Решение № 2394 от 18.5.2026 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 2820/2024 г.

Производството е образувано по искова молба на Т. Д. П., ЕГН ••••••••••, с адрес: •••••, против Д. Т. Т., ЕГН •••••••••• , с адрес: •••••, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 3 от Закона за защита от дискриминацията (ЗЗДискр) за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5 000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в чувство на игнорираност и дискриминираност на ищеца по признака обществено и лично положение, предвид отказ да бъде призован ищеца с призовка и да му бъдат снети показания по сигнала, който е подал срещу •••••; в чувство, че е заплашен, че трябва да се откаже от сигнала, който е подал срещу •••••; в морални болки и страдания от това, че ответникът отказвал да комуникира с ищеца и саботирал цялостно разследването по подадения от ищеца сигнал; в това, че ищецът губил лично време и нерви да издирва ответника и преписката, по която той работил и да завежда множество граждански дела срещу него, които вреди били причинени от противоправни действия и бездействия на ответника, за периода от 01.04.2019 г., откогато ответникът започнал да работи по подадения от ищеца сигнал срещу ••••• до предявяване на исковата молба в съда - 15.02.2024 г. В исковата молба и уточняващите молби към нея се твърди, че ищецът подал сигнал срещу•••••, във връзка с който в началото на месец април 2019 г. ответникът се свързал с него по телефона, като се опитал да го убеди да оттегли сигнала си. Ищецът изрично посочва, че предявава иска си срещу физическото лице Д. Т. Т. за извършените от него увреждащи действия за периода от 01.04.2019 г. до подаване на исковата молба – 15.02.2024 г. Смята, че чрез умишлените си бездействия, изразяващи се в отказ да го призове по правилата на закона, за да даде показания, отказ да комуникира с него и цялостно саботиране на разследването, ответникът му нанесъл вреди, които се изразявали в невъзможност да даде показания и да защити сигнала си, морални болки и страдания от саботирането на разследването, губене на лично време и нерви да издирва ответника, както и преписката, по която той е работил и да завежда множество дела, за да имал годен ответник по делото. Неимуществените си вреди описва като чувство на дискриминираност по признака обществено и лично положение, заплашване с цел отказ от сигнала, страдание за това, че сигналът се саботира, загуба на лично време и нерви чрез издирване на преписката и завеждане на множество граждански дела, морални болки и страдания, изразяващи се в нестихващо терзание, поради лишаване от възможността за подаване на сигнал и подаване на невярна информация в Районна прокуратура-Пловдив от ответника, че е направил всичко възможно да го призове, в нестихващо усещане за безсилие, безпомощност пред овластения ответник, усещане за липсата на възможност за промяна и шанс за борба със системата. Ищецът твърди, че е дискриминиран по признак обществено и лично положение, като ответникът е разпитал единствено •••••, а него не по случая с подадения от ищеца сигнал. Ищецът се чувствал дискриминиран и игнориран като по-низш човек от •••••, на който му бил даден шанс да обори сигнала, а той бил лишен от възможността да го защити. Ищецът чувствал, че е заплашен, че трябва да се откаже от сигнала си, изпитвал морални болки и страдания от това, че ответникът саботира разследването. Посочва, че не е водено производство пред Комисията за защита от дискриминация по този случай. Нанесените му неимуществени вреди, чрез описаните умишлени действия и бездействия на ответника, ищецът оценя на сумата от 5000 ,00 лв. По гореизложените съображения ищецът моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск. Ангажира доказателства. Формулира доказателствени искания. В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Д. Т. Т., с който взема становище за неоснователност на предявения иск. Сочи, че на 27.03.2019 г. в РУ – Т. била получена преписка от Районна прокуратура – Пловдив, заведена под номер •••••, която била разпределена за работа на ответника - инспектор Т. със срок от 30 дни. Преписката била от Т. Д. П. срещу ••••• относно изселване на незаконно пребиваващото в селото население. След 2-3 дни ответникът се свързал с ищеца като го поканил в удобно за него време да отиде до РУ – Т. за даване на сведения за нуждите на преписката. Заявил, че евентуално може да му изпрати и призовка на посочения от него адрес. Ищецът категорично заявил, че отказва да посети РУ – Т., тъй като бил достатъчно подробен в сигнала си и нямало какво повече да добави и ако ответникът Т. настоявал да разговаря с него следвало да му изпрати призовка на посочения адрес. На 04.04.2019 г. ответникът изпратил на ищеца призовка чрез служители на 08 РУ-София, тъй като установил, че те отговарят за обслужване на района на местоживеене на жалбоподателя. На 05.04.2019 г. ответникът уведомил Районна прокуратура - Пловдив, че е започнал работа по преписката. От 08 РУ-София се върнала докладна записка, че лицето не може да бъде намерено и съответно редовно призовано, поради което и било невъзможно да се възложи на служителите на 08 РУ-София да вземат сведения по делегация. Ответникът извършил всички възможни действия като своевременно снел обяснения от •••••. Тъй като жалбоподателят не бил открит, ответникът поискал от наблюдаващия прокурор удължаване на срока за работа по преписката с един месец. След като срокът му бил удължен, на 31.05.2019 г. изготвил докладна записка по преписката и я изпратил на Районна прокуратура-Пловдив с мнение за прекратяване поради липса на престъпление. Излага, че след приключване на препискатата от ищеца били подавани множество сигнали срещу ответника, поради което била извършена проверка дали са предприети всички необходими действия от ответника по съответната преписка. С оглед изложеното ответникът моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск. Формулира доказателствени искания. Претендира разноски. В открито съдебно заседание ищецът Т. П. излага доводи за основателност на предявения иск и моли за уважаването му. В открито съдебно заседание ответникът Д. Т. се представлява от адв. С. Х., който моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски. В срока по чл. 149, ал. 3 от ГПК депозира писмена защита, в която излага съображения за неоснователност на исковата претенция. Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното: По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установява, че преписка № ••••• г. по описа на РУ – Т. при ОДМВР - Пловдив, прокурорска преписка № •••••г. по описа на Районна прокуратура – Пловдив, е била образувана въз основа на сигнал, подаден от ищеца Т. Д. П. в Софийска районна прокуратура на 15.03.2019 г., изпратен по компетентност в Районна прокуратура – Пловдив. С разпореждане о т 25.03.2019 г., постановено по пр.пр. № ••••• г. по описа на Районна прокуратура – Пловдив, наблюдаващият прокурор, на който е било разпределено разглеждането на сигнала, на основание чл. 145, ал. 1, т. 3 от ЗСВ, е възложил предварителна проверка, която да се извърши от полицейски орган, определен от Началника на 03 РУ при ОДМВР - Пловдив . Определен е 30-дневен срок за извършване на проверката. Провеждане то на предварителната проверка е б и л о възложено на дата 02.04.2019 г. на ответника Д. Т., в качеството му на полицейски инспектор при РУ – Т. при ОДМВР - Пловдив. В хода на предварителната проверка на 18.04.2019 г. са снети обяснения по повод подадения от ищеца сигнал от лицето Д. Р•••••. Изготвена е докладна записка от водещия проверката - ответника, в която е посочено, че същият се обадил по мобилния телефон, посочен в сигнала, на лицето – подател на сигнала Т. Д. П. с отразен в сигнала постоянен адрес: •••••, с цел призоваване на последния, представил му се и му обяснил, че за нуждите на преписката и разясняване на фактите по делото, изложени от него, същият трябва да даде писмено обяснение по случая. Посочено е, че в проведения телефонен разговор ищецът Т. П. заявил, че е описал изчерпателно случая в сигнала, който е подал и не желае да дава обяснения по случая, след което ответникът заявил на ищеца, че на основание чл. 69 от ЗМВР ще му бъде изпратена прозовка за явяването му в РУ – Т. за снемане на подробно обяснение по случая. Била е изготвена призовка за явяването на ищеца на 12.04.2019 г. в 09,00 ч. в сградата на РУ - Т., •••••, при ответника – инспектор Т., която е била изпратена от ответника на Началника на 08 РУ – София по местоживеене на ищеца за връчване на последния. Призовката е върната в цялост в РУ – Т., като е била изготвена докладна записка от мл. полицейски инспектор М. К. при 08 РУ – СДВР, в която е посочено, че адресът за призоваване на Т. Д. П. - •••••, е бил посетен, но там не е установен никой, като бил проведен разговор с лицето Г. В. – съсед от ап. ••••, който заявил, че Т. Д. П. живее на адреса, но от около две седмици не го е виждал, вероятно е в чужбина и не знае кога ще се прибере. Невръченият отрязък от призовката е бил върнат на 18.04.2019 г. в РУ – Т., заедно с горепосочената докладна записка, изготвена от мл. полицейски инспектор М. К. при 08 РУ – СДВР. На 30.04.2019 г. ответникът е поискал продължаване срока за извършване на проверката по преписката с още 20 дни. С постановление на наблюдаващия прокурор по пр.пр. ••••• по описа на Районна прокуратура – Пловдив срокът за извършване на проверката е бил удължен с 30 дни, считано от 02.05.2019 г. След това е била извършена справка за пътуване на ищеца в чужбина за периода от 01.01.2019 г. до 13.05.2019 г., като е било установено, че ищецът е напуснал Република България през ГКПП К. по шосе на 05.04.2019 г., като няма данни да се е завръщал след това в страната. Н а 29.05.2019 г. по преписката е била изготвена докладна записка от ответника, обобщаваща резултатите от извършената проверка, която е била изпратена на Районна прокуратура - Пловдив за произнасяне. С постановление от 01.07.2019 г., на основание чл. 199 от НПК, чл. 213 от НПК и чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, наблюдаващият прокурор е отказал да образува досъдебно производство и е прекратил пр.пр. •••••по описа на Районна прокуратура – Пловдив. Това постановление е било потвърдено с постановление от 06.12.2023 г. по пр.пр. № •••••г. по описа на Окръжна прокуратура – Пловдив. От представеното по делото писмо от Районна прокуратура – Пловдив (л. 91) е видно, че не са установени други прокуроски преписки, освен горепосочената пр.пр. № •••• г. по описа на Районна прокуратура – Пловдив, образувани по сигнал на ищеца Т. Д. П.. Видно от молба от ОДМВР – Пловдив (л. 92) и писмо от Дирекция „Правно-нормативна дейност“ при МВР (л . 97), в ОДМВР – Пловдив е постъпил един сигнал с № ••••• г. от Т. П. срещу Д. Т.. Сигналът е подаден по електронна поща до Министъра на вътрешните работи и препратен в ОДМВР – Пловдив за извършване на проверка. В хода на проверката не са установени извършени нарушения от страна на служителя Д. Т. Т., за което подателят на сигнала е уведомен с писмо от 28.04.2022 г. Съгласно обясненията на ответника Д. Т., дадени по реда на чл. 176, ал. 1 от ГПК, през 2019 г. на същия е била разпределена за работа преписка от Районна прокуратура – Пловдив. Подателят на сигнала, по повод на който била образувана преписката, бил с посочен адрес в гр. С. Няколко дни след получаване на преписката ответникът позвънил от служебния телефон, в присъствието на свой колега от „Дежурна“ стая в РУ- Т., на телефона на лицето, депозирало сигнала, за да му съобщи, че от него трябва да бъдат снети обяснения по повод подадения сигнал и да уточнят удобно време за явяването му в полицейското управление в с. Т. за снемане на обяснения по преписката. При проведения телефонен разговор ищецът заявил категорично, че няма да дойде да му бъдат снети обяснения, след което ответникът му казал, че ще му изпрати призовка на адреса, който е посочил в сигнала. След това ответникът направил справка в БДС за адрес на посоченото в сигнала лице, установил, че регистрираният му адрес съвпада с този, посочен в сигнала и изготвил призовка, която изпратил до съответното районно по местоживеене на подателя на сигнала в гр. С. чрез Централизираната автоматизирана информационна система (ЦАИС) на МВР с цел по-бързо връчване на призовката, тъй като определеният срок от прокуратурата за извършване на проверка по преписката бил един месец. След няколко дни полицейски служител от районното в гр. С. се обадил на ответника и му съобщил, че не намират ищеца за връчване на призовката и му казал, че ще върне призовката с неизпълнени указания, поради ненамиране на лицето. Призовката била върната в РУ – Т. Доколкото лицето не било намерено, то й разпитът по делегация бил невъзможен. Ответникът твърди, че тъй като едномесечният срок за извършване на проверката изтичал, а ищецът не бил намерен за снемане на обяснения, поискал указания от Районна прокуратура – Пловдив за по-нататъшни действия. Заявява, че ищецът не е подавал заявление в РУ – Т., с което да е изискал да му бъде даден номер на образуваната преписка по подадения от него сигнал, поради което и такъв не е изпращан на ищеца. Сочи, че не познава ищеца, никога не се е срещал с него, не знае нищо за него, не му е било известно личното и обществено положение на ищеца, не знае дали е семеен и дали работи, както и че не е имал данни за наличие на конфликт между ищеца и служители на МВР. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 3 от ЗЗДискр. Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр забранена е всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Според чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр пряка дискриминация е всяко понеблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Според § 1, т. 7 ДР на ЗЗДискр „неблагоприятно третиране“ е всеки акт, действие или бездействие, които водят до по-малко благоприятно третиране на едно лице спрямо друго въз основа на признаците по чл. 4, ал. 1 или могат да поставят лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1, в особено неблагоприятно положение в сравнение с други лица. С разпоредбата на чл. 9 от ЗЗДискр е създадена изрична уредба относно доказателствената тежест в съдебното производство за защита срещу дискриминация. Съгласно тази правна норма в производство за защита от дискриминация, след като страната, която твърди, че е дискриминирана, представи факти, въз основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че принципът на равно третиране не е нарушен. Следователно ищецът е длъжен да докаже фактите, въз основа на които може основателно да се предположи, че е жертва на дискриминация. Само в този случай законът възлага доказателствената тежест на ответника да установи обратното, а именно, че правото на равно третиране на ищеца в конкретния случай не е нарушено. Неизпълнението от страна на ищеца на възложената му от закона доказателствена тежест е достатъчно основание за постановяване на отхвърлителен резултат по предявения иск (в този смисъл Решение № 511/27.07.2010 г. по гр.д. № 587/2019 г. на ВКС, I I I г.о., Решение № 62 от 19.06.2014 г. по гр.д. № 3920/2013 г. на ВКС, IV г.о.). Налага се извода, че за да е налице дискриминация следва да се установи неравностойно третиране, основано на някой от изброените в чл. 4 от ЗЗДискр признаци. Ищецът следва да докаже, че е жертва на дискриминация - в случая, че е третиран неблагоприятно като лице, което е следвало да бъде призовано и да му бъдат снети обяснения по повод подаден от него сигнал в сравнение с други лица в сходно положение, като е налице пряка причинноследствена връзка между неблагоприятното третиране и причината за него, изразяваща се в „личното и обществено положение“ на ищеца, и размерът на причинените му вреди. Ищецът трябва да установи и защитения признак или по-точно онази характеристика на личността в обществото, която се твърди, че е довела до неблагоприятното третиране. Следва да се посочи, че д ори и да се установи действително по-неблагоприятно третиране, ако липсва причинна връзка между защитения признак и относителното ощетяване (неблагоприятното третиране), няма да е налице дискриминация по смисъла на ЗЗДискр. Съдът намира, че от събраните по делото доказателства не се установява твърдяното в исковата молба поведение на ответника спрямо ищеца да е било провокирано и основано на някой от признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. В случая ищецът твърди да е извършена дискриминация по признаците „лично и обществено положение“, за които не съществува легално определение в закона. Тези признаци следва да се разглеждат във всеки конкретен случай от гледна точка на онези същностни за личността белези, които на практика я обуславят като такава и които предполагат еднаквото приложение на закона. При извършването на преценка за съществуването на по-неблагоприятно третиране на лице въз основа на признаците по чл. 4, ал. 1 о т ЗЗДискр съдът следва да прецени дали е налице съществено различие относно начина, по който се третира едно лице, в сравнение с останалите лица, при сравними сходни обстоятелства. Наведените от ищеца твърдения за подобно отношение спрямо него, основано на признаците „лично и обществено положение“, обаче, не се подкрепят от доказателствената съвкупност по делото. По делото не се установяват факти, от които да може да се направи извод, че в сравнение с други лица, които подават сигнали до МВР, Прокуратурата на Република България и други държавни институции и по отношение на които е указано снемане на обяснения, ищецът Т. Д. П. да е бил третиран по по-неблагоприятен начин от тях, като незаконосъобразно да не е бил призован за снемане на обяснения по реда на чл. 69, ал. 2 от ЗМВР от ответника Д. Т., в качеството му на инспектор в РУ –Т. при ОДМВР - Пловдив. В процесния случай самият ищец в проведеното на 22.04.2026 г. открито съдебно заседание по делото признава, че ответникът се е свързал с него по телефона, като го е уведомил, че следва да се яви в РУ - Т. за снемане на обяснения по подадения от него сигнал, но ответникът отказал да се яви в РУ - Т. без да му бъде изпратена и получена от него нарочна призовка за това. От ангажираните по делото доказателства се установява, че след това е била изпратена от ответника призовка до ищеца, чрез органите на 08 РУ на МВР – София, която е била върната в цялост, поради ненамирането на ищеца на посочения адрес в гр. С.. Следователно не е налице бездействие от страна на ответника по призоваването на ищеца и не са налице данни за неравно третиране на ответника. В този ред на мисли в разглеждания случай е неприложима разпоредбата на чл. 9 от ЗЗДискр. Само в случай че ищецът докаже фактите, въз основа на които може основателно да се предположи, че той е жертва на дискриминация, законът възлага доказателствената тежест на ответника да установи обратното, а именно, че правото на равно третиране на ищеца в конкретния случай не е нарушено. По делото не се доказа наличие на обосновано предположение за неблагоприятно третиране по отношение на ищеца съгласно § 1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр. Не се установи негови законни права и интереси да са накърнени, а фактите, твърдени от ищеца за проявена дискриминация, касаят начина на упражняване на правомощията на ответника в качеството му на полицейски служител. Следва да се отбележи, че съгласно чл. 69, ал. 1 от ЗМВР полицейските органи могат да призовават в служебните помещения граждани за изпълнение на определените им с този закон правомощия, а според чл. 69, ал. 2 от ЗМВР полицейските органи писмено уведомяват гражданите за призоваването. В съобщението изрично се посочват целта на призоваването, часът и мястото на явяване. Съгласно чл. 69, ал. 3 от ЗМВР в неотложни случаи призоваването може да се извършва по телефон или факс. Призоваването по телефон или факс се удостоверява писмено от длъжностното лице, което го е извършило. Ответникът, в качеството му на служител на МВР – полицейски инспектор в РУ - Т. и в условията на оперативна самостоятелност, има право д а извърши конкретна преценка за начина на призоваване на граждани за снемане на обяснения. В конкретния случай, поради определеният кратък срок за провеждане на проверката по подадения от ищеца сигнал, ответникът е избрал да призове ищеца по реда на чл. 69, ал. 3 от ЗМВР по телефона. След това обаче е изпратена и нарочна призовка по реда на чл. 69, ал. 2 от ЗМВР до ищеца за явяването му в сградата на РУ – Т. за снемане на обяснения. Следователно невярно е твърдението на ищеца, че ответникът е отказал да го призове с призовка и да му снеме обяснения по сигнала, който е подал срещу •••••. Обстоятелството, че ищецът не е бил намерен на посочения от него адрес за връчване на призовката не може да се приравни на отказ от страна на ответника да бъде призован, както твърди ищецът. Вярно е, че след като изпратената до ищеца призовка е върната в цялост, ответникът не е правил повторен опит за призоваване на ищеца по телефона. Няма основание обаче да се приеме, че след като ответникът не е направил повторен опит да призове ищеца по телефона (още повече, че при първоначалното призоваване на ищеца по телефона същият по твърдения на самия ищец категорично е отказал да се яви в РУ - Т. без да получи писмена призовка) то е налице неравно третиране на ищеца в сравнение с което и да е друго лице, включително със соченото от ищеца лице - •••••, което е било установено и са му били снети обяснения по сигнала на ищеца. В процесния случай не намира приложение нормата на чл. 1 8 0 о т НПК по отношение на призоваването, тъй като се касае за предварителна проверка, възложена по реда на ЗСВ (чл. 145 от ЗСВ ), а не е налице хипотеза на призоваване при образувано досъдебно производство или в съдебна фаза на наказателното производство. В случая явно са налице негативни емоции у ищеца, изразяващи се в разочарование от нереализирано негово очакване да му бъде връчена писмена призовка за явяване за снемане на обяснения по подадения от него сигнал, но същите не са в резултат на неравно третиране от страна на ответника. За пълнота на изложението следва да се посочи, че по делото не са ангажирани никакви доказателства ищецът да е заплашван от ответника да се откаже от сигнала, който е подал срещу •••••, нито ответникът да е отказвал да комуникира с ищеца и да саботира цялостно разследването по подадения от ищеца сигнал. На следващо място, това, че ищецът е загубил време и положил сериозни усилия, за да се снабди с личните данни на ответника и с номера на преписката, която е била образувана по процесния сигнал, подаден от ищеца, както твърди последният, за да заведе настоящото производство срещу ответника, не означава, че ответникът е проявил дискриминационно отношение спрямо ищеца. Съдът намира, че спрямо ищеца не е осъществена пряка и/или непряка дискриминация по посочените признаци „лично и обществено положение“ или по какъвто и да било друг признак. Доколкото ищецът не успя да установи в процеса конкретни факти за нарушено от ответника право на равно третиране въз основа на така посочените признаци, то е безпредметно да се обсъжда и дали ищецът е претърпял твърдените неимуществени вреди, какъв е техният обхват и какъв следва да бъде размерът на обезщетението, който би репарирал претърпените вреди. По изложените по-горе съображения съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 3 от ЗЗДискр се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. По разноските: При този изход на правния спор право на разноски , на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, и м а ответникът. Същият своевременно е претендирал присъждане на сторените от него разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 1500,00 лв., като за доказване заплащането му в брой е депозирал договор за правна защита и съдействие. Договорът за правна защита и съдействие в този случай има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила в брой адвокатското възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника следва да се присъдят сторените от него в настоящото производство разноски в размер на 1500,00 лв. за адвокатско възнаграждение. Съдът намира, че следва да се посочат равностойностите на дължимите суми в евро по фиксирания курс съгласно чл. 5 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, доколкото считано от 01.01.2026 г. еврото е официалната парична единица в Република България. Мотивиран от гореизложеното, съдът