Решение № 1439 от 11.12.2023 г. на Апелативен съд - София по дело № 3543/2022 г.

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК. С решение № 270 от 21.10.2022г., постановено по гр.д. №371/2021г. Окръжен съд-Монтана е осъдил Ц. Т. Б. да заплати на Гаранционен фонд сумата от 39 967, 68 лева, представляваща изплатено обезщетение за имуществени вреди, ведно с разходи за определянето и изплащането му, възстановено на НББАЗ във връзка с претенция на Националното бюро на автомобилистите в Германия, за щети по лек автомобил марка „Пежо“, модел „508“ с рег. № •••••••• и лек автомобил марка „Мазда“, модел „3“ с рег. № ••••••••, във връзка с настъпило ПТП на 15.08.2016 г. в 16: 15 часа на Федерална магистрала 6, в посока на движение Саарбрюкен, км. 631, 950, община Рамщайн- Мизенбах, окръг Кайзерслаутерн, Германия, причинено от ответника при управление на лек автомобил марка „Мерцедес“ с рег. № •••••••, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 19.11.2021 г. до окончателното изплащане. С решението е осъден Ц. Т. Б. да заплати на Гаранционен фонд сумата от 2498, 71 лева, представляваща сторени по делото разноски, както и сумата 150 лв., представляваща възнаграждение за юрисконсулт, на основание чл.78, ал.8 от ГПК. Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство – Ц. Т. Б., чрез назначения от съда особен представител. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение. Твърди се, че съдът не е обсъдил всички направени срещу предявения иск възражения. Релевира се довод, че ако първостепенният съд беше обсъдил събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност щеше да достигне до други правни изводи досежно както виновността на ответника за настъпилото ПТП и вредите от него, така и за претърпените от лицата имуществени вреди, съответно за наличието на предпоставките за ангажиране отговорността на Гаранционния фонд. В жалбата се поддържа твърдение, че отразените в протокола за ПТП обстоятелства не установяват виновността на ответника. Релевира се оплакване и относно приетото от първата инстанция, че регресната покана е редовно връчена. Сочи се, че по делото липсват данни, че отразеното в протокол за ПТП под № 1 участващо лице „Б., Ц.” е именно ответникът по делото, като за същия е посочен адрес: „•••, ул.”•••”, №•, бл.•, ап.••”, нямащ нищо общо с посочения в справката по делото адрес на ответника. Излага се становище, че в този протокол не са отбелязани вида и марката на автомобилите на другите участници, а само техните регистрационни номера. Прави се искане въззивният съд да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск. В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор от Гаранционен фонд, с който жалбата се оспорва като неоснователна. Наведени са подробни аргументи срещу доводите на въззивника, респ. за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение. В с.з. въззивната жалба, съответно оспорването, й се поддържат. Въззивната жалба, с която въззивният съд е сезиран, е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, поради което се явява допустима. Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: ОС - Монтана се е произнесъл по предявен от Гаранционен фонд /ГФ/ против въззивника Ц. Т. Б. иск с правно основание чл. 559, ал. 3 вр. ал. 1, т. 1 КЗ. Изложени са твърдения, че във връзка с предявена на 27.01.2017г. претенция от Националното Бюро на Българските Автомобилни Застрахователи (НББАЗ), в качеството му на компенсационен орган, ищецът Гаранционен фонд е възстановил по щета №120066/27.01.2017 г. на НББАЗ сумата от 39 967, 68 лв. чрез банкови преводи на 08.02.2017 г. и на 30.10.2017 г. Твърди се, че възстановената сума е левова равностойност на сумата 20 435, 15 евро, от която 17 189, 39 евро обезщетение, 3 196, 01 евро такса обработка и 49, 75 евро банкови такси. Твърди се, че така посочената сума е изплатена като обезщетение от Националното бюро на автомобилистите в Германия в качеството му на компенсационен орган по местонастъпване на вредите и Националното Бюро на Българските Автомобилни Застрахователи като компенсационен орган в държавата на обичайно местопребиваване на увреждащото МПС. Изложени са твърдения, че виновният за настъпването на ПТП Ц. Т. Б. е управлявал МПС без действаща към датата на произшествието валидна застраховка „Гражданска отговорност“. Поддържа се твърдение, че с регресна покана същият е бил поканен да възстанови изплатената от Гаранционен фонд в полза на НББАЗ сума, което не е сторено. Предвид това е предявен и процесния иск за осъждането му да заплати исковата сума, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на сезиране на съда. С обжалваното решение, ОС-Монтана, като е приел, че е налице фактическия състав на предвидената в чл. 559, ал. 3 КЗ регресна отговорност на причинителя на щетите е осъдил ответника да заплати претендираните от ищеца суми. По съществото на спора, съобразно оплакванията във въззивната жалба, ангажираните по делото доказателства и приложимия закон, съдът приема за установено следното: Видно от съставения протокол за ПТП от органите на полицията в окръг Кайзерслаутерн-Германия /лист 5 от първоинстанционното дело/, ПТП е настъпило на 15.08.2016г. в 16.15ч. на Федерална магистрала 6, в посока на движение Саарбрюкен, км. 631, 950, община Рамщайн-Мизенбах, окръг Кайзерслаутерн, извън населено място. Участници във въпросното автопроизшествие са Ц. Б. - водач на МПС - л.а. „Мерцедес“ с рег. № •••••••, Д. Ц. – водач на лек автомобил с рег. № ••••••••, Г. Б., управляващ лек автомобил с рег.№ ••••••••. Съгласно удостовереното в коментирания протокол, ПТП е причинено по вина на Ц. Б. – /водач 01/, като механизма на произшествието е следния: в зоната на стеснение на пътното платно от три на две ленти, водачите на първите два автомобила спрели поради задръстване, а водачът Ц. Б. видял това твърде късно поради невнимание и твърде малка дистанция и се ударил в задната част на лекия автомобил с рег.№ ••••••••, като го тласнал към лекия автомобил с рег.№ ••••••••. На водача Ц. Б. е наложена предупредителна глоба, като видно от Протокола за ПТП същата е платена от него на 15.08.2016 г. Данните по отношение на механизма на инцидента и виновността на Ц. Б. се черпят основно от приетия в превод от немски на български език констативен протокол за ПТП от 15.08.2016 г., както и от обстоятелството, че на същия е наложена глоба, която е платена. Удостоверителните изявления в констативния протокол не са оспорени в настоящото производство, поради което и като официален документ същият се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила. Видно от приложено удостоверение, издадено от МВР, отдел „Български документи за самоличност“ Ц. Т. Б. има постоянен адрес в гр. •••, обл. •••, ул. „•••“ №• /л.168 от делото/. Установява се, че същият е роден на 28.03.1979г. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че отразеното в протокола за ПТП под № 01 участващо лице „Б., Ц.” не е ответникът по делото. Действително в протокола за ПТП е посочен адрес, който няма нищо общо с адреса на ответника, посочен в удостоверението от МВР, отдел „Български документи за самоличност“. Посоченият в протокола за ПТП адрес на лицето, безспорно, не съставлява индивидуализиращ самоличността белег. Имената и датата на раждане, обаче съвпадат, поради което съдът приема, че участието на въззивника в процесното ПТП е установено. Предвид обстоятелството, че процесното ПТП е настъпило извън границите на Република България и на територията на държава-членка /Германия/, съгласно чл. 4, т. 1 от Регламент /ЕО/ № 864/2007 г. на Европейския парламент и на Съвета от 11.07.2007 г. относно приложимото право към извъндоговорни задължения, по отношение на предпоставките досежно деликтната отговорност на ответника, приложимо е правото на държавата, в която е настъпила вредата, независимо в коя държава е настъпил вредоносният факт и независимо в коя държава или държави настъпват непреките последици от този факт. Доколкото в конкретния случай произшествието е настъпило на територията на Германия, приложимо е немското право. Институтът на непозволеното увреждане е регламентиран в Немския граждански кодекс /НГК/ от § 823 до § 853. В разпоредбата на § 823 от НГК, която гласи, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, липсва презумпция за вина. От ангажираното от ищеца писмено доказателство - Протокол за ПТП, което съставлява официален документ, с неопровергано по делото съдържание, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му и ползващо се поради това с материална доказателствена сила, се установи, по безспорен начин, че причинител на произшествието, поради невнимание и твърде малка дистанция, а оттам и на настъпилите в пряка причинно-следствена връзка с него вреди на имущество, е именно ответникът Ц. Б.. Следователно налице са предпоставките за ангажиране деликтната отговорност на въззивника. На следващо място, по делото не са релевирани възражения срещу механизма на настъпване на автопроизшествието. С оглед изложеното в протокола за ПТП относно механизма на настъпване на същото, в т.ч. и виновния водач, съдът приема, че те са установени. Ето защо, наведените във въззивната жалба оплаквания за недоказаност, че Ц. Б. е участвал и причинил ПТП, вредите от които са обезщетени с извършеното от компесационния орган на Германия плащане, са неоснователни. По делото е доказано, по категоричен начин, а и това не се оспорва, че към момента на настъпване на ПТП въззивникът не е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“. В протокола за ПТП липсва отбелязване за установена такава, а съгласно приетите като доказателства извлечения от база данни на Информационен център към ГФ за подадени данни от застрахователите, новата застраховка е сключена на 15.08.2016г. в 20.06ч. – т.е. в деня на ПТП, но след неговото настъпване. Съгласно удостоверение на НББАЗ л.а. „Мерцедес“ с рег. № ••••••• е с обичайно домуване в България. Съгласно разпоредбата на чл. 559, ал. 1, т. 1 КЗ ГФ възстановява суми, изплатени от компенсационен орган на държава членка, когато МПС на виновния водач обичайно се намира на територията на РБ и в двумесечен срок от настъпване на застрахователното събитие не може да се определи застрахователят, т.е. няма застраховка. Фактическият състав на предвидената в чл. 559, ал. 3 КЗ регресна отговорност на причинителя на щетите включва установяването на следните факти: възникване на застрахователно събитие - ПТП на територията на Република България или на територията на друга държава членка, причинено от МПС, което обичайно се намира на територията на Република България, липса на застрахователен договор за застраховка “Гражданска отговорност”, причинени от виновното поведение на ответника вреди и техния размер, причинната връзка между механизма на ПТП и нанесените вреди, изплатено застрахователно обезщетение от компенсационен орган на държава членка, възстановяване на изплатените суми от Гаранционен фонд. При наличието на тези предпоставки ГФ, като лице изпълнило чужд дълг, разполага с регресен иск против прекия причинител на вредата и може да се суброгира в правата на увреденото лице до размера на изплатеното обезщетение. В случаите, когато по силата на международен договор, респ. споразумение, /каквото е сключеното на основание чл. 6 от Четвърта моторна директива 2000/26/ЕЕС Споразумение между Компенсационните органи и Гаранционни фондове/, националният компенсационен орган е възстановил на компенсационния орган на държавата членка изплатеното от него обезщетение, той встъпва в правата му спрямо ГФ /чл. 517, ал. 3 КЗ вр. чл. 561 КЗ; чл. 34 от Правилника за устройството и дейността на ГФ, които разпоредби корелират на предвиденото в Директива 2009/103/ЕО/. Съобразно Кодекса за застраховането /в сила от 1.01.2016 г./, за България този компенсационен орган е НББАЗ, който съгласно чл.517, ал.3 от КЗ възстановява пълния размер на платеното обезщетение на компенсационния орган в държава-членка и встъпва в правата на увреденото лице спрямо Гаранционния фонд в случаите на незастраховано моторно превозно средство. Гаранционен фонд се явява краен платец на обезщетението за вреди по смисъла на чл.561, ал.1 от КЗ и възстановява сумите, изплатени от бюрото. Видно от приложен писмен документ „Счетоводство на преписка DE161893” компенсационният орган в Германия, във връзка с процесния инцидент, е изплатил обезщетение в размер общо 19 850.17 евро. Съдът го цени като доказателство, установяващо заплащането на имуществените вреди, претърпени от потърпевшите две лица. Разходите, подробно описани в счетоводната преписка, кореспондират напълно с останалия писмен доказателствен материал /разходите за експертни оценки от вещи лица, ремонти и др./. Без значение за спора е релевираното възражение, че в протокола за ПТП не били отбелязани вида и марките на МПС, а само регистрационните им номера. В счетоводните документи срещу посочените регистрационни номера фигурират и марките на леките автомобили. Видно от писмо от 05.12.2016г. /л.141 от делото/ и писмо от 18.08.2017 г. /л.165 от делото/ Националното бюро на автомобилистите в Германия е предявило претенция към НББАЗ за възстановяване на сумата от общо 19850, 17 евро. От приложените по делото два броя платежни нареждания /л.14 и л.16/ се установи, че НББАЗ е възстановило поисканите суми, представляващи причинени имуществени вреди, вследствие на процесното ПТП. Впоследствие НББАЗ е предявил два броя претенции до Гаранционен фонд за възстановяване на сумите изплатени на Националното бюро на автомобилистите в Германия, като видно от претенциите са включени и суми за разходи и банкови такси /л.12 и л.13 от делото/. Равностойността в български лева на предявените претенции е общо 39 967, 68 лева. Липсва спор, а това е видно и от приетите по делото доказателства - фактури и платежни нареждания, че по отправени искания на НББАЗ, заведени като щета № 120066/27.01.2017г., Гаранционният фонд му е заплатил на няколко транша исковата сума в размер на 39 967.68лв. /л.20-21 от делото/. Във връзка с възстановените суми е отправена регресна покана изх. № ГФ-РП 536/27.07.2021 г. от Гаранционен фонд до Ц. Т. Б. на постоянния му адрес. Посочената покана е изпратена с обратна разписка, върху която като дата на връщане е посочена 23.08.2021 г. с отбелязване, че същата е връчена на С. А. - негова майка. Възражението относно редовността на връчването на изпратената до въззивника регресна покана е неотносимо към настоящия спор, доколкото същото е от значение за изпадането на въззивника в забава. В настоящия случай, претендираната лихва за забава е с начална дата предявяване на иска, а самата искова молба има характер и на покана. С оглед това и предвид гореустановената фактическа обстановка, съдът намира, че са били налице всички предпоставки за извършените от ГФ в полза на НББАЗ плащания по щета №120066/27.01.2017 г. На основание чл. 559, ал. 3 КЗ ГФ разполага с регресен иск срещу виновния водач до размера на платеното обезщетение и лихви, както и за разходите за определянето и изплащането му. Всички те са в пряка причинна връзка с процесното ПТП. Остойностяването им е било съобразно приложимото немско законодателство. Ето защо, искът за заплащане на процесната сума, съставляваща възстановените от ГФ на НББАЗ суми, заплатени от последното на немския компенсационен орган, изплатил следващите се обезщетения, ведно с разноските за тяхното определяне и изплащане, е основателен. С оглед съвпадането на изводите на настоящата инстанция относно изхода от спора с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено. От страна на ГФ са претендирани разноски за въззивното производство, съгласно списък. Съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв., на основание чл. 78, ал.8 ГПК. За тази сума въззивникът следва да бъде осъден да заплати на Гаранционен фонд. Мотивиран от изложеното, съдът