ••• лева, за данъчен период м.12.2018 год., отразена в таблица 1 на РА; извършена корекция на ползван данъчен кредит, в размер на ••• лева, за данъчен период м.12.2021 год., отразена в таблица 1 на РА; извършена корекция на ползван данъчен кредит, в размер на ••• лева, за данъчен период м.12.2021 год., отразена в таблица 1 на РА.

1. Отказан данъчен кредит на основание чл.70, ал.1, т.2 от ЗДДС за покупка на горива, т.к. стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето, общо в размер на ••• лева, описани по периоди и размери в таблици в РД.

1. Други констатации за други задължения за ДДС:

• Начислен, на основание чл.86, ал.2, във връзка с чл.86 ал.1 от ЗДДС, ДДС за м.12.2018 год., в размер на ••• лева; за м.12.2020 год. – ••• лева и за м.12.2021 год., в размер на ••• лева, вследствие на отчетени по касов апарат продажби към клиенти „население“, на суми, общо в размер на ••• лева (без ДДС), които не са намерили отражение в приходите на РЛ и за които съответно не е начислен ДДС;

• Отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактура №••• от ••• год., на стойност ••• лева, издадена от „•••“ ЕООД, на основание чл.70, ал.1, т.2 от ЗДДС, в размер на ••• лева, за данъчен период м.12.2018 год.;

• Отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактура №••• от ••• год., с данъчна основа ••• лева и по фактура №••• от ••• год., с данъчна основа ••• лева, и двете издадени от ЕТ „•••“, на основание чл.71, т.1 от ЗДДС, съответно в размер на ••• лева за данъчен период м.03.2018 год. и в размер на ••• лева, за данъчен период м.06.2018 год.

• Извършена корекция на неправомерно приспаднат данъчен кредит, в размер на ••• лева, във връзка с осчетоводени разходи за външни услуги през м.12.2021 год., в размер на ••• лева, за които не е предоставена аналитична хронология на счетоводната сметка, нито документи въз основа на които са взети съответните счетоводни операции.

В мотивите към решението на директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив е посочено, че в подадената жалба лицето твърди, че РА №Р-16000922001252-091-001 от 19.01.2023 год. се обжалва частично и че в частта относно констатациите по ЗДДС са изложени възражения срещу направените в РА констатации, изложени съответно в т.1, т.2 и т.3 на настоящото решение и че по описаните в т.4 - Други констатации, не са направени възражения, както и че посочените суми, които жалбоподателят иска решаващият орган да отмени, са както следва: допълнително начислен ДДС, на основание чл.79, ал.1 от ЗДДС – ••• лева; допълнително начислен ДДС, на основание чл.79, ал.2 от ЗДДС – ••• лева и отказан данъчен кредит за покупка на гориво, на основание чл.70, ал.1, т.2 от ЗДДС – ••• лева. В мотивите е отразено, че е видно, че сборът на така посочените суми е с ••• лева в повече от реално определените със спорния РА допълнителни задължения по ЗДДС и че в тази връзка, жалбата ще бъде разгледана и коментирана съобразно изложените от жалбоподателя възражения, а не съобразно посочените суми. Отбелязано е, че според жалбоподателя, за допълнително начисления косвен данък, на основание чл.79, ал.1 от ЗДДС, РА се явявал незаконосъобразен, тъй като нормата нямала „еднозначно тълкуване“ и са изложени бланкетни твърдения, че РА е немотивиран до степен на нищожност поради липса на мотиви и се иска спиране на ревизионното производство, до произнасяне на СЕС по дело С-127/2022 год. по повод отправено от Върховен административен съд преюдициално запитване по подобен казус. Решаващият орган е посочил, че в тази част жалбата е неоснователна, като мотивите за това са изложени по-горе в решението, в частта му, касаеща Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

В решението е прието, че разгледани по същество, мотивите на органите по приходите да начислят допълнително данък за установен брак на стоки, който не е документиран по надлежния ред, са правилни и законосъобразни, като е посочено, че от приложените към преписката документи е видно, че в счетоводството на „Брокер Къмпани“ ЕООД са взети счетоводни операции довели до намаляване на активите на дружеството (стоки), като от РЛ са били представени единствено счетоводни регистри, от които е видно, че въпросните стоки са били изписани, но няма първични счетоводни документи, липсва основание и обяснение за така описаните счетоводни записвания. Посочено е също, че е установено, че за придобиването на тези активи дружеството е приспаднало пълен данъчен кредит и че в тази връзка и предвид липсата на представени по надлежния ред документи и обяснения, несъдействието от страна на РЛ и взетите счетоводни операции в нарушение на основни принципи, заложени в счетоводното законодателство и ЗДДС, следва да се приеме, че правилно органите по приходите са извършили съответните корекции, съгласно нормата на чл.79, ал.1 от ЗДДС по отношение на отписаните стоки. По отношение изложените възражения, че органите по приходите неправилно са приложили нормата на чл.79, ал.2 от ЗДДС, тъй като не са налице последващи освободени доставки, решаващият орган е намерил, че следва да се посочи, че видно от констативната част на РД, неразделна част от спорния РА, при определяне размера на допълнително начисления ДДС във връзка с бракуваните стоки, органите по приходите правилно са цитирали текста на разпоредбата, а именно: „Регистрирано лице по ЗДДС, което изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност, е приспаднало данъчен кредит за произведена, придобита или внесена от него стока, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоката начислява и дължи данък, в размер на ползвания данъчен кредит.“, като е отбелязъл, че е факт, че като основание за облагане с ДДС на бракуваните стоки през м.12.2018 год. и м.12.2021 год. е посочен чл.79, ал.2, което безспорно е техническа грешка. В мотивите е отбелязано, че за пълнота на изложението следва да се уточни, че при отписване на активи (стоки и материали) от патримониума на предприятието без наличие на документи, се приема, че е налице безвъзмездна доставка, която по смисъла на чл.6, ал.3, т.2 от ЗДДС се приравнява на възмездна и подлежи на облагане с ДДС и че съгласно чл.6, ал.3 от ЗДДС за възмездна доставка на стока за целите на този закон се смята и: т.2 (изм. - ДВ, бр.97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) безвъзмездното прехвърляне на собственост или друго вещно право върху стоката на трети лица, когато при производството, вноса или придобиването й е приспаднат данъчен кредит изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност, или с други думи, че без значение е дали стоките и материалите са бракувани, липсват или с тях са извършени други разпоредителни действия (подарени, продадени и т.н.) и при придобиването им е упражнено правото на приспадане на данъчен кредит, то при установяването на горните обстоятелства, ДДС се дължи в същия размер. Предвид всички гореизложени съображения, решаващият орган е приел, че извършените от страна на органите по приходите действия за облагане с косвен данък на основание чл.79, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, по повод на бракувани и изписани без основание стоки и материали, са правилни, мотивирани и законосъобразни.

Твърденията на жалбоподателя за наличие на достатъчно приложени доказателства, удостоверяващи покупката за целите на икономическата дейност и съответно изписването на гориво, решаващият орган също е намерил за неоснователни и че неоснователно в жалбата се твърди, че органите по приходите не са обсъдили всички доказателства. Отбелязано е, че се сочи, че от страна на дружеството били представени договори, в които е записано, че се предоставят услуги за наем, включващи автомобил и шофьор, т.е. логично било фактурите за закупено гориво да се отразят в дневниците за покупки и справките-декларации по ЗДДС на дружеството, но напротив - направен бил подробен анализ на представените договори и взетите счетоводни операции, като е посомено, че разходите и правото на приспадане на данъчен кредит не са признати, защото не са представени доказателства за превозните средства, които са зареждани и не е установена връзка между местонахождението на бензиностанцията, от която е заредено горивото, честотата на зарежданията и маршрута на движение на превозните средства, както и че са установени редица различия и несъответствия, които съпоставени с останалите доказателства, събрани в хода на ревизията доказват, че закупените горива не са свързани с икономическата дейност на „Брокер Къмпани“ ЕООД, в резултат на което неправомерно е бил приспаднат данъчен кредит. Решаващият орган е намерил констатациите за отказан данъчен кредит, на основание нормата на чл.70, ал.1, т.2 от ЗДДС, ограничаваща правото на данъчен кредит в случаите, когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето, за всички покупки на горива, описани подробно в таблици в констативната част на РД, за правилни и законосъобразни.

Предвид тези мотиви и на основание чл.155, ал.2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, с решението си директорът на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив е потвърдил Ревизионен акт №Р-16000922001252-091 -001 от 19.01.2023 год. на ТД на НАП - Пловдив, издаден на „Брокер Къмпани“ ЕООД, ЕИК •••, в обжалваната част, с която допълнително са установени задължения за: за начислен ДДС, в размер на ••• лева и непризнат данъчен кредит, в размер на ••• лева или задължение за ДДС в общ размер на ••• лева, ведно с начислени лихви за забава, в размер на ••• лева, както и задължения за корпоративен данък, както следва: за 2016 год. – ••• лева и лихва – ••• лева; за 2017 год. – ••• лева и лихва – ••• лева; за 2018 год. – ••• лева и лихва – ••• лева; за 2019 год. – ••• лева и лихва – ••• лева; за 2020 год. – ••• лева и лихва – ••• лева и за 2021 год. – ••• лева и лихва ••• лева.

В хода на настоящото съдебно производство, за изясняване на спорните обстоятелства по делото и по направено доказателствено искане от процесуалния представител на жалбоподателя, е допусната съдебно-счетоводна експертиза, с вещо лице – икономист, която да даде заключение по поставените му с протоколно определение от 09.01.2024 год. въпроси.

Вещото лице-икономист - И. К. Н., след направен анализ на приложените по делото счетоводни документи, както и на наличните документи в счетоводния архив на „Брокер Къмпани“ ЕООД, е представило заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза /л. 2057-л. 208 2/, ведно с приложения от №1 до №9 към него /л.2083-л.2097/, поддържано и в съдебно заседание и което заключение е оспорено от процесуалния представител на ответника в депозирана преди съдебното заседание молба /л.2052/, но е прието от съда като неразделна част от протокола от съдебното заседание, проведено на 18.04.2024 година.

По първия поставен му въпрос - 1. Какъв е общият размер на разходите за материали, отчетени но сметка 601 - „Разходи за материали“; какви по вид и обем са? Какъв е обемът на разходите за строителни материали, като съпостави наличните счетоводни документи, счетоводни справки и други и може ли да се направи извод, че отразените разходи за строителни материали представляват разходи за текущ ремонт на наети активи?, вещото лице в заключението си е посочило, че:

Разходите за материали, отчетени по сметка 601 - „Разходи за материали“, по години е следния:

През 2016 год. - ••• лева, В т.ч. за транспортни услуги - ••• лева, В т.ч. за строителни материали - ••• лева, като в приложение №1 е представена детайлна информация за вида на строителните материали, количества и единични цени.

През 2017 год. – ••• лева, В т.ч. за строителни материали – ••• лева, В т.ч. за горива – бензин – ••• лева, като в приложение №2 е представена детайлна информация за вида на строителните материали, количества и единични цени.

През 2018 год. – ••• лева, В т.ч. за транспортни услуги – ••• лева, В т.ч. за горива – ••• лева, като количествата по видове горива са представени в таблица №1 от констативно-съобразителната част /л.2060/, а в приложение №3 е представена информация за вида на горивата, количествата и цените по месеци.

През 2019 год. – ••• лева, В т.ч. за горива - ••• лева, като количествата по видове горива са представени в таблица №2 от констативно-съобразителната част /л.2061/, а в приложение №4 е представена информация за вида на горивата, количествата и цените по месеци.

През 2020 год. – ••• лева, В т.ч. за горива - ••• лева, като количествата по видове горива са представени в таблица №3 от констативно-съобразителната част /л.2061/, а в приложение №5 е представена информация за вида на горивата, количествата и цените по месеци.

През 2021 год. – ••• лева, В т.ч. за горива - ••• лева, като количествата по видове горива са представени в таблица №4 от констативно-съобразителната част /л.2061/, а в приложение №6 е представена информация за вида на горивата, количествата и цените по месеци.

В отговор на втората част от въпроса: Какъв е обемът на разходите за строителни материали, като съпостави наличните счетоводни документи, счетоводни справки и други и може ли да се направи извод, че отразените разходи за строителни материали представляват разходи за текущ ремонт на наети активи?, в заключ„ението си вещото лице е посочило, че по счетоводна сметка 601 „Разходи за материали“, са отчетени строителни материали през 2016 год. и 2017 год., като отчетените строителни материали през 2016 год. са в размер на ••• лева/В приложение №1 е представена детайлна информация за вида на строителните материали, количества и единични цени, отчетени през 2016 год./, а отчетените строителни материали през 2017 год. са в размер ••• лева/В приложение №2 е представена детайлна информация за вида на строителните материали, количества и единични цени, отчетени през 2017 год./.

Вещото лице е посочило, че предвид вида на строителните материали, които са отчетени: гипсокартон, варов разтвор, латекс, вентилатор, брави и др., а също и техните количества, може да се приеме, че отразените разходи за строителни материали представляват разходи за текущ ремонт на наети активи.

По втория поставен му въпрос - Да се установи датата на придобиване на всички отписани през м.декември 2017 год. стоки в общ размер на ••• лева, като се установи дали стоките отговарят на условията за ограничение на корекциите на ползвания данъчен кредит, съгласно чл.80, ал.1, т.4 от ЗДДС и следва ли да се извършва корекция на ползвания за тях данъчен кредит? По отношение на бракуваните стоки, в дружеството извършена ли е и документирана ли е процедура за бракуване на материални запаси?, вещото лице в заключението си е посочило, че:

През м.декември 2017 год. в счетоводството на „Брокер къмпани“ ЕООД са отписани стоки, като са взети счетоводни операции, засягащи кредита па счетоводна сметка 304 „Стоки“, както следва:

Д - т 122 „Неразпр.печалба“ / К - т 304 „Стоки“ - ••• лева.

––––––––––––– ••• лева Вещото лице е отразило, че като основание за счетоводните операции е записано: „Брак на стоки, съгласно чл.80, ал.1, т.4 от ЗДДС.“. Посочило е, че във връзка с изготвяне на настоящата експертиза са представени протоколи за брак и фактури са придобиване на бракуваните стоки.

Вещото лице е описало, че от „Брокер къмпани“ ЕООД е представен Протокол за брак на материални запаси №2 от 30.12.2015 год./Приложение №7/ и че протоколът е съставен във връзка с извършена инвентаризация на стоки от група 30, съгласно Заповед №2/2015 год. за извършване на инвентаризация, както и че последните три колони от представения Протокол за брак съдържат данни за доставчик и номер и дата на документ, с който е доставена съответната стока. Посочило е, че от представения Протокол за брак №2 от 30.12.2015 год. се установява, че комисията, която е извършила инвентаризацията, е установила, че следва да бъдат бракувани материални запаси на стойност ••• лева, представени в таблица №5 от констативно-съобразителната част /л.2063/ и че на база представените от „Брокер къмпани“ ЕООД фактури/описани в таблица 6 от констативно-съобразителната част /л.2063/, се установява, че отписаните през 2017 год. стоки, на стойност ••• лева, са придобити в периода от 01.01.2005 год. до 31.12.2006 год., от което следва, че са изминали 5/пет/ години от началото на годината, в която е упражнено правото на данъчен кредит и следователно, отговарят на условията за ограничение на корекциите на ползвания данъчен кредит, съгласно чл.80, ал. 1, т.4 от ЗДДС.

Вещото лице е дало заключение, че на база представения Протокол за брак на материални запаси №2 от 31.12.2015 год., който е съставен във връзка с инвентаризация, съгласно Заповед №2/2015 год. за извършване на инвентаризация, може да се приеме, че по отношение на бракуваните стоки, в дружеството е извършена процедура за бракуване на материалните запаси, която е документирана, от което следва, че отчетеният разход за брак на материални запаси е документално обоснован.

По третия поставен му въпрос - По отношение на отписаните през 2017 год. задължения към доставчик „•••“ ЕООД, в размер на ••• лева, да се установи следното: датата на възникване на задължението към доставчика; датата, на която задължението е станало изискуемо; датата на изтичане на 5/пет/-годишния давностен срок, по отношение на това задължение. Като се има предвид горното, следва ли това отписано задължение да участва при определяне на данъчния финансов резултат, на основание чл.46, ал.1 от ЗКПО?, вещото лице в заключението си е посочило, че:

Отписаните през 2017 год. задължения на „Брокер къмпани“ ЕООД към доставчика „•••“ ЕООД, в размер на ••• лева, са възникнали по фактури, издадени в периода от м.юни 2005 год. до м.август 2006 год., представени в таблица №7 от констативно-съобразителната част /л.2065/, като вещото лице е пояснило, че в колона №2 от таблицата е посочен номера на фактурата; в колона №3 - датата на издаване; в колона №5 е датата, от която задължението е изискуемо и че датата на изискуемост съвпада с датата на фактурата, тьй като в документа не е записан срок за плащане, в колона №6 е датата, на която е изтекъл 5/пет/-годишният давностен срок по отношение на всяко от задълженията.

Вещото лице е описало, че фактурите, по които 5/пет/-годишният давностен срок е изтекъл през 2010 год./от ред №1 до ред №7/ са на стойност, общо ••• лева, а фактурите, по които 5/пет/-годишният давностен срок е изтекъл през 2011 год./от ред №8 до ред №10/ са на стойност, общо ••• лева.

Вещото лице е цитирало чл.46, ал.1 от ЗКПО, съгласно която, „При определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се увеличава със сумата на задълженията на данъчно задълженото лице, като увеличението се извършва в годината, в която настъпи едно от следните обстоятелства: т.1. Изтичане на три години за задълженията с тригодишен давностен срок или на 5 години за задълженията с петгодишен давностен срок от момента, в който задължението е станало изискуемо... “.

Според вещото лице, на основание чл.46, ал.1 от ЗКПО, тези отписани задължения е следвало да участват при определяне на данъчния финансов резултат към 31.12.2010 год. и към 31.12.2011 год., като за определяне на данъчния финансов резултат към 31.12.2010 год. е следвало счетоводният финансов резултат да бъде увеличен със сумата ••• лева, а за определяне на данъчния финансов резултат към 31.12.2011 год. е следвало счетоводният финансов резултат да бъде увеличен със сумата ••• лева.

По четвъртия поставен му въпрос - Да се установи датата на придобиване на всички отписани през 2018 год. стоки, в общ размер на ••• лева, като установи дали стоките отговарят на условията за ограничение на корекциите на ползвания данъчен кредит, съгласно чл.80, ал.1, т.4 от ЗДДС и следва ли да се извършва корекция на ползвания за тях данъчен кредит? По отношение на бракуваните стоки, в дружеството извършена ли е и документирана ли е процедура за бракуване на материални запаси, т.е. документално обоснован ли е отчетения разход за брак на материални запаси?, вещото лице в заключението си е посочило, че:

През м.декември 2018 год. в счетовоството на „Брокер къмпани“ ЕООД са отписани стоки, като са взети счетоводни операции, засягащи кредита на счетоводна сметка 304 „Стоки“, както следва:

Д - т 691 „Извънредни разходи“ / К-т 304 „Стоки“ - ••• лева и че като основание за счетоводните операции е записано: „Брак на стоки, съгласно чл.80, ал.1, т.4 от ЗДДС.“.

Вещото лице е посочило, че във връзка с изготвяне на експертизата са представени протоколи за брак и фактури за придобиване на бракуваните стоки и че че от „Брокер къмпани“ ЕООД е представен Протокол за брак на материални запаси №1 от 31.12.2018 год./Приложение №8/, както и че протоколът е съставен във връзка с извършена инвентаризация на стоки от група 30, съгласно Заповед №1/2018 год. за извършване на инвентаризация. Вещото лице е описало, че последните три колони от представения протокол за брак съдържат данни за доставчик и номер и дата на документ, с който е доставена съответната стока и ме от представения Протокол за брак №1/31.12.2018 год. се установява, че комисията, която е извършила инвентаризацията, е установила, че следва да бъдат бракувани материални запаси, на стойност ••• лева, представени в таблица №8 от констативно-съобразителната част /л.2066/.

Вещото лице е посочило, че на база представените от „Брокер къмпани“ ЕООД фактури се установява, че отписаните през 2018 год. стоки, на стойност ••• лева, са придобити в периода от 01.01.2005 год. до 31.12.2005 год., от което следва, че са изминали 5/пет/ години от началото на годината, в която е упражнено правото на данъчен кредит и следователно, отговарят на условията за ограничение на корекциите на ползвания данъчен кредит, съгласно чл.80, ал.1, т.4 от ЗДДС. Вещото лице в заключение е посочило, че на база представения Протокол за брак на материални запаси №1 от 31.12.2018 год., който е съставен във връзка с инвентаризация, съгласно Заповед №1/2018 год. за извършване на инвентаризация, може да се приеме, че по отношение на бракуваните стоки, в дружеството е извършена процедура за бракуване на материалните запаси, която е документирана, от което следва, че отчетеният разход за брак на материални запаси е документално обоснован.

По петия поставен му въпрос - По отношение на отписаните през 2018 год. задължения кьм доставчици, в размер на ••• лева, да се установи следното: датата на възникване на задължението и към кои доставчик е въпросното задължение; датата, на която задължението е станало изискуемо; датата на изтичане на 5/пет/-годишния давностен срок, по отношение на това задължение. Като се има предвид горното, следва ли това отписано задължение да участва при определяне на данъчния финансов резултат на основание чл.46, ал.1 от ЗКПО?, вещото лице в заключението си е посочило, че:

Отписаните през 2018 год. задължения на „Брокер къмпани“ ЕООД, в размер на ••• лева, са към следните доставчици:

„•••“ ЕООД, в размер на ••• лева, по фактури, издадени в периода от м.юни 2008 год. до м.септември 2009 год.;

„•••“ АД, в размер на ••• лева - остатък по фактура, издадена през м.декември 2004 год.;

„•••“ ООД, в размер на ••• лева, по фактура, издадена през м.декември 2009 год.;

„•••“ ЕООД, в размер на ••• лева, по фактури, издадени в периода от м.февруари 2012 год. до м.февруари 2013 год.;

„•••“ ЕООД, в размер на ••• лева, по фактура, издадена през м.май 2005 год. и че фактурите са представени в таблица №10 от констативно-съобразителната част /л.2068/.

Вещото лице е пояснило, че в колона №2 от таблицата е записан доставчик на фактурите; в колона №3 от таблицата е записан номера на фактурата; в колона №4 датата на издаване; в колона №6 е датата, от която задължението е изискуемо и че датата на изискуемост съвпада с датата на фактурата, тъй като няма данни за срок на плащане, в колона №7 е датата, на която е изтекъл 5/пет/-годишният давностен срок по отношение на всяко от задълженията. Вещото лице е посочило, че:

Остатъкът по фактурата, по която 5/пет/-годишният давностен срок е изтекъл през 2009 год./от ред №3/ е ••• лева;

Фактурата, по която 5/пет/-годишният давностен срок е изтекъл през 2010 год./от ред №18/ е на стойност ••• лева;

Остатъкът по фактурата, по която 5/пет/-годишният давностен срок е изтекъл през 2013 год./от ред №2/ е ••• лева;

Фактурите, по които 5/пет/-годишният давностен срок е изтекъл през 2014 год. /ред №1 и ред №4/ са на стойност, общо ••• лева;

Фактурите, по които 5/пет/-годишният давностен срок е изтекъл през 2017 год./от ред №6 до ред №17/ са на стойност, общо ••• лева.

В заключението си по този въпрос вещото лице е посочило, че на основание чл.46, ал.1 от ЗКПО, тези отписани задължения е следвало да участват при определяне на данъчния финансов резултат към 31.12.2009 год., към 31.12.2010 год., към 31.12.2013 год., към 31.12.2014 год., към 31.12.2017 год. и към 31.12.2018 год., като:

За определяне на данъчния финансов резултат към 31.12.2009 год. е следвало счетоводният финансов резултат да бъде увеличен със сумата ••• лева;

За определяне на данъчния финансов резултат към 31.12.2010 год. е следвало счетоводният финансов резултат да бъде увеличен със сумата ••• лева;

За определяне на данъчния финансов резултат към 31.12.2013 год. е следвало счетоводният финансов резултат да бъде увеличен със сумата ••• лева;

За определяне на данъчния финансов резултат към 31.12.2014 год. е следвало счетоводният финансов резултат да бъде увеличен със сумата ••• лева;

За определяне на данъчния финансов резултат към 31.12.2017 год. е следвало счетоводният финансов резултат да бъде увеличен със сумата ••• лева.

Вещото лице е дало заключение също, че фактурата, по която 5/пет/-годишният давностен срок е изтекъл през 2018 год./от ред №5 от таблица 10/ е на стойност ••• лева и че на основание чл.46, ал.1 от ЗКПО, при определяне на данъчния финансов резултат към 31.12.2018 год., счетоводният финансов резултат е следвало да бъде увеличен със сума в размер ••• лева - задължението към „•••“ ООД по фактура №•••/••• год., по която 5/пет/-годишният давностен срок е изтекъл през 2018 година.

По шестия поставен му въпрос - Като се имат предвид констатациите на ревизиращия орган на стр.69 от РД, а именно, че „... представените от дружеството пътни листове не доказват, че процесните стоки - горива, са използвани за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки... “, вещото лице да даде отговор, какъв друг документ, освен пътните листове, представени от дружеството, може да служи за документалното обосноваване на направения разход за гориво? Като се има предвид, че през целия период дружеството е извършвало транспортни услуги, то разходът на гориво, дали е присъщ разход за изпълнение на облагаема доставка, т.е. следва ли да се откаже право на данъчен кредит, съгласно чл.70, ал.1, т.2 от ЗДДС?, вещото лице в заключението си е посочило, че счетоводното и данъчното законодателство изискват като разход да се отчита само стойността на фактически изразходваните горива, тъй като разходът за материални запаси е пряко свързан с правилното установяване на данъчния финансов резултат по реда на ЗКПО и че във връзка с документалната обоснованост при счетоводното формиране на разходите за горива и тяхното признаване за данъчни цели е необходимо наличието на първичен документ, доказващ зареждането на горива, който да съдържа достатъчно информация за наименованието на документа, идентификатори на фирмата, съставител на документа, предмета на покупката, количество, единична цена, обща стойност и др. Посочило е също, че изписването на гориво, отразено в счетоводството на предприятието като разход, също следва да е документално обоснован и че като първичен документ служи пътният лист или пътната книжка за извършените превози, които дават информация за фактическия разход на горива, съгласно нормения разход на гориво на 100 км. пробег и пропътуваните километри.

Вещото лице, предвид констатациите на ревизиращия орган на стр.69 от РД, а именно, че „... представените от дружеството пътни листове не доказват, че процесните стоки - горива, са използвани за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки...“, е посочило, че не е необходим друг документ освен фактурите за зареждане на гориво и представените от дружеството пътни листове, за да е налице документално обосноваване на направен разход за гориво.

Вещото лице и цитирало чл.70, ал.1, т.2 от ЗДДС, съгласно която, „... Правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл.69 или 74, когато: Стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или по-общо за дейности, различни от икономическата дейност на лицето...“.

Вещото лице, на база приложените по делото счетоводни справки, както и на база констатациите в ревизионния доклад/стр.49 - 50/, е приело, че се установява, че в периода 2017 год. - 2021 год., основна дейност на „Брокер къмпани“ ЕООД е предоставяне на транспорти услуги, предвид което разходът на гориво е присъщ разход за изпълнение на облагаема доставка и не следва да бъде отказано право на данъчен кредит, съгласно чл.70, ал.1, т.2 от ЗДДС.

По седмия поставен му въпрос - Да се установи датата на придобиване на всички отписани през 2021 год. стоки, на стойност ••• лева, като установи дали стоките отговарят на условията за ограничение на корекциите на ползвания данъчен кредит, съгласно чл.80, ал.1, т.4 от ЗДДС и следва ли да се извършва корекция на ползвания за тях данъчен кредит? По отношение на бракуваните стоки, в дружеството извършена ли е и документирана ли е процедура за бракуване на материалните запаси, т.е. документално обоснован ли е отчетения разход за брак на материални запаси?, вещото лице в заключението си е посочило, че през м.декември 2021 год. в счетоводството на „Брокер къмпани“ ЕООД са отписани стоки, като са взети счетоводни операции, засягащи кредита на счетоводна сметка 304 „Стоки“, както следва: и като основание за счетоводните операции е записано: „Брак на стоки, съгласно чл.80, ал.1, т.4 от ЗДДС“.

Вещото лице е посочило, че от „Брокер къмпани“ ЕООД е представен Протокол за брак на материални запаси №1 от 31.12.2021 год./Приложение №9/ и че протоколът е съставен във връзка с извършена инвентаризация на стоки от група 30, съгласно Заповед №1/2021 год. за извършване на инвентаризация, както и че от представения Протокол за брак №1/31.12.2021 год. се установява, че комисията, която е извършила инвентаризацията, е установила, че следва да бъдат бракувани материални запаси, на стойност ••• лева, представени в таблица №11 от констативно-съобразителната част /л.2072/. Посочило е също, че от „Брокер къмпани“ ЕООД са представени Аналитични счетоводни справки на счетоводна сметка 3041 „Стоки“ - информационни носители, по години - за 2016 год., 2017 год., 2018 год., 2019 год., 2020 год. и 2021 год. и че към счетоводната сметка са открити отделни партиди за различните стоки.

Вещото лице е отразило в заключението, че от счетоводните справки се установява, че към 01.01.2016 год.:

• по партида 06.001 /DVD/ е осчетоводена наличност на 58073 броя DVD, на стойност ••• лева;

• по партида 06.002 /DVD 1/ е осчетоводена наличност на 8585 броя DVD, на стойност ••• лева;

• по партида 06.003 /DVD - филм/ е осчетоводена наличност на 164385 броя, на стойност ••• лева;

• по партида 06.004 /DVD - репликация/ е осчетоводена наличност на 29447 броя, на стойност ••• лева.

Вещото лице е отразило също, че през 2017 год., 2018 год., 2019 год., 2020 год. и 2021 год. не е осчетоводен приход на стоки по гореописаните партиди и че в представената аналитична справка на счетоводна сметка 3041 „Стоки“ - информационни носители, за 2016 год. е записано, че гореописаните стоки са придобити преди 31.12.2011 год.

На база горните констатации, вещото лице е приело, че се установява, че отписаните през 2021 год. стоки, на стойност ••• лева, са придобити преди 31.12.2011 год., от което следва, че са изминали 5/пет/ години от началото на годината, в която е упражнено правото на данъчен кредит и следователно, отговарят на условията за ограничение на корекциите на ползвания данъчен кредит, съгласно чл.80, ал.1, т.4 от ЗДДС. Вещото лице е дало заключение, че на база представения Протокол за брак на материални запаси №1 от 31.12.2021 год., който е съставен във връзка с инвентаризация, съгласно Заповед №1/2021 год. за извършване на инвентаризация, може да се приеме, че по отношение на бракуваните стоки, в дружеството е извършена процедура за бракуване на материалните запаси, която е документирана, от което следва, че отчетеният разход за брак на материални запаси е документално обоснован.

По осмия поставен му въпрос - Да се определи данъчния финансов резултат по общия ред на база представените по делото документи и наличните в счетоводството такива за финансовите периоди, за които ревизиращия екип е определил финансовия резултат по реда на чл.122 от ДОПК, както и дали той съответства на декларирания от задълженото лице?, вещото лице в заключението си е посочило, че финансовите периоди, за които ревизиращият екип е определил финансовия резултат по реда на чл.122 от ДОПК, са 2020 год. и 2021 год. В заключението е отразено:

Определяне на данъчен финансов резултат за 2020 год.:

Приходи - ••• лева;

Разходи - ••• лева;

Счетоводен резултат - ••• лева;

Данък върху печалбата - ••• лева.

Вещото лице е посочило, че за 2020 год. е подадена ГДД по чл.92 от ЗКПО, Вх.№0900И129445/28.06.2021 год., с данъчен финансов резултат - данъчна печалба ••• лева и деклариран корпоративен данък – ••• лева, както и че данъкът не е внесен.

В заключението е отразено:

Определяне на данъчен финансов резултат за 2021 год.:

Вещото лице е посочило, че за 2021 год. е подадена ГДД по чл.92 от ЗКПО, Вх.№0900И0154551/30.06.2022 год., с данъчен финансов резултат - данъчна печалба ••• лева и деклариран корпоративен данък – ••• лева, както и че данъкът не е внесен.

В заключение вещото лице е отразило, че определеният данъчен финансов резултат по общия ред, на база представените по делото документи и наличните в счетоводството такива за 2020 год. и 2021 год., съответстват на декларираните от задълженото лице.

В съдебно заседание вещото лице И. К. Н. заявява, че поддържа заключението, което е представила. Вещото лице Н. заявява, също така, че според нея, може да се направи извод, за редовно водено счетоводство на дружеството-жалбоподател. На поставен въпрос от съда, дали основната дейност на дружеството е транспортна, вещото лице отговаря, че от един момент нататък е такава. Във връзка с коментираните в експертизата електронни носители - DVD, вещото лице разяснява, че дейността през периода 2005 - 2012 год. е била търговия с тези електронни носители – DVD и че тогава дружеството е осъществявало такава търговска дейност, а не е била за транспортни услуги, като в един момент, поради фалит на доставчици на услуги, дружеството преустановява дейността с търговия на DVD и те остават на склад, като след изтичане на периода – над 10/десет/ години след придобиването им, същите са бракувани. Пояснява също така, че се били заведени по инвентарна книга, като една част от тези дискове са били без запис, а друга част са били със запис и тъй като е установено, че са негодни, те са били бракувани. На въпрос на съда, по отношение на разходите за гориво, които не са признати, има ли представени пътни листове за всички тези разходи, вещото лице отговаря, че пътни листове по делото не са приложени, тъй като въпросът е дали този документ е достатъчен, за да се докаже разход на гориво, като пояснява, че документите, с които се доказва разход на гориво, са фактура за зареждане на гориво и пътен лист за изминати километри. Вещото лице Н. заявява, че е разбрала, че въпросът е зададен по принцип и не е изискала да й бъдат представяни пътни листове, но такива по делото не са приложени, като посочва, че в самия доклад било записано, че само пътните листове не са достатъчни, за да се отчете разход за гориво.

В съдебно заседание са представени и са приети като доказателство медицински документи, касаещи здравословното състояние и проведените лечения, респ. и хоспитализация, на управителя на ревизираното дружество, а именно - Т. С. Т., както следва: Болничен лист №•••, издаден на ••• год. от ЛКК при •••“ ООД [населено място] /л.2125/, Епикриза, от 10.09.2022 год., издадена от Клиника „•••“ към •••“ ООД [населено място] /л.2126-л.2127/, Медицински протокол на ЛКК към •••“ ООД [населено място], с №••• от ••• год. /л.2128-л.2129/ и Извлечение от Лична амбулаторна карта №•••/••• год., издадена на Т. С. Т. /л.2130-л.2133/. От епикризата е видно, че Т. С. Т. е била хоспитализирана в Клиника „•••“ към •••“ ООД [населено място], за времето от 04.09.2022 год. до 10.09.2022 год., като при болничния престой •••, като са дадени препоръки - •••. От болничен лист №•••, издаден на ••• год. от Специализирана ЛКК - ••• при •••“ ООД [населено място], е видно, че Т. С. Т. е била в отпуск поради временна нетрудоспособност за период от 37/тридесет и седем/ дни – от 04.09.2022 год. до 10.10.2022 год., поради причина: злополука - не трудова, с диагноза - •••, като с този болничен лист е бил определен болничен режим на лечение за първите 7/седем/ дни и домашен-амбулаторен режим за останалите 30/тридесет/ дни, както и е определено да се яви на преглед на 10.10.2022 год. От представеното извлечение от Лична амбулаторна карта №••/••• год., издадена на Т. С. Т. се установява /л.2131/, че на същата е бил издаден преди това и друг болничен лист - №••• от ••• год., от ЛКК – Обща при ДКЦ „•••“ ЕООД, за период от 30 дни – от 28.07.2022 год. до 26.08.2022 год., като от вписаните в личната амбулаторна карта данни от извършения преглед става ясно, че се касае за същата диагноза – •••, с МКБ •••.

Други доказателствени искания от страна на жалбоподателя, респ. от процесуалния му представител, както и от ответника по жалбата, респ. от процесуалния му представител, не са направени по делото.

При така установената по делото фактическа обстановка и след проверката за допустимост на жалбата, при извършената, на основание чл.168, ал.1 от АПК, проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, съдът намира следното:

Така, по отношение отменителните основания по чл.146, т.1, т.2 и т.3 от АПК, съдът в настоящия състав намира следното:

Заповед №P-16000922001252-020-001 от 15.03.2022 год. за възлагане на ревизия, с която е сложено началото на ревизията, е издадена на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК, от С. П. П. - ••• в ТД на НАП – Пловдив, по отношение на жалбоподателя „Брокер къмпани” ЕООД [населено място], с ЕИК •••, като в заповедта е посочен точния обхват на ревизията по видове задължения и за конкретни периоди, посочени по-горе, както и е определен поименно и ревизиращия екип. Последвало е издаването на две заповеди за изменение на ЗВР (ЗИЗВР), с посочените по-горе номера и дати, които са издадени от същия „•••” при ТД на НАП – Пловдив – С. П. П. и с които, на основание чл.112, ал.2, т.1, чл.113, ал.3 и чл.114, ал.2 от ДОПК, срокът на ревизията е бил удължаван, съответно с втората от тях - ЗИЗВР №P-16000922001252-020-003 от 13.07.2022 год., срокът за завършване на ревизията е определен до 19.08.2022 год., а преди това, със ЗИЗВР №P-16000922007673-020-003 от 31.03.2023 год., е бил допълнен и обхватът на ревизията, като е бил включен и допълнително ревизиран период за задължения за корпоративен данък, а именно – за периода от 01.01.2021 год. до 31.12.2021 год. По искане на управителя на ревизираното дружество е последвало издаване на заповед за спиране на производството по извършване на ревизия на „Брокер къмпани“ ЕООД, с ЕИК •••, издадена от същия „•••” при ТД на НАП – Пловдив – С. П. П., като след изтичане на срокът на спиране е издадена заповед за възобновяване на производството от същия „•••” при ТД на НАП – Пловдив. По повод повторна молба с искане за продължаване на срока на спиране е издадено и мотивирано решение за отказ за спиране на производство, от същия „•••” при ТД на НАП – Пловдив – С. П. П.. Всички цитирани по-горе заповеди, както и решението за отказ за спиране на производството, са надлежно връчени на ревизираното лице, по електронен път, на посочените адреси на електронната му поща - [електронна поща] и [електронна поща], като по този въпрос няма спор между страните.

В хода на ревизията, на основание чл.117 от ДОПК, от ревизиращия екип, в състав: 1. В. Г. Г. - ••• в ТД на НАП – Пловдив (ръководител на ревизията) и 2. С. В. П. - ••• в ТД на НАП - Пловдив, е съставен Ревизионен доклад (РД) №P-16000922001252-092-001 от 07.10.2022 год., връчен, ведно с всички приложения към него, на ревизираното лице по електронен път, на посочения адрес на електронната му поща – [електронна поща], като срещу констатациите, изложени от ревизионния екип в ревизионния доклад, след подадено искане за продължаване на срока за подаване на възражение по чл.117, ал.5 от ДОПК и издадено уведомление за продължаване на срока за подаване на възражение, такова е било подадено от ревизираното лице, против констатациите в ревизионния доклад.

На основание чл.119, ал.2 от ДОПК, е издаден и оспореният в настоящото производство Ревизионен акт (РА) №P-16000922001252-091-001 от 19.01.2023 год. на ТД на НАП – Пловдив, от С. П. П., на длъжност „•••” при ТД на НАП – Пловдив, възложил ревизията и В. Г. Г. - ••• в ТД на НАП – Пловдив (ръководител на ревизията), като този РА отговаря на изискванията за форма и съдържание, регламентирани в чл.120, ал.1 от ДОПК и е надлежно връчен, ведно с приложенията към него, на ревизираното лице по електронен път, на посочения адрес на електронната му поща – [електронна поща]. От страна на „Брокер къмпани” ЕООД [населено място], с ЕИК •••, както бе посочено и по-горе, е предприето в срок обжалване по административен ред на този ревизионен акт, с жалба с Вх.№70-00-2500 от 08.03.2023 год. на ТД на НАП - Пловдив и с Вх.№20-33-29 от 14.03.2023 год. на Дирекция „ОДОП” – Пловдив при ЦУ на НАП. По повод тази жалба е последвало и издаването на Решение по жалба срещу ревизионен акт №159 от 02.05.2023 год. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - град Пловдив при ЦУ на НАП, с което, ревизионният акт е потвърден за установените с него задължения и което решение също е надлежно връчено, от служител на ТД на НАП – Пловдив офис – [област], на ревизираното лице – лично на управителя на ревизираното търговско дружество, срещу подпис.

Всички цитирани актове са издадени от надлежно упълномощени органи по приходите, като видно най-напред от приложената по делото Заповед №РД-09-1979 от 30.09.2021 год., издадена от директора на ТД на НАП - град Пловдив, на основание чл.7, ал.3 и чл.11, ал.3 от ЗНАП, във вр. с чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК и Приложения №1 и №2 към нея /л.257-л.260/, със същата са определени органи по приходите, които да издават заповеди за възлагане на ревизии, съгласно чл.112 от ДОПК/включително и в случаите на връщане на преписките за издаване на нови ревизионни актове, на основание чл.155, ал.4 от ДОПК/, както и заповеди за изменение на първоначално издадени заповеди за възлагане на ревизии, съгласно чл.113, ал.3 от ДОПК, да издават резолюции за възлагане извършването на проверки, като изпълняват и правомощията по чл.7, ал.3, чл.63, чл.114, ал.2 и чл.119, ал.2 от ДОПК, като в заповедта е посочено, че същата влиза в сила считано от 01.10.2021 година. С т.I. от тази заповед, в таблица към същата, са определени поименно ••• в отдел „•••“ с месторабота в [населено място] и такива с изнесено работно място в офисите в градовете Стара Загора, Хасково, Пазарджик, Смолян и Кърджали, като на позиция ••• е посочена С. П. П. – на длъжност „•••“ в отдел „•••“, с месторабота - офис на ТД на НАП – Пловдив в [населено място], която е издала посочената по-горе заповед за възлагане на ревизия на „Брокер къмпани” ЕООД [населено място], с ЕИК •••, с ЕИК •••, както и последващите я заповеди за изменение на заповед за възлагане на ревизия, заповед за спиране на ревизионното производство, заповед за възобновяване на производството по извършване на ревизията, както и решението за отказ за спиране на производството.

Посочените актове са издадени в съответствие и с приложената по преписката Заповед №РД-09-788 от 13.05.2022 год., издадена от директора на ТД на НАП - град Пловдив, с която, на основание чл.11, ал.1, т.1 от ЗНАП /л.249/, т.II. от същата, е утвърдено ново разпределение на органите по приходите по сектори и екипи/вкл. ръководители на екипи/ в отдел „•••“, дирекция „•••“, с месторабота в [населено място] и тези с изнесено работно място в офисите в градовете Стара Загора, Хасково, Пазарджик, Смолян и Кърджали, съгласно Приложение №1 към заповедта /л.250-л.253/. В заповедта е посочено, че влиза в сила считано от 16.05.2022 год., като от това Приложение №1 към същата е видно, че като ръководител на сектор ••• – ИРМ [област], включващ екип •• и екип ••, е посочена С. П. П., на длъжност „•••“, като в екип 27 фигурира В. Г. Г., на длъжност „•••“ – ръководител на екип и С. В. П. – Л., на длъжност „•••“.

Следва да бъде посочено, че действието на посочените по-горе заповеди, издадени от директора на ТД на НАП – Пловдив, не е ограничено във времето и съответно, в периода от възлагането на ревизията на „Брокер къмпани“ ЕООД [населено място], с ЕИК •••, до издаването на оспорения ревизионен акт, тези заповеди са действали, т.е. ревизионното производство е започнало и е приключило в срока на действие на тези заповеди.

Изводът който се налага, че ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени от компетентни органи по смисъла на чл.7, ал.1, т.4 от ЗНАП, в кръга на определените им правомощия по чл.119, ал.2 от ДОПК, определящ материалната компетентност на лицата, които следва да издават ревизионния акт и предвиждащ, че той се издава от органа, възложил ревизията (определен за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция) и ръководителя на ревизията (определен със заповедта за възлагане на ревизия), което изискване в случая категорично е спазено. Освен това, всички цитирани по-горе актове са надлежно връчени, на ревизираното лице, по електронен път, на посочените по-горе адреси на електронната му поща, като само решението на директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив е връчено лично и срещу подпис, на управителя на ревизираното дружество. Изложеното налага извод, че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосновават незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт само на това основание.

По отношение материалната законосъобразност на оспорения ревизионен акт, съдът намира следното:

Извършената на „Брокер Къмпани“ ЕООД [населено място], с ЕИК •••, ревизия е относно правилното прилагане на ЗДДС и ЗКПО и обхваща данъчните периоди от 01.01.2016 год. до 31.12.2021 год. Ревизията е извършена по реда на чл.122 от ДОПК, тъй като приходните органи са установили наличие на предпоставките за прилагане на особения ред за облагане и по-конкретно – на ал.1, т.4 и т.5 от ДОПК, т.к. на дружеството многократно са връчвани искания за представяне на документи и обяснения, но в законовоопределения срок такива не са били представени изобщо или не са били представени в тяхната цялост, въпреки изричното заявеното искане на неговия управител за удължаване на срока за представяне на допълнителни доказателства. Такива не са били представени и с възражението против ревизионния доклад, нито дори и при административно производство, с жалбата против ревизионния акт, т.е. несъмнено в хода на ревизията представляващият дружеството не е представил изисканите му в цялост документи и не е съдействал на органите по приходите в достатъчна степен за правилното и безпристрастно установяване на всички факти и обстоятелства, имащи отношение на данъчните задължения на ревизираното лице, противно на твърденията, изложени в жалбата, подадена от процесуалния представител на жалбоподателя. В хода на ревизията приходните органи са предприели редица действия, подробно описани в ревизионния доклад, за изследване на всички обстоятелства относно правилното и законосъобразно установяване на данъчните задължения на дружеството и по надлежния ред е събран годен доказателствен материал. При извършване на ревизията органите по приходите не са се ограничили и не са разгледали само представените от жалбоподателя документи, а са осъществили необходимите действия за извършване на насрещни и служебни проверки на други задължени лица, на проверки в информационните масиви на НАП, приобщени са доказателства от досието на дружеството и др., с цел изясняване на други относими към спора обстоятелства. Ревизиращият екип е изготвил констатациите си като се е позовал на всички събрани доказателства и доказателствени средства, имащи пряко или косвено отношение към определяне на данъчните задължения на „Брокер къмпани“ ЕООД [населено място], за ревизирания период.

По отношение допълнително установените задължения по ЗКПО, съдът намира следното:

В хода на извършената ревизия органите по приходите са извършили увеличение на счетоводния финансов резултат на дружеството за 2016 год., 2017 год., 2018 год. и 2019 год., по реда на чл.26, т.1 и т.2 от ЗКПО, във вр. с чл.10 от с.з., съответно в размер на ••• лева, ••• лева, ••• лева и ••• лева. Съдът счита, че констатациите на органите по приходите, въз основа на които е извършено това увеличение, са правилни и законосъобразни подкрепени и документирана с годни доказателства, неоспорени в хода па настоящото производство. На основание чл.26, т.1 от ЗКПО, не се признават за данъчни цели счетоводни разходи, несвързани с дейността на данъчно задълженото лице, а съгласно чл.26, т.2 от ЗКПО, не се признават за данъчни цели разходите, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. Изискванията за документална обоснованост в ЗКПО са регламентирани в разпоредбите на ал.1 - 6 на чл.10 от същия закон, като в чл.10, ал.1 от ЗКПО е регламентирано, че счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция. В случая, липсват конкретни доказателства, че твърдяните разходи за строителни материали, горива, такса за ангажимент, бракувани стоки - DVD и DVD филми 1, са пряко относими към дейността на РЛ и че са надлежно документирани, тъй като в счетоводството му липсват, не са съставяни и не са представени документи в каква връзка, с каква цел, конкретно към кои приходи са съпоставими и вложени тези приходи. Същите не са доказани и документирани да са пряко относими, а не по принцип, към дейността по продажби на DVD, на строителни материали и на транспортни услуги, тъй като не са изготвени документи във връзка с тяхното влагане и отразяване по сметки от гр.60, а отделно са изписани и като стоки срещу приходи от продажби, което е прието от ревизията. Няма счетоводни документи (искания за изписване на материали, влагане на материали, пътни листове, пътни книжки, протоколи за брак, инвентаризационни протоколи, съпътстващи документи или др.), документална обоснованост и достоверна счетоводна информация относно тези твърдяни разходи, за които са взети описаните счетоводни записвания без основание и обосновка. Признаването на разходите за данъчни цели е в зависимост от наличието на легитимни разходооправдателни документи. Жалбоподателят не е ангажирал безспорни доказателства, които да оборят констатациите в РА и да доказват по несъмнен начин обективното наличие на документално обоснован разход и то именно във връзка с дейността му за ревизирания период, а не за други цели и периоди. След като иска да бъдат признати процесиите разходи за данъчни цели, в негова тежест е да докаже, че те са свързани с дейността му и по отношение на същите са спазени изискванията на ЗСч и ЗКПО. Само наличието на фактури не може да бъде основание за признаване на разходите по тях, след като изписаните разходи за материали, услуга и за брак не могат да бъдат обвързани с обстоятелствата - извършването им да е пряко свързано и да обслужва стопанската дейност на данъчно задълженото лице; да е налице съпоставимост на приходи и разходи; разходът да е пряко относим към отчетния период, за които е намален финансовият резултат. Следователно, процесиите разходи не са доказани да са били действително извършени във връзка с дейността на РЛ и с тях се цели увеличение на общите разходи и съответно намаляване на отчетените печалби, респ. дължимите данъци от това. Видно от ГДД по чл.92 от ЗКПО, за ревизираните години са декларирани съвсем минимални суми за корпоративен данък за: 2016 год. – ••• лева, 2017 год. – ••• лева, 2018 год. – ••• лева, 2019 год. –••• лева, 2020 год. – ••• лева и 2021 год. – ••• лева или общо за шестте години – ••• лева, а дори и те не са били внесени от ревизираното дружество. Според съда, не е достатъчно да се твърди, че по принцип щом се извършват продажби на DVD, строителни материали и транспортни услуги от дружеството, то по презумпция само по себе си осчетоводяването на разходите за строителни материали, за гориво и за брак на DVD доказва, че са относими към дейността и няма нужда да се обосновават и документират по съответния ред за счетоводни и данъчни цели. Изписването като разход по сметка 601 на строителни материали не е свързано с дейността по продажба на такива и това е така, тъй като при продажбата им се изписва отчетната стойност на строителните материали, като продадени стоки, срещу конкретни реализирани приходи от тяхната реализация, а не като разходи по икономически елементи и дейността, което е характерно за приходи от строителни услуги, каквито в случая не са налице и няма данни такава дейност да е упражнявана от жалбоподателя. Алтернативно, ако тези твърдяни разходи могат да се отнесат към собствени или наети активи на РЛ, може да се обсъжда евентуално и хипотезата на чл.67 от ЗКПО, която предвижда счетоводните разходи, формиращи данъчен амортизируем актив, включително последващите разходи, пак да не се признават за данъчни цели, но РЛ не е предоставило документи и обяснения относно обследваните суми и тяхното третиране за данъчни цели, поради което обосновано от ревизията същите са приети за недоказани документално.

По отношение на другите твърдяни разходи - за горива, следва да се посочи, че ако действително същите са били свързани с дейността, както се твърди от жалбоподателя, то същите е трябвало да се изписват на базата първичен счетоводен документ, свързан с изразходването им, а не по фактури за завеждане на материали (гориво) или накуп с обща сума, както е видно от кредита на сметка 3028 „Материали – горива“. Не без значение е и че не са предоставени изисканите данни за автомобилите, маршрутите, шофьорите и конкретно осъществените транспортни услуги от дружеството, както и несъответствия в часове, периоди, количества, в т.ч. по многобройни зареждания на минимални размери, в кратък диапазон от време. За ревизирания период „Брокер къмпани“ ЕООД няма назначени лица като шофьори по трудови и приравнени на трудови правоотношения, няма осчетоводени разходи за възнаграждения, няма декларирани данни за изплатени суми на лица по извънтрудови правоотношения, няма доказателства за собственост на МПС (няма заведена счетоводна сметка за транспортни средства, не са представени ДАП и САП) и/или ползвани под наем МПС, т.е. липсват каквито и да било данни, в какви транспортни средства са зареждани горивата и от кого са управлявани, във връзка с какви дейности и конкретно съпоставими към кои приходи са процесиите разходи за горива. Видно от предоставени бланкови договори за извършване на транспортни услуги с превозвач „Брокер къмпани“ ЕООД, превозвачът има право да извърши превоз с участието на следващи превозвачи, без да е необходимо изрично разрешение от страна на товародателя, т.е. фактически може да се счете, че се касае по-скоро за префактуриране на услуги.

Относно разходите за услуга, отразени по сметка 602, по фактура с неясен предмет и сочен в нея договор, който също липсва, в жалбата няма конкретни възражения и допълнително представени доказателства, като по принцип ревизиращите органи са процедирали правилно. Нарушението на изискванията за документална обоснованост или установяване на разходи, несвързани с дейността на дружеството, са основание за извършване на данъчната регулация по реда на чл.26, т.1 и т.2 от ЗКПО, като непризнати разходи в годината на счетоводното им отчитане.

Не на последно място, относно недоказаните документално разходи за брак, следва да се посочи, че действително, от една страна не са предоставени никакви доказателства за фактическото им бракуване, т.е. намаленията на стоковите запаси е отчетено като текущ разход, без това да е документални обосновано, а от друга страна, алтернативно, по силата на чл.28, ал.2 от ЗКПО, принципна постановка е, че не се признават за данъчни цели счетоводните разходи от липси и брак на материални запаси, като нито в хода на ревизията, нито в хода на административното обжалване, са били предоставени доказателства за наличие на някоя от хипотезите за изключенията по ал.3 от същия текст. Освен това, жалбоподателят не е представил доказателства, които да обосноват друг правен извод, различен от този на органите по приходите. Правилно в жалбата се твърди, че свързаността на разходите с дейността на дружеството не се предполага, а следва да бъде доказана при условията на пълно и главно доказване от дружеството, като именно това не е налице и не е било сторено от РЛ нито в хода на ревизията, нито при административното обжалване на ревизионния акт.

По отношение коригираната данъчната основа за 2020 год. и 2021 год., респ. доначисления корпоративен данък за тези години, вследствие на установени обстоятелства по чл.122, ал.1, т.4 и т.5 от ДОПК, съдът също счита, че констатациите на органите по приходите са правилни и законосъобразни. На основание чл.122, ал.1 от ДОПК, органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал.2 основа, когато е налице едно от изброените в ал.1 обстоятелства, а именно, в случая тези по: т.4 - липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно ЗСч или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред и по т.5 - документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, липсват или са повредени достепен негодни за ползване. В хода на ревизията са събрани достатъчни доказателства, подкрепени със съответните процесуални действия, предвидени в ДОПК, че лицето не представя всички изискани документи и заведени счетоводни регистри, което несъмнено представляват обстоятелства за провеждането на производството по особения ред. Следва да се посочи, че счетоводството се осъществява въз основа на надлежно и своевременно съставени първични документи, отговарящи на обективната действителност. На основание чл.37, ал.2 от ДОПК, лицето е длъжно да представи всички данни, сведения, документи, книжа, носители на информация и други доказателства, отнасящи се до неговите права и задължения, до фактите и обстоятелствата, подлежащи на установяване в съответното производство и да посочи всички лица, държавни или общински органи, при които се намират такива. В хода на контролните действия, на РЛ нееднократно са извършвани проверки и са били изисквани документи, но от същото не са били предоставени такива. Не без значение в случая са и установените големи наличности от материални запаси спрямо приходите от продажби, които са били изписвани като бракувани, без да са налице надлежно съставени счетоводни документи и други доказателства за това, което е индикация за нередовност на счетоводната отчетност и необоснованост на отчетените разходи.

По отношение допълнително установените задължения по ЗДДС: 1. Допълнително е начислен ДДС, в размер на ••• лева, на основание чл.79, ал 1 от ЗДДС; 2. Допълнително е начислен ДДС, в размер на ••• лева, на основание чл.79, ал.2 от ЗДДС; 3. Отказан е данъчен кредит, на основание чл.70, ал.1, т.2 от ЗДДС, за покупка на горива; 4. Начислен, на основание чл.86, ал.2, във връзка с чл.86 ал.1 от ЗДДС, ДДС за м.12.2018 год., в размер на ••• лева; за м.12.2020 год., в размер на ••• лева и за м.12.2021 год., в размер на ••• лева, предвид установеното, че през м.12.2018 год.; м.12.2020 год. и м.12.2021 год., дружеството е отчело по касов апарат продажби към клиенти „население“ суми, общо в размер на ••• лева без ДДС, които суми не са намерили отражение в приходите на РЛ и съответно, върху тях не е начислен дължимият ДДС; 5. Отказано право на приспадане на данъчен кредит, на основание чл.70, ал.1, т.2 от ЗДДС, по фактура №•••/••• год., издадена от „•••“ ЕООД, на стойност ••• лева и ДДС – ••• лева, с предмет на доставка „Такса по договор за ангажимент“, в размер на ••• лева, за данъчен период м.12.2018 год. и 6. На основание чл. 71, т. 1 от ЗДДС е Отказано право на приспадане на данъчен кредит, на основание чл.71, т.1 от ЗДДС, съответно в размер на ••• лева за данъчен период м.03.2018 год. и в размер на ••• лева, за данъчен период м.06.2018 год., по две фактури, издадени от ЕТ „•••“, съдът намира, че констатациите на органите по приходите са правилни и законосъобразни, подкрепени и документирани с годни доказателства, неоспорени в хода на настоящото производство. Подробни съображения в тази връзка са изложени в ревизионния доклад и в решението на директора на Дирекция „ОДОП“ - Пловдив, отразени и по-горе в настоящото изложение, които съдът споделя и не намира за нужно да преповтаря. В хода на съдебното производство, въпреки приетото заключение по допуснатата ССЕ, оспорена от процесуалния представител на ответника, и допълнително представените доказателства, изводите на ревизиращите органи не са опровергани. Съдът намира, че не следва да бъде възприето и кредитирано заключението на изготвената в хода на съдебното производство ССЕ, поради следните съображения:

Изводите, които е направило вещото лице, се базират преди всичко на допълнително представи от жалбоподателя документи, явно представени за пръв път в хода на съдебното производство, за да послужат за нуждите на експертизата, които, като частни писмени доказателства, нямат достоверна дата и не могат да допринесат за оборване на констатациите в оспорвания ревизионен акт, още повече, че в хода на ревизионното производство тези документи са били изисквани многократното от страна на приходните органи, като в тази връзка дори е бил съставен и акт за установяване на административно нарушение, за неоказване на съдействие на органите по приходите и за непредставяне на изисканите документи, като лицето не се е явявало и осуетявало осъществяваното на ревизията. Поставените въпроси и дадените отговори в заключението на ССЕ не могат да оборят констатациите и изводите в РД и РА.

По въпрос 1: Въпросът за общия размер на разходите по сметка 601 не е бил спорен. Самото вещо лице потвърждава същите суми така, както и приходните органи са ги установили, но неправилно измества спора и прави изводи по същество, като без конкретни документи и доказателства прави преценки за обем и предназначение, като твърди, че: „предвид строителните материали, които са отчетени: гипсокартон..., че отразените разходи за строителни материали представляват разходи за текущ ремонт на наети активи.“. Не става ясно, въз основа на какви счетоводни документи вещото лице извежда тези предположения, като не се дава отговор на въпросите - има ли документи за изписване на материалите с направление и с каква цел, за кои наети активи е този текущ ремонт, за сметка на наема ли е, как вещото лице е обвързало тези твърдяни разходи точно с тези наети активи, кои и какви активи по-точно, кой е извършил ремонта, има ли такъв персонал за поставяне на гипсокартон, керемиди, водомер, въздуховод, плочки, улуци, чакъл, тухли и т.н. Именно от представената справка възниква въпросите - не се ли касае по-скоро за изграждане или довършителни работи на нова сграда и не е ли възможно това да се закупени материали за лични нужди? В конкретния случай, според данните от ревизионния доклад е видно, че за ревизирания период задълженото лице е ползвало обекти в [населено място], [адрес], посочен като седалище и адрес за кореспонденция. Не е констатирано на адреса да е стопанисван търговски обект в хода на ревизията, ревизираното дружество няма собственост на адреса, а и видно от обясненията относно стопанисвани от дружеството обекти, дадени от представляващия дружеството, същото стопанисва обект, намиращ се в [населено място], [улица]. Не е представен договор за наем, както и данни относно предназначението на обекта. Във връзка с последващо връчено ИПДПОЗЛ, с цел посещение и фактическо преброяване на наличните стоки и материали е предоставен анекс към сключен договор за наем от 31.05.2022 год., съгласно който, договорът за наем на обекта се прекратява. За целите на извършване на проверката е предоставен договор за наем от 20.06.2022 год., съгласно който, дружеството наема за временно и възмездно ползване, помещение от 15 кв.м., намиращо се в [населено място], [улица], [адрес]. Остава неясно, защо вещото лице тогава посочва следното: През 2016 год. – ••• лева, в т.ч. за транспортни услуги – ••• лева, в т.ч. за строителни материали – ••• лева. Тези твърдения са неправилни, защото видно от данните по делото и от самата справка, изготвена от вещото лице(виж приложение към заключението), общата сума на разходите за материали по сметка 601 е посочената в РД – ••• лева (дебит сметка 601), от която, при разпределение на разходите по см. от гр.61 е кредитирана сметка 601 по направления за транспортни услуги и за основна дейност, което означава, че в сметка 601 има фактури за транспортни услуги, а не за строителни материали. Не става ясно, къде вещото лице е видяло разходи и фактури за разходи, отразени в сметка 601 за транспортни услуги? В ОПР на реда за разходи за материали се посочва дебитния оборот на сметка 601 и в този смисъл неправилно се описва преразпределянето по кредитния оборот.

По въпрос 4 - в частта по ЗКПО, вещото лице потвърждава взетите счетоводни операции и сума, което не е било предмет на спор. Видно от констатациите при ревизията, описани в РД, през 2018 год. в счетоводството на дружеството е взета счетоводна операция по дебита на сметка 691 „Извънредни разходи“ и кредита на сметка 304 „Стоки“, на стойност ••• лева, с основание „бракувани стоки - DVD и DVD филми 1“. В РД е посочено, че в резултат на извършения анализ на счетоводните документи е констатирано, че от дружеството не са били представени протоколи за бракувани стоки, подписани от членовете на комисията, участвала при бракуването на стоките, както и не са били предоставени данни или справки, кои стоки и материали са конкретно бракувани, с кой документи са придобити и дали за тях са настъпили събития или срокове, на база на които стоките са бракувани. От представените счетоводни документи е било констатирано, че намаленията на стоковите запаси е отчетено като текущ разход, без това да е документални обосновано. В този смисъл необосновани и недоказани се явяват изводите на вещото лице, че: , , ... на база Протокол за брак №1 от 31.12.2018 год....“ можело да се приеме, че по отношение на бракуваните стоки в дружеството е извършена процедура по бракуване на материални запаси, която е документирана, от което следвало, че отчетният разход за брак на материални запаси, бил документално обоснован. Не става ясно как вещото лице е направило тази връзка конкретно по стоки, материали, срокове, причини за бракуване, за да твърди, че разходът е документиран, при положение, че предишните бракове са отчетени по следния начин:

През м.декември 2017 год. в счетоводството на „Брокер къмпани“ ЕООД са отписани стоки, като са взети счетоводни операции, засягащи кредита на счетоводна сметка 304 „Стоки“, както следва:

Д -т 122/Неразпр.печалба/ / К-т 304/Стоки/ ••• лева Д - т 122/Неразпр. печалба/ / К-т 304 /Стоки/ ••• лева Д - т 122/Неразпр.печалба/ / К-т 304/Стоки/ ••• лева Неясно остава, защо именно в тази година начинът на отчитане на бракуваните стоки е бил различен, както и остава неясно, защо посочените от вещото лице в ССЕ протоколи, справки и заповеди, ако са били налични и е имало много възможности да бъдат представени - при проверка, при ревизията, при административното обжалване, са представени само на вещото лице и то едва сега, в хода на съдебното производство? Следва да се има предвид, че протоколи за брак и инвентаризационни описи не са били представяни в хода на ревизията и при административното обжалване пред ДОДОП. Въпреки, че същите се представят за целите на обжалването пред съда и за да послужат на експретизата, то те не доказват, че „бракуваните“ стоки - ваучери, скреч-карти и DVD действително са били налични в дружеството, както и не се представят доказателства за тяхното унищожаване. Не без значение е факта, че ваучерите и скреч-картите се предоставят от мобилния оператор с условие за връщане след определен период от време, ако не бъдат продадени, като те подлежат на специфична отчетност пред техния издател. Следователно, въпросните ваучери и скреч-карти или са били продадени и приходите от тях не са отчетени, или въобще не се били реално закупени, а само са били издадени фактури, с цел неправомерно приспадане на данъчен кредит.

По отношение отговорите по поставения въпрос 6, касаещ изписаните горива съдът намира изводите на вещото лице за неправилни. Само по себе си, обстоятелството, че дейността на дружеството е транспортна, не означава, че всяко закупено гориво е за целите на икономическата дейност на дружеството. В хода на резизията не са представени пътни листи, горивото не е било изписвано съгласно разходни норми, нито е ясно за кои автомобили се отнасят въпросните горива - бензин, газ и дизел. Разходите за гориво не са обвързани с приходи от транспортни услуги, като не става ясно за кои представени пътни листове става въпрос. Според съда, не е достатъчно да имаш дейност „транспорт“, за да отчиташ разходи за гориво само по фактури за покупка на гориво, без документи за изписването му, както и не достатъчно по принцип да е налице необходимо присъщ разход, но да не са съставяни документи за същия, предвид факта, че в хода на ревизията от дружеството, освен фактури за покупка на горива, не са били представени други документи във връзка с отчитане на разходите за горива. Както бе отбелязано, не са били представени пътни листове или пътни книжки, от които да се установява автомобилът/МПС/, с който е извършен превоз, водачът на съответното МПС, изминатите километри, както и с коя фактура за извършени транспортни услуги са свързани отчетените разходи. Както също бе отбелязано, видно от представените фактури, са закупувани многократно, по малки количества и няколко пъти на ден горива и тъй като не са предоставени данни с какви автомобили са извършвани услугите, не може да се извърши анализ, дали видовете закупените горива отговарят на вида на транспортното средство и какво гориво това транспортно средство използва. Не без значение е и че за ревизирания период „Брокер къмпани“ ЕООД няма назначени лица като шофьори по трудови правоотношения или приравнени на трудови правоотношения, няма декларирани данни за изплатени суми на лица по извън трудови правоотношения. Логично възниква въпросът - кой е изразходил тези горива, респ. кое е лицето или лицата, извършили транспортната услуга/услуги, като шофьори? Отговорите, респ. изводите на вещото лице, по отношение на строителните материали, съдът също намира за неправилни, предвид факта, че не се представят доказателства за тяхната употреба от дружеството в налични активи – било то собствени или наети. Любопитство буди позицията, посочена от вещото лице: „биологични джанки“, като не е съвсем ясно, що за строителен материал е това? По отношение на въпрос 5 (подобно на въпрос 3) следва да се има предвид, че за посочената 2018 год., от ревизията е извършена корекция само на основание чл.26, т.1 и т.2 от ЗКПО, като счетоводният финансовия резултат е коригиран в увеличение със сумата от ••• лева, видно от РД и РА. В този смисъл неясно остава, защо в отговора си вещото лице твърди, че: „На основание чл.46, ал.1 от ЗКПО, при определяне на данъчния финансов резултат към 31.12.2018 год., счетоводния финансов резултат е следвало да бъде увеличен със сумата в размер ••• лева - задължението към „•••“ ООД, по фактура №••• от ••• год., по която 5/пет/-годишният давностен срок е изтекъл през 2018 год.“, без да посочва - какви увеличения допълнително са направени за 2018 год. с ревизията.

Налага се изводът, че на практика, при изготвяне на заключението от вещото лице само са преповторени декларираните от ревизираното дружество данни. Както бе отбелязано и по-горе, видно от ГДД по чл.92 от ЗКПО, за ревизираните години са декларирани съвсем минимални суми за корпоративен данък, съответно за: 2016 год. – ••• лева, 2017 год. – ••• лева, 2018 год. – ••• лева, 2019 год. – ••• лева, 2020 год. – ••• лева и 2021 год. – ••• лева или общо за шест години – ••• лева, като дори и тези суми не са били внесени от дружеството.

Следва да се отбележи, че като цяло, навсякъде в заключението си вещото лице прави недопустими правни преценки и изводи, което до голяма степен се дължи и на факта, че така е поискано да бъдат формулирани въпросите към него, от процесуалния представител на жалбоподателя, което е подвеждащо и тенденциозно. Отговорите на вещото лице не допринасят за разрешаването на правния спор, тъй като предмет на спора е документалната обоснованост на отчетените разходи по сметки 601, 602 и 691 за ревизирания период и тяхната относимост към дейността на дружеството, респ. признаването на същите за данъчни цели за конкретния ревизиран период, а не за други цели и периоди - обстоятелства, които са подробно описани и в ревизионния доклад, и в решението на директора на Дирекция „ОДОП“ - Пловдив.

Следва също така да бъде посочено, че по отношение на представените допълнително, в хода на съдебното дирене доказателства, съдът счита, че същите са съставени за целите на настоящото производство и са с недостоверна дата, което поставя под съмнение тяхното съществуване преди датата на съдебното заседание, в което са представени или поне преди образуване на съдебното производство по повод жалбата срещу ревизионния акт. Отново следва да се посочи, че същите многократно са били изисквани от приходните органи в хода на ревизионното производство, но такива не са били представени или са представени частично, при положение, че при започване на ревизията управителят на дружеството Т. Т., изрично е заявила с декларация, приложена към преписката, че лице за контакт с органите по приходите, за оказване на съдействие по време на ревизията всеки работен ден, ще бъде Д. Н. и в тази връзка е посочен и телефон и и-мейл адрес за контакт. Остава неясно, защо тогава тези документи не са били представени, а се твърди, че такава възможност била отказана от приходните органи при положение, че представителят на дружеството е бил в невъзможност да го стори, поради здравословни причини - отпуск поради неработосполност, съгласно представените болнични листове и една хоспитализация. Дори и да е бил в невъзможност управителят на дружеството - Т. Т., да представи тези документи, то при положение, че има изрично посочен от нея човек, който да съдейства на ревизиращите органи, остава неясно, защо тези документи така и не са били представени въпреки многократните искания това да бъде направено и при положение, че в тази връзка дори е бил съставен акт за административно нарушение за неоказване на съдействие на приходните органи. На следващо място, представянето на частични разпечатки от една или друга сметка, без да е ясно, кой ги е съставил и кой ги е заверил, не означава редовно водена счетоводна отчетност, тъй като счетоводната отчетност по Закона за счетоводството представлява система от счетоводни сметки, а не водене само на една или няколко от тях. Като цяло, считам че представените допълнително документи са частни по своя характер, без достоверна дата и съдържание. Ясно е, че същите са представени за пръв път в хода на съдебното производство, което поставя под съмнение тяхното съществуване преди датата на съдебното заседание, в което са представени или поне преди образуването на съдебното производство по повод жалбата срещу ревизионния акт. Поради тези съображения съдът счита, че тези счетоводни документи не следва да бъдат кредитирани, а тъй като и отговорите на поставените въпроси в заключението на вещото лице по допуснатата ССЕ се основат на тях, съдът намира също, че не следва да бъде кредитирано и заключението на тази ССЕ.

Предвид изложеното по-горе, настоящият съдебен състав споделя констатациите и изводите на ревизиращите органи, изложени в РД, съответно и в РА и възприети и доразвити от решаващия орган – директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив в постановеното от него Решение №159 от 02.05.2023 год., като намира че тези изводи са обосновани, правилни и законосъобразни, съобразени със събраните в хода на ревизията многобройни доказателства и обективно и задълбочено изследваната цялостната фактическа обстановка, както и са съобразени с приложимите материалноправни разпоредби. Следва да се отбележи, че в хода на ревизионното производство, а и в хода на съдебното такова, от страна на жалбоподателя, не са представени доказателства, които да обосноват други правни изводи, различни от тези, които са направили органите по приходите, предвид изложените по-горе съображения.

Всичко изложеното до тук, според настоящия съдебен състав, налага крайния извод, че оспореният в настоящото производство Ревизионен акт №Р-16000922001252-091-001 от 19.01.2023 год. на ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение по жалба срещу ревизионен акт №159 от 02.05.2023 год. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Пловдив при ЦУ на НАП, с който РА, на жалбоподателя „Брокер къмпани” ЕООД [населено място], ЕИК •••, са установени допълнителни задължения за корпоративен данък, за периода от 01.01.2016 год. до 31.12.2021 год., общо в размер на ••• лева и лихви за забава до 19.01.2023 год., общо в размер на ••• лева; допълнителни задължения за ДДС, вследствие допълнително начислен ДДС и вследствие непризнат данъчен кредит, за периода от 01.12.2016 год. до 31.12.2021 год., общо в размер на ••• лева и лихви за забава до 19.01.2023 год., общо в размер на ••• лева, е законосъобразен, т.к. е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма, съдържание и процедура, т.е. без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с приложимите материални закони и правните принципи и следва да остане в сила, а подадената срещу него жалба се явява неоснователна и недоказана и като такава, с решението по настоящото дело, същата следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото, в полза на ответника по жалбата се следват деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение, т.к. искане за присъждането им е своевременно направено в изпратените и получени по електронна поща, преди съдебните заседания, молби от упълномощения процесуален представител на ответника по жалбата – главен юрисконсулт в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – град Пловдив при ЦУ на НАП – М. И. Г. и на основание разпоредбите на чл.161, ал.1, предл.ІІ/второ/ и ІІІ/трето/ от ДОПК, които регламентират, че на ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата и че на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение, в размер на минималното възнаграждение за един адвокат.

Предвид това съдът намира, че на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – град Пловдив при ЦУ на НАП следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която наредба е приета с решение на Висшия адвокатски съвет от 9.VII.2004 год., на основание чл.121, ал.1, във връзка с чл.36 и 38 от Закона за адвокатурата. Общият размер на задълженията на „Брокер къмпани” ЕООД [населено място], ЕИК •••, които са установени с оспорения ревизионен акт, потвърден в обжалваната част с Решение №159 от 02.05.2023 год. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/ - Пловдив при ЦУ на НАП, възлиза общо в размер на •••/••• лв. и ••• ст./ лева, от които главници, общо в размер на ••• лева и лихви, общо в размер на ••• лева. С оглед горното, приложима е нормата на чл.7, ал.2, т.6, във вр. с чл.8, ал.1 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Чл.8, ал.1 от Наредбата регламентира, че за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес/каквото е и настоящото/, възнаграждението се определя по реда на чл.7, ал.2, а съгласно чл.7, ал.2, т.6 от същата Наредба /при отхвърлена жалба срещу РА за установени задължения общо в размер на ••• лева/, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с интерес от 500000 лева до 1000000 лева, възнаграждението се определя по следния начин: 24650 лева плюс 3% за горницата над 500000 лева. Изчислено съобразно тази разпоредба и съгласно чл.161, ал.1, изр.ІІІ/трето/ от ДОПК, в полза на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, на основание цитираните по-горе разпоредби, възлизащо в размер на минималното възнаграждение за един адвокат, а именно - в размер на 26262.46/двадесет и шест хиляди двеста шестдесет и два лв. и 46 ст./ лева.

Ето защо, по изложените по-горе съображения и на основание чл.160, ал.1, предл.IІI/трето/ и чл.161, ал.1, предл.ІІ/второ/ и ІІІ/трето/ от ДОПК, Административният съд