Решение № 942 от 14.7.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 1952/2023 г.

Производството е образувано по искова молба на „ К. и партньори“ Адвокатско дружество, регистрирано по фирмено дело № 613/2020 г. по описа на СГС, с БУЛСТАТ: 176564990 срещу К. М. и А. Д., в качеството им на синдици на „ КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“ АД /н/. Ищцовото адвокатско дружество твърди, че е кредитор на „КТБ“ АД /н/ с приети вземания съгласно обявените списъци на кредиторите с приети вземания в производството по несъстоятелност. Сочи се, че като кредитор на масата на несъстоятелността, ищецът е следвало да получава своевременно плащания по одобрените частични сметки за разпределение, което право било неоснователно осуетявано и пренебрегвано от синдиците на банката в продължение на месеци след началото на плащанията по частичните сметки към кредиторите на масата на несъстоятелността. Твърди се, че в резултата на бездействието на ответниците, в качеството им на синдици на КТБ АД /н/, са настъпили вреди, както следва: Първо - настъпили вреди от забавеното плащане на сумите по първата частична сметка. Съгласно първата частична сметка за разпределение одобрена с Решение №41/24.04.2017 г. на УС на ФГВБ и публикувана на 25.04.2017 г. в ТРРЮЛНЦ, на ищеца следвало да се изплатят следните суми: 1086 лева по реда на чл.96 ЗБН, съгласно стр.1, пункт 900010; 1085,05 лева по реда на чл.96 ЗБН съгласно стр.1, пункт 900019; 788 487, 89 лева по реда на чл.96 ЗБН съгласно стр.2, пункт 900095. На основание чл.99,ал.4 от ЗБН от 09.05.2019 г. започнало изпълнението на първата частична сметка. По подадено от ищеца възражение по чл.66,ал.6 във вр. с чл.68 ЗБН възражение производството приключило с прекратително определение влязло в сила на 22.07.2019 гoдина. Ищецът поканил „Уникредит Булбанк“ АД да му заплати дължимите суми по частичната сметка за разпределение, но му било отговорено, че синдиците на „КТБ“ АД /н/ не подали информация относно „К. и партньори“. На 07.01.2020 г. ищецът поканил синдиците да предприемат действия по изплащане на сумите по първата частична сметка за разпределение, като едва на 24.06.2020 г. “К. и партньори“ били уведомени от „ Уникредит Булбанк“ АД, че могат да получат средствата си. Твърди се, че в периода от 23.07.2019 г. до 24.06.2020 г. синдиците на КТБ АД /н/ били в неизпълнение на задължението си да предприемат действия по изпълнение на сметката за разпределение, като в резултат на това за ищецът възникнала вреда, равняваща се на законната лихва върху сумата от 790 659, 42 лева, която сума дружеството не могло да ползва за посочения по- горе период. Размерът на вредата се равнявал на 74 240,07 лева. Второ - настъпили вреди от забавеното плащане на сумите по втора частична сметка. Съгласно втора частична сметка, одобрена с решение №96/ 18.08.2020 г. на УС на ФГВБ, на ищеца следвало да бъде изплатено сума в размер на 604 213,83 лева. Твърди се, че на 08.09.2020 г. на основание чл.99,ал.4 от ЗБН започнало изплащане на сумите чрез клоновата мрежа на „УниКредит Булбанк“ АД. На 15.10.2020 г. ищецът получил отговор по имейл от „УниКредит Булбанк“ АД по повод на негова покана за изплащане на сумите, че следва да се обърне към синдиците на „ КТБ“ АД /н/ за плащането им. На 03.02.2021 г. ищецът отправил покана до синдиците да предприемат действия по изплащане на сумите. Повторна покана била изпратена с вх. № ЧСР- 37/09.06.2021 г. на КТБ. На 23.09.2021 г. ищецът получил плащане на част от сумата в размер на 583 735,24 лева, която била с 20 478,59 лева по- малко от дължимата сума по Втората частична сметка. Твърди се, че в резултат на противоправните бездействия на синдиците на „ КТБ“ АД /н/ за ищеца възникнала вреда, изразяваща се в законната лихва върху сумата от 604 213,83 лева, за периода 09.09.2020 г.- 22.09.2021 г., в размер на 63 610, 29 лева. На 24.02.2022 г. ищците били информирани, че могат да получат и остатъка от дължимата сума по втората частична сметка в размер на 19 622, 91 лева. Твърди се, че за периода 23.09.2021 г. – 24.02.2022 г., синдиците били в забава да изплатят сумата от 20 478,59 лева, като за този период дължали лихва за забава в размер на 881, 72 лева. Трето - настъпили вреди от забавеното плащане на сумите по четвъртата частична сметка. Съгласно четвъртата частична сметка, одобрена с решение №26/ 12.03.2021 г., на УС на ФГВБ, на ищеца следвало да му се изплати суми в размер на 356 318, 66 лева. Изплащането започнало на 30.03.2021 г. чрез клоновата мрежа на „УниКредит Булбанк“ АД. На 09.06.2021 г. ищецът изпратил покана до ответниците за плащане на сумите, като те отказали плащането. Сочи се, че на 23.09.2021 г. било осъществено плащане на част от сумата в размер на 344 241, 97 лева, която била с 12 076, 69 лева по- малко от дължимата сума по четвъртата частична сметка. Твърди се, че в резултат на противоправните бездействия на синдиците на „ КТБ“ АД /н/ за ищеца възникнала вреда, изразяваща се в законната лихва върху сумата от 356 318, 66 лева, за периода 31.03.2021 г. – 22.09.2021 г.., в размер на 17 420, 02 лева. На 24.02.2022 г. ищците били информирани от „УниКредит Булбанк“ АД, че остатъка от дължимата сума по четвъртата частична сметка е на разположение за изплащане. Твърди се, че за периода 23.09.2021 г. – 24.02.2022 г., синдиците били в забава да изплатят сумата от 12 076, 69 лева, като за този период дължали лихва за забава в размер на 519 лева. Твърди се че, на основание чл.99, ал.2 от ЗБН, синдикът е длъжен да изпълнява частичната сметка за разпределение така, както е одобрена. С одобряване на частичната сметка вземането на ищеца придобивало качеството безспорност, а освен това частичната сметка за разпределение се ползвала с изпълнителна сила. Синдикът не можел да откаже да изпълни влязла в сила сметка за разпределение. Твърди се, че отговорността на синдика за причинени вреди на несъстоятелността, вследствие на неизпълнение на одобрена частична сметка, можело да бъде ангажирана по реда на чл.45 ЗЗД, тъй като това бил особен деликт, чийто фактически състав включвал следните елементи: причинени вреди на кредитора, възникнали като пряка и непосредствена последица от определено правомощие на синдика, упражнено неправомерно и виновно от него. Ответниците отговаряли солидарно на основание чл.53 ЗЗД. В процесния случай за синдиците било налице законоустановено задължение по чл.99,ал.2 ЗБН да изпълняват одобрената за разпределение частична сметка така, както е приета. Забавянето на изплащането на сумите, по разпределителната сметка, било основание за ангажиране на специалната деликтна отговорност на синдиците. Посочва се че между адвокатското дружество и ФГВБ било висящо т.д. № 54/2023 г. на ВКС с предмет заплащане на сумата от 236 460, 27 лева, представляваща гарантиран влог по смисъла на ЗГВБ ( отм.). В писмо изходящо от синдиците на КТБ се твърдяло, че до приключване на горепосоченото дело не може да се извърши цялостно плащане на сумите по втората и четвъртата сметка, тъй като едва след приключване на делото щяло да може да се прецени в каква част от влога Фондът ще се суброгира. Според ищеца това разбиране било неправилно, тъй като втората и четвъртата сметка били влезли в изпълнение и нямало законово основание да се откаже тяхното изпълнение. С оглед изложеното, моли съда да осъди ответниците да заплатят солидарно суми както следва: 74 240.07 лева, представляваща обезщетение за вредите от забавата от изплащане на сумата по първа частична сметка в размер на 790 659, 42 лева за период от 23.07.2019 г. до 24.06.2020 г.; 63 610, 29 лева - обезщетение за вредите от забавата за изплащане на сумата по втора частична сметка в размер на 604 213, 83 лева за периода от 09.09.2020 г. до 22.09.2021 г.; 881, 72 лева - обезщетение за вредите от забавата от изплащане на част от сумата по втора частична сметка в размер на 20 478, 59 лева за периода от 23.09.2021 г. до 24.02.2021 г.; 17 420,02 лева - обезщетение за вредите от забавата от изплащане на сумата по четвърта частична сметка в размер на 356 318, 66 лева за периода от 31.03.2021 г. до 22.09.2021 г.; 519 лева - обезщетение за вредите от забавата от изплащане на част от сумата по четвъртата частична сметка в размер на 12 076, 69 лева за периода от 23.09.2021 г. до 24.02.2022 година. В законоустановения срок е постъпил отговор на искова молба от ответниците. Поддържат, че предявеният иск е недопустим, тъй като обезщетение за забавено изпълнение на задължение на банката не може да се претендира по реда на ГПК чрез предявяване на иск за вреди срещу синдиците на банката. Въпросът за допустимостта на производство е решен с определение 990/27.03.2025 г. по ч.т.дело 2698/2025 г. на ВКС, ТК, I TO. По същество на спора, ответниците правят възражение за погасяване на вземанията на ищците по давност. Твърди се, че от изложените в исковата молба факти, не се установява с бездействието си ответниците да са осъществили фактическият състав на деликта, предвиден в разпоредбата на чл.45 ЗЗД. Ответниците не бездействали и не отказали изплащане на разпределените в полза на ищеца суми, а точно обратното- към датата на предявяването на исковата молба, ищецът получил всички предвидени в сметката за разпределение суми с изключение на сумата от 855, 68 лева по втората частична сметка и 504,61 лева по четвъртата частична сметка. Тази сума не била разпределена поради наличие висящ съдебен спор по т.д. № 2591/2019 г. по описа на СГС. При наличие на висящ спор между ищеца и ФГВБ била налице възможност списъкът на приетите вземания да бъде изменен, както предвиждал чл.71, ал.2 от ЗБН, и при това положение било налице правно основание да се счита, че сумите, разпределени с влезлите в сила сметки за разпределение, могат да бъдат променени, тъй като вземанията на кредитора могат да бъдат намалени с размера на вземанията, за които ФГВБ би се суброгирал, ако бъде осъден да заплати исковата претенция по т.д. № 2591/2019 година. На следващо място излагат доводи, че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответниците за забавено изпълнение на задълженията им за изпълнение на частичните сметки за разпределение, защото в ЗБН не бил предвиден срок за изпълнение на сметките за разпределение. Ответниците твърдят, че са предприели действия по изпълнение на процесните частични сметки за разпределение съобразно изискванията на закона и указанията на ФГВБ, като своевременно подали информация на обслужващата банка „Уникредит Булбанк“ АД за изплащане на сумите на всеки от кредитори. Твърди се, че ищецът е кредитор с приети вземания в производството по несъстоятелност на КТБ АД (н), както следва: 1) в списъка на приетите вземания по чл.66 ал.7 т.1 от ЗБН в размер на 9 613.64 лв. с поредност на удовлетворяване по чл.94 ал.1, т 4 от ЗБН, вписано под № 55 - законна лихва след откриване на производството по несъстоятелност с поредност на удовлетворяване по чл.94 ал.1т .9 от ЗБН, вписано под № 7453; 2) в списъка на приетите вземания по чл.66 ал.7 т.2 от ЗБН в размер на 9 600.97 лв. с поредност на удовлетворяване по чл.94 ал.1т .4 от ЗБН, вписано под № 17. 3) в списъка на приетите вземания, но оспорени пред съда, по чл.66 ал.7 т.3 от ЗБН в размер на 6 976 681.03 лв. с поредност на удовлетворяване по чл.94 ал.1 т.4 от ЗБН, вписано под № 9. Вземанията произтичали от договори за влог, като общият размер на приетите вземания на ищеца в производството по несъстоятелност на КТБ АД (н) бил в размер на 6 979 681.03 лева. Адвокатско дружество „К. и партньори“ било включено в Първа частична за разпределение със сума в размер на 790 639.22 лева. Изпълнението на тази сметка започнало на 19.05.2019 г., след влизане изменения на чл.99 ал.4 от ЗБН, които дали възможност на синдика да изпълни сметката, въпреки висящи съдебни производства по жалби на кредитори срещу одобрената от ФГВБ сметка за разпределение. Вземанията на ищеца по тази сметка били заделени на основание чл.96 от ЗБН, тьй като към датата на изготвяне на сметката е бил налице съдебен спор по възражение на ищеца с основание чл.66 от ЗБН срещу изготвения от синдика списък на приети вземания по чл.64 ал .1 от ЗБН. В резултат на проведеното оспорване от страна на ищеца списъкът на кредиторите е бил допълнен във връзка с влязлото в сила на 22.07.2019 г. решение на Апелативен съд - София по т.д.4645/2017 година. През 2019г. било образувано т.д. № 2591 от 2019г., TO, VI-1 състав на СГС с ищец „К. и партньори” Адвокатско дружество и ответник ФГВБ, като КТБ АД /н/ била конституирана на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК като трето лице - помагач на страната на ответника по делото. Искало се осъждане на ответника ФГВБ да заплати на ищеца сумата от 236 460.27 лева, въпреки че на 05.12.2014г. адвокатското дружество вече било получило плащане в размер на 186 119.72лв. по реда на ЗГВБ. Образуването на това съдебно производство и неговото развитие осуетило и заплащането на суми в полза на ищеца от първата частична сметка за разпределение веднага след установяване на вземанията на ищеца във връзка с възражението му по чл.68 от ЗБН. Към 22.07.2019 г.- датата на влизане в сила на решението по възражението на ищеца срещу списъка на приетите вземания по чл.64 ал.1от ЗБН, в масата на несъстоятелността не били набрани достатъчно суми за изготвяне на втора частична сметка за разпределение, т.е. не можело да се предвиди дали ако се изплати на ищеца в цялост сумата, предвидена в първата частична сметка за разпределение, няма да се достигне до двойно плащане на една и съща сума при наличие на вероятност Фондът за гарантиране на влоговете в банките да бъде осъден да заплати на ищеца и сумата от 236 460.27 лева. На 24.06.2020 г. КТБ АД /н/ изпратила информация за подлежащата на изплащане сума на ищеца от Първата частична сметка за разпределение до обслужващата банка УникредитБулбанк АД, в размер на 790 639.22 лева. Сумата била получена от ищеца на 26.06.2020 година. Синдиците на банката предприели действия по изплащане на сумата от първата частична сметка за разпределение на 24.06.2020 г., защото към този момент в масата на несъстоятелността били събрани достатъчно суми, за да бъде изготвена Втора частична сметка за разпределение, в която отново били разпределени суми на ищеца като синдиците преценили, че изплащането на вземането по първата сметка няма да увреди масата на несъстоятелността при постановяване на осъдително решение в полза на ищеца по висящото съдебно производство срещу ФГВБ, тъй като във втората частична сметка за разпределение в полза на ищеца била разпределена сума в размер на 604 213.83 лева и дори списъкът на приети вземания да бъде изменен по реда на чл.71, ал.2 от ЗБН и ФГВБ да се суброгира в правата на ищеца до размера на ищцовата претенция по т .д.2591/2019г. по описа на СГС, то изплащането на сумата по първата частична сметка нямало да доведе до двойно плащане полза на ищеца, поради наличие на допълнително разпределената сума, съгласно втората частична сметка за разпределение, която надхвърля размера на претенцията по висящото съдебно производство. Адвокатско дружество К. и партньори било включено под № 7031 във втората частична сметка за разпределение с вземане в размер на 604 213.83 лева,като ищецът получил сумата от 583 735.24 лева на 23.09.2021 година. При изплащане на сумата синдикът съобразил висящото производство по т.д.№ 2591/2019, като намалил размера на изплатената сума пропорционално на вземането предмет на спора делото. На 31.01.2022 г. СГС постановил решение по т.д.2591/2019 г., съгласно, което исковата претенция на ищеца била уважена за сумата от 9 880,28 лева, като искът бил отхвърлен за разликата над тази сума до предявения размер от 236 460.27 лева. Съобразявайки постановеното решение, на 24.02.2022г. синдиците изплатили на ищеца допълнително сумата от 19 622.91 лева, като остатъкът за изплащане бил 855.68 лева и той щял да бъде изплатена след приключване на производството по т.д. № 2591/2019 г. по описа на СГС с влязъл в сила съдебен акт. Ищецът бил включен под № 6990 в четвърта частична сметка за разпределени със сума в размер на 356 318.66 лева. Ищецът получил сумата от 344 241.97 лева на 23.09.2021 година. При изплащане на сумата синдикът съобразил гореописаното производство пред СГС, като е намалил размера на изплатената сума пропорционално на вземането предмет на спора. На 31.01.2022 г. СГС постановил решение по т.д.2591/2019 г. съгласно, което исковата претенция на ищеца била уважена за сумата от 9 880,28 лева, като искът бил отхвърлен за разликата над тази сума до предявения размер от 236 460.27 лева. На 24.02.2022 г. синдикът изплатил допълнително на ищеца сумата от 11 572.08 лева, като неизплатената част от вземането на ищеца по тази частична сметка бил 504.61 лева. Тази сума щяла бъде изплатена след приключване на производството по т.д.2591/2019г. по описана СГС с влязъл в сила съдебен акт. Изчислените суми от синдиците на КТБ АД по втората и четвърта частични сметки за разпределение били направени върху нова основа, получена като от общата сума на приетите вземания, с които е включен ищецът в списъка на кредиторите в размер на 6 979 681.03 лева било извадено вземането, предмет на съдебен спор по т.д.2591/ 19 г. по описа на СГС в размер на 236 460.27 лева. По повод на сигнал, подаден от ищеца, УС на ФГВБ констатирал, че не са налице нарушения на задълженията на синдиците, описани в сигнала. При условията на евентуалност, ако Съда приеме, че предявеният иск е неоснователен, моли съда да разглежда възражение за освобождаване от отговорност по чл.81,ал.1 ЗЗД и чл.83 ЗЗД, както и възражение за съпричиняване на вредите по чл.51,ал.2 от ЗЗД. Моли съда да прекрати настоящото производство, а ако прецени, че иска е допустим да го отхвърли като неоснователен. В становище от 02.04.2024 г. ищецът е взел становище по отговора на исковата молба. Оспорват се твърденията, че вземането на ищеца е погасено по давност, тъй като вредите, които претендира да са настъпили са в резултат от незаконосъобразно бездействие на ответниците т.е. техният характер бил производен на деликтната отговорност по чл.45 и сл. ЗЗД и макар размерът им да се съизмерявал със законната лихва за забава, това не променяло характера им на обезщетение за вреди, за които се прилагала общата 5 годишна давност. Твърди, че наличието на висящо производство по т.д. № 2591 от 2019, ТО, VI-1 състав на СГС не представлявало пречка за изплащане на дължимите суми по частичната сметка за разпределение по изложените в исковата молба съображения. Сочи, че синдиците в отговора са посочили датите, на които са подали информация за изплащане на сумите по трите частични сметки за разпределение- 03.05.2019 г., 03.09.2020 г., 25.03.2021 г., т.е. ответниците са признали, че на тези дати е започнало изплащането на сумите по трите сметки, но не е посочено защо в подадените към банката платец на горните дати не фигурирало ищцовото адвокатско дружество. Оспорва се твърдението на ответниците, че ищецът сам се е поставил в положение да не му бъде платено по сметките за разпределение, като завел искове срещу ФГВБ, тъй като в закона бил предвиден механизъм за избягване на двойно плащане- при изплащане на сума от гарантираният влог, ФГВБ се суброгирал в правата на удовлетвореният кредитор и това водело до промяна на списъка на кредиторите, като вземането на ищеца щяло да бъде намалено, като след плащането на гарантирания влог при следващите разпределения щял да участва ФГВБ. Оспорват се твърденията на ответниците, че ФГВБ не открил нарушения в дейността на синдиците. С определение 3088/29.07.2025 г. като трето лице – помагач на страната на ответниците е конституиран Фонд за гарантиране на влоговете в банките. В становище ФГВБ оспорва исковете. Излага се, че не се установява, че ищецът е понесъл имуществените вреди в размер на законната лихва върху дължимите суми по сметките. Излага се, че не е ясно в какво точно се състоят претендираните вреди, доколкото не е посочено в какво точно се изразяват претърпените вреди. Излага се, че в периода, за който се твърди, че е налице забава в получаване на сумите по сдобрените сметки, лихвените проценти по депозитите на юридическите лица и гражданите в банките в България, са равни на нула. Оспорва се и наличието на неизпълнение на задълженията на синдиците на банката по изпълнение на сметките за разпределение. Излага се, че с оглед разпоредбите на ЗБН за синдиците няма безусловно задължение за изпълнение на задълженията за изпълнение на сметките за разпределение. Поддържа се, че забавеното изплащане на сумите по пътва, втора и четвърта сметка на ищеца се дължи и на неговото поведение – образувано исково производство по т. дело 2591/2019 г. по описа на СГС. Излага се, че поради този съдебен спор между ищцовото адвокатско дружество и ФГВБ на основание чл. 23 от ЗГВБ (отм.), доколкото е имало възможност да се измени смисъла на приетите вземания по чл.71 от ЗБН, синдиците са съобразили интересите на всички кредитори на несъстоятелността и не са действали незаконосъобразно. В съдебно заседание и в писмени бележки всички страни поддържат твърденията си. Ищецът уточнява, че претендира обезщетение за вредите, чийто размер се съизмерва със законната лихва, в резултат на лишаване на ищеца от възможността през съответните периоди от време да ползва клиентските сметки на клиентите на адвокатското дружество и които е следвало да му бъдат изплатени. Поддържа, че производство по т. дело 2591/2019 г. на СГС е ирелевантно към факта на неизпълнение на задълженията на синдиците за включване на името на ищцовото дружество е подадената информация към банката платец. Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна: За безспорни са приети по делото следните обстоятелства: относно откриването на производството по несъстоятелност на КТБ АД (н), постановяване на решение №664/22.04.2015 г. по т.д.№ 7549/2014 г. по описа на СГС, ТО VI-4 състав, с което е обявена несъстоятелността на Банката с начална дата на неплатежоспособност 22.04.2015 г., на решение № 1443/03.07.2015 г. по т.д. № 2216/2015 г. по описа на САС, с което частично е отменено решението на СГС в частта по отношение на началната дата на неплатежоспособност, като за такава е определена датата 20.06.2014 година; относно възложените на ответниците А. Д. и К. М. функции като синдици на КТБ АД (н); Не се спори, че към датата на отнемане на лиценза на КТБ АД (()н К. и партньори АД е имало открити пет броя банкови сметки – сметка с IBAN: BG•••••••• със салдо в размер на сумата 6 008,00 лева сметка с IBAN: BG•••••••• със салдо в размер на сумата 5,00 лева; сметка с IBAN: BG•••••••• със салдо в размер на сумата 2,52 евро, възлизащи в размер на 4.93 лева. По тези две сметки средствата са били собствени на адвокатското дружество. Клиентските сметки на „К. и партньори“ Адвокатско дружество сметка с IBAN: BG•••••••• – салдо в размер на сумата 9 876,30 лева към 06.11.2014 година. сметка с IBAN: BG•••••••• – салдо в размер на сумата 3 628 340,00 евро, възлизащи в размер на респективно 7 096 416,22 лева към 06.11.2014 година; Не се спори, че на 05.12.2014 г. на АД К. и партньори е преведена сума в размер на 186 107.72 лева на основание чл. 4 от ЗГВБ. От обявения по партидата на банката в ТР на 21.08.2015 г. списък на приетите вземания и финансовите отчети, АД „К. и партньори“ е посочено като кредитор, както следва – на ред 383 – вземания от ред 4 (вложители), в размер на 9613.64 лева; на ред 384 – вземания от ред 4 /вложители/, в размер на 6 976 681.03; и на ред 7561 – вземания от ред 9 - законна лихва след откриване на производството по несъстоятелност до окончателното погасяване на вземането. Съгласно първа частична сметка за разпределение на налични суми между кредиторите на „КТБ“ АД, публикувана на 25.04.2017 г. в Търговския регистър по реда на чл. 96 ЗБН относно заделени суми за оспорени вземания на изплащане на Адвокатско дружество „К. и партньори“ подлежат - 1 088.88 лева от заделени суми в частичната сметка за разпределение на основание чл. 96 от ЗБН към частичната сметка; 1 085,05 лева – от заделени суми в частичната сметка за разпределение на основание чл. 96 от ЗБН към частичната сметка и 788 487.68 лева от заделените суми в частичната сметка за разпределение на основание чл. 96 от ЗБН към частичната сметка. Съгласно втора частична сметка за разпределение на налични суми между кредиторите на „КТБ“ АД, обявена в ТР на 24.08.2020 г., на изплащане на Адвокатско дружество „К. и Партньори“ подлежат 604 213, 83 лева. Съгласно четвърта частична за разпределение, обявена в ТР на 17.02.2021 г. на изплащане на Адвокатско дружество „К. и Партньори“ подлежат 356 318,66 лева. За безспорни са приети обстоятелствата относно датите на плащане на конкретните суми по трите сметки – по първата сметка за разпределение -на 26.06.2020 г. – 790 656,42 лева; по втората сметка - на 22.09.2021 г. – сумата от 583 735,24 лева и на 24.02.2022 г. – 19 622,91 лева, и по четвъртата сметка - на 22.09.2021 г. – 344 241,97 лева и на 24.02.2022 г. – 11 572,08 лева. Не се спори и относно приложената кореспонденция между страните, вкл. с ФГВБ, описан в ИМ и ДИМ. С влязло в сила на 12.04.2024 г. съдебно решение 489/11.09.2022 г. на САС по ч. т. дело 413/2022 г. в потвърдено решение 260082/31.01.2022 г. по т. дело 2591/2019 г. по описа на СГС, VI-1 състав, с което е осъден на основание чл. 23, ал. 1 ЗГВБ /отм./ Фонд за гарантиране на влоговете в банките, с адрес: гр. София, ул. „••••••••, да заплати на „К. и партньори“ Адвокатско дружество, с БУЛСТАТ 176564990, с адрес: гр. София, ул. „••••••••, ет. 3, сума в размер на 9 880,28 лева /девет хиляди осемстотин и осемдесет лева и двадесет и осем стотинки/, представляваща неизплатена част от гарантирания размер до 196 000 лева на суми за изплащане по сметки на ищеца, открити в „Корпоративна търговска банка“ АД /в несъстоятелност/, както следва: 1. Собствени разплащателни сметки – с IBAN: BG••••••••; с IBAN: BG•••••••• и с IBAN: BG•••••••• и 2. Клиентски сметки по смисъла на чл. 39 от Закона за адвокатурата – с IBAN: BG•••••••• и IBAN: BG••••••••, като е отхвърлен иска за разликата над присъдения размер 9 880,28 лева до предявения размер от 236 460,27 лева и за законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. По делото е приета като писмено доказателство исковата молба, по която е образувано това производство, като се установява, че ищецът основава претенцията си на искане вземанията на всички клиенти, чиито твърди, че сумите по посочените две клиентски сметки в банката да бъдат удовлетворени с изплащане в пълен размер, доколкото се касае за суми на отделни клиенти, под предвидения минимален гарантиран влог от 196 000 лева по ЗГВБ (отм.) (с изключение на клиента Кариферт Интернешънъл Офшор САЛ, седалище Бейрут, Ливан, който притежава 6 885 742,47 лева). Представено е и уведомление по чл. 72, ал.1 от ЗМИП от 24.11.2021 г. от синдиците на КТБ АД (н) до Директора на дирекция Финансово разузнаване на ДАНС във връзка с получени суми по сметките на Адвокатско дружество „К. и партньори“ от Бейрут. Не се спори относно проведените други съдебни производства между страните, за което са приложени и преписи от съдебните актове, а като служебно известно на страните е обявено, че Съдът има достъп до тези дела с оглед достъпа си до делата в СИНС и ЕПЕП. При така установената фактическа обстановка, Съдът прави следните правни изводи: Отговорността по иска по чл. 45 от ЗЗД е деликтна - вид на гражданска отговорност. Тя възниква при наличието на сложен фактически състав, който по правило включва пет елемента, а именно: 1) поведение (което може да се изразява и в бездействие – неизпълнение на правнорегламентирано задължение), 2) противоправност на поведението, 3) вреди, 4) причинна връзка между противоправното поведение и вредите и 5) вина. Вината, съгласно чл. 45, ал.2 от ЗЗД се предполага до доказване на противното. В тежест на ищеца е да докаже останалите предпоставки за основателност на исковете, вкл. че поведението на ответниците е противоправно. В тежест на ищеца е да докаже наличието на основания за ангажиране на солидарната отговорност на ответниците, както и настъпването на претърпените вреди – в случая съдът намира, че доколкто се касае за твърдение за вреди, състоящи се в лишаване на ищеца като кредитор с прието вземане от възможността за посочените периоди да ползва клиентските средства на своите доверители, които са били вложени в КТБ АД ()н , и които е следвало да получи при своевременно изпълнение на посочените три сметки за разпределение (така молба-уточнение от 08.10.2025 г.), то в тежест на ищеца е да докаже настъпването на вреди – пропуснати ползи от лишаването от възможността да ползва съответните парични средства за посочените периоди. В тежест на ответниците е да оборят презумпцията за вина, както и да докажат твърденията си, че разпореденото изплащане на сумите по трите сметки на дати, следващи датите, на които е започнало изпълнението, се дължи на твърдените от тях обстоятелства. Съгласно чл. 23, ал.5 от ЗБН правомощията на синдик на банка, включително на временен синдик се осъществяват от най-малко две лица, а по аргумент от чл. 35, ал.5 от ЗБН отговорността на синдиците е солидарна. Както е посочено и в ТР № 1 от 01.08.2022 г. по тълк. д. № 1/2021 г., ОСГТК на ВКС приносът на увредения като обективен елемент от съпричиняването може да се изрази в действие или бездействие. Последният не извършва непозволено увреждане, но съпричинява вредата тогава, когато е създал реална възможност за настъпването или е превърнал създадената от деликвента реална опасност в действителност. Пострадалият допринася за настъпване на вредата и в хипотезата, разгледана в т. 7 от ТР № 1/2014 г. по т. дело № 1/2014 г. ОСТК на ВКС, "когато не е допринесъл за настъпване на събитието, но с поведението си е спомогнал за собственото си увреждане, респ. за увеличаване размера на вредата". Поведението на пострадалия, допринесло за увреждането, е основание да не се възлага отговорност за целия вредоносен резултат на деликвента, а само за част от него и не поражда за съда право на свободна преценка дали да намали или не обезщетението. С оглед тези разяснения, Съдът намира, че твърденията на ответниците, свързани с доводите, че с водените съдебни производства ищецът е довел до по-късно изпълнение на сметките за разпределение в частта относно неговите вземания, следва да се квалифицират като твърдения, насочени към довод, че с оглед поведението на ищеца като кредитор с прието вземане, част от което е предвидено за изплащане, е предприел действия, насочени към събиране на част от признатите и приети вземания от трето лице - ФГВБ, поради което и поведение на ответниците като синдици на КТБ АД (н) да забавят изплащането на сумите на ищцовото адвокатско дружество не е противоправно, а не до довод за съпричиняване настъпване на вредоносния, според ищеца резултат – забава на изпълнение на трите частични сметки за разпределение. Следователно, първият основен спорен въпрос по делото е дали е налице противоправно поведение на синдиците на КТБ АД (н), с оглед установеното в ЗБН задължение по чл. 99, ал.2 от ЗБН, съгласно което одобрената сметка се изпълнява от синдика, доколкото се установява, че ищецът е кредитор с прието вземане (включващо както средства по собствени сметки, така и клиентски сметки по смисъла на чл. 39 от ЗА), части от които са включени за удовлетворяване в първа, втора и четвърта сметка за разпределение, и установеното, че синдиците на банката не са подали името на ищцовото адвокатско дружество като правоимащи лица при първоначалното изпълнение на трите сметки, а в по-късен момент. Именно в неизпълнение на задълженията им по закон – да изпълнят одобрените сметки за разпределение се твърди, че се състои противоправното поведение на ответниците в качеството им на синдици на КТБ АД (н). С оглед периода, в който се твърди, че е продължило противоправното бездействие на синдиците – от 23.07.2019 г. – за неизпълнението на първата частична сметка (моментът на влизане в сила на определението на ВКС – определение 405/22.07.2019 г. по к. т. дело 3126/2018 г. на ВКС, 1 ТО, с което е приключен спорът по възражението на ищцовото адвокатско дружество по чл. 66, ал.1 от ЗБН срещу списъка с приетите вземания, с претенция за промяна на сумите, като клиентите на адвокатското дружество се включат като кредитори до пълния размер на сумите по клиентски сметки) до 12.04.2024 г. – датата на влизане в сила на решението по иска по чл.23, ал.1 от ЗГВБ (отм.), предявен от Адвокатско дружество К. и партньори за сумата от 236 460,27 лева – разликата между гарантираната сума от общо 416 550,05 лева по клиентските сметки и 6 017,93 лева - по собствената сметка на адвокатското дружество и 416 550,05 лева - сума, принадлежаща на клиентите на адвокатското дружество, и изплатената сума като гарантира по ЗГВБ – 196 000 лева, Съдът намира, че следва да се прецени първо дали неизпълнението на трите частични сметки за разпределение, попадащо в този период, е противоправно. Действително, както сочи и ищцовото адвокатско дружество, формално след влизане в сила на сметката за разпределение, синдикът дължи нейното изпълнение (следва да се отбележи, че в закона няма срок за изпълнение на тази сметка – разлика например с разпоредбата на чл. 455, ал.2 от ГПК). Същевременно, съгласно чл. 71, ал. 2 от ЗБН (нова ДВ, бр. 33 от 2016 г., в сила от 26.04.2016 г.) списъкът по чл. 67, ал. 2 се променя от синдика и в случаите, когато фондът е осъден с влязло в сила решение да заплати на вложител, претендирано от него вземане от влог. Следователно, независимо, че АД К. и партньори е кредитор с прието вземане, и е предвидено удовлетворяване на част от вземанията по първа частична сметка за разпределение (с оглед датата на влизане в сила на определението на ВКС, с който е приключен спорът по чл. 66 от ЗБН – 23.07.2019 г.) в размер на сумата от общо 790 659,42 лева, за част от тази сума - 236 460,27 лева към този период е налице възможност при успешно проведен иск по чл. 23 от ЗГВБ (отм.), не ищецът в настоящия процес да е надлежен кредитор, легитимиран да получи плащане то частичната сметка, а ФГВБ, и фондът подлежи на удовлетворяване с ред на вземането - чл.94, ал.1, т.4 от ЗБН. Поради това и доводите на ищеца, че при хипотезата на проведен успешен иск от кредитор с прието вземане по чл. 23 от ЗГВБ (отм.) се променя списъка, а не и сметката за разпределение, не съответства на нормативната уредба. Както бе посочено, при тази хипотеза, ФГВБ се суброгира в правата на удовлетворения кредитор и се включва като кредитор с прието вземане в сметката за разпределение съгласно цитираната разпоредба на чл.94, ал.1, т.4 от ЗБН (а следва да се отбележи, макар, че тази норма не се прилага за открити вече производства по несъстоятелност на банки, съгласно последната редакция на чл. 94, ал.1, т.4 от ЗБН (изм. - ДВ, бр. 62 от 2015 г., в сила от 14.08.2015 г. (не се прилага за производствата по несъстоятелност, открити преди влизането в сила на този закон), т.е за производството по несъстоятелност на КТБ АД (н) - вземания, за които фондът се е суброгирал, фондът е с ред на удовлетворяване преди вземания на други вложители, които не са покрити от системата за гарантиране на влоговете (какъвто е АД К. и партньори). Дейността на синдиците на банка в несъстоятелност, както е посочено и в TР № 1 от 20.12.2019 г. по тълк. д. № 1/2019 г., ОСТК на ВКС, е обусловена от целите на банковата несъстоятелност, изрично уредени в чл.2, ал.1 ЗБН - да осигури в най-кратък срок справедливо удовлетворяване на вложителите и другите кредитори, и посочените в цитираното ТР основни принципи на производството по банкова несъстоятелност в чл.2,ал. 2 на ЗБН - защита на интересите на вложителите и останалите кредитори на банката и защита на обществения интерес, свързан със стабилността и доверието в банковата система. Тези основни принципи и цели намират своя израз и в редица процесуални разпоредби, включително в уредбата на участниците в отделните процедури в рамките на производството по несъстоятелност на банките и съпътстващите искови производства за попълване масата на несъстоятелността, вкл. и че според изричните разпоредби на закона (чл. 68, ал. 1 вр. чл. 66, ал. 1 ЗБН), банката не е сред лицата, на които е признато от закона право на възражение и иск за защита срещу предявени вземания на кредитори. Поради това е посочено, че доколкото в производството по несъстоятелност синдикът е орган на несъстоятелността, а не обикновен представител на страна по делото, той представлява масата на несъстоятелността и отговаря за събиране на вземанията, а и за удовлетворяване интересите на кредиторите, то предвид принципите и целите на специалното производство по банкова несъстоятелност, законодателят урежда несъстоятелната банка единствено като управлявана от синдика маса на несъстоятелността. Макар и посоченото ТР да е насочено към изясняване страните в производството по чл. 59, ал. 3 и ал. 5 от ЗБН, Съдът намира, че тези принципи следва да се приемат като водещи за очертаване на рамката на правомерно и законосъобразно поведение на синдика на банка в несъстоятелност. Задълженията на синдика са очертани в чл. 31 от ЗБН, а начинът на осъществяване на контрол върху дейността му – в чл. 32, както и чл. 39 от ЗБН, с оглед специфичната роля, която Фондът за гарантиране на влоговете има като орган, надзираващ дейността на синдика на банка в несъстоятелност, и съответно даващ конкретни указания за начина на осъществяване на правомощията му – чл. 39, ал.1, т.14 , т.15 вр чл. 40 и чл. 41 от ЗБН. Същевременно, с оглед правилата за съставяне на сметка за разпределение и нейното изпълнение, следва да се отбележи, че съгласно чл. 95 от ЗБН сметката за разпределение е частична, докато не бъдат изплатени изцяло задълженията или не бъде осребрена цялата маса на несъстоятелността, с изключение на непродаваемите вещи и права, като съгласно ал.3 на чл. 95 синдикът е длъжен да състави частична сметка и да извърши разпределение задължително, когато в масата на несъстоятелността се набере сума, представляваща повече от 10 на сто от общия размер на вземанията на поредния ред кредитори. Съгласно чл. 99, ал.2 и ал. 3 от ЗБН одобрената сметка се изпълнява от синдика, а според ал. 4 синдикът изпълнява одобрената от фонда и неоспорена част от сметката за разпределение и при постъпили жалби по ал. 3, в случай че в масата на несъстоятелността са събрани достатъчно допълнителни парични средства, от които се заделят суми за обезпечаване на претенциите по жалбите до произнасяне на съда по тях с влязъл в сила съдебен акт. При тълкуването в съвкупност на тези две разпоредби следва, че в случай, че в масата на несъстоятелността не са събрани достатъчно допълнителни парични средства, от които да се заделят суми за обезпечаване на претенциите по жалбите до произнасяне на съда по тях с влязъл в сила съдебен акт, то независимо, че има неоспорена част от изготвената частична сметка, синдикът не е длъжен да я изпълнява автоматично, а следва да съобрази и други обстоятелства. По тези съображения, доводите в противния смисъл на ищцовото дружество - че няма значение дали са събрани суми за изплащане на следващи сметки, за да се изпълни вече одобрена сметка, при наличие на спор по същата, са несподелими. Следователно, задължението за изпълнение на одобрената от ФГБВ и съда сметка за разпределение не е абсолютно, дори и е оспорена само част от сметката, а е възложено на синдика да извърши допълнителна преценка - дали има събрани достатъчно средства, за да се заделят суми за обезпечаване на претенциите на жалбоподателите, ако се извърши частично изпълнение на неоспорената част от сметката. Т.е наличието на одобрена частична сметка за разпределение не освобождава синдика автоматично от задълженията му да следи при осъществяване на производството по несъстоятелност защита на интересите на всички кредитори на несъстоятелността, вкл. съобразяване дали няма изпълнение на сметката да доведе до накърняване на справедливото удовлетворяване на всички кредитори и вложители, вкл. и с изменение на реда за удовлетворяване на вземанията. Поради това и в конкретния случай Съдът намира, че с предявяване на иска си по чл. 23 от ЗГВБ (отм) на 03.12.2019 г., ищецът като кредитор с прието вземане с посочен ред за удовлетворяване по чл. 94, ал.1, т. 4 от ЗБН, е предприел действия, при които се изисква от синдиците да съобразят висящото съдебно производство по т. дело 2591/2019 г. по описа на СГС, VI-1 състав, и да предприемат действия по изпълнение на неоспорената част от сметката само тогава, когато е било установено, че са изпълнени условията по чл. 99, ал.4 вр чл. 95, ал.3 от ЗБН, т.е събрани са достатъчно средства, което следва да се приеме, че е условие, настъпило с изготвянето на последващите след първата частична сметка частични сметки за разпределение (с оглед правилото на чл. 95, ал.3 от ЗБН). И доколкото липсват конкретни правила какво е правнодължимото поведение от синдиците при тази хипотеза (при тази хипотеза липсва разпоредба съответна на чл. 96 от ЗБН - за заделяне на суми по оспорено вземане, включено в списъците по чл. 66, ал. 7, т. 2 и 3 от ЗБН), Съдът намира, че възприетият подход от синдиците – за пропорционално удовлетворяване на ищеца като кредитор с прието вземане, съобразно хода на цитираното исково производство, като се съобрази процента на удовлетворение, както и съотношението собствени/клиентски средства, за които обаче адвокатското дружество е кредитор с приети вземания, не противоречи на законово дължимо поведение от синдиците да изпълняват частичните сметки за разпределение. Ищецът не е ангажирал доказателства за датата, на която синдиците на КТБ АД (н) са узнали за окончателното определение на ВКС по претенцията по чл. 66 от ЗБН, поради което и с оглед датата на отправеното писмо до Уникредит Булбанк АД с искане за изплащане на сумите по първата частична сметка – 03.12.2019 г., Съдът намира, че следва да прецени дали установеното след тази дата невключване на ищцовото адвокатско дружество в списъка, подаден към банката, изпълняваща първата частична сметка е противоправно. Доколкото обаче, както бе посочено искът по чл. 23 от ЗГВБ (отм.) е предявен на 03.12.2019 г., то до влизане в сила на решението по този иск, съобразяването на обстоятелствата по този иск, вкл. и възможността за промяна на списъка на кредиторите и на титулярите на вземанията по частичните сметки за разпределение от страна на синдиците не е противоправно поведение, а напротив - поведение, насочено към пълно и точно изпълнение на задълженията им по ЗБН. Поради това и плащането на цялата сума по първата частична сметка за разпределение, извършено на 24.06.2020 г., след като в масата на несъстоятелността са събрани средства за изготвяне на втора частична сметка за разпределение (одобрена с решение на ФГВБ на 18.08.2020 г., обявена в ТР на 09.07.2020 г., т.е плащането на 24.06.2020 г. е свързано именно с наличието на достатъчно средства за изготвяне на следваща сметка), не е резултат на неизпълнение на задълженията на синдиците на КТБ АД (н), а в резултат на съобразяване на всички фактори, които влияят върху техните действия. И към момента на изготвяне на втората и на четвъртата частични сметки (последната одобрена с решение на ФГВБ на 12.03.2021 г.), производството по т. дело 2591/2019 г. по описа на СГС, VI-1 състав, продължава да е висящо, поради което и изложените по-горе аргументи относно правото и задължението на синдиците да извършват преценка кога да извършват плащания на вземания на кредитора – адвокатско дружество К. и партньори за съответните суми по частичните сметки, съобразявайки висящото съдебно производство по цитираното дело, с цел избягване плащане на кредитор, който е възможно да получи погасяване на част от сумата от трето лице, съответно да няма право да получи част от сумите от сметката за разпределение, са приложими. Евентуалното плащане на лице, което не е вече кредитор на масата на несъстоятелността, би довело до увреждане на масата на несъстоятелността и останалите кредитори с приети вземания, чрез необходимостта да се водят съдебни процеси за връщане на недължимо платени суми. Съдът споделя и аргумента на ответниците, че с оглед сигнала по чл. 72 от ЗМИП, поведението им да изплащат окончателната част от вземанията на адвокатско дружество К. и партньори по втора и четвърта частични сметки, като стриктно спазват правилата на ЗБН, в какъвто смисъл са и изискванията на ЗМИП, съответства на закона и не разкрива белези на противоправно бездействие. По тези съображения, тъй като не се установява наличието на противоправно поведение, изразяващо се в бездействие на ответниците – синдици на КТБ АД (н) да изпълнят първа, втора и четвърта частични сметки в частта относно изплащане в пълен обем на сумите, с които АДД К. и партньори е кредитор с прието вземане, когато сметките са обявени за изпълнение, искът за присъждане на обезщетение е неоснователен като недоказан. За пълнота следва да се отбележи, че Съдът намира, че конкретния случай, ищците не доказаха и твърденията си, че са претърпели вреди в резултат на твърдяното противоправно поведение на ответниците, довело до изплащане на полагащите им се суми не на обявения ден за изпълнение на първа, втора и частична сметка за разпределение. С постановяването на ТР № 3 от 13.01.2023 г. по тълк. д. № 3/2021 г. по описа на ОСГТК на ВКС е уеднаквена противоречивата съдебна практика по въпроса относно необходимостта причинените от деликт пропуснати ползи да бъдат доказани със сигурност. По изложените аргументи в решение № 22 от 28.01.2026 г. по к. т. д. № 2343/2024 г., ТК, ІІ ТО на ВКС следва, че при хипотезата на общата деликтна отговорност по чл. 45 от ЗЗД липсва уредена (в отклонение на общата разпоредба - чл. 51, ал. 1 ЗЗД) презумпция, че вреда под формата на пропусната полза от невъзможността да бъде ползван паричен ресурс, поради неполучаване в предвидения по закон срок плащане по одобрена сметка за разпределение, е винаги налице (презумира се), нито законодателно е определен размерът на тази вреда или размерът на дължимото за пропуснатата полза обезщетение. В конкретни случай, ищцовото адвокатско дружество не доказа съобразно определената в цитираното ТР № 3 от 13.01.2023 г. по тълк. д. № 3/2021 г. по описа на ОСГТК на ВКС степен – при условията на пълно, главно доказване твърдените вреди – пропуснати ползи от неполучаване на посочените суми на датите, обявени за изпълнение на трите частични сметки. В допълнение, доколкото се доказа по делото, че над 99 % от сумите, с които АД К. и партньори е включен като кредитор с прието вземане, съответно и в частичните сметки за разпределение, са суми по т.нар сметки по чл. 39 от Закона за адвокатурата, т.е суми, които не са собствени на адвокатското дружество, а на негови клиенти, то вредите от невъзможността да се ползват тези средства по предвидения в Закона за адвокатурата начин - за заплащане на разноски, държавни такси и данъци на клиента; заплащане на хонорари на лица, различни от адвоката или адвоката от Европейския съюз; за извършване на сделки и действия от името и за сметка на клиента съобразно сключения договор между клиента и адвоката или адвоката от Европейския съюз; или други цели, предвидени в договора между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента, могат да настъпят за клиентите, които са титуляри на средствата по тези сметки, а не в патримониума на формалния титуляр на сметките в отношенията с КТБ АД (н) – ищцовото адвокатско дружество. Т.е вредите на адвокатското дружество от невъзможността да използва специалните средства по клиентските сметки биха могли да се изразяват в покриване на посочени разходи със собствени средства на дружеството (каквито твърдения няма) или вреди във връзка с някакви насрещни претенции на клиентите (също няма твърдения в този смисъл). Клиентите на адвокатското дружество биха могли да претендират вреди от невъзможността да ползват средствата, които във вътрешните отношения с адвокатското дружество са техни, поради твърдяното неправомерно поведение/бездействие на синдиците, но и такива твърдения не са изложени. Налице и още един аргумент за недоказване на настъпване на твърдените вреди в резултат на невъзможността на кредитора с признато вземане да ползва сумите, включени в трите частични сметки за разпределение, в претендирания размер от законната лихва върху тези суми до датата на действителното им плащане. Както бе посочено по-горе Адвокатско дружество К. и партньори е включен като кредитор с приети вземания - на ред 383 – вземания от ред 4 (вложители), в размер на 9613.64 лева; на ред 384 – вземания от ред 4 (вложители), в размер на 6 976 681.03; и на ред 7561 – вземания от ред 9 - законна лихва след откриване на производството по несъстоятелност до окончателното погасяване на вземането. Т.е върху сумите, предвидени за удовлетворение по първа, втора и четвърта частични сметки за разпределение в полза на кредитора с признато вземане Адвокатско дружество К. и партньори, е предвидено, че се дължи законната лихва до момента на окончателното погасяване на съответната сума. Следователно, ищецът вече е титуляр на вземане от КТБ АД (н) в размер на законната лихва върху сумите по трите частични сметки до датата на реалното плащане, в размерите, посочени в ИМ. T.e невъзможността да се ползват посочените суми до момента на плащането, е овъзмездена с възникване на правото на вземане, с което ищецът е включен в списъка с приети вземания на кредиторите на КТБ АД (н) (т.е не се касае за вземане, което следва да бъде установяване, а за вземане, което вече е част от правната сфера на ищцовото адвокатско дружество). Следователно, няма как да се претендира, че за ищеца са настъпили вреди в размер на законната лихва върху сумите по трите частични сметки до момента на плащането им, защото тези вреди вече са овъзмездени. Няма твърдения, че вредите в резултат на твърдяното неправомерно поведение на ответниците като синдици на КТБ АД (н) надхвърлят вземането за законната лихва върху тази сума, което също е включено в списъка с приетите вземания. По тези съображения, искът следва да се отхвърли като недоказан. Относно разноските: С оглед този изход на делото, на ответниците се дължат разноски, съобразно представения списък с разноските - стр. 261 по делото. Съдът намира, че искането следва да бъде уважено изцяло, доколкото изложените в определение 2990/05.08.2024 г. аргументи, обосноваващи уважаване на възражението за прекомерност на ищеца вече са неотносими, тъй като в момента Съдът преценява искането за присъждане на разноски, след като се е развило пълноценно първоинстанционно производство, с проведени няколко открити съдебни заседания и обсъждане на въпроса за допустимост на производство в рамките на инстанционния контрол. Поради това и договореното и заплатено адвокатско възграждение от двамата ответници съответства на действителната правна и фактическа сложност на делото. На основание чл. 4 и чл. 3 от Закона за приемане на еврото в Република България, Решение на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото от Република България, прието в съответствие с чл. 140, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, и Регламент на Съвета на Европейския съюз, приет в съответствие с чл. 140, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз и чл. 2 от Регламент (ЕО) № 974/98 на Съвета от 3 май 1998 г. относно въвеждането на еврото, наричан по-нататък "Регламент (ЕО) № 974/98 всички суми подлежат на автоматично превалутиране в евро по официалния валутен курс, с който България се присъединява към еврозоната на 1 януари 2026 г., т.е 1 евро = 1.95583 лева. Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Съдът