Решение № 195 от 27.11.2024 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 286/2024 г.

Производството е по реда на глава ХХІ НПК.

С Присъда № 47 от 06.11.2023 г., постановена по НОХД № 603/2023 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, Съдът е признал подс. В. Д. Т. с ЕГН •••••••••• за виновен в това, че на 01.04.2022 г. по път III- 663, км. 1+800 в землището на Община •, в посока север - юг, при управление на МПС л.а. „•“ с рег. № • нарушил правилата за движение, визирани в Закона за движението по пътищата, а именно:

• чл.21, ал.2 от Закона за движението по пътищата - на водача е забранено да превишава скорост на движение, сигнализирана с пътен знак В26 „Забранено движение със скорост по-висока от 70 км/ч“, като не сторил това и се движел с превишена скорост над 70 км/ч;

• чл.25, ал.1 от Закона за движението по пътищата - преди да започне маневрата заобикаляне на пешеходци и да се отклони наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, водачът трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение, като не сторил това;

• чл.25, ал.2 от Закона за движението по пътищата - при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея, като не сторил това;

• чл.44, ал.1 от Закона за движението по пътищата - при разминаване водачите на насрещно движещите се пътни превозни средства са длъжни да осигуряват достатъчно странично разстояние между пътните превозни средства, като не сторил това;

• чл.44, ал.2 от Закона за движението по пътищата - ако разминаването не може да се извърши безопасно поради наличието на препятствие на платното за движение, водачът, чиято пътна лента е заета, е длъжен да намали скоростта или да спре, за да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства, като не сторил това;

• чл.116 от Закона за движението по пътищата- водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, като не сторил това;

• чл.117 от Закона за движението по пътищата- при приближаване към място, където на пътя или в близост до него се намират деца, водачът на пътно превозно средство е длъжен да намали скоростта, а при необходимост и да спре, като не сторил това и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице - Х. И. С. с ЕГН ••••••••••, Г. М. Д. с ЕГН •••••••••• и на 11.04.2022 г. на Я. К. С., с ЕГН ••••••••••, както и телесна повреда на повече от едно лице - многостепенна средна телесна повреда на Б. В. В. с ЕГН •, изразяваща се в черепномозъчна травма - контузия на главата в челната област, счупване на лявата ябълчна кост и горната челюст в ляво, счупване на черепния покрив и основа в челната област с навлизане на въздух в черепната кухина, контузия на мозъка, която черепномозъчна травма осъществява медикобиологичните квалифициращи признаци нараняване, проникващо в черепната кухина, разстройство на здравето, временно опасно за живота и счупване на челюст; многофрагментно счупване на таза вляво с нарушена цялост на гаванковидната ямка, което е причинило трайно затруднение на движението на левия крак за срок от една година при правилно протичане на оздравителния процес и счупване на лявата ключица, което е причинило трайно затруднение на движението на лявата ръка за срок от два месеца при правилно протичане на оздравителния процес и средна телесна повреда на Н. И. А. с ЕГН ••••••••••, изразяваща се в изкълчване, навяхване и разтягане на лява коленна област, което е причинило трайно затруднение на движението на левия долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни, като при правилно протичане на оздравителния процес до пълно възстановяване на движенията е бил необходим период от около 4-6 месеца, поради което и на основание -престъпление по чл.343, ал.4 вр. ал.3, б.“б“, пр.1 вр. ал.1, б.„б“ и б.“в“ вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК, като на основание чл.58а, ал.1 от НК го е осъдил на “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ШЕСТ ГОДИНИ, което да изтърпи при първоначален „общ“ режим на основание чл.57, ал.3 от ЗИНЗС и го е оправдал по обвинението да е извършил деянието при нарушение по чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП и го е оправдал в тази част на повдигнатото обвинение.

На основание чл.343г от НК, съдът е лишил подсъдимия В. Д. Т. от право да управлява МПС, за срок от СЕДЕМ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

Със същата присъда, подсъдимия В. Д. Т. е осъден да заплати в полза на Министерство на вътрешните работи по бюджетната сметка на ОД на МВР – • сумата от 6022, 19 лева /шест хиляди двадесет и два лева и деветнадесет и шест стотинки/, представляваща направени в хода на досъдебното производство разноски по делото.

С Определение № 273 от 28.03.2024 г., постановено по същото дело, съдът се е осъдил подс. В. Д. Т. да заплати на всеки един от частните обвинители Г. С. И., П. Н. С., Я. Н. С. и С. Г. С. направените разноски за адвокатско възнаграждение на адв.М. И. З. от АК - •, по нохд №603/2023 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора в размер на по 2000 (две хиляди) лева, както и по досъдебно производство № 1228 зм 74/2022 г. по описа на • в размер на по 2000 (две хиляди) лева.

Срещу присъдата е депозирана въззивна жалба от адв. С. Ч. в качеството му на защитник на подс. В. Д. Т.. В жалбата се излагат доводи, че при постановяване на присъда е нарушен материалният закон, поради наложено явно несправедливо наказание. Защитата счита, че предвид събраните по делото доказателства е следвало съдът да преквалифицира деянието и да признае подс. Т. за виновен за извършено престъпление по чл.343а, б.“г“ вр. чл.343, ал.4 вр. ал.3, б.“б“, пр.1 вр. ал.1, б.„б“ и б.“в“ вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК. Освен това се твърди, че при определяне размера на наложеното наказанието, съдът не е отчел правилно смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и, че за постигне целите на наказанието по чл.36 от НК не се налага подс. Т. да търпи реално наказанието.

Прави се искане въззивният съд да измени присъдата, като преквалифицира деянието и признае подс. Т. за виновен за извършено престъпление по чл.343а, б.“г“ вр. чл.343, ал.4 вр. ал.3, б.“б“, пр.1 вр. ал.1, б. „б“ и б.“в“ вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК и го оправдае по първоначалното обвинение. Предлага наказанието да бъде определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства малко над минимално предвидения за това деяние размер, като след редукцията по чл.58а от НК отложи изтърпяването на наказанието, а освен това да намали и размера на наложеното наказание лишаване от правоуправление на МПС.

Прави се и алтернативно искане ако съдът приеме, че правната квалификация е правилна да измени присъдата, като след редукцията по чл.58а от НК отложи изтърпяването на наказанието при условията на чл.66 от НК, а освен това да намали и размера на наложеното наказание лишаване от правоуправление на МПС.

Прави се и друго алтернативно искане ако въззивният съд констатира, че при разглеждане на делото от първоинстанционния съд са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените да отмени присъдата и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на първостепенният съд.

Срещу присъдата е депозирана въззивна жалба и от адв. М. З., повереник на частните обвинители Т. Ж. С., И. Х. С. и П. И. С.. Излага доводи, че доверителите му не са доволни от осъдителната част на присъдата, защото първостепенният съд е подценил тежестта на отегчаващите отговорността обстоятелства, поради което наложеното наказание се явява явно несправедливо. Прави се искане въззивният съд да измени присъдата, като увеличи наложеното на подсъдимия Т. наказание.

От адв. М. З., повереник на частните обвинители Г. С. И., П. Н. С., Я. Н. С. и С. Г. С. е постъпило и възражение срещу депозирана въззивна жалба от адв. С. Ч. в качеството му на защитник на подс. В. Д. Т.. По делото е постъпила въззивна частна жалба от адв. С. Ч. в качеството му на защитник на подс. В. Д. Т. против Определение № 273 от 28.03.2024 г. с което, съдът се е осъдил подс. В. Д. Т. да заплати на всеки един от частните обвинители Г. С. И., П. Н. С., Я. Н. С. и С. Г. С. направените разноски за адвокатско възнаграждение. Счита, че постановеното определение е неправилно и незаконосъобразно и излага подробни съображения за това. Прави искане въззивният съд да измени обжалваното определение, като намали за всеки един от частните обвинители присъдената в негова полза сума, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание представителят на Апелативната прокуратура предлага жалбата да се остави без уважение, а присъдата потвърдена. Счита, че фактите са правилно установени и на тяхна база материалния закон е приложен правилно. Оспорва възраженията на защитата, като ги намира за несъстоятелни. Сочи, че първата инстанция е дала отговори на всички поставени от защитата на подсъдимия въпроси, обсъдила е всички възражения и е постановила правилен съдебен акт.

Повереникът на частните обвинители П. И. С., Т. Ж. С. и И. Х. С. поддържа депозираната въззивна жалба. Счита, че наложеното на подсъдимия наказание е занижено и при определянето му не са отчетени лошите характеристични данни за подсъдимия и вредоносния резултат, тъй като в случая се касае за причиняване на смърт на три лица и средни телесни повреди на две лица. Предлага наложеното наказание на подс. Т. да бъде увеличено в рамките на десет години „лишаване от свобода“, както и да му бъде наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за максимално предвидения срок.

Повереникът на частните обвинители Г. С. И., П. Н. С., Я. Н. С. и С. Г. С. моли да се остави обжалваната присъда в сила, тъй като са доволни от размера на наложеното наказание и считат, че присъдата като правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена.

Защитата на подсъдимия В. Т. поддържа жалбата си. Счита, че неправилно първата инстанция е отказала да преквалифицира деянието на подсъдимия по чл.343а НК. Оспорва част от вменените на подсъдимия нарушение по ЗДвП, заявява, че не всички нарушения, за които е признат за виновен подзащитният му са в пряка и причинна връзка с настъпилия резултат и съзира противоречие касаещо нормите на чл.25, ал.2 и чл.44, ал.1 от ЗДвП, а освон това нормата на чл.116 от ЗДвП, задължаваща водачът да бъде внимателен към пешеходците, не е в пряка и причинна връзка с настъплия резултат. Предлага отчитайки горното въззивният съд да измени присъдата, като преквалифицира деянието и признае подс. Т. за виновен за извършено престъпление по чл.343а, б.“г“ вр. чл.343, ал.4 вр. ал.3, б.“б“, пр.1 вр. ал.1, б. „б“ и б.“в“ вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК и го оправдае по първоначалното обвинение, а наказанието да бъде определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства малко над минимално предвидения за това деяние размер, като след редукцията по чл.58а от НК отложи изтърпяването на наказанието, а освен това да намали и размера на наложеното наказание лишаване от правоуправление на МПС. Прави и алтернативно искане ако съдът приеме, че правната квалификация е правилна да измени присъдата, като след редукцията по чл.58а от НК отложи изтърпяването на наказанието при условията на чл.66 от НК, а освен това да намали и размера на наложеното наказание лишаване от правоуправление на МПС. Прави и друго алтернативно искане ако въззивният съд констатира, че при разглеждане на делото от първоинстанционния съд са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените да отмени присъдата и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на първостепенният съд.

Адв. С. Ч. в качеството му на защитник на подс. В. Д. Т. поддържа и жалбата си против Определение № 273 от 28.03.2024 г. с което, съдът се е осъдил подс. В. Д. Т. да заплати на всеки един от частните обвинители Г. С. И., П. Н. С., Я. Н. С. и С. Г. С. направените разноски за адвокатско възнаграждение. Предлага постановеното определение като неправилно и незаконосъобразно да бъде изменено като се намали за всеки един от частните обвинители присъдената в негова полза сума, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

Подсъдимия Т. поддържа жалбата си и заявява, че съжалява за това, което се е случило, а по наказанието предоставя на съда.

Апелативният съд, като съобрази доводите на страните, провери служебно правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 313 и чл. 314 НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:

При разглеждане на делото пред първоинстанционния съд са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от категорията на абсолютните такива, което е довело до ограничаване на процесуалните права на страните по делото.

В конкретния случай, на първо място се касае за ненадлежно конституиране на страна, а именно на частния обвинител Н. И. А.. Видно от приложеното по досъдебното производство пълномощно /л.373, т.3 от д.пр./ пълномощщно, постр. Н. А. /непълнолетен/ със съгласието на своята майка е упълномощил повереника си адв. А. Х. да го представлява единствено и само във фазата на досъдебното производство. В последствие по образуваното НОХД № 603/2023 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора ново пълномощно не е представено пред съда. Същевременно видно от протокол от проведеното разпоредително заседание № 901 от 06.11.2023 г. по посоченото НОХД, адв. Х. е заявила устно единствено „Молбата ни е да бъде конституиран като частен обвинител моя доверител Н. И. А.“. Въз основа на искането съдът незаконосъобразно е конституирал пострадалия като частен обвинител, предвид на това, че в случая не е налице изрично упълномощаване на адв. Х. от страна на пострадалия А. да го представлява в съдебното производство по първоинстанционното дело, поради което повереника е действал без представителна власт, нещо което първоинстанционният съд е следвало да констатира още при проверката на явилите се в съдебно заседание лица. Видно от посочения протокол в разпоредителното заседание не се е явил и не е взел участие пострадалия /непълнолетния/ А. и неговата майка. Следва да се посочи, че и устната молба на адв.Х. /„Молбата ни е да бъде конституиран като частен обвинител моя доверител Н. И. А.“/ не отговаря на изискванията на закона. Съгласно разпоредбата на чл.76 от НПК, пострадалият, претърпял имуществени или неимуществени вреди от престъпление, което се преследва по общия ред, има право да участва в съдебното производство като частен обвинител. Съгласно разпоредбата на чл.77, ал.1 и ал.2 от НПК, молбата за участие в съдебното производство като частен обвинител може да бъде устна или писмена, но трябва да съдържа данни за лицето, което я подава, и за обстоятелствата, на които се основава. В случая адв. Х. не е посочила никакви обстоятелства. При тази ситуация съдът е бил в невъзможност да провери дали е налице редовно упълномощаване и е следвало да прецени дали да не отложи делото за изясняване на този въпрос и да даде възможност да се отстранят нередовностите в молбата за конституиране на частен обвинител, като така биха се охранили правата на пострадалия в пълна степен или да я остави без уважение и откаже конституирана на пострадалия като частен обвинител. Не само тава, а и участието на повереник, който не е бил упълномощен от пострадалия по установения за това ред е процесуално недопустимо и първата инстанция не е следвало да го допуска до участие процеса поради липса на изрично упълномощаване. Като е сторил това и е допуснал адв. Х., макар и ненадлежно упълномощена до участие във първоинстанционното производство е дописнато съществено нарушение на процесуалните правила.

В наказателноправната доктрина е прието, че ефективното упражняване на процесуалните права на участниците в наказателното производство може да бъде реално гарантирано, само ако съдебните органи, упражняващи функцията по ръководство на процеса, ги информират за процесуалните хипотези, свързани с обезпечаване на защитата на техните права и законни интереси и им осигурят ефективна възможност да ги упражнят /по арг. чл.15 НПК/. Разпоредбата на чл.76 от НПК предоставя на пострадалия възможност да участват в наказателния процес, като поддържа обвинението, наред и независимо от прокурора, съдейства за разкриване на обективната истина и осъждане на извършителя на престъплението. Надлежното конституиране на страна в процеса винаги е едно от условията за неговото законосъобразно провеждане и за правилността на крайния съдебен акт. С особена сила това се отнася за частния обвинител, който подпомага прокурора в доказването на обвинението. С установяването в процеса на една страна в повече, правното положението на подсъдимия Т. е било утежнено. Това се явява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като води до сериозно засягане на правата на подсъдимия.

Правото на защита е едно от основните права на гражданите и е гарантирано в чл.122, ал.1 от Конституцията на РБ и е проведено в наказателния процес така, че съдът да осигури осъществяването му в пълен обем във всички стадии на процеса. По силата на това основно конституционно право, закрепено в чл.15, ал.2 и ал.4 от НПК обвиняемият /респ. подсъдимият/ и другите лица, които участват в наказателното производство, се предоставят всички процесуални средства, необходими за защита на техните права и законни интереси. Съгласно ал.4 на посочената разпоредба на пострадалия се осигуряват необходимите процесуални средства за защита на неговите права и законни интереси. Това важи във всеки стадий на наказателния процес, а срещу това право стои задължението на съда да му осигури реална възможност за упражняване на процесуалните права, необходими за осъществяване на правата на страните в пълен обем, включително и на правата по чл. 55 от НК на подсъдимия. От тук произтича принципното положение по чл.15, ал.2 и ал.3 НПК, което задължава съдебните органи не само да разяснят на гражданите, които участват в наказателното производство техните процесуални права, но и да им дадат възможност реално да ги упражнят, за да се гарантира по този начин ефективността на тяхната защита.

Именно това задължение не е изпълнил първоинстанционният съд. В разпоредителното заседание са се явили част от пострадалите от престъплението за което е повдигнато обвинение на подс.Т., конституирани по делото като частни обвинители, а именно Т. Ж. С., И. Х. С., П. И. С. и П. Н. С.. Видно от съдържанието на протокола за проведеното разпоредително заседание на същите по време на провеждане на разпоредителното заседание и на съкратеното съдебно следствие до даване ход на съдебните прения не е дадена възможност да вземат становище по нито един от поставените за разглеждане въпроси. В случая протоколът се явява доказателственото средство по смисъла на чл.131 от НПК, с което се удостоверяват извършените процесуални действия и реда, по който са извършени. Отсъствието в съдържанието му на данни да е дадена думата на явилите се частни обвинители за становище и те да са изслушани по въпросите по чл.248 от НПК и по тези в хода на съкратеното съдебно следствие обуславя извод, че тези съдопроизводствени действия не са били осъществени. А те имат задължителен характер, произтичащ от императива, заложен в разпоредбата на чл.248, ал.5 НПК, съгласно който съдът се произнася с определение, след като изслуша прокурора и лицата по чл.247в, ал.1 и ал.2 НПК и този императив е гаранция, че всички страни в процеса са осъществили правото си на лична защита, като са изразили становището си по тези особено важни за по – нататъшния ход на делото въпроси. Така, като не е изпълнил това си задължение първоинстанционният съд съществено е нарушил процесуалните изисквания, като е ограничил правата на посочените частни обвинители, който са участвали в съдебното заседание.

Правилата за провеждане на разпоредителното заседание са разписани в чл.247б и сл. от НПК и те следва да се спазват. В казуса се констатира, че съдът е спазил разписаното в чл.247 - чл.247в от НПК, но е пропуснал да изпълни съществена част от разписаните в чл.248 от НПК изисквания – да даде собствена оценка и отговор на въпросите, които се обсъждат в разпоредително заседание, като ясно и точно заяви становището си по тях, като освен мотивирано, това становище следва и да е обективирано в съдебен акт - определение. Видно от протокола от проведеното разпоредително заседание № 901 от 06.11.2023 г. по първоинстанционното дело, след като е дал възможност на страните да изразят становище по въпросите по чл.248 от НПК, съдът не е изразил, дори и декларативно своето становище по тези въпроси, което да обективира в съдебен акт – определение. В случая, съдът е изложил единствено кратки мотиви по поставените въпроси и е дал ход на делото по реда на чл.371 т.2 от НПК, поради което може и да се предположи, че съдебният състав не е констатирал никоя от пречките за разглеждане на делото – неподсъдност, наличие на процесуални нарушения, произнасяне по мярката за неотклонение и др., но при липсата на изрично произнасяне по този въпрос се налага страните и въззивния съд да тълкуват неговата воля, а това е недопустимо, тъй като не е ясно в полза на кого това тълкуване ще се направи и с основания някоя от страните може да възрази, ако е в неин ущърб. Провеждането на разпоредително заседание по изискуемия се в НПК ред и правила има много важно значение за целия ход на процеса, тъй като се преклудират исканията за връщане на делото на прокурора от съдебното заседание на първа, въззивна и касационна инстанция. В случая, доколкото липсва завършено разпоредително заседание, пътят на такива искания остава отворен и всяка от страните във всеки един момент може да направи такива възражения, а не това е целта и смисъла на въведения нов задължителен стадий на процеса. Изхождайки от описаното значение на разпоредителното заседание и квалифицирането му като задължителен стадий в наказателното производство, непровеждането му по разписаните в НПК правила, следва да се счита за съществено и неотстранимо процесуално нарушение, без да се изисква да се изследва дали и до каква степен това нарушение се е отразило на правата на страните в процеса. Липсата на оценка на съда по тези въпроси е довело до нарушение на правата на всички страни в процеса.

Съгласно разпоредбата на чл.276, ал.1 от НПК, съдебното следствие се ръководи от председателя на състава и започва с доклад, в който се посочват основанията за образуване на съдебното производство и предявените граждански искове, а след това се предоставя възможност на прокурора и на представителя на граждански ищец да изложат обстоятелствата, включени в обвинението и предявените искове /чл.276, ал.2 НПК/ и накрая председателят запитва подсъдимите разбират ли обвиненията /чл.276, ал.3 НПК/. Видно от протокола от проведеното разпоредително заседание № 901 от 06.11.2023 г. по първоинстанционното дело, след даване ход на съкратеното съдебно следствие, съдията докладчик е пропуснал да изготви доклад, в който да посочи основанията за образуване на съдебното производство, направо е предоставил думата на прокурора да изложи обстоятелствата, включени в обвинението. Съдията докладчик е пропуснал да разясни на подсъдимия и правата му по чл.55 от НПК, а на частните обвинители по 79 от НПК. Пропуснал е да даде възможност на явилите се частни обвинители и техните повереници, съобразно разпоредбата на чл.78 от НПК да вземат становище дали поддържат обвинението наред с прокурора. Всички тези процесуални действия са заложени в закона като гаранция за проявление и спазване на принципите за непосредственост и устност, а в случаите, когато не са налице основания за изключване, и на принципа за публичност на наказателния процес.

Констатираните допуснати съществени нарушения на процесуалните правила са от категорията на абсолютните такива, което е довело до ограничаване на процесуалните права на страните по делото и са обхванати от разпоредбата на чл.348, ал.3, т.1 от НПК. Тези нарушения може да бъдат отстранени с разглеждане на делото отново от стадия на разпоредителното заседание, с каквато процесуална възможност настоящата инстанция не разполага. Това означава, че коментираните процесуални нарушения не са отстраними от въззивен съд, защото не позволяват законосъобразно решаване на делото по същество и налагат за отстраняването им да се проведе ново пъроинстанционно разглеждане на делото.

Процесуалния изход на делото не налага да се обсъждат останалите доводи и съображения на страните по съществото на казуса и същите следва да намерят отговор при новото разглеждане на делото.

При наличието на такива процесуални нарушения, които не могат да бъдат отстранени в хода на въззивното производство и характерът им не позволява решаването на делото по същество в настоящата инстанция, обжалваната и протестирана присъда следва да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на разпоредителните действия, при което да бъдат отстранени посочените пo- горе нарушения на процесуалните правила.

Отмяната на присъдата и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, води и до извод за незаконосъобразност на произнасянето на съда по реда на чл.306 от НПК с Определение № 273 от 28.03.2024 г., по въпроса за разноските който е последващ на произнасянето с присъдата по съществото на далото, поради което посоченото определение също следва да бъде отменено.

Предвид горното и на основание чл. 335, ал. 2, вр. чл. 348, ал. 3, т. 1 и т.2 НПК, Пловдивският апелативен съд