Решение № 304 от 3.11.2023 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 277/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивни жалби на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД - гр. Варна, ЕИК 104518621, подадена чрез адв. Н. Б. от АК – гр. Варна, срещу решение № 69/14.07.2022г. и допълнително решение № 84/15.09.2022г., постановени по т.д. № 150/2021г. по описа на Добрички окръжен съд, с които въззивникът е осъден да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ – ДОБРИЧ“ АД- гр. Добрич, ЕИК 204219357, следните суми: 142 304.86 лв., представляваща платена без основание сума, сумата 53 938.03 лв., представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на главното парично задължение за времето на забавата (01.02.2015г.- 30.09.2020г.), ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска– 10.05.2021г. до окончателното й изплащане. В въззивната жалба срещу основното решение се излага, че същото е порочно преди всичко поради липса на мотиви, със съображения, че мотивите на съдебния акт трябва да отговорят на изискванията на чл. 236, ал.2 ГПК и да съдържат произнасяния по всички оплаквания, доводи и възражения на страните, като изчерпателното мотивиране е и гаранция за справедлив процес. Твърди се, че ДОС не е обсъдил и събраните доказателства, в това число сключените между страните извънсъдебни споразумения, договор за цесия от 18.04.2019г., както и заключенията на назначените съдебно – техническа и съдебно- счетоводна експертизи. Преповторени са фактическите и правни изводи по съществото на спора, заявени в първата инстанция. Релевира се, че съгласно чл. 29 ПТЕЕ клиенти и производители, присъединени към електроразпределителната мрежа, дължат цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за достъп и пренос по електроразпределенителната мрежа и за други мрежови услуги. Според страната, съобразно СТЕ връзката на съоръжението на ищцовото дружество не е директно с подстанцията, а е опосредена от съоръжения на ответното дружество, находящи се в подстанция „Шабла“, а това обуславя извод за предоставяне на мрежовата услуга; като краен клиент ищецът несъмнено е ползвал както преносната, така и разпределителната мрежа и дължи цената за достъп и пренос през съоръженията на високо и средно напрежение. Излага се също, че на основание чл. 29, ал.4 ПТЕЕ единствено производители на електрическа енергия, които захранват собствени обекти по мрежи, които не са собственост на електроразпределителното предприятие, са освободени от заплащането на цена за пренос, а ищецът е краен клиент по смисъла на § 1, т. 27 ДР на ЗЕ, не производител. Задължението е нормативно заложено и е уредено с императивни правни норми. Цена за пренос се дължи от всички клиенти независимо дали са присъединени към съоръжения, тяхна собственост или собственост на съответното преносно или разпределително предприятие. Цената е определена в съответствие с Методиката за определяне на цените на електрическа енергия, доставяна от доставчик от последна инстанция. Собствеността на въздушния електропровод и ел. мрежа след него, както и ползването им от ответното дружество, биха могли да бъдат предмет на производство по чл. 117, ал.8 ЗЕ, но са ирелевантни за настоящия спор. Поддържа се още, че вземанията по процесните фактури относно мрежова услуга „пренос средно напрежение“ са заплатени на годно правно основание – двустранни извънсъдебни споразумения, които съставляват недвусмислено извънсъдебно признание за дължимост, фактурите са осчетоводени при ищеца и същият е ползвал данъчен кредит по тях. Въззивникът поддържа и възражението си за изтекла погасителна давност. По делото е постъпил и отговор от ответника „Водоснабдяване и канализация“ АД - Добрич, в който се претендира потвърждаване на обжалвания съдебен акт, ведно с присъждане на сторените разноски. Поддържа се, че „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД е собственик на въздушен електропровод 20 kV Ябълка, при което ответникът не е осъществявал пренос СрН на ВЕЛ 20 kV „Ябълка“ за исковия период от 07.03.2016г. до 14.10.2020г., а ищецът е заплатил без основание сума в размер на 142 304.86 лв. по издадени фактури. Във въззивната жалба срещу допълнителното решение не се оспорват предпоставките по чл. 250 ГПК за уважаване на молба за допълване на решение, а недължимостта на акцесорното задължение за законна лихва се поддържа единствено с оглед неоснователността на иска за главното парично вземане с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД. Основателността на тази жалба също се оспорва в писмения отговор на насрещната страна „ВиК– Добрич“ АД- гр. Добрич. За да се произнесе по спора съставът на въззивния съд съобрази следното: Добричкият окръжен съд е приел, че е валидно сезиран с искова молба на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ – ДОБРИЧ“ АД- гр. Добрич, с която са предявени, при условията на обективно съединяване срещу „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СУВЕР“ АД- гр. Варна (с предишно наименование „ЕнергоПро Мрежи“ АД), осъдителни искове с правно основание чл. чл. 55, ал. 1, предл. 1 и чл. 86 ЗЗД, за присъждане на сумата 142 304.86 лв., претендирана като платена без основание такса пренос „СрН“ в периода от 07.03.2016г. до 14.10.2020г., начислена по фактури, подробно описани в исковата молба, издадени в периода 01.02.2015г.– 30.09.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 10.05.2021г., до окончателно погасяване на задължението, както и сумата 55 651.42 лв., претендирана като обезщетение за забавено плащане на начислена по процесните фактури такса пренос „СрН“ за периода от 05.12.2016г. – 26.07.2019г. В хода на производството е допуснато изменение на главния иск и акцесорния оценяем иск, които са намалени до размер на сумите съответно 139 933.40 лв. и 53 938.03 лв. Ищецът „ВиК- Добрич“ АД – гр. Добрич, твърди в исковата молба, че по правоотношение за продажба на ел. енергия ответното дружество „Електроразпределение Север“ АД- гр. Варна (с предишно наименование „ЕнергоПро Мрежи“ АД) са издадени фактури в периода от 01.02.2015г. до 30.09.2020г., в които е начислена мрежова такса „пренос средно напрежение“. Според ищеца начисляването на тази такса е лишено от основание, тъй като въздушен електропровод с диспечерско наименование ВЕЛ 20 кV от ЕП 110/20 кV „Шабла“ е собственост на „ВиК- Добрич“ АД, а подстанция „Шабла“ е собственост на „ЕСО“ АД, който осъществява оперативно управление на товара за „ВиК- Добрич“ АД. По съображения, че „ВиК- Добрич“ АД не е клиент, присъединен към електроразпределителната мрежа, тъй като е собственик на посочения въздушен електропровод, за него липсвало основание за дължимост на цена за пренос „средно напрежение“, като елемент от цена за доставка на ел. енергия, следователно ответното дружество е получило исковите суми без основание и следва да ги върне. Ответникът „Електроразпределение Север“ АД оспорва исковете по основание и размер. Излага доводи, че за всички начислени суми за цена на доставена ел енергия през процесния период е съществувало правно основание, а заплащането им от ищеца е извършвано в изпълнение на поетите задължения по договор при общи условия за продажба на електрическа енергия. Твърди се, че в посочения период е извършвал доставка на електрическа енергия в качеството на доставчик от последна инстанция, по цена, определена съгласно „Методика за определяне на цените на електрическата енергия, доставяна от доставчик от последна инстанция“, приета от КЕВР. Позовава се на сключени споразумения за заплащане на просрочени текущи задължения от 06.08.2015г. и 29.09.2017г., на споразумение за уреждане на финансови взаимоотношения от 30.06.2017г., споразумение за прихващане от 30.12.2016г. и на договор за цесия от 18.04.2019г., по който, след уведомяване на ищеца- длъжник за цесията, той не е престирал парични средства на ответника за цената на доставена ел. енергия по фактура № 0270494884/12.09.2018г. Релевира се и възражение за изтекла погасителна давност на вземанията по платените фактури, издадени в периода 05.12.2016г.– 26.07.2019г. В обхвата на служебната проверка по чл. 269 ГПК и във връзка с оплакванията на въззивника за недопустимост на атакуваното първоинстанционно решение, с което исковете са уважени изцяло, поради липса на мотиви съставът на въззивния съд намира следното: Първоинстанционното решение е недопустимо и следва да се обезсили в частта за сумата 2 371.46лв., съставляваща горницата над 139 933.40 лв. до 142 304.86 лв., претендирана като подлежаща на връщане поради плащането й без основание, тъй като в открито съдебно заседание на 12.05.2022г. процесуалният представител на ищеца- адв. Д. К., е десезирала валидно съда, като е оттеглила частично главния иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за посочената сума. Производството по иска в тази част е прекратено с протоколно определение от 12.05.2022г., което не е обжалвано и е влязло в сила. Следователно, произнасянето на първоинстанционния съд в атакуваното решение по прекратената част от предмета на спора е свръх петитум и е недопустимо. С оглед съдържанието на изложените мотиви в обжалвания съдебен акт, на практика липсват такива поради необсъждането на събрани доказателства и възражения, схематично и избирателно посочване на изводи от приетите заключения на съдебно-техническа и съдебно- счетоводни експертизи, липса на правен анализ на релевантните факти по спорните въпроси във връзка с доказателствата по делото. Въпреки това, въззивният състав намира, че първоинстанционното решението е допустимо в останалата част, по отношение на която съдът не е десезиран, тъй като съгласно постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВСК пороците при формиране на правните изводи на съда, погрешни мотиви, както и липсата на мотиви водят до неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати процесуални нарушения, но не до неговата недопустимост или нищожност. В този смисъл са: решение № 432/26.10.2010 год. по гр.дело № 826/2010 год. на ВКС, ГК-ІІ г.о.; решение № 157/01.07.2011 год. по гр.дело № 1125/2010 год. на ВКС, ГК-ІІІ г.о., решение № 134/30.12.2012г. по т.д. № 34/2013г. на ВКС, II т.о. и др., постановени по реда на чл.290 ГПК. Задължителни указания във връзка с правомощията на въззивната инстанция и съдържанието на мотивите към нейното решение са дадени в ТР № 1/04.01.2001 год. на ОСГК на ВКС – т.19, в което по категоричен начин е посочено, че решаващата дейност на въззивния съд като втора инстанция включва и задължението му да даде свое собствено разрешение по предмета на делото, като извърши самостоятелна преценка на доказателствата и изложи собствени фактически и правни изводи по съществото на спора, които да изрази писмено в мотивите към решението си. Посочените указания не са изгубили значението си след влизане в сила на действащия ГПК от 2007г. Оскъдните мотиви в обжалваното решение не съставляват самостоятелно основание за неговата отмяна, тъй като въззивната инстанция следва да изложи свои мотиви и от да обоснове свои фактически и и правни изводи по предмета на спора, и само като краен резултат, да се произнесе по правилността на атакуваното решение на първата инстанция. Въз основа на дължимата самостоятелна преценка по предмета на спора, съставът на въззивния съд приема за установено следното от фактическа и правна страна: Отношенията между „Водоснабдяване и канализация- Добрич“ АД в качеството на потребител, и „Електроразпределение Север" АД (с предишно наименование „Енерго-Про Мрежи“ АД“), в качеството му на лицензиран оператор на електроразпределителната система, се основават на сключени между тях договори и на обявени от оператора общи условия. Договор № M 12-53 от 14.05.2012г. е сключен на осн. чл. 11 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и Наредбата за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните мрежи, във връзка с подадено от потребителя на ел. енергия заявление за промяна на начина на измерване с вх. № K-EBGG-2219 от 03.05.2012 г. С този договор са определени необходимите условия за промяна на начина на измерване на електрическата енергия за обект на Потребителя- ВЕЛ 20 kV „Ябълка“, с местонахождение община Шабла, област Добрич, присъединен към електроразпределителната мрежа посредством енергийно съоръжение ВЕЛ 20 kV „Ябълка“, собственост на потребителя, съгласно документ за собственост – нот. акт рег. № 85/17.01.2012 г., акт № 34, том І, дело № 28/2012 г. В чл.3 от договора е разписано място за монтиране на средствата за търговско измерване: електромерни табла тип ТЕПО, съответно в П/с 110/20 kV „Шабла“ и във възлова станция „Горичане“. Според чл. 4 от договора границата на собственост между електрическите съоръжения, съгласно чл. 29 НПППЕЕПРЕМ е мястото на присъединяване на клемите за присъединяване на проводниците към уредба средно напрежение на съответния мрежови оператор. Финансовите взаимоотношения са уредени в чл. 15 от договора. На 02.08.2016г. между страните е сключен Договор № 4220615/02.08.2016г. за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север“ при общи условия, за обект ВЕЛ 20 kV „Ябълка“, Община Шабла, Област Добрич, във връзка с постъпило заявление с вх. № 4220615 от 15.07.2016 г. от потребителя „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД за промяна на съществуващата оперативна схема на извод „Ябълка“ и начина на измерване на потребената ел. енергия за процесния обект на потребление. Не се спори и се установява от заключението на съдебно-техническата експертиза, че през процесния период, потребената от „ВиК- Добрич“ АД ел. енергия за обект с аб. номер 0925030: ВЕЛ 20 kV „Ябълка“, Община Шабла, област Добрич по процесните фактури за цена на потребена ел. енергия, елемент от съдържанието на които е и оспорената цена за мрежова услуга, е преминала през СТИ, измерена е на определените в договора места за търговско измерване, който са правилно определени съгласно ЗЕ и подзаконовите нормативни актове, и е заплащана от потребителя по сключения договор при общи условия въз основа на измереното количество електрическа енергия по нормативно определени цени. На 25.04.2019 г. е сключен договор между ищеца и „ЕРП Север“ АД за достъп и пренос през електроразпределителната мрежа на „ЕРП Север“ АД за множество обекти, вкл. и за обекта в гр. Шабла с аб. номер 0925030. На основание чл. 14, ал. 1 ПТЕЕ сключените между страните договори имат за предмет предоставяне на услугите достъп до електроразпределителната мрежа и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа. На основание §15 от ДР на ЗЕ „Достъп“ е правото за използване на разпределителните мрежи за пренос на електрическа енергия срещу заплащане на цена и при условия, определени с наредба. „Преносът“ на електрическа енергия е общото снабдяване на електричество до потребителите. За период, в който са издадени процесните фактури за цена на потребена ел. енергия, е налице правоотношение между „Национална електрическа компания" ЕАД, в качеството му на „обществен доставчик" (сега „ЕСО“ ЕАД, в качеството му на преносен оператор съгласно Лицензия № Л-419-04/18.12.2013 г.) и „Е.ОН България Мрежи" АД (с променено наименование, вписано на 29.01.2018 г.- „Електроразпределение Север“) по Договор за продажба на електрическа енергия на разпределително предприятие № 4300/2011 с предмет- закупуването на електрическа енергия от разпределителното предприятие за компенсиране на технологичните загуби по разпределение и заплащането на утвърдена от КЕВР цена за тази енергия. В приложение № 2 към договора се съдържа списък на средствата за търговско измерване на количествата електрическа енергия, включени и обекти в п/ст „Шабла“, като и по сключен на 30.12.2011 г. Договор за достъп между „ЕСО“ ЕАД и разпределителното дружество, с който системният оператор предоставя на разпределителното дружество достъп до електропреносната мрежа, срещу което разпределителното дружество заплаща цена върху цялото количество електрическа енергия, постъпило от преносната в собствената му разпределителна мрежа. Договорът е със срок на действие до 30.06.2012г., но с уговорка за автоматично трансформиране в безсрочен. Страните не спорят, че с нотариален акт за собственост върху недвижимо имущество № 2, том І, рег. № 25, дело № 2/17.01.2012 г. на нотариус П. М., вписан в регистъра на НК с № 538 с район на действие РС– гр. Каварна, ищецът „ВиК– Добрич“ АД е признат за собственик на следното съоръжение: Въздушен електропровод на 20 kV с дължина 4 713.20 м. от ВС „Горичане“ до РОС „Ябълка“, като тази част от електропровода започва от стълб № 200, разположен в поземлен имот с идентификатор № 16095.28.33 с площ на имота 1 464.00 кв. м. в землището на с. Горичане, община Шабла, област Добрич и завършва на стълб № 256, разположен в поземлен имот с идентификатор № 32768.9.24 с площ на имота 74 087.61 кв. м. в землището на с. Иречек, общ. Каварна, област Добрич. Тази част от трасето е изградена от 8 броя желязнорешетъчни стълба, 49 бр. стоманенобетонни стълба, проводник тип АС-95, разположена на територията на община Шабла и община Каварна, заведен в инвентарната книга на „ВиК– Добрич“ АД под № 20105/01.10.1983г. В нормален работен режим посоченият ВЕЛ снабдява с електрическа енергия трафопостовете и сондажите от водоснабдителна група „Шабла“, като се захранва от подстанция /ПС/ „Шабла“ – извод „Ябълка“, собственост на „ЕСО“ ЕАД. На основание чл. 1130 от Наредба № 3 от 09.06.2004г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии подстанцията представлява съвкупност от електрически съоръжения, обособени като разпределителни уредби, строителни конструкции и сгради, разположени на обща площадка, с предназначение за приемане, преобразуване и/или трансформация на електрическа енергия, а така също и за свързване на две или повече мрежи, като в последния случай подстанцията е разпределителна (възлова). Съгласно заключението на съдебно- техническата експертиза, прието от окръжния съд, което се възприема кредитира изцяло от настоящия съдебен състав, в ПС „Шабла“ – извод „Ябълка“, собственост на „ЕСО“ ЕАД се извършва приемане на електрическа енергия от преносната мрежа, като се осъществява понижаване на напрежението от високо ( 110 кV) в средно ( 20 кV). По въздушен електропровод /“Балик“, „Дропла“ и „Тертер“/ в ПС постъпва енергия с напрежение 110 кV. Два броя силови входни трансформатори преобразуват постъпилата енергия в такава с напрежение 20 кV. На основание § 1, т.20 от ДР на ЗЕ, същите са част от „електропреносна мрежа“ като съвкупност от електропроводи и електрически уредби, които служат за пренос, трансформиране на електроенергията от високо на средно напрежение и преразпределение на електроенергийни потоци. Средствата за измерване за постъпилата енергия от „ЕСО“ АД към „ЕРП Север“ АД са монтирани на въводните полета Трафо 1 и Трафо 2, след което енергията се разпределя към различни части на мрежа средно напрежение. Закритата разпределителна уредба (ЗРУ) включва въводните силови трансформатори, трансформатори за измерване на напрежението на шинни системи А и Б и защита от пренапрежение; едно поле „шиносъединител“, едно поле за захранване на собствени нужди, , 17 изводни полета и 5 резервни. Изводно поле № 17 „Ябълка“ е разположено в килия 17 и включва напреженови измервателни трансформатори, токови измервателни трансформатори, предпазители и др. съпътстващи устройства, собственост на „ЕРП Север“ АД. Проводниците на ВЕЛ „Ябълка“ са свързани към външните клеми на трите проходни изолатора, монтирани в килия 17 на ЗРУ 20кV. След 02.08.2016г. границата на собственост на електрическите съоръжения са изходящите клеми на извод „Ябълка“ (чл. 120, ал. 2 ЗЕ). Мястото за търговско измерване е поле № 17, извод „Ябълка“ в ЗРУ 20 kV на ПС „Шабла“ и се извършва чрез един електромер. Следователно – ВЕЛ „Ябълка“ е присъединен към мрежа СрН след СТИ, отчитащо постъпилата енергия от системния оператор към оператора на електроразпределителната мрежа, като между местата за търговско измерване се извършва пренос на енергия, респ. дружеството е присъединено към електроразпределителната мрежа по смисъла на § 1, т. 22 от ДР на ЗЕ. Преносът „средно напрежение“ по мрежа, различна от ВЕЛ, собственост на ищеца, се осъществява не само предвид съществуващата връзка с П/ст „Шабла“, но и тази с ВЕЛ „Вранино“, която доставя електроенергия при необходимост. Съобразно дадените разрешения от законодателя и в частност - § 1, т.20 и т.22 ДР на ЗЕ, както и чл. 125, ал.1, т.2 Наредба № 6 от 24.02.2014 г. ВЕЛ „Ябълка е свързан към електроразпределителната мрежа. Цената на мрежовата услуга– пренос се дължи от всички клиенти, присъединени към електроразпределителната мрежа- чл. 28, ал.3 ПТТЕ (идентичен с чл. 29, ал. 3 ПТЕЕ, действал в процесния период ). Задължението за заплащане на мрежовата услуга е нормативно заложено и е уредено с императивни правни норми. Това задължение не зависи от принадлежността на правото на собственост върху отделни елементи от електроразпределителната система, от фактическото им ползване или от дължината на трасето. От значение е единствено присъединяването към електроразпределителната мрежа и доставката на енергия. Цената за пренос се заплаща съобразно измереното количество доставена енергия и се разпределя между всички клиенти по цялата електроразпределителна мрежа. Съгласно чл. 82, ал. 1 ЗЕ всички електроенергийни обекти на територията на страната се свързват и функционират в единна електроенергийна система с общ режим на работа и с непрекъснат процес на производство, преобразуване, пренос, разпределение и потребление на електрическа енергия. На основание чл. 82, ал. 2 ЗЕ електроенергийната система обхваща енергийните обекти за производство на електрическа енергия, съоръженията за съхранение на електрическа енергия, електропреносната мрежа, отделните електроразпределителни мрежи и електрическите уредби на клиентите, в това число ВЕЛ, собственост на „ВиК- Добрич“ АД е част от електроразпределителната мрежа по смисъла на §1, т.22 от допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката. Законът за енергетиката и издадените подзаконови нормативни актове уреждат само по изключение случаи, при които изграждането на съоръжение като част от електроразпределителната мрежа с произтичащото от това право на собственост може да доведе до прекратяване или незаплащане на дадена услуга, предоставяна на краен клиент от лицензирания за съответната територия оператор. Изключение е предвидено при изграждането на директен електропровод по смисъла на § 12а ДР на ЗЕ – чл. 104, ал. 2 ЗЕ, който обаче касае само производителите на електрическа енергия. В чл. 29, ал. 4 ПТЕЕ (в редакция, приложима за исковия периоo- изм. ДВ, бр. 90 от 2015 г., в сила от 20.11.2015 г.), е предвидено, че производители, които захранват собствени обекти по мрежи, които не са собственост на преносното и разпределителното предприятие, не дължат цена за пренос през съответната мрежа. Ищецът няма качеството на производител на ел.енергия, т. е. захранва собствени обекти с ел. енергия, доставена от лицензирания за съответната територия оператор. В допълнение следва да се отчете, че по делото няма данни ищецът да е предприел постъпки за проучване на условията за присъединяване директно към преносната мрежа чрез електропровод 20 кV “Ябълка“ в подстанция „Шабла“ 110/20кV /без задължителното междинно участие на ответника в качеството на лицензиран мрежови оператор/. Следва да се има предвид също, че съгласно постановеното по дело С- 31/18 Решение на Съда на Европейския съюз (пети състав) от 17.10.2019 г., не се допуска национална правна уредба, в която освен нивото на напрежение на електрическата енергия като разграничителен критерий между разпределителна и преносна мрежа се възприема и собствеността на съответните електрически инсталации. Според параграф 53 от мотивите на Решението "... доколкото съгласно член 2, точки 4 и 6 от Директива 2009/72 както операторът на преносната мрежа, така и този на разпределителната мрежа могат да отговарят за съответните взаимовръзки между мрежите, държавите членки са свободни да определят, при спазване на определенията в точки 3 и 5 от същия член, дали точките на свързване спадат към преносната, или към разпределителната мрежа. Неоснователно е и позоваването на ищеца на отмяната на Решение Ж– 118/27.02.2018 год. на КЕВР, с което производството по жалба с вх. № Е– 17- 15.13/07.09.2017г., подадена от „В и К –Добрич“ АД е прекратено, тъй като с влязло в сила Решение № 8487/31.08.2023г. по адм. дело № 3204/2023г. по описа на ВАС, жалбата на „ВиК– Добрич“ АД е отхвърлена като неоснователна. Въз основа на посоченото, въззивният състав прави крайния правен извод, че извършените плащания в процесния период за мрежова услуга „пренос СрН“, като дължим от краен потребител компонент от цена за потребена ел. енергия, е извършено на годно правно основание и не съставлява недължимо платено. Предявеният главен и акцесорен иск са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Поради противоречивите правни изводи на двете съдебни инстанции по съществото на спора, обжалваното основно решение следва да се отмени в частта, в която не подежи на обезсилване, а допълнителното решение за се отмени изцяло, като се постанови друго за отхвърляне на предявените осъдителни искове. С оглед резултата от въззивното обжалване, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК предвид направените искания за присъждане на съдебно– деловодни разноски от процесуалния представител на ответника, с представяне на списъци по чл. 80 ГПК, и наличието на доказателства за реално направени разноски, въззиваемото дружество следва да бъде осъдено да заплати на въззивника сумата 18 164.85лв., представляваща направени съдебно – деловодни разноски за две инстанции. Воден от горното, ВнАпС, ТО, ІII-ти състав,